Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Даряването на Тора

Възлюби ближния свой като самия себе си

Раби Акива казал, че това е великото правило на Тора

1. Казаното от мъдреците изисква обяснение. Тъй като думата „общ“ показва сумата от частности, които всички заедно и съставят това общо.

По такъв начин, когато той говори за заповедта „възлюби ближния, като самия себе си“, която се явява главен закон на Тора, ние сме длъжни да разберем, че останалите 612 заповеди на Тора, с всички нейни съставящи - ни повече ни по-малко, е като сума от частности, съставящи тази една заповед „възлюби ближния, като самия себе си“ и са обусловени от нея.

Това може да бъде справедливо по отношение на заповедите между човека и обкръжаващите го, но как може тази една заповед да съдържа и включва в себе си всички заповеди, определящи отношенията между човека и Твореца, явяващи се основни в Тора, определящи нейната същност и смисъл?

2. И ако е възможно още да се приложат усилия и по някакъв начин да се разбере казаното, то вече е готово за нас друго, още по-ярко изказване за един гер, който отишъл при мъдреца Гилел с молба. „Научи ме на цялата Тора докато стоя на един крак“. И отговорил му Гилел: „Всичко, което е ненавистно за теб, не прави на своя другар (Възлюби ближния свой, като самия себе си). А останалото са само пояснения, иди и учи“. По такъв начин, пред нас е ясен закон, съгласно който, в цялата Тора, нито една от 612-те заповеди не се явява предпочитана пред тази една „Възлюби ближния свой, като самия себе си“. Нали всички са предназначени само за нейното поясняване, за да ни позволят да се подготвим за изпълнението на заповедта „Възлюби ближния...“. Тъй като той ясно казва: „А останалото са само пояснения, иди и учи“, тоест всички останали заповеди в Тора са само коментари на тази една заповед, без които обаче е невъзможно нейното изпълнение в пълен обем.

3. И преди да се задълбочим в предмета, ние сме длъжни съсредоточено да се вгледаме в същността на тази заповед. Нали ни е заповядано „да възлюбим ближния свой, като самия себе си“, и изразът „като самия себе си“ ни говори за това, че да възлюбиш своя ближен трябва в същата степен, в която ти обичаш себе си и в никакъв случай не по-малко. Това означава, че ти си длъжен винаги да стоиш на стража и да удовлетворяваш нуждите на всеки човек от народа на Израел, не по-малко, отколкото винаги стоиш на стража за изпълняването на своите собствени потребности.

Но наистина това е от категорията на невъзможното, тъй като малцина след работния ден могат в достатъчна степен да се погрижат и за собствените си нужди, така че как ти ще му възложиш задължението да работи и да удовлетворява потребностите на целия народ?

Но е невъзможно дори да се предположи, че Тора преувеличава. Нали тя самата ни предпазва: „Не добавяй и не отнемай“, което ти говори за това, че законите са установени с абсолютна точност.

4. И ако още е недостатъчно за теб, мога да добавя, че изискването на тази заповед за любов към ближния е още по-жестока, тъй като изисква от нас да предпочетем потребностите на другия пред своите нужди, както е казано в Йерусалимския Талмуд (Трактат Кидушин 21,1): „За да му бъде добре с теб“.

Става дума за евреин, намиращ се в робство у евреин. Казано е: „В случай, че хазяинът има само една възглавница, и той лежи на нея, и не я дава на своя роб, то не изпълнява указанието „за да му бъде добре с теб“, тъй като лежи на възглавница, а робът - на земята. А ако не лежи на нея и не я дава на своя роб, то това е грехът на Содом. Излиза, че е длъжен да предаде възглавницата на своя роб, а сам, господинът да лежи на земята“.

И по такъв начин откриваме, че този закон също се вмества в рамките на любовта към ближния, нали в него напълването на потребностите на другия също се приравнява с напълването на собствените потребности, както в примера с еврейския роб - „за да му бъде добре с теб“.

Същото е и в случая, когато той има само един стол, а неговият приятел няма съвсем, то в съответствие с установеното, ако той седи на него и не дава на другия, то нарушава изпълнителната заповед „Възлюби ближния свой, като самия себе си“, тъй като не се грижи за потребностите на ближния, както за своите собствени.

А ако сам не седи на стола и не го дава на другия, то това са сродни на содомския грях. Нали заповедта задължава да даде стола на другия, а самият да седи на земята или да стои. Разбираемо е, че този закон говори за всички възможни нужди на другия, които ти си в състояние да запълниш. А сега иди и се учи! Но съществува ли възможност да бъде изпълнена тази заповед?

5. Преди всичко ние сме длъжни да разберем, защо е дадена Тора само на народа на Израел, а не на целия свят в еднаква степен? Няма ли тук национална избраност?

И е разбираемо, че само душевноболните могат да мислят така. В крайна сметка, мъдреците вече са отговорили на този въпрос, казвайки, че Творецът е предлагал Тора на всички народи и на всички езици, но те не са я приели.

Но все пак, защо народът на Израел е наречен „избран народ", както е казано „Теб е избрал Творецът“, след като нито един от народите не е поискал Тора? Възможно ли е да си представим Твореца, който обхожда със своята Тора онези диви народи, опитвайки се да им връчи това, за което те нямат ни най-малка представа? Но чуло ли се е в историята на народите за такова събитие, как можем да се съгласим с такава „детска“ трактовка?

6. Но когато ние разберем както следва, че същността на Тора и заповедите са дадени на нас, и това, което ние желаем да получим благодарение на тяхното изпълнение в размера, указан ни от мъдреците - това е цел на цялото грандиозно творение, представящо се пред нашия взор, тогава ние ще разберем всичко.

Тъй като първото правило говори за това, че няма действащи безцелно. И няма в това правило изключения, освен падналите от рода човешки или новородените.

Затуй няма абсолютно никакво съмнение в това, че Творецът, чието величие не се поддава на изследване, няма да извърши без цел нито малкото действие, нито голямото.

И са ни посочили мъдреците, че светът не е сътворен за нищо друго, а само за съблюдаването на Тора и заповедите. Същността на това, както са ни я обяснили Първите, е в това, че намерението на Твореца по отношение на творението от момента на неговото създаване е да му разкрие Своята Висша същност.

И постигането на Висшата същност на Твореца се разкрива в творението с усещането за наслаждение, което постоянно нараства, докато не достигне до желаната величина.

С това се издигат падналите в истинско осъзнаване на постигането Му и сливането с Него, докато не достигнат окончателното съвършенство: „Никой няма да види друг Творец, освен Теб“.

Заради величието и великолепието на неговото съвършенство, Тора и пророците са се предпазвали да говорят за него. Както са намеквали за това мъдреците: „Всички пророци са говорили само за времето на Месията, но в бъдещия свят никой няма да види друг Творец, освен Теб“. Това е известно на имащите знание, и нищо повече няма да добавя.

И това съвършенство в изреченията на Тора, в Пророчеството и изказванията на мъдреците е изразено с простата дума „сливане“. Но заради многократната употреба на тази дума на глас от масите, тя почти е загубила своя първоначален смисъл.

Но ако ти за миг вникнеш в смисъла на тази дума, то ще замреш в изумление от величието на чудото. Представи си величието на Божественото и низостта на творението, и тогава ще можеш да оцениш какво представлява по себе си тяхното сливане. И тогава ще разбереш, защо с тези думи ние изразяваме целта на цялото това грандиозно творение.

И излиза, че Целта на цялото творение се заключава в това, че низшите създания, постепенно развивайки се посредством изпълнението на Тора и заповедите, биха могли да се издигнат все по-високо и по-високо, докато не се удостоят да се слеят със своя Създател.

7. Но спрели се тук мъдреците на Зоар и задали въпроса: „Защо изначално ние не сме сътворени в цялото желано величие, за да можем да се слеем с Твореца? И защо Му е било нужно да ни възложи това бреме на творението, Тора и заповедите?“. И отговорили: „Горчив е хлябът на срама“. Това означава, че онзи, който яде и се наслаждава на добитото с тежък труд от другаря, се бои да го погледне в лицето, тъй като това го унижава, и вървящият по този път постепенно губи човешки облик.

И е невъзможно в това, което изхожда от Неговото Съвършенство да се съдържа какъвто и да било недостатък, затова ни е предоставил възможност сами да заслужим своето величие чрез своите занимания с Тора и заповедите. И в тези думи се съдържа дълбок смисъл.

Аз вече обясних същността на тези неща в книгата „Дървото на живота“ и в ТЕС, затова тук ще обясня по-накратко, за да може да разбере всеки.

8. Това е подобно на онова, когато един богаташ довел човек от пазара, хранил го, поил го, всеки ден му подарявал злато и сребро, с всеки ден все повече, увеличавайки своите дарове, и колкото по-нататък, толкова повече. Накрая, попитал богаташът: „Кажи ми, изпълних ли аз вече всички твои желания?“. И отговорил му беднякът: „Засега още не са се изпълнили всичките мои желания. Наистина, колко би ми било хубаво и приятно, ако цялото това имущество и цялата тази прелест бяха спечелени от мен, също така както е от теб, за да не бъда получаващ милостиня от твоите ръце“. И казал му богаташът: „Щом е така, то не е сътворен още човек, който би могъл да удовлетвори твоите потребности“.

И това състояние е естествено, защото, от една страна, той изпитва огромно удоволствие, постоянно растящо според степента на увелечаване на получаваните от него дарове, а от друга страна, му е тежко да търпи срама заради това количество добро, което богаташът му дава, още и увеличавайки го всеки път. Това е естествен за нашия свят закон, когато получаващият усеща нещо, приличащо на срам и нетърпение в момента на получаване на безплатен дар от даващият от милост и жалост към него.

От това следва вторият закон: няма да се намери в целия свят човек, който би могъл изцяло да изпълни всички желания на другаря, тъй като въпреки всичко няма да може да придаде на този подарък характер на самостоятелна придобивка, което само и може да завърши съвършенството.

Но казаното се отнася само за творенията и в никакъв случай не може да се отнася за величественото съвършенство на Твореца. И това е онова, което ни е приготвил посредством усилия и труд, благодарение на заниманията с Тора и изпълнението на заповедите - самите ние да създадем нашето величие.

Тогава цялото благо и наслаждение, идващо при нас от Него, тоест всичко съдържащо се в понятието „сливане с Твореца“, ще бъде наша собствена придобивка, която ни е доставена благодарение на нашите собствени усилия. Само тогава ние ще можем да се почувстваме хазяи и само така, а не иначе ще усетим съвършенството.

9. Но тук си струва да се вгледаме в същността и източника на този закон на природата. Откъде се взема този трън на срама и нетърпението, който ние усещаме, когато получаваме от някого от милост? Това явление произтича от добре известния на естествоизпитателите закон на природата, гласящ, че природата на всеки клон е близка на своя корен и е подобна на него.

И всичко съществуващо в корена ще бъде желано от неговия клон, и ще заобича той това, и ще въжделее за него, и ще извлече от това полза. И обратно, всичко, което не е свойствено на корена, и клонът ще го избягва, няма да може да го изтърпи, и това ще му причини страдания. И този закон действа между всеки корен и неговия клон, и не може да бъде нарушен.

И тук пред нас се открива възможност да разберем източника на всички наслаждения и страдания, намиращи се в нашия свят.

Тъй като Творецът е корен на всички творения, които Той е създал, то всички явления, всичко съдържащо се в Него и слизащо от него към нас пряко, ще бъде притегателно за нас и приятно, защото нашата природа е близка до нашия корен - Твореца. А всичко, което е несвойствено на него и не изхожда от Него пряко, а се явява резултат от проявяването на полярността на самото творение, ще бъде противно на нашата природа и ще ни бъде тежко да изтърпим това. Тоест ние обичаме покоя и ненавиждаме движението дотолкова, че всяко движение ние извършваме само заради постигането на покоя.

И това е така, защото нашият корен не се намира в движение, а в покой, в Него няма абсолютно никакво движение. И ето защо това е също против нашата природа и е ненавиждано от нас. По същата причина ние много обичаме мъдростта, мъжеството, богатството и т.н., та нали всичко това се намира в Него, защото Той е нашия корен. И затова ние ненавиждаме всичко противоположно на Него: глупостта, слабостта, нищетата, тъй като те напълно отсъстват в нашия корен. И това води до усещането на отвращение, ненавист и нетърпими страдания.

10. Това и ни дава този развален привкус на усещане на срам и нетърпение по време на получаването от нас на каквото и да е от другите във вид на милост, тъй като в Твореца няма дори намек за получаване, наистина от кого пък ще получи?

Вследствие, че това явление е несвойствено на нашия корен, то е отвратително и ненавистно за нас, както е казано. И напротив, ние усещаме наслаждение, приятност и нежност всеки път, когато отдаваме на нашите близки, защото това го има в нашия корен, тъй като Той е Даващ на всички.

11. И сега получихме възможност да си изясним: какво всъщност представлява по себе си Целта на творението - „сливане с Него“. Цялото това величие и „сливане“, постигането на което ни се гарантира от нашите занимания с Тора и заповедите е нито повече, нито по-малко от подобие на клоните на своите корени, в съответствие с което цялата приятност и нега и всичко възвишено се явяват естествено изхождащи от Твореца. По такъв начин наслаждението не е нищо друго освен подобие на свойствата на техния Създател. И ако се уподобяваме в нашите дела на всичко, което е присъщо на нашия корен, по такъв начин изпитваме наслаждение. А всичко, което отсъства в нашия корен, става непоносимо и отвратително или много болезнено, както и задължава това явление. По такъв начин цялата наша надежда зависи и се основава на степента на подобие на нашите свойства на нашия корен.

12. И ето думите на мъдреците, задаващи въпроса: „Каква е разликата за Твореца, че някой коли животното от шията, а някой от тила? Нали заповедите са ни дадени не за нещо друго, а само за да очисти с тях творенията.“ И „очистване“ означава почистване на мръсното тяло - желание, което се явява цел, произтичаща от цялото изпълнение на Тора и заповедите.

Тъй като „човек ще се роди диво магаре“: нали когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любовта му към себе си, заложена в него. И цялото негово двжение е около самия себе си без каквито и да било искри на отдаване на ближния.

И той се намира на максимално отдалечаване от корена, тоест на противоположня край.

1) Нали Неговият корен е абсолютен алтруизъм, без каквито и да било искри за получаване.

2) А онзи, новороденият, е напълно потопен в получаване за себе си, абсолютно без искри за отдаване. Затова неговото състояние се смята за най-ниската точка на низостта и мръсотията намиращи се в човешкия свят.

И според степента та своето придвижване и растеж, ще получи от своята среда частични уроци по „отдаване на ближния“. И това, разбира се, зависи от степента на развитие на ценностите на тази среда. Но и тогава започват неговото възпитание с изпълняване на Тора и заповедите заради любовта към самия себе си, за да получи награда в този или в бъдещия свят, което се нарича „заради себе си“ (ло лишма), защото е невъзможно да го приучат по друг начин.

А когато порасне и навлезе в годините, му откриват как да стигне до изпълнението на заповедта „заради Твореца“ (лишма), което представлява по себе си особено намерение да доставя радост само на Твореца. Както е писал Рамбам, жените и децата не разкриват как да се занимават с Тора и заповедите „заради Твореца“ (лишма), защото няма да могат да понесат това. Само когато пораснат и придобият знания и разум, тогава ги обучават на изпълняване „заради Твореца“ (лишма).

И както са говорили мъдреците: от „заради себе си“ (ло лишма), се преминава към „заради Твореца“ (лишма), което означава намерение да доставиш радост на своя Създател, а не заради любов към себе си.

Благодарение на естествената възможност, предварително заложена в заниманията с Тора и заповедите „заради Твореца“ Даващ Тора (както са казали мъдреците, казал Твореца: „Аз създадох злото начало, аз създадох Тора - лекарството“), творението се придвижва и развива, крачейки по степените и издигайки се по тях към висотите на величието, докато окончателно не изгуби в себе си всички искри на егоистичната любов.

И възвеличават се в неговото тяло всички заповеди, и цялото негово движение - само заради отдаването. Така че дори онова насъщно, което той получава, се слива също с намерението за отдаване, тоест за да може да отдава. И за това са казали мъдреците: „Заповедите са дадени само за да се очистят с тях творенията“.

13. И макар в Тора да съществуват две части:

1) Заповеди, действащи между човека и Твореца

2) Заповеди, действащи между човека и ближния, и под двете се подразбира едно - да доведат творението до крайната цел - сливане с Твореца

Нещо повече, дори практическата страна в тях двете е в крайна сметка едно цяло. Тъй като, когато прави нещо „заради Твореца“ без всякакъв примес на любов към себе си, тоест не извличайки за себе си никаква полза, човекът няма да почувства никаква разлика в своите действия - работи ли той за любовта към другаря или той работи за любовта към Твореца.

Защото за всяко творение законът на природата е такъв, че всичко, намиращо се зад пределите на неговото тяло, му се струва пусто и нереално.

И всяко движение, което човекът извършва от любов към ближния, той извършва с помощта на отразената светлина, а каквото и да е възнаграждение, което в края на краищата ще се върне при него, ще му послужи като полза, и затова такива действия не могат да се нарекат „любов към ближния“, тъй като се съди по крайния резултат. Това е подобно на наем, платен накрая, и съвсем не може да се смята за лрюбов към ближния.

Но „в чист вид“ да извърши каквото и да е действие или усилие от любов към ближния, тоест без искрите на отразената светлина или каквато и да е надежда за възнаграждение, което ще се върне към него - това, според природата на нещата е напълно невъзможно. И по повод на това „Ти­ку­ней Зо­ар“ казва за народите на света: „цялото милосърдие тяхно е само за благото тяхно“.

Това означава, че цялото тяхно милосърдие, с което се отнасят към своите ближни или към поклонението на своите богове, изхожда не от любов към ближния, а от любов към самия себе си, защото любовта към ближния се намира извън границите на природата.

Ето защо само изпълняващите Тора и заповедите са подготвени за това. Само приучавайки себе си на изпълняване на Тора и заповедите, за да бъде доставена радост на Твореца лека-полека се отделят и излизат от пределите на природното творение и намират втората природа - любов към ближния, за която ставаше дума.

И това е, което е накарало мъдреците на Зоар напълно да изведат народите на света зад пределите на любовта към ближния. И е казано от мъдреците, че цялото милосърдие тяхно е само за благото тяхно, тоест не може да има любов към ближния в народите на света, защото те не се занимават с Тора и заповедите заради Твореца. А цялото поклонение на техните богове се заключава, както е известно в наградата и спасението в този мир и в бъдещия. Така че дори тяхното поклонение на своите богове е основано само на любов към самите себе си.

И затова никога няма да видим у тях действие, което ще бъде извършено зад пределите на собственото тяло, макар и на косъм по-високо от нивото на природата.

14. По такъв начин, ние ясно виждаме, че дори по отношение на изпълнението на Тора и заповедите „заради Твореца“, дори в практическите части на Тора не се усеща разлика между тези две части на Тора. Тъй като, преди да се усъвършенстват в това, задължително се явява това, че всяко действие - било то „заради ближния“ или „заради Твореца“ - се усеща от тях пусто и безполезно.

Но посредством големи усилия се възвисяват и лека-полека се приближват към втората природа. И тогава незабавно се удостояват с крйната цел - сливане с Твореца.

А тъй като това е така, то говори за туй, че тази част на Тора, която определя отношенията между човека и неговия ближен, е по-способна да доведе човека до желаната цел, тъй като работата в заповедите, определящи отношението на човека с Твореца е постоянна и определена, и няма питащи за нея, и човекът лесно привиква към нея, а всичко, което прави по навик, както е известно, не е способно да донесе полза.

Докато частта на заповедите, която е между „човека и неговия ближен“ е непостоянна и неопределена, питащите за нея заобикалят човека накъдето и да се обърне, а затова се явява по-надеждно средство и целта им е по-близка.

15. Сега можем да разберем отговора на Гилел на човека, желаещ да достигне сливане с Твореца, че същност на Тора се явява заповедта „възлюби ближния свой като самия себе си“, а останалите 612 заповеди са пояснения и подготовка към нейното изпълнение. И дори заповедите между човека и Твореца също са включени в подготовката към изпълнението на тази заповед, всъщност явяваща се крайна цел, произтичаща от цялата Тора и заповедите. Както са казали мъдреците: „Тора и заповедите не са били дадени за нищо друго освен да се изчисти (обедини) с тях народа на Израел“. И тази заповед представлява по себе си „изчистване на тялото“ дотогава, докато не придобие втората природа, съдържаща се в любовта към ближния, тоест една заповед „възлюби ближния свой като самия себе си“ се явява крайната цел, достигайки я незабавно се удостояваш със сливане с Твореца.

И не следва да изпитваш затруднения, защото това не е определено от изказването „възлюби Тореца свой с цялото сърце свое и цялата душа, и с цялото свое естество.

И причина за това, както вече беше посочено по-горе, е в това, че в крайна сметка за човека, който още се намира в рамките на природата на творението няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, тъй като всичко, което се намера извън него, се явява за него нереално.

И тъй като този човек, желаещ да постигне сливане с Твореца, помолил Гилел а-Наси да му обясни желаното обобщение на цялата Тора, за да му стане близка целта и да не бъде труден пътя, както е казано от него: „Научи ме на цялата Тора, докато стоя аз на един крак“, то определил му Гилел любов към ближния, тъй като тази цел е най-близка и достижима, понеже тя е застрахована от грешки и има в нея проверяващи.

16. И след казаното се появи възможност за разбиране на това, което бе обсъждано по-горе, основно смисъла на заповедта „възлюби ближния свой като самия себе си“ - как Тора ни задължава да изпълняваме това, което е невъзможно да бъде изпълнено.

И трябва да поясним, че по тази причина Тора не е била дадена на нашите свети праотци: Авраам, Ицхак и Яков, а това се е забавило до излизането от Египет, когато напуснали, бидейки цяла нация от 600 000 човека, от 20 години и нагоре.

И бил попитан всеки от нацията, съгласен ли е той на тази възвишена работа. И след като всеки с цялото си сърце и душа се съгласил с това и възкликнал: „Ще го направим и ще чуем“, тогава се появила възможност да бъде изпълнена цялата Тора и от недостижимо, това станало възможно.

И това е действително така, ако 600 000 човека престанат да се занимават с удовлетворяването на собствените си потребности и няма да имат друга цел в живота си, освен да стоят на стража за интересите на техните ближни, за да не се нуждаят те от нищо. Но и това още не е всичко. Те ще се занимават с това с огромна любов, с цялото си сърце и душа, в пълно съответствие със заповедта „възлюби ближния свой като самия себе си“. И тогава без всякакво съмнение е ясно, че у всеки от народа няма никаква необходимост да се грижи за собственото си съществуване.

И затова, след като целият народ се съгласил с това, веднага им била дарена Тора, тъй като сега станали способни да я изпълняват.

Но преди да нарастнат до размера на цял народ, и още повече във времената на праотците, когато в страната били само единици, не били в края на краищата способни да изпълнят Тора по желания начин. Тъй като малко количество хора е невъзможно дори да започнат изпълнението на заповедите между човека и неговите близки в пълния обем на заповедта възлюби ближния свой като самия себе си, и затова не им била дарена Тора.

17. И от казаното можем да разберем изказване от разреда на най-неразбираемите изказвания на мъдреците, които са говорили, че целият народ на Израел е отговорен един за друг, че на пръв поглед е напълно несправедливо, тъй като нима е възможно, когато някой е съгрешил или извършил престъпление, и разгневява своя Създател, а ти си напълно непознат с него, при все това Творецът да изисква неговия дълг от теб?

Нали е написано: „няма да бъдат умъртвени бащите заради синовете, ...всеки за своя грях ще умре". Как може да се каже, че ти ще бъдеш отговорен за греховете на съвършенно чужд на теб човек, а ти не си познат нито с него, нито с мястото, което обитава.

И ако ти е малко това, погледни в раздела „Кидушин“, там е написано: „раби Елиазар син на раби Шимон говори, че за света се съди по мнозинството, и за един човек се съди по мнозинството. Изпълнилият една заповед е щастие за него, защото наклонил чашата на везните, своята и на целия свят, на страната на заслугите. Извършилият едно престъпление е горчивина за него, защото е наклонил чашата на везните, своята и на целия свят, на страната на вината“. Както е казано: „от един грешник се губи много добро“.

И раби Елиазар син на раби Шимон казва, че е отговорен и за целия свят също. Тоест по негово мнение, целият свят е отговорен един за друг. И всеки добавя със своите действия заслуга или вина за целия свят. И това е „изумление на изумленията".

Но в съответствие с по-горе казаното, думите на мъдреците стават понятни в техния най-естествен смисъл. Нали както е било доказано, всяка част от 613-те заповеди на Тора се върти само около един полюс - заповедта „възлюби ближния свой като самия себе си“. И излиза, че този полюс се намира зад пределите на осъществимото, само ако целият народ изцяло и всеки от него не бъде готов за това.

 

Kabbalah Library

Бюлетин на kabbalah.info

Сподели