"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Мелодии от висшите светове

Кабалиста, усеща Висшия свят, влиза в друго измерение. Пред него се разкрива целия свят, в цялата му красота и богатство – нещо, което не съществува в този свят. Той усеща нещо, съвършено непознато – силите, привеждащи в действие нашия свят, души, непребиваващи в тела, бъдеще, минало и настояще се намират пред него в настоящето, той преживява всичко това, изпълвайки се с вечност, съвършени усещания и чувства, че включва цялото мироздание в себе си.

Това дълбоко преживяване е невъзможно да бъде изразено с думи. В своите книги кабалистите ни дават само съвети как да достигнем такова впечатление, усещане, разкриване на тази реалност. Те пишат за това, какви действия сме длъжни да извършим вътре в себе си със свои сили, с желания, с екрани, с решимот – с всичко което се намира вътре в душата на човека. “Направи такива действия  - и ще усетиш…”. Но те не говорят какво човек ще усети, защото не е възможно да се предадат усещанията.

 Същото е и в този свят – ако аз искам да предложа на някой “Пробвай и ще видиш какво е това!” – горчиво или сладко, такова или онакова, аз само му намеквам за това, което той трябва да усети или по какъв начин да стигне да усещанията. Но самото усещане, когато той вече се напълва  с него, той изпитва и никой друг.

Затова на кабалиста му е трудно да ни предаде това, което той усеща, това с което той се сблъсква, това което се разкрива пред него, какво представлява скрития свят. От всички средства, намиращи се в нашия свят, които можем да използваме за това, някак си да намекнем или да създадем някаква картина и да я предадем на хората, които не се намират в духовно преживяване, единственото средство което съществува всъщност, което изразява впечатлението, възхищението на човека, намиращ се във Висшия свят – това са звуците.

Но и звуците не могат точно да предадат впечатлението, та нали в нас няма тези келим, желания, тези органи за усещания и вътрешно определени, които се намират в кабалиста, вече достигащ и усещащ Висшия свят. И всичко това дава впечатления като някакво подобие, като някакво слабо копие.

И затова кабалистите заедно с писането на статии и дълбоки трудни материали пишат и песни, мелодии. Това е още едно средство за да се изрази усещането на кабалиста по-кратко, по-ясно, по-пряко, от сърце в сърце, чрез звуци, без думи – така, че тези звуци да влязат направо в сърцето на човека и по някакъв начин да го променят, да го настроят на усещане на Висшия свят.

Във всеки от нас се намира душа. Душата на кабалиста, подобно на музикален инструмент , който вече правилно свири и правилно усеща, подобно на “цигулката на Давид”. Това не е обикновена цигулка, както я изобразяват като правило на рисунките, а вътрешното кли на душата на кабалиста, в което той по такъв начин усеща реалността и може да я изрази в звуци. Затова цар Давид е успял да напише книгата Псалми, напълно състоящта се от впечатления от Висшия свят.

Ние имаме огромен подарък, оставен ни от последния велик кабалист на нашето време - Рав Йехуда Лейб Алеви Ашлаг – Баал ХаСулам, наречен Баал ХаСулам по името на написаните от него коментари “ХаСулам” (“Стълба”) на книгата Зоар, който е изразил в своите мелодии всъщност всички степени и всички усещания на Висшите светове.

Слушайки тези мелодии ние се приближаваме към истинското усещане на Висшата реалност, на духовното. Като слуша тези мелодии човек се приближава и сякаш влиза във Висшия свят. Разбира се на него още не му достигат вътрешни определения, които получава в процеса на обучение, слушайки беседите, но за всеки човек, независимо от това колко той знае и от колко време изучава Кабала, звуците се явяват най-краткия, най-прекия път, най-простото средство за да се почувства нещо от духовното.

Кабалиста усеща във Висшия свят и по-добри и по-лоши състояния, отрицателни и положителни сили, той се намира между тях, управляван от тях и  той ги управлява – това е всъщност което усещаме в нашия свят. И всички тези състояния кабалиста изразява в мелодии.

Затова има сякаш и печални мелодии и по-радостни. Но всъщност така ги възприема нашия слух. Кабалиста, който слуша тези мелодии и усеща картините, пробуждани от нея, чувства само възхищение.

Може да ви се стори, че мелодията е печална, тъжна, но в действителност тя не е тъжна, тя е пълна с възхищение и само се усеща от нашия слух като някаква печал, сякаш нещо недостига на човека, написал тези звуци. Така ни се струва на нас, доколкото в нашия свят ние използваме букви, ноти, недостиг от напълване, келим, а не светлината, която ги напълва. Ние можем да усетим само келим, но не и светлината.

Но когато човек слуша музиката той постепенно се приближава към състоянието в което тези килим се напълват със светлина и тогава  той ще усети тези същите вътрешни преживявания, които усеща кабалиста.

Аз пожелавам всички ние да се удостоим да почувстваме тези огромни пространства, усещания, целия Висш свят, Твореца, Висшата светлина, напълваща душата, нашето общо кли във всяка мелодия от всяка от 150-те песни Псалми.  Рав Йехуда Ашлаг – Баал ХаСулам е мислил за нас, искал е да се приближим до това състояние и затова ни е оставил мелодиите – средство за влизане във Висшия свят.

Бней Ейхала

 “Бней Ейхала” – това са “синовете на Царския дворец”, желаещи да достигнат двореца на Царя. Дворецът на царя се нарича Бина, свойството отдаване, силата на Твореца, духовното. Синовете – това са тези, които желаят да се уподобят по свойствата на Царя, да станат такива, какъвто е Той. Син (бен) произхожда от думата “разбиране” (авана). Те желаят да разберат Царя, със своето разбиране да се приближат към него И да го усетят.

 Затова “Бней Ейхала” – това са душите, стремящи се да достигнат състояния, в които те се обединяват с Царя в Неговия дворец. Затова те са готови да преминат цялата система на поправяне, да изменят себе си от начало до край – от природата, в която са били създадени до природата на Царя, както е написано – “Върнали се синовете на Израел към висотата на своя Творец”. За това се пее и в песните.

Когато достигнем такова състояние и станем “Бней Ейхала” , това се нарича Окончателно Поправяне. Затова пеем тази песен в Събота в минх, защото Съботата символизира подема при който целия този свят се подема във Висшия свят и тогава всички ние влизаме в двореца на Царя.

Така ще бъде в края на развитието на цялото човечество при Окончателното Поправяне. Но има души които днес достигат това състояние. Това се изразява в трите подема на световете в Съботата.

Този, който извършва своето лично поправяне, който изучава Кабала, усеща в Съботата три подема: първия подем – вечерта при настъпването на Съботата, втория – на следващия ден, в Събота сутрин, и третия, най-големия подем в Събота в “минх”, в края на деня, когато съботата завършва. И тогава в това най-високо състояние пеем песента “Бней Ейхала”.

Текста на песента е съчинил Светия Ари, а мелодията е написал Баал ХаСулам. И затова, благодарение на съединението в едно произведение на Ари и Баал ХаСулам, влизайки вътре в тази песен, ние действително достигаме най-голям подем, който е възможен само от кабалистите до достигането на общото Окончателно Поправяне, когато целия свят ще се възвиси до този дворец.

Затова тази песен е много извисена, подобно на химн на този подем, на това състояние, което все още постигат само изучаващите Кабала, а след това както и очакваме, това ще достигне цялото човечество.

Ки Хилацта Нафши

"Ки Хилацта Нафши" - това са думи от Псалмите. С тези думи цар Давид е изразил своето състояние, което е усетил, повдигайки се в своето постижение до състояние на пълно поправяне на цялата своя душа, и тогава се е обърнал с тези думи към Висшата сила, към Твореца” “Ки Хилацта Нафши”, “Благодаря Ти за спасението на душата моя”

Мелодията към тази песен е съчинил моя Учител – последния велик кабалист на нашето поколение рав Барух Шалом Леви  Ашлаг, Рабаш. Той ми е пял много пъти тази песен.

Може да ни се стори печална мелодията и, но всъщност тя съвсем не е печална, тя е нежна и изразява усещането на човека, навлязъл в свойството Бина, отдаване, в свойствата на Твореца, където няма викове, и всичко пребивава в покой. И тогава с тази мелодия  той изразява навлизане в това състояние, когато несъмнено вижда, че всички негови келим, цялата негова душа, цялото негово желание се покоряват на тази Висша сила и започват да се възцаряват в Нея.

Това е кратка песен, но в нея действително се пее за безметежния покой, за това, как човек влиза във Висшата сила и пребивава там в усещане на абсолютното, на вечния покой.

Цадик ке-Тамар Ифрах

Всъщност във всяка песен има две състояния. Едното – това е състоянието кли, душата, над която човек е работил, поправил е и тогава е достигнал възхищение, развълнуваност, и от това възхищение той сега пее.

Затова в “Цадик ке-Тамар Ифрах” има усещане от предишното състояние, когато човек е изпитвал недостиг от напълване, в страдания и търсене. А сега, достигайки това състояние, в което знае, че така е било длъжно да бъде, защото праведника в края идва към оправдаване на целия изминат от него процес.

И тогава възхищението, излизащо от крайно противоположни състояния, от това което по-рано е усещал себе си много отдалечен от Твореца, от  духовното, а сега влиза в двореца на Царя, във Висшия свят, се сблъскват в неговите предишни състояния в мелодия – вътрешно усещане, което го напълва.

Това усещане включва в себе си две противоположни състояния – неговото предишно състояние, най-отдалечено, сякаш безнадеждно далече от Висшето, и сегашното състояние, когато той е достигнал към съединение с Него.

В същност тази песен е особена с това, че човек благодари не за своето състояние, а за това че може да бъде праведник, т.е. може да оправдае действията на Твореца във всичко, което му се е случило по пътя, защото сега той вижда причинността и необходимостта от всички прекарани от него състояния, разбира че всички те са му били организирани свише – за да достигне той до това високо състояние.

Хасал Седер Песах

"Хасал Седер Песах" изразява състояние на човека, намиращ се в началото на своя път – той е изпълнен със сили, готов е за този път, знае че сега му предстои да премине този процес на поправяне – до момента, докато не поправи себе си да получи светлина, да получи Тора. Но в това, че той е излязъл от Египет, издигнал се е над своята природа, той вече вижда пълна гаранция за това, че в своите сили и възможности с помощ свише, във всичко му е отредено да премине тези 49 врати, поправяне – така наречения “Лаг ба-омер” (33 ден на омер) по средата и всички дни на омер – за да достигне до получаването на Тора, към Шавуот, защото тогава цялото кли на човека ще бъде готово към 50-те врата и той ще се удостои с получаването на светлината.

Това е доста обикновена песен. Тя символизира готовността на човека да премине през всички сфироти на омер – всички поправени килим, които ние сме длъжни да извършим във всяка сфира, във всяко от 49-те състояния.

Леагид ба-Бокер Хасдеха

"Леагид ба-Бокер Хасдеха" изразява състоянието което ние преминаваме. В нашия свят, когато заспиваме, всъщност губим съзнание, отключваме се от света, от живота, влизаме в някакво откъснато от живота състояние, и остава от нас само така наречената  Èкиста де-хаюта – ново на минимален живот в нас, при който всъщност ние не знаем, ако може така да се пита ще се събудим ли или не. Защо ние ставаме? – Внезапно ние получаваме пробуждане отвътре и тогава се събуждаме и наново продължаваме живота си в новия ден.

Но това състояние, в което човек се отключва от реалността и влиза в сън е много особено, защото срещу него в духовното също съществуват такива състояния, доколкото всичко съществуващо в материалното се явява резултат от духовното.

Затова и в духовното също има “ден”, “вечер”, “нощ” и “утро”, но в духовното те преминават за сметка на това което сам човек прави “ден”, “нощ” и всички времена, той сам преминава през всички тези състояния. Ако той не премине през тях, не се налага над себе си, не се придвижва, то времето не тече, защото в духовното няма време, там има само действия, причина и следствие.

 Затова до заспиване в духовния смисъл на думата, т.е. отключване от духовната реалност и въвеждайки себе си в дрямка, в отключване от духовното, от Твореца, от Висшите сили възниква въпроса: за сметка на какво той се събужда? Затова човек извършва поправяне, при което вътре в себе си, вътре в своите желания, в своите келим той подготвя желанието да “стане”. Ако той се е подготвил правилно, то срещу тези желания преминава Висша светлина и го събужда – така както слънцето ни буди сутрин. Но без тази светлина, идваща свише, човек не може да стане.

Всъщност, затова когато човек “стане сутрин”, т.е. отново се е събудил към духовното (това се нарича “ставане в духовното”) той възхвалява Висшата сила, Твореца, който го е събудил и наново му е дал пробуждане към достигане целите на творението, поправени, възвисени, вечни, съвършени състояния. И тогава човек пее: “Възвестявам утрото на Твоята милост” защото това действително е милост от Висшето, което го пробужда.

Валс

"Валс" - една особена мелодия, действително класическа, с всички закони на валса, съответстваща на нашата традиция. Тази мелодия не принадлежи на Баал ХаСулам, макар и да е достигнала до нас чрез него, Той я е чул от своя рав Адмор от Пурсов, при когото се е възпитавал. Баал ХаСулам е живял във Варшава със своите родители. В околностите на Варшава се намирало селцето Пурсов, и в това селце живял “рав-а от Пурсов” – така са го наричали. Той бил кабалист. Когато Баал ХаСулам поотраснал той започнал да ходи при него заедно с баща си. Бащата на Баал ХаСулам също принадлежал към равините от Пурсов. Постепенно, когато Баал ХаСулам поотраснал, рав-а от Пурсов започнал да го приобщава към себе си, да му обяснява и по-малко да го въвежда във вътрешната част на Тора – не в “Гмар”, “Петокнижието” и всички обичайни книги, а във вътрешната част на Тора – в науката Кабала.

Чрез него Баал ХаСулам е достигнал разкритие на Твореца, духовното и е станал кабалист. В продължение на известен период време Баал ХаСулам е бил свързан с него, а след това е открил, че превъзхожда неговото ниво. Тогава Баал ХаСулам го напуснал и се отправил към Израел. Така ми разказваше Рабаш – моя рав, най-големия син на Баал ХаСулам.

 Тази мелодия е дошла от “Рав-а от Пурсов”, преминала през Баал ХаСулам към моя Рав, и аз я чух от него.

Кел Мистатер

“Кел Мистатер” - това е песен, която ние пеем при изхода от Съботата, в края на Съботния ден, вече приближавайки се към изхода от Съботата и при излизане от Съботния ден. Изходът от Съботата – това е времето, когато Висшата святост, идваща към човека, пребиваващ в духовен подем, започва да го напуска, специално оставяйки го в тъмнина, в недостиг на напълване, за да може всичко, получено от тях в Съботата да му послужи като движеща енергия за самостоятелно постижение на това, което е получил в Съботата като подарък.

Съботата се нарича “подарък”. Както е написано в Тора, Твореца е казал” “Един подарък има в Мен за Израел и неговото име е “Събота”. Съботата по своята същност е подарък. Защо? – Подарък – това е което се дава на човека не като възнаграждение, той не е работил за това. Подарък му се дава от любов.

Така и Съботата – свише се спуска Висшата сила, наречена Събота. Разбира се тя идва при кабалиста, към този, който желае да се приближи до Твореца, към този, който се посвещава на духовно придвижване, а не в обикновения човек. Свише идва Висшата сила, човек неизменно се пробужда от нея. И тогава изпитва всевъзможни усещания, явления, които още не му се полагат в съответствие с неговите келим, а му се дават в качеството на подарък.

На човек му е даден този подем, това разкриване, а след определено време това усещане намалява и отминава. И тогава човек си казва “Кел мистатер” –“Твореца се скрива” , “Ти, Творец се разкри пред мен в състояние наречено Събота, като подарък, а сега пак си отиваш от мен в скритие. Аз разбирам че това е нужно за да мога да се повдигна и да Те разкрия, дори в “Нисшите” дни, т.е. във време на Твоето скритие, в делничните дни, когато аз пребивавам в делничност, отделен от святостта. Но аз съм длъжен да направя така, че всички дни на седмицата да се присъединят към степента “Събота”. Това пее човека, познал Твореца.

Тази песен изразява усещането на десетте сфироти – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод, Малхут, защото човек, познал в тях всички свойства на Твореца и сега когато влиза в състояние на скритие, и се отделя, той вече знае какво именно трябва да постигне сам. Това вече е записано в него в качеството на решимот, а сили за това той е получил от пребиваването в Съботата. И сега в течение на седмици човек повдига себе си на нивото на предидущата Събота, а след това когато дойде следващата Събота, тя ще бъде още по-голяма подкрепа за него – и така до момента, когато всички тези Съботи не се съединят в степен Окончателно Поправяне.

*   *   *

Баал ХаСулам е искал неговите ученици да пеят мелодиите на кабалистите, а не тези мелодии, които е привикнал да пее народа, И затова той е взел от и Учителя си и сам е съчинил такива мелодии и е обучавал с тях своите ученици.

По-голямата част от тези мелодии се отнасят към “нечистите дни" – към Рош а-Шана (Нова Година) и към Йом Кипур (Съдния ден), защото ние виждаме че тези мелодии, които пеят обикновено в Синагогите на Рош а-Шана и Йом Кипур, не отразяват достатъчно вътрешното състояние на човека, намиращ се на духовна степен, наричана Рош а-Шана или Йом Кипур

Тези подеми предизвикват вътре в човека много по-голямо впечатление, въодушевление, отколкото това което е изразено в народните песни.  Затова Баал ХаСулам е съчинил нови мелодии, много по-близки към тази духовна степен, например «Хамол Ал Маасеха», «Иней Ке-Хомер», «Бе яд а-Йоцер», които ние пеем на Йом Кипур, защото тези степени, това въодушевление, възхищение, е доста по силно, отколкото това, прието от народа.

Но всичко това се отнася към кабалиста и към това кой иска да се впечатли от тези песни, по какъв начин иска да изпита това въодушевление, възхищение, макар и на практика те все още да не са го достигнали. И тогава те могат да използват това средство. Затова ние обучаваме с тези мелодии дори начинаещите и им обясняваме какво е съдържанието на всяка от тях.

*   *   *

 В кабалистичната музика главното са не самите ноти, а всички малки нюанси, съществуващи между нотите. Ние изучаваме че съществува таамим (вкусове), некудот (точки под буквите), тагин (коронки над буквите) и отиет (букви). Какво представляват буквите? Буквите – това са точно малки нюанси, образуващи се накрая на цялото впечатление на кли от светлината.  Това се наричат букви – впечатленията като решимот, излязло от кли и наново влезли в него, в същото време когато светлината напуска кли – това е кратко впечатление вътре и на повърхността, в отиващата си светлина, се наричат букви, т.е. символи, на най-голямата информационна част.

Същото е и тук. Когато ние свирим тези звуци, тези мелодии, то голямата разлика между разбиращите и не разбиращите, между тези които свирят правилно и тези които свирят красиво се заключава в това доколко човек разбира къде се намира най-важното. А най-важното – не е във звуците, а в най-малките символи – в това, как звука завършва и как започва, а не в самия звук.

За наше съжаление, не всеки е готов на това, за да бъде изразено. Аз имах прекрасен ученик, много скъп за мене – Виталик. Той свиреше на цигулка. Така &