МОЗЪКЪТ, СЪЗНАНИЕТО И СВЕТЛИНАТА В КРАЯ НА ТУНЕЛА"

Съзнанието е най-сложният от всички природни феномени. Затова за съзнанието е известно едновременно много и почти нищо.

И това не е случайно. Представите за съзнанието в науката варират от функция на човешкия мозък до фундаментално информационно свойство на Вселената, подобно на „време- пространството". Огромните промени в научния подход при изучаването и преосмислянето на ролята на съзнанието са предизвикани от развитието на теорията на относителността и квантовата механика. Алберт Айнщайн е първият, който изяснява принципната важност на „наблюдателя" при определени свойства на време-пространството. Квантовата теория е първата физическа теория, която фактически отделя съзнанието като най-важното свойство на наблюдателя, което определя поведението на квантовата система.

Вече в многобройните съвременни модификации на знаменития опит на Юнг всъщност става ясно, че законите на квантовата физика изискват присъствието именно на човека, като „съзнателен наблюдател" за тяхното прилагане

Специално отношение към съзнанието като към глобален природен феномен започва да се проявява, когато влиянието на съзнанието върху поведението на материята е доказано експериментално както на квантово, така и на макро-нивата.

Всички физико-математични модели на съзнанието, построени до сега, са съвсем ограничени и взаимно противоречиви. По-голямата част от опитите да се даде квантово обяснение на съзнанието се свеждат до търсене на материални структури в мозъка, които биха могли да работят като квантови генератори на съзнанието. Този подход обаче е сложен и не може да обясни феномени като "колективен разум" или „колективно съзнание".

Много по-интересен е подходът на Д. Бом, М. Менски и други, които определят, че мозъкът не създава съзнание, а по-скоро сам се явява негов инструмент, посредством който съзнанието реализира своята дейност. От такива позиции за нас ще бъде най-приемливо следното сравнение:

Мозъкът работи като главен процесор ("hardwаre") в компютъра, с помощта на когото Главният Програмист (Природата) реализира своите планове както по отношение на цялото човечество, чрез операционната система (''колективно съзнание''), така и по отношение на всеки отделен човек (индивидуален „softwаre").

В рамките на този модел първичността на съзнанието по отношение на материята следва от обобщения Закон за Съхранение на Информацията - основният „Закон за съхранение във съвременната наука".

Обаче, независимо от наличието на някакъв прогрес, истинска научна методология на изследване на съзнанието (от наша гледна точка), все още няма и затова отсъства количествено описание на свойствата на съзнанието в науката.

Тази най-дълбока криза в науката особено се изостри във връзка с косвеното „откритие" в края на 90-те години на миналия век на тайнственото тъмно вещество (22% от всички компоненти, известни във Вселената) и тъмната енергия (съответно 74%) - неизвестни на природата и с противоречиви свойства. Изследователите изведнъж разбират, че днес са запознати само с 4% от материалния състав на Вселената. Но ако ние толкова малко знаем за материалната страна на нашия свят, защо точно сега заговорихме за важната роля на съзнанието?

На първо място, защото такива са потребностите на обществото. За прогреса на приложните науки и техниката в информатиката, роботиката и биотехнологиите, за техния по-нататъшен напредък, настойчиво се изисква разкриване на природата на феномена на съзнанието..

На второ място, защото именно съзнанието формира нашата материална действителност (старият така наречен «психофизиологичен проблем» сега е еднозначно решен в полза на първичността на съзнанието над материята)

Но принципната  трудност в изследването на съзнанието в рамките на съществуващата научна система от възгледи е в това, че както самият изследователят, така и предметът на изследването, а също така научното изследване само по себе си, са проява на обекта на изследване - феномена съзнание.

Както твърди Алберт Айнщайн, «невъзможно е да се реши проблема на   нивото, на което е възникнал. Трябва да стане на по-високото...,издигайки се на следващото..."

Или перифразирайки «научната шега», може да се каже, че «не може група атоми пълноценно сама да  изследва себе си». Само от по-високото, от нивото на постигане на съзнанието, може пълноценно да се оцени и изследва материалната форма на съществуване на нашата реалност.

По думите на същият този Айнщайн „най–добрият принос на всяка теория е да покаже пътя за създаване на нова, по-обща теория, в рамките на която тя самата да остане ограничен случай. При това, новата теория изявява както достойнствата, така и ограниченията на старата теория и позволява да се оценят старите понятия от по-дълбока гледна точка". Така, идеите на Теорията на относителността на Айнщайн, които извършват преврат в методите за физическото познаване на света, не са отменили механиката на Нютон, а само са показали границите на нейното приложение.

Затова необходимостта да се изследва феномена на съзнанието определено изисква от нашата наука наличност на изследовател от ,,нов тип'' , който работи в нова система на „единната научна методология". Рожба  на такъв преход трябва да стане „науката на науките", но не философията, а науката, опираща се на експеримента като основа за напредъка на човека по стъпалата на постигането на Природата.

Експерименталната работа в рамките на такава нова наука ще даде възможност на изследователя да "види светлината в края на тунела". Изследователят експериментатор ще може от по-високо ниво да изучи феномена на „съзнанието", както в неговата егоистична форма, така и в обществената, алтруистична форма, влияеща на цялата обективна действителност (както вътре, така и вън от нашите пет органа на усещане).

Е. Елиав, Ph.D., професор-изследовател по квантова химия

В. Плинер, Ph.D., химик-технолог