"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Аз се надявам , че по време на тези лекции ще успея да направя кратък преглед на науката Кабала. Курсът от лекции е кратък и практически той няма аналог. Курса си поставя за цел да се даде минимално знание, след което всеки да продължи сам по-нататък. Аз ще обяснявам кратко, и колкото е възможно по сбито процеса, който става в духовните светове.

Всичко, което ни е известно за духовния свят ни сме научили от хора, които лично са го усетили и са описали неговото устройство и структура в своите книги, а също така са дали и методи за постигане на духовния свят, без да напускат този свят т. е. живеейки едновременно и в двата свята.

Ние живеещите в този свят, ако използуваме тяхната методика можем да влезем в духовния свят и да получим цялото знание, цялото усещане на съвършенството, да разберем целта на сътвореното и да се самоопознаем. Курса се позовава на три източника:

Книгата "Зоар" на равин ШИМОН - написана в 4-ти век от Новата ера.

Книгите на : Кабалиста - равин АРИ живял в Цфат през 16 век от Новата ера.

Съчиненията на равина Йегуд Ашлаг (Баал Сулам) живял в средата на нашия век. В телата на тези трима кабалисти последователно е слизала една и съща душа и всеки път той дава нова методика за постигане на духовния свят за да може следващите поколения хора да изучават Кабала.

Разбира се най-голямото и най-великото си постижение душата достига при последното си слизане в живота на рав Йегуд Ашлаг (Баал Сулам).

Този път тази душата достигнала до такова ниво, че на него и е било напълно обяснено устройството на духовните светове, започвайки от най-висшите им състояния, от създаването на творението до неговия край.

Рав Йегуд Ашлаг обяснява, че от Твореца е излезела светлина - таке се нарича желанието му да създаде и се наслади на творението. Този етап се нарича нулев (шореш) или (кетер ).

След това от излязлата от Твореца светлина се създава съсъд*, който абсолютно съответства на него.

Той има желание също да се наслаждава подобно на Твореца. Този стадий се нарича първи алеф или хохма. Светлината има свойството, давайки да се наслаждава. Съсъд има свойството получавайки да се наслаждава.

Но когато светлината влиза в съсъда той почва да му предава своите свойства и съсъда вече започва да желае да дава вместо да получава. Етапа, когато съсъда желае да бъде подобна на светлината да дава, и не желае да получава, но в същност той няма нищо, което да даде е втори етап и се нарича бет или бина. Оставайки без светлина съсъда започва да се замисля, защо светлината я е създала и защо се наслаждава при даване. той установява, че може да се наслаждава само когато получава. Поради това се появява следващия етап - желание да получи да кажем 10 % светлина и да се наслади, но не за себе си, а за Твореца, а останалата част от светлината да не получи. Този смесен етап се нарича трети гимел или зеир анпин (малко лице ).

Но в такова състояние на две противоположни желания съсъда открива, че за него е по естествено да получава отколкото да дава без да получава. У него отново се възражда първородното свойство да получава и се наслаждава. Светлината е запълнила само 10 % от обема на съсъда и той не може да предава своето свойство да дава , поради което преобладава първоначалното свойство да получава и да реализира исконното си желание да се наслаждава. Тогава съсъда решава, че е необходимо да се изпълни с светлина на 100 % за да се наслаждава. Този етап се казва четвърти далет, или малхут . Тази напълнена със светлина същност се нарича Истинско творение, тъка то неговите желания произтичат от него самия, и за разлика от първия етап алеф, когато не е имало свои желания и е било напълнено със светлина по волята на самата светлина Твореца. Само в четвъртия етап има истински избор от страна на творението да получи светлината, която излиза от самия Творец. Първото желание да получава наслаждение от светлината възниква в самото творение. Етапите ХОМА, БИНА, ЗЕИР АНПИН и малхут се наричат Четирите етапа на разпространение на светлината излязла от Твореца за да създаде в творението желанието да получава. В света няма нищо друго, осен желанието на Твореца да се наслади и желанието на творението да получи за да се наслади. Всичко е подчинено на това. Всичко, каквото бихме могли да кажем за творението на различните му етапи на развитие : неживо, растително, животинско и човешко, всичко желае да получи частица от светлината за да се наслади. Творецът е създал творението така, че то да се наслаждава след като приеме светлината в себе си, но не да се наслаждава егоистично, а във абсолютно съвършенство.

Това означава да се наслаждава неограничено. Ние не можем да си представим, какво означава това. Ако светлината влиза в съсъда и я напълни изцяло то съсъда няма вече да иска нищо повече да получава тъй като светлината убива желанието а с изчезване на желанието изчезва и наслаждението. Да получаваш наслаждение без ограничение е възможно само ако приемаш не за да се наслаждаващ сам, а за да наслаждаваш даващия. На всички е известно, че даже когато сме много гладни и започнем да ядем след известно време задоволяваме глада си и повече не желаем да ядем, колкото и вкусно да е това което ни се предлага. В действителност ние изпитваме наслаждение само на границата межди самото наслаждение и желанието да се насладим. Когато наслаждението влиза в желанието и то започва да се изпълнява тогава желанието за наслаждение започва да изчезва.

Ако наслаждението е по голямо от желанието то предизвиква отвращение. Как да стане наслаждението съвършено и неограничено? Творецът е измислил специален модел. То се състои в това, че ако ти изпитваш наслаждението не за себе си, а с него наслаждаваш друг то тогава наслаждението е неограничено, защото то зависи от това колко и на кого още аз мога да дам наслаждение, и колкото по голямо е това количество, което мога да дам токова по се наслаждавам. Такова състояние поражда вечното съществуване, съвършенството и се отнася вече, към свойствата на Твореца. Именно към това състояние Твореца желае да доведе цялото творение. Ако творението желае само да получава, естествено то ще се намира в затворено състояние и ще чувства само това, което се намира вътре в него самото. А ако то усеща още и как се наслаждава Твореца от наслаждението на творението то би се наслаждавало безкрайно подобно на наслаждението на майката когато дава на детето. Най-оптималния модел се нарича съвършенство. Светлината носи в себе си само наслаждение. Това е наслаждение от вечното знание, вечното съществуване, вечното извисяване, самоанализ. Това е усещането за вечността, съвършенството и наслаждение по всички координати.

Идеалния модел се състои в това, че Твореца отдава на творението светлина. творението поставя като услови, че е съгласно да получава светлина, но за да наслаждава Твореца. Този модел се нарича обратен, отразена светлина за разлика от директната светлина на Твореца. За да се осъществи този модел преди всичко е необходимо да има желание, което да привлече директната светлина към творението. След това по пътя на тази светлина се поставя екран, който да възпрепятствува проникването на наслаждението заради самото творение, то би могло да приеме в себе си наслаждение, но само равностойно на това наслаждение отдадено на Твореца. Тогава творението става напълно подобно на Твореца. Т.е. получава се такъв обмен : Твореца дава наслаждение на творението, то се съгласява да го приеме, но само ако това достави наслаждение на Твореца. Баал Сулам дава много прост и вечен пример за това как идва гост при стопанин.

Стопанинът поставя храна на масата пред госта и го кани да седне. Госта сяда на масата но се стеснява отначало да яде, първо защото не иска да се чувствува получаващ и второ не знае точно, колко е искрен стопанина в желанието си да го нагости. В гостенина се появява срам от това, че получава а домакина дава. Поради това гостенина се отказва от храната изобщо за да разбере искрено ли е желанието на домакина. Ако домакина започне да настоява, да моли госта да се нахрани, като по този начин ще достави удоволствие на домакина с което показва искрено желание да нагости госта, след няколко отказа госта, който е на 100 % сигурен, че като се нахрани ще достави на домакина удоволствие, започва да яде, като вече се чувствува не получаващ а даващ наслаждение на домакина. По този начин те си разменят местата. Независимо от това, че домакина е приготвил цялото угощение в своя дом и го е поставил на своята маса, той разбира, че неговото желание да наслади госта зависи само от госта, който държи в ръцете си успеха на начинанието.

Творецът е създал творението така, че когато му въздейства светлината то започва да изпитва чувство за срам от това, че получава и използвайки правото си на свободен избор решава да получи наслаждение но не за себе си а защото желае да наслади Твореца. При това положение творението застава на нивото на Твореца , малхут се издига до кетер и придобива свойствата на Твореца. Тези свойства, качества, усещания даже не могат да се опишат, а и ние не можем да ги разберем. Влизането в духовния свят и то само на една степен вече ни прави подобни на Твореца, това е равно на вечността, абсолютното наслаждение и постижение, а за последната степен в нашия свят и с наш език нищо не може да се каже. Науката Кабала изучава пътя по който се развива творението. Кабала разказва по кой път трябва да извърви нашия свят, всички светове цялото творение за да достигне до нивото на Твореца, до вечното и съвършено състояние. И всичко това ние сме длъжни да направим, когато се намираме в нашия свят в нашето тяло и днешното ни битие. До това съвършенство са стигнали кабалистите и са ни го описали . Това състояние трябва да стигнат абсолютно всички души всяка в своето време. И докато и последната душа не премине по този път няма да престане да съществува кръгооборота на душите, слизане в нашия свят в който единствено е възможно да се поправиш за да можеш да влезеш в духовния свят и да достигнеш в крайна сметка нулевия стадий КЕТЕР.

Възможно ли е да се постигне всичко това в един живот? Не. Не е възможно. При раждането на всеки човек у него се вселява душа, която е била вече в този свят, която е преминала някакви стадии на поправяне и тя има вече определен опит. За това хората, които се раждат днес са много по умни и опитни. Те са по-приспособени към днешните условия на технически и културен прогрес и всевъзможните промени в обществото. Все повече хора от нашето поколение желаят да изучават Кабала. Техните души са набрали такъв опит и са постигнали такива постижения в предишните животи, че на двадесет и пет години човек не може да живее без да постигне духовното. В миналото само единици от милиони хора са усещали съвсем неясна потребност да се приобщят към духовното. Ще минат още не много години, когато ще стане възможно в продължение на един живот и дори не на целия, да достигнем духовното състояние. Това е задачата на творението и той зададена още в началото. Всички ние сме частици от един и същ малхут и имаме строго определено предназначение в този свят. Изменяйки свойствата си под влияние на различните фактори в нашия свят и следствие на определена система при изучаване на Кабала, всяка такава частичка достига своето поправяне за да достигне най-висшето състояние.

Пътя на всяка частичка е предопределен. Всички ние се раждаме с определена душа с определени свойства. Никой от нас предварително не е избирал душата си. Естествено и пътя на всеки е определен предварително. Какво остава за нас? В какво се състои свободния избор? Все пак нали ние сме разумни същества, а не обикновени механични обекти върху, които се извършват някакви действия? Какво остава за нас? Само едно но най-главното - човека сам да пожелае да тръгне по пътя на духовното за да се поправи и то със скорост в зависимост от силата на това желание. Всеки от нас е длъжен да извърви пътя от началото до края. На никого не е даден друг избор. Нямаме избор и по самия път, който всеки от нас трябва да измине с всичките етапи и усещания. Да приемеш всичко постепенно в себе си, да изживееш и почувстваш пътя. Смисълът на свободата се състои в това да приемеш всичко което се случва с теб по целия ти път и всеки етап и с максимална скорост да се устремиш към духовното и сливането с Твореца.

Това и само това зависи от човека и в това се проявява съсъда на творението, само да пожелае да се избави от състоянието в което то се намирало в момента на създаването му от Твореца, да се промени така, че накрая да се слее с Твореца. По степента в която се проявява в човека това желание в тази степен може да се каже че то е човек иначе той е безлично същество. Кабала е единствената наука, развиваща в човека, самостоятелна, индивидуална, свободна личност. Четирите етапа се отличават по между си по желанието за наслаждение- авиют. В нулевия стадий и стадий алеф не съществува желание изобщо. Колкото повече творението се отдалечава от Твореца толкова повече то желае да се наслаждава и толкова то е по грубо, егоистично и повече желае да получава. Четвъртият етап, малхут е напълно егоистичен и от желанията му произлизат неговите решения.

Всички етапи влизат един в друг: кетер присъства в хохма, а тези два етапа в бина, всичките три в зеир анпин, а в малхут са включени всички четири стадии. Всеки предидущ етап поддържа следващия и обезпечава неговото съществуване. Четвъртия етап получава цялата светлина и творението се напълва изцяло. Когато обаче светлината пълни съсъда с наслаждение (още повече, когато съсъда сама желае това и просто притегля светлината ), тогава съсъда получава постепенно от светлината свойството да отдава. Тогава малхут започва да усеща, че нейното свойство е напълно противоположно на свойството на светлината. той усеща своят егоизъм, като се сравнява с даващата светлина и това предизвиква в него такъв срам, че той преустановява да приема светлина и остава празна. Недопускането на светлината в малхут се нарича първо съкращение цимцум алеф. Оставайки без светлина, малхут, наточели влиза в етап на равновесие с даващата светлина: и двете, като че ли нищо не получават и нищо не дават и не си доставят един на друг никакво удоволствие. Но как все пак да се направи малхут равна на Твореца?

Точно така, като беше в примера с госта и домакина. Малхут отблъсква всичката достигаща до него светлина, тъй като не иска да се чувствува получаваща и след това поставя условие, че ще приеме някаква светлина в себе си но не за свое наслаждение, а защото иска да достави удоволствие на Твореца, знаейки, че той желае нейното наслаждение.Такова получаване вече е еквивалентно на даване и той от получаваща се превръща в даваща. 

Ние видяхме, че за да се появи истинско желание в светлината той трябва да премине през четири етапа. Подобен процес става и с всяко наше желание. Докато то се появи в нас, то преминава през всички етапи в развитието на светлината, която е излязла от Твореца докато най накрая ние не я почувстваме. Без светлина не е възможно да се появи желание. Светлината е причината, а желанието е следствието.

Да разгледаме структурата на творението (Фиг. 1), в четвъртия етап. Светлината, която излиза от Твореца, се нарича директна ор яшар а светлината, която отблъсква малхут, се нарича отразена ор хозер, светлината, която влиза в съсъда се нарича вътрешна ор.