"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Реч по повод на завършването на Книгата Зоар

Написано от раби Ашлаг след завършването на 21-томния му коментар "Сулам" на книгата" Зоар". Известно е, че правилното и последователно изпълнение на Тора довежда до сливането ни с Твореца. Необходимо е да се разбере, какво се има в предвид под думата "сливане".

Нашата мисъл не може да си го представи и осъзнае, тъй като е ограничена от рамките на времето, триизмерното пространство, подвластна е на желанията на тялото и не може да бъде чисто обективна. Затова Тора ни предлага като средство за сближаване подобието на свойствата и действията, тоест казва се: слей се с Неговите действия, бъди като Него добър, грижлив, отстъпчив и т.н. Но къде е увереността, че тези действия на Твореца и самият Той са едно и също. И защо, подражавайки на неговите действия, аз се сливам с него?

В материалния свят сближаването и сливането си представяме, като намаляване на разстоянието между телата. А разделението, като взаимно отдалечаване. Но в духовния свят няма понятия за място, движение, пространство и затова сходността на свойствата, възникващи между два духовни обекта, ги сближава, а разликата в техните свойства ги отдалечава един от друг.

Не може да има сближаване или разделение, като приближаване, или отдалечаване един от друг в пространството, тъй като самият духовен обект не заема място. Но както брадвата разцепва материалния предмет, така и появата на новото свойство в духовния обект го разделя на две части. Ако разликата в свойствата е незначителна, то духовните обекти са близко един до друг, колкото са по различни, толкова повече са отдалечени един от друг, а ако се обичат се казва, че те са заедно. Всичко се определя от духовната им близост. И ако нещо е любимо за едни, за други то може да бъде ненавиждано.

Това зависи от разликата във възгледите и чувствата, разликата раздалечава духовните обекти. И ако те са противоположни, тоест всичко, което люби единият е ненавистно за другия то те ,като че ли са отдалечени и се ненавиждат един друг. Става ясно , че в духовния свят, т.е. в света на желанията, сходството или различието на стремежите изпълнява ролята на брадвата, деляща духовното на две части.

Разстоянието между духовните обекти един от друг се определя от величината на несъответствието на чувствата и свойствата. Затова, следвайки желанията, чувствата и мислите на Твореца, ние се сближаваме с него. И тъй като Творецът действа само заради своите създания, то и ние сме длъжни да желаем да творим само добро на всички създания. Но ние съществуваме и в материалния свят, а не само в духовния, в този случай минимумът , който ни е необходим да имаме на разположение за да съществува нашето тяло, не се счита за проявление на егоизъм.

Но способни ли сме ние съвсем безкористно да творим добро? Нали Творецът ни е създал абсолютни егоисти, с желанието само да получаваме наслаждение. Не е по нашите сили да изменим своята природа дори, когато правим добро на другите. Винаги когато ние действаме съзнателно, или несъзнателно разчитаме да извлечем изгода от това действие за себе си. Ако ние не виждаме изгода, то  не сме в състояние да направим и най-малкото духовно или физическо движение заради другия.

Действително, не е по силите на човека да измени своята природа, същността на която е абсолютен егоизъм, още повече да я преобразува в нещо съвършено противоположно тоест да прави добро, но без да получава в замяна почести, спокойствие, слава, здраве и пари. Затова ни е дадена Тора с нейните закони. Няма друго средство с помощта на което би било възможно да изменим природата си.

Тялото и неговите органи са едно цяло, и постоянно обменят чувства и информация помежду  си. Например, ако тялото чувства, че някаква негова част може да подобри общото му състояние, то тази част тутакси разбира и изпълнява това желание. В случай, че някоя част от тялото страда, незабавно за това разбира цялото тяло и се опитва да поправи положението.

От този пример можем да разберем положението на човека и по-точно на неговата душа достигнала единение с Твореца. Преди да се облече в тяло душата е представлявала едно цяло със Създателя. Обличайки се в тяло ,тя се е отделила от Твореца поради различието между Създателя и тялото. Тоест, придавайки на душата чувството на егоизъм, Създателят е сътворил нещо различно от себе си, тъй като разликата в желанията разделят обектите в духовния свят. Затова обектът” душа” с нейния егоизъм е отдалечена от Твореца, както е отдалечен орган откъснат от тялото на човека.Те са отдалечени един от друг толкова, че човека изобщо не чувства своя Творец и по тази причина душата може само да вярва в него, но не и да го чувства.

За да достигне духовно единение с Твореца тя върви по пътя на съвпадение на духовните свойства (тоест по пътя на изпълняването на законите на Тора, превръщайки своя егоизъм, разделящ я от Твореца в алтруизъм, в желанието да твори): постига Неговите мисли и желания. Така душата достига знанията за тайните на Тора, тъй като мислите на Създателя това са тайните на Тора.

Цялата Тора се дели на две части открита и тайна, но и двете са мисли на Твореца. Тя е подобна на спасително въже, хвърлено на тънещият сред егоизма и материалността човек. Най-близката към човека страна на това въже е откритата част на Тора, тъй като в нея се говори само за практическото изпълнение на законите.

Изпълнявайки заповедите човек като, че ли се подготвя към втория, главен стадий духовното изпълнение на законите тоест фактическото изпълнение, което е съпроводено с мисли за Твореца, душата и обществото. Крайната цел е да се изпълнят заповедите, желанията на Твореца, не заради собственото благо, а за благото на хората, за благото на света и тогава възниква духовното сливане на изпълняващият с Обвързващият.

Изпълняващият преминава 5 степени, наричани НЕФЕШ, РУАХ, НЕШАМА, ХАЯ, ЕХИДА, всяка от които се състои на свой ред също от 5 степени, във всяка от които също има 5 степени, тоест всичко 125 степени, наречени светове. Това, което се намира в един от тези светове може да бъде почувствано само от тези, които се намират в него. Никой от материалния свят не може да си представи, или да почувства, каквото и да е от другите светове. Този, който достигне една от 125-те степени, постига всичко, което се намира там.

Ние, които се намираме в материалния свят не сме в състояние да си представим, или да почувстваме каквото и да било от съществуващото в друга степен, да почувстваме другите светове и това, което има там. Кабалистите, които се приближават към Твореца, достигайки дадена степен, могат да я описват с намеци, разбираеми само за тези, които са достигнали същата тази степен. Тези, които не са достигнали дадената степен не могат да разбират тези намеци, или което е още по-опасно, могат да се заблудят и няма да стигнат до правилното разбиране.

Както бе казано по-горе, целият път от нашия свят към Твореца се дели на 125 степени /нива/, но не е възможно да се преодолеят всичките тези 125 степени преди идването на Машиах. Има две разлики между всичките поколения и поколението на Машиах:

1). Само в това поколение ще бъде възможно да се постигнат всичките 125 степени и не по-рано

2). Във всичките поколения, изкачващите се в другите светове са малобройни, а в поколението на Машиаха всеки ще може да се изкачи по духовните степени до сливането си с Твореца.

РАБИ ШИМОН БАР ЙОХАЙ , авторът на книгата "Зоар", и неговите ученици са преодолели всичките 125 степени, и затова са могли да напишат книгата "Зоар", обхващаща описанието на всичките 125 свята, и затова е казано в нея, че тя ще се открие само в края на дните, тоест преди идването на Машиах, тъй като другите поколения не могат да разберат тази книга и не могат да преодолеят всичките 125 степени.

До нашите дни не се е появил практически нито един коментар на книгата "Зоар". От това следва, че ние се намираме в поколението на Машиаха, тъй като ние разполагаме с коментарите на "СУЛАМ", ясни и пълни, и достъпни за всички, както трябва да стане в поколението на Машиаха. Но трябва да разберем, че духовните действия стават не както физическите, тоест причината и следствието не следват непосредствено едно след друго. В наше време духовното състояние на света вече е готово за идването на Машиах и с това ни се дава само възможност, а самото достижение зависи от нашето духовно ниво.

Независимостта на нашия народ и духовното възраждане са взаимно свързани, и в когото има стремеж към тайните на Тора, има стремеж и към земята Израел, и не може да има духовна независимост без физическа. И тъй като вече сме получили физическа независимост, то явно се намираме в периода на духовното възраждане и сближаването с Твореца, и когато получим и икономическа независимост, ще бъдем независими изцяло.

Няма свобода на тялото без свобода на душата. Докато нашият народ все още се стреми да бъде сред другите народи и с радост приема техните култура, език и нрави. Дори когато сме в своята страна, ние сякаш сме окупирани от друга култура и се намираме под чуждо управление и никой не чувства независимостта, както трябва да я чувстваме след 2000 годишния галут*. И не бързат към нас намиращите се в галута, а напротив много от нас се надяват да изоставят тази земя, това не е ли доказателство за продължаващият се галут.

И макар, че Създателят е отнел от другите народи земята в която ние сега живеем и ни я връчил, ние все още не сме я получили. Ние се намираме само в състояние да я получим, тоест ние сме длъжни, защото няма физическа свобода без духовна, да приемем Тора и нейните закони в истинския им вид, тоест с любов към другите, и едва тогава ще се построи ХРАМА и ще се почувстваме независими и свободни. А за сега Твореца ни е върнал земята и ни е разтворил книгата "Зоар".

Да се съединим с Твореца, това може да стане само по пътя на съвпадение на свойствата, желанията , целите, тоест напълно да унищожим егоизма и безвъзмездно да вършим добро. Но възниква въпросът: как човека, който е създаден като абсолютен егоист, който не е в състояние да направи и най-малкото движение на душата или тялото си, ако това не му достави удоволствие, ще бъде заинтересован да събере сили за да живее заради другите? Отговорът на този въпрос би бил по-разбираем, ако се даде пример от живота. Представете си следната ситуация: Вие имате любим и уважаван човек и искате от все сърце да му направите подарък.

Да допуснем, че това е голяма личност, която ще се съгласи да приеме подаръка от вас, или пък да дойде у Вас на гости на обяд. Получава се така, че макар Вие и да се охарчите, да свършите много работа за да посрещнете високия гост, Вие получавате голямо удоволствие, като че ли не Вие на него, а той на Вас прави дарение, угощава Ви с това, че се е съгласил да приеме от Вас. Така е и ако ние бихме могли да си представим Твореца, макар и като уважавана от нас личност, то с огромна радост бихме Му доставяли удоволствие.

Да изпълняваме Тора заради Създателя е възможно само в случай на постигането на Неговото величие. Работейки заради Него, и съзнавайки Неговата грандиозност като, че ли и ние получаваме. Но тъй като мислите на човека зависят само от влиянието на обкръжаващото го общество, то всичко възвишено по оценката на обществото също се извисява и в очите на отделната личност. И затова главното е да бъдем сред колкото се може повече хора, уважаващи Твореца.

И затова е казано: "Направи се равин и си купи приятел", тоест избери си важен в твоите очи човек, направи го равин, тоест учител за себе си и се старай да му доставяш радост, тъй като той е важен за теб. По такъв начин ще свикнеш да правиш нещо "за някого", а после по силата на навика ще можеш да правиш нещо и заради Твореца. Бъдейки близък с равина, ще получиш неговата степен на разбиране за Твореца, което ще ти даде възможност да направиш нещо заради Създателя и по такъв начин ще влезеш в духовния свят и ще придобиеш усещането за величието на Твореца и ще можеш да вървиш и по-нататък до пълното сливане с Него. Изпълнявайки поръченията и вършейки нещо за равина с цел да му се достави радост, ученикът достига духовно съвпадение и с това получава неговите знания, мисли и главното, привличането и любовта към Създателя, а те са достатъчни за духовното развитие и движение напред.

Самото учене при равинът е винаги с цел да се получат знания за себе си, и затова това не довежда до духовно сближаване. Тоест чрез обслужването на равина ние постигаме неговите мисли, а чрез учението само речта. Трябва да се спазва условието услугите за равина да се извършват заради него, а не заради изгодата на ученика, в противен случай се получава, че ученето е по-важно от услугите.

Ако обкръжението на човека не издига Твореца на необходимата висота, човека не може да достигне духовното си ниво. Ученикът трябва да оценява себе си, като най-малък сравнявайки се с другите, тъй като така той ще може да получи тяхното мнение и затова се казва: "купи си приятел". Колкото повече хора изкажат своето мнение за него с толкова по-голямо усърдие ще може той да работи над себе си, и да изкоренява егоизма си, за да почувства Създателя.

Казано е, че всеки човек е длъжен да достигне корена, източника на своята душа тоест крайната цел трябва да бъде пълното сливане с Твореца по пътя на съответствието на свойствата. Свойствата на Твореца се наричат сфироти, всяка от които изразява определено понятие страх, радост, щастие и т.н. И затова, изучавайки сфиротите и техните действия ние като, че ли се учим на тези свойства, сливаме се с тях, като че ли се сливаме с висшия разум, сливаме се със Създателя.

И ценността на Кабала е в това, че изучавайки я, ние опознаваме пътищата на създаване на световете и тяхното управление, а изучавайки действията на Създателя, Неговите свойства, ще узнаем на какво би трябвало да бъдем подобни, за да се можем да се слеем с него.