Глобални анализи за 2019: Как да се залюлеем обратно към баланс

В началото на 2019 г., светът се намира като че ли на люлка, но люлеенето не е успокояващо с птички, които нежно чуруликат около нас, докато се наслаждаваме на приятните, балансирани движения напред -назад. До известна степен, ние сме като деца на люлка, която е изгубила баланс и не знаем как да слезем от нея – социално и икономически.

Франция видя най-лошите и насилствени бунтове от 50 години, които започнаха да се разпространяват към други държави, демонстрирайки потенциал за „Европейска пролет". Зашеметяващите 80% от американските работници съобщиха, че живеят от заплата до заплата, докато правителството им просто затвори за неизвестен период от време. Световната фондова борса претърпя най-лошия декември от десетилетия, а Международният валутен фонд даде песимистична прогноза за световно забавяне.

За да се наслаждаваме на приятно люлеене на люлката, две противоположни сили трябва еднакво да ни люлеят и от двете страни. Какво води нашата все люлка по-далеч и по-далеч от баланс?

До ранната 1990-та, светът се люлееше между две противоположни сили. Русия искаше да докаже своята сила и успех на света с нейния комунистически режим, който действаше като противобаланс на Америка и Европа. Имаше основен стимул за капиталистическите режими, да бъдат възможно най-успешни, което също означаваше, че трябва да работят по-добре за всички.

Действително, преди 30 и дори 40 години, да притежаваш къща и кола беше по-постижимо за работниците от САЩ, отколкото е днес. Парадоксално е, че американската минимална заплата е в застой през последните десетилетия, докато продуктивността на работниците непрекъснато нараства. Къде отиде цялата печалба? Богатите станаха експоненциалнно по-богати.

С разпадането на Съветска Русия, заедно с нейните комунистически надежди, вече няма сила, която да балансира амбициите на капитализма. Успоредно с това, по пътя на природата, човешкият егоизъм продължава да расте и да се развива до по-високо ниво. Като резултат, днешният капитализъм е драстично различен от това, което беше преди 30 години и икономическото неравенство достигна епични пропорции.

В средата на тази крайност дойде Доналд Тръмп, който идентифицира тенденцията на развитие и успя да дръпне струната на милионите американци, които се чувстваха обезкуражени и лишени от собственост от малкото, което имаха. Тръмп спечели президенството с ясната цел да „изчисти блатото" и да се бори с банкерите, и хората от Уолстрийт, които правят пари от пари, докато по-голямата част от обществото страда.

Нещо повече, Тръмп работи за свеждане до минимум на чувствителността на Америка към световните колебания, като ограничава връзките с другите страни, независимо дали става дума за търговска война с Китай, увеличаване на тарифите, не сътрудничество с Европейския съюз и с Г-20, и дори последният му ход е изтегляне от Сирия.

Въпреки това, друга сила се оформя като основен противовес в сегашното състояние на нещата и това е неизбежната реалност от глобалната взаимозависимост. Ако, например, нещата в Европа продължат да ескалират към икономическа криза, светът също ще потъне в криза. В допълнение, повечето индустрии днес са станали много чувствителни към границите, като разчитат на свободното движение на капитали, материали, знание и работна сила. На практика, всички страни днес са свързани чрез внос и износ.

С други думи, светът се превърна в глобална взаимосвързана икономика, а от разширението – в глобално общество. Тази взаимозависимост е силата на природата, която става все по-силна и по-стегната, без да я забележим. Ако тази сила ни удари в лицето, ние ще преживеем глобална икономическа криза, която ще ни изхвърли рязко от люлката.

Въпреки това, докато все още сме на люлката, имаме възможност да я балансираме по наше собствено желание. За да направим това, ние не можем да спрем човешкото его да расте, нито можем да спрем нарастващата взаимозависимост. По-скоро, трябва да образоваме себе си относно нашия свързан свят и съответно, да променим нашите ценности. Това означава, че всички хора, от магнати до протестиращи, трабва да минат през промяна на съзнанието и да приемат, че нашето бъдеще е неизбежно свързано.

Когато подобрим нивото на човешките връзки, ние ще започнем да виждаме как да променим социално-икономическата парадигма. Трябва да има две противоположни сили, за да се поддържа баланс. Ето защо, моята надежда за 2019 г. е да започнем масова, глобална образователна програма, така че да можем да балансираме нарастващото его с позитивни връзки между хората. Тогава ще можем да се стремим към приятно люлеене на люлката.