Когато президентът Доналд Дж. Тръмп обяви проблема с употребата на опиати като извънредна ситуация, това би дало на неговата администрация правото да насочи повече финанси и човешка сила в тази посока. Обявяването на извънредна ситуация на национално ниво с цел справяне с епидемията на опиатната зависимост е безпрецедентен ход, тъй като тази мярка обикновено се използва за краткосрочни случаи на спешност, като например бедствия или терористични актове.

Има много спорове по въпроса, дали подобен ход би бил ползотворен за решаването на толкова комплексен проблем. От 91 смъртни случая, свързани с употребата на опиати, на ден, цифрата е нараснала четворно за по-малко от две десетилетия, правейки опиатите убиец номер едно в Америка за населението под 50 години. Това е повече от смъртните случаи в следствие на оръжия, катастрофи или рак. И ако преди сме си мислили, че само конкретни общности са застрашени от това, то днес рискът е повсеместен.

За да можем да се отнесем към тази бързо разрастваща се зависимост, не е достатъчно просто да оборудваме полицаите с налоксон, да разширим пазара на контролираните лекарствени субстанции за пристрастените и да отворим още центрове за детоксикация. Всичко това може да облекчи симптомите на кризата, но няма да повлияе епидемията от пристрастяване в нейния корен.

Още повече, опитът да държим фармацевтичните гиганти отговорни за това е изначално загубена битка. Регулациите над лекарите ги притискат и те често изписват лекарства, по-слаби отколкото е необходимо, което от своя страна кара пациентите да прибягват до търсене на хероин на улицата по-рано, както си пролича и от случая във Флорида. Така наречената „Война срещу наркотиците“ е призната за колосален провал, което кара някои да обвиняват самите пристрастени, но това е все едно да биеш пратеника вместо да прочетеш съобщението, което той носи.

А това съобщение е от ясно по-ясно: трябва да обърнем внимание на социологичните фактори, които раздуват тази зависимост до масивните пропорции, които наблюдаваме. С други думи, трябва да задаваме по-задълбочени въпроси като „Какво изобщо кара хората от нашето общество да се обръщат към опиатите?“ и „Какво пропуска да направи нашето общество, за да предотврати нарастването на броя на зависимите?“.

Копнежа за опиати е копнеж за свързаност

Първо, важно е да се отбележи фактът, че повечето хора, които злоупотребяват с опиати, не започват употребата им в следствие на физическа болка. Злоупотребяващите с опиати се обръщат към тях по-скоро в следствие на друг вид болка – емоционалната.

Рецепторите, на които влияят опиатите, се намират из цялото ни тяло и са предназначени да неутрализират не само усещането за физическа болка, а и усещания като паника и напрегнатост. Когато сме били бебета, кърмата, която сме получавали от майка си е била богата на опиати, а днес когато някой ни прегърне, мозъчния ни ствол произвежда опиати.

Много хора биха се изненадали да научат, че подобно на това, социална подкрепа, взаимно доверие, романтична връзка, любящо семейство или просто един безопасен и позитивен социален климат – всички тези неща насърчават производството на опиати в самите ни тела. Следователно, нуждата от опиати е дълбоко свързана с нашата вродена нужда от човешки взаимоотношения.

Имайки това предвид, нека погледнем какво се случва днес: Нашето общество всъщност прави хората толкова стресирани, напрегнати и самотни, че тяхното собствено, естествено балансирано производство на опиати не е достатъчно. Ако трябва да го изразим с просто социално уравнение: ние генерираме много повече отчуждение, несигурност и стрес, отколкото безопасност, състрадание и приятелство.

Затова масите от хора, обръщащи се към изкуствени опиати, могат да бъдат разглеждани като една логическа противотежест на едно небалансирано общество.

Ново пробуждане за американската култура

Тръмп заяви, че целият свят има проблем с наркотиците, а не само Америка. И е прав. Интересното при тази опиатна криза е, че сякаш природата се опитва да ни покаже точно какво трябва да променим в обществото си.

Кризата изважда на показ естеството на дълбоки взаимовръзки на социалните създания, наречени човечество. Ние всички сме свързани един с друг на базово ниво, като клетките в един организъм, и естествено сме привлечени един към друг в търсене на чувство за подкрепа и сигурност.Както биологичната, така и психологическата ни стабилност зависят от позитивните здравословни връзки в нашата социална среда. И точно както клетките в едно тяло, ако загубим усещане за тялото като за единно цяло, ние започваме да боледуваме и дегенерираме, докато не умрем.

Проблемът с наркотиците обаче събира в списъка и други болезнени симптоми. Всички те заедно ни сочат, че не бихме могли да избегнем една огромна трансформация на западната култура. Трябва да признаем нашата въпиюща нужда от здрави човешки взаимоотношения и позитивен социален климат. Рано или късно ще трябва да излекуваме болното си общество.

За да можем да го направим, ще трябва да се обърнем за помощ към същия този механизъм, с който в момента злоупотребяваме – вродената ни предразположеност към свързване и общуване с други хора. Има един метод на кръгово ориентирани семинари, който дава възможност за безопасни и позитивни социални взаимодействия. Те би трябвало да се внедрят в нашите работни места, училища, домове за възрастни и дори детски градини. Би трябвало да ги виждаме по телевизията и да ги намираме навсякъде из виртуалния свят, така че всеки да може да намери подкрепяща общност, която да му даде топло човешко общуване, много преди този човек да се обърне към опиатите.

Ако започнем да правим това, хората ще открият естествения подем, който сме създадени да изпитваме, когато просто имаме положителни връзки помежду си. Този подем не само би решил проблема с наркотичната зависимост, а също би ни извел от тясната призма, през която пречупваме социалната си реалност и би ни дал възможност да прозрем как бихме могли да оформим обществото си.

Живеем във времена, в които естеството на човешкото развитие ни заставя да задълбочим свързаността помежду си и да преминем в едно ново ниво на съществуване на човечеството. Колкото повече се бавим, толкова по-изнервени ще ставаме и все повече зависимости ще последват. Вместо това трябва да отворим очи и да видим невероятната възможност за социален прогрес, която стои пред нас.

Михаел Лайтман е световен мислител, който живее в Израел. Той е доктор на философските науки и кабалаи магистър по био-кибернетика. Също е продуктивен писател, публикувал над 40 книги, преведени на десетки езици. Той е и търсен лектор, който е бил интервюиран от The New York Times, The Jerusalem Post, Huffington Post, Corriere della Sera, the Chicago Tribune, the Miami Herald, The Globe, RAI TV, Bloomberg TV и др. Неговото послание е просто: Само чрез обединение можем да разрешим всичките си проблеми, независимо дали са лични или глобални, и да създадем по-добър свят за децата си. Д-р Лайтман преподава ежедневни видео уроци на живо, които са гледани от около 2 милиона човека и са превеждани симултантно на английски, испански, иврит, италиански, руски, френски, турски, немски, унгарски, фарси, украински, китайски и японски езици.