Целият народ на Израел е отговорен един за друг

И станал целият народ на Израел отговорен един за друг, тъй като Тора му била дарена едва след като бил попитан всеки: съгласен ли е той да приеме върху себе си изпълнението на заповедта „възлюби ближния" точно така както е написано: „възлюби ближния свой като себе си". За да приеме всеки върху себе си задължението да се грижи за всички и да се погрижи за удовлетворяването на потребностите на всеки в степен не по-малка от заложеното от природата в човека да се грижи за обезпечаването на собствените си потребности.

И едва след като целият народ се съгласил, и като един възкликнали: „Ще го направим и ще чуем", наистина тогава всеки от народа на Израел станал отговорен за това никой от нищо да не се нуждае - едва тогава станали те годни за получаването на Тора, а не по-рано. Наистина, това всеобщо поръчителство освободило всеки от каквито и да е грижи за потребностите на своето тяло, и за него станало възможно напълно да изпълни заповедта „възлюби ближния свой като себе си" и да отдадеш всичко, което имаш на всеки нуждаещ се, тъй като той повече не се грижи за потребностите на своето тяло, защото знае и е уверен в това, че шестстотин хиляди предано обичащи го се намират редом, готови да направят всичко за него във всяка секунда.

И затова още не били готови да приемат Тора по времето на Авраам, Ицхак и Яков. Едва след изхода от Египет, когато те станали самостоятелен народ, се създала реалност, когато у никого нямало никакви съмнения в това, че на всеки ще бъде гарантирано обезпечаване на всички негови потребности.

Но в това време, когато все още се намирали сред египтяните и били смесени с тях, грижата за известна част от своите нужди, били принудени да предадат в ръцете на чуждите, на диваците, пълни с любов само към себе си. И по такъв начин, на всеки от народа на Израел не могло да бъде гарантирано обезпечаването на тази част от неговите нужди, която била предадена в ръцете на чуждите, нали неговите другари не можели да напълнят неговата потребност, това не било в тяхната власт. А докато, макар и един е зает с грижи за себе си, целият народ не може дори да пристъпи към изпълнението на заповедта „възлюби ближния свой като себе си".

По такъв начин, даряването на Тора трябвало да бъде отложено до изхода от Египет и формирането на народа на Израел като единна нация, за да не зависи по никакъв начин обезпечаването на всички нейни потребности от чуждите. Едва тогава станали способни да приемат върху себе си споменатото поръчителство, и Тора им била дарена. Но и след приемането на Тора, дори ако единици не съобразявайки се с останалите, изменят на народа на Израел и се върнат в калта на егоистичната любов, то грижата за потребностите, която им е била възложена, ще застави останалите да се погрижат за самите себе си. И тези единици няма да пожалят мнозинството, и по този начин ще стане невъзможно изпълнението на заповедта „възлюби ближния" за целия народ на Израел. Тези нехайници ще заставят съблюдаващите Тора да останат в тресавището на егоистичната любов, защото те няма да могат да изпълнят заповедта „възлюби ближния свой като себе си" и да достигнат любовта към ближния без помощта на тези нехайници.

По такъв начин, виждаш, че всеки от народа на Израел е отговорен за всички, както от страна на изпълнението, така и от отрицателната страна. От страна на изпълнението означава, че изпълняването на поръчителството, когато всеки се грижи за всички и обезпечава потребностите на всеки, позволява да бъде изпълнена Тора и заповедите до съвършенство, тоест ще бъде доставено наслаждение на Твореца.

От отрицателната страна означава, че ако част от народа не поиска да изпълни поръчителството, а останат потънали в любов към самите себе си, то тези същите ще принудят и останалите да останат потънали в тази кал и низост без каквато и да е възможност да се измъкнат от това мерзко положение.

18) Затова мъдреците образно са сравнявали поръчителството с двама души плуващи в една лодка, когато единият започнал да пробива дупка в дъното на лодката под себе си и на въпроса на другия, защо прави това, отговорил: „Какво ти влиза в работата? Аз пробивам дупка под себе си, а не под теб." За което вторият казал: „Глупак! Та нали, намирайки се в една лодка, ние ще потънем заедно." Тъй като тези нехайници, потънали в любов към самите себе си, строят този същия железен стобор, непозволяващ на изучаващият Тора дори да пристъпи към изпълнението на Тора в указаната степен: възлюби ближния свой като самия себе си, което се явява стълба, водеща към сливане с Твореца. И колко са били прави мъдреците в приведения пример, казвайки: „Глупак! Та нали, намирайки се в една лодка, ще потънем заедно."

19) Раби Елиазар, син на Рашби отишъл още по далеч по въпроса за поръчителството, заявявайки, че не само народът на Израел е отговорен един за друг, но и всички народи на света. Но съществува и друго мнение, съгласно което, като начало за изпълнението на Тора, тоест само за началото на поправянето на света, е достатъчно взаимното поръчителство на един народ, тъй като е невъзможно поправянето на света да бъде започнато от всички народи едновременно. Както са писали мъдреците, Творецът предложил Тора на всички народи на света, но никой не поискал да я приеме, тъй като техните носове били вирнати нагоре от прекомерната любов към самите себе си, докато самите били потопени в разврат, грабежи и убийства, така че в тези дни било невъзможно дори да се помисли да се говори с тях за това, да се съгласят да се откажат от егоистичната любов.

И затова Творецът не намерил нито един народ, с който да бъде възможно да намери общ език, достоен да приеме Тора, освен синовете на Авраам, Ицхак и Яков, на които били признати заслугите на техните бащи. Както е написано от мъдреците, техните бащи изпълнявали Тора още преди тя да им бъде дарена, тъй като вследствие на възвишеността на техните души, им била дадена възможност да постигнат и да вървят по всички пътища на Твореца. Тоест заради тяхната привързаност към Твореца, им било дадено да постигнат духовния смисъл на Тора без предварително изпълняване на нивата на нейната практическа част, която те нямали никаква възможност да изпълнят. И няма съмнение, че телесната чистота и възвишеността на нашите свети отци е оказала огромно влияние върху техните синове, и върху синовете на техните синове, така че тези заслуги били признати и на това поколение, в което всеки приел върху себе си тази възвишена работа, и всички като един възкликнали: „Ще го направим и ще чуем". И затова ние сме били задължени да станем избраният народ сред всички народи. По този начин само синовете на Израел приели върху себе си изискваното поръчителство, а не другите народи на света, които не взели никакво участие, тъй като самата действителност задължавала към това. И как би могъл раби Елиазар да не бъде съгласен с това?

20) Но завършването на поправянето на света ще настъпи, когато всички се съединят в своя стремеж към Твореца и Той ще се открие на всички народи на света, както са писали мъдреците: „И ще стане Творецът Царят на Вселената. И в този ден ще станат Той и Името Негово единни". И уточнил е написалият: „в този ден" и не по-рано, както е написано: „И напълни се земята със знание за Него, и устремиха се към Него всички народи на света." Но ролята на народа на Израел по отношение на целия свят е подобна на ролята на нашите свети праотци по отношение на народа на Израел. Ако не бяха заслугите на нашите праотци, които са били признати от нас и са ни помогнали да се възвисим, така че да станем достойни за получаването на Тора, ако не бяха нашите праотци, които са изпълнявали Тора още преди тя да им бъде дарена, разбира се, ние не бихме станали избраният народ сред другите народи. И затова е възложено на народа на Израел, чрез изучаването на Тора и изпълняването на заповедите заради Твореца, да усъвършенства себе си и цялото човечество, за да стане възможно приемането върху себе си на тази висока работа на любов към ближния, което се явява стълба водеща към достигане на целта на творението - сливане с Твореца.

И всяка заповед изпълнена от всеки от народа на Израел, насочена към доставяне на наслаждение на Твореца без изискване на каквито и да е възнаграждения и любов към самия себе си, служи като тласък в развитието на цялото човечество. Наистина, невъзможно е това да стане с един скок, а само с бавно стъпаловидно развитие до степента необходима за достигане от цялото човечество на желателното пречистване. Както образно е написано от мъдреците: „Докато не се наклони чашата на везните на страната на заслугите." Сякаш става претегляне на чашите на везните, когато масата, която се е пречистила достига необходимата величина, и тогава натежава чашата, това означава край на претеглянето.

21) И ето думите на раби Елиазар, син на раби Шимон, който е говорил, че за света съдят по мнозинството, имайки предвид ролята на народа на Израел в усъвършенстването на света до определена степен на поправяне, при която те ще станат достойни за приемане върху себе си работата на Твореца. И тази степен на поправяне ще бъде не по-малка от тази, която е достигнал народът на Израел, когато се е удостоил с получаването на Тора. Така наричали мъдреците това постигане на повечето от заслугите, които натежават чашата на вината на нечистата егоистична любов. И е ясно, че ако е велика чашата на заслугите на високото разбиране на свойството любов към ближния, то тя ще натежи чашата на вината. И тогава ще се удостоят със съгласие в решението и ще възкликнат: „Ще го направим и ще чуем!", както е направил това народът на Израел, защото е невъзможно по-раншно постигане на повечето заслуги, когато егоистичната любов още пречи на възлагането на себе си на бремето, за служене на Твореца.

Както е казано: „Изпълняващият една заповед, накланя себе си и целия свят на страната на заслугите." Тоест, в края на краищата, всеки от народа на Израел ще внесе своята лепта в изнасянето на окончателното решение, подобно на това как претеглящият семената на сусама добавя по зрънце в чашата на везните до тогава, докато не завърши претеглянето. И разбира се, всяко зрънце има значение, тъй като без него е невъзможно да завърши претеглянето. И това се има предвид, когато се говори, че всяко действие на всеки от народа на Израел накланя целия свят на страната на заслугите, когато завършването на неговите действия накланя света, стоящ в чашата на везните на страната на заслугите. И всеки внася своя принос в приемането на това окончателно решение, което би било невъзможно без неговите действия.

По такъв начин, раби Елиазар, син на РАШБ"И, не опровергава казаното от мъдреците, че целият народ на Израел е отговорен един за друг. Просто раби Елиазар говори за бъдещото поправяне на целия свят, докато мъдреците са имали предвид настоящото време, когато само народът на Израел бил получил Тора.

22) И раби Елиазар, син на РАШБ"И поддържа изказването, в което се говори, че един грешник довежда до загубата на много блага, понеже както вече беше казано по-горе, човекът, изпълняващ заповедта между него и Твореца, получава същото усещане за вдъхновение, както и човекът, изпълняващ заповедта между него и неговия ближен. Та нали да бъде изпълнявана всяка от тези заповеди се изисква заради Твореца, без всякакъв примес на егоистична любов, без всякаква светлина и надежда за получаване в отговор дори на каквото и да е възнаграждение или уважение за своите усилия, когато тук, в тази висока точка се съединяват любовта към Твореца и любовта към ближния ставайки едно цяло.

По такъв начин, това води до определено придвижване на цялото човечество по стълбата на любовта към ближния. И това стъпало, достигнато чрез изпълнение на заповедта, от един човек, голям или малък, ще доведе в края на краищата до това, че чашата на везните, със стоящото в нея човечество, ще се наклони на страната на заслугите, тъй като приемането на решението зависи от приноса на всеки.

И извършващият едно нарушение, тоест несъумелият да преодолее егоистичната любов и по такъв начин извършващ кражба, натежава себе си и целият свят на страната на вината. Нали в калта на егоистичната любов се оголва низостта на природата на творението, която всеки път, според степента на нейното използване, се издига отново и укрепва. И по този начин човекът намалява всичко намиращо се в чашата на заслугите, както ако се беше върнал и взел от чашата на везните онова единствено зрънце сусам, което е сложил там неговият приятел. Само с това, дори и малко, той би приповдигнал чашата на вината, и щеше да бъде необходимо претеглянето да започне отново. Така един човек дърпа назад целия свят, и за това е казано: „Един грешник довежда до загубата на много блага", заради това, че не е могъл да се сдържи от извършването на малка грешка, духовността на целия свят се е оказала отблъсната назад.

23) Всичко по-горе казано обяснява, защо Тора била дарена едва тогава, когато се обединил целият народ на Израел. И не може да има две мнения по повод целта на творението, та нали тя е една за всички: за черни, бели и жълти, без разлика в произхода, до най-ниското ниво на творението, което се явява егоистичната любов, която владее хората не по-зле от египтяните, владели народа на Израел. А в това състояние, с никого няма никаква възможност дори да се започнат каквито и да е преговори, някак си да му се обясни, да бъде убеден, да се съгласи да приеме върху себе си достигането на целта на творението, да бъде получено дори обикновено обещание, че ще се постарае да излезе от тесните рамки в широкия свят на любовта към ближния, освен от народа на Израел, получил силата на съпротивление чрез неимоверни страдания през четиристотингодишното робство при жестоките египтяни. И стават разбираеми думите на мъдреците, говорещи: „както солта „подслажда" месото, така и страданията, правят човека човек", тоест довеждат тялото до възвишено пречистване. И освен това, зачетена им е чистотата на техните свети праотци, което се явява най-главно, както свидетелстват за това главите от Тора.

И въз основа на това, били подготвени за това състояние и затова за тях се пише в единствено число, както е казано: „И се изправил Израел пред планината...", което означава - всички, като един, тъй като всеки от народа на Израел напълно се отказал от егоистичната любов към себе си, и всички техни стремежи били насочени към благото на ближния, в изпълнение на заповедта „възлюби ближния свой като себе си". По такъв начин били обединени в единен народ, ставайки като един човек, едно сърце, и само тогава били удостоени с получаването на Тора.

24) По такъв начин, вследствие на по-горе посочените задължителни условия, Тора била дарена само на народа на Израел, потомък на Авраам, Ицхак и Яков, тъй като било невъзможно дори да се помисли за това, че някой външен ще се съгласи да вземе участие в това. Именно затова народът на Израел бил поправен и станал своеобразен проводник на искрите на пречистване за цялото човечество, които се умножават от ден на ден, което е подобно на увеличаващия своето богатство, докато не стигне то желаната величина, тоест докато не достигнат разбиране на блаженството и покоя, намиращи се в ядрото на любовта към ближния. И тогава те ще разберат необходимостта да наклонят чашата на везните на страната на заслугите и да поемат върху себе си бремето на работата за Твореца, и тогава чашата на вината ще бъде изтрита от лицето на земята.

25) И остана само да се разясни, защо Тора не е била дарена на праотците. Нали заповедта „възлюби ближния като самия себе си", която се явява същност на цялата Тора, тъй като всички останали заповеди само я разясняват и тълкуват, е невъзможна за изпълняване от един човек, а само при предварителното съгласие на целия народ, което било постигнато едва след изхода от Египет, когато станали достойни за нейното изпълнение. И всеки бил попитан - съгласен ли е той да приеме върху себе си изпълнението на тази заповед. И едва след като всички се съгласили, им била дарена Тора. Но следва да се разясни, по какъв начин в Тора било отразено това, че на народа на Израел бил зададен този въпрос и всички са се съгласили още преди даряването на Тора.

26) Отговорът на това става очевиден за всеки, ако си спомни за поканата, която Творецът изпратил чрез Моше на народа на Израел още преди приемането на Тора. „И сега, имащият уши, нека чуе гласът Мой. Съхранете съюза, сключен с Мен, и бъдете избрани от всички народи, защото на Мен е цялата земя. И ще бъдете вие на Мен царство от служителите (Коени) и свят народ", ето думите Негови, отправени към народа на Израел, когато говорил с тях. И върнал се Моше, и предал на старейшините думите на Твореца отправени към тях. И целият народ като един, възкликнал: „Ще направим всичко, което ни е предназначил Творецът!". И предал Моше на Твореца казаното от народа".

И на пръв поглед съществува противоречие, та нали разумът подсказва, че ако някой предлага на своя приятел някаква работа и иска да получи неговото съгласие, то той е длъжен да обясни същността на работата и да определи възнаграждение за нея. Едва тогава получаващият работата може да реши - приема ли я той, или не. Но в казаното ние не намираме на пръв поглед нито описание на същността на работата, нито предполагаемото възнаграждение. Нали се говори: „имащият уши, нека чуе гласът Мой. Съхранете съюза, сключен с Мен", но никак не се тълкува - какво означава „глас", а какво  - „съюз" и върху какво се разпростира това. И по-нататък се говори: „И ще бъдете избрани от всички народи, защото на Мен е цялата земя", което се възприема нееднозначно: или на нас е възложено изпълнението на заповедта, да приложим усилия, за да станем избраните от всички народи или с това се дава обещание от благоволение към нас.

Необходимо е също така да се разбере връзката с казаното в края: „...защото на Мен е цялата земя". Трима преводачи: Ункалус, Йонатан бен Узиел и Йерусалимският Талмуд, а също така коментаторите РАШ"И и РАМБА"Н били принудени тук да поправят обикновения смисъл на написаното. Ибн Езра от името на рав Маринус тълкува думата „защото" като „въпреки че", превръщайки написаното в „... и ще бъдете избрани от всички народи, въпреки че на Мен е цялата земя". Но неговите коментари не съответстват на казаното от мъдреците, които са говорили, че думата „защото" има четири значения: „или", „може да бъде", „обаче" и „какво"  и той добавя още и пето - „въпреки това, че". И завършва това „...и ще бъдете вие на Мен царство от служители (Коени) и свят народ". И това също не се приема еднозначно: или ни се възлага изпълнението на заповедта да приложим усилие, за да постигнем това, или се дава обещание от благоволение към нас. Но и думите „царство от служители" никак не се тълкуват и нямат аналог в ТАНА"ХА. И по принцип трябва да се даде определение на различието между „царство от служители" и „свят народ". Нали в съответствие с обичайните тълкования, статусът на „служител", означава едно от проявленията на светия народ и по този начин е ясно, че царството е, където всички са „служители", и означава и царство на светия народ, така че думите „свят народ" се оказват излишни.

27) И в съответствие с това, за което се говори в тази статия, става разбираем смисълът на написаното, който се свежда до подобие на преговори - предложения и получаване на съгласие, тоест описва същността и предлага на способния да чуе всички възможни форми на работа в заниманията с Тора и в изпълнението на нейните заповеди, а също така съответстващото на това възнаграждение. Нали същността на работата е определена в думите „...и ще бъдете вие на Мен царство от служители", което означава - ще бъдете като „служители", от малкия до великия, тоест както Коените (служителите) нямат никакъв дял във владение и никаква лична собственост в този свят, тъй като Творецът е тяхната участ, така и целият ваш народ, цялата ваша земя, с всичко намиращо се на нея - всички ще бъдете посветени само на Твореца. Така че няма да има никой, занимаващ се с нещо друго, освен с изпълняване на заповедите на Твореца и удовлетворяване на потребностите на своя ближен, за да няма нужда от нищо, и няма да намериш ти никого, грижещ се за себе си.

И по този начин, дори всекидневната работа: сеитба, жътва и т. н., ще бъде приравнена към свещенодействието на „служителите", принасящи в Храма жертви на Твореца. Би могло да се каже, каква е връзката между изпълняването на изпълнителната заповед жертвоприношение за Твореца и изпълняването на изпълнителната заповед „възлюби ближния свой като себе си", но жътварят изгарящ на слънцето в грижи да нахрани ближния, е подобен на стоящия пред олтара и принасящ жертви на Твореца. Нещо повече, тези съображения водят до заключение, че изпълнителната заповед „възлюби ближния свой като себе си" е много по-важна от заповедта за жертвоприношението.

Но това още не е всичко, та нали Тора и заповедите са дадени, за да се пречисти с тях Израел, и това не е нищо друго, освен възвишеност на чистите желания и след това той ще се удостои с истинска награда - сливане с Твореца, което се явява цел на творението. И тази награда е изразена с думите „свят народ" - в стремежа към сливане с Твореца ще се удостоим със святост, както е написано: „Свети ще бъдете, защото свят съм Аз, Творецът Ваш".

И по такъв начин се вижда, че в думите „царство на служители" е изразена цялата същност на работата на върха „възлюби ближния свой като себе си", която се заключава в създаването на царство, в което всички са „служители", достояние на всички, които е Творецът, и те нямат никаква лична собственост. И ние сме принудени да признаем, че това е единственото определение, което можем само да разберем от тези думи „царство от служители", тъй като е невъзможно да изтълкуваме жертвоприношението като принасяне на жертви на олтара на всички народи, защото кои са те, за да принасят жертви? И кои са те, за да раздават подаръци, което се полага само на свещенослужителите? 

А що се отнася до светостта на Коените (служителите), то нима не е казано „свят народ"? Но то може да означава само това, че само Творецът е тяхно достояние и те са лишени от каквато и да е лична собственост в степента „възлюби ближния свой като себе си", която включва в себе си цялата Тора. И думите „свят народ" изразяват напълно формата на възнаграждение, която се явява сливане с Твореца.

28) И сега напълно става ясно значението на думите „имащият уши да чуе гласът Мой, и съхранете съюза, сключен с Мен". Тоест да сключим съюза, за който Аз ви говоря тук, затова, за да бъдете вие избраният народ от всички народи, тоест ще бъдете избрани да служите на Мен. И чрез вас искрите на пречистването ще бъдат предадени на всички народи на света, обединявайки ги в едно цяло. А докато не са готови за това останалите народи на света, за да го започнат, станете вие избрани от всички народи, и завършва: „...защото на Мен е цялата земя", което означава - всички народи на света принадлежат на Мен, както и вие, и всички ще стигнат до сливане с мен.

„Но сега, докато другите още не са готови за тази роля, на Мен ми е нужно да избера народ и ако сте съгласни вие да станете народа, избран от всички народи, Аз ще ви повелявам, и ще станете вие „царство от служители", което означава да възлюбите ближния свой във висшето разбиране на заповедта „възлюби ближния свой като себе си", която се явява същност на цялата Тора и всички заповеди". „И свят народ" - възнаграждение в своята висша форма - в сливане с Твореца, включващо в себе си всички възможни възнаграждения, които само можеш да си представиш.

И ето тълкуване на израза: „Ето думите, с които Творецът се е обърнал към народа на Израел", които са донесли до нас мъдреците, уточнявайки: „ето думите" - „ни повече и ни по-малко". И откъде са взели те, че Моше ще добави или намали към думите на Твореца, така че Творецът дори бил длъжен да го предпази. И няма повече такъв пример в цялата Тора, напротив, написано е за него: „във всяка дреболия е точен той".

29) И от казаното ясно се вижда, че описанието на същността на работата в окончателна форма е изразено с думите „царство от служители", които се явяват последно определение на заповедта „възлюби ближния свой като самия себе си". И в края на краищата, на Моше би могла да му дойде мисълта да се въздържи и да не открие веднага същността на работата на такова високо ниво, за да не може народът на Израел да намери оправдание за своето нежелание да се откаже от всякаква лична собственост и да предаде своето достояние на Твореца, следвайки указанието, заключено в думите „царство от служители". И това е сходно с написаното от РАМБА"М, който посочвал, че на жените и на малките деца е забранено да откриват смисъла на „чистата работа", което задължава да не получат никакво възнаграждение. Могат само да чакат дотогава, докато не пораснат и не поумнеят и тогава ще станат способни да възприемат това на практика. И в съответствие с това, Творецът предварително е предпазил Моше: „Да не намали", за да им предаде истинското значение на тази работа, с цялото величие, заключено в думите „царство на служителите".

И по отношение на възнаграждението определено с думите „свят народ", на Моше би могла да му дойде мисълта максимално да разшири за тях тълкуването на блаженството и възвишената изтънченост скрити в сливането с Твореца, правейки ги годни за възприемане и доближавайки ги, за да ги приемат и да се съгласят на участие в това велико дело, подобно на „служителите", напълно отказващи се от всички лични блага на този свят. И в съответствие с това му било дадено предпазването „и не добавяй", да скрие и да не разяснява целия смисъл на възнаграждението, а да го ограничи в думите „свят народ". Та нали, ако той им бе открил цялото блаженство, заключено във възнаграждението, то те задължително биха били въвлечени в заблуждение и щяха да приемат работата за Твореца само затова, за да получат това възнаграждение за себе си, което би означавало работа за себе си и проявяване на егоистична любов, и би изопачило всички първоначални намерения.

По този начин е изяснено, защо за същността на работата заключена в думите „царство от служители", на Моше било казано: „Не намалявай", а за степента на скриване на смисъла на възнаграждението, заключено в думите „свят народ" - „Не добавяй".