Няма значение кой е нов и кой е ветеран, кой е малък и кой – велик. Важното е да сме включени в обществото.
Преди, по време и след Конгреса всеки преминава през различни ситуации на изкачвания и спадове. Трябва да се радваме, че тези промени се случват. Колкото промените са по-драстични и по-бързи, толкова по-добре. По време на Конгреса трябва да се грижим за връзката с другите, без да се съсредоточаваме в себе си и без да анализираме това, което чувстваме сега, и това, което ще почувстваме в последствие. Единственият ни непрестанен стремеж е да бъдем свързани с останалите, колкото е възможно повече.
Времето на Конгреса не е предназначено за интелектуални размишления, а за поставяне на себе си под влияние на обществото. По време на Конгреса най-важното е: „да направим и да чуем”. Да сме включени в обществото, колкото може повече, да бъдем малки, а не да действаме с интелекта. Когато всички се смеят и аз се смея, когато всички плачат и аз плача.
Трябва да желая да получа силно впечатление от обществото, като дете в компанията на възрастните. За детето не е важно кой е нов и кой е тук отдавна. Всеки трябва да се опитва да бъде включен в другия, колкото може повече. Ако успеем наистина да постигнем това обединение, ще почувстваме истинската сила на отдаване, която е над нашия разум.
От първата част на ежедневния урок – 21/07/2010 (40 – 43 минути)
