Моменти от Кабала
Царството на Давид е било зависимо от осветяването на Мохин в полунощ. Ето защо той се изправил тогава и запял.
Полунощ е тъмнината в нейната пълна сила, а Давид е точката в сърцето, която се пробужда в мен, която се пробужда в полунощ, в тъмното и иска да благодари за тъмнината, която е дошла, където от тъмнината тя може да се съживи и срещу тази тъмнина, да се противопостави на тъмнината и да я превърне в светлина. Няма ден или нощ в това, което чувствам. Но аз превръщам нощта, тъмнината, моята егоистична празнина я превръщам в светлина. Защото колкото тъмнина имам в себе си е знак че усещам разликата между мен и светлината. Това е тъмнината, светлината, разликата – разликата между моето свойство и свойството на Твореца, отдаване, което е извън мен. И излиза, че ако сега аз променя себе си от получаване към отдаване, тогава вместо тази разлика аз ще чувствам подобие на формата; вместо тъмнина ще усещам светлина.
Откъс от ежедневния урок 2010/08/06
