Възлюби ближния си като себе си - главният (общ) закон на Кабала
Общото и частното
Това изказване е едно от най-известните и най-цитираните в наше време. Въпреки всичко, никой не разбира истинския му смисъл. Думата „общ" означава сума от отделни части, които съставят „общото" - съединени заедно, те образуват това "общо".
Когато говорим за „общ закон на Кабала" разбираме, че всички писмени източници, плюс справянето със 612-те егоистични желания, което трябва да извърши човек, представляват сумата от частите, съставящи "общото" указание „Възлюби ближния си като самия себе си".
На пръв поглед е трудно да се разбере как това указание може да е "общо" за всички поправяния, които Кабала изисква да бъдат извършени. Най-вече то е „общо" за указанията относно човека и неговия ближен. Но, как може да се вмести в рамките на казаното „Възлюби ближния си като себе си" тази част, която се занимава с отношенията между човека и Твореца?
Не прави на другите това, което самият ти ненавиждаш
Ако ни е трудно да се съгласим с горното, какво бихме казали за отговора, даден от мъдреца Хилел на човека, който го помолил да изучи методиката на Кабала „докато стои на един крак": „Не прави на другите това, което сам ненавиждаш. В това се състои цялата методика на Кабала. Останалото са само пояснения, отивай да учиш." От този отговор ясно проличава, че цялата методика на Кабала с състои в разясняване на указанието „Възлюби ближния си като самия себе си".
От думите на Хилел и на другите мъдреци, чието мнение е определяло закона, става съвършено ясно, че целта на методиката на Кабала е въздигането на човека на такова ниво, че да може да изпълни условието „Възлюби ближния си като себе си". По категоричен начин е казано: „Останалото са само пояснения, отивай да учиш" - тоест, поясненията ще ни помогнат да постигнем изпълнението на този закон.
„Възлюби ближния си като себе си"
Трябва да изясним какво означава „Възлюби ближния си като самия себе си". Буквално значи - да обичаш в същата мяра, в която обичаш себе си. Но ние виждаме, че никой не е способен да го направи. Дори да беше казано: „Възлюби ближния си така, както той обича теб", пак малко хора биха могли да го изпълнят, въпреки че то е по-приемливо.
Обаче да обичаме другите така, както обичаме себе си, не ни се струва много възможно. Даже ако в света нямаше никой друг, освен приятели - това би било невъзможно, а още по-малко - когато света е пълен с непознати хора. Ако започне да обича другите като себе си, човек не би имал време за самия себе си, защото от любов към себе си той удовлетворява собствените си потребности напълно и с голямо желание.
Не така стоят нещата по отношение потребностите на обществото. Човек няма основателна причина, поради която да желае да работи за другите. И дори да има такова желание, дали може да го изпълни буквално? Ще има ли сили за това? И ако е така - защо Кабала предписва да се прави нещо напълно невъзможно?
Но не трябва да си мислим, че казаното е преувеличено, защото ни е дадено предупреждение, към което се и придържаме: „Не добавяй и не отнемай". И с това са съгласни всички коментатори, тълкувайки го буквално. Дори нещо повече - те са казали, че човек трябва да задоволи потребностите на приятеля, дори когато самият той е в недостиг. Той трябва да удовлетвори нуждите на другия, а сам да остане в нужда. В поясненията към указанието да възлюбим ближния си (Йерусалимски Талмуд, Трактат Кидушин) се казва, че който купува роб, все едно си купува господар и ако има само една възглавница - длъжен е да я даде на роба, даже ако самият той трябва да спи на земята.
Едно поправяне
И тук възникват няколко въпроса. В съответствие с казаното по-горе - ние не изпълняваме изискваното от Кабала. Дори нещо повече - не изпълняваме най-главното, доколкото се занимаваме с частното и не се докосваме до общото. Мъдреците говорят за дял от науката Кабала, отнасящ се за действията, водещи към целта, която искат да постигнат. И когато казват едно изправяне, то несъмнено имат предвид практическо изправяне. Само с помощта на това изправяне човек ще достигне истинската цел - сливането с Твореца. Така че, в едно поправяне той се удостоява да постигне целта и да изпълни своето предназначение - доколкото практическата същност на действието се изразява в изправянето на егоизма. Крайната му цел е любов „към ближния както към самия себе си", а степента, която следва незабавно е - сливане с Твореца.
И да се слееш с Него
Въпреки това, все още в нас остава неяснота - целта на методиката на Кабала и на цялото творение е въздигане на падналото човечество, докато не станем достойни за това необикновено величие - сливането с Твореца; но нали още в началото Твореца е могъл да ни създаде в това величие и да не затруднява творенията с усилия за изправяния по методиката на Кабала?
Тя може да се обясни с казаното от мъдреците - ползващия се от плодовете на труда на другите, се срамува да се погледне, защото е загубил човешкия си облик... А доколкото Твореца е съвършен, от Него не може да произлезе нищо несъвършено. И за да можем ние да се насладим на плодовете от своите усилия, Той ни е приготвил тази работа, като е създал творението в толкова несъвършена форма. С помощта на тази работа ние достигаме нашето величие със своите собствени усилия, а цялото наслаждение, което получаваме от Твореца, чувстваме вече като имащи право върху него, а не като получаващи подарък.
Трябва обаче да разберем от къде произтича унижението в момента на получаване на подаръка. Може да се разбере чрез аналогия с добре известния на изследващите природата закон - „природата на всеки клон е подобна на корена му". Така че - всичко съществуващо в корена, ще бъде желано и любимо от неговия клон и ще му донесе полза. И обратното - клонът ще се старае да се отдалечи и не ще може да търпи това, което липсва в корена, защото то ще му навреди. А след като нашият корен е Твореца и Той не получава, а отдава - то и ние чувстваме себе си унижени всеки път, когато получаваме от ближния.
Така че, сега ни става ясна същността на казаното - „да се слееш с Него". Величието на това сливане се състои в равенството на клоните със своя Корен. И в съответствие с това - състоянието на унизеност представлява отдалечаване от Корена. С други думи, всяко творение, вървящо по пътя на максимално отдаване на ближния, чувства необикновен подем, максимално сливайки се с Твореца. А всяко творение, вървящо по пътя на максималното получаване и любов към себе си стои най-ниско и най-много е отдалечено от Твореца.
Изправянето се постига с методиката на Кабала, с която първоначално хората се занимават заради себе си, тоест - заради получаването на придобивки, а след това достигат до съзнателното намерение заради Твореца - вместо от егоистична любов към себе си, тогава се въздигат на степента отдаване на ближния. Това поправяне на човешката природа се постига с помощта на естествено средство, каквото е заниманието с Кабала заради Твореца - защото казано е, че Твореца е създал егоизма, но и е дал методиката на Кабала за неговото изправяне, защото светлината на Кабала поправя по подобие на Твореца.
Така творението се развива и се издига към върха, докато не достигне такова ниво, на което напълно загубва егоистичната любов и получаването заради себе си, и неговите свойства се превръщат в отдаване.
Две части в методиката на Кабала - изправяне на отношенията на човека с Твореца и изправяне на отношенията на човека с приятелите
Въпреки че методиката на Кабала се състои от две части - едната за изправяне на отношенията между човека и Твореца, а другата - за изправяне на отношенията между човека и приятелите - и двете преследват една цел - извършването на действия заради Твореца, защото за творението няма никаква разлика дали работи за приятеля или за Твореца, тъй като всичко ставащо извън него се счита за неотнасящо се към него.
Поради това, човек започва пътя на поправянето с действия „заради себе си", а след това, под въздействието на изправящата светлина - от намерението „заради себе си", преминава към намерение „заради Твореца". Защото при постигането на любовта към ближния и отдаването за него, постигаме любовта към Твореца и отдаване за Него - няма разлика между ближния и Твореца, защото всичко намиращо се извън тялото, извън личната изгода, се оценява еднакво - независимо дали е отдаване на ближния или отдаване на Твореца.
Указанието „Възлюби ближния си като себе си" е крайна цел на всички действия, защото такава форма и характер са най-разбираеми за човека. И не е възможно да сгрешим в действията, защото е ясно какво трябва да се прави. И човекът знае, че ако постави потребностите на приятеля над удовлетворяването на собствените си потребности, то това и ще бъде мярата на неговото отдаване.
И затова не прави своята цел „възлюби Твореца с цялото си сърце и душа", защото това е едно и също - приятеля си също трябва да обича с цялото си сърце и душа. Такова е значението на думите „както самия себе си". Самия себе си всеки безусловно обича с цялото си сърце и душа, но в своето отношение към Твореца може да се заблуди - но приятелят е винаги пред очите ни и отношението към него може да преценим правилно.
Условието за връчване на Кабала
Но как може да се изпълни условието за любов към ближния, ако на пръв поглед то е неизпълнимо? Затова методиката на Кабала е била дадена на целия народ и само след като всеки един и всички заедно са се съгласили да приемат изпълнението на това условие. Защото ако целият народ в живота няма друга грижа, освен да стои на стажа за интересите на другаря си, така че той да няма никакъв недостатък. И ако всички правят това с истинска любов, отдавайки се с цялото си естество, то, безусловно, никой от народа няма да има нужда да се грижи за своето съществуване, тъй като целият народ се грижи за него.
Всички в народа на Израел са отговорни един за друг
Затова е казано, че целият народ е отговорен - всички един за друг. На пръв поглед това твърдение противоречи на здравия смисъл. Как може да бъдеш отговорен за постъпките на човек, когото даже не познаваш? От казаното става ясно, че методиката на Кабала не може да бъде реализирана по друг начин, освен с участието на целия народ - когато всеки е отговорен за другия, а безотговорните в народа са причина да останат стремящите се към любовта - в егоизъм, защото са лишени от помощта на безотговорните. Става така, че ако част от народа не изпълнява възложеното върху нея, то тя става причина за страданието на целия народ.
Но със законът на отговорността се оказва свързан не само един народ или всеки отделен народ вътре в себе си - а всички народи на света взети заедно. Както е казано - "И ще се напълни земята със знанието на Твореца и ще се устремят към Него всичките народи". Затова отговорността лежи върху целия свят, така че никой, без помощта на всички народи по света, няма да достигне желаната завършеност.
По този начин, всяко изправяне, извършвано от един човек, влияе на целия свят и всяко изправяне, извършвано от индивида, води към развитието на света и постигането на този закон - а нарушението, което той прави, връща назад целия свят.
Защо методиката на Кабала е дадена на народа на Израел?
Защо методиката на Кабала е дадена на народа на Израел и защо не са участвали в това всички останалите народи в света? Всъщност, постигането на Целта на творението е възложено на цялото човечество, никой не е свободен от това. Да се обединят по закона на взаимната любов, на народа на Израел са помогнали постиженията на предците кабалисти и последвалото четиристотингодишен египетски плен - това принудило народа да приеме условието "възлюби ближния като себе си". А когато приели върху себе си любовта към ближния, методиката на Кабала им била връчена за усъвършенстване.
Поради това народа на Израел изпълнява ролята на "проводник". В такава мяра, в каквато с помощта на тази методика се съединява сам народът на Израел - той ще предаде тази методика за постигане на вечността и съвършенството на останалите народи, ще обучи на нея народите в света, както е казано - „И всички ще ме познаят - от малкия до великия".