Преди да пристъпя към описанието на основите на науката Кабала, която мнозина се опитваха да обяснят, аз сметнах за необходимо първо хубавичко да разясня същността на нейната мъдрост, за която според мен знаят малцина. Разбира се, не може да се говори за изворите на предмета, преди ние да научим за самия предмет.

И това знание е широко и дълбоко като море, но въпреки това ще се постарая с всички сили и знания, които съм придобил аз в тази област, да опиша истинското изследване и да го осветля от всички страни така, че мъдростта на Кабала да стане достъпна за всяка душа, и да направя от това правилни изводи, каквито са те в действителност.

За да не остане в изучаващите възможност да се заблудят, както често става в това дело.

Какво се явява основа на науката Кабала

 Този въпрос разбира се, възниква у всеки разумен човек. И за да дам задоволителен отговор на този въпрос, аз ще приведа вярно, издържало на изпитанието на времето определение.

Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят".

И тук действа законът за общото и частното 

 «Общо» означава, че цялото човечество в края на своето развитие, неизбежно е длъжно да стигне до разкриване на Твореца, и да завърши дългия път на развитие, постигайки това, за което са писали мъдреците: „И напълни се земята със знание за Твореца, както водата на морето покрива сушата". „И няма повече човекът да учи своя ближен и братята свои на постигане на Твореца, тъй като всички ще Ме знаят, от малкия, до великия". И казано е: "И няма да се скрие повече твоят Учител, и очите твои ще видят Учителя твой".

 «Частно» означава, че преди човечеството като цяло да стигне до съвършенство, във всяко поколение съществуват избрани, постигащи го първи.

Това са тези отделни личности във всяко поколение, които са се удостоили с постигането на определени степени в разкриването на Твореца. И това са пророците и служителите на Твореца (така ги наричат). Както е казано от мъдреците: «Няма поколение, в което да не е имало такива като Авраам и Яков». Наистина, по думите на мъдреците, разкриване на Твореца се случва във всяко поколение. По този повод няма разногласия и ние се доверяваме на техните думи.

 Множественост на духовните тела, сфирот, светове

 Но в съответствие с казаното, възниква въпрос: тъй като, както вече беше изяснено по-рано, тази наука има само едно особено задължение, то откъде възникват множеството духовни тела, сфирот и техните взаимни връзки, с които са пълни книгите по Кабала?

Но ако вземем някакво малко животно, цялата роля на което се заключава само в това да нахрани себе си и да просъществува в света определеното време, което е необходимо, за да роди себеподобни, и с това да обезпечи съществуването на своя вид, то, наблюдавайки внимателно можем да видим, че то представлява само по себе си сложно съединение от хиляди влакна и жили, както е установено от физиолозите и анатомите в резултат на изследвания, макар че в тях има още хиляди десето хилядни съединения, все още неизвестни за човека. И по аналогия можем да разберем това многообразие на великото множество от различни съединения и връзките между тях, което е необходимо изучим, за да постигнем тази възвишена цел. 

Два пътя: отгоре надолу и отдолу нагоре 

 Най-общо, науката Кабала е разделена на два паралелни пътя за постигане на Твореца, които са равни един на друг и между тях няма никакво различие, както го няма между две капки вода. И между тях няма никаква разлика, освен тази, че първият път води отгоре надолу до този свят. 

А вторият започва в този свят и се издига отдолу нагоре по всички тези степени, които са били образувани при слизането на корените и тяхното разкриване отгоре надолу. И първият път се нарича на езика на Кабала „ред на слизане на световете, парцуфим и сфирот във всички техни състояния, постоянни и променящи се". А вторият път се нарича „ на постигане или стъпала на пророчеството и Висшата светлина". И човекът, удостоил се с това, е задължен да върви по тези същите пътища, постепенно постигайки всеки детайл и всяко стъпало в пълно съответствие с тези закони, които са установени при слизането на светлината отгоре на долу.

 Но пълното разкриване на Твореца не се случва за един път. То се проявява в течение на определено време, зависещо от степента на пречистване на постигащия, докато той не постигне всички свойства на цялото множество стъпала, слизащи отгоре надолу. 

И тяхното постигане е предопределено и става последователно, едно след друго, и всяко следващо е по-високо от предшестващото го, така че те напомнят на стълба и затова са били наречени стъпала.

 Абстрактни названия

 Мнозина предполагат, че всички названия и понятия използвани в науката Кабала се отнасят към групата на абстрактните, и това е така, защото Кабала изучава връзката с Твореца и духовните светове, намиращи се извън времето и пространството. И дори на най-смелото въображение не е дадено да постигне това.

И затова било решено, че всичко, отнасящо се до духовните светове, се явява само абстрактни категории, или повече от това, някакви още по-възвишени и затворени от абстрактните категории понятия, които са абсолютно откъснати дори от техните мними корени.

Но това не се явява истина. Абсолютно обратното, Кабала не използва никакви други имена и названия, освен тези, които са реални и отразяват действителността. И това е железен закон на всички мъдреци на Кабала. „ Всичко това, което не е постигнато, не трябва да се назовава по име и да се определя с думи". И тук ти си длъжен да разбереш, че думата „постижение" означава висша степен в разбирането.

И това е взето от израза „и ще достигне ръката твоя". Тоест докато не е постигнато абсолютно ясно осъзнаване, такова, сякаш държиш това в ръце, кабалистите не наричат това постижение, а го обозначават с други названия: разбиране, знание и т. н...

Реалността, съдържаща се в науката Кабала

 Но и в материалната действителност, представяща се в нашите усещания, също така съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори в нашето въображение. Такива явления като електричеството и магнетизма, наричани „флуиди" - кой ще каже, че са нереални? Нашите знания за техните проявления абсолютно ни удовлетворяват и за нас съвсем не е важно, че нямаме ни най-малка представа за тяхната същност (например за същността на електричеството). Тези названия са толкова реални и близки за нас, сякаш ние действително ги усещаме. Наистина, дори за малките деца думата „електричество" е позната така добре, както и думите хляб, захар и т. н.

И нещо повече, ако ти поискаш малко да се измориш от познание, аз бих ти казал, че както не ни е дадено да постигнем същността на Твореца, така, в точно същата степен не ни е дадено да постигнем същността на неговото творение. И дори материалните неща, които можем да пипнем с ръце, и цялото наше познанство с приятелите и близките ни в света действия, което лежи пред нас, не е нищо друго освен „запознанство с действията", което се ражда и ни дава впечатление в резултат на взаимодействието на нашите органи за усещане с него. И това ни дава абсолютно удовлетворение, въпреки че нямаме никаква представа за същността.

Нещо повече, на теб не ти е дадено да постигнеш същността дори на самия себе си. И всичко, което ти е известно за самия себе си не е нищо повече от процеса на въздействие, изходящ от твоята същност.

И сега, ти можеш лесно да разбереш, че всички названия и термини, срещащи се в книгите по Кабала, са също така реални и осезаеми, въпреки че не постигаме тяхната същност. Тъй като в изучаващия ги има съвършено удовлетворение от пълното, абсолютно завършено знание, макар че това е само постигане на действие, родено в резултат на взаимодействието на Висшата светлина и постигащия я.

Но това е напълно достатъчно, тъй като съществува закон: „всичко, определено от Неговото управление и изходящо от Него, достигайки действителността на природата на творенията се възприема от тях като пълно удовлетворение". Подобно е на това, как в човека не възниква никаква потребност от шести пръст на дланта, тъй като петте пръста са му напълно достатъчни.

Материалните ценности и названията на частите на тялото, срещащи се в книгите по Кабала.

 За всеки здравомислащ човек е ясно, че там където става дума за духовните светове (и не си струва дори да се напомня за Божественото), няма нито букви, нито думи, за да бъдат произнесени. Та нали целият наш речников запас не е нищо друго, освен буквено изражение на нашето въображение и на усещанията в нашите органи за възприемане. И как може да му се доверим там, където няма място нито за въображението, нито за усещанията на нашия свят. Дори ако вземем най-изтънчените думи само които и подобава да се използват в такива случаи, например, думата „ Висша светлина" или „Проста светлина", нали все едно това са въображаеми понятия, тъй като произтичат от аналогията със светлината на слънцето или свещта, от „светлите" чувства на удовлетворение, възникващи в човека при разрешаване на измъчващите го съмнения.

И как може да се използва това при описването на духовността и Божественото провидение, та нали то няма да доведе до нищо друго, освен до фалш и заблуда на изучаващите. А още повече там, където сме длъжни да предадем с думи някакво знание, получено по пътя на обсъждане, както е прието при изследванията в тази наука, когато за предаване, постигащият кабалист е длъжен да използва абсолютно точни определения. И ако мъдрецът сгреши дори в една неподходяща дума, то това ще доведе до бъркотия в знанията за изучаващите, и те няма да разберат казаното до и след тази дума, и всичко свързано с тази дума, както е известно на всички, внимателно четящи кабалистични книги.

И представи си, как са могли мъдреците на Кабала, използвайки тези лъжливи думи, да обяснят с тяхна помощ връзките в Кабала? Нали, както е известно празните думи не съдържат нищо в себе си, тъй като лъжата няма крака и опори. И преди да продължим, е необходимо да изучим закона за корените и клоните, определящ отношенията между световете.

 Закон за корените и клоните в отношенията на световете

 От мъдреците на Кабала е определено, че четирите свята, наричани Ацилут, Брия, Ецира и Асия, започвайки с най-висшия от тях свят наречен Ацилут и завършвайки с този материален, усещащ се свят, наречен Асия, имат еднакъв строеж, напълно съвпадащ във всички детайли. Тоест реалността и всичките нейни прояви, съществуващи в първия свят, съществуват и във втория, разположен под него, който е по-нисък свят без каквито и да е изменения. И така е във всички следващи светове, включително до този, усещан от нас свят.

И между тях няма никаква разлика, освен в качеството на материала на проявяване на реалността, което и определя стъпалото на всеки от световете. Така че материалът на проявяване на реалността на първия, най-висшия от световете, е „най-фин" в сравнение с всички по-нисши. А материалът на проявяване на реалността на втория свят е по-груб от материала на първия свят, но по-фин от всички по-нисши по отношение на него стъпало.

И такъв ред се запазва до нашия свят, в който материалът на проявяване на реалността е по-груб и „по-тъмен" отколкото във всички предшестващи светове. В същото време формите на проявяване на реалността във всеки свят са неизменни и еднакви във всички подробности, както по количество, така и по качество.

И това може да се сравни с печата и неговия отпечатък, когато най-малките детайли на печата напълно преминават в отпечатъка. Така е и със световете: нисшият свят се явява отпечатък на по-висшия по отношение на него свят. И всички форми, съществуващи във висшия свят, както тяхното количество, така и качество са напълно отпечатани в по-нисшия свят.

Така че няма в нисшия свят нито един детайл от действителността или нейните проявления, за да не бъде намерено нейното отражение във висшия свят, приличащо си с нея като две капки вода. И това се нарича „корен и клон", което означава, че детайлът, намиращ се в нисшия свят се явява клон, отразяващ своя оригинал, който се намира във висшия свят и се явява негов корен, тъй като той, този детайл води своето начало от висшия свят и се отпечатва в нисшия.

Ето какво са имали предвид мъдреците, когато са писали, че „няма нито една тревичка долу, която да е нямала надзорник горе, който да не и е говорил: „Расти!". Тоест коренът, наречен „съдба", я заставя да расте, количествено и качествено, придобивайки качествата, присъщи на отпечатъка от печата.

И този закон за корена и клона, действа във всеки свят, във всички проявления на реалността спрямо по-висшия по отношение на нея свят.

 Езикът на кабалистите - това е езикът на клоните

 Което означава, че той е създаден на основание на указанията, получени от клоните от техните корени, задължително съществуващи във висшия свят и явяващи се еталон за своите клони.

Наистина, няма нищо в нисшия свят, което да не е получило своето начало и да не е произтекло от по-висшия по отношение на него свят, подобно на това, как отпечатъкът повтаря формата на печата. И коренът, намиращ се във висшия свят, принуждава да приеме своята форма и да придобие своите качества, съответстващия му в нисшия свят клон.

Както са писали мъдреците: „Съдбата от висшия свят, съответстваща на тревичката в нисшия свят, ще нанесе удар на тази тревичка, заставяйки я да расте в съответствие с нейното предназначение." И в съответствие с това, всеки клон в този свят, точно отразява своя оригинал, намиращ се във висшия свят.

Така, за своите цели от кабалистите бил създаден обширен речников запас, съвършено достатъчен за разговорния език, който поразява въображението, който им позволил да общуват един с друг, да говорят за духовните корени във висшите светове, дори, просто споменавайки един пред друг названията на нисши клони, ясно определими в усещанията на този свят.

И това позволява на слушащия да разбере висшия корен, тъй като този материален клон ясно го посочва, защото той всъщност, се явява копие на този корен.

Така всяка част от усещаното мироздание и всички нейни проявления, станали за тях абсолютно определени думи и названия, указващи за висшите духовни корени, въпреки че е невъзможно те да бъдат изразени с никакви думи и звукове, тъй като те се намират по-високо от всяко въображение. Но благодарение на наличието на клоните, достъпни за усещане в нашия свят, словесното изразяване на духовните корени придобило право на съществуване.

Такава е същността на разговорния език на кабалистите, с помощта, на който техните духовни постижения се предават от един на друг, от поколение на поколение, устно и писмено. И разбирането на единия с другия, се явява абсолютно достатъчно, тъй като има такава степен на точност, каквато трябва да има предаването на информация при научните изследвания. Тоест в такива точни рамки, че не позволява да сгрешиш, тъй като всеки клон има естествено определение, присъщо само за него и затова с абсолютна точност посочва неговия духовен корен.

И знай, че езикът на клоните на Кабала е удобен най-вече за обясняване на понятията на тази наука, в сравнение с който и да е от обичайните наши езици, които са се изтъркали от масова употреба. Както е известно от Тора, това се нарича нуминализация. Тоест от честа употреба на думите, се лишава от живот тяхното съдържание, което води до появата на големи трудности при предаване на точните мнения от един към друг както устно, така и писмено.

В същото време, „езикът на клоните на Кабала" е съставен от названия на творенията и техните проявления, представящи се пред нас определени в съответствие със законите на природата и никога непроменящи се. И няма защо да се страхуваме, че слушащият или четящият ще се обърка при разбирането на смисъла, съдържащ се в думите, тъй като законите на природата са абсолютни и неизменни.

Предаване от устата на постигналия кабалист на способния да чуе

 В предисловието към коментарите на Тора, РАМБА"М е писал: «И аз сключвам в това съюз с всеки, четящ тази книга, и провъзгласявам, че никой, какъвто и ум да притежава, нищо няма да научи от тези намеци, с които аз описвам тайните на Тора, и няма да бъдат постигнати моите думи иначе, освен от устата на постигналия кабалист способен да чуе". За същото е писал рав Хаим Витал в предисловието към книгата „Дървото на живота". И както са писали мъдреците: „Не могат да се намират заедно в колесницата, ако той самият не е способен да възприема".

Разбираеми са техните думи по отношение на това, че трябва да се получава от устата на постигналия кабалист, но що за задължаващо условие е това, когато още и ученикът първо е длъжен да бъде умен и да разбира сам? Така, че ако то не бъде изпълнено, то дори на най-великия праведник е забранено да учи. Но ако той вече е дотолкова умен и разбира сам, то при него няма необходимост да се учи от другите.

И опростено казаното от мъдреците трябва да бъде разбирано така, че всички думи, произнесени на глас от устните, не са в състояние да предадат същността дори на едно духовно понятие от това Божествено, което се намира извън времето, пространството и всичко мнимо. И само особеният език, специално предназначен за това - „езикът на клоните", е способен да изрази съотношението между клоните и техните духовни корени.

Но въпреки това, че този език притежава несравнимо по-големи възможности в изследванията на науката Кабала, отколкото всеки друг обичаен език, но той може да бъде чут само от този, който самият е умен, тоест който знае и разбира съотношението между корените и клоните.

Тъй като е невъзможно да постигна тези връзки отдолу нагоре, тоест гледайки нисшите клони е абсолютно невъзможно да намеря някаква аналогия с висшите корени, или с помощта на фантазията да си ги представя.

Обратното, нисшият се учи от висшия. Тоест отначало трябва да бъдат постигнати висшите корени, количеството, на които в духовното е над всяко въображение и се постигат в крайна сметка. И едва след като сам постигне висшите корени, той може, гледайки клоните, усещащи се в нашия свят, напълно да разбере цялото количество и качество на съотношенията между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

И едва след като узнае всичко това и хубавичко го разбере, той ще има общ език със своя рав - „езикът на клоните", с помощта на който мъдрият кабалист ще може да му предаде всички нюанси на своята мъдрост за случващото се във висшите духовни светове, всичко това, което е получил от своите учители, и това, което е постигнал самостоятелно, тъй като сега те имат общ и за двамата език, и те се разбират един с друг.

Но ако ученикът още не е достатъчно умен и не разбира сам този език, тоест по какъв начин клонът сочи към корена, напълно очевидно е, че за неговия рав няма никаква възможност да му обясни нито една дума от тази мъдрост. И с него е невъзможно да се разговаря за изследванията на мъдростта, тъй като изобщо няма общ език с него и те са като неми. Тоест няма друг способ да бъде предадена мъдростта на Кабала, освен на самия знаещ и разбиращ.

Но възниква въпросът, откъде в ученика ще се появи мъдрост да постигне съотношението между корена и клона, ако той засега само се стреми да постигне висшите корени? Отговорът е такъв, че спасението на човека ще дойде, когато изпита нужда от помощта на Твореца. И намерилият милост в Неговите очи, се напълва с Него, изпълвайки се с тези същите светлини хохма, бина и даат, постигайки Висшето. И не е възможно тук да се помогне с нищо земно. Само след като се е удостоил с милостта на Твореца и висшето постижение, може да дойде и да получи безкрайната мъдрост на Кабала от устата на знаещия кабалист, тъй като сега те имат общ език, и по никакъв друг начин.

Названия, чужди на духовността на човек

Вземайки под внимание по-горе казаното, трябва да се разбере, защо в книгите по Кабала понякога се срещат термини и названия, съвършено чужди на духовността на човека. И най-вече те често се повтарят в книгите, явяващи се основни в Кабала: в „Зоар" и допълненията към нея, в книгите на АР"И. Защо мъдреците са използвали такива низки термини за изразяването на такива възвисени и свети идеи?

Но след като придобиеш знанията, приведени по-горе, става ясна същността на нещата. Тъй като се изяснява, че за обясняване на тази наука е съвършено невъзможно да се възползваш от някакъв друг език на света, освен особения „език на клоните", който е предназначен специално за това и съответства на своите висши корени. И затова от само себе си се разбира, че е невъзможно да се откажеш от който и да било клон, или неговото проявление заради ниското му ниво, и да не го използваш за описване на връзките в Кабала, защото не съществува в нашия свят друг клон, който може да бъде взет вместо него.

Подобно на това, както няма две власинки, хранещи се от един корен, така няма и при нас два клона, отнасящи се до един корен. И ако се откажа от използването на което и да е название, аз не само ще загубя съответстващото му понятие от висшия духовен свят, тъй като няма повече никаква дума, способна да я замени при описването на този корен, но и ще нанеса ущърб на науката като цяло. Нали по този начин отпада едно звено от общата верига на науката, а то се явява свързващо звено.

И затова се нанася ущърб на цялата наука, тъй като няма никоя друга наука в света, съставящите, на която са толкова тясно преплетени и свързани едно с друго по закона за причините и следствията, както Кабала, която действително е свързана от началото и до края, като дълга верига.

И ако от нас е скрито дори малко знание, помръква сиянието на цялата мъдрост, тъй като всички нейни части са така преплетени помежду си, че представляват по себе си едно цяло.

И не трябва сега да предизвиква учудване използването на несъответстващи названия, тъй като няма свобода при техния избор, и не трябва да се променя доброто на лошо и лошото на по-добро. И трябва винаги точно, в съответствие с необходимостта, да се избират клони или явления, сочещи към техните висши корени, в такава степен, която е необходима за работата. И сме длъжни да дадем подробно тълкуване, формирайки точно определение, което е достатъчно за разбиране от изучаващите.