Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Постигане на висшите светове

PVS

За книгата

Важна цел в изучаването на кабала е човек да използва това познание, за да може да повлияе върху съдбата си. Ние започваме този процес, осъзнавайки истинската цел, поради която сме тук, разкривайки смисъла на живота и защо ни е даден той.

След като човек поразсъждава върху тези въпроси, той трябва да ги свърже с кабала. В кабала се казва, че Творецът е създал всички светове едновременно, включително и нашия свят. Но за да напредваме в нашето разбиране на мъдростта на кабала и да използваме това познание по подходящ начин, трябва да погледнем над кръгозора на нашия материален свят. Кабала ни дава всичко необходимо, за да изясним своето възприятие на реалността и за да излезем отвъд границите и ограниченията на всекидневието.

Постигане на висшите светове е първа стъпка по пътя към духовно издигане в нашия живот. Тази книга е за всички, които търсят логичен и надежден начин да разберат света. Това чудесно въведение в мъдростта на кабала дава ново осъзнаване, което просвещава ума, въодушевява сърцето и трогва читателя до дъното на душата му.

* * *

Ученият д-р Михаел Лайтман пристига в Израел през 1974 г. на 27-годишна възраст. Неговото духовно търсене в крайна сметка го води до обучение при Рав Барух Ашлаг, син на Раби Йехуда Ашлаг, известен като Баал Сулам (Владетел на стълбата) със своя коментар Сулам (Стълба) към Книгата на Зохар. Лайтман е личен асистент на Рав Барух Ашлаг от 1979 до 1991 г., а след кончината на Ашлаг наследява лични записки от едни от най-великите кабалисти в наше време. Като учен, който изучава Кабала от над 30 години, Лайтман представя научен подход към духовното развитие, основано върху писанията на Баал Сулами други велики кабалисти от всички поколения. Той е красноречив писател и оратор; думите му вдъхновяват хора по цял свят да укрепват духовността на човечеството чрез изучаването на Кабала.

Може да закупите книгата в най-близката до вас книжарница или онлайн

Електронен вариант на книгата

* * *

Кратък откъс от книгата

Сигурен съм, че всичките ви съмнения за необходимостта от изучаването на кабала ще изчезнат от хоризонта, ако само обърнем внимание на известен на всички ни въпрос. Горчивият, справедлив въпрос, задаван от всеки, който се ражда на земята: „Какъв е смисълът на живота ми?“...

(раби Йехуда Ашлаг, „Предисловие към Талмуд

на Десетте Сфирот“, параграфи 2,12–17, 44–57)

1.

Възприемане на Твореца

Поколенията на планетата продължават да се сменят и всяко от тях се пита за смисъла на живота, особено по време на войни, глобални страдания или поредица от неуспехи, които ни връхлитат. За какво живеем този живот, който ни струва толкова скъпо с незначителните си радости, че липсата на страдания приемаме за щастие?

„Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш“ – се казва в Тора. Всяко поколение има предназначена за него собствена горчива чаша, а за последното тя не е само една.

Виждам моето поколение, изпълнено с грижи и страдания, с неуредици, ненамерило себе си. И затова, докато все още не сме се устроили и сме затънали във всекидневието, въпросът за смисъла на живота ни се усеща особено остро. Наистина, животът ни е по-тежък от смъртта, и не случайно е казано: „Не по собствена воля живееш“.

Създадени сме и сме принудени да съществуваме с качествата, които имаме, като полуразумни същества. Разумни сме, като осъзнаваме, че действаме чрез онези черти и свойства на характера, с които сме създадени, но не можем да вървим срещу тях. И ако сме подвластни на природата си, не ни е ясно накъде може да ни завлече тя – необуздана, неразумна, постоянно сблъскваща едни хора с други и цели народи в злобна борба, подобно на диви зверове, в името на победата на инстинктите. Но, донякъде подсъзнателно, нашата представа за себе си като разумни същест­ва не е съгласна с този възглед. Ако има Висша сила, която ни е създала, защо не я усещаме, защо тя се крие от нас? Та нали, ако знаехме какво желае от нас, не бихме правили грешки в живота си и не бихме получавали за наказание страдания!

Колко по-лесно щеше да бъде, ако Творецът не се криеше от нас, а можеше да бъде явно усетен и видян от всеки. Ако нямаше никакви съмнения в съществуването му, щяхме да виждаме и чувстваме върху себе си и заобикалящия ни свят Неговото

управление, да осъзнаваме причината и целта на сътворението си, да виждаме последствията от постъпките си, Неговата реакция.

Предварително, чрез диалог с Него, бихме могли да изясняваме всичките си проблеми, да молим за помощ, да търсим защита и съвет, да се оплакваме и да искаме обяснение защо постъпва така с нас, да се съветваме за бъдещето. Ако се намираме пос­тоянно във връзка с Твореца и се съветваме с Него, можем да променяме себе си, което би било угодно за Него и добро за нас.

Както децата, които от момента на раждането си усещат своя­та майка (а Творецът би се усещал не по-малко близо, защото човек би Го чувствал като източник на раждането си, като свой родител, като причина за съществуването си и за бъдещите си състояния), така и ние още „от пелените“ бихме могли постоянно да общуваме с Него и да се учим правилно да живеем, виждайки Неговата реакция на нашите постъпки и дори на намеренията ни.

Щеше да отпадне необходимостта от правителства, училища, възпитатели. Би се стигнало до прекрасно, леко съществуване на народите в името на явна за всички цел – духовно сближение, реално усещане и виждане на Създателя.

Всички биха се ръководили в действията си от ясно разбирае­ми духовни закони – от законите за действие на духовните светове, наричани заповеди, които естествено биха изпълнявали, тъй като щяха да видят, че в противен случай ще нанесат вреда на себе си. Така, както например човек не би се хвърлил в огъня или от високо, като знае, че ще си навреди.

Ако всички явно виждаха Твореца и това как ни управлява, как управлява света, мирозданието, не би ни било трудно да изпълняваме и най-тежката работа, виждайки какви големи изгоди ни носи тя. Например, безкористно да даваме всичко, което имаме, на непознати и далечни за нас хора, без изобщо да мис­лим за себе си в настоящето, нито за бъдещето. Защото щяхме да виждаме управлението свише, щяхме да виждаме полезните следствия от нашите алтруистични постъпки – до каква степен всички сме подвластни на добрия и вечен Творец.

Колко естествено би било (и колко противоестествено, и невъзможно в нашето сегашно състояние, при скрито управление) с цялата си душа да се отдадем на Твореца, да отдадем във власт­та му мислите и желанията си, без да се оглеждаме и проверяваме, да бъдем такива, каквито Той поиска, изобщо да не се грижим за себе си нито за миг, напълно да се откъснем мислено от себе си, да престанем изобщо да се усещаме, да пренесем всичките си чувства извън себе си – в Него, да се опитаме да се слеем с Него, да живеем с Неговите чувства, мисли и желания.

От всичко, казано по-горе, става ясно, че в нашия свят ни липсва само едно – усещането за Твореца!

И само в това човек трябва да вижда целта си в нашия свят, и само в името на това трябва да положи всичките си усилия, защото само в усещането на Твореца е нашето спасение – както от всички нещастия на този живот, така и от духовната смърт – в името на духовното безсмъртие, без завръщане повече в този свят. Методиката за търсене на усещането на Твореца се нарича кабала.

Усещането на Твореца се нарича Вяра. Характерно е масовото заблуждение в разбирането на тази дума, защото практически всички смятат, че вярата означава път в тъмнината, без да виждаме и усещаме Твореца, т.е. разбират тази дума в напълно противоположния смисъл.

Според кабала светлината на Твореца, изпълваща човека, светлината, свързана с Твореца, усещането за сливане (ор хасадим) се нарича светлина на вярата или просто вяра.

Вярата, светлината на Твореца, дава на човека усещане за връзка с вечното, разбиране на Създателя, чувство за напълно ясно общуване с Него, чувство за абсолютна безопасност, безсмъртие, величие и сила.

От казаното по-горе е ясно, че само в постигането на усещане на вяра, т.е. усещането на Твореца, е нашето спасение от изпълненото ни със страдания временно съществуване и от изморителното преследване на преходни наслаждения.

При всички положения, причината за нашите нещастия, за преходността на живота ни, е само в липсата на усещане на присъствие­то на Твореца. Самата Тора ни призовава: „Опитайте и ще се убедите колко прекрасен е Творецът!“ („тааму ве реу ки тов ашем“).

Целта на тази книга е да помогне на читателя да преодолее няколко предварителни етапа по пътя към усещането на Твореца. Този, който истински осъзнае жизнената необходимост от усещането на Твореца, ще стигне до решението да изучава кабала от първоизточниците: книгата Зоар с коментарите „Сулам“, съчиненията на Ари, „Талмуд на Десетте Сфирот“.

Прозорец в сърцето

Ние виждаме колко страдания и болка, по-страшни от смърт­та, е понесло човечеството от сътворението на света до днес. И кой, ако не Творецът, е източник на тези страдания, по-големи от смъртта; кой, ако не Той, ни изпраща всичко това!

А колко личности през цялата история на човечеството са били готови на всякакви страдания, за да постигнат висша мъдрост и духовно извисяване, доброволно поемайки върху себе си непоносимо бреме и болка, за да намерят поне частица духовно усещане и да познаят Висшата сила, да се слеят с Твореца и да имат възможност да станат Негови роби!

Но всички те са изживели живота си, без да получат отговор и без да постигнат нищо, напуснали са този свят така, както са дошли в него – с нищо...

Но защо Творецът не е отговорил на молитвите им, обърнал им е гръб, пренебрегнал е страданията им?...

И те са чувствали, че Той ги пренебрегва!

Те смътно са усещали, че има висша цел във Вселената и във всичко случващо се, и тя се нарича капка на сливането на човека с Твореца в едно. И те, все още потопени в дълбочините на егоизма си, в моменти на изпитвани от тях непоносими страдания, чувствайки как Творецът им обръща гръб, внезапно са усещали как се отваря в сърцето им – затворено от деня на сътворението за истината и усещащо само своите болки и желания – отвор, благодарение на който започват да усещат тази въжделена капка на сливането, проникваща в сърцето през разбитите му стени...

И всичките им качества се променят в противоположни, подобни на Твореца, и те започват да виждат какво има в дълбочината на тези страдания – и само в тях, само там може да се постигне единството с Твореца, там се намира Той и капката на сливането с Него...

И в момента на постигане на това разкриващо им се и изцеляващо раните чувство, и благодарение на раните от усещаното и осъзнаваното, именно благодарение на ужасните, разкъсващи душата противоречия – точно тях, всички тях, Самият Творец изпълва с безкрайно, прекрасно блаженство. Дотолкова, че е невъзможно да се осъзнае нещо по-съвършено. Дотолкова, че на тях им се струва, че има нещо ценно в понесените заради усещането на това съвършенство страдания...

И всяка клетка на тялото ги убеждава, че всеки в нашия свят е готов сам да отсича крайниците си по няколко пъти на ден, за да постигне поне веднъж в живота си подобно на усещаното блаженство, когато ставаш част от Твореца...

Причината за мълчанието на Твореца в отговор на призивите е в това, че човек се грижи само за своето движение напред, а не за възвеличаването на Създателя в себе си. Затова прилича на човек, който плаче с крокодилски сълзи... и той си отива от живота, както е дошъл, защото краят на всяко животно е заколването му, а непостигналите Твореца приличат на животни. Докато, ако човек се грижи за възвеличаването на Твореца, Той се разкрива пред него.

Защото капката на единението – цел на творението – се влива в сърцето на този, който се грижи за величието и любовта на Твореца, който потвърждава от дълбочината на сърцето си, че всичко, създадено от Твореца, е за него, и обратно – тя не се влива в сърцето на егоистично оплакващия се от несправедливостта на Висшето управление.

Духовното не се дели на части, а човек постига от цялото някаква част, докато не постигне цялото... Затова всичко зависи от чистотата на стремежите, и точно в очистената от егоизма част на сърцето се влива духовната светлина.

Ако човек се опита да погледне заобикалящите го ситуации и състоянието на човечеството отстрани, ще може по-правилно да оцени творението.

И ако действително съществува Творец – както твърдят кабалистите, които изглежда непосредствено общуват с Него – и Той управлява всичко и създава всички наши жизнени ситуации, в кои­то постоянно сме, в такъв случай няма нищо по-хубаво от това постоянно да сме свързани с Него, и то колкото се може по-тясно.

Обаче, ако се постараем вътрешно да се напрегнем и да усетим такова състояние, тогава, имайки предвид скриването на Твореца от нашите усещания, ще се почувстваме като че ли висящи във въздуха без опорна точка. Защото, не виждайки, не усещайки, не чувайки, не получавайки никакъв сигнал в нашите осезателни органи, ние като че ли работим без посока, крещим в пустотата.

Защо Творецът ни е създал такива – да не можем да Го усещаме? Нещо повече, защо Му е да се крие от нас? Защо, дори когато човек се обръща към Него, Той не отговаря, а предпочита да действа върху ни тайно от нас, зад паравана на природата и заобикалящото ни?

Нали, ако искаше да ни поправи, т.е. да поправи Своята „грешка“ в творението, би могъл да го направи отдавна, скрито или явно. Ако Той ни се открие, ние всички бихме Го видели и оценили така, както умеем да оценяваме – с чувствата и разума, с които Той ни е сътворил, и вероятно щяхме да знаем какво и как да правим в този свят, който Той е сътворил за нас.

Нещо повече, щом човек се устреми към Твореца, желаейки да Го усети, да се приближи към Него, той усеща, че стремежите му към Него като че ли изчезват, изпаряват се. Но ако Творецът ни дава всички наши усещания, защо отнема на желаещия да Го постигне това желание, и обратното – добавя още всевъзможни препятствия в стремежа му да открие своя Създател?

Такива опити от страна на човека да се приближи към Твореца и като отговор да получи отказите Му, причиняват страдание на търсещия Го и могат да продължат години! Човек понякога започва да си мисли, че гордостта и високомерието, от които му казват, че трябва да се избави, се проявяват у Твореца в безкрайно по-голяма степен!

А на сълзите и молитвите си не получава отговор, въпреки твърдението, че Той е милосърден, особено към търсещите Го. Ако можем сами да променим нещо в живота си, значи Той ни е дал свободна воля, но не ни е дал достатъчно знания как да избегнем страданията в нашето съществуване и развитие.

А ако няма свободна воля, има ли тогава по-жестоко отношение от това, да ни кара десетки години безсмислено да страдаме в създадения от Него жесток свят? Подобни оплаквания, разбира се, може да продължат до безкрайност, защото ако Творецът е причина за състоянието ни, тогава ние имаме за какво да го критикуваме и обвиняваме – което сърцето ни и прави, ако усеща такива чувства.

Ако човек е недоволен от нещо, с това си чувство той, дори без да се обръща към Твореца, Го обвинява. Дори да не вярва в съществуването на Твореца, Той вижда всичко в сърцето на човека.

Всеки от нас е прав в това, което твърди, каквото и да е то. Защото твърди онова, което чувства в даден момент с чувствата си и анализира с разума си. Онези, които имат голям жизнен опит, знаят колко се променят възгледите им с течение на годините.

И не може да се каже, че човек преди не е бил прав, а днес е. Той трябва да разбере, че днешното му мнение е също невярно, в което ще се убеди утре. Затова във всяко свое състояние човекът си прави изводи, и те са правилни за конкретното състояние. И може да са съвършено противоположни на изводите му, направени в други състояния. Така и ние – не можем да разсъждаваме за други светове, за законите им, да съдим за качествата им, от гледна точка на своите днешни критерии, които са критерии на нашия свят. Ние не притежаваме неземен разум, неземни усещания, неземни понятия и затова не можем да съдим за нещо неизвестно и да предлагаме решения. Виждаме, че дори в рамките на нашия свят постоянно грешим.

Да съди за неземното може този, който притежава неземни свойства. Ако едновременно с това познава и нашите свойства, той може, поне приблизително, по някакъв начин, да ни разкаже за неземното. Такъв може да бъде само кабалистът – човек от нашия свят, сътворен със същите свойства, както всеки от нас, и в същото време получил свише други свойства, позволяващи му да разкаже какво става в другия свят.

Ето защо, Творецът е позволил на някои кабалисти да се разкрият пред широките слоеве на обществото, за да помогнат и на другите да се приобщят към Него. Кабалистите ни обясняват на език, разбираем за нашия разум, че в духовния, неземен свят разумът е построен и действа по други закони и те са противоположни на законите в нашия свят.

 

 

Обучение

kragove

Безплатен
въвеждащ курс
 

kli-2

 Виртуални
уроци по Кабала