Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Конгрес в България «Зората на Новия Свят» Лекция 3

Най-важната тема, която ние изучаваме на втория ден на всеки конгрес е Няма никой освен Него. Защо е най-главната тема – защото по принцип с вас изучавахме, че от света на Безкрайността, там, където творението е било напълно слято с Висшата сила, съществувало е в абсолютното съвършенство, от това състояние то постепенно, постепенно започва да се спуска до нашия свят, разширява се, развива се, неговите части се разделят егоистично една от друга, разделят се все повече поради нарастващия егоизъм, все повече, повече и повече, докато не достигнат нашия свят и тук ние се усещаме вече абсолютно разделени и отделени един от друг дори не представяйки си вече какво значи истинско обединение, съединение между нас.

На протежение на цялата човешка история на материята в нашия свят (имам предвид желание, материя – това е желание), виждаме, че са съществували отделни личности, хора, които са се стремели към обединение, но това тяхно желание, е било естествено в тях, както е писал Баал а–Сулам – в света винаги са съществували до 10% алтруисти, природни алтруисти, които на са работили за това си постижение, а са били такива просто защото е била такава тяхната природа – да се стремят към обединение, те и днес съществуват – примерно като Грийнпийс и др. такива организации, насочени към сливане, обединение, съединение. От това естествено се възползват политиците и всевъзможни групи по интереси, но това не е което се подразбира от природата като цел на творението.

Цел на творението, това е подем над нашия егоизъм, над него трябва да се работи. Подема трябва да се реализира въпреки нашия егоизъм. Не нашия природен егоизъм, както говорихме с вас, а този, който възниква, когато започнем да се издигаме нагоре. Т.е., ако тук начертаем линия, то тогава тук долу са нашите земния желания, (ще нарисувам нещо такова на четири крака, това сме ние, т.е. природата, която работи в нас, тя е точно такава.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic01

Не искам да рисувам човек, защото при човека главата е над тялото, по-високо т.е. по качество и важност главата му стои по-високо от тялото, неговите мисли, желания и мечти се намират над неговия пъп, докато при животното те се намират на едно ниво.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic02

По това се различават тези две нива – над и под чертата.

По какъв начин можем да се придвижим над чертата, ако в нас възникват такива страдания, всевъзможни отрицателни проблеми, когато виждаме че нашата природа просто ни смазва, не ни дава да съществуваме.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic03

Това се започва едва в XX век, в неговия край. В XXI век, това вече добре се проявява в нашия свят.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic04

И затова, преди светът да навлезе в това състояние на завършен егоизъм, когато ние вече започваме да оценяваме собствената си природа като зла, преди да дойде това състояние, науката, която говори за изменение природата на човека – кабала, е била скрита. От нея е нямало никаква необходимост, хората биха я извратили, както са направили това с религията. Т. е. – вместо да вървят към сближаване, към “възлюби ближния както себе си“, което се явява главното правило в Тора, т.е. това, което иска Творецът от човека, всъщност всеки започнал да се занимава с нещо свое, всеки на различна страна, действайки егоистично – който изпълнява механично някакви действия – попада в Рая, който не изпълнява – не попада и т.н. А кабала, разбира се изобщо не се съгласява с това и затова тя е в пълно противоречие с всичките такива методики и религии.

И така, кога може да се разкрие кабала? Когато хората видят, че нищо в света не може да им помогне, и че те се намират в задънена улица.

И затова именно и само по наше време, можем да говорим затова. По принцип сме можели да започнем да говорим и по-рано, – от времето на АРИ, около 16 век – тогава човечеството вече е навлязло в своето предварително ниво на поправяне, и ние считаме АРИ за основоположник на цялото това движение към поправяне, но все пак след него е бил и великият Баал Шем Тов, който е пропагандирал кабала в широки кръгове от населението, и то много успешно, честно казано, и в течение на няколко века хората са работели над себе си, напредвали, пълно е било с огромно количество много дълбоки и хубави книги. Но след това всичко угаснало. Защото това движение се е развивало в човечеството, което все още не било изпробвало какво означава прогреса. Все още се е надявало, че най-различните обществени технологични движения ще ни спасят, ще ни доведат до нещо добро. Знаем как преди 50 – 60 години хората мечтаеха за полети в космоса, в дълбините на материята, дерзаеха, мечтаеха… Но днес вече всичко това остана в миналото.

И така, въпреки че човечеството през цялото време се стремяло да излезе от нашето състояние по други пътища – егоистични, днес всичко това приключва. И в ръцете ни остава само едно единствено средство – това е науката кабала.

Или, за широките маси – Методиката за интегрално възпитание.

На кратко – към какво трябва да достигнем?

Кабалистите ни обясняват това много просто – Творецът е създал съвършеното състояние, наричано свят на Безкрайността, в което се намираме в съвършено друго измерение, в съвършено други усещания, от днес. И от това състояние, ние сме се разбили, пъзела се е пръснал и сега се усещаме в ето това състояние, в което съществуваме днес.

Какво трябва да направим? Да достигнем отново до състоянието “свят на Безкрайността“, т.е. до абсолютното съединение, сближаване на всички в едно единно цяло, когато не съществува чувството, че аз съществувам отделно от другите, когато нямам подбуди някъде да се отделя, да замина, настрана, когато всичките ми желания, свойства и чувства, целия аз и всичко, което усещам събира целия свят. И така – всеки от нас.

Т. е. всичките частици на този пъзел се събират заедно и усещат себе си само в тази обща картина, представляват тази обща картина. По този начин се въплътява библейската заповед “възлюби ближния както себе си“, това, към което Авраам е призовал още в древен Вавилон, от където са и тръгнали всичките тези сгрешени религии, вярвания и т.н. А ние трябва да реализираме всичко това. Реализацията, както знаем е построена на принципа на сближаване. Хората, идвайки в кабала, си мислят че тази наука говори за парцуфим, сфирот, оламот, Г’Е, АХАП, както в някаква механика. Както някакви закони на взаимодействие между някакви обекти. Къде съществуват тези обекти? Някъде там в духовния свят. Между кого и кого? Ами между парцуфим, сфирот, там всичко това съществува. Къде там? Ето там – в духовния свят. Т. е. – хората така го възприемат. Честно казано и аз така го възприемах. Т.e. като някаква механика, самата механика на мирозданието. По какъв начин това е свързано с човека разбрах чак след известно време.

Сега обаче вече идват други хора. Защото това зло, жълтото петно, което рисувам:

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic05

Това зло ни подгонва вече някъде, непонятно къде, но ние трябва да направим нещо с него. И затова хората не се замислят повече за високите материи: “науката кабала… нещо се случва между някакви непонятни обекти“, а те вече излизат от своите насъщни потребности, т.е. “ние трябва да направим нещо със себе си“, нещо в нас, между нас, нещо с човешкото общество, със самите нас. И затова те се отнасят към науката кабала вече по-практично, вече започват да разбират, че тази наука говори за обединението на човечеството, за създаването на свойства на пълна взаимовръзка между нас, свойства, които се наричат ЛЮБОВ, пълно включване един в друг. И тогава, когато помежду си започнем да формираме това свойство, то се нарича Творец, свойството на абсолютното отдаване и любов. И естествено, така ние вървим срещу целия огромен човешки егоизъм, и особено срещу религиозния егоизъм, защото въпреки че там те говорят такива красиви думи – за отдаване и любов, (да, наистина казват го вече в по-малка степен, отколкото по-рано), е абсолютно разбираемо, че религиите вместо да защитават народа от правителствата и да го съединяват и обединяват, те вместо това се занимават със своя бизнес. Така че, днес, ние трябва да разкажем на света за това, че единственото спасение е в обединението, че именно това се явява скритата част на всички, религии, вярвания, подсъзнателни стремежи на човечеството и това се реализира единствено чрез свръхестествената сила, която отсъства между, нас, между нас работи само егоизма, а силата, която може да ни обедини я няма, и затова хората днес са толкова разочаровани от днешния свят, и възможностите които той може да ни даде. Виждаме каква апатия и депресия съществуват сега в света, какво чувство за безнадеждност и абсолютно неразбиране на къде да се върви и къде е този път, тази цел. И тук науката кабала трябва да обясни на всички, че всъщност е абсолютно възможно, и много лесно, наистина, много лесно да се извърши промяна в нас, и да се излезе на следващото ниво на съществуване в интегралната природа, природа, която е построена на пълно взаимодействие, на пълно обединение, можем да притеглим и проявим тази сила между нас, ако взаимодействаме правилно помежду си. Затова се събира група, много групи. Те се образуват в света, там, където се събират хора с такива желания, съзрели, осъзнали безизходността на своето състояние, (не обезателно материално безизходно, а и вътрешно безизходно опустошение). Те се стремят към тези групи, намират ги, защото ние съществуваме в едно единно поле, свързани помежду си, така те идват при нас. А ние, ако правилно се обединяваме помежду си, според тези закони, които кабалистите са ни обяснили, то тази Висша сила започва да се проявява между нас и да работи с нас. И при това тази Висша сила работи по своя особена програма, и тази програма действа във времето, пространството, в цялото човешко съобщество, тя действа във времето и затова тя и така се нарича – “Беито“ – “С времето“. Но, когато тя действа с времето, тя ни побутва чрез страдания – този минус в червения фон, побутва ни чрез страдания, и това е този път “Беито“, или “Пътят на страданията“.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic06

Измъква ни от този свят на следващото ниво на развитие, който ние наричаме “висш свят“, или “висше съществуване“, където всичко в нас е изградено на основата на отдаване.

Когато тази сила ни въздейства, тя ни подгонва безпощадно, защото по принцип работи срещу нашия егоизъм и ни натиска, пресира твърдо. Ние виждаме огромните страдания, нещастия, количеството на войните и убийствата, всякакви проблеми. Всеки ден човек се бори срещу себе си и другите, за да може да се чувства поне малко комфортно във всеки миг от своето съществуване. Борба, истинска борба, която с всеки миг все повече и повече нараства, защото в нас егоизма се разкрива постоянно и ние естествено чувстваме все по-голям и по-голям дискомфорт. А когато човек започва да усвоява науката кабала, той се стреми да излезе от нашия земен свят във висшия свят с помощта на групата,

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic07

то тогава той прави това не с помощта на страдания, а с помощта на тази сила, която той предизвиква на себе си. Т.е. той извиква от тук:

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic08

висшата сила, тя въздейства на групата, не на един човек, само на групата, т.е. на стремежа ни да бъдем свързани, да се уподобим на висшия свят, ако ние създаваме някакъв модел, който е подобен на света на Безкрайността, където/когато всички са взаимосвързани, всички са твърдо свързани един с друг, желаят взаимно да се включат един в друг и т.н, – мъже, жени независимо от това и как – главното е да е вътрешно, със сърцата, стремежите. И на този общ стремеж действа Висшата сила, наричана Ор Макиф (О‘М), обкръжаващата светлина.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic09

Тя ни обкръжава, ние се намираме в нея, но да я предизвикаме на себе си, ние можем само според мярата на нашето жела ние за съвместно обединение. И тогава тази сила ни извежда, измъква нагоре. И ние се раждаме вече в този Висш свят. Като тази група, съществуваща само в свойство отдаване.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic10

И в тази група вече се реализира духовното състояние. Ето до това трябва да достигнем. Днес се намираме на границата между групата, която все още съществува егоистично, и на нея вече действа тази сила, която постепенно ще ни побутва и побутва напред. И изобщо в света действа само тя – тази една, единна Висша сила на свойството отдаване и любов.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic11

Тя се и нарича Творец, или Светлина, не е важно как ще я наречем, но това е силата на отдаване. Свойството отдаване, или силата отдаване.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic12

Колкото повече се стремим към тази сила, към единство с нея, толкова повече и тя ще властва над нас. Затова всички кабалистични ни указват на едно – трябва да се стремиш към Твореца, човекът трябва да разбира това, че трябва да се стреми към свойството отдаване и любов, а не да си строи някакъв, неизвестно какъв образ. Творецът няма образ, това е просто сила която се вмъква в нас и от нас всички създава един единен свят на Малхут на света на Безкрайността.

Как да работим с тази сила – за това ни говори статията “Няма никой освен Него“. Защото именно абсолютното ни насочване напълно към тази сила, ни обезпечава с много бърз и лек преход от нашия свят, през Махсом, във висшия свят.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic13

Казано е така: “Няма никой освен Него“, освен ето тази единна сила, която управлява абсолютно всичко, в това число и нашия свят, както ние вече казахме тя е разбила целия този свят на Безкрайността на мънички парченца, и ние трябва да се опитаме да съберем тези парченца, но всеки път с нейната помощ, защото няма да успеем по никакъв начин да се слепим помежду си сами. Но ще успеем да се опитаме да се слепим, но само да се опитаме, и според мярата на нашите опити, както дете, което се опитва да направи нещо, не успява, а ние му помагаме в последната минута, след като то е изпробвало и премерило всички варианти. Виждаме как децата реално се опитват да направят нещо, по този начин природата ги тласка към развитие. Така трябва да направим и ние. Но трябва сами да тласкаме себе си към развитие.

И на това се базира и първото правило в групата – всеки трябва да показва на своя приятел как да върви напред, по какъв начин трябва да се стреми към целта, доколко тази цел е важна, доколко аз принизявам себе си относително/заради целта, доколко съм готов да помогна на останалите приятели, така че у всички да имам огромен заряд за движение напред. Стремеж. В мярата на този стремеж ни свети обкръжаващата светлина.

Казано е – „Няма никой освен Него“. Което означава, че няма никаква друга сила в света, в която да има възможност да направи нещо срещу нея. Т.е – абсолютно и напълно действа само една единствена сила. Например, да допуснем че аз съм с майка си, като малко дете, и тя ми е купила за подарък – пъзел. Някаква счупена играчка!

Аз не разбирам защо тя е счупена, а ние като възрастни знаем, че ако детето започне да събира тази играчка, то постепенно, постепенно започва да разбира какъв е смисъла и мястото на всяка част от нея. Как тя трябва да бъде свързана, взаимодействайки хармонично с останалите части. И когато детето събере всичко заедно, то ще разбера механиката на цялата тази система, то ще работи с нея, ще я управлява. Действително и осъзнато ще съществува в абсолютно и безкрайно съвършенство. И така – пред нас имаме точно такава задача. Намираме се в нея! Действително в такава матрица, която трябва да съберем.

А това, което човек вижда е, че в света съществуват сили и неща, отричащи съществуването на тази единна висша сила – т.е. като детето, което гледа и се чуди защо майка му е дала такава игра!? Да му беше дала една здрава количка, да речем, или нещо друго, някоя красива картинка, вече събрана… Не! Дала му игра – цялата счупена, и то трябва да я събере! Само че в децата по естествен начин съществува потребност да играят, нещо да събират, или чупят – няма значение. Да разберат какво има вътре. За нас такава възможност ще се появи само ако започнем да си помагаме един друг. Ако започнем (как да кажа..) да се дразним един друг. Трябва да се стремим напред, трябва да правим нещо, да се събираме. Главното го имаме – имаме завистта. Всички вие сте запознати, нали? Без завист – нищо няма да се получи! Завист, ревност, алчност, власт – желанието за власт! Да, да, да ! Всички тези отрицателни свойства са ни необходими! Защото ако виждам приятел, който ми показва как той напредва, как се бори, как обединява групата, аз започвам да му завиждам, да ревнувам, започвам с алчност да виждам колко по-голямо духовно израстване ще има той, отколкото аз и т.н. Т.е. – това всичко мен ме подбужда в действителност към духовен растеж. Към това – аз да черпя от него такива добри свойства. Нищо отрицателно няма в човека, нищо! Всичко е създадено така, че да бъде правилно използвано, всяко едно свойство. Затова няма от какво да се стесняваме и боим. Можем без да се притесняваме, всички да преминем през рентген – такива сме създадени. Но правилно да използваме всяко наше свойство, с което сме създадени – това  вече е нашата задача. A това, те да съществуват изначално в нас е направил Творецът, за да може всеки, правилно, използвайки целия набор от неговите положителни и отрицателни качества, да може да заеме свето място в света на Безкрайността.

Така че, става въпрос за това, че методът на нашето поправяне е като игра с пъзел. Заключва се в това, лявата част – същата тази светлина, тоест, действащата само чрез скриване, да ни отблъсква, а дясната част – тоест действащата чрез разкриване, да ни приближава. Една и съща светлина. Друга сила няма. И по такъв начин тя действа с нас. От една страна – показва себе си като лоша, зла, отблъскваща ни и т.н. А от друга страна – като положителна и т.н.

Тоест, в света съществуват две сили, но те изхождат от един източник, задачата на който е да ни доведе до пълно обединение, и до това – ние да владеем и отрицателната, и положителната сила, тоест и тъмнината, и светлината, проявата на тези две противоположности в един корен, така че да владеем това в съвършенство и да успеем напълно да управляваме Висшия свят, светът на Безкрайността.

Тоест, този метод се нарича така – “лявата ръка отблъсква, а дясната привлича“ – и това, че лявата отдалечава, влиза в рамките на поправянето. Това означава, че в света съществуват такива сили, които изначално идват с намерението да отбият човек от правия път…

Ето например, вчера ние бяхме в огромно въодушевление, чух, че хората тук са се пързаляли по пода, нещо такова, после наоколо пак разни такива неща сте правили, не знам. Значи като цяло, е имало някаква огромна радост, обединение, и т.н.

А, след малко, или на сутринта, като се събудим, изведнъж нищо особено не виждаме (така ли е?).Случва ли се така? Случва се! Понякога се случва. Така че, естествено, колкото повече напредваме, колкото повече подеми и въодушевления усещаме, такива прекрасни обединения, толкова по-сериозни опустошения ще има след това. Падения, и то такива, че човек дори и не може да се усети в самия миг, когато ги чувства, сякаш от него е изчезнал всичкия дух, обединение, включване – светлината е излязла от него и той се чувства толкова опустошен: нищо не му трябва, нищо не му се иска, всичко му е писнало, започва да презира всичко това, нашата игра, събирането на пъзела – нищо не го интересува.

И тук той трябва да си спомни за това, че лявата линия нарочно го отдалечава и отблъсква.

А ползата от тези отблъсквания е в това, че с тяхна помощ човек получава нужда и пълно желание, Творецът (тоест светлината, Висшата светлина, ор макиф) да му помогне, защото вижда, че иначе пропада.

Тоест, задачата на тези постепенни такива подеми-падения, подеми-падения е да ни доведе до такова състояние, когато аз чувствам, че сам нищо не мога да направя. И изобщо, най-добре изобщо нищо да не чувствам.

В такова състояние, ако човек предварително подготви правилно групата, обкръжението, то тя ще го спаси и ще му даде не сили – сили тя му е давала по-рано, а в това последно състояние тя му дава възможност да крещи на Твореца, за да му помогне Той, защото вижда, че иначе пропада.

Освен, че не напредва в своята духовна работа и движение, но той вижда, че върви назад, тоест дори “заради себе си“, той няма никакви възможности да бъде в групата с приятелите и т.н.

И само с истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над разума, тоест изобщо не приемайки под внимание каквито и да е разумни доводи, които той може да си каже чрез умът си, от своята история, практика, опит и т.н., само ако така сляпо следва групата, като бездушен придатък, само в такъв случай ще успее постепенно да се издигне от състоянието си и да започне да моли наистина да моли за тази светлина Твореца, за да му помогне Той да придобие свойството отдаване и любов, свойството за връзка между всички.

Но, ако все още не е достигнал до такова крайно състояние, той преминава през такива подеми и падения, тоест не винаги има сила за преодоляване с вяра над знанието и е принуден тогава да се отбие от пътя.

Те и си заминават, такива хора от нас, обратно в живота. Но след известно време ще се върнат, разбира се, защото програмата на творението е непроменима и трябва да се осъществи за всички.

А когато човек напредва, в него паденията са повече от подемите, и той даже и не си представя, кога може да завърши целия този път.

А пътят, всичкия този път може и много бързо да приключи, ако ние покажем на Твореца, че сме една силна група. Тогава Той ни дава много сериозни изпитания. Например това, което се случва с израелската група – много силни изпитания, когато най-важното в такъв момент е обединението, което се явява централното, общо желание, общо намерение заради Твореца, заради отдаването, заради любовта.

Затова, както Творецът и творението е единственото, което съществува. Нито нежива, нито растителна, нито животинска материя съществуват. Те съществуват само в нас като нулево, първо и второ ниво на нашето желание, и не повече. Тоест това е все едно обстановката, в която ние съществуваме, в която се намираме.

А всъщност, освен човека, този един единствен образ, наричан Адам, относително Твореца няма нищо друго. И целта на творението е в това, да достигнем пълно сливане, тоест пълно взаимно отдаване, пълна любов, пълно включване в желанията и мислите ни един в друг, този единен образ на човека (Адам) и Твореца.

А любовта, сливането, съединението се изразяват в това, че тези два обекта – Творец и творение се напълват един друг, всеки със своите желания, приемайки от другия и давайки на другия възможността да напълни себе си, ето в такъв вид те и съществуват. Такова и състояние се нарича зивуг, тоест сливане.

И така, за да достигнем до такова състояние в групата, когато напълно да сме готови в нас да се разкрие Творецът (това свойство отдаване и любов), и да молим това свойство да се разкрие между нас, защото то е първично, то ни е създало, разбило и ни води към това да се обединим, за да се Го убедим да се присъедини.

За какво да Го убедим? Защото в такъв случай ние се приближаваме към това свойство, обединяваме се, започваме да го изучаваме, започваме да го поглъщаме в себе си. И по такъв начин всички части на този наш пъзел се съединяват в едно. А там, където не се получава такова обединение, трябва да разберем, че там има един-единствен проблем – групата не е свързана в достатъчна мяра, за се обърне заедно към Твореца.

Значи трябва да действаме по такъв начин  – събираме се, съединяваме се всички заедно, опитваме се да намерим общ контакт един с друг – правим всичко възможно, за да усетим нуждата от тази Висша сила, без която не можем да направим нищо. А тя, тази Висша сила, всеки път ще ни поставя все по-големи и по-големи препятствия, за да се нуждаем от нея все повече и повече. За да почувстваме, че ако не е нейната помощ точно в този миг или смърт, или всичко.

И не просто смърт. Смъртта не е нищо, човек е готов за това, в такова състояние, в което той се намира, живота не струва много. А да достигне до такова състояние, когато имам готова група, имам готови всички условия, за да закрещя към Твореца, така да Го потърся, да измоля, да заставя, принудя, така че Той да ни съедини, за да възникне в нас това свойство за отдаване, взаимното свойство на отдаване и любов, за да се всели Той в нас, да ни спаси от разединение, за да ни даде възможност да бъдем в еднакъв стремеж към Него, както е Той към нас.

Ние можем да достигнем до такова състояние, с помощта на страдания, но това ще са най-огромните страдания по този път.

rus o_rav_2013-11-01_lesson_congress_n3_pic14

А можем и да достигнем с помощта на предизвиканата върху нас Висша светлина, обединявайки се в група. Разликата е огромна – според размера на страданията с времето. Тоест, този път с групата и с обкръжаващата светлина – е бърз и лек, тоест, бърз по време и лесен според пътя. А другия път е дълъг и страдален.

Ето това са като цяло двете възможности пред които се намираме. И когато човек действително усеща настоятелна нужда от Твореца, че само Твореца, само Той е способен, само Той може да му помогне, както когато детето плаче, и чак тогава майката вече му помага, а иначе – не.

Тя дори прави обратното – за да го подтикне, дори усложнява чрез всякакви проблеми събирането на пъзела, за да се научи детето, за да стане по-умно, за да стане по-разсъдливо и т.н. Тоест това е необходимо за неговото развитие.

Същото е и с нас – Творецът ни устройва всевъзможни проблем, поставя ни в състояние, в които се тресем от страх, когато сме изпълнени с неувереност, и не знаем какво да правим.

Във всеки от нас съществуват всевъзможни вътрешни разчети. Изведнъж аз започвам да мисля, че нещо ще бъде по един начин, друго – по друг… Имам ли някакъв вариант за изход, искам нещо.. За още нещо искам да се погрижа, и още нещо друго… изобщо, хиляди, и хиляди всевъзможни мисли протичат в главата на човек, в сърцето изникват желания: да избягам по някакъв начин, да се измъкна на някъде, да се покрия, да си отдъхна – и всичко това е, за да се почувстваме в безнадеждно състояние. Безнадеждно!

И точно тогава в нас възниква истинската молитва. Както се казва, както и да моли човек, нищо няма да му помогне, освен една врата – това е “вратата на сълзите“ (“шаар а-дмаот“). Само когато човек плаче, а какво означава “плаче“? – Като дете от безсилие, от безнадеждност, от липса на възможност, когато е изчерпал абсолютно всички свои възможности, тогава му помага Творецът.

Защото човек действително се е убедил, че с целия свой егоизъм, който е проявил на протежение на многото години развитие и се е опитвал през цялото време да се съедини някак, още и още, по различен начин, всеки път все по-добре, може би, както му се е струвало, че ей сега нещо ще направя, сега ще се получи нещо, той във всичките си движения е включвал собствената сила, собствената мисъл, знание, вярваме, че ще успее това, което групата би успяла, това, че обстоятелствата ще му подействат някак, продължавал е да прави някакви разчети, че казват това е за него, а това е за друг – без значение, но ние все пак някак ще победим, ако не по този, то по друг начин….

Но, най-важното е да достигне състояние, когато никой и нищо не може да му помогне. Но това е едва след като си се вложил сам: абсолютно, просто си се отдал напълно, с всичките си сили, изпомпил си от себе си всичката си кръв – отдал си всичко! И виждаш, че нищо не може да ти помогне освен Творецът. Ето тогава идва твоята истинска молитва – “вратата на сълзите“.

И тогава ти наистина усещащ помощ, не такава, която е временна, някакъв подем, само, за да те изхвърли още по-долу, а такава, че ти излизаш на пълна връзка с Твореца. Напълва те Висшата светлина, и достигаш първото духовно стъпало от духовната стълба.

И тогава ти става ясно, че всичките тези отблъсквания, отдалечавания, препятствия, всички неприятности, всичко, което е било само заради това – ти да успееш да постигнеш ето тази истинска молба. Тогава това се получава. А това, че си нямал сили, това, че винаги си се връщал към егоистичните си мисли, е било направено пак от Твореца, умишлено, за да ти покаже цялата дълбочина на твоя егоизъм, който Той е създал, и да те доведе до пълно отчаяние.

Вие представяте ли си, каква сила трябва да има групата, каква увереност в това, че въпреки всичко те трябва да вървят напред, че въпреки всичко трябва със свои сили, после идва разочарование от собствените сили, но въпреки всичко каква спойка трябва да има, че през всичките състояния и подеми, и падения – ние все пак сме заедно. Иначе това няма да го преминеш.

Творецът ни проверява и в двете състояния. Така че в най-доброто, така да се каже, когато се съединяваме помежду си, тогава, когато Той ни свети малко и ние се съединяваме и в най-лошото, когато Той се отдалечава, ни проверява: какво ще правим, когато Той не ни свети; можем ли ние и в такова състояние да достигнем до обединение, да се издигнем над, нашия егоизъм (това се нарича “вяра над знанието“). Той ни проверява винаги.

Обикновено в състояние на падение, опустошение и объркване, ние се отпускаме, откъсваме се един от друг, всеки се отдалечава и се дърпа назад в своята ниша, а това - е лошо. Ние трябва обезателно да бъдем заедно, да се задържим така със зъби. Това е трудно. Особено, когато и най-малката мисъл, че това се прави изцяло умишлено пропадне.

Затова най-страшното състояние в цялата тази наша методика, по нашия път е когато чувството за връзка с Твореца и мисълта, че Творецът прави всичко това с нас и “няма никой освен Него“ пропаднат. Защото, ако имаме такова усещане, то тогава никакви и най-страшните падения не са страшни, защото ти разбираш, че това е от Него. От една страна.

А от друга страна – ние трябва да знаем, че всякакви мисли против духовната работа, против групата и учителя – това са мисли, които ни изпращат Свише. В нас няма абсолютно нищо, нито една мисъл или желание на човека, т.е. нито в главата, нито в сърцето си човек има нещо свое. Всичко това става свише. А ние трябва просто само да анализираме, контролираме и осъзнаваме какво прави Творецът с нас.

Затова цялата наша система за развитие се нарича “аводат а–Шем“ – работа на Твореца. А човекът трябва само да наблюдава и да се учи, какво Творецът извършва в него. И от всичко това той ще разбере методиката, тази техника, неговия план за своето развитие, целта на своето развитие. Само и единствено от една единствена мисъл, че всичко с мен и групата се случва само според  направление свише. Това първо.

Второ. Съществуваме в свят, в който има огромно количество хора, природа, която ни обкръжава, нежива, растителна, животинска, и всичко това е – Творецът. Това всичко е Творецът! Тоест всичките ми ненавистници, всичките ми там всякакви зломислители, които са за и против, всичко положително и отрицателно (още неизвестно кое е положително и кое отрицателно) – всичко това са сили, които въздействат на мен, на моя егоизъм, на моите впечатления, задействани от Твореца и само от Него. Тоест аз не виждам пред себе си никой, когото трябва лично да ненавиждам. На всичко, освен мен, аз трябва гледам като на ангели.

Ангели се наричат силите на природата. Просто сили на природата – положителни, отрицателни, относно мен, както на мен ми се струва във всеки даден момент. Всъщност отрицателни сили няма, те просто така се проявяват в мен, за да ми помогнат в моето развитие.

Когато човек гледа така на целия обкръжаващ го свят, то той вижда около себе си един театър, задействан от един единствен постановчик – Твореца. Ако той възприема това така, то той се намира чрез целия този театър в контакт с Твореца и има работа само с Него чрез всички тези всевъзможни промеждутъчни явления и свойства, на четирите части на природата: нежива, растителна, животинска и хората. Но той не взема под внимание тях самите. Счита, че свобода на волята съществува само в него. Само той, със своите усилия може да удържи сам себе си в състояние, в което да се намира точно срещу Твореца.

И колкото повече и по-често, по-постоянно успява да съотнася всичко случващо се между него и Твореца, толкова по-близо, толкова повече ще се сближава с Него. Иска, започва да моли: ето така ми направи, така направи, ето така, аз искам да съм свързан с теб, а това ме обърква, помогни ми! Не трябва да бъдеш велик герой, но да говориш, там, аз ще преодолея тези състояния на обърканост, някой идва при мен, някой ми казва нещо. Това не е нужно! Ние не можем да направим нищо.

Това е като малко дете, воюващо с някого. Това е глупост, човек не може да воюва с Твореца, който му спуска някакви лоши да допуснем свойства обкръжаващи целия свят, цели може би, огромни кръгове население, или някакви земни катастрофи заплашващи го цунамита, урагани или някакви огромни човешки ненависти, партии и т.н.

Тоест, трябва все пак, чрез тях, въпреки тях, през тях, да виждаме направляващата ръка на Твореца. И само излизайки на връзка с Твореца, през тези хора, ще успеем да преодолеем всичките тези препятствия.

Баал Шем Тов, който е разпространявал кабала преди някъде около 400 години, точно тук, недалеко от тези места, в района на Западна Украйна, пише така: “Който казва, че в света има друга сила…“ (да допуснем даже нечиста сила), той не вярва в единствеността на Твореца и по такъв начин все едно извършва духовно престъпление. А с това, че мислим, че има друга власт, освен Твореца, именно това е престъпление. И повече от това, ако той счита, че самия той има някаква собствена власт, че вчера е постъпил, както той е пожелал, а не така, както е програмирал Твореца и го е превел през всички тези състояния.

Тук вече встъпваме на следващото, по-дълбоко ниво на анализ на своите състояния в света. Тоест аз не само гледам на другите като на марионетки, задвижвани от Твореца, но и на себе си започвам да гледам като на същата марионетка, в която отвътре действа ръката на Твореца. И самия аз, каквото и да правя, каквото и мисля – това е също задействано от Твореца.

А какво съществува освен тази единствена сила, която действа в нас?

Цялата тази точка, която съществува независимо от Твореца, ние и трябва да проявим. Проявяваме я според мярата ни на сливане с Твореца. Когато всичко наоколо са действия на Твореца, аз самият – също съм Негово произведение, аз съм също негово действие, а ето тази точка на независимост от Твореца – тя все още не съществува в мен. Тя само едва-едва започва от някъде отвътре в мен някак да се проявява, като капката семе, от която след това се развива зародиша, а после се ражда човек. Решимото - то се намира в мен, но аз трябва да започна да го развивам.

И точно от групата, когато се обръщам през нея, тоест вече със своето все едно алтруистично желание към Твореца, разбирайки, че всичко – е Той, Негово действие, Негова проява, когато постоянно се настройвам така, насочвам се към Него като към една единствена сила, която ме задейства, и мен, и всичко около мен – тогава от точно такова сякаш състояние на абсолютна проява на Твореца, абсолютна Негова власт, започвам едва тогава да чувствам развитие в тази точка. Това е и зародишът на моята душа, моето състояние, когато ставам подобен на него. В нас това ще започне да се проявява като раждане, като усвояване на първото духовно стъпало след Махсом.

Тоест, ако с мен се случват някакви действия, аз чувствам в себе си или положителни или някакви отрицателни направления. Положителните са към сближаване, към любов към ближния. Ближен – приятеля, намиращ се заедно с мен, повече, или по-малко в същото направление, към същата цел. Ако в мен се появяват добри мисли, желания, действия, то аз трябва да благодаря на Твореца за това, че Той е поместил тези намерения, тези желания в мен, възбудил ги е в мен. И обратното – ако в мен възникват някакви отрицателни мисли, желания, подбуди“ някак да се отделя от другите, малко да отдъхна от тях, да поизляза от групата – то аз трябва незабавно да Го моля да убере от мен тези мисли, тоест да не ме пуска.

И работата не е там, че се страхувам от тези падения, а в това – че не искам да бъда отделен от Твореца. Тоест по такъв начин човек не трябва да прави разчет – добре ли му е, или зле на него, а да води разчет – близо, или далеч е той от Твореца. Тоест може да се чувствам зле, но затова съм така близо до Твореца, или добре, но така съм по-далеч от Твореца. Трябва постепенно да се настройваме по такъв начин, да се стараем да сме в такова състояние, когато, ако съм близко до Твореца – на мен ми е добре. Тоест настройката трябва да бъде към тази единствена сила, която определя всичко.

Ако сега, ние заедно се съберем в такива наши намерения, доколкото може всеки и всички ние заедно – ние, всичките световни групи, с нашата група с Израел, която сега се занимава с велик акт на разпространение – то ще успеем да победим! Да победим силите, които желаят да ни отблъснат от единствеността на Твореца. Ще изпълняваме всяко действие, но всяко действие по разпространение ще бъде, само затова как чрез тях ние подчертаваме нашето направление, движение, стремеж към Твореца.

Тоест, както детето, което докато си играе с пъзела, до майка си, то разбира се, не обръща внимание на мама – какво тя там прави около и с него, то е заето със своята играчка. А ние не трябва да виждаме играчката като цел, както детето, а като средство за осъзнаване на това, което желае с него да ни каже “мама“, какво Творецът желае с това да ни каже! Тоест, наистина нашите действия да бъдат насочени само на това, да доставим радост на Него – тази проява на свойството отдаване и любов. Тоест да порадваме Твореца със своя стремеж към Него, със своята настойчивост за Неговото разкриване във всяко Негово действие в този свят. Това трябва да бъде нашата цел.

Надявам се, че този конгрес ще ни укрепи много и ще ни даде възможност сериозно да напреднем в нашето разпространение по целия свят, а в дадения момент – в Израел. А всъщност – няма значение крайното състояние, днешното да допуснем, или резултатът от някакво конкретно действие. Ако ние с помощта на това действие сме изпитали по-голяма нужда от Твореца, ако сме се устремили малко повече към Него, ако сме почувствали, че зависим само от Него, закрещели сме към Него в сърцата си – това е достатъчно. Да, не трябва да се успокояваме само с това, но и това е вече велико действие. Заслужавало си е да понесем всичките проблеми, да понесем всичките трудности заради това, да достигнем някаква по-голяма връзка с тази Висша сила, която е извършила такава голяма работа с нас, с милостта – сближила ни помежду ни и приближила ни към Себе си.

А ние ще се постараем да не забравяме, че – „Няма никой освен Него“.

Знаете ли, аз всъщност си мислех и за още нещо в действителност: хубавичко да ви пообъркам с двойното скриване – това, което ме попита вчера жената, аз ѝ обещах тогава… Но не си струва да бъркаме едното с другото, това е прекалено …. Две прекалено сериозни статии.

Тогава започвайте с въпросите! Естествено, на първо място са жените, защото мъжете могат да питат и на нашите утринни уроци.

Въпрос: Здравейте, Рав! Казвам се Лея. От Йерусалимската група съм. Преподавател съм.

М. Лайтман: По-близо до микрофона.

Въпрос (продължение): Аз съм преподавател.

М. Лайтман: Преподавател в Йерусалимската група?

Въпрос (продължение): Не. Аз съм от Йерусалимската група, а по специалност съм преподавател.

М. Лайтман: Добре.

Въпрос (продължение): Във връзка с това, че сега ние въвеждаме интегралното възпитание, и понеже аз работя в това поле, с деца. В моята работа възникват конфликтни ситуации между децата – постоянно възникват такива. И децата идват при мен с въпроси, гледат ме с четири очи и искат от мен разрешение на проблемите си. Аз съм като едно свързващо звено.

М. Лайтман: Вие какво, не знаете ли че ние имаме огромно количество хора, занимаващи се с деца?

Въпрос: Не, аз точно заради това задавам въпрос –понеже предполагам, че той ще е интересен и за други педагози.

М. Лайтман: Е, тогава, това е вече друго нещо.

Въпрос: И затова, когато децата искат от мен решение на ето такива проблеми, въпросът ми е такъв: как аз сама мога да определя доколко правилно, или неправилно им давам? Така че нито да прибавя, нито да отнема в тези техни конфликти?

М. Лайтман: Вие не трябва да разрешавате никакви конфликтни ситуации! А трябва систематично, всеки ден, всички занятия, които провеждате с тях да ги провеждате в кръг.

Реплика: Не, аз преподавам танци…

М. Лайтман: Как така?

Реплика: Преподавател по танци съм. Но, между децата възникват конфликтни ситуации.

М. Лайтман: Ами поставете ги за десет минути в кръг!

Реплика: Аз започвам и завършвам в кръг.

М. Лайтман: Ами тогава – не знам.

Въпрос: …за да се справям занапред с такива конфликтни ситуации.

М. Лайтман: Не, на това човек трябва дълго да се учи. Да се справяш някъде в света самостоятелно с конфликтни ситуации, когато не се намираш в група, за детето това е много сложно, защото то във всеки миг е ново, то се развива постоянно. И затова нищо няма да ви се получи. Да им преподаваш такава методика, така че те във всяко състояние в света да умеят правилно да се държат и правилно да оценяват всичко е невъзможно. Възможно е с възрастния човек, когато вие систематично все пак работите с него, но той вече се е развил. А с децата това няма да се получи.

Въпрос: Работата е там, че по-големите деца вече мълчат, повече не питат, докато по-малките все още го правят…

М. Лайтман: А вие трябва да ги разговорите – по-големите, също в кръг. Повече нямам какво да ви отговоря, това трябва... Да ви обяснят нашите специалисти.

Въпрос: Може ли по интегрално възпитание да питам? Лариса, С. Петербург.

М. Лайтман: Да, да.

Въпрос: Въпросът много ме вълнува, той е такъв: С разума си аз разбирам, че “няма никой освен Него“, но в чувствата… И така е с всичко: с важността на разпространението, с групата... Но в чувствата ми усещането го няма, не чувствам нищо такова.

М. Лайтман: Вярвам ви! И, какво?

Въпрос: И… трябва ли да сформирам някакви условия, или трябва да развия в себе си липсващото усещане, или какво да правя?

М. Лайтман: Да развиваш – това, което и говорихме днес, да развиваш на фона на този свят и вашата работа в групата. Да развиваш!

Въпрос: Как?

М. Лайтман: Е-е мила моя! Досега точно това обяснявах! Прослушайте, да допуснем, пет пъти този урок. А след това – ще имате въпроси, напишете ми ги на блога или и-мейла, и аз ще ви отговоря, даже най-добре на и-мейла, а аз след това от там ще отговоря в блога. Когато ми задават добри въпроси по и-мейла, им отговарям в блога. Друг начин на контакт практически не признавам. Само рядко и ако са такива, много лични проблеми, тогава е друго нещо. А като цяло – само в блога.

Реплика: Благодаря!

М. Лайтман: Методиката “Няма никой освен Него“, е основната, това е базата.

Всичко останало се натрупва извън нея, по всевъзможни вариации, които възникват от нея. Но това е направлението, това е линията – захващаш се за Твореца каквото и да става, във всички случаи в живота и проявата Му като създаващ ни всички жизнени обстоятелства – това е, просто е…

Ако вие схващате правилно всяко ваше състояние, а не свързвате със себе си всичко… Всички въздействия са от един източник: какво желае Той да ви каже с това, в какво състояние Той ви е поставил, как вие трябва да се обърнете сега към Него по по-друг начин, не просто ей така да крещите, а по различен начин от преди, ето именно как чрез този пъзел, как да Го разкрием, да Го съберем, всевъзможните взаимоотношения с Твореца във всички вариации, преливането, това как Той въздейства, тоест метаморфозата на такива всевъзможни-всевъзможни съчетания. Тук ще започнете да улавяте диалога, връзката ви с Него. Той флиртува с вас.

Но, да не се отпускаме, да хванем тази точка и да я култивираме, развиваме, разширяваме, обличаме постоянно, във всички възможни обстоятелства, да я сдъвкваме, разбирате, да се лакомим за нея. Пробвайте!

Моля!.

Въпрос: Здравейте, аз съм Николай, от Румъния.

Какво е отношението ви по повод това, ако човек се намира в кабалистична група, но се занимава и с някакви други идеологии?

М. Лайтман: Той и себе си, и групата ще обърка. Считам, че ако ще се занимава с нещо, то трябва да е само едно и да го прави сериозно.

Аз се занимавах с биокибернетика, имах намерението да съм най-добрият в това в цял свят. Спрях! Приключих с това, преминах на друго, в търсене на нещо друго. Защото това ми се струваше недостатъчно. Намерих кабала и край! Ако ще съм в кабала – значи ще се уча при най-големия кабалист. Много търсих, докато открия. Разделих се напълно с всичко друго в моя живот, преместих се при него, и бях заедно с него 12 години, чак до смъртта му. Това е!

Тоест, считам, че по друг начин е невъзможно. Невъзможно е да се достигне до нещо, ако вие скачате между тези ваши многобройни вярвания, идеи. Дори не искам да ги обсъждам, доколко вредни са те – хубави, глупави, умни. Не е важно. Просто ако са две – то вече е лошо.

И кой сте вие, че да разбирате кое е най-добро, кое е по-лошо и т.н.? Със своя мозък? Откъде на къде? Нито един от вас не знае, не знаете какво е кабала, и не разбирате това, с което се занимавате. И какво да ви поднеса? – Салата?

Съветвам ви, тогава оставете кабала и си заминавайте, но като се занимавате то да е с едно! Повярвайте ми приятелски! Правете едно. И толкова! Поне в нещо ще бъдете специалист. Ще знаете, какво сте изучил, какво знаете, то – ще си е ваше. А цялата тази салата – няма да ви даде нищо! Успех!

Реплика: Благодаря!

М. Лайтман: Моля. Е? Следващият!

Въпрос: Аз съм Валентина, от България. Много съм ви благодарна за тази лекция! Има ли разлика между мъжкия и женския път в кабала?

М. Лайтман: Няма! И защо трябва да има, кажете?! Каква е разликата между мъжа и жената?

Реплика: Просто въпросът възникна в мен.

М. Лайтман: Разбирам. В света има голяма разлика между мъжа и жената – и в начина по който мислят, и в подхода към живота, във възприемането на реалността, при вземането на решения. Ние наистина сме много, много различни. И това не са просто полови разлики. Това са два свята, всъщност: мъжка и женска половина от природата. Природата! Защото това е в природата. В неживата природа съществуват мъжка и женска част. Естествено в растителната, животинската и в човека – това го има още повече.

А когато започнем да търсим Твореца и връзка с Него, то що се касае до нашите земни свойства, групата, съединение в групата, тук съществуват също и половите разлики. Докато в духовното – ги няма! Няма. Жените, вървящи към Твореца, имат същата възможност, както и мъжете, особено в наше време. Особено в наше време!

Аз считам, че по принцип, както аз виждам нещата, кабала – това е единствената област в човешките занимания, в която жената е абсолютно равноправна на мъжа, ето кое е интересното, и парадоксално. Абсолютно равноправна на мъжа!

В никои други земни занимания вие не можете да бъдете наравно с мъжа: в нещо вие сте по-добра, в нещо – той. Не можете да откриете велика художничка. Кажете ми някоя? – Няма. Дори музикантка, даже изпълнителка. Не знам, назовете някоя. Но аз лично – не знам такава. Музикантка, изпълнителка – няма! Известна готвачка, назовете някоя такава жена – няма!

Тоест има ясна разлика в способностите на мъжете и жените в нашия свят, в нашия свят, защото ние сме разединени. А в духовния свят, когато всички ние заедно се допълваме, и нашата духовна съставна е това, което възниква в резултат от обединението, обединението на всички ни заедно, то там няма никаква разлика, дори там става обратното – има само допълване. И затова в духовния свят няма женска, душа, мъжка душа, женска група, мъжка група, там възниква едно единно цяло

И постепенно-постепенно това се ражда между нас. Това не е лесен път, имаме още много какво да направим в тези отношения. Но накрая ще видим, когато Творецът постепенно започне да се разкрива в нашето обединение, там ние няма да различаваме мъжките и женските сили – там ще съществуват нашите съвместни условия. Това е както при раждането на дете. Но и в този случай жената ражда и целият акт на това раждане преживява пак тя, всичко това – все жената. А тук, не, тук ние сме всички заедно, нашите общи условия.

Сега се намираме все още на предварителния етап на духовното развитие, на нашата душа. А в цяло, душата – тя е една за абсолютно всички. Няма собствена душа във всеки. Това е онзи единен орган, кли, това е съсъд, в който се разкрива Творецът. Той е един – малхут на света на Безкрайността, едно единно желание! Така че, занимавайки се с кабала, вие по този начин се занимавате с… как а нарека това, с най-демократичното занимание.

Въпрос (продължение): Забелязах, снощи – понеже съм нова в това – и забелязах, че мъжете стоят на една страна, а жените на друга.

М. Лайтман: О, ще ви обясня! Мила моя, ако аз седя близо до вас, близо до такава красива жена, бих гледал през цялото време вас! А аз искам... Искам мъжете да гледат мен, затова вие сте разделени.

Въпрос: Аз съм Ноа от Израел. Питам поради безпокойство, за това, което сега се случва в Израел, с нашите приятели. Сега те всички са заети с голямо разпространение, в Израел, стоейки срещу ….

М. Лайтман: Силите, които заплашват тяхното съществуване.

Въпрос (продължение): ….Силите заплашващи съществуването.

М. Лайтман: Те стоят срещу Твореца, а трябва да бъдат заедно с Него. И?

Въпрос (продължение): Ще разбера какво става тук, така да се каже, какво се случва в Израел. Те се нуждаят от голямата помощ на всички хаверим по целия свят.

М. Лайтман: Те, на първо място се нуждаят от помощта на Твореца! Той ще ги тормози… (или как да го кажа по друг начин, по-добре, по-омекотено? Ще ги боксира?) в главни линии – ще ги третира, изнемогва, просто ще ги влачи от ъгъл в ъгъл (не знам как да го кажа...) като цяло, на кратко, ще прави всичко, за да изтръска от тях всичко, всичкия егоизъм, всичкото това перчене, за да започната да казват: “ние-ние-ние!“ , за да ги обезсили напълно, до състояние в което ще закрещят към Него.

Значи, трябва да сме всички заедно, да правим всичко, което можем. И най-важното, паралелно с това, но и най-важно! – да знаем, че всичко прави Твореца, и само от Него зависим. И във всички наши действия желаем, с тези действия Той да доведе всички до състояние, до този резултат, до който трябва. В никакъв случай не трябва да целим някакви земни победи, постижения. Целта може да бъде само една – възможно най-голямо сливане с Твореца, най-голяма зависимост от Твореца.

Ако днес ние вече сме достигнали това – нищо повече не ни е нужно! Това, което ще става на земно ниво – няма никакво значение! Всичко ще се оправи/образува. От нас зависи само едно – да сме в постоянна молба/изискване към Него, да не ни оставя, през цялото време да държи връзка с нас, да сме в сливане с Него. Това е всичко. Да ни дава намерение за Него, желание всичко да правим заради това, да напълним Него, както ни напълва Той – както в примера с госта и хазяина.

Много се радвам, безкрайно радостен съм, направо се треса от радост ето “а-а-а“, така че, сериозно ви говоря – от това, което става сега. Какво още не ни достига, за да бъдем смъртоносно уплашени, да бъдем в състояние на пълно вътрешно и външно някакво разбиване? Какво още не ни достига? Защото, ако беше добавил още нещо щеше да е още по-добре. Без това няма да излезем от нашето египетско, егоистично изгнание.

Така че, няма за какво да съжаляваме, трябва даже обратното – заедно с тях да се радваме, и само да укрепваме тях и себе си в това, че всичко го прави Творецът, за да можем чрез тези страдания, над тях, през тези състояния, над тях, да се свържем с Него. Благодарение на тези състояния Той и ни създава условия, за да помислим за Него. Да помислим егоистично, разбира се, в момент, когато няма къде да се денем, когато се тресем от страх за себе си, но все пак заедно с това поне някъде в нас възниква мисълта – можем ли ние от всичките тези действия, да достигнем някакво действие за отдаване за Него.

Като цяло, работата, вътрешната работа е напълно свързана с Него. Външно трябва да правим всичко, което е нужно, всичко, което се изисква, в течение на времето, което ни остава, а отвътре да бъдем само заедно в сливане помежду си и с Него.

Последен въпрос. И това ще е всичко. Хайде, по-бързо!

Въпрос: Здравейте Рав! Ние сме от България, от групата, все още за първи път сме на конгрес.

М. Лайтман: Извинете, но питайте по-бързо, защото там вече ми правят знак…

Въпрос: Дойдохме да ви попитаме, защото ние много се тресем от страх.

М. Лайтман: А! Това е вече много добре!

Въпрос: Разтресохте ни много добре всички отвътре. Ситуацията… Защото се опитваме да се сближим, дойдохме, за да се сближим. А когато започнем да го правим, се получава, така че сякаш преживяваме Вавилон. Това е…

М. Лайтман: Ами, това е добре. А така ще бъде през цялото време.

Въпрос: Да. И затова се чудим, какво да правим? Някак …

М. Лайтман: Ами – ще поместите свойството отдаване и любов, Твореца помежду си.

Въпрос: А, ние снощи, групата се събрахме, стояхме до 1 часа, всички заедно разговаряхме, решавахме, да се свържем с Твореца, казваме си “ами, хайде, ето възможност“ – нещо не ни се получава.

М. Лайтман: Навярно малко вино сте изпили, Така ли е, хубаво ли е виното?

Въпрос: Много е хубаво! Много, да, много.

Ние много го преживяваме, това че в нас това…. – забравих как се казваше на руски даже вече?

М. Лайтман: Съединение.

Въпрос: Не. Борба, ето такава се получи някаква тук между нашата група и организаторите. Ние не искаме това, много се молим, не знам, Твореца, Вас, да ни помогнете, за да го няма това. Дойдохме да си сътрудничим, да се сближаваме, ни искаме власт, нито някакви вещи, не ни се искат.

М. Лайтман: А те?

Въпрос: Ами, знаете, навярно и те същи не желаят това, но все пак така се случи. Вчера след семинара израелската група ни подари подарък, но ние усетихме напрежение от организаторите, в смисъл, че някак все едно ние не сме българската група, че сме друга българска група. И ние им отговорихме, “ами добре, ето ви подаръка, извинете“, … ето така...

М. Лайтман: Аз не разбирам защо имате две групи в БГ?

Въпрос: Няма две групи. Просто ние три години ви слушаме он-лайн, а аз съм методист (психолог), който разработва много тренинги, упражнения, и ето така се събра много народ. Винаги съм казвала, че …

М. Лайтман: Е, добре, какво пречи от сега нататък да бъдете заедно?

Реплика: Ами нищо сякаш не пречи.

М. Лайтман: Само едно ще ви кажа, вие, или тази група, или вие, няма значение…

Реплика: Ние не желаем такова разделение…

М. Лайтман: … ако имате възможност да се съедините и не се съединявате, то по-добре не се занимавайте с кабала, а с нещо друго, практично такова, разбирате, провеждайте си времето по друг начин.

Реплика: Не, не, ние искаме да се занимаваме.

М. Лайтман: Тогава вие сте длъжни да се съедините, ако имате възможност да се съедините, териториално вие се намирате близко едни до други, или и да е по друг начин – ако имате възможност максимално да се обедините, дори и това да е виртуално, никакво значение няма как точно ще е. Всеки човек, ако той може да бъде по-свързан с другите в групата, физически, виртуално, а не го прави, значи – край, той не напредва

Реплика: Разбира се! Ето ние и затова и намерихме, излязохме, търсихме, не знаехме, че в България има. И всичко това някак си…, тези крачки бяха постепенни.

М. Лайтман: Значи, следващия път… Сега ще имаме събрание на приятелите №3. Нека част от това събрание да направим с българската група, ще я сложим в центъра (искате ли?) и ще видим, какво представляват те.

Реплика: Да! Супер! Хайде!

М. Лайтман: Става ли?

 

Обучение

kragove

Безплатен
въвеждащ курс
 

kli-2

 Виртуални
уроци по Кабала