Преследването на наслаждения не води до напълване, и това, макар и отдавна да е известно, е най-големият ни проблем.

Беседа на кабалиста проф. Михаел Лайтман
с ръководителя на компанията „Видеогурман“ Максим Матушевски

И така, преследването на наслаждения не води до напълване, и това, макар и отдавна да е известно на човечеството, е най-големият ни проблем. Ние сме длъжни да разберем по какъв начин да достигнем състоянието, наречено свят на Безкрайността – съвършеното, абсолютното, непреходно състояние. По какъв начин да се издигнем на такова ниво или да влезем в такава област за усещане на съществуването, в такова измерение, където наслаждението и напълването са постоянни и където вече не зависим от своето тяло. Такава картина е нарисувана, например, във филма „Матрицата“.

Човекът може да постигне това. Само трябва да знае, по какъв начин да преустрои своите вътрешни желания и по какъв начин да ги реализира правилно. На това ни учи Кабала. Затова тя се нарича „Хохмат Кабала“ – наука за получаване. Наука?! Стига, даже детето знае, как да получава! Струва ни се, че това е известно на всеки. Но виждаме, че в продължение на десетки хиляди години човечеството не се е научило да получава правилно и в резултат на това е опустошило себе си. И едва сега започва наистина да търси методика за правилното напълване.

М. Матушевски: Но нали всяко наслаждение се усеща само на фона на страданието. Тази разлика ли е наслаждението?

М. Лайтман: Много правилен въпрос. Как мога да усетя наслаждението, ако не го желая, а ако го желая, означава, че ще страдам (да желая, означава, че нямам това, което ми е необходимо)? Ако изям нещо сега, след минута ще се разкайвам: „Аз наруших диетата, вкусът отмина, нищо добро няма да се получи от това, зная, че всички тези вкусни неща са само лоши последствия.“

Заслужава ли си да го изям и да усещам наслаждение за един миг или може би е по-добре да остана в предвкусване на това наслаждение, което се намира пред мен и през цялото време да усещам, че мога да го получа? А, може би, съществува някакъв патент, който ми позволява да поема в себе си това наслаждение, но то да продължи съществува в мен по такъв начин, че да не анулира желанието? Какво трябва да направя, за да мога тези две противоположни свойства – наслаждението и желанието – да не се анулират едно друго при съприкосновение, като плюс и минус?

Именно с това се занимава цяла наука, която се нарича Кабала. Наистина се явява тайна наука, тоест, скрита от нашия ум. Защото не си представяме как може да поставим заедно плюс с минус, за да останат и плюсът, и минусът, и в същото време и да се допълват. Това е възможно на друго ниво, което се нарича духовно, тайно, непостигаемо.

Необходимо е да разберем, как можем да съвместим тези две напълно различни категории. Кабала твърди, че за това човек трябва да получи определена сила свише, която се нарича „екран на желанието“. Благодарение на екрана, той получава всичко, което достига до него само, за да премине през него и да се върне обратно.

Някакво подобие на това виждаме в отношенията на родителите към децата. Майката се грижи за детето, готова е да му отдава всичко, което тя получава. Може да се каже, че тя се наслаждава не заради себе си, а заради детето. Народната мъдрост гласи: „Отдавайки, ще се обогатиш и ще ти бъде добре“.

Как да направим така, че всяко наслаждение, което искаме за себе си, да можем да отдадем на другите и да се наслаждаваме също и ние, така сякаш наслаждението се намира в нас? В това се състои цялата методика.

Днес, за съжаление, хората не си представят колко просто и естествено е това, доколко е реализуемо: човек моментално започва да усеща преминаващото през него вечно наслаждение, вечен живот. Ние просто трябва да отворим очи и да видим, че съществуваме в единна система, че се явяваме части от една конструкция. И ако  работим заедно по този начин, то всеки ще усети не своето малко наслаждение, а общият ни живот, който се нарича свят на Безкрайността.

Започвайки да взаимодействаме правилно с околната природа, а именно, да получаваме, за да ѝ отдаваме, ние се уравновесяваме с нея. Получавайки каквото и да е от природата или от Твореца, едновременно се стараем да станем равни на Него, тоест да отдаваме. Естествено, длъжни сме наред с получаването да отдаваме, за да премине през нас цялата тази вечна, огромна маса от светлина, от наслаждение. За подобно усещане свидетелстват хора, които са преминали състояния на кома. Естествено, първо трябва да разбираме, какво е природа, какъв е Творецът, какво желание има Той, чие желание напълваме ние?

Получава се, че аз съм се съединили с това, което се намира зад пределите „на мен“ и тогава с Твореца ставаме едно цяло.

Човек се издига на съвсем друго ниво на съществуване, влиза в друго измерение – на нивото на Твореца.