Моменти от Кабала
Шай от групата в Тел Авив пита: Как мога да анулирам себе си, когато не искам?
Момчета, вие започвате да задавате въпроси, които всъщност не са въпроси. Това е извинение за това, защо не трябва да работя.
Вие нямате избор. Намирате се пред стена и имате условие. Има среда, групата, ако отмените себе си пред тях, тогава получавате важността на целта и чрез нея вие се предвижвате напред.
Това е като бензиностанция. Вие сте напълнени от групата и може да карате няколко километра. Още малко сте напълнени и карате още малко. Това е.
Но вие казвате: Аз не искам да съм напълнен. Трудно ми е да достигна до бензиностанцията. Тогава какво можете да направите? Не ходете там!!!Нямате свобода на избор. Тук има голяма загуба и това е!
Мисля си, че всичко е ясно! Как да го направите? Трябва да потърсите! Разговаряйте с приятелите, за да ви помогнат. Помогнете си един на друг. След като има точно поставени условия, няма за какво да се питате! Това е всичко.
Вие искате да откриете някакъв вход през задната врата. Не съществува такъв! Няма повече принципи. Има само един – желанието за отдаване е вдъхновено от средата. Вие имате възможност да се намирате в средата – само, да се включите в нея. Но ако искате да бъдете погълнати от средата, зависи от вас. Това е!
Творецът ви казва: Вземете я за себе си. Ако я вземете – добре, ако не – не.
Човек се нарича този, който се анулира пред групата. Погледнете какъв парадокс.
Откъс от ежедневния урок 2010/05/30
