Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Изгнание и Освобождение

Сред тези народи не ще намериш ти покой, и не ще има отдих за краката твои (Дварим, 28:65).

И замисленото от вас – не ще стане заради казаното от вас: «Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни» (Йехезкел, 20:32).

И така Творецът, самият живот явно ни показват, че не може народът на Израел да съществува в изгнание. Няма да намери той там покой, подобно на останалите народи, които са се смесили с другите народи и не намерили своя покой, докато не се разтворили сред тях, така че не оставили дори памет за себе си.

Но не е такъв народът на Израел! Той няма да намери покой сред другите народи докато не се изпълни в него казаното: «И оттук ще възжелаете Твореца; и ще намериш, защото ще Го искаш с цялото сърце твое и с цялата душа своя”.

Може да се обясни това проявление на Висшето управление. Нали за нас е предназначено казаното, и е дадено истинско средство за достигане на целта – науката Кабала. И тежко ни, когато се съмняваме в нейната достоверност и говорим, че всичко, случващо се с нас, за което е било предсказано – това е случай и сляпа съдба. За това има само едно лекарство – отново да ни изпратят бедствия, и в такъв размер, за да видим в тях, че това не е случай, а неизбежно Висше управление, както свидетелства за това Кабала.

И това може да се обясни, изхождайки от същността на закона за развитието: благодарение на постигнатото с помощта на науката Кабала, на достоверното ръководство за действие, позволяващо да се избере във Висшето управление пътя на наслаждението (виж статията „Два пътя”), нашето развитие е станало по-бързо отколкото на останалите народи. И вследствие на това развитие на нашия народ, на него било възложено задължението постоянно да върви напред и с цялата точност да изпълнява указанията на науката Кабала.

Но тъй като не направили това, а поискали да привнесат тук и своя дребен егоизъм, тоест получаване заради себе си, това довело до разрушаването на Първия храм, та нали искали да използват тези свойства за получаване на богатство и установяване на господство на силата над справедливостта, както и останалите народи.

А тъй като науката Кабала забранявала всичко това, то отхвърлили нея и предсказанията и възприели обичаите на съседите, за да съумеят да се насладят на живота, както изисквал това техният егоизъм. Вследствие на това се раздробили силите на народа: някои последвали егоистичните царе и техните придворни, а някои – посочения път. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.

Във времената на Втория Храм това станало най-много забележимо, тъй като началото на разделянето било публично започнато от недостойните ученици , начело на които стояли Цадок и Битус. Причина за техния бунт срещу мъдреците била необходимостта от работа заради Твореца. Както е казано от мъдреците: „Мъдреци, предпазвайте се в речите ваши”. Но те не искали да се избавят от егоизма и затова създали съ-общество от подобен род от скверни хора, и станали голяма секта, наречена „седукеи”. Те били богати и знатни хора, поставящи за своя цел удовлетворяването на своите егоистични страсти, което не съответства на положенията на науката Кабала. Те воювали с „фарисеите”, и с това довели до установяване на властта на Рим над народа на Израел. Те не пожелали да сключат мир с окупаторите, както съветвали кабалистите, докато не бил разрушен Храма и изпратен в изгнание целия цвят на народа на Израел.

 

Отликата на житейските идеали от принципите на Кабала

Житейските идеали са основани върху човешките отношения и затова не могат да се издигнат над тях. Докато принципите на Кабала, източникът на които се намира в Твореца, позволяват да се възвисят над човешките свойства.

Основа на човешкия идеал е – достойнството и заплащане за славата в очите на хората – неговите дела са насочени към това да се прослави сред хората. И макар понякога той да е презиран от съвременниците, при все това се надява да получи признание в бъдещите поколения, и това му е скъпо като скъпоценен камък, даващ на човека голямо удовлетворение дори ако никой не знае за него и не може да го оцени.

Докато принципът на Кабала се основава на придобиване на слава в очите на Твореца и затова изучаващият Кабала може да се издигне над човешките качества.

Така е и сред народите в нашето изгнание: докато ние сме се придържали към принципите на Кабала, ние сме били защитени. Но заради недисциплинираните ученици и техните стремежи да реализират своите егоистични замисли, сме загубили целта на живота, тоест работата над достигането на Твореца. А тъй като целта е възвишена, то всеки, който я е променял за егоистичните цели на красив живот, забогатявайки, разбира се е представял своята цел като достойна и прекрасна. И ако човекът, изучаващ Кабала е похарчил останалите му пари за разпространение на знанията за Кабала и за обществени нужди, то преуспяващите егоисти са похарчили своите излишни пари за прелестите на живота: за ядене, пиене, дреха и украшения – и са се сравнявали с видните деятели на този народ, сред който са живели.

С това аз искам да покажа, че науката Кабала и законът за естественото развити, и дори сляпата съдба вървят заедно, ръка за ръка в чудесно единение. Така че причината за всички наши злополучия в изгнание (а за дните на нашето изгнание ние можем много да разказваме), се явява нашето недобросъвестно отношение към науката Кабала. И ако бяхме изпълнявали нейните изисквания, с нас не би се случило нищо лошо.

 

Съгласуваност и единство на науката Кабала, сляпата съдба и развитието на човешкия разчет

И вследствие на това аз предлагам на народа на Израел да каже на нашите беди: „Достатъчно!” – и да направи разчет (нека това да е само човешки разчет), основавайки се на всички онези заключения, които отново и отново са се връщали към нас, и тук, на нашата земя също; и да поиска отново да започне да живее по своите закони, тъй като няма в нас като в народ никаква надежда да се задържим на тази земя докато сериозно не се заемем с изучаване на науката Кабала без каквито и да било снизхождения, при съблюдаване на категоричното условие да работим заради Твореца, а не егоистично, заради себе си.

Ако ние не последваме това, то съществуващите в нас убеждения без съмнение ще ни принудят да се отклоним ту надясно, ту наляво, както това се случва с другите народи и дори много повече. Нали природата на развитите е такава, че е невъзможно да ги обуздаеш, и мнението на всеки от тях е важно, то не прекланя глава пред нищо и не знае компромиси. И затова е казано от мъдреците: „Народът на Израел – най-упоритият от народите” – тъй като колкото са по-обширни познанията на човека, толкова по упорито той държи на своето.

И това е закон на психологията. И ако не ме разберете – идете и го изучете по примера на нашия народ. Та нали ние едва започнали да строим, вече успяха да се проявят в нас упорство и решителност: онова, което един строи – другият разрушава.

…И това се вижда от всички. Аз пък ще внеса само едно нововъведение: те предполагат, че в края на краищата, противоположната страна ще разбере опасността и тогава ще преклони глава и ще приеме тяхното мнение, но аз знам, че дори ако ние ги впрегнем в един впряг – няма да отстъпят един на друг нито на йота. И никаква опасност няма да застави никого да се откаже от реализиране на своите намерения.

С една дума, докато ние не възвисим своите цели над материалния живот, ние няма да достигнем възраждане на материалното благополучие, тъй като духовното и материалното в нас не могат да се съчетаят заедно, защото ние сме – привърженици на идеята. И макар ние да сме потопени в материалното, и духовното да се намира зад четиридесет и девет врати от нас, при все това ние няма да се откажем от идеята. И затова нашата възвишена цел е – достигането на Твореца.

 

Kabbalah Library

Бюлетин на kabbalah.info

Сподели