"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Рамхал, Даат твунот

Кратко съдържание

1. ЗАДЪЛЖЕНИЕ на човека е да разбере управлението на света от Твореца. В основите на мирозданието Творецът е заложил точни закони на управление.

2. ЗА ДА НАСЛАДИ в пълна мярка създанието, Творецът е пожелал, човекът сам да допълни и изправи недостатъците на своята Природа. За да се разбере справедливостта на такова решение е необходимо отначало да се изясни същността на човека, неговата роля в мирозданието и целта на самото мироздание. На човека лежи задължението да допълни себе си в това се състои  неговата възвишеност над останалите Творения и възнаграждението.

Творецът е сътворил Създанието, защото както в природата доброто твори добро и е създал творения, за да могат да получат те доброто като възнаграждение на своя труд, без чувството за срам като от подаяние.

Ако човек е длъжен да поправи своята природа, то е справедливо да се зададе въпросът, в какво се състои недостатъкът, порокът на неговата природа и по какъв начин той може да се поправи и с какво може да се допълни.

И изобщо, постигайки съвършенство, може да се разбере, че нашият недостатък се заключава в неговото, на съвършенството отсъствието. Съвършенството се състои в сливането с Твореца и, в резултат на това, получаването на наслаждение на Неговото Величие и затова първоначалното отдалечаване от Твореца и е порок и недостатък.

Творецът не е създал Творението съвършено, както Той Самият, а ограничено.

Изводът е: в съответствие с желанието на Твореца да наслади Творението, Той е ограничил своята воля, сила, власт и е създал творенията несъвършени, за да могат да довършат себе си и постиганото от тях съвършенство и е тяхното възнаграждение и наслаждение.

Сега пък трябва да се изясни, как това в нашите сили е възможно пътят към съвършенството запълването на недостатъка на нашето творение. Творецът е разкрил само част от своето съвършенство и в постигането на това е цялото наше наслаждение.

3. РАЗКРИВАНЕ на единството на Твореца основа на Творението. От всичките действия на Твореца изцяло се изявява само Неговото Единство, а останалите достойнства ние изцяло не сме в състояние да ги разберем. Ние сме длъжни напълно да изявим Единството на Твореца от Неговите действия и тази цел, се поставя пред нас от Тора и пророците.

Единството това е постижението на това, че само Творецът се явява обезателно съществуващ и че само Той твори, управлява, властва и нищо Него не го ограничава.

Съществуват пет мнения, препятстващи постижението на Единството:

а) Творецът е над нашето постижение и ние сме длъжни да се подчиняваме само на Неговите изисквания;

б) има два вида управления добро и лошо;

в) законите на природата властват и на човека му е възможно да ги използва по свой избор, както му е угодно; и има утвърждаващи, че всичко зависи от случая, от късмета;

г) в предвид падението на евреите, е решил Творецът да ги замени с друг народ;

д) възможно е действие против Твореца с помощта на магии.

Само след пълното постигане на Единството се изявяват гореприведените грешки.

Не е възможно да се използват законите, установени от Твореца против Него, защото зависят от Неговата воля. Целта на Творението е да разкрие Единството на всички действия и на всички създания и затова са създадени творенията и законите на природата.

Несъвършенството на човека, неговото изправление и възнаграждение техните корени са в основата на разкриването на Единството. Определянето на Единството е на основата на отричането на обратното на Него; останалите пък характеристики вече не са от отрицания, а от техните утвърждения. Изявяването на Единството обуславя причината за сътворяването на Злото, тъй като чрез отричането му и се изявява Единството.

Творецът е създал всичко и управлява всичко в съответствие с нашите човешки представи, за да ни позволи на нас да разберем, макар и частично Неговите пътища и действия. Определението Единство включва всички достойнства че Той е Единствен съвършен и длъжен да съществува. Тъй като Целта на Творението е изявяването на Единството, то е създадено несъвършенството и възможността за неговото управление чрез усилията на човека. Окончателното изявяване на Единството е отстраняването на всички недостатъци.

Скриването на Твореца ражда недостатъци и пороци; чрез изпълняване на заповедите, човек разкрива ликът на Твореца и благодарение на светлината се отстраняват, анулират пороците. На грешниците се разкрива Творецът след получаваното от тях наказание, чрез което се покриват греховете или пък самите грешници се изправят.

В бъдеще, благодарение на пълното разкриване ликът на Твореца ще се унищожат всички недостатъци и затова ще изчезне работата над себе си и свободата на волята. Според мярката на усилване на лошото се увеличава силата на изявяването в бъдещето на Единството на Твореца. Ако пък биха заслужили хората чрез своите постъпки би се изявило Единството без необходимост от растеж на Злото. Ако бе Адам устоял срещу изкушенията на змията би изявил Единството и би унищожил Злото.

Грехът на Адама е направил необходими увеличаването на Злото и на трудностите в този свят, за да изяви Единството в действие, посредством изявяването на Злото и неговото унищожение. Според мярката на духовното падение на поколенията и техния голям стремеж към Злото било необходимо на Твореца още и повече да увеличи влиянието на Злото, за да може в края на пътя повече да се изяви Единството.

Извод: Единството във всички случаи ще се разкрие, а свободата на волята ще се унищожи. И това говори за това, че целта на сътворяването на Злото е във изявлението на Единството, а свободата на волята е страничната цел на Творението. Има време на скриване на Единството и в него е работата на човека. И времето на разкриване на Единството е за получаване на възнаграждение.

Самият Създател е над нашето постижение, Неговите свойства се изявяват само относно нас, пътят на Неговите действия е съгласно нашите свойства. За да можем ние да го постигнем Него и изявява Той своите свойства относно нас. Неговото желание властва над всичко, а величието се разкрива частично, чрез Неговите действия. На нас ни се разкриват само резултатите от Неговите действия, а не пътищата на тяхното извършване.

4. ПЕРИОД НА СКРИВАНЕ ЕДИНСТВОТО НА ТВОРЕЦА. В периода на скриването на Доброто и Злото са равнозначни и е възможна работата, а с усилването на Злото се раждат недостатъците. Но и по време на скриването Творецът оживотворява цялото мироздание но с по-малка сила, отколкото в периода на Своето разкриване.

Вътре в управлението чрез Добро и Зло действа скритото управление на Единството и се използват всички средства за окончателното разкриване на Единството. Явното управление е в съответствие с нашите действия, но вътре в него действа Доброто, привеждащо всичко към съвършенството извън връзката с нашите действия. В бъдеще ще разберем от самите действия че всички те са били необходими за Доброто и благодарение на Неговата мъдрост. И това ръководи управлението на пътя на Доброто и Злото, като средство за достигане на съвършенството.

Всички пътища на управление постоянно и абсолютно зависят от волята на Твореца като Неговото постоянно желание оживотворява цялото Творение. Творецът е първичен, мястото за Творението, което е вторично, е създадено от Него от нищото и небитието само по Негово желание. Творецът е разкрил, че желае признания от творенията означава, че за това ги е създал тях, по-рано пък от това не е изпитвал недостатък в признанието.

Човекът се явява целта на мирозданието, и затова познанието на същността на човека е ключът към познанието на мирозданието.

5. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ ОСВЕЩАВАНЕТО НА ТЯЛОТО ЧРЕЗ ДУШАТА. С възкресението на мъртвите отново се съединяват душата и тялото, за да могат заедно да получат възнаграждение, тъй като заедно са работили в този свят. Всички недостатъци са в тялото, а душата е чисто, свято творение и нейната роля е в пречистването на тялото и в това е нейната награда. Величието на Твореца е в съвършенството на творенията и затова, когато душата възвисява тялото, възраства и величието на Твореца. И затова душата се удостоява с възнаграждение.

В предвид греха на Адама душата може да очисти и възвиси тялото едва след възвръщането на последното в прахта, пречистването от скверното и възкресяването. При възвръщането на душата в тялото, отслабва нейната светлина, за да даде място на Злото. В бъдещия свят тялото ще се възвисява в съответствие със своите действия и, пропорционално на това, ще се очиства. Душата пък се възвисява с това, че в бъдещето очиства тялото. Но вече и в нашия свят има някои пречиствания чрез изпълняването на заповедите на Тора.

6. СКРИВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ ЛИКЪТ НА ТВОРЕЦА ИЗТОЧНИК НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ДУШАТА И ТЯЛОТО. Духовното произлиза от Светлината, изходяща от Твореца и за това то е съвършено. Материалното пък произхожда от скриването на светлината и затова е низко и пълно с недостатъци.

Основата на тялото е скриването на светлината, а основата на душата е светлината на Твореца. Доколкото душата изправлява тялото е и мярката за изправността на човека. Поколенията от получилите Тора и до разрушаването на Храма са живели в името на душата и затова са се възвисили. Последните поколения живеят за тялото и чрез това увеличават скриването и духовното падение.

От греха на Адама се е появило скриването и се е намалило знанието. Творецът разкрил своята Светлина, връчвайки Тора, но после при поклонението на Телеца отново се е увеличило скриването на Твореца. Когато човек възвисява душата над тялото му свети светлината на Твореца, пропорционално на усилията на човека според възвисяването на душата. Съответно на възвисяването на телата или душите Творецът управлява света скрито или явно. Затова всичко зависи от човека.

Душата и тялото: техните свойства зависят от скриването или присъствието на светлината на Твореца. Основата на тялото е тъмата, основата на душата е светлината и тя очиства и освещава тялото. Душата не се дели на части, защото съвършеното е неделимо, а частите на тялото са пример на управлението чрез деление в състояние на скриване. У душата има едно действие да отстранява недостатъците на тялото и с това да приведе света към съвършенство. Ако тялото диктува действията на човека, то Творецът управлява света скрито. Различни са пътищата на управление на Твореца само относително създанията. Както душата отвътре управлява тялото, съгласно неговите свойства така съвършенството на Твореца се скрива от Неговите външни свойства.

7. РАЗЛИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДУШАТА И ТЯЛОТО. Ще се опитаме да обединим множеството закони и пътищата, водещи към съвършенството на човека и Творението.

Три знания:

а) знание на свойствата на скриването и явяването на Твореца;

б) знания за техните съвместявания;

в) знание на следствието от това съвместяване.

Състоянието на съвършенство в човека е в абсолютното надделяване на душата над тялото, и в такъв случай не се затъмнява светлината на душата. Състоянието е по-малко съвършено когато у тялото има малко власт. Низшето състояние е властта на тялото над душата.

Пет нива на съотношения между душата и тялото:

а) няма никаква власт у тялото и затова душата се намира в съвършенство;

б) някаква власт в тялото, предизвикваща намаляване на властта на душата и проявяването на нейното съвършенство;

в) власт на тялото в незначителен обем;

г) всички свойства на тялото са видни, но не се проявяват;

д) тялото властва над душата и действа в пълен обем по пътя на злото или по пътя на доброто.

В основно това са трите нива:

а) власт на тялото;

б) власт на тялото и на душата в една или друга пропорция;

в) власт на душата.

На тези три съотношения съответстват три периода:

а) 6000 години;

б) седмото хилядолетие;

в) обновлението на света.

В детайли ние можем да постигнем само периодът от 6000 години, а останалото само в общи черти.

8. СЪТВОРЯВАНЕ НА ЗЛОТО И НЕГОВИТЕ ГРАНИЦИ Работата на човека е в отстраняването от себе си и чрез това от света на всички недостатъци. Злото е специално сътворено , тъй като то е абсолютно противоположно на Твореца и неговата цел е в изчезването. Доброто пък не е трябвало да се създава, тъй като то произхожда от самия Творец.

Всичко произлиза и съществува благодарение на светлината, постоянно изхождаща от Твореца. Творецът е създал и обновява пътищата за управление на творенията за тяхно благо. Управлението и всички негови изменения са само относително създанията. От Твореца не изхожда Зло, тъй като Той е източник на абсолютното Добро. Творецът само е сътворил Злото, но не го върши.

Съществуването на Злото се заключава в съществуването на отрицания отсъствието на Добро. Доброто и Злото това са благото или неговото отсъствие. С това, че Творецът е дал изобилие (благо, светлина), а после го е ограничил и е създал Добро и Зло; Злото се е родило от недостатъка на Добро, тоест от отсъствието на изобилие. Злото съществува не при пълното отсъствие на изобилие, а само при неговото частично отсъствие.

Всички наши понятия са се родили и действат само вътре в Творението и затова не могат да съществуват понятия "до", "преди" Творението. Съвършеното благо изходящо от Твореца е скрито в "несъвършеното" управление, даващо място на действията на човека. И в бъдеще всички пътища на управление ще се повдигнат до единното, съвършеното.

Скриването на Единството ражда несъвършенството. Изявяването на Единството ще приведе към абсолютното изобилие. Отначало се е родило Злото в света, а после то е получило ограничение, за да не се разпадне светът. Основата на управлението е скриването или изявяването; скриването ражда тялото, Злото, а Светлината и изявяването раждат Доброто и душата. Недостатъкът на съвършенството това още не е Зло, но поражда недостатък, от който постоянно се появява Зло. В бъдеще ще изчезне Злото, а Творението ще остане вечно.

9. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВАТА РАБОТА. Работата на човека се състои в изправлението на недостатъка (егоизма, Злото). В него самият а по такъв начин и в света, и като следствие на това, в сливането с Твореца. Творението е подобно на система от колела, пускани за работа от души, невидими заради материалната обвивка. Злото също е включено в тази система, за да се разкрие Единството и когато то се разкрие, то ще постигне човек самият себе си.

Има два вида въздействия на Твореца върху човека по време на работа и по време на получаване на възнаграждение. Когато Злото е на нужното място в системата на мирозданието, то помага на човека в неговата работа. Ползата от Злото е в скриването на Светлината и съвършенството, и изявяването на Единството, и наградата на устоялия на изпитанията и изправящия света, и в отслабване на вярата. Злото, намиращо се в нужното място, се явява средство за постигане на духовното и с пълното познание на мирозданието, Злото се анулира. Злото е приготвено за работа и се увеличава или се намалява за изправление, докато не изчезне в краят.

Двете части на Злото: нищожност и загуба. Първата е от падението на човека от неговото истинско духовно ниво. Влиянието на действията на човека на цялото Творение зависят от нивото на действие: неговите качества и дълбочина. На всяко духовно ниво се определят последствията от действията на човека и пътищата на тяхното раждане. Всички условия на Райската Градина са съответствали на нивото на Адама до грехопадението. Материалността (уровенът на тялото) на Адама до греха е пък такава, както неговият духовен уровен след греха, а би могъл да възнесе тялото както и душата си, а душата пък, съответно още по-високо.

Особеността на Дървото на живота е в духовния подем, особеността на Дървото на Познанието е в спускането на материалността. Но е приготвен подем с помощта на наказания. Сътворяването на човека като нисш е обусловило грехопадението, вследствие на което се е усилило влиянието на Злото в човека.

10. РОЛЯТА НА ИЗРАЕЛ В ТВОРЕНИЕТО. Всички части на Творението са взаимосвързани и действат в името на една цел възвеличаването на Твореца. Когато пък частите на Твореца не са свързани помежду си има място за Злото. Когато пък се изявява тяхната връзка с единна цел се открива, че всичко е към Добро.

Стремежът на действията на Твореца са към Израел: заслужават ли действат с Добро и няма място за Злото. Пътят на Доброто управление е създаден съответно действието на бъдещите праведници. Пътят на Злото управление (на неизправностите) е съответствено на бъдещите грешници. На Доброто предварително е дадена голяма сила и вечност, а на Злото ограниченост в силата и времето.

Творецът поддържа съществуването на творенията и в крайно неизправените състояния, за да могат да се изправят. Смъртта не прекратява духовния живот на човека и благодарение на това той се възражда от мъртвите. Злото е в състояние да унищожи творението и затова е започнало изправлението в неговото отдалечаване и намаляване. Злото предварително е намалено и се намалява то с принизяване, а също и с възвисяването на Доброто.

11. УПРАВЛЕНИЕ ПО СПРАВЕДЛИВОСТ И ПО ЛЮБОВ. Единството на управлението привежда към унищожаване на Злото, съществуващо само за работа над него. Творецът предварително е определил добрите действия като полезни, а Злите като вредни. След това определил възнаграждение и наказание, и духовния уровен на човека, в съответствие с неговите действия, и пътищата на изправление чрез разкаяние и страдание.

Два са законите на управление:

а) въздействието изхожда от Твореца;

б)Творенията получават тези въздействия.

Основата на съда е любовта на Твореца към създанието и затова наказанието се смекчава, а при необходимост се и отменя. У всяко действие си има причина, пораждаща го и допълващо го. Едно управление може да бъде причина за друго и негово допълнение. Когато съдът става по справедливост, то това е за Доброто на света праведниците се възвисяват, а грешниците се унижават.

По време на скриването на управлението, когато съдът не е по справедливост се увеличава скритостта и Злото тържествува. Във времената на изправлението на света Злото изчезва и изчезва необходимостта от съд по справедливост, съдът ще стане абсолютно Добър.

1. В периодът на първите 2000 години на Египетското изгнание Управлението е било абсолютно скрито. С усилването на Злото се увеличавала скритостта на съда, и с това е готвил Творецът пътя на изправлението, възвръщането, покаянието.

2. Във Вавилонското и последното изгнание едва са се разкривали пътищата на Твореца чрез Тора.

3. В първия и втория Храмове са се разкривали действията на Твореца чрез чудеса.

4. В дните на Машиаха, в края на дните на света, напълно ще се разкрие величието на Твореца и знанието за Неговите пътища чрез вътрешното постижение и пророчество.

5. Постепенното извисяване на човека съответства на дълбочината на постижението на величието на Твореца.

Гореизброените пет периода съответстват на петте периода на развитие на човека.

Всичките създания са пример на поведението на Твореца. Съдът се води с помощта на свойствата на Твореца Снизхождение, Справедливост, Състрадание понякога е скрито, понякога е явно. Управлението на съда задължава връзката на материята и духа в човека и качеството периоди на управление определят духовното ниво. Цялото мироздание зависи от съотношението на Тъмнината и Светлината, властващи през различните времена в различни пропорции. Строгостта на съда е съгласно действията на човека, l