Много е вероятно да не сте запознати с термина „Базел 3".

Но за замесените във финансовата система, „Базел 3" е фраза, която представя разочарованието и последвалaта травма , която всички преживяхме през глобалната икономическа криза от 2008.

„Базел 3" е обвързан стандарт, определен от Централната банка за всички централни банки, който е разположена в Базел, Швейцария, далеч от общественото око. От 2011 г. банките по света изпълняват стандарта „Базел 3" като част от плана за укрепване стабилността си против финансови кризи и предизвикателства.

Този месец нов раздел от „Базел 3" влезе в сила: статутът на златото, което се поддържа в балансите на банковата система, получи подобрение.

Златото сега се смята за първокласен безопасен актив и ще струва 100% от своято пазарна стойност, за разлика от 50%, които струваше досега. С други думи, златото е увеличило своята пазарна стойност за сметка на облигациите и различните видове ценни книжа, зад които няма материални активи.

Днес анализаторите дискутират дали светът отново наближава „златния стандарт" - политика, където всеки долар е закрепен и подкрепен от същинско злато, което стои в трезорите на централните банки.

Водещите банки са започнали да увеличават своите златни материални запаси и някои казват, че цената на златото се очаква значително да нарастне.

Но дори след „Базел 3" златната реформа, икономическата система ще остане егоистична, каквато е била. Ще продължи да възнаграждава тези, които успеят най-добре да експлоатират другите играчи и все повече ще съсредоточат силата в свои ръце.

В същото време златната реформа е важна връзка във веригата към промяна на социално-икономическия ред: тя е признание, че икономическите връзки между хората трябва да бъдат основани върху осезаеми и ограничени ресурси на природата.

Оттеглянето от златния стандарт позволи неограничено процъфтяване предимно на финансовата икономика, дълг и висок риск, нестабилност и склонност към чести кризи.

Възможността от повторно въвеждане на златния стандарт показва нуждата от връщане към уравновесеност; от вземане на въздух от изкуствената и завишена икономика и от възстановяване на стабилността на цялата система.

Това е значителна стъпка към установяване на нова, балансирана и реалистична икономика. Икономика, която облужва както индивидуалното, така и нашето социално и лично развитие; икономика, която ще обслужва нас, вместо ние да я обслужваме; икономика, която ще се фокусира върху нашия растеж като човешки същества, вместо растежа на БВП и фондовите борси.

Всъщност, ние може да разгледаме подобряването на статута на златото като вид упражнение, което ни подготвя за нов и по-правдив ред.

Според кабала, в бъдеще природата на човешкото развитие ще ни доведе до реалност, в която духът ще бъде над материята. Ако светът днес е затънал в материализъм, където гонитбата за пари е станала нашето „духовно напълване", в бъдеще ние ще се стремим към по-висши и по-възвишени удовлетворения, отколкото тези, които сегашните ни пари могат да купят.

Духовно удовлетворение, което е резултат от здраво участие в по-напреднало човешко общество, чийто членове се усещат свързани един с друг във взаимна грижа.

И какво е бъдещето на материята в таково общество? Ще обслужва нашето социално и духовно развитие и ще бъде добре стъпило с двата крака на земята.

Бъдещото общество ще покрие всички индивидуални физически и материални нужди, и човекът ще получи най-висше духовно удовлетворение чрез своя принос към обществото. Това ще бъде истинският златен стандарт.

Видния кабалист от предишния век, Йехуда Ашлаг, е разработил ръководство за такова общество в своята статия „Последното поколение".