Как можем да отдаваме, ако сме създадени получаващи? Как се проява алтруистично желанието за получаване?

Беседа на кабалиста проф. Михаел Лайтман с ръководителя
на  компания «Видеогурман» Максим Матушевски

М. Матушевски: Оказва се, че стимулът, който ме заставя да се движа към вечно щастие е простата ми равносметка: не искам страдания и се страхувам от „пръчката“ в гърба?

М. Лайтман: Много правилен въпрос. Да, по принцип се движа към висшата Цел, която е алтруистична, духовна, вечна и висша, като егоистично желая да избегна ударите. Нима това е подходящо за такова същество като човека?

Наистина първата част от пътя е само бягство от страданията. Няма как да избягаме от това, защото ние сме в егоистично състояние.

Но следващата, втората част от пътя, вече преминава неегоистично. След като получим алтруистични свойства, ние се придвижваме напред от осъзнаването на величието на целта, осъзнаването на величието на отдаването, на алтруизма, а не от това, че бягаме от своя егоизъм.

Нашият път се състои от два етапа, които се явяват две страни на един медал. На рисунката е обозначен нашият свят (тук рисувам човека в неговото тяло), след това двойното скриване, единично скриване, разкриване на единичното скриване и разкриване на Твореца (двойно разкриване). А най-висшият слой е светът на Безкрайността. Световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон, a по-нататък е светът на Безкрайността.  

Преходът от нашия свят към света Асия е начало на работата с „точката в сърцето“, когато човекът започва да развива човека в себе си. Преминавайки в следващия свят Ецира, той продължава да се развива, все още егоистично. Това се нарича „ло лишма“, егоистично развитие.

След това става преход, който се нарича „махсом“ - преградата, фазовият скок, в резултат на който, човекът започва да придобива алтруистичните свойства, което се случва на степента на света Брия. Тоест той изцяло анулира своя егоизъм и става алтруист, като Адам.

Помните ли, че говорихме за Адам, който се състои от две части? Първата част е алтруистична, а втората егоистична, тази която той не усеща.

Преминавайки, чрез егоистичните етапи на развитието с точка в сърцето, сякаш се отричаме от своя егоизъм, не искаме да го използваме и стигаме до ниво, когато искаме да развиваме в себе си само алтруизъм, т.е. егоизмът ни заспива. Така ние развиваме в себе си само алтруистичната част. Напълно развивайки я, постигаме нивото, което е имал Адам преди да е извършил грехопадението, съединявайки в себе си алтруистичната и егоистична части.

По-нататък вземаме тази егоистична част, започваме да я развиваме и използваме алтруистично.

Тук ние сме подобни на ангел, на Адам. Ангел е този, който има само алтруистични желания. Той би искал да отдава, но не може, а от друга страна иска само това.

Как човек може да отдава? Как той може да отдава, ако е създаден получаващ? Когато той започне да прибавя към своята алтруистична част и егоистична, се оказва, че в своя егоизъм получава заради отдаването, използвайки своето отношение на взаимната любов с Твореца или с човечеството. Тъй като, Творецът го обича и той обича Твореца, взаимно получавайки и отдавайки един на друг, те взаимно се напълват.

Затова човек се възстановява от падението, в което се е оказал и използва всички свои изходни данни и всички свои желания за отдаване.

В развитието му над махсома всички желания и алтруистични, и егоистични се използват за отдаване.

До махсома използваме алтруистичните и егоистичните желания за получаване.

Как да разберем това? Чистият егоизъм се изразява в убийство или грабеж. А как се проява алтруистично желанието за получаване? Говоря с вас приятелски - аз ви отдавам,  вие ми отдавате. Върху това изграждаме нашето човешко общество - на взаимни отстъпки. По друг начин е невъзможно. Всъщност, искам всичко да взема и всички да пренебрегна, но не мога. В резултат, като че ли алтруистично участвам заедно с вас в някакви общувания, но за да се напълня егоистично.

Това означава, че в нашия свят и егоизмът, и алтруизмът се използват заради себе си. В резултат на поправянето, стигаме до там, че започваме да използваме всичко за отдаване. И тогава излизаме от нашите пет, вътрешни сетивни органа, в състояние, намиращо се извън нас, в Твореца, на най-високото ниво.

М. Матушевски: Може ли да се каже, че на първите стадии се стремим към Твореца, поради страх от страданието?

М. Лайтман: Разбира се.

М. Матушевски:  А след това, от желание да дадем наслаждение на Твореца?

М. Лайтман: На първите стадии от нашето развитие, просто искаме да избягаме от страданията. В предисловието към най-важната ни книга „Учението за десетте сфирот“ Баал а-Сулам пише за кого е тя. Той пише, че е предназначена за тези, които питат: „За какво живея? Защо страдам в този живот?“, за човека, който разбира, че в този живот не може да бъде щастлив. Това е всичко. В Кабала хората не идват по друг начин. Всеки, който идва в Кабала, идва не заради това, че му е било добре. Ние сме създадени, желаещи да се насладим и затова не можем да стигнем до доброто, от добро, а само от лошото. Естествено, човек го гонят към Целта на творението чрез отрицателни въздействия. Природата го гони и му показва в какво не ѝ съответства.

Ние сме създадени по този начин, в затворено пространство. Творецът и природата са едно и също. Той е абсолютно алтруистичен, само че не го усещам.  

Ние, цялото човечество се намираме вътре в Него и сме напълно егоистични, т.е. напълно сме противоположни на природата.

Ние през цялото време се развиваме. Ако не се развивахме, щяхме да усещаме малките удари на съдбата. Но има нежива, растителна, животинска и човешка част в природата, където се развива човешката част. И затова, от поколение на поколение, от етап на етап, от епоха в епоха, от формация във формация, усещаме, че природата става все по-враждебна за нас. Независимо, че се опитваме да изобретим някакви машини и уреди, за да облекчим своя живот и намираме начини да я украсим и да станем по-здрави, ставаме все повече и повече нещастни.

В степента на развитие на нашия егоизъм, ударите на съдбата са все по-силни и безпощадни. Ние сме изобретили 10 000 лекарства, но болестите ни са станали 20 пъти повече. И няма къде да избягаме от това, дотогава, докато цялото човечество не постигне равновесие с обкръжаващата го природа. Ние сме длъжни да достигнем до абсолютния алтруизъм, да станем такива, каквато е тя.