Мъжът и жената

Два вида творения: Мъж и Жена

Е. Литвар: Здравейте! Намираме се днес в студиото с известния кабалист, професор Михаил Лайтман. И ние – Михаил Санилевич и Евгений Литвар, преподаватели в Международната академия по кабала.

Напоследък получаваме много въпроси от хора, които са се запознали с материалите от нашия сайт. Освен това, по улиците на Москва и Петербург се проведоха масови анкети. Въпросът, който беше зададен на преминаващите беше: «Ако имахте възможност да зададете три въпроса към истински кабалист, какво бихте попитали?».

Така подбрахме няколко теми,и днес ни се иска да поговорим върху една от тях. Накратко темата - «Мъжът и жената».

М. Лайтман: Това е материя, която не може така лесно да се обясни от гледна точка на кабала – и това е така, именно защото темата за мъжът и жената лежи в основата на сътворението на този свят. Разбирам колко актуална е тази тема сега. Тя винаги е била актуална, но днес – по особен начин: тя се отнася до всички във връзка с проблемите, които възникват напоследък в обществото.

М. Санилевич: Защо съществува мъжът и жената, ние и те? Съществува ли духовен корен в това разделение?

М. Лайтман: Мъжете и жените съществуват, защото съществува Творец и творение. Създадени са като двойка, като партньори в едно танго. Съществува първообраза на Твореца – даващия, влияещия, ръководещия – това е мъжа, мъжкия корен. И съществува творение - получаващо, сближаващо, насочващо се към Твореца – това е женския корен. Това е точно така и в нашия живот.Ако ние постъпваме правилно, съобразно тази концепция, ако ясно разбираме произхода и взаимовръзките на тези два корена в природата, то ние бихме се устроили прекрасно – и мъжете и жените. И не само ние, но и цялата природа, която е разположена под нас, която ясно е разграничена, от върха надолу, на мъжки и женски корен.

Е. Литвар: Тоест, разликата между мъжа и жената се състои в това, че мъжът се отъждествява, уподобява с Твореца…

М. Лайтман: Води своя корен от Твореца…

Е. Литвар: ... а жената - с творението?

М. Лайтман: …а жената от творението.

Е. Литвар: Значи мъжът не е творение?

М. Лайтман: Мъжът също е творение. Ние говорим за два вида творения, които просто водят своя корен от различни източници: корена на едното – в Твореца, а корена на другото – в създаденото творение.

Е. Литвар: Тогава се получава, че Творецът е създал жената, но не и мъжът?

М. Лайтман: Не. Творецът е създал нещо единно – както е и написано, Той е създал Адам. След, което от Адам (говоря алегорично) е създал и женската част. Творецът е създал желание – желанието за наслаждение, желание за напълване. След което, това желание се е разделило на две различни части: желание за напълване заради другите и желание за напълване заради себе си. Желанието за напълване заради другите – това е мъжката съставна. Желанието за напълване заради себе си – това е женската съставна.

Е. Литвар: В нашия свят това въобще не се наблюдава.

М. Лайтман: Да. Нищо от това не се наблюдава в нашия свят ! Нашия свят е противоположен на духовния свят, и затова всичко в него е противоположно, даже нещо повече – напълно объркано.

Е. Литвар: Значи, получава се че ние, седящите тук, считащи себе си за мъже, не можем ни най-малко да се хвалим с това, че у нас има нещо от Твореца?

М. Лайтман: Разбира се, че не е така. От гледна точка на зрителните връзки – нищо, освен зачатъка, корена, малкия духовен ген, нищо повече от това.

Е. Литвар: Значи, аз не би следвало да имам никакво основание да се гордея пред Жената с това че съм Мъж?

М. Лайтман: Не. В духовно отношение, вие по нищо не се различавате от своята жена.

Е. Литвар: Много жалко. Началото беше по-добро.

М. Лайтман: Върху това трябва да се работи.

М. Санилевич: А кой е по-добър – мъжа или жената?

М. Лайтман: Такъв въпрос не подлежи на обсъждане . Ако творението достигне своя корен, своето предназначение – то е добро, ако не го достигне – е лошо. Ако то се стреми към достигането на своя корен, то според големината на неговото усилие, без значение от нивото, бихме могли да говорим за по-добро или по-лошо.

Е. Литвар: В нашия свят, по правило, мъжа е по-силен от жената.

М. Лайтман: В какво ?

Е. Литвар: Физически…

М. Лайтман: О ! На тази логика, вземете слона или друго съизмеримо за сравнение.

Е. Литвар: Може ли да се говори за духовен корен в това, че мъжът е физически по-силен от жената?

М. Лайтман: Да. Разбира се. Защото мъжката физика в сравнение с женската, се явява един вид отражение на Твореца, за разлика от жената, външно той е по-малко зависим от другите, от природата. Това се изразява и чрез неговата физическа сила.

Е. Литвар: Тоест, по-малко зависим в духовен аспект, а не разгледано по отношение на нашия свят?

М. Лайтман: Не. Ти питаш: "Как се отразява в нашия материален свят това, че Твореца е по-висш от творението, отразява ли се това на каквито и да било качества у мъжа и жената?". Мъжът като че ли (като че ли!) е по-малко зависим от обкръжаващите, от света, даже от жената, от семейството, но това е само привидно. Всъщност, ако разгледаме вътрешните връзки и поразсъждаваме, по какъв начин те действат в природата, то ние ще видим, че това е точно обратното - жената е тази, която ръководи цялото развитие и всяко движение в природата, а не мъжа.

Е. Литвар: Имаме въпрос на тази тема, зададен от жена от Петербург. Тя говори за това, че в съвременното общество много жени заемат водещо положение – ръководители на предприятия, глави на семейства, хранят, издържат семейството. А съвременния мъж безропотно и радостно приема позицията, която жената заема – на доминираща. Жените са разтревожени от този факт и питат, как се отнася кабала към този феномен: 1) Защо жената е започнала да заема лидерски позиции? и 2 ) Правилно ли е това ?

 

Длъжни ли са жените да управляват света?

М. Лайтман: Ще обясня накратко . До този момент, докато нашия свят не се поправи, до тогава, ще се намираме в състояние, противоположно на духовното. Ситуацията е такава – колкото повече нашият свят попада под управлението на жената, толкова по-добре за него, толкова по-надежден ще бъде той. Ако светът започне да се поправя, да се връща към своето истинско предназначение, зададено му от природата, и връщайки се към нея, то в тутакси ще се смени ситуацията и мястото на жената и мъжа. Мъжът е длъжен да бъде напред, да бъде предводител: по принцип, и това ще се изясни веднага.

Именно фактът, че понастоящем, жената излиза на предна позиция и по неволя проявява себе си като водеща и главнокомандваща, по-силна, по-енергична съставна, говори само за това, че нашия свят се явява непоправен, разрушен, намиращ се в криза.

Само тогава ще започнем да излизаме от тази криза и посредством кабала, ще бъдат възстановени нормалните връзки и взаимоотношения между нашият свят и Висшите светове. В нашия свят ще започнат да се образуват оптимални взаимоотношения между всичките му части, мъжът веднага ще се надигне, за да стане водещ в този живот, и жената ще приеме това с удоволствие. Мъжът ще започне да се чувства по-отговорен, за разлика от сега.

Е. Литвар: Би ли могло да се каже, че усилващата се активност на жените на днешно време – на фона на известна слабост от страна на мъжа – изразява това, че мъжа подсъзнателно се страхува да направи каквато и да било крачка в посока към духовното?

М. Лайтман: Отчасти това е така. Нещо повече, това се проявява във всичко - и във възпитанието, и в разпределянето на семейните отговорности.

Вижте шведските семейства – при тях в случай на развод, децата остават, по правило, с бащата, а не с майката. Мъжът получава издръжката. В много случаи, той си седи вкъщи, готви, а жената се грижи за препитанието, тоест, всичко е на обратно, не така както е било в пещерните времена… Никъде не се е случвало жената да ходи на лов (освен, амазонките, но това е само мит), а мъжа да си е седял в пещерата… Как ще храни той децата? Ще ги кърми ли? Тоест, всичко това е противоестествено. Това говори единствено за сериозната, огромна криза, в която се намира всичко по настоящем, на всички нива.

 

Какво иска жената?

М. Санилевич: Имам въпрос: защо жените е винаги са недоволни от своите мъже, а чуждите – напротив – хвали?

М. Лайтман: Мисля, че те просто фантазират, струва им се, че чуждият мъж изглежда така, както би трябвало да изглежда идеалният мъж.

По принцип, самата жена не е наясно, какво точно иска от мъжа. Това в никакъв случай не бива да се разглежда като неин недостатък, тук става дума единствено за различните проявления на природата. Жената се ръководи от самата природа, тя изцяло се проявява в нея и в същото време е тясно свързана с нея.

Жената се стреми към правилното устройство на света. Тя е най-близо до природата и вътрешно усеща, че сегашното устройство на света е неправилно. Това се отнася до всички видове взаимоотношения: с децата, вътре в семейството, между семейства, и, естествено, между държавите. И даже техните взаимовръзки, към които тя, по принцип, няма никакво отношение. Но, всички тези неща и носят голямо безпокойство, защото сегашните глобални международни и екологични кризи влияят и на семейството, и на децата, и на тяхното бъдеще – с една дума, на всичко. По такъв начин, тя изведнъж се оказва в едно огромно пространство, което по-рано се е ограничавало само от четирите стени на четирите основни помещения в къщи: кухнята, спалнята, гостната, и детската – това е бил целия и свят.

Та нали до неотдавна жената е трябвало да получи разрешение дори да излезе от вкъщи! А сега се получава точно обратното, гонят я навън, за да работи, за да носи вкъщи заплата, наравно с мъжа. Преди, това не е било така!

Мястото на жената е вкъщи. Тя се грижи за възпитанието на децата, за домакинството, за храната на трапезата, посреща мъжа си. Това води началото си още от каменната ера и понастоящем нещата би трябвало да стоят по този начин. Факта, че днес всичко става по друг начин, говори, за това, че всичко е извън контрол..

Неудовлетвореността на жената от собствения и мъж, се дължи и на това, че средствата за масова информация, налагат други идеали… Въпреки, че според мен, ние виждаме не положителния, а отрицателния мъжки образ на всички нива, но защо това толкова се харесва, защо този образ допада на всички... Ние не възпитаваме младото поколение в афинитет към положителните образи. От тук идва и общото недоволство.

По моему, това дори не е недоволство. Мисля, че това е общото впечатление за мъжа, което създава у жените стремеж за неподчинение към него, за по–голяма независимост, за по-малко очаквания от мъжа, без подхранване на каквито и да било илюзии. Старите времена си отидоха. Затова днес жените са по-самостоятелни и по-активни.

М. Санилевич: Във връзка с казаното от вас, възниква следният въпрос: съществува ли въобще духовен корен във феминизма?

М. Лайтман: Всичко произтича от това. Днес вече е ясно, защо жените искат да поемат кормилото в свои ръце, защо не желаят да бъдат зависими от мъжете, защо създават организации. По природа те са зависими, но това е зависимост, която те не желаят, не са в състояние да я понесат. Не могат да бъдат зависими от такава част от природата, която изведнъж е престанала да функционира правилно, и която не им осигурява това, което им е нужно, това, което им се полага. Ето защо, от една страна феминизма се явява като нещо противоестествено, но от друга то е естествено следствие породено от кризата, в която се намираме днес.

И трябва, разбира се, да обърнем внимание на това, което се случва. Къде ще се скрием?! Това е преобладаващата част от цялото човечество, неговата „силна половина”, и тя сега излиза на предна позиция. И все още съществуват разни религиозни влияния и други подобни отживелици, проявяващи се чрез мъжа и смущаващи този процес. Веднъж освободен от условностите произлизащи от тези области, като религия и други подобни, където мъжа, както традицията повелява, заема главната водеща роля, то нашият свят ще придобие съвършено друг характер – именно той е онзи, комуто е отредено да преоткрие и поправи своята порочна същност, противоположна на това, което би трябвало да бъде в духовен план. Ние считаме, че мъжът превъзхожда жената в духовен аспект – по своя корен, а на практика ние наблюдаваме точно обратното, нашият свят се явява противоположен на духовния.

Е. Литвар: Положително или отрицателно е това явление?

М. Лайтман: Не, това е просто естествено – в равновесие с природата. По такъв начин Природата намира равновесието между двата свята. Така както две противоположни части са разположени една срещу друга.

Е. Литвар: Много се говори за това, че дори неосъзнато, жените усещат духовния свят, много по-точно, по-чувствено отколкото мъжете. Може би у жената съществува някакъв вътрешен идеал за съвременния мъж? И именно поради тази причина тя е постоянно недоволна от мъжете – тоест, нейният мъж не съответства на този идеал.

М. Лайтман: Проблема идва от потребностите.

Доколкото жената е на по-ниско стъпало от мъжа по отношение на духовния си корен, то и в нашият свят нуждите на мъжа по отношение на женските са много по-принизени. Мъжът се нуждае от жената и изисква от нея – грижи, вярност, принадлежност, която вътрешно би го удовлетворила.

В същото време жената, гледайки на мъжа като на по-високо стоящ от нея по произход на духовния му корен, изисква от него по-високо ниво – не животинското, което той търси от нея, а духовното, душевното, човешкото, културното и така нататък. От това и произлиза в нашия свят всички различия в мъжките и женските потребности по отношение на един към друг. Това произтича от духовния корен и затова се проявява във всякакъв вид и на всички нива на взаимоотношения: семейни, обществени, с децата, тоест, със синовете и дъщерите ни и така нататък – във всичко.

Решението тогава е само едно: да се върнем към духовния си корен, иначе изход няма. Половинчати решения няма да доведат до нищо. Те само ще покварят този свят още повече, и ще забавят процеса на поправяне, към който той така или иначе трябва да се устреми. Природата не търпи празнотата, но тя не търпи и противоположностите, и противоположностите са неуравновесени и нехармонични една спрямо друга. Затова всички в еднаква степен сме под въздействието на отрицателни сили, които ние сами привличаме върху себе си, поради липсата на съответствие с духовния си корен, за да се върнем към равновесието – хомеостазата.

Именно това равновесие – което е основен закон в природата – сме длъжни да изучим. Това по своята същност се явява и моето професионално занимание. Именно с това се занимава и самата Кабала–учи ни на това, как да се върнем към духовния си корен. В противен случай не правим нищо – ние нямаме никакъв шанс да ако вървим срещу природата, от нея няма как да избягаме. Затова, за да се наречем истински мъже и жени – нужно е абсолютно отъждествяване с нашия духовен корен. И тогава ние ще съществуваме в необятния, вечен, съвършен природен обем, в пълна хармония на всички нива.

А отсега и занапред ще виждаме колко по-независими ще стават жените. Когато те достигнат нивото на пълна независимост, тогава ще започнат да се наблюдават и най-сериозните проблеми на мъжкото съсловие. Защото поправянето на света, тоест, поправянето на всеки един поотделно и на цялото човечество - лежи върху мъжа, на корена, който носи вътре у себе си, произлизащ от Твореца. Жената само се явява негова съратничка в изпълняването на тази задача, както е казано и в Библията: «Създал съм ти помощ против теб самия», – противна на тебе (противоположна).

Така че, мъжът ще изглежда все по-нещастен, а жената все по-независима, силна и съвършена.

Е. Литвар: Страхувам се, че въпросът, който ще задам няма да се хареса на мъжката аудитория. От горепосочения извод, че постоянните изисквания на жените спрямо техните мъже, се свеждат до това, че мъжа е длъжен, длъжен към семейството, към жената, следва ли, че това е справедливо (съгласно духовния корен)?

М. Лайтман: Съгласно духовния корен, ако мъжът изпълняваше своето главно предназначение – самопоправяне – и правеше това в семейството си, по отношение на своята жена и деца, тоест, да внася духовен елемент във връзката помежду им, то жената, съгласно произхода на духовния и корен и в този смисъл връзката и с мъжа, не би искала от него нищо повече от това. Нейните нужди биха били минимални, защото по своята същност именно това е нещото, което тя желае да види у своя мъж, да действа изхождайки от своя духовен ген – и нищо повече. Минимално обезпечение на житейските нужди, макар и в пещерата – дори ако това го има в съвременния свят – тя би била доволна от своя мъж, удовлетворена духовно, душевно.

Е. Литвар: Тоест, ако мъжът внесе в семейството някакви духовни наченки, някаква духовна цел…

М. Лайтман: И минимално усилие…

Е. Литвар: …то женските изисквания, постоянният натиск върху него – от всички страни - «дай!» - принципно биха се променили?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Ето ви, мъже! Това е лекарството!

М. Лайтман: Това лекарство е много простичко: вземаш книжката и изучаваш, какво е това мъж и жена в духовният свят, и прилагаш това, което си прочел. Гарантирам ви абсолютно разбирателство, хармония, и наслаждение от семейния живот за всеки – от президента до последния орач.

М. Санилевич: Вие говорите за истинския мъж, и у мен възниква въпроса: какво означава да бъдеш истински мъж, от гледна точка на кабала? Ние всички сме израснали с холивудските филми, и искам или не, в представите ми съществува изграден еталон за истински мъж.

 

Идеалният мъж

М. Лайтман: Колкото и да сме такива, ние все пак носим в себе си духовния корен, а за жената идеалът се изразява в присъединяването и към мъжкия духовен корен и „изхранването” от него. Когато тя се присъединява към него, това му позволява да се развива и да расте.

Мъжът не може да се развива духовно без жената. В частност, когато в кабала навлизат нови хора и започнат да се занимават с тази наука, те ясно започват да усещат, че на тях им е нужно семейство. Става дума за този, който вече е започнал да усеща духовния корен, себе си, и как от това произтича по-нататъшното му израстване. Необходимо е в нашия свят да се създаде аналогия на тези връзки, които съществуват над двата корена на цялото мироздание – мъжкия и женския. Той трябва да построи този модел сега – вътрешно в себе си и външно в семейната клетка.

Именно в това се заключава представата за идеал у жената. Тя го чувства отвътре, поради близостта си с природата. Тя не се интересува от различните „играчки”, които мъжът е създал за себе си – спорт, политика, борса и т.н. Тя взема участие в тези области дотолкова, доколкото усеща, напрежение, чувства, че светът е ги изисква и трябва да играе по тези правила. Всъщност, ако присъствате на женска сбирка и се вгледате, то вие ще видите колко далече е всичко това, дори и от съвременните жени. Тя е близка с природата, и нейната необходимост е да се установи в духовния си корен. Там се намира мъжкият идеал за нея.

М. Санилевич: А какво е това «духовно»?

М. Лайтман: Духовно – това е силата, която ни управлява, която стои зад материята, а не нещо въображаемо и далечно. Това е всичко, което правя сега, в този момент, което ме ръководи, което ме движи: моите мисли, желанията възникващи в мен, неизвестно от къде; това, с помощта на което аз вземам решения; всичко, което се случва всяка секунда с милиарди други хора или обекти. Всичко това се управлява от тази сила, всичко е създадено от по-рано, програмирано в природата от по-рано, проявяващо се в нашето въображение, в нашите усещания чрез свойството време (минало, настояще, бъдеще) и даващо ни нова субстанция.

Освен това, понастоящем ние започваме да разбираме, че съществуват и други измерения, други светове и други възможности за съществуване чрез развиването на други усещания. И така, ако ние поемем пътя обратно към природата, то всичко, което съществува около нас, но което не улавяме чрез петте си сетива и затова не попада в полезрението на нашето внимание (което е голяма загуба за нас, като изгубени сме, не знаем къде се намираме), се нарича духовен свят. Той съществува реално – с цялата си информация, със своите сили, които ни управляват, но ние не го усещаме. Всичко това наричаме «духовно».

Ако ние се подчиняваме не неговите закони, ако се уподобяваме с него и разберем, какъв е механизма на неговото съществуване, по какъв начин този свят ни е създал, какво ни управлява – ние ще се чувстваме комфортно. Ние не познаваме и не разбираме тези закони и непрекъснато получаваме удари, постоянно вършим неразбираеми и ужасни грешки. Науката, която се занимава с опознаването на духовния свят се нарича кабала, тоест, това е наука за получаването на Висшата информация.

Така както всички проблеми - и мъжки и женски – се намират долу, а всички решения трябва да се търсят горе.

М. Санилевич: Тоест, духовен се нарича този мъж, който опознава тази сила?

М. Лайтман: Да. Духовния мъж или духовната жена - изобщо «духовен» - се нарича обект от нашия свят (в нашия свят!), който правилно се свързва със своя корен или има желанието да се слее с него. Тоест, опитва се да разкрие за себе си Висшия свят, който ни управлява – за да му се уподоби, и по такъв начин да направи възможно хармоничното сливане на всеки един от нас помежду си в този свят.

М. Санилевич: И това напълно би удовлетворило жените?

М. Лайтман: Разбира се! Цялата природа се стреми към хармония, към взаимозависимост, към хомеостаза. Както в телата ни: ако някоя клетка наруши правилното сливане с другите клетки, то по този начин се нарушава цялостната работа на организма, и той заболява. Така и ние – цялото човешко общество, съществуващо на земята се явява единствения огромен болен организъм във цялата Вселена.

Е. Литвар: Може ли да се каже, че цялото човешко общество представлява една болна клетка?

М. Лайтман: Не, то не е единична клетка. Цялото човечество по своята същност представлява целия съвременен свят, защото той включва в себе си неживата, растителната и животинската природа от нашия свят. Затова, ако ние поправим човешкото общество, с други думи, ако то стигне до своя духовен корен, то би се установило равновесие в природата на всички нива, в това число и на екологическо, тоест, на неживо, растително и животинско ниво. Но това е вече друга тема.

Е. Литвар: Това е много интересна тема…

М. Лайтман: Тя се отнася до цялостното природно равновесие в целия свят.

Е. Литвар: В един от предишните ви отговори беше споменато твърдението, че човека не разбира откъде и как възникват в него желанията.

М. Лайтман: Мислите и желанията. В сърцето и в разума. Аз не знам какво ще ми хрумне в следващия момент: какво ще ми се прииска, какво ще помисля.

Е. Литвар: От къде идва това?

М. Лайтман: Не говоря за това, че у мен само вътрешно отекват информационни данни под формата на желания и мисли, но и около мен, се случват неща и събития, които аз не мога да прогнозирам. Откъде бих могъл да знам какво ще се случи? «Всичко тече»… Това остава скрито от мен, както и от всеки един от нас.

Силата, която ни управлява отвън, извиква у нас всеки път нови желания и мисли, съществува по програма, която е напълно скрита от нас, от нашите усещания. Затова ние, ние по принцип се явяваме като едни марионетки, които ги придвижват, или „со кроце со благо” – по добрия път, тоест пътя на осъзнаването, на разбирането - или с помощта на ударите на съдбата, чрез наказание, което да обърне вниманието ни към осъзнатата необходимост да сме в съответствие с природата. На къде ни придвижват? Към целта. Към каква цел? За постигане на подобие с природата.

 

Съществува ли карма, съдба?

Е. Литвар: Ако ние сме просто марионетки, то изниква идеята, че сме подвластни на карма, съдба, тоест, за човека всичко е предначертано, написано? Той просто върви по пътечката, по стъпки, които за него вече са предопределени?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Просто така?

М. Лайтман: Да. С тази разлика, че на нас това не ние е известно.

Е. Литвар: Тоест, ние участваме в игра без да знаем каква ще бъде следващата крачка?

М. Лайтман: Точно така. Нямайки идея каква би била следващата правилна крачка, ние правим милиони различни стъпки, всяка от които ни води в проиграване на шанса. А природата ни управлява посредством неразбираеми за нас закони и ни води към своята крайна цел. Получава се така, че ние постоянно залитаме в другата посока, без да знаем накъде това би ни довело, и ни се струва, че нещата горе-долу ще се наредят добре, а всъщност се получава така, че нещата отиват на по-лошо. Природата ни води по пътя на осъзнаването на това – какво е лошо.

Това започва да се усеща и в света, в който живеем. Всичко в него е взаимно свързано. От една страна, разбирайки природата, нейната единност, ние започваме да се замисляме върху това, че всъщност светът е много малък и ние всички сме свързани помежду си. От друга страна – ние сме огромни егоисти и не желаем да съществуваме дори вътре в семейството си. Ето, в това се състои и противоположността на нашата вътрешна, егоистична природа спрямо единната алтруистична природа. Сега се сблъскваме с разкриването на това противоречие: човекът, въобще цялото човечество е противоположно по отношение на цялата останала природа. Тук именно се появява и идеята за нашето същинско предназначение, а именно да поправим себе си и да станем неизменна част от единството на майката - природа.

Е. Литвар: Вие вече на няколко пъти употребихте понятието «природа». Аз не съм убеден, че говорим за едно и също нещо. Нали не говорите тук за природата на дъжда, гората и зайчетата?

М. Лайтман: Природата – това е Закон, един велик Закон, който управлява материята във всичките и проявления: нежива, растителна, животинска, човешка и духовна материя. Всичко това, взето заедно, всичко, което можете да си представите, в това число и Твореца, ние наричаме «Природа» – тоест, всичко, което съществува.

Е. Литвар: Ясно. Това е една необятна тема.

М. Санилевич: Може ли да се върнем на темата за мъжа и жената?

М. Лайтман: Кабала се състои от много направления: възприемане на действителността, сравняване на световете, тяхното построение, изкачването на човека по тези светове, съществуване в тяло, раждане в този свят, напускане на този свят – на къде и как. С една дума кармата, съдбата на човека. Как да я узнаем, да я открием за себе си и да съществуваме в унисон със силите, които ни управляват. Тогава би било възможно ти сам да боравиш с тези сили, по такъв начин, че не те а ти да ръководиш живота си.

Е. Литвар: Това означава ли, че всички имат тази възможност да го постигнат?

М. Лайтман: Да. Но за това е нужно разбиране, осъзнаване и стремеж да се издигане над себе си.

Е. Литвар: Връщайки се към днешната тема – жена от Вологда задава следният въпрос: защо мъжете и жените не могат по никакъв начин да се разберат/усетят един друг? Това, което е важно за жените – мъжете считат за дреболии, а жените от своя страна, гледат на мъжете като на непораснали деца . Как кабала обяснява подобно абсолютно неразбиране между двете страни?

 

Как бихме могли да постигнем взаимно разбиране?

М. Лайтман: Жената е свързана с природата. Тя е близо до природата и затова рядко греши. Тя не се впуска сляпо напред. При нея липсва този устрем на фантазиите, който се наблюдава при мъжа. Тя не може да се прояви ярко и правилно извън дома си. Това не го казвам в ущърб на жените, не и с насмешка – опазил Бог, не ме разбирайте погрешно.

Ако разгледаме която и да е специалност, за която е необходима фантазия, въображение, (даже отличния готвач) – това е мъжа. Която и професия да вземете, та дори и тази, която по своята същност би могла да се разглежда като женска – жената трудно се справя с нея, по този начин тя излиза от рамките на дома, или пък трябва да бъде особен тип жена. Мъжът се губи у дома. Жената се губи вън от дома. Това трябва ясно да го разберем.

Мъжът, съгласно духовните закони, е длъжен да обезпечи семейството си материално, да му осигури най-необходимото, а във всичко останало да се старае към намирането на съответствие с духовния корен между него, семейството и обществото.

Всички останали мъжки занимания изглеждат като безполезни играчки в очите на жената. Всъщност за нея въобще не е важно дори какво състояние държи той в банката, славата, силата, известността, властта, която той може да притежава – за жената това са само материални блага, които не носят никакво усещане. За мъжа тези неща са явяват изключително важни и на тях той би посветил целия си живот.

Жената не измерва същността на живота с подобни категории. Бидейки свързана с природата, тя измерва живота само с увереността и чувството за сигурност в настоящия и утрешния ден, за себе си и за децата си, а на по–следващ етап – с усещането за връзка с духовния си корен чрез своя мъж. Нищо друго не би пожелала, стига тези условия да са изпълнени. Не случайно е толкова опорочен женският идеал за мъж в наши дни. Жените подсъзнателно се опитват да се изправят по отношение на мъжа, а от мъжете те изискват търсенето на съответствието с духовния им корен.

Мъжът – в действителност е движещия се елемент, той е играчът в живота, поставяйки си различни цели, той прекарва цялото си време в игра. Така както в детството момчетата се събират и играят помежду си, по същия начин го правят и в зряла възраст – без значение какви ще бъдат играчките. Мъжът си остава игровия елемент в природата. Защо? Защото с помощта на игрите у него се развива способността да фантазира, и той е длъжен да достигне връзката със своя духовен корен, да се труди за собственото си поправяне и това на жената, но, за съжаление, нещата при него не отиват по–далече от играта.

Е. Литвар: Би ли била удовлетворена жената от духовната работа, която мъжът върши, ако той се обучава в някакво езотерично учение, или ако той редовно посещава храма, за да изповядва някаква религия?

М. Лайтман: Това зависи от нивото на развитие, което е достигнала жената, от новото на нейния духовен ген.

Ние не разглеждаме жената като завършен, поправен елемент на природата, като ядро, спрямо което мъжът се явява като постоянно кръжащ «непоправен» електрон, представляващ перманентна пречка. Ние сме взаимосвързани. Ние съществуваме заедно в този покварен свят. Аз просто говоря за това, кой от нас в по–голяма степен усеща неговото вътрешно ядро, естествената необходимост, общата посока на живота, и най–вече нашите неизправности. Тоест, от жената нищо не се изисква, а за тези, които ви задават въпроси, в тях действително се е породило разбирането за това, което ги насочва, към какво трябва да се стремят, какво трябва да изискват от мъжа. В действителност такова разбиране у тях също не съществува. Но всичките им проблеми са им много близки, проблеми, които ние мъжете сме длъжни да разрешим.

Душата има пол

М. Санилевич: Ако в даден живот душата е обитавала тяло на жена, това означава ли че в следващия си живот тя отново ще слезе в женско тяло? Би ли могла да се въплъти в мъжко тяло?

М. Лайтман: Не, не може. Душата има пол, така както в този свят тялото има пол. То се явява произтичащо от душата, и затова подобен сценарии е невъзможен.

Както ни е известно,в нашия свят съществуват много различни, неправилни проявления между половете, и в самите полове, но ако трябва да говорим глобално, то полът не се променя. Не говорим за мъжко или женско тяло. Става дума за духовно-енергийния ген, неговото състояние, неговия корен, а коренът – той не се променя. Затова неговото проявление в нашия свят, материалната обвивка, винаги е в съответствие с духовния корен: или мъжки, или женски. Такъв какъвто съм сега - жена или мъж – такъв и ще си остана.

Но каква е разликата?! Аз така или иначе нямам спомени за себе си от предишните прераждания – защо трябва да забравям всичко, странно? Това, че сегашното ми състояние и роля на мъж или жена не ми се нрави, съвсем не означава, че и в следващото си състояние ще бъда такъв. Това зависи само от степента на моето поправяне, от степента на съответствие с духовните сили, които ме управляват. Ако аз съм в съответствие с тях, то ще се чувствам комфортно, и не е важно, какъв ще бъда - мъж или жена.

Какво означава това «Аз»? Къде е това «Аз», което се пренася от един живот в друг, защо се обозначавам: «Ах, в следващия си живот ще бъда жена»? Какво е това усещане за «Аз»? Човек си мисли, че това «Аз» остава вечно, неизменно, пренасящо се от тяло в тяло… Това, което си представяме сега в качеството на «Аз», изчезва с тялото.

Е. Литвар: Ето един въпрос, който практически се задава от всяка жена, без значение от коя част на света. Въпросът е следният: може ли всяка жена да се издигне в духовния свят, и ако това е възможно - до какво ниво?

М. Лайтман: И мъжа и жената – дали по неволя или осъзнато – са длъжни наравно, заедно да достигнат своя духовен корен, от който са произлезли в нашия свят, приемайки телесна обвивка. Те са длъжни в този свят и в рамките на този или последващи животи – тоест в рамките на своето съществуване на тази планета – да достигнат духовния си корен едновременно съществувайки в два свята: в духовния, и в нашия, като в единно пространство.

Колкото по-рано достигнем това състояние, толкова по-опростен, по-добър и по-удобен ще бъде живота ни. Колкото по-дълго се задържаме на сегашния път, толкова повече страдания ще изпитваме, толкова по-болезнени удари ще получаваме – като вироглаво дете или животно, на което му е все едно и прави онова, което трябва.

Нашият духовен корен – това е целта, която ние сме длъжни да достигнем. Затова кабала, която в наши дни се разпространява широко, ни помага да прогледнем и разберем, какъв е този корен, който се иска от нас да достигнем, който се явява целта на нашето съществуване тук на земята. Когато разберем това и започнем постепенно да се отправяме към целта, нашия живот ще стане много по–стабилен, надежден и спокоен.

М. Санилевич: Има такава молитва, в която мъжът се отправя към Твореца и му благодари за това, че не го е направил жена. Как да разбираме това?

М. Лайтман: Това би могло да бъде разбрано много просто: мъжът е благодарен на Висшата сила на природата, на Твореца (в кабала Творец и Природа са едно и също нещо), която го е създала равна на Себе си, подобна на Себе си, защото по такъв начин у него съществува свободата на волята, от която произлиза цялото поправяне на света. Тоест, той е благодарен на Твореца за това, че Го е създал голям и равен на Себе си.

Женската част, в това отношение, бихме могли да кажем е в ущърб. Но като цяло тя въобще не е в ущърб, защото, тя по принцип, се явява в целия този процес главната част и много по–важна от мъжа, поради факта, че всичко което се развива произлиза от женската част, чрез нея се раждат и отглеждат идните поколения.

Представете си света без жената… Ако сега престанат да се раждат момичета, то света би се загубил само в рамките на 50, най – много 70 години. Какво би било това «свят без жени»?

Тоест, жената се явява по рождение всичко това, което съществува, тя дава живот на всичко и всичко се развива чрез нея. Мъжът е един вид източник на енергия. А всъщност всичко се развива по програма, която е заложена в жената.

Тук съществува много интересно съответствие между двата пола. Мъжът е създаден подобен на Твореца, за да се съедини с Висшия източник и да стане проводник на енергия и информация, само за да я предаде на жената, която да приеме тази информация, и именно чрез нея – жената - да се развива цялата природа.

Е. Литвар: Тоест, погледнато в глобален аспект, жената е по–важна от мъжа?

М. Лайтман: А-а! Точно така е! От нас само се иска да престанем да си играем и да носим у дома, това от което се нуждае жената, и тогава всичко ще си дойде на мястото.

М. Санилевич: Всички жени, които познавам, завиждат на мъжете. Защо?

М. Лайтман: Защото те, за съжаление са зависими от тях. Не заради друго. Но, по принцип, ако даваме на жените всичко, от което се нуждаят, то те ще бъдат дори по–щастливи от мъжа. Жената си е самодостатъчна, стига да получава онова минимално количество духовна енергия, която и е нужна от мъжа.

Е. Литвар: След днешната беседа, имам ли аз пълното право да започна да завиждам на жените?

М. Лайтман: В нашия свят няма за какво и кому да завиждаме.

Е. Литвар: Не, не става дума само за нашия свят, а по принцип.

М. Лайтман: По принцип, и двете са части на природата, два вида творения, които се съединяват помежду си, за да достигнат съвършенството на Твореца – на най–висшето ниво на природата - но именно в своето сливане и взаимно допълване. Затова тук няма място за завист! Трябва просто всеки да допълни себе си и да достигне хармония с другия, и да развие това състояние, това хармонично сливане, до степента на хармония с Твореца.

 

Какво означава «създадена от реброто»?

Е. Литвар: Ще ви задам един последен въпрос: когато Адам и Ева са започнали да се притесняват един от друг, имало ли е по това време други хора на земята? Тоест, съществували ли са вече на земята мъжете и жените? Или те са се появили след като Адам и Ева са започнали да се срамуват от голотата си?

М. Лайтман: В Библията се говори чрез езика на алегорията, има се предвид Висши сили, които управляват този свят. Затова е трудно да се опираме дословно на тези образи, така както вие се опитвате сега да овеществите – «Адам и Ева».

Човечеството съществува десетки хиляди години. Ние говорим за образи, които са съществували, според Библията, преди около 5767 години (ако броим, че сега сме в 2007 г.) А какво е било преди този момент - нищо? Що за Бог е създал току-така от шепа пръст някой си Адам, после взел от него едно ребро и набързо създал и жената? Трябва да разглеждаме всичко това от гледна точка на духовната сила, която управлява в нашия свят, и тогава правилно бихме усетили нейното цялостно проявление.

Адам (в нашия свят) – това е човек, който действително е живял преди около 5767 години и в даден момент от своя живот той е почувствал стремеж да достигне до духовния си корен, до Висшата сила. «Стремеж към своя корен» – това означава стремеж да узная кой съм аз, от къде идвам и какъв е смисъла на моето съществуване. Този стремеж се е появил у човека за първи път преди около 5767 години. И този човек, за който аз говоря е написал книга, която се нарича «Тайният ангел» – кабалистична книга. А какво ще рече - «кабалистична»? Такава, която съдържа описания на усещания, получени чрез опознаването на Висшата сила, както и впечатления от сливането му с Нея. Това, което е видял и усетил той е написал под формата на книга, която е запазена и до наши дни. Бихте могли дори да си я купите от всеки магазин, предлагащ подобна литература.

Божественото създаване на Адам – от шепа пръст, а от неговото ребро и жената – не съществува по начина, по който вие си го представяте. Това е само алегорическо представяне на духовната сила, която формира енергиен образ, който ние наричаме «човек» – мъжът и жената.

Какво означава «създадена от реброто»? Това е неправилен превод на думата «цла о т». Всъщност тази дума има две значения – «отражение» и «ребро». Така както човек е създаден по подобие на Твореца, но противоположен на Него в своята непорочност, така жената е създадена противоположна на мъжа. За това всъщност става въпрос, това означава «от реброто».

Е Литвар: Тоест, не от реброто? Не в буквалния смисъл?

М. Лайтман: На иврит тази дума означава в превод – «по подобие», «отражение» на мъжа.

Е. Литвар: Мисля, че след този разговор, нашето предаване ще стане истинска сензация в телевизията.

М. Лайтман: Не, това са общоизвестни неща. Те са известни за широк кръг от хора, не само за кабалистите. Тези, които действително искат да узнаят точния коментар на това, което е описано в Библията, нейния правилен превод… Кой може днес да си затвори очите за това, което е писано в Библията за създаването на мъжа и жената?

Като цяло, Библията – това е книга, в която се говори за духовни сили. Тя не говори за отделни персонажи, които са съществували на земята, така както ние съществуваме. Затова Библията се нарича свещена книга – издигната над нивото на нашия свят, говореща за силите, които ни управляват. За какво иначе трябва да я изучавам ? Тогава тя би била просто история. Вземете която и да е книга по нравоучение... Библията е свещена именно поради това, че разказва за Висшите светове, за Висшите сили. Ако бих могъл да ги постигна, то аз бих могъл да им се уподобя, бих могъл да взаимодействам с тях в пълна хармония. По такъв начин аз бих могъл да стана равен с Тях, бих открил абсолютната вечност и съвършенство.

Е. Литвар: Сега ще преминем към нова тема, която ще заинтересува преди всичко мъжката част от аудиторията. Това е темата «За секса».

М. Лайтман: Искам само да ви предупредя, че няма как да си отговориш на всички въпроси, които биха могли да съществуват в нашия свят. Те възникват постоянно – един въпрос поражда втори... Затова само последователните знания, колкото и минимални да са, получени буквално от няколко урока по кабала биха помогнали на начинаещия. Нашата беседа просто показва, с какво се занимава кабала, какъв диапазон от въпроси засяга тя. Ако човек има намерение сериозно да се отправи в търсене на тези отговори, то нека да прочете няколко от уроците по кабала за начинаещи от курса на Академията, след което той ще е в състояние сам да си отговори на напиращите въпроси.

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Видео запис

Избрани видео фрагменти

Какво иска жената?

Душата на жената

Защо съществуват мъжете и жените?

Аудио запис (5.91 Mb)

Избрани откъси

Защо съществуват мъжете и жените (0.33 Mb)

Кой е по-добър мъжа или жената (0.06Mb)

Защо мъжа физически е по-силен от жената (0.15 Mb)

Правилно ли е женат да заема лидерски позиции в обществото (0.41 Mb)

Защо жената никога не е доволна от своя мъж (0.34 Mb)

Има ли духовен корен феминизма (0.22 Mb)

Разлика между усещанията на духовния свят на мъжа и жената (0.65 Mb)

Какво означава да бъдеш истински мъж (0.71 Mb)

От къде се появяват мислите и желанията (0.57 Mb)

Защо мъжете и жените не се разбират помежду си (0.46 Mb)

Защо в молитвите си мъжът благодари за това, че не е жена (0.37 Mb)

Душата си има пол (0.24 Mb)

Съществували ли са хора на Земята преди Адам и Ева (0.58 Mb)

Постигане на духовния корен (0.22 Mb)

Какво е необходимо на жената (0.17 Mb)

За живота и смъртта

Какво е това аз?

Е. Литвар : Какво представлява азът и свързан ли е този аз с физическото тяло на човека? Това е постоянен въпрос, който ни задават студентите.

М. Лайтман: Аз мисля, че на този въпрос днес е много лесно да се отговори. Може би преди 30-40 години това все още беше проблем. Свързан ли е азът с физическото тяло на човека? Хайде да заменяме в човека подред всички органи – да ги присаждаме. Ясно е, че тялото – там белите дробове, бъбреците, черният дроб – всичко това, даже сърцето – някога се смятало, че при присаждане на сърце имаме вече друг човек, но стигаме до мозъка – какво е положението с мозъка? Това вече е проблем, нали? Всички тези запомняния, всички тези проблеми – къде се складират те, как се формират, къде се намира този аз в човека, може би в мозъка. За съжаление аз не мога да покажа това с пример, защото още не е направено присаждане на мозък, но ако то беше направено, ние бихме се убедили, че човешкият аз не се намира също и там. Тоест, той въобще не се намира в тялото.

Нашето тяло е само този инструмент, чрез който ние сега усещаме себе си. Нашия аз ние усещаме чрез тялото. Но , всъщност , нашият аз се намира извън това тяло. Тялото умира, тялото се ражда, живее, то може да съществува, може да не съществува, може да отрежем от него малки парченца, или големи, от това нашият аз не се променя. Той не се облича в тяло, сякаш е някакъв дух, някакъв облак, и се облича в цялото наше тяло и, не дай Боже, ако човек загуби ръката и крака си, то неговата душа, неговият аз са претърпели при това някакво обезобразяване, някакъв ущърб – няма нищо такова. Нашият аз – това е абсолютно духовна субстанция, духовна, тоест, не е свързана с атомите. И съществува извън тялото. Наричайте това енергетична субстанция, наричайте го вълнова субстанция, не е важно как можете да си я представите. Аз засега не настоявам на чисто кабалистичната, духовна концепция, но това в никакъв случай не е телесна съставна част.

Е. Литвар : Аз имам въпрос от улицата.

М. Лайтман: Да?

Е. Литвар : Ако изхождаме от това, че азът – това не е моето физическо тяло, азът не е ...

М. Лайтман: Аз бих казал: аз – това съм аз, а физическото тяло - то въобще не е мое. Това не съм аз.

Е. Литвар : Отлично, това е още по-интересно.

М. Лайтман: Разбира се, така е по-добре. Ние можем спокойно да заменяме, спокойно да махаме от него някои части – това е като един инструмент, според мен днес това е относително ясно.

Е. Литвар : Значи, теоретично, на мен може да ми бъде направена операция на мозъка, да ми се размени мозъка с друг, и моят аз ще остане, аз ще усещам себе си като аз – Женя? Или нещо ще се промени?

М. Лайтман: Ще се изменят само външните ви прояви, външните прояви в нещо, в това, което е натрупано чрез този житейски опит и се явява не духовна субстанция, а материална. Тоест, вашите навици, вашите привички...

Е. Литвар : Земните?

М. Лайтман: Да, земните, които не са преминали от материалното ниво в духовното ниво, тоест, от знания - в свойства. Тези, разбира се, претърпяват изменение.

Е. Литвар : Значи, ако все пак имаше такава операция, то след края на тази операция, когато моят аз се включи към това физическо тяло и към този физически нов мозък, то аз вече няма да бъда Женя , а Вася Пупкин.

М. Лайтман: Нека направим един по-прост експеримент. Ако ви дадем ново тяло, да допуснем, със същия мозък...

Е. Литвар : Младо, ако обичате.

М. Лайтман: Младо, да. То, разбира се, вие ще изпълнявате по съвършено различен начин някои функции, отколкото преди. Защото и вашето тяло, съответно, реагира по друг начин, по друг начин може да реализира командите на мозъка.

Е. Литвар : Да.

М. Лайтман: Та, същото е и в мозъка...

Е. Литвар : Но аз ще усещам себе си като аз – Женя?

М. Лайтман: Вие ще усещате себе си точно като Женя във всеки случай.

Е. Литвар : Във всеки?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар : Тогава имам един въпрос: а ето, че при мен сега, за съжаление, започва склерозата, дори бих казал, че продължава.

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар : Та, това с моя аз ли е свързано, или с моето физическо тяло? Това недостатъци на моя мозък ли са, или това са недостатъци на моя аз?

М. Лайтман: Абсолютно. Не, не, ето това имах пред вид, че мозъкът е определен изпълнителен механизъм, също като ръцете и краката, зад който стои нашият аз, който се реализира. Този яз се реализира чрез мозъка, чрез нервната система, чрез много и всевъзможни системи на тялото, но се реализира. Разбира се, реализацията е друга, ако ние разместваме органи, разместваме мозъка, както се казва, но нищо от вашия личен аз не би изчезнало и не би се добавило. Реализацията би се осъществила в малко по-друг , как да кажа, аспект, може би, защото, ето, като вземете един лек автомобил от някакъв вид, някаква особена марка, съвременен или каруца с кон. По принцип, това са едни и същи средства за придвижване, но колко са различни те – самолетът, ракетата, каруцата или някакъв автомобил и така нататък. Тоест, има разлика в метода на изразяване на себе си, но не в самата същност.

Е. Литвар : Аз съм гледал много американски и неамерикански филми и там съм виждал как човешкият аз, или душата, или, аз не зная как е там – различно е, духът, в различните филми това се нарича по различен начин, се прехвърлят в други тела.

М. Лайтман: Това е абсолютна глупост, това е Холивуд.

Е. Литвар : Това е Холивуд. Но, ако такова нещо стане, моето усещане на аза все пак би ли останало като предишното? Би ли се изменил, така да се каже, манталитетът на моето възприятие на този физически живот?

М. Лайтман: Разбирате ли, също както съществува въпросът за премахването на органи от общото тяло, и това е необходимо да се потиска и това е голям проблем, да се унищожават при това определени функции като цяло, така, естествено, ние ще се сблъскаме с огромен проблем, сбор от проблеми, при присаждане на мозък, или при някакви особени негови, така да се каже, части, които ще заменяме. Работата е там, че, още веднъж повтарям, всичко това е не повече от средство за изразяване на нашия духовен аз. И затова не търсете нищо свръхестествено. Нашето тяло с неговото сърце, с неговия мозък, то се явява просто онази обвивка, която изявява, проявява пред очите ни някакви наши вътрешни изразявания, нищо повече от това. И няма нищо особено и свръхестествено нито в мозъка, нито в сърцето, нито където и да било другаде. Това са само инструменти.

Е. Литвар : А мислите – към аза ли се отнасят, или към моето физическо тяло?

М. Лайтман: Никакви, нищо не се отнася към нашето физическо тяло. Тялото – то се явява един чисто изпълнителен механизъм. Няма нищо в нашето тяло, което да излиза извън рамките, аз не говоря за свободата на волята, за особените изпълнителни програми даже, всички те произхождат само от моя духовен аз. В тялото няма нищо. Тялото е само изпълниелен механизъм. И, както мислехме някога за сърцето, че в него са съсредоточени такива усещания и всичко, аз помня когато Бернард правеше онази своя операция преди 50 години, то целият свят очакваше, какво ще чувства след това този човек, как той ще преживява всичко – нищо не се случи в него: изключиха го от неговото сърце, поставиха апарата изкуствено сърце, а след това, е наистина, той беше под наркоза, а след това му пришиха другото, и – нищо страшно. Днес това вече е, разбира се, норма. И същото ще бъде и с нашия мозък. Ние, в края на краищата, ще осъзнаем, че ние не живеем в своето тяло. Нашето тяло е за това, да изразим нашия вътрешен аз.

Е. Литвар : Тогава се получава така, че съществува някакъв аз и този аз и мисли, и разсъждава, и взема решения и така нататък, а аз усещам това, сякаш това става вътре в тялото. Така ли е?

М. Лайтман: Вие усещате, сякаш във вас сърцето чувства, сърцето се разкъсва, сърцето ме боли за теб, аз те обичам от все сърце, ненавиждам те с цялото си сърце... Но какво общо има тук сърцето – един механизъм, който усеща всевъзможните спадове на налягането на нервната система, въздействаща върху него, затова там, където го усещаме, ние казваме, отнасяме се към този орган, който сякаш усеща, всъщност, към онази система, нервната, която го обкръжава. Това е всичко. Приписваме му нашите усещания.

Същото е и в мозъка – моят разум, моите мисли, моите всевъзможни спомени, моите планове – всичко това е тук, аз ги обработвам, аз разбирам, къде какво се извършва – също, както в сърцето. Също, както в сърцето! Изведнъж ние виждаме, ако ми заменят мозъка, е , и какво се получи? Някакво друго вещество. Те по-тежък с половин килограм, или по-лек с половин килограм са ми поставили? Какво се получава? Аз съм по-умен или по-глупав, а къде са всички мои данни? Няма ги в мен.

Мозъкът е чисто изпълнителна изчислителна машина. Така, има само определени проблеми с това, как той ще се стикова с тялото, но това не е за нашия разговор, ние няма да разглеждаме механическите проблеми. Същото е, както и със сърцето. Ако стиковката е нормална, то човек няма да усети никакви проблеми. Събужда се след операцията – и напред с новата глава.

Е. Литвар : Х м -х м . Добре.

М. Лайтман: И няма да почувства никаква разлика между това, което е имал преди другия пълнеж в тази кутия, а може и цялата кутия да сменят, заедно с лицето. Тогава къде изобщо е този аз?

Е. Литвар : Но младо...

М. Лайтман: Но младо, но красиво... Така. Да няма плешивост и нищо такова.. Ето. Къде тогава изобщо е моят аз? Сменяват ми лицето, поставят ми някакво друго, като на Аполон, и къде е тогава моят аз? Чрез този Аполон ли се изразява той?

Е. Литвар : Та къде е моят аз? Той може би е някъде встрани?

М. Лайтман: То е някъде там. Казвам там, тоест, извън тялото. И този Аполон сега изразява моя аз.

Е. Литвар : Значи все пак азът принадлежи не на този физически материален свят?

М. Лайтман: Абсолютно не на този физически свят. Абсолютно.

Е. Литвар : Това е субстанция от някакво друго измерение?

М. Лайтман: Да. Така и казват хората днес. И Бехтерев се измерва там и за мозъка на Бехтерев съм чувал там, в Ленинград. Там измерват излизането на душата от тялото, влизането на душата в тялото, какво става с мозъка и така нататък. И според мен към днешна дата вече не съществуват тези илюзии за това, че нашият мозък е вместилището на душата. Не, той е един механизъм – обработващ и пускащ в действие цялото тяло механизъм. Обработващ една висша програма.

 

Какво е това душа?

М. Санилевич: Душата – това азт на човека ли е?

М. Лайтман: Да.

М. Санилевич: Азът, душата, тялото...Тялото – това са чувствата. А какво има в душата, в аза?

М. Лайтман: Тялото няма нищо. Изпълнителен механизъм. Изпълнителен механизъм, чрез който аз го пускам в действие, пускам в действие тези външни сензори, възприятия – аз ги пускам в действие.

М. Санилевич: А какъв е смисълът на душата? Какво е това душа, ако тя не вижда, не чува? Когато тялото умира, какво става тогава с душата?

М. Лайтман: Душата – тя сама по себе си е духовна конструкция, която трябва да премине определено поправяне. Как го преминава тя? Само с помощта на тялото. Чрез тялото в нашия свят, то трябва да контактува с останалите тела, чрез телата – с душите, трябва да достигне такова състояние, когато ние в нашия свят, съществувайки, влизаме в контакт помежду си чрез телата, както чрез душите, тоест, телата не представляват за нас никакви пречки. Тоест, тогава нашият свят, с други думи, се издига на нивото на духовния свят. Тоест, тялото, когато се анулира, то се явява пълен слуга на душата. То се явява прозрачно и душите контактуват помежду си, въпреки че контактуват чрез телата, но тялото сякаш вече и не съществува. До такова състояние ние трябва да стигнем помежду си. По какъв начин ние трябва да направим това? Единствено променяйки своя егоизъм в любов към ближния. Ето, точно тогава ние ще излезем на нивото на душата. Защото целият този наш егоизъм, той се явява именно този...той и поражда нашите тела.

М. Санилевич: Той, егоизмът, ми пречи да усетя другия човек?

М. Лайтман: Да.

М. Санилевич: Той ни и разделя.

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Съществува някаква моя душа и съществува душата на Миша. Защо е нужно на неговата душа да влезе в това тяло, за да общува с мен чрез тялото, всъщност, с моята душа? Защо моята душа не може да общува с душата на Миша? Защо е тогава целият този свят? Защо са тези тела – маса, стол?

М. Лайтман: Много хубав въпрос – въпрос по темата. Много добре. За да поискате и да успеете от нашия свят да да се издигнете на нивото на духовния свят, сякаш нашият свят го няма. Ето, до такова състояние ние трябва да достигнем, започвайки от това състояние, само когато се намирате в тела. Защо? Защото само намирайки се в телата, вие притежавате свобода на волята по отношение на духовния свят – ще поискам ли или няма да поискам да се издигна, трябва ли ми това или не, защо ми трябва това, по какъв начин мога да се издигна, по какъв начин мога да анулирам себе си, по какъв начин мога да усетя Висшия свят, какво е това, как мога да го намеря, как да се адаптирам към него... Когато вие си зададете всички тези въпроси и когато вие започнете да работите с тях, вие и разбирате този Висш свят, изхождайки от своето желание. Вие имате въпрос, отговорът на който идва, следващ въпрос – идва следващ отговор. И по такъв начин идва вашето разбиране на Висшия свят. А ако вие не влизате в него, изхождайки от нашия свят, то тогава вие не бихте го разбрали, вие бихте съществували в него, без да знаете дори точно в какъв обем съществувате, без да го усещате. Именно разбирането му може да бъде изградено само върху противоречието, върху съпоставлението, и затова то произлиза от нашия противоположен духовен свят.

Е. Литвар: Така, както казахте сега, се получава, че някой или нещо е устроил всичко по такъв начин, че аз в определен момент от времето да взема собствено решение – аз искам.

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Заради това? Всичко, заради това, аз сам да взема решение?

М. Лайтман: Да, само заради това. За да създаде във вас свободата на волята или поне илюзията за нея. Свобода на волята у човека, за да направи от себе си подобие на Твореца, или подобие на общия закон на природата, което е едно и също.

Е. Литвар: Тоест, законът, общият закон на природата, е създал цяла система от някакви там, видимо, ние за това още не сме говорили, духовни светове, в това число и нашия свят, само заради това, за да може в определен момент от времето аз, сам да поискам да стана като него, Миша сам да поиска да стане като него, вие, в своето време, сам да поискате да станете като него и така нататък. Само за това ли съществува този свят?

М. Лайтман: Само за това съществува този свят, за да може от него, от неговото низше, нищожно ниво, да достигнем до най-висшето ниво на съществуване.

Е. Литвар: Значи не за това, в този свят аз да стана Пушкин, не за това, аз да стана шампион по ски, не за това, да стана милиардер и така нататък, не за това?

М. Лайтман: Никакви такива цели душата не поставя пред човека. Нашата задача, с други думи, е да влезем в хармония с природата, тоест, но само с най-висшата природа, и в хармония с природата нека се върнем обратно в пещерата, разбирате ли, да се облечем в кожи и да водим такъв начин на живот, да ядем всякакви корени и да ловуваме диви зверове. Има се пред вид, че ние трябва да достигнем до подобие на закона, на най-висшия закон на природата, закона за абсолютната любов. И, за да доведе човека до осъзнаване на необходимостта, до възможността за реализацията на този закон върху себе си, съществува нашият свят. И в наше време, именно в наше време, този закон започва да се реализира. Цялата предишна история на човечеството, тя е била само подготовка за този закон, натрупване на отрицателен собствен опит, когато човекът се опитвал през цялото време сам да измисли как да живее в нашия свят, как да съществува и защо, измислял всевъзможни цели и теории и в резултат на това получавал цицини. И така, от поколение на поколение. В наше време ние, като че ли, започваме да осъзнаваме, че всички наши идеи се оказват погрешни, че всичките ни планове не свършват добре, че насила ние нищо няма да измислим и да наложим един на друг и на себе си, че в света е възможно да съществуват свои закони и че трябва да ги разберем, а не да изграждаме себе си и човешкото общество като по директиви, идващи отгоре. Днес светът, най-после, започва да осъзнава това. Единственото, което той не знае, е откъде може да разбере за този единен закон на цялото мироздание, на който ние трябва да съответстваме. За това говори науката кабала.

 

Какво става с душата след смъртта?

Е. Литвар: Какво става с човека, когато той умира? Душата му преселва ли се в друго тяло?

М. Лайтман: Не умира човекът, умира тялото. Душата си остава душа, там, където тя е съществувала, там и съществува – в своята, да допуснем, духовна област. Преселва ли се тя в друго тяло или не, това зависи от общия план за съединението на всички души в един единен организъм. Всички души представляват една единна душа. Както нашето тяло се състои от отделни органи, клетки и така нататък, така и една душа се състои от отделни органи, клетки и така нататък, части. Всеки от нас представлява една част в тази обща душа. И задачата на съществуването на всички души на нивото на нашия свят е в това, ние, намирайки се в нашия свят, да се съберем в тази една единна система, да се съединим помежду си в един изправен жив организъм – една обща душа. Ако човек умира, както казвате вие, тоест, ако неговото тяло умре, душата се освобождава, тя е извършила определена функция в този свят чрез това тяло, извършила е някаква работа по съединението между себе си и всички души, подсъзнателно или осъзнато, това не е важно. Ние по-нататък ще разглеждаме какво, всъщност, прави човек в този живот, въпреки че не разбира за какво и къде се намира. Неговата душа, при това, в съответствие с този общ закон за единната душа, как тя трябва да се формира, как трябва да събере, в съответствие с това и постъпва душата – или по тази програма е нужно веднага да се всели в друго тяло и да продължава по-нататък работата по обединението на всички души, или тя трябва да изчака известно време. В духовния свят не съществува време. Ние тук трябва да говорим за възприятието на Висшия свят, който и според Айнщайн и изобщо, се намира по-високо (според мен физиците и всички останали вече са съгласни с това, но все още не разбират напълно какво е това. Кабала говори за това. В кабала изначално е казано, че нашият свят се намира по-ниско от скоростта на светлината, а духовният свят се намира по-високо от скоростта на светлината, тоест, извън времето), затова да се говори за това, че следващото тяло се ражда незабавно, след като предишното е умряло, че душата незабавно се преселва в това тяло, или това става по земните мерки след известно време или не, да говорим за това ни е още рано. Ние още не сме наясно с тези параметри на земното и духовното време и съотношението между тях, но може да се каже само едно, че всяко поколение представлява една редица от тела, зад които стоят душите, които движат тези тела, и когато тялото отработи своето, то умира, ражда се ново тяло и душата продължава да се реализира чрез него и така всяка душа преминава множество, множество тела.

Е. Литвар: Това осъзнато ли се извършва от страна на душата?

М. Лайтман: От страна на душата, естествено. Но не и от страна на тялото. Ако ние усещахме своята душа, ако можехме за себе си да я познаем и разкрием, то, разбира се, на нас би ни било ясно на кое духовно ниво ние, всъщност, съществуваме, откъде се управляваме. Но тогава човек би се отъждествявал с душата, а не с тялото. Към това ние трябва да стигнем.

Е. Литвар: Защо ние не усещаме своята душа?

М. Лайтман: Защото ние не се намираме, ние не изпълняваме закона на душата. Закона на душата или закона на абсолютното отдаване. Както вие казахте – закона на абсолютната любов, онова, което съществува в цялата природа – общият, глобалният закон за пълната взаимовръзка. Можем и така да го наречем. Може би любовта в нашите думи и представи се изразява като нещо низко, мерзко, или обратното, твърде сладникаво, неосъществимо или нещо такова. Кажете просто единна система, която е длъжна да бъде в пълна взаимовръзка със себе си. А пълната взаимовръзка, тя задължава всеки да усеща другия и да изпълнява функции за себе си и за другия в пълно съответствие с общия закон за взаимовръзката. Така е устроен нашият организъм, така са устроени неживата, растителната и животинската природа, включително нашето тяло. Освен човека, освен азът, този наш земен егоистичен аз, цялата останала природа е абсолютно свързана помежду си в една обща хармония. Единствено човекът със своя аз не се вмества в нея. И ето това наше отсъствие по отношение на цялата тази хармонична, обща, интегрална природа, то се и нарича наше его. Да го поправим за вписването ни в общата картина на мирозданието, се и нарича да придобиеш любовта, да придобиеш усещане за цялата природа, да се включиш в нея, в този огромен механизъм, изследвайки какво съм длъжен аз да му отдам, за да се впиша органично. Така, че аз моля да възприемате моите думи за дружбата и любовта, може би, не в земното разбиране, а именно в системното.

Е. Литвар: Тоест, когато вие казвате любов, то имате пред вид съвършено не онова, което имах пред вид аз преди минута, разказвайки за своето неотдавнашно влюбване?

М. Лайтман: Аз имам пред вид, че любовта – това е разбиране на необходимостта от връзка, от допълване един на друг, което образува и създава живота и развитието. Ето, между клетките на тялото трябва да съществува пълната комбинация от всевъзможни взаимовръзки, за да разбира всяка една своята функция, да допълва цялото останало тяло, онова, което тялото изисква от всяка клетка. За това е необходимо всяка клетка да усеща цялото тяло и цялото тяло трябва да усеща и да се грижи за всяка клетка. Това взаимодействие между всички тях се нарича закон за всеобщата абсолютна любов. Така се определя тя в кабала. Защо? Защото ако отидете при който и да е биолог, физиолог, той ще ви каже какво е любовта – отделят се някакви киселини, някакви още там елементи, човек чувства увлечение, човек чувства особена връзка и така нататък. Ето, ние също говорим за необходимостта от включване един в друг, за да се допълваме един друг и така нататък, тоест, на едно такова здраво, научно ниво, а не излитайки на такива нива или към такива изрази, които не можем ясно да осмислим и се откъсваме от действителността.

 

Как настъпва смъртта?

М. Санилевич: Професоре, Елза от Берлин един неизвестен, неподписал се от Красноярск задават два въпроса, които си приличат. Елза пита как човек усеща своята смърт, тоест, самият момент на смъртта, какво усеща той, как става това. А от Красноярск въпросът е: какво става веднага след смъртта?

М. Лайтман: Всъщност, самият процес на умиране абсолютно не е страшен, той е безболезнен, защото съзнанието отлита преди спирането на цялата дейност на организма, няма никакви, както ни се струва днес, отрицателни сериозни силни усещания. Просто това е нашият страх, че нещо се прекратява и вече няма връщане. Това първо. Второ, какво става след това. След това човек се намира в онова състояние, което той преди това, преди това в своето тяло, в своето съединение с душата, е достигнал. Тоест, ако аз в течение на този живот съм отглеждал деца, засаждал съм дървета, строил съм къщи и повече с нищо не съм се занимавал, тоест, моята душа си е останала същата девствена и недокосната, непоправена, тоест, тя представлява една точка, аз не съм я раздвижил, не съм направил от нея някаква сфера, в която аз усещам духовния свят. Тя е само една точка в мен.

М. Санилевич: Душата?

М. Лайтман: Да, душата.

М. Санилевич: Това е моето усещане за аз.

М. Лайтман: Да, това е моето усещане за аз, тоест, в мен няма нищо духовно, всичко се е реализирало в ето такива необходими земни деяния. Аз съм ги извършил и с какво оставам? С тази душа, която представлява една точка. Като, да допуснем, капката семе, от която трябва да се роди човек. Тоест, тя още не може да се нарече в нищо зародиш на бъдещия човек. Това е само една капка от предходното състояние. Ето какво остава на човека. Тоест, усеща ли той, при това, духовния свят в себе си? Нищо не усеща той. Той абсолютно нищо не усеща. Той усеща едва, когато започне да се ражда в своето тяло, своето биологично животинско аз, и после, ако в течение на живота – на десет, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, не е важно кога, той усети в себе си една такава вътрешна точка, която го тегли нагоре, пита за смисъла на живота – защо си тук, какво трябва да постигнеш, откъде си ти и така нататък, ако той започне да развива тази точка, тогава тя ще набъбне в него, ще стане обемна и той ще започне да усеща навън съвсем други усещания, освен земните – усещания духовни. Ето, когато за пореден път неговото тяло умре, той ще остане с тези усещания, до които е достигнал в този живот. А ако не ги достигне, то отново за пореден път ще остане като точка, като капката семе и така нататък. Дотогава ще трябва да се връща в този живот, в този свят, докато не постигне своето най-висше предназначение, там, където той се включва в общия организъм на душите като поправена, напълно правилно функционираща микросистема.

М. Санилевич: Сега е ясно, защо човек се страхува, тоест, тук аз поне нещо усещам, а там, ако аз умирам и не съм достигнал това състояние , въобще нищо ли не усещам?

М. Лайтман: Нищо.

М. Санилевич: Като едно бебе, нали? Може така да се сравни.

М. Лайтман: Не, не като бебето. Бебето усеща. А това някак не съществува, или съществува като информационен запис. И нищо повече.

М. Санилевич: А ето, на нашия сайт с вас спорят и казват, едни казват, че след смъртта нас ни очаква един сияещ тунел, блаженство и ангели. Свещениците плашат с мъчения и казани...

М. Лайтман: По-добре е там, където казват, че те посрещат седемдесет и две красиви девойки...

М. Санилевич: Мистиците казват, че съществуват тъмни светове, където цари ужас. Какво ни чака от другата страна на живота, вие вече като че ли ни разказахте сега. Но се получава, че всички останали, освен кабала, говорят по-хубави неща.

М. Лайтман: Ние говорим за реалностите, които в действителност съществуват, които може да се постигнат в нашите усещания днес, ние говорим за онзи свят, който човек трябва да достигне, да разбере, да съществува в него така, както в нашия свят, ние говорим за това, че ние реално трябва да съществуваме в целия обем на мирозданието и да не се надяваме на някакви си възнаграждения в бъдещия свят и да си рисуваме някакви картини, дявол знае какви, които рисува въображението на човека, който не разбира и не познава нищо, освен нашия свят, си представя нещо, съществуващо в нашия свят, сякаш съществува и във Висшия свят. Първо на първо, Висшият свят е извън всякакви образи. Това са сили, управляващи сили. Това не са някакви силуети или някакви усещания, това са само сили, които си въздействат една с друга. Това е мрежа от сили. Това е система от взаимодействия помежду им на сили, информация, а не на някакви материи. Такова нещо в духовния свят няма. В раздела за възприятието на действителността ние с вас ще говорим какво е това материя, а съществува ли тя всъщност или се явява само в нашето усещане като съществуваща...

М. Санилевич: За съжаление ще се наложи да зачеркваме още много от тези бивши представи.

М. Лайтман: Но затова пък картината става ясна, научна и главно, вие ще можете сами да я видите и потвърдите.

 

Защо трябва да умираме?

Е. Литвар: Интересно, за какво е смъртта?

М. Лайтман: Хм, ако ние бяхме безсмъртни или човек не би могло да бъде убит, не просто от естествена, дори от насилствена, ако от никаква смърт той не би могъл да завърши своето съществуване, представяте ли си тогава как бихме гледали на живота, даже е трудно да си представим – просто човек съществува вечно – няма минало, няма бъдеще, защото всичко се измерва от раждането до смъртта. А ако това го няма, то всичко е просто неопределено, това просто е съществуване. Тоест, ние веднага се издигаме на нивото на вечността. Така е, ако ние съществуваме постоянно. А нивото на вечността – то предполага съвършенство. Съществуваме неопределено днес, утре, това е състояние, което ние не можем да си представим в нашия свят, с нашия пулс, с нашата физиология, с онова, което се случва около нас. Вечното състояние – то може да съществува само тогава, когато се извършва постоянен обмен между желанията и наслажденията.

 

Има ли смърт след смъртта?

Е. Литвар: Тогава, един такъв въпрос, дори малко наивен: има ли смърт след смъртта?

М. Лайтман: След смъртта, когато човек се издига на по-високо ниво, от онова, което той е достигнал в продължение на земния живот, аз говоря за кабалиста. Когато кабалистът, след като тялото му отпада от него, ако получава допълнително духовно възхождение, за реализация после, следващия път, на това възхождение, нещо като духовен аванс, за да го реализира и върне след това, то при това той започва да усеща своето предходно състояние, подобно на смъртта. Ето, такова състояние се нарича смърт след смъртта. Усещането на духовната си смърт от предходното си състояние, след като е настъпила физическата смърт, биологичната смърт на неговия организъм.

Е. Литвар: А какво е това духовна смърт?

М. Лайтман: Духовна смърт – това е когато той оценява своето минало духовно състояние като низменно, нищожно, празно от Висшия свят, в сравнение с това, което той сега е заел.

Е. Литвар: Значи, не за някаква смърт от гледна точка на човека става дума, а става дума за някакво мое отношение...

М. Лайтман: Разбира се.

Е. Литвар: ... и това се нарича духовна смърт.

М. Лайтман: Да. Подобно на смъртта, както говорихме.

Е. Литвар: Значи човек живее вечно, не във физическо тяло, а в някакво духовно измерение, аз не зная там, висш свят, съществува някакво измерение, където аз ще съществувам вечно, при някакво условие, и там може да има състояние, докато аз отивам към тази вечност, което може да се нарече духовна смърт, но това го определям аз.

М. Лайтман: Да. Това е, както казваме – подобно на смърт, отново се родих.

Е. Литвар: Да, аз сякаш отново се родих.

 

Дълъг живот – това добре ли е или зле?

Е. Литвар: Дългият живот – това наказание ли е, или благослов? Понякога казват: да живееш до 120 години.

М. Лайтман: Дългият живот не е добре и не е зле, зависи с какво е запълнен. Това, според мен, е ясно на всички. Затова главното за човека е какво трябва да свърши той в този кръговрат, реализирал ли е себе си, или не. Не се говори за годините. Имало е много кабалисти, които са приключвали живота си на по тридесет и няколко години. Имало е много, които са умирали на по 60, 70, 80 години. И никой от тях не се определя като добре или зле преживял живота си. Главното е резултатът. Количеството години ние знаем, но то не говори за качеството на живота.

М. Санилевич: Ние с Вас току-що изяснихме в беседата, че нашето преживяване на земята е крайно необходимо. Това е някакъв важен и необходим етап от развитието, но какъв, наистина, ние не разгледахме.

М. Лайтман: Само на нашето земно ниво съществува възможността със свободата на волята да се издигнеш над него и да започнеш да се реализираш.

 

Спомен за предишните животи

М. Санилевич: Ние запомняме всичко, което става с нас в живота на земята. А защо в новия живот ние нищо не помним от предишния?

М. Лайтман: Ами, защото всички наши информационни данни, паметта, са се преобразували в свойства. Когато много, много, много в този живот съм преживял, в резултат, всичко това в мен се е предавало в някакво определено разбиране, усещане, осъзнаване, и после това се е превърнало в свойства. И този път, когато аз се раждам, в мен има определени нови свойства, качествено нови, вече говорят. На основание на миналия опит, като резултат от миналия опит.

М. Санилевич: А аз бих ли могъл да бъда в предишните си кръговрати на живота крал? Или, да кажем, Херострат, Аристотел, Наполеон и така нататък?

М. Лайтман: Незнайно защо, всички си представят себе си като крале. Жените – като кралици, но поне като някой такъв. А нещо по-малко – не. Егоизмът на човека просто не може да си представи, че не е някой, но не.

М. Санилевич: Какво удоволствие е да бъдеш слуга на някой крал? И работник в тоалетна също.

М. Лайтман: Затова. Доколкото удоволствието сътворява това, то вие не можете да си представите. Това само говори за това, как вие сами себе си можете да лъжете красиво. Та нали това, какъв съм бил в миналия си живот, няма никакво значение. И практически това е скрито от човека, за кабалиста няма никакъв смисъл да знае това, защото него го интересуват качествата, днешните качества, които той е придобил на основата на своите минали животи и кога ще реализира себе си. Все пак, въпросът остава – а мога ли аз, ако пожелая, да узная своите минали кръговрати?

М. Санилевич: Да.

М. Лайтман: Мога. В книгата "Вратата на кръговратите" на известния, най-велик кабалист но последното хилядолетие – АРИ, са описани кръговратите на неговата душа, тоест, земните. Не на самата душа, а овеществяванията на тази душа, така да се каже. Много е интересно – търговец, калфа, някакъв селскостопански работник и така нататък, и така нататък, започвайки от древно, древно време и до неговия живот.

М. Санилевич: Отлично. Значи, ако аз стана кабалист, стигна до някакво там ниво, аз също ще видя своите предишни животи и как съм бил рицар , и бил ли съм, все пак, крал и още нещо интересно.

М. Лайтман: Рицар и крал! Не роб, не земеделец някакъв...

М. Санилевич: Аз съм бил рицар, които за малко е бил роб. После аз пак съм бил рицар и всичко е било добре. Да или не?

М. Лайтман: Ще можете или не, аз не мога да отговоря еднозначно. Ако това ви бъде необходимо за по-нататъшния напредък, то да. Ако не бъде необходимо за по-нататъшния напредък, то вие сам няма да желаете да знаете своите минали състояния.

М. Санилевич: Ще попитам по друг начин. Ако аз стана кабалист и поискам!

М. Лайтман: "Да поискам" – това е в съответствие с предназначението, в съответствие с постигането на целта – това значи да поискаш. Вие няма просто така да искате. Да бъдеш кабалист, това значи да искаш изпълнението на реализацията на крайната цел. Ако за това ще ви бъде необходимо да видите своите предишни състояния, то вие ще се обърнете към тях и ще ги видите. Ако няма необходимост от това, у вас няма да възникне желание.

 

Колко превъплъщения има човек?

М. Санилевич: Следващият въпрос. Колко реинкарнации има човек, тоест, през колко кръговрата може да премине човек? Има ли такова количество и при всеки различно ли е то?

М. Лайтман: Знаете ли, аптекарите имат точно определение – колкото трябва – квантум сатис, тоест, когато трябва да се разрежда нещо и го правят, то работата е там – колкото поеме, докато не се разтвори напълно. Та те пишат квантум сатис, на латински. Така и тук – колкото трябва. Колкото трябва, толкова трябва.

Е. Литвар: Колкото трябва на всеки, на всяка душа?

М. Лайтман: Всяка душа трябва да постигне своето предназначение, тоест, да се включи в общата система на душите като интегрална, абсолютно здрава част. Докато вие не направите това, вие ще трябва да съществувате на тази земя. Колко години? Колкото се наложи. Колко кръговрата? Колкото се наложи.

Е. Литвар: Тоест, Миша може да премине, например, за десет, а аз за петстотин.

М. Лайтман: Кръговрата?

Е. Литвар: Да.

М. Лайтман: Разбира се, да.

Е. Литвар: И това зависи ...

М. Лайтман: Единствено и само от това, към кой сорт души се отнасяте в тази система – към по-висш или по-низш, към някой ... висш, низш, това е относително, но към какъв сорт души се отнасяте вие и в какъв порядък тази система трябва да се възстановява, тоест, да се изгражда от правилно сглобени поправени души. От това зависят вашите кръговрати, разбира се. Когато получите възможност за свобода на волята и след това зависи само от вас.

М. Санилевич: Вие така казахте за душите, както разбрах, какво, там също ли съществува някаква дискриминация?

М. Лайтман: Ако има повече от една, то по какво се различават едната от другата?

М. Санилевич: Не зная.

М. Лайтман: Значи, те вече по нещо се различават. Ако се различават по това, че са тук, а не там, или обратното, а ако те са много? То е ясно, че те се различават по нещо. Значи, те вече се разделят помежду си по някакви параметри, че едната има това, а другата го няма, не е ли така?

М. Санилевич: А количеството души и количеството тела еднакви ли са?

М. Лайтман: Да. Количеството души и количеството тела са еднакви, но са произволни, в зависимост от това, каква задача изпълняват, какво количество егоизъм проявяват в даден момент.

 

Кабала за летаргическия сън

Е. Литвар: Какво знае кабала за летаргичния сън, по-точно, какво може да каже тя за това? Защо съществува той?

М. Лайтман: Нищо. Ударете човека с един чук по главата и той ще премине, да допуснем, в летаргичен сън, грубо казано, и толкова.

Е. Литвар: И защо?

М. Лайтман: При това се прекъсва връзката с душата и затова тялото не се счита за съществуващо. Защо съществува то? За да създаде на останалите хора определен вид натоварване – психологическо и физическо.

М. Санилевич: По грижите за това тяло?

М. Лайтман: Да. И, освен това, душата в това състояние се намира като в някакъв утайник, тя не се облича в друго тяло, тя няма никакви функции, тя просто се намира в някакво състояние на стенд бай.

 

Какво означава краят на света?

М. Санилевич: Как ще изглежда краят на света? Как ще се случи всичко това?

М. Лайтман: Светлината няма край. Тя е безкрайна. Всичко зависи от нашето възприятие на действителността. Затова този въпрос в такова състояние е неправомерен.

Е. Литвар: Това е написано в Библията!

М. Лайтман: Не е важно. Това, което е написано, то трябва и да се разбере. Зависи на кого как му е угодно. "Краят на светлината" – няма такова понятие. Краят на света – да. Нашият свят, разбира се, има своя край, свършек.

Е. Литвар: Светът, тоест, планетата?

М. Лайтман: Нашият материалистичен свят има своя свършек. Най-добре е това да се разглежда в раздела за възприятието на реалността. Ще обясня защо. Защото нашият свят – това е, което ние си представяме в нашите пет органа на чувствата.

Е. Литвар: О'кей. Ясно.

М. Лайтман: щом нашите пет органа на чувствата се променят, стават духовни, тоест, то този свят веднага се превръща в духовен свят, губи всички свои материални съставни части.

Е. Литвар: Разбрано.

 

Превъплъщават ли се животните?

Е. Литвар: Ето един въпрос: имат ли реинкарнация, тоест, кръговрати на живота, животните?

М. Лайтман: Нямат, защото нямат душа.

Е. Литвар: Тогава следващият въпрос: ще стане ли моето куче в следващия си живот тигър?

М. Лайтман: То няма да стане никакво, защото няма душа. Няма следващ живот.

Е. Литвар: А как то е било живо в този живот?

М. Лайтман: Ами, защото е съществувал живият организъм.

Е. Литвар : А какво е оживявало този жив организъм?

М. Лайтман: Живият организъм е бил оживяван от животинската душа. Наречете това животинска душа, но това е физиологическа субстанция.

М. Санилевич: Има животинска душа и човешка душа?

М. Лайтман: Не. Човешката душа, това е свойството отдаване, което човек придобива, работейки над себе си.

М. Санилевич: Ние не говорихме днес за отдаването. Ние не я разбираме...

М. Лайтман: На алтруизъм, на любов, на усещането на ближния ... ние споменавахме по нещо за това. А за какво мислехте? Какво е това душа?

Е. Литвар : Не, вие казвахте душа.

М. Санилевич: Вие казахте това съм аз, човекът. Да, това съм аз – егоизмът.

Е. Литвар : Аз се обърках. Аз имам усещане за аз, а кучето няма усещане за аз – това го разбирам.

М. Лайтман: Не. Това, че вие имате усещане за своя аз, ... тогава може би трябва да се поправя и да се извиня. Аз, може би, се осланям на някакви неправилни данни, че някой нещо знае. Вие сега ме питате за това, по какво човек се различава от животното. Животното съществува в нашия свят и човекът съществува в нашия свят. Животното има тяло, човекът има тяло. Тялото на животното умира, тялото на човека умира. При човека съществува ли реинкарнация? Да. При животното съществува ли реинкарнация? Не. По какво да различим човешката реинкарнация от животното? По това, че неговата душа отново има възможността да съществува във връзка с телата от нашия свят. Тялото винаги ли е ново? Тялото винаги е ново, няма отношение към предишното тяло. Тялото на животното се ражда и изведнъж това тяло на животното получава връзка с душата. Тогава се нарича човек. А ако това тяло на животното не получава връзка с душата, тогава се нарича животно. Колко животни има в нашия свят? А колко хора има, които всъщност са животни?

Е. Литвар : Вие просто искате да обидите хората. Вече е ясно, че, може би цялата ви задача днес беше именно такава – да обидите хората и да кажете, че човек, който още не е кабалист, той е почти като моето кученце, което, както изглежда, все пак няма да стане тигър.

М. Лайтман: А ние точно за това и говорихме – за това, че човек, който не работи над своето духовно извисяване, той съществува автоматично в този свят. В това няма нищо позорно. Това е необходимо състояние, в което са съществували абсолютно всички и постепенно все повече хора започват да придобиват възможността да реализират своята свобода на волята. Стават кабалисти и получават достъп до постиженията на Висшия свят. А преди това те действително са животни. В тях съществува само животинското тяло и точката, която още не се развива – зародишът на бъдещата душа. Тази точка, в определен кръговрат от живота, се проявява в човека с въпроса за смисъла на живота. Тогава той започва да я развива, да развива своята душа. Развие ли своята душа, той съществува в нея, той се адаптира към нея, опитва се да се съедини с нея, в нея да съществува, а не в тялото. Тогава се нарича човек, а ако се връща в това тяло и съществува в него, това се нарича човек на нашия свят или, по принцип, животно. Защото по нищо не се отличава от тях, е, само по това, че има малко повече организация. Или обратното – по-малко организация на живота. И това е всичко. Свобода на волята той няма, разбиране за това, защо съществува, няма ... Та какво има? Това, че той развива своите култури, науки и прочие – само в своя вреда. Нищо повече. Затова той се счита за човек от нашия свят, считайте го за такъв. Кабала смята за човек, от думата Адам – Адам, това значи подобен на Висшата сила. В превод Адам значи подобие на Висшата сила.

 

Какъв ще бъде човек в следващия си живот?

Е. Литвар : Всички източни религии и много, много, много други говорят за това, че следващият живот на човека зависи от някакъв си закон за кармата, който определя какъв ще бъде човек в следващия си живот и, в зависимост от това, как е изживял този си живот, много е вероятно, че той може да бъде животно, рибка, птичка, или още нещо. Това така ли е?

М. Лайтман: Никога не може да бъде което и да е същество, обект, изобщо, жив, растителен, животински, нежив, човек, някакъв друг, освен това, което той е. Това не може да бъде, защото ние имаме работа с точни и детерминирани характеристики на духовната материя, която след това представлява отпечатък в нашия свят. Има четири вида духовна материя в нашия свят и има четири вида материална материя, ако може да се каже така. Затова не може да има друго – камъкът винаги ще бъде камък, растението ще бъде растение, животното ще бъде животно, никакви реинкарнации те нямат, никакви кръговрати няма в тях. Човекът е единствен от животните на нашия свят, който получава като допълнение и има духовен корен. Този духовен корен го съпровожда постоянно и дава в нашия свят апликация или копие на нашето тяло. Душата определя онези свойства и онези обстоятелства, които следващото тяло трябва да има. Естествено, не случайно човек се нуждае от такова, или такова, или такова. Душата определя тези обстоятелства, свойства и така нататък. И, разбира се, състоянието на душата, миналото състояние, определя състоянието на човека в бъдещото. Без съмнение, на онова ниво, на което аз съм приключил предишния си живот, до което съм достигнал със своята душа, в какво трябва по-нататък да я поправям и извисявам, зависи, естествено, и моето състояние в този свят в следващия живот.

Е. Литвар : Аз мога ли да бъда животно в следващия си живот?

М. Лайтман: Не, никога. Защото животното няма ...

Е. Литвар : Професоре, хванахме ви натясно. Защото нашите читатели знаят всички ваши трикове и те вече са ни приготвили, изпратили и казали: а ето великият АРИ, на който вие се позовавахте, в книгата "Шарок иргулин" съвършено ясно пише, че човек може да се роди и животно, и птичка, и рибка.

М. Лайтман: И растение, и камък.

Е. Литвар : Е, как ще се измъкнете сега?

М. Лайтман: А аз не се измъквам изобщо от това.

Е. Литвар : Не, какво ще кажете?

М. Лайтман: Представете си, че аз също съм ...

Е. Литвар : Великият кабалист!

М. Лайтман: Това е ясно. Аз съм изучавал тази книга още със своя учител и след това много пъти. За мен това не е ново. Аз много се радвам, че хората нещо четат и са чули и видели, какво пише АРИ. Сега те трябва да разберат за какво става дума. За онези състояния вътре в човека, неживото, растителното, животинското и човешкото, които съществуват във всеки от нас, и които ние трябва да преминем.

Е. Литвар : Тоест, ако там е написано, че аз в следващия си живот ще бъда магаре, то аз ще бъда не магаре, а ще бъда, не знам, там, Вася Пупкин, да допуснем, със свойствата на магаре? Или какво?

М. Лайтман: Да допуснем, грубо казано, така е.

Е. Литвар : Тоест, все пак, магаре аз няма да бъда?

М. Лайтман: Няма да бъдете.

Е. Литвар : Любимото ми аз няма да бъде магаре.

М. Лайтман: Не, въпросът е друг. Кажете ми, моля, какво е особеното предназначение на рибката ... разбира се, тук можем да приведем огромно ...

Е. Литвар : Не, не. Законът за кармата не казва защо, той говори като наказание: ти си се държал в живота по такъв начин, сега извинявай, но ще бъдеш магаре.

М. Лайтман: Аха.

Е. Литвар : А след това, като бъдеш магаре, тогава отново ще те направим човек и ще продължиш нататък. Това е законът на кармата. При АРИ е такова нашето ... просто така се нарича състоянието. Състоянието се нарича магаре, камък, растение.

М. Лайтман: Разбира се. Вчера аз разговарях с един преподавател от израелски университет, който също говори за това: вие грешите, та АРИ е написал точно това, аз дори на урока говорих за това. Та нали абсолютно точно така е казано и написано. Проблемът е в това, че хората не разбират езика на кабалистите. Кабалистите говорят на езика на клоните. Тоест, те вземат едно название от нашия свят за обозначение на духовните състояния. Когато те казват цвете, животно, някакво там неживо същество, материално и така нататък, те имат пред вид духовно състояние на човешката душа. Говори се само за човека в кабала, не за някой друг. Човекът се нарича малкият свят, в който съществува абсолютно всичко и, освен човека, няма нищо повече.

Е. Литвар : Когато АРИ казва, че ти ще бъдеш магаре, то той има пред вид някакви състояния, които човек трябва да премине, които условно се наричат магаре.

М. Лайтман: Душата ще заема животинско ниво в своето развитие.

Е. Литвар : И в този живот, когато аз преминавам това състояние ...

М. Лайтман: Днес вие дори нямате това състояние, вие днес още не сте магаре.

Е. Литвар : О, Господи! Боже мой!

М. Лайтман: Вие днес сте едва точка, капка, зачатък на някакво бъдещо такова състояние, от което трябва да израсне неживото ви духовно състояние, след това растителното, след това животинското и след това човек.

Е. Литвар : Та той дори не говори за нашето ниво!

М. Лайтман: Разбира се, не за нашето. АРИ говори ...

Е. Литвар : Само за духовното състояние, онова, което е по-висше от нашето?

М. Лайтман: Разбира се, за нашия свят кабала изобщо не говори.

Е. Литвар : А източните учения говорят за нашия свят.

М. Лайтман: Кабала за нашия свят не казва нито една дума, тя говори само за душата. А защо тя да говори за нашия свят? За нашия свят говорят нашите естествени науки. Или вие говорите за душата, онова, което няма никакво отношение към нашия свят, или вие говорите вече за нашия свят, тогава говорете просто за естествените науки.

Е. Литвар : Значи, все пак, когато АРИ споменава този, или онзи термин – камък, растение, животно или там вече моето любимо магаре, то той има пред вид състояние, нямащо отношение към нашия свят.

М. Лайтман: Не, състояние на душата.

Е. Литвар : А към нашия свят ...

М. Лайтман: Затова той говори за кръговратите на душата, скъпи мой, кръговратите на душата към тялото нямат отношение, тялото изобщо няма никакви кръговрати. Тялото умира ли? Умира. Следващият път се ражда друго тяло.

Е. Литвар : Но аз магаре с уши ли ще се родя, или ще се родя мъж във физическо тяло в следващия живот?

М. Лайтман: Мъж.

Е. Литвар : Ох! Това е! Много ви благодаря!

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

   Трейлер

   Видеозапис - част 1

   Видеозапис - част 2

   Аудиозапис (11.06 Mb)

Избрани откъси

   Какво e това Аз (1.36 Mb)

   Какво е това душа (0.78 Mb)

   Какво става с душата след смърта (0.81 Mb)

   Как настъпва смърта (0.77 Mb)

   Защо е необходимо да умираме (0.18 Мб)

   Има ли смърт след смърта (0.23 Mb)

   Хубаво или лошо е да се живее дълго (0.13 Mb)

   Спомените за предишните животи (0.41 Mb)

   Колко кръгооборота има човека (0.29 Mb)

   Кабала за летаргическия сън (0.09 Mb)

   Какво е това край на света (0.14 Kb)

   Животните имат ли кръгообороти (0.59 Mb)

   Какъв ще бъде човека през следващия си живот (0.89 Mb)  

Духовните корени на секса

В основите на живота е заложена мощна движеща сила - това е секса. Секса не е просто отношение между половете и стимул за възпроизвеждане на потомство - той е и източник на максималното наслаждение в нашия свят.

Човека е създаден за да се наслаждава и затова цялото развитие на цивилизацията е базирано на търсене на начини за постигане на максимално наслаждение. Това е и причината секса да определя мотивите на нашето поведение в повечето от ситуациите в нашия живот.

Защо ние се срамуваме открито да изразяваме сексуалните си чувства? Коя е причината за появата на "еднополовата любов"? Възможно ли е в бъдеще да пропадне желанието за секс?

В тази увлекателна беседа с проф. М. Лайтман и преподавателите от Международната академия по кабала ще откриете истинския смисъл и ролята на секса в живота.

 

М. Санилевич: Започваме, навярно, с един от най-тривиалните въпроси: какъв е духовният корен на секса, ако такъв въобще съществува?

М. Лайтман: Кабала се отнася към всичко, така както към природата, и затова не са нужни никакви извинения или разсъждения за това кое е красиво и кое не е красиво… Това не е забранена тема. И е абсолютно маловажно това, за което сега говорим. Ние можем да разсъждаваме върху секса, децата, и какви ли не други големи научни проблеми, за кризата на Вселената, за нейното зараждане или за изчезването на живота, за детски играчки или за – ние винаги имаме в предвид природата. Ако едно или друго явление съществува в природата то ние го разбираме.

Сексът – това е огромна, мощна движеща сила, която практически определя и направлява болшинството от мотивите на нашето поведение. Разбира се, това е много сериозно проявление на човешката същност, и то лежи в основата на самия живот. Виждаме, че от него зависят почти всички аспекти на нашето съществуване: култура, литература, наука, общуване, самото устройство на обществото. Тоест, именно секса, любовта, ревността определят най-общо казано всичко.

Така изначално това е създадено у нас по естествен начин, че тези неща да бъдат от първостепенна важност. Първо, защото без тях не би било възможно продължаването на живота, а природата се стреми към продължаване и развитие. Второ, защото без секса хората биха били лишени от огромния стимул да общуват помежду си. На това явление, на този вътрешен стремеж се базира огромния прогрес на човешкото общество, всичко това дължим на него. Въобще не говоря за семейство и деца. Секса определя цялостната структура на Вселената, съотношението между половете. Но това не е просто съотношение между половете, то е и източник на максимално наслаждение в нашия свят.

Същността на нашия свят се изразява в желанието за наслаждение. Това е стремежа на елементите, атомите, молекулите да съхранят своята структура; желание да се разрастват, да поглъщат, да се преобразуват, да се делят и размножават; желанието да се сливат, видоизменят, приспособяват, да заемат по-големи площи, постоянно установявайки контакт и равновесие с обкръжаващия свят. Всичко това представлява и стремежа за наслада и напълване.

Може би термина “да се наслади” – не е много точно определение. Да си представим, че аз вдигам тази книга във въздуха след което я пускам и тя пада на земята. Къде е тук стремежа да се насладим? Да, това е стремеж да постигане на максимално равновесие с обкръжаващата природа, да се насладим максимално от натрупването и т.н. Тоест, към това се стреми неживата, растителната, животинската и естествено човешката природа, всяка от тях според степента на собствения си егоизъм, в степента на своето желание да намери, защити, погълне, определи и т.н, да изрази себе си.

Колкото по-голяма е облагата, която произлиза от действието, тоест колкото по-голямо напълване би могло да създаде даден обект или явление, толкова по-голямо, по-силно е то, и по-бързо то заема връх над останалите явления. Така е устроено и в природата, че отношенията между половете, тяхното общуване да носи максимална степен на удоволствие в нашия свят. Затова и подсъзнателно ние мислим, избираме, сравняваме, анализираме всичко по отношение на това явление, определяйки го като най-голямото и най-ярко присъстващо в нашия живот.

Ако се обърнем към психолога, физиолога, генетика, то те несъмнено ще потвърдят, че всичко в живота е свързано с отношенията между половете. Това произтича от животинското ниво, когато ние по нюх, по някакви необясними за нас причини, свойства, качества, ние усещаме неприязън или привличане, отблъскване или влечение един към друг, на подсъзнателно ниво или на по-осъзнато – на всички нива.

Кабала отделя на това голямо внимание, защото това явление ни дава живот, движение, разпространение и развитие. И тя обяснява факта, че сексът е най-мощната движеща сила във Вселената, в света.

Цялото мироздание е разделено на мъжка и женска съставна компонента . Духовният корен на секса – това е духовната сила, която при осъществяване на контакт, напълва всяка от страните, доставяйки им и духовно наслаждение. Това е направено, именно по този начин, за да привежда природата в единство, в една обща система и взаимосвързаност.

 

Причината за стеснителността

М. Санилевич: Ако приемем, че сексът е единственото природно явление, то откъде идва стеснителността, ограниченията, неловкостта около този въпрос? Защо хората, по начало, се притесняват да говорят за секса, ако у тях съществува този духовен корен?

М. Лайтман: Интересно е да се разгледа този пример и в Библията: когато Адам и Ева забелязали голотата си (нещо, което не забелязвали преди), започнали да се стесняват от голотата си и си направили одежди, откъде е тръгнало всичко това. При животните няма стеснение, при тях има само борба за надмощие и нищо повече. В това се състои и една от основните разлики между животните и човека.

Поради това, че човек усеща свободата на волята си, възможността да прави избор в постъпките си, в сближаването с един или друг възможен партньор, в едно или друго качество на тази връзка, и до каква степен той проявява свободната си воля, именно заради това човек се изчервява: той избира, кои качества и постъпки биха били съвършени; как това би се оценило от другите; към какъв резултат би го довело това и т.н. Тоест, всичко, което се отнася до секса, включително и получаването на наслаждение в любовта, много или малко в осезателна степен, на човешко ниво е свързано с неловкост, дотолкова доколкото този човек е свободен да избира и постъпва. Ако тези постъпки бяха строго детерминирани, то естествено, у нас не би възниквало никакво особено отношение, бихме си изпълнявали функциите по начина, по който го правят животните.

М. Санилевич: Свободни ли са тези постъпки или на нас просто ни се струва, че това е така? В предишно предаване вече говорихме за това, че човек не разполага със свобода на волята?

М. Лайтман: Дали в нашия свят, на нашето ниво те се считат свободни? Разбира се - не. Всъщност всичко, което правим, в крайна сметка се явява един егоистичен разчет, който ние правим съзнателно или несъзнателно. Но на нашето ниво е все едно, тези постъпки са срамни.

Всъщност, тук произхожда и едно много интересно скриване от човека, на факта, че всичко, което той прави, всъщност върви срещу природата, а също и на факта, че той няма никаква свобода на волята в своите действия. Но тези усещания ни се дават за това, за да можем да се придвижваме в своето абсолютно завсисимо егоистично развитие. Докато не достигнем такова ниво на развитие, когато ще започнем да се издигаме над своята природа, в това число над секса и над всичко, свързано с него, и започнем да искаме за себе си духовно напълване.

Всичко свързано със секса ни отличава от животните, и това се възприема като свобода на волята и определя целия ни живот. Без значение от възрастта, независимо от силата на влечение на човека, това е най-силното усещане на ниво “човек”.

 

"Егоизъм" и "Алтруизъм" в Кабала

Е. Литвар: Какво кабала разбира под «егоизъм» и «алтруизъм»?

М. Лайтман: Цялата природа се стреми към наслаждение и напълване. Ако погледнем на ниво нежива, растителна и животинска същност, то ще видим, че напълването става без усещане за наслаждение. На ниво «човек», когато е възможен избор, натрупване на желания, тогава говорим, за напълването с характер на насоченост, то идва от самия човек и затова не се нарича просто напълване, а наслаждение.

Понятията, егоизъм и алтруизъм не се разглеждат от кабала в рамките на нашия свят, защото тук всички ние сме подвластни на природата, абсолютно зависими. Кабала обяснява эгоизма и алтруизма като сили, действащи над нашия свят, там, където ние се издигаме над нашата земна природа и започваме да усвояваме духовния свят.

Съществуват две огромни и противоположни една на друга сили - егоистична и алтруистична. Те действително са противоположни, но в рамките на нашия свят – на по-ниско духовно ниво – такова различие не съществува. Дори когато ни се струва, че наблюдаваме проява на алтруизъм, дори тогава в основата стои скрит егоистичен мотив. Ето и един пример: майката, която обича своето детенце и е готова да даде живота си за него, или човека, който обича родината си, семейството, човечеството, от най-благородни пориви, когато рискува живота си и е готов на саможертва – всичко това се базира на вътрешен егоистичен разчет. Това е известно и на психолозите. Тези човешки качества, които служат за развитието на човека, за неговото възпитание в различни ситуации, да речем, в армията или други съобщества. Все едно, всички мотиви, които стоят зад тях са егоистични.

Е. Литвар: Като оперирате с понятията „егоизъм” и „алтруизъм” Вие подразбирате нещо по-дълбоко в смисъла на по-егоистично, абсолютно несвободно развитие отколкото нивото на нашия свят?

М. Лайтман: Не. Аз не мога да говоря за духовния свят, без да засегна нашия свят. За описването, както на нашия свят, така и света на духовното се използват и двата термина. Затова всеки път ще говоря какво именно под тях разбирам.

Е. Литвар: Проблемът за любовта и секса действително безпокои всички. Въпроси по тази тема ние получихме и от Интернет и от запитванията на улицата „Задайте три въпроса на истински кабалист”, и на нашите срещи с начинаещи и от сайта на новите членове, интересуващи се от кабала.

 

Как Творецът се отнася към секса

Е. Литвар : Как Творецът се отнася към многобройните сексуални връзки на човек? Каква е моралната ценност на Твореца в областта на секса?

М. Лайтман: Човек се движи към своята цел – да се развива и да стане равен на Твореца – главно под въздействие на две противоположни сили: положителни и отрицателни. Макар такова определение на силите да е чисто условно – просто ние така ги възприемаме. Всъщност те произлизат от един източник – от Твореца, който предизвиква нашето развитие като ни въздейства по този начин: желание-наслаждение, напълване-опустошение, още по-голямо опустошение – още по-голяма жажда за напълване и т.н. Като предизвиква в нас последователно тези усещания, Той по такъв начин ни развива качествено.

Т.е. количеството на тези последователни опустошения и напълвания навеждат човек на някакви качествени оценки на самите процеси. Върху това и всичко е построено: гладувам – приемам храна, пак гладувам – пак приемам храна и т.н. И така във всичко: сън и бодърстване, например. Т.е., всичко се дели на две зависими противоположни състояния, движения, явления. Но какъв резултат възниква между тях, как човек се развива в крайна сметка – ето какво е важно за нас.

Затова аз не бих казал за никакви явления които се случват с хората че те са отрицателни или положителни те са напълно естествени за нас. И къде тук има свобода на волята на човека? Как той използва тези явления? Напълно е възможно, че той явно, откровено да използва своя егоизъм, но при това разбирайки, че това използване го учи, придвижва го и в крайна сметка ще го доведе бързо до някакъв положителен резултат. Та нали ние много често гледайки на човека отстрани говорим: „С него нищо не можеш да направиш. Не можеш да го убедиш. Той трябва да получи няколко добри удари на съдбата и тогава ще се научи”.

По такъв начин е устроено всичко в природата: напълване – разочарование, отново напълване – разочарованията водят човека до това, че той остава двойно, тройно, многократно по-опустошен. И тогава той започва да си задава въпросът „За какво са ми тези напълвания? За какво са ми тези опустошения? Какъв извод да направя от това, какъв е крайния резултат? Е, добре, в даден момент аз се наслаждавам и такива момента са доста в живота ни, но после, после аз оставам опустошен, разтреперан, болен. Струва ли си гонитбата на такива кратки наслаждения?”. Та нали всички наши наслаждения са много кратковременни в сравнение с времето, което отделям, за да ги достигна.

Всичко това кара човек да си зададе един единствен въпрос: „А как въобще трябва да се живее, за да не тичам след всички тези наслаждения? Достижимо ли е такова състояние, когато аз просто се наслаждавам и оставам, при все това в непрекъснат, вечен покой, абсолютно напълване, усещайки в себе си вечен, съвършен живот? Кога ще престана да се страхувам, че всичко това ще си отиде, ще изчезне след минута и няма да се окаже някаква илюзия: още малко и ще се напълни, ще се налее, а утре - ако ще и потоп. Възможно ли е такова състояние?”

Всички кризиси са негативни процеси, които ние днес наблюдаваме – разочарования, самоубийства, наркотици, полови извращения – всичко се случва поради отсъствие на възможност за съвършено състояние.

Оттук и произлиза и безразборния секс, за който вие питате, той има днес една единствена причина. Пред човечеството стои един въпрос: „В какво мога да намеря себе си?” И това прибързано търсене води до разводи, безпорядъчни връзки, противоестествени връзки.

Всичко това е за да може по-бързо да се отработи съответстващата степен на нашето развитие и явно да се осъзнае, че в рамките на нашия живот няма ни най-малка възможност дори минимално да се насладим, защото в следващия момент след наслаждението ти ще усетиш двойно по-голяма пустота, от тази която си изпитал до наслаждението.

Именно в това се крие причината на това, което се случва в наше време с безпорядъчните връзки и прочие проблеми свързани със секса. Аз гледам на това като на признак за много мощно развитие на човечеството и съм много щастлив, че то протича така интензивно. Т.е. ние се намираме на прага на ясно осъзнаване безполезността на такова съществуване и добра перспектива за постановка на въпроса за смисъла на живота.

Е. Литвар: Може ли да кажем, като Жванецки: „Напивайте се – нима е полезно?” Може ли да кажем: „Наслаждавайте се – нима е полезно?”

М. Лайтман: Е, първо, наслаждението в нашия свят не е забранено. Природата е поставила за това определени рамки. Човек е поставил за това също допълнителни рамки. Но ние разбираме, че всичко това действа само в много относителни граници. Човечеството обича да се увлича в лицемерие, да се прикрива с това, което обвинява, че ние не сме такива каквито сме всъщност. Ние рисуваме за себе си картината на човечеството съвършено различна, отколкото съществуващата. Ако се погледнем отстрани тази картина ще се окаже много по-нелицеприятна. Но, както и да е всъщност, всичко върви към осъзнаване на злото и към разкриване на истинското ни състояние. Сексът в това много помага.

 

В рамките на нашият свят отговор няма

М. Санилевич: Бихме ли могли да кажем, че кабала няма отрицателно отношение към ограниченията, които религията слага върху секса?

М. Лайтман: Кабала не гледа нито положително нито отрицателно на каквото и да било, единственото нещо, което тя разглежда се състои в това, да насочи човека към правилната постановка на въпроса за смисъла на живота, след което той би разполагал с много начини за получаването на отговора и постигането на Висшия свят. Защото от там слизат в нашия свят всички корени, всички приказки, всички закони и така става нашето управляване. Ако човек, който си е задал въпросът за смисъла на живота разбере, че той трябва да разкрие за себе си Висшият свят и самата управляваща сила, то всеки възможен път към тази цел би бил угоден за него. В това няма нито добро нито лошо. Важното е, по най-бързия начин да бъде събрана цялата необходима информация - положителна и отрицателна, за да бъде заден този въпрос правилно. Трябва да стане ясно, че отговор в рамките на нашия свят не е възможен. Отговорът трябва да се търси от онези сили, които ни управляват.

Тогава става ясно, че не бива да съдим човека за неговите постъпки, защото той е абсолютно управляем. Тези явления не подлежат на обсъждане, защото те са естествени, от природата. Ние си поставяме рамки, ограничения, от които се опитваме след това да се измъкнем, при което се осъждаме един друг. Това е все едно да пуснеш тигър в кошара, но да очакваш той да не яде овцете. Възможно ли е това? Не и в естественото му състояние! До известна степен това може да се постигне чрез дресировки и наказания, но той би могъл да посегне във всеки един момент. Защото в природата, както знаем всички са равни и всяко нещо получава това, което му се полага. Затова, ние трябва правилно да изучаваме човека, без да скриваме своята истинска същност от самите себе си.

Мисля, че проблема е в това, че човечеството си мисли, че разбира от тези въпроси. И имайки незначителни познания в области като секс, любов, психология, психиатрия, напълването на всевъзможните ни желания, които ни обладават, те определят поведението на човека, не искаме да слушаме специалистите, а считаме че нормите, които сами сме си установили, са добри. Станало е нещо като модна тенденция.

Това е така, защото определени слоеве, група от хора, поставят всевъзможни рамки и ограничения, за да могат да се наложат и управляват обществото. Погледнете какво направиха с президенти като Кенеди, Клинтън, в Израел, и по целия свят; създават се абсолютно неестествени рамки, ограничения, поощрения и наказания. Просто чевек иска да направи от своя живот колкото се може по-красив спектакъл.

 

Какво очаква мъжът от жената

Е. Литвар: Във връзка с това Юлия от Новосибирск задава следният въпрос: счита ли кабала, че секса преди брака е нещо лошо?

М. Лайтман: Ако ме питате мен кабала няма отношение. Кабала ни разкрива законите на света, законите на живота. Виждаме, че по настоящем всичко е открито и ограничения няма. Децата започват да водят полов живот още в средните класове, на дванадесет, тринадесет годишна възраст, и това навсякъде се счита за нещо нормално. Това явление се възприема като нещо нормално и се наблюдава във всички страни и култури. То е свързано с развитието на човека и с неговото егоистично съзряване понастоящем. Заедно с това се появи и едно много интересно явление – модата на изкуствената девственост. Двадесет и пет годишни момичета, след като са си поживели добре, пълноценно, отиват в лекарските кабинети, за да възстановяват девствеността си. Значи, все пак това е начин тя да оцени себе си.

Интересуват ме тези нови явления, защото те говорят за нивото на развитие на човечеството – неговото издигане по кабалистичната стълбица: далече ли се намираме от осъзнаването на нашето правилно състояние. Дори и днес, въпреки всичко, което наблюдаваме, мъжът цени девствеността, та дори и да не е бил възпитаван в този дух. Каквото и възпитание да е получил от книгите, от обществото, на вечеринките…10-15 години, след като е започнал да води полов живот, той придава голямо значение на чистотата и на базата на този признак избира своя партньор.

Тоест, това е естествена нужда, която мъжете изпитват и се стремят да получат от жените. Той иска жената само за себе си, като вещ, която принадлежи изцяло на него. Можете да коментирате доколко това е редно, дали е красиво или не, но това е чувство, природна нужда, която съществува у мъжа, тя не е угаснала и нито изграждането на каквито и да било обществени условности или напротив – тяхното премахване не са могли да и повлияят. Това е интересно явление.

Не говоря за мюсюлманския свят, а за съвременното общество.

Е. Литвар: Значи, стреме жът на мъжа да намери за себе си жена, която до този момент не е познавала друг мъж, има някакъв духовен корен?

М. Лайтман: Разбира се .

Е. Литвар: И това не е свързано с неговата обикновена, човешка, животинска природа?

М. Лайтман: В никакъв случай.

Е. Литвар: Какъв е този корен?

М. Лайтман: При човека съществува това понятие - девственост (нещо, което при животните отсъства), която е свидетелство за това, че нещо е твое, отчетлив знак за това, че то ти принадлежи. Това ни е дадено от природата, тя сама ни го показва и ни вменява подобно отношение. За какво е нужно това? Защо е направено по такъв явен начин? Защо съществува и до днес? Нищо не е произлязло от човека в течение на хиляди години, нищо не се е добавило в развитието му още от нивото на животинския свят и при все това, всичко, което носим у себе си от онова далечно време се цени.

Бракът и създаването на потомство предполага съюз между двата противоположни пола. От страна на мъжа и жената съществуват различни потребности, защото те произлизат от различни корени: верността на жената към мъжа се отнася така, както верността на човека към Твореца.

Е. Литвар: О!

М. Лайтман: Да. И затова този въпрос не подлежи на съмнение. Искам просто да кажа, че човечеството в крайна сметка ще се върне към подобието на корена и клоните, тоест ще се възстанови подобието на всички нива на нашето съществуване: всички явления и взаимоотношения по подобие на Висшия свят. След като се докоснем до Висшия свят, ще ни се прииска да му се уподобим, той ще стане прекалено привлекателен за нас, ще усещаме такова наслаждение от духовното напълване, че това ще определя всичките ни действия тук на земята.

Когато настъпи този момент на съзнателно и доброволно приемане на духовния свят в нашия живот, то ние ще се върнем към естествения модел на поведение и отношение между мъжа и жената, така както е между духовните корени. Там жената принадлежи на един единствен мъж.

Е. Литвар: Това не би ли било насилие по отношение на жените?

М. Лайтман: Не! Не насилствено,а естествено. Произлизащо от постижението.

Е. Литвар: Това ще бъде вътрешен порив у всеки ?

М. Лайтман: Базиращо се на постигането на Висшия свят. От гледна точка на духовните корени, на ръководещата сила, аз, естествено, не бих правил нещо, което би ми причинило вреда. Така както сега не бих си сложил ръката в огъня, защото знам, че това ще ми навреди, защото според всеизвестния природен закон биологичния материал ще изгори и загине в огъня.

Е. Литвар: Тоест, това е въпрос на моя собствен избор?

М. Лайтман: Естествено. Изхождайки от осъзнаването на Висшата материя.

М. Санилевич: По повод на тази тема възниква и следният въпрос: Възможно ли е, от гледна точка на духовния закон, мъжът да има повече от един партньор?

М. Лайтман: Да. Так а се получава и на практика. И многоженството, в това число. Тук не става на въпрос дали това е лошо или добро, говорим за това, че по такъв начин това е направено от природата. А всичките претенции, моля, отправяйте не към нас, а към нейният Създател.

Затова нека не се занимаваме с излишни тълкувания тук, на нашето ниво, какво е прието или не от гледна точка на култура или общество. Знаем, че това е различно във различните страни, навсякъде се възприема по различен начин и няма строго установен еталон. Ако искаш да узнаеш какъв е еталонът, то разбери как природата се отнася към тези явления.

Мъжа по своята природа е полигамен, той може да има връзки с много жени, като това не означава, че той изневерява на всяка една от тях. Проследявайки историята на човешкото развитие и надниквайки в особеностите на различните култури, ние виждаме, че е имало времена, когато един мъж е притежавал (напълно съзнателно употребявам думата „притежавал”) няколко жени, и това се е считало за нещо нормално.

Тоест, дори и днес да отказваме да се върнем към тази действителност (не казвайте, че днес сме много по-развити, културни, емоционални, и т.н), както и да е това е заложено в нас, то е в кръвта и плътта ни, и не бива да се разглежда като нещо нередно и осъдително, защото от гледна точка на природата - то не е. Тоест, тук идва въпросът за принадлежността. Как тогава от гледна точка на жените подобен вид връзки са невъзможни? Това се описва в самата Тора, под формата на присъдата, която Твореца произнася, след грехопадението на Адам и Ева. Той казва на Ева: «И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.”

 

Какво е нужно на жената

М. Санилевич: Защо на жената и е необходима вярност от мъжа, ако по духовен корен мъжът може да има няколко жени.

М. Лайтман: Защото в нашия свят, за съжаление, дори ако мъжът няма други жени, той не може и на една жена да обезпечи точно това усещане – че тя е негова.

Трябва навярно на това да се научим. Даже на една единствена жена мъжът не може за съжаление да даде усещането, че ти си моя – т.е. това което и е нужно на жената да изпитва, да усеща.

М. Санилевич: И ако бихме и дали това…

М. Лайтман: Не би имало проблем.

М. Санилевич: … и тя би се съгласила на други негови връзки?...

М. Лайтман: Това разбира се зависи още и от обществените условия. Но по принцип, освен това усещане на жените нищо друго не им трябва. Ние виждаме по протежение на цялата история на човечеството много полигамни култури, в различни слоеве на обществото: така е било и сред простолюдието и сред заможните и не е имало никакъв проблем.

На всичко това трябва да се гледа от гледна точка на духовния корен, само на това да се основаваме: на жената и трябва един партньор, защото в човечеството съществува само една управляваща сила, а в този Партньор има огромно количество хора, всеки, от които се явява негова женска част по отношение на Твореца.

М. Санилевич: Но вие не съветвате всичко това да бъде обяснявано на жената?

М. Лайтман: Така това се обяснява в кабала. На това се основава устройството на всички духовни светове. Двата обекта, които ни ръководят – Зеир Анпин и Малхут. Това са две устройства на света в духовния свят, които управляват мъжката и женската част на Мирозданието. Те са устроени по такъв начин, че Малхут се явява съвкупност от всички души, а зеир анпин е един, за да напълва, оплодява и да ги развива. Тук няма абсолютно никакви противоречия.

Мисля, че всички тези въпроси са свързани с условности, които хората са измислили през различните обществени строеве. Ние днес бихме могли моментално да прескочим от един обществен строй в друг. Като използваме съвременните средства за масова информация, бихме могли мигновено да направим всичко, което искаме. Вижте как обстоятелствата обработват младежта, като тя или ги приема или създава собствени условия. Те се изработват в нея под формата на шаблони на поведение и няма как да избягат от тях. Всичко това е изкуствено. Ако ние преминем по природен път, то ще достигнем до това, за което говорим.

Е. Литвар: Ние разбираме че това не е личен поглед на отделен човек, а мнение на учен, основано на точното знание на духовните закони. Във връзка с това към Вас аз имам откровен въпрос на жена от Киев. Тя казва, че много жени не могат да получат удовлетворение в секса. Можел ли с нещо да и помогнем?

М. Лайтман: За съжаление тук кабала много се различава от това, което днес е прието в обществото в нашия свят. Какво означава понятието „наслаждение”? То зависи от възпитанието, от обществените и морални принципи, то не зависи просто от природата, както въобще и всичко в човека. Човек е много по-сложна структура, отколкото проста схема: има желание, което трябва да се напълни, ето ти възможност да се насладиш- наслаждавай се, ето ти за това приспособление – кола, партньор, не е важно какво. Всичко зависи от нивото на развитие на човека.

Сега жена, която получава или не получава наслаждение: ние знаем, доколко това зависи от това, какво тя желае да приеме под това определение – „да получи наслаждение”. При жените всичко става съвсем не така както при мъжете – на по-дълбоко ниво, на вътрешно ниво. Те изискват душевно нравствено общуване с партньора, да усещат партньора като свой, като личен, причастен към себе си. Това не е чисто сексуално, животинско удовлетворение, то изисква още огромно – да кажем така човешко напълване.

Затова да говорим само за една от тези съставни, за сексуално напълване, тук не е възможно. И аз не знам точно, какво разбира жената, задаваща този въпрос... Може би, това е погрешна представа за секса, като за чисто животинско наслаждение. И то също произлиза от това, че жените не са получили нормално, правилно, естествено развитие, възпитание и то в тях се е извратило под влияние на окръжаващата среда.

Жената по принцип не вижда в мъжа красота, тя не разбира, какво е това красиво или не красиво (приложено към мъжа). Тя го оценя по нейна вътрешна скала: доколко той може да бъде важен, значителен, велик в нейните очи. Нея не я привлича физическата красота, не физическите данни, не физическата сила на пратньора. Ако е така то е само в такава степен, в която той може да обезпечи нея и бъдещите и деца ( а това също не зависи по принцип от силата в прекия смисъл на думата).

Т.е., жената оценя мъжа и удовлетворението което получава от него не по същата скала по която и мъжа я оценя. Затова ако въпросът е зададен от жена, то той трябва да бъде разглеждан в съвкупност с много други човешки желания – нравствени, чисто женски, нейните изисквания към сексуалния партньор, към мъжа. Това не е изискване към получаване на наслаждение в дадения момент и всичко, което е характерно за мъжа.

 

Кабала за еднополовата любов

Е. Литвар: Ние получихме следния въпрос: защо в религиите въобще, и в Тора в частност, съществува строга забрана върху еднополовата любов между мъжете и няма никаква забрана на любовта между жените? Има ли разлика от гледна точка на духовния корен?

М. Лайтман: Връзката между мъжете е известна от дълбока древност. Имало е цели народи, цели култури, които са я приемали като нормално явление. Едновременно с това, че мъжа е имал жена и навярно не една, семейство, деца, съществували са също и други сексуални партньори. Ние знаем че това се е практикувало сред древните гърци. И това не е пречело да процъфтява като велика култура и цивилизация, велика според нашето човешко разбиране. Те са практикували именно такова еднополово общуване.

В тези култури се е считало, че по такъв начин между мъжете ще възникне много силна, тясна връзка, своего рода дружба, която позволява вместо сътрудничество да се постигне съюз. Разбира се това не се е поощрявало, но се е приемало снизходително. Когато такива връзки са възниквали сред жените, то това е ставало и по причина че мъжете са ги изолирали. Ние знаем за такива проблеми, които възникват в затворените общества.

С идването на християнството мъжките връзки са били подлагани на преследване. Ако говорим за йудаизма, то те напълно се изключват от неговите закони. Връзките между жените не са строго регламентирани, поне в йудаизма, а в останалите религии това вече зависи от периода, който ще изследваме.

От гледна точка на кабала връзката между мъжете е абсолютно ненормална, защото при това те се уподобяват на животни, т.е. спускат се от ниво хора на ниво животни. Това се смята за абсолютно противоестествено, защото във връзката между мъжете не може да има духовен корен – защото няма себеподобен на корена. Повтарям мъжкия корен е Творецът.

А духовния корен на жената се намира на ниво на душите и доколкото всяка душа се явява женска част по отношение на Твореца, то връзката между тях е възможна. И при това тя произтича от липса на напълване, наслаждение, което жената е искала да получи от мъжа. Но неразбирането, обществените рамки и всичко прочее е довело до това, че тя е започнала да намира такова напълване, утешение в своята другарка.

Освен това съществуват и абсолютно сериозни проблеми на хомосексуалността, които произлизат от духовния корен. Защото всичко не е така просто в нашите духовни корени. По пътя на слизането от Висшия свят в нашия свят те са преминали стадия, който в лурианската кабала се нарича „разбиване на келим” („разбиване на съсъдите”). И на това ниво е преминало разбиването на нашите души, тяхното смесване между себе си, смесването на женските и мъжките части. Във всеки мъж има части от женската душа и във всяка жена – мъжки части, т.е. в нас съществуват противоположни включвания. Доколкото това се случва на ниво падение на душите от духовно ниво в нашия свят, то едновременно са станали и такива съединения между тях, когато мъжките и женските желания са се смесили между себе си и са заели частично място една вместо друга. От това произлизат всички тези „лесбо” и „хомо” проблеми, които ние наблюдаваме и освен това още много други проблеми. И там се намират корените на всички психически заболявания.

Ние трябва да разберем че тези проблеми са съществували и съществуват. Това не е просто разпуснатост на хората, причината е във вътрешната неизправност на много високите по своя произход души. И само като поправим себе си, като се ограничаваме, като въвеждаме в себе си насилствено (насилствено!) постижение на тези корени в правилно поведение, човек поправя своя корен, поправя също и всички тези изкривявания.

Днес ние наблюдаваме огромен взрив, просто избухване на хомосексуализма, и обществото сякаш вече се смирява: какво може да направи с тези милиони мъже, които се намират в такива връзки? Т.е. когато това са един-двама човека, то явлението може да бъде потиснато, да бъде забранено, да ги сложим зад решетките и т.н. А когато са милиони? Нищо не можеш да направиш. Това вече влиза от рамките на обичайните отношения.

И всичко това се явява рожба на този кризис, който ние днес преживяваме. Това в действителност не е кризис, а усещане-отглас от онова разбиване, което се е случило в процеса на слизане на душите. Когато започнем по малко да се повдигаме отдолу нагоре в нашето егоистично развитие то достигаме ниво на постижение на това разбиване. И сега ние влизаме в най-дебелата част на това разбиване, което се случило на ниво слизане, а ние влизаме в него отдолу нагоре и тук започваме да се сблъскваме със сериозни проблеми и в бъдеще ни чакат още много неприятности.

Е. Литвар: Неприятност и? И вие се усмихвате?

М. Лайтман: Усмихвам се, защото предвкусвам, че това е неизправно по отношение на духовния свят състояние ще бъде скоро осъзнато, почувствано от човечеството като необходим етап. За да може да си проправи бързо път нагоре, през тази дебелина, образувана при разбиването на келим (това е определено място в нашата йерархия на развитие), трябва да преодолеем този слой и да достигнем поправено състояние.

А докато настъпи този момент ще се натрупват и проявяват всевъзможни отрицателни явления в нашето общество. Нашето поколение се явява първо на този път на поправяне и затова така лавинообразно с висока скорост нарастват всички тези проблеми в обществото. Всъщност, в тях няма нищо ново. Когато кабала обяснява процеса на падение на душите отгоре надолу, тя с това им показва какво ни чака в бъдеще при подемане отдолу-нагоре.

М. Санилевич: Отрицателни ли са тези явления от гледна точка на кабала?

М. Лайтман: От гледа точка на кабала те са естествени, такива над които човек трябва да работи. Т.е. интензивно да работи над себе си, за да може поправянето на душата да я преведе в правилно съотношение между желанията и наслажденията.

Е. Литвар: Вие казахте, че мъж не може да бъде с друг мъж, защото те са както Твореца. Аз не разбрах какво значи това.

М. Лайтман: Един, както е неговия Корен.

Е. Литвар: Какво значи един, ако тук ние с вас седим трима, какво следва от това?

М. Лайтман: Ние говорим за корена, за неговата природа. Мъжът чувства себе си един единствен. На тази основа, от тази своя точка той гледа на всички останали, в това число и на жените. Т.е. неговия мъжки корен, пребиваващ в Твореца му диктува цяла система от възгледи, световъзприятия, отношения, оценки, решения и т.н. най-общо цялата негова вътрешна същност. Тя произлиза от корена, който е единствен, Съвършен, Вечен.

Мъжът има влечение към абстрактни понятия, към духовност. Жената търси духовност в съвсем различен аспект, отколкото мъжът. Тя търси принадлежност, напълване, тя търси към нещо да се прислони, а мъжът – не. Той – обратно, жадува постижения, завоевания, осъзнаване. Съвсем различни са стремежите на мъжа и жената. Всичко идва от духовните корени, те определят цялата наша същност.

Е. Литвар: И така мъжът един ли е или има много мъже?

М. Лайтман: Всеки усеща себе си единствен.

Е. Литварь: Но усеща и Бог с него?

М. Лайтман: И Бог с него.

Е. Литвар: А тези които встъпват един с друг в едно полови връзки – те видимо не усещат така?

М. Лайтман: В този смисъл на думата – да. Тук е станало неправилно включване на мъжките и женските чати една в друга. И в такива мъжки части има нещо от женските, така и те се усещат един друг.

За всички има само едно лекарство

М. Лайтман: Проблема за всички ни е един, без значение кой към каква сексуална ориентация се придържа, кой какви сексуални желания има, кой е мъж и кой жена – всичко това не е важно. Защото за всички има едно лекарство – да разкрият Висшия свят и това ще постави човек на правилна позиция – „какво да правя със себе си?” Това разкритие дава такава сила на истината, че след това е невъзможно да постъпваме неверно, защото когато това се разкрива пред тебе – ти вече знаеш, че всичко бавно се възвръща към теб самия. Това е силата, която те управлява: както сега постъпиш, така в следващия момент тези сили ще въздействат върху тебе.

Вие можете да кажете – тогава като види всичко което се случва, човек не се ли превръща в марионетка?

Разкритието ни дава една единствена възможност на поведение, т.е. ние се превръщаме в машина, в робот. Ако аз знам, е като направя така на мен ще ми е добре, ако направя иначе – лошо, то доколкото по своята природа аз желая само наслаждение то аз просто съм задължен да направя така, че да ми е добре, а не лошо. Т.е. всички мои действия са вече предварително зададени – те, започвайки от момента на разкриване на Висшия свят и по–нататък, са абсолютно регламентирани. Необходимостта от какъвто и да е избор отпада изобщо.

Него го има. Защото съществуването във Висшия свят – това е непрекъснато развитие. Аз не знам какво ще се случи на всяка следваща степен – в мен има свобода на волята.

Може би ние отидохме малко далече, отколкото налагаше въпросът...

М. Санилевич: Вие говорите „Висш”. Какво значи Висш свят?

М. Лайтман: Висш по качество.

Е. Литвар: Д ушата на хомосексуалиста женска ли е или мъжка?

М. Лайтман: Объркана... Съществуват корени, които са неправилно включени един в друг. Във всеки от нас има женски и мъжки хромозоми, във всеки има женска част и мъжка. През младостта те се намират в едно съотношение, в зряла възраст – в друго, през старостта – в трето: преобладават или се подтискат тези или онези хромозоми и т.н. В жените се проявяват повече мъжки, в мъжете повече женски и т.н. Но това е нормално съотношение на мъжките и женските части във всеки мъж и във всяка жена.

Но има и объркани, които са се създали в резултат на разбиването на душата, така да се каже, неправилно са се смесили. Това са както събраните души. Те са определено количество, в тях тези две части са неправилно стиковани, те са объркани по такъв начин, че не вземат ясно положение по отношение една на друга.

Така се случва отчасти в хомосексуалиста. Може да се каже, че и в жените-лесбийки, но не е толкова ярко. И ако такава жена се свърже с мъж, роди дете, създаде семейство, то в нея тези проблеми практически изчезват. Защото децата, семейството, мъжът, дотолкова заемат нейния вътрешен свят, че тя вече намира удовлетворение в нормална връзка с мъжа и със семейството.

Е. Литвар: Хората с хомосексуална ориентация от кръгооборот в кръгооборот, при всяко свое въплъщение на земята, непременно ли ще бъдат хомосексуалисти?

М. Лайтман: До поправянето на душата.

Е. Литвар: До тяхното самостоятелно поправяне на душата ?

М. Лайтман: Да. Естествено. Така, както във всеки от нас. На мен никой няма да ми помогне да се родя следващия път по-добър, по удачен, по-умен, или храбър или мъдър.

Е. Литвар: Т .е. няма на какво да разчитаме?

М. Лайтман: Няма. Всички ние, обрано, само натрупваме все повече отрицателен потенциал. – за да можем накрая да осъзнаем, че ние се нуждаем от поправяне на душите.

М. Санилевич: На мен не ми е много ясно: смесването на духовно, на качествено ниво ли се е извършило?

М. Лайтман: Да. Нашето тяло и въобще всичко, което се случва в нашия свят, се явява абсолютно ясно, точно породено от духовния корен. Тук в нашия свят, вече няма объркване. Всичко се случва в нашите души, в енергетичните съставни, които сякаш отпечатват своите вътрешни структури върху по-грубата материя – нежива, растителна и животинска.

М. Санилевич: Т.е. ако човек е бил хомосексуалист, той постоянно ще се превъплъщава в такова тяло и ще продължава да бъде хомосексуалист в нашия материален свят?

М. Лайтман: Да, но в различните обстоятелства, в различните системи на възпитание, възможно е това да се проявява различно.

М. Санилевич: Докато не поправи душата си?

М. Лайтман: Да. И освен това, в нас на всеки етап изплуват определени потребности, стремежи, определени свойства, които в даден момент, в дадена ситуация, в дадения живот ние сме длъжни да поправим. Това се проявява в съответствие с кръгооборотите на душите, с общата система на поправяне, която се изучава в кабала. Но това е вече много сложна система на зависимости един от друг.

Е. Литвар: Девойка от Сан Франциско пита: „Как да намери своята половинка, когато около нея са само „извратени”?”.

М. Лайтман: Това явление се наблюдава днес, за съжаление не само в този прекрасен град на Северна Америка, но навсякъде и винаги. Казвам „за съжаление”, от гледна точка на тази девойка. Аз лично не съжалявам, а наблюдавам това явление като проява на нашата обща „неизправност” на земно ниво, която можем да поправим само на духовно ниво. Какво трябва да се направи? Да приемем това, което е в дадени рамки и да съществуваме? Нищо друго не можем. До този момент, докато не осъзнаем, откъде това произлиза и не започнем да се поправяме. Няма лекарство в този свят. Ние можем да избягаме за малко, да се приспособим по някакъв начин или да приспособим малко този свят под нас. Но кардиналното решение за поправянето е в самия източник. Където е източникът на това, което е неправилно, там и трябва да се извърши поправянето.

 

Проституцията – това лошо ли е или добро

Е. Литвар: Въпрос от Интернет: защо в последните години жените с такава лекота са започнали да се занимават с най-древната професия и техния процент силно се увеличава?

М. Лайтман: Както и на всички останали въпроси , принципно отговорът е един: защото ние влизаме в период на разкритие на неизправността на нашата душа – в този слой, където те са се разбили на пътя от горе надолу. Вследствие на това се случват и тези нарушения, дисхармонията във вътрешните състояния на човека. За жените е свойствено да принадлежат на мъжете, на семейството, на децата. И изведнъж ние започваме да говорим за най-древната професия. Кой е принудил жената за това? И природата и мъжете... Това, което виждаме днес се случва, защото егоизма на човека преобладава над всички условности, обществени и природни принципи. Днес хората, в своята маса, извършват много от това, което в миналото не са правили, смятайки го за вредно, невъзможно за тях. Днес те злоупотребяват с какво ли не, дори с това, което явно им вреди. Живота просто губи смисъла си. Защото в големия егоизъм съществуват по-малко възможности за напълване – и така струва ли си да се живее такъв живот, може би е най-добре да се съкрати, да се удави в наркотици, или въобще да се прекрати...

Колко са самоубийства, колко са депресии, от които хората искат да се избавят, да престанат да чувстват, да престанат да живеят! Огромно количество. Възниква въпрос за евтаназията, съкращаването на живота: „50 години. А какво да правя след това? Вземам таблетка и спокойно заспивам”.

Ние се намираме в състояние на преоценка на жизнените ценности и въобще съществуването на човечеството. Пред лицето на глобалната криза ние въобще не знаем, ще съществуваме ли след 10-20 години или не. Хората вече започват философски да се отнасят към това: “А какво ни чака утре? И какво значение има какво ще е утре? Какво може да бъде? Утре ще фалират всички банки, ще се развихрят, цунами или кой знае какво още се случи”. Неполучвайки връзка с духовния свят, човек се откъсва и от материалната действителност. Той започва да създава нови изкуствени рамки на поведение, нов свят – виртуален свят, където иска да избяга, в който иска да съществува.

И в такъв виртуален свят всичко е възможно, всичко е нормално, всичко е прието: „Аз днес мога да заработя по такъв начин, и го правя успешно”.

Вие говорите за най-древната професия. Аз се занимавам с множество различни човешки проблеми и виждам интересни явления. Девойка, която за да препечели за сватбата си, се занимава с проституция - не свързва едното с другото. И такива случаи има много. Т.е. в нея има любов, тя иска да се омъжи, да роди деца, но затова тя трябва малко да се „устрои финансово”...

В човек възниква чувство на абсолютна изолация, разкъсаност на собствения си живот: най-древната професия и принадлежността на един човек към друг, любов, съюз с мъжа. И това Показва, че хората се развиват и взаимно се отдалечават животинските и човешки части. Но това вече може да бъде отделна тема.

М. Санилевич: Аз се опитвам да разбера: лоша ли е или добра проституцията?

М. Лайтман: Нищо не е нито лошо нито добро. Това е явление, което също получава развитие. Погледнете колко за това се говори в Библията? Огромно количество. Т.е. това е явление, което съществува през целия период на историята на човечеството, което също се явява следствие на разбиването на душите и което ние можем да поправим само като поправим душите си. Защото всичко се извършва отгоре надолу и в нашия свят няма добро или лошо. В нашия свят ние наблюдаваме следствието на действията на Висшите сили.

Затова и не наказват човек за нищо и не се иска нищо от него. Как можеш да изискваш нещо, ако то е управляемо по такъв начин? Може ли в нашия свят да караш човек да се срамува, да го заплашваш, да го затваряш в затвор за неговите постъпки? Че кой е той? Той е получил всичко това, раждайки се получава възпитание, обществото му налага своите ценности, своите рамки на поведение – лоши или добри – няма значение. И по-нататък той действа като машина, която са напълнили с всевъзможна информация. Нима можем да предявяваме към човека някакви изисквания? Изисквания предявяваме към този, който го е възпитал, към това общество, в което той се намира. Това общество те е възпитало и сега иска да те и наказва за това възпитание? То себе си трябва да накаже – не тебе.

М. Санилевич: Значи се получава, че във Висшия свят няма да има проституция?

М. Лайтман: Във Висшия свят съществуват духовни корени – това е когато мъжката и женската част се обединяват заедно с Твореца. Както е казано „Мъж и жена и Твореца между тях”.

Е. Литвар: Във връзка с тези последни два въпроса. На първият вие най-общо вече отговорихте: а секса – това добре ли е или както казваха в СССР „у нас секс няма”.

М. Лайтман: Сексът е естествено природно явление, за което не може да се каже добро ли е или не, а още повече „у нас секс няма”, ако то се явява просто основа на взаимоотношенията между половете.

 

Сексът се намира в основата на всички наши мисли

Е. Литвар: И следващия въпрос на жител от Германия, който вече мисли за своето духовно предвижване, мечтае за бъдещето. Въпросът е такъв: а във Висшите светове секса по-добър ли е или не, т.е. по-сладък ли е или по-горчив, отколкото у нас?

М. Лайтман: Сексът във Висшия свят е непрекъснато явление, в което се намира душа. Затова и секса се явява най-висше удоволствие в нашия свят.

Казано е, че от момента в който кабалистите са паднали от духовно ниво в нашия свят (някога в древни времена, когато са писали Библията и останалите свети книги, са съществували много кабалисти), то истинския вкус на секса е останал само в тези, които се намират във Висшия свят или този, който го постига.

Т.е. има се предвид, че истинско духовно наслаждение, което се осъществява именно от сливането на мъжката и женската части, наричана в кабала „зивуг”, се извършва на духовно ниво и представлява сама по себе си мощно усещане от напълване на душата с Твореца.

Е. Литвар: Можете ли да кажете дали духовния секс е много по осезаем, по-остър отколкото нашия ли или не?

М. Лайтман: Да, та нали той се явява основа на това, което се случва у нас.

Е. Литвар: Има ли за какво да се стремим натам, кажете истината?

М. Лайтман: По принцип човек затова и подсъзнателно се стреми към духовния свят и сега това постепенно се разкрива все по-явно, тъй като там той ще открие истинско непреходно наслаждение.

М. Санилевич: Аз неотдавна четох такава информация, че всеки девет секунди мъжете мислят за секс.

М. Лайтман: Девет секунди? Не, съгласно кабала сексът е в основата на всички наши мисли, защото изхожда от духовния корен на единение с Твореца, където ние представляваме женската част, а Той – мъжката. И на тази крайна наша цел се основават всички явления на природата. Затова не може да има такова, че ние не мислим за него. Т.е. нашия стремеж към противоположния пол, към наслаждение изхожда именно от крайното състояние на сливане с Твореца, което се и нарича в кабала „зивуг де акаа” – постоянно сексуално съединение.

М. Санилевич: Нима в духовния свят ще мислим всяка секунда за секс?

М. Лайтман: В духовния – да, но там това е малко по-различно, отколкото в нашия свят. И затова духовния контакт е вечен, той дава на човек усещането за съвършеното и постоянно развиващото се напълване. Това не е както в нашия свят, когато се занимаваме със секс, получаваме някакво мигновено наслаждение и след това съществува голяма пауза, възстановяване на желанията, необходимост от търсене на партньор и т.н. И отново ти изпитваш наслаждение в течение на няколко секунди и отново това преминава, и отново всичко започва отначало.

В духовния свят – доколкото тези наслаждения са взаимни и взаимно отдаващи в мъжката и женската част – отгоре постъпва Висша светлина, която напълва мъжките и женските желания. Това изглежда така: две противоположни желания – мъжко и женско – се напълват отгоре с една светлина. Затова и не се потушават една с друга, а се протича тяхното постепенно, все по-голямо и голямо развитие.

Т.е. духовния оргазъм е постоянен и все повече развиваш се. Затова той и дава на човек усещане за вечен живот.

Е. Литвар: Приказно. Но вие казахте, че ние сме жени, а Твореца – като мъж...

М. Лайтман: Получаващ и Даващ.

Е. Литвар: Ние като жени? Или вие имате нещо друго предвид?

М. Лайтман: Душа по отношение на този, който я напълва, по отношение на Твореца, усеща себе си като напълваща се част, зависеща част и затова се нарича женска. Ако един мъж получава от друг някакво напълване, той също в този момент се явява женска част по отношение на мъжката.

Е. Литвар: Т.е. все пак ние говорим за свойства?

М. Лайтман: Разбира се.

Е. Литвар: Не за това, че аз мъжът ще стана в духовния свят жена, а ние говорим за свойства?

М. Лайтман: Ние не говорим за телата. Има се предвид само две категории, съществуващи в творението – желание да се напълни и самото напълване.

Е. Литвар: И желанието за напълване – това е женската част...

М. Лайтман: Женска част …

Е. Литвар: А нап ълването, т.е., Творецът – мъжката?

М. Лайтман: Да и във всеки момент се менят. Ако вие в даден момент се намирате на определено ниво по отношение на по-ниското ниво, то вие се явявате мъжка част, а по отношение на по-високото ниво вие се явявате женска част.

От постоянно менящите се съотношения между душите в духовния свят и възникват в нашия свят при разбиването всевъзможни несъответствия, проблеми, противоестествени влечения.

Аз разбирам, че това е проблем – да гледаме през нашия свят на Висшия свят или от Висшия свят на нашия свят. За новите това е абсолютно нереално – да уловят такъв поглед, такава перспектива. Но трябва макар и малко да се ориентираме в това. Няколко занятия дават вече на човека разбирането за това, какво се случва всъщност в нашите корени и как оттам слизат сили и определят всичко в нашия свят. Аз препоръчвам на всички това.

Е. Литвар: Във вашите книги написано ли е това?

М. Лайтман: Те по принцип, само за това говорят – за разкритието на мрежата от сили, които ни управляват. И оттук всичко става явно, ясно. На човек му се дава възможност сам да се повдигне, да оздрави себе си, да влезе в по-комфортни състояния.

М. Санилевич: Мисля, че е много трудно да се абстрахираме от тялото, т.е., постоянно да мислим с категориите на силите, свойствата, да се откажем от плътта...

М. Лайтман: Минутка, а ако аз отида на лекар, който започва да ме изследва, прави някакви анализи и след това започва да ми разказва за всякакви химични реакции, които се случват в мене, за това какво в мен работи добре или зле. Казва ми за всякакви неща, които излизат от мен. За какво говоря аз? Аз говоря за тялото? Аз говоря за някакъв инструмент, за система, която излиза от състояние на равновесие под въздействие на определени сили на неживо, на растително, на животинско ниво, на ниво на възприятия, памет и т.н. Човек – това е система, няма как да избягаш от това. Ние не можем така примитивно, както в телесериалите да говорим за него.

Така че, живота ни заставя да разберем себе си, ако ние искаме да достигнем истинско комфортно състояние. Няма къде да избягаш. Иначе се отваряш за наркотици и край. Това не е решение.

 

За йерархията в напълването

М. Санилевич: Защо на мъжа му е достатъчно да погледне на жената и на него вече му става добре, а жената трябва и да чува и още какво ли не...

Е. Литвар: На мен не ми стига да погледам...

М. Лайтман: Не, не е малко.

Е. Литвар: С удоволствие гледам, но...

М. Лайтман: « С удоволствие гледам» - значи ти вече се наслаждаваш. Жената от това, че гледа мъж на улицата (ако тя въобще го забележи, но като правило не забелязва), не изпитва никакво наслаждение. Тя изпитва наслаждение от това, че и принадлежи или може да и принадлежи, защото това на нея и се иска още от самото начало (така, както да допуснем, някаква вещ). Тя не гледа на мъжа като го оценя от гледна точка на някакви стандарти за мъжка красота. Тя не чувства в това за себе си източник на наслаждение, тя не гледа на това.

Мъжът вижда в жената всичко, което се отнася към нейната животинска част. И в това отношение, разбира се ние можем да кажем ние сме повече животни, отколкото жената. Признайте си.

Е. Литвар: Нещо повече, на мен дори ми харесва тази моя „животност”.

М. Лайтман: Но, да. Но ние говорим не за това, което ни харесва, а говорим за йерархията на напълването. Напълно естествено, че в мъжа тя е по-примитивна, отколкото в жената. Но все пак, това е защото съвременния мъж и въобще мъжът от нашия свят, се задоволява само от това напълване. А ако той се развиваше по-нататък, тогава би видял, че по принцип от съюза с жената той може да достигне огромно духовно напълване. И тогава разбира се той би гледал на нея и би я оценял така, както желае жената: „Защо ти не ме оценящ като човек – вътрешно?” Мисля, че сте чували такива думи от жените не веднъж?

Ето тук и става конфликт. Мъжът в нашия свят не гледа на жената като на духовен партньор, а жената желае именно това да види в мъжа – духовен партньор. Затова и го оценя не по външност, а по надеждността в това свое вътрешно напълване, а мъжът я оценя така, както нашия уважаван другар Евгени.

М. Санилевич: Аз имам въпрос за външността. Може би малко личен, но мисля че с мен ще се съгласят няколко милиона, десетки милиона мъже. Имам предвид тези, които губят в спорните зали по няколко часа на ден, за да приведат своята външност в порядък. И кой знае защо те са уверени, че на жените това им харесва.

М. Лайтман: Това не е вярно. Така само им се струва на мъжете, те въобще не разбират в този случай жените. По такъв начин те искат да допълнят, да компенсират своите вътрешни недостатъци, някакви проблеми.

Всичко което ние правим, произлиза от нашето вътрешно желание да достигнем някакво напълване, по-съвършено състояние. Ако аз го чувствам не в това да бъда по-силен, а в това да бъда по-мъдър, аз търся мъдрост. Ако аз смятам че по-съвършеното състояние е в това, да бъда в нещо особен, аз с това се и занимавам. Само с това. Съществува ясен, определен разчет, зависещ от вкусовете, обществото, насоченостите, принципите и т.н.

Но жената оценя външността на мъжа много повърхностно. Ние говорим за нейната сериозна оценка, а не за тази, когато тя иска да се покаже с някой мъж пред очите на другите, за да и завидят. Тогава съществува съвсем друго решение на въпроса: как тя ще изглежда в чуждите очи, доколко ще и завидят, доколко от това приятелките и ще се почувства зле, когато видят какъв хубав партньор има. Това са вече съвсем различни неща... А ние говорим за повече или по-малки естествени подбуди – наши и на жените.

Практически жените не избират мъжете по външни данни. Не. Още повече по неговата физическа сила. Такава оценка отсъства в жените. Има я, само ако трябва да се похвалят пред другите. Така това не е неин личен избор, а тя взема за основа оценката на обществото.

Е. Литвар: Навярно все пак са съвсем прави. Сега е много разпространено по света жените да ходят на заведения, където гледат красиви мъже, демонстриращи им не толкова тяхната сила, но и сексуална привлекателност. И жените сериозно се впечатляват от това и плащат луди пари.

М. Лайтман: Ние вече говорихме, че човечеството влиза в най-последния етап на земното си развитие, който се нарича „осъзнаване на злото”. Осъзнаване на злото, порочността на егоизма, на собственото състояние в резултат на разбиването на душите. Всички кризи, които преживяваме, всичко болезнени състояния, които днес се проявяват в обществото са естествени, но в своя извратен, болезнен вид. Ние трябва всичко това да преживеем, трябва да го разберем, да осъзнаем, че това не са естествени, правилни връзки, а обратно, проявяване на болест, диагноза, която трябва заедно да поставим. А диагнозата е много проста – развалени души, непоправени души, разбити души. Ние трябва да ги поправим и тогава ние ще достигнем прекрасно хармонично състояние, съвършенство, вечност, хармония между себе си, вътре в себе си и всичко ще бъде хубаво. Но до тогава ние трябва много ясно да осъзнаем какво става с нас. За това помага кабала.

Така че, секс е нещо добро, и любовта, и всичко за което говорихме в предишните предавания. Но постигането на Висшите сили, и това как те действат на нас – ни са нужни, за да можем да преживеем, за да достигнем комфортен живот. В това, което се случва днес с нас, е съвсем начален кризис на нашата вътрешна неизправна природа, която едва се проявява.

Защо с всеки изминат ден кабала става все по-търсена? Тъй като тя обяснява на човека към какво той е дошъл през хилядолетията на своето развитие. Гледай какви древни, дремещи, неизменни инстинкти изведнъж се подемат в обществото и той започва да ги провъзгласява като ценности.

Е. Литвар: Следващата наша среща ще бъде посветена на любовта, семейството, брака, децата, майчинството и т.н.

М. Лайтман: О, това са по-малко развалени явления в нашия живот. Също неизправни разбира се, но не до такава степен. Защо пак казвам това – защото в секса това така се проявява. Ние казахме, че това е най-дълбокото, най-силното желание в човека, затова неговото напълване е най-силно, но най-кратковременно. Затова около него се върти нашия живот. Доколкото интензивно се проявява тази сексуална „болест” в човечеството – дотолкова бързо човек осъзнава необходимостта да разнообразява живота си.

Защото когато изведнъж – след всичко хитрини, които човечеството се опитва да създаде, поставяйки си изкуствени цели, измисляйки всевъзможни способи за сексуални наслаждения – то се разочарова, в него ще изчезне най-основния източник за самонапълване.

Представяте ли си, ако изведнъж изчезне секса от днешния живот на мъжете (на жените в по-малка степен), какво ще се случи тогава? А заради какво да живеят? А какво остава тогава? Футбол, да похапнат и да пийнат?

Това разочарование, тази пустота сега ще се проявява все повече и повече. И тогава няма да има просто за какво да живеем. Депресията ще хване човека в капана си, който Твореца е приготвил за нас: замисли се над нивото на собственото си съществуване, ти си длъжен да отидеш във Висшия свят.

 

След избухването ще настъпи спад

М. Санилевич: Може ли така да се случи, че в нас да изчезне желанието за секс?

М. Лайтман: Разбира се!

Разбира се! След всички тези пикове идва спад. А какво става днес с извращенията? Нарушават се всички тези връзки – мъжки, женски, семейни, деца и т.н. Това всичко ще доведе до загуба на възможността за напълване от секса. Това е страшна работа. Никаква виагра, нищо няма да може да помогне.

М. Санилевич: Трудно е да си го представим...

М. Лайтман: Днешното избухване ще доведе до такова състояние. Винаги се случва така с всяко явление: отначало възниква неговия последен, предсмъртен, или някакво такова оживление, а след това – угасване. И на човечеството ще му бъде лошо. Ето тогава ние кабалистите, ще можем все пак да излезем на сцената и да кажем: „В нас има лекарство!”

Е. Литвар: По такъв начин, получава се, че броя на хората на земята и раждаемостта ще спаднат рязко?

М. Лайтман: Това и наблюдаваме.

Е. Литвар: Не, сега това е незначително, а така рязко...

М. Лайтман: Ние се намираме само в началото на този процес, който е започнал само преди 20-30 години. А всъщност, от пет – шест години, откакто то се проявява вече отчетливо. Преди 20 години никой не говореше за това, че човечеството се намира в състояние на криза. Някакъв Римски клуб само споменал нещо и повече нищо. Учените даже не са се и сетили кой от философите е споменавал нещо за това (Фукуяма малко е споменавал на тази тема). И какво после? А днес – вестниците не минават без това!

Този кризис – развиващ се, кабала е предсказала преди хиляди години: затлачения път на технологичното и културно развитие на човечеството и необходимостта от духовно развитие. Ето сега това се случва. Надяваме се, че това ще е в наше време. Така че всъщност вечния и съвършен оргазъм е пред вас.

Е. Литвар: Благодаря!

  Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

 

 

 Видео запис - част 1

 Видео запис - част 2

 Трейлер

 Аудио запис (9.6 Mb)

  Избрани откъси

 Духовни корени на секса (0.69 Mb)

 Секс и свобода на волята (0.43 Mb)

 Безразборния секс (0.77 Mb)

 Отношението към секса (0.4 Mb)

 Сексуалните отношения до брака (0.76 Mb)

 Вярността и измяната (0.58 Мb)

 Еднополов секс (1.32 Мb)

 За древната женска професия (0.41 Мb)

 За душата на хомосексуалиста (0.43 Мb)

 Секса на духовното ниво (0.65 Мb)

Кабала и възпитанието

Възпитанието – втора природа

От урока на 21 ноември 2007 г.

Лектор: Михаел Лайтман

Привичката – втора природа

Въпрос: Учили сме, че човек се ражда с вече заложени в него наклонности (решимо). Какво значи да придобиеш решимо? Нима човек може сам да промени своите решимо?

 

Не става дума за онези природни наклонности (решимо), с  които сме се родили и които се наричат наша естественна природа, действаща в нас на нивото на инстинктите. Има също решимот (информационни записи), които се разкриват според степента на нашето развитие, изхождайки от скриването и изплувайки в нашето съзнание така, че аз изведнъж започвам да искам нещо, да чувствам или да възприемам нещо ново.

Но тук се говори за допълнение към моята изходна, инстинктивна природа, което се нарича «втора природа». И тя се придобива за сметка на привичката.

Човекът има едно общо желание да се наслади – да избягва страданията и да получи удоволствие. Това общо желание, този автомобил ние можем да насочим в някаква посока. Ако аз през цялото време я насочвам в една определена посока, то аз натрупвам от нея впечатления – от кли и напълване, и отново, кли и напълване. И така аз дресирам своето животно и в него остава запис за това състояние (решимо), сякаш то ми е било дадено от природата.

Затова, това се нарича  «втора природа». Природните, изходните решимот продължават да работят в мен. Но върху тях аз изграждам своята втора природа. И тази втора природа е обикновено много по-силна и по-ярко проявяваща се, защото в това аз имам подръжката на обществото. И аз се възползвам от това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Какво правим ние с помощта на възпитанието? Цялото възпитание – това е създаване на втора природа. Ние създаваме в човека всевъзможни навици за такова поведение, при което той би се чувствал по-добре.

В действителност, това е съвсем неудобно за човека. Може на мен да ми е по-удобно да си трия носа с ръкав, знаете как правят децата. Но не, мен са ме научили да постъпвам ето така, по определен начин, и аз не мога иначе, дори ако никой няма да види. И това се отнася за много неща: как използваме банята, тоалетната, как спим. Нас са ни научили така и ние сме свикнали, и вече не можем по друг начин. 

Не дай Боже да се случи нещо с човека, да си счупи крака или да му направят операция и да се наложи да смени обичайната си поза. Това е необичайно трудно. Обърнете внимание на такива дребни, но показателни примери. И всичко това е само неговата втора, придобита природа: както майката някога го е поставяла, към тази поза той е привикнал. Да не говорим пък за обичайната храна или маниер на поведение.  

Ние казваме: това се отнася към менталността. Но какво значи менталност? Вземете което и да е дете – в каквато среда го поставите, такова и ще стане. И това ще стане негова втора природа, която е необичайно сложно да променим. Тя вече остава в него и той трябва над нея да придобива различни други наслоявания.

Освен нашите основни, базисни решимот, които изобщо почти никак не са оформени – всичко останало в нас изхожда от втората природа, тоест, от възпитанието. И сега, когато ние искаме да възпитаме в себе си духовната природа, ние се нуждаем от нов метод на възпитание, корено различаващ се от онова, което вече сме минали.

НовоТО поколение – друг подход кЪМ жиВОТА

Сега ние трябва да възпитаме себе си в усещането, че отдаването – това е нещо добро. Преди това на теб просто са ти казвали как да спиш, как да ядеш, как да седиш: да правиш така е красиво – а така не е красиво, така е прието – така не е прието. Ти попиваш тази информация от книгите и отвсякъде, гледаш някакъв филм и прихващаш техните норми на поведение – ти се учиш от тях. Обикновеният човек от нашия свят цял живот се държи така, както се е научил, гледайки сцените на някой филм или виждайки нещо на друго място. Той няма абсолютно нищо от самия себе си.

Той е видял как трябва да бъде това, харесало му е по всевъзможни причини, и той е приел това Като образец, при това, напълно неосъзнато. Сега той и действа в съответствие с това.

Баал Сулам казва, че аз не седя така, защото на мен така ми се иска, и лежа така, и ям така – а обществото ме задължава на такова поведение. И когато сега ние започваме да се възпитаваме в духовното, ние трябва много добре да изучим как става това.

И същото се отнася до възпитанието на новото поколение. Ако в човека има точка в сърцето, той веднага преминава към изучаване на науката Кабала. Но цялото ново поколение, тоест, дори онези деца, които нямат точка в сърцето, все пак се отличава с напълно друг подход към живота, в сравнение онова, което беше преди едно-две поколения.

Затова всички програми за обучение, разработени от министерството на просветата, и всички методи, които се опитваме да намерим за тях, за да подействат върху тях – не действат. Та това е абсолютно различен житейски подход, те виждат всичко по друг начин, те по друг начин се отнасят към живота. Те го разглеждат в напълно различно сечение, сякаш са извънземни. Това е нещо напълно непознато за нашия свят.

Засега ние не чувстваме съвсем това. И на мен засега ми е трудно да формулирам това, но е видно, че това много се различава. И затова, или с помощта на кабалистите, или когато самите преподаватели израснат за сметка на страданията, те ще могат да намерят подходящата методика на възпитанието.  

Разбира се, на тях им е необходима помощта на кабалистите, защото те сами няма да могат да разберат каква е природата на новото поколение. Но това ще бъде много трудно, защото разривът между тези поколения е станал просто катастрофален. След още пет години, когато тези деца ще наближат двадесетгодишната си възраст и ще започнат да встъпват в живота – този живот много ще се промени.  

И при тях също «навикът е станал втора природа», но общото кли вече се е променило и затова ще изисква и още сега изисква съвсем други форми на поведение.

Как да СЕ научим на алтруизъм?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: На мен ми е ясно как може да научиш да отдаваш в действие. Но отдаването – това е вътрешно отношение. Та как може да се възпита това в човека? С група приятели това е някак ясно, но ако пред теб стои един клас от деца, то как да ги научиш да се отнасят един към друг алтруистично?

Аз не мога сега да дам общи решения как да вземем един клас от деца и да започнем да работим с тях по този начин. Но аз мисля, че всички виждат примери на лошо възпитание, когато едно дете или няколко такива лоши деца в клас могат да станат инициатори и напълно да развалят класа, повличайки го в своята посока. 

Същото може да се направи и в обратната форма. Вземете няколко деца, тихичко се договорете с тях. Попитайте ги: «Какво искате – велосипед след завършване на учебната година, пътуване в чужбина, пари? Всичко ще получите! Но нека да свършим една такава особена работа във вашия клас: вие двамата или тримата ще бъдете лидери, само че тайно ще се договорим, че вие ще водите класа към това, което ние кажем». И вие ще видите, че те ще могат да направят това.

Нека това да стане и срещу възнаграждение, както пише Баал Сулам. Ти наемаш хора, които ще работят за теб. Да допуснем един такъв пример. Какво лошо има в това? 

Тук може да се измислят хиляди различни хитрости – аз не зная, не съм педагог. Но е възможно да се използва природата на човека и да се възползваме от всички течения, които съществуват в групата, представляваща класа: от нейните лидери и подчинени, от отношенията между момичетата и момчетата, от красотата и силата – тоест, да се играе с егоизма.

Ясно е, че не е нужно да се изобретяват някакви абстрактни методи. Трябва да се действа за сметка на това, че те действително могат да бъдат купени, за да разкрият те постепенно онова, което им подхожда по характер, и след това да разберат, че това носи голяма печалба. Започнете да раздавате медали, някакви особени призове – но в действителност, и за да възприемат всички на сериозно това, в противен случай няма да получат нищо.

С нашето желание да се насладим може много лесно да се играе и да се направи с човека всичко, каквото искате – всичко, което ни е необходимо. Трябва само да се знае как да се приближим до неговото его. И не с насилие и с наказания, не със заплаха от арести, а да ги привлечем с възнаграждение – това, което се нарича чрез «ло лишма». Това е възможно.

Човекът, в края на краищата, търси наслаждение – как да удовлетвори своята гордост, жаждата си за удоволствия, власт и слава. Тези желания му внушава обществото, освен телесните желания, които са му присъщи по природа, останалото – това е желанието за пари, власт и знания. Така че, използвайте това!

да обучиш на науката на живота

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз се опитвам да разбера в какво се състои разликата между алтруистичната организация, която също те учи да отдаваш, и понятието за отдаване в кабала? По какво се различава изразяването на едното и другото отдаване?

За нас е важно децата да учат основно не тези предмети, които сега изучават в училище, а половината или по-голямата част от времето си да посветят на изучаване на света, в който живеят: неговите системи, как работят всички системи в тялото на човека, в материалната природа, в природата на духовното, какви отношения съществуват между хората, какви отношения има между душите.

Тоест, всичко трябва да бъде свързано и насочено само към една цел – да се покаже на човека: «Гледай в какъв свят се намираш! Виж какво има около теб, на какъв принцип действа цялата природа, за какво наказва и за какво награждава тя. Хайде да видим как можем да се споразумеем с нея, иначе те очакват ето такива последствия...» Тоест, ние го учим на науката на живота.

За това е нужно да отделим по-голямата част от времето, включвайки игри, спомагателни пособия, филми, екскурзии. Всичко това е необходимо, за да установим човека в правилното състояние по отношение на природата. Трябва да му предложим: «Нека те заведем в затвора, в болницата и да те затворим в някаква стая, за да прекараш там целия ден. За какво ще мислиш? Как ще започнеш да се отнасяш към това?»

Трябва да го учим на живота – с любов, чрез разбиране и обясняване, в никакъв случай с принуда. Но трябва да му дадем впечатления, нали накрая навикът става втора природа. И ние трябва да му покажем и да внедрим в него всевъзможните примери на стандартно отношение. Сякаш в един филм аз виждам как се държи героят и също искам да бъда такъв.

Затова трябва да преподадем на детето всевъзможни форми на поведение, но така, че то само да ги провери върху себе си: доколко едно нещо е добро, а друго – лошо. Това се нарича образно обучение и така човек се учи и получава впечатления. Всичко това трябва да се съпровожда с обяснения, с разбор на ситуациите, с анализ. Това се нарича образование.

А днес ние просто пълним мозъка на детето с всякакви знания и данни, които то смята за напълно неважни и ненужни. И колкото повече расте неговият егоизъм, толкова по-силно то отхвърля такова обучение, тъй като не вижда никаква връзка между онова, което получава в училище, и това, което, според неговото усещане, му е необходимо.

Защо са му историята и географията – какво му дава това? То дори не иска да получава професия, защото не вижда това да му дава някаква свобода или да му носи удоволствие. Също както в анекдота за мексиканския каубой, който си почивал под едно дърво. Аз и сега без всякакво образование мога да лежа така под едно дърво. Та защо трябва да работя 30 години, за да лежа след това под дървото? Аз ще правя това още сега.

Проблемът на съвременното образование

Огромният проблем на нашето образование е в това, че то не е предназначено за това, да изгради човека. То е било замислено с цел да се направи от човека някакво винтче в общата система, когато сме се развивали като технократско общество и ни е бил нужен на едно място работник и специалист на друго място: лекари, инженери и т.н. – и толкова. Точно това сме били способни да направим от човека – нищо друго, освен това.

В онова, което засяга самия човек, ние никога в нищо не сме преуспели. Или това са били диваците, които са живели в Европа още преди триста години, а преди петстотин години хората са живели просто сякаш още не са слезли от дърветата. Това е било нещо ужасно, освен някакви отделни личности, които също по своите вътрешни качества са били варвари.

И цялото това образование, дошло при нас от Европа, прието също и от народа на Израел, не преследва целта да изгради човека, а само да изучи специалист в някаква, нужна за нас професия.

Тоест, на нас не ни е нужен човек! На нас ни е нужен познавач: в медицината, в машиностроенето, в още нещо ... Ние не свързваме с това никакви човешки качества: за нас не е интересно какъв е подходът му към живота, какво е отношението му към обществото – нищо. Какво значение има всичко това? Аз ти плащам, ти вършиш работата – това е всичко.  

И съответните изисквания предявявахме към училището – без значение, дали това е начално училище или висше. Ние се грижихме само за това. А сега ние трябва да приключим с такова образование, защото искаме това или не, то само ще приключи със себе си, защото младото поколение вече не приема такъв подход.  

Такова образование за тях вече сякаш не съществува, те не го желаят. Като максимум, той е съгласен да получи някаква проста професия, за да го оставят на мира всички, и той да може да съществува някак самостоятелно. А във всичко останало той иска да бъде оставен на самия себе си.

Тук се е извършил качественият преход между поколенията.

Целта на новото образование – човекът, а не сборът от знания

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Получава се, че това образование трябва да бъде много лично, с персонален подход към всеки?  

Не, това образование не трябва да бъде персонално. Това съвсем не е онази методика, по която се занимават с умствено изостаналите деца или при особените отклонения в поведението. То може да бъде за всички заедно. Трябва само точно да се изясни неговата насока – че то е насочено към човека, а не към сбора от неговите знания по различни предмети.

А ако ти не се насочваш към човека, то ти вече на всеки по друг начин поставяш оценки. Не в зависимост от това, колко той е усвоил или не от премъдростите, за които си му разказвал, а доколко той самият е разбрал, доколко в него се е записал целият този процес на вътрешно изясняване, доколко върху него влияе тази малка група, и доколко той влияе върху нея. 

И всичко това се обяснява с хиляди примери, показващи на децата, как те сами могат да постигнат всевъзможни цели без всякакво усилие, ако знаят по какъв начин да насочат обществото, като един общ кораб, който  ще ги доведе до всяка цел, каквато пожелаят. Ти учиш всеки от тях, как трябва да използва групата.  

Това е, все едно си на плаване, тук трябва изкуство. В крайна сметка, корабът достига целта, но само с нашето участие. 

Аз съм далече от всички тези въпроси, но ако ние се свържем с някакви кръгове, които обсъждат това и се занимават по необходимост с него, по силата на своята работа, то ние бихме се проникнали от техните въпроси, потребности, проблеми и бихме могли да обясним повече. Аз обикновено се опитвам да обясня въпросите «ло лишма» - «лишма», а така ние бихме били по-близко до публиката, до обществото.  

Ако ние можехме да обясним в разбираема форма решението на проблема на образованието, мисля аз, хората биха чули това, защото това е проблем, засягащ всекиго. Всеки е или баща, или майка, и се безпокои за това. И ако ние дадем ясно обяснение и предложим едно красиво решение, то това би било прието.

Техники на зомбиране

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Някога в киното преди филма прожектираха една такава реклама, която има особен психологически ефект. Всяка секунда на екрана се сменят три кадъра и в главата на човека сякаш се запечатва каква стока той трябва да купи. И без самият той да желае това, след това отива и го купува. Може и тук да се направи подобна ролка и да я въртим навсякъде, за да убедим човека, че отдаването е добро и трябва да се откаже от егоизма?  

Не, с това ти ще направиш от човека животно. Той действително ще свикве и ще придобие втора природа, получавайки такива впечатления и информационни записи (решимот). Да допуснем, ти дори би могъл да вкараш в мозъка му някакви кабели, да се включиш към паметта му и да изгориш там клетките с всевъзможните желания. Но с това ти не изграждаш човека. Това е против природата и затова няма право на съществуване.

И затова човечеството не е съгласно с това и не приема такива неща, въпреки че техниките на зомбиране се и използват на изборите, за всевъзможно манипулиране на публиката. Но техните способности са много ограничени, те работят само по законите на тълпата и не са насочени към човешкото осъзнаване. И затова те не се задържат дълго. Тук самата природа издига препятствия, самият Творец, и не дава възможност на това да съществува.

Затова на нас ни е забранено да използваме такива методи. По такъв начин ние бихме искали да внедрим вместо науката Кабала и методиката за поправяне – методика за поправяне като нещо, породено от този жесток свят, при което ние властваме над човека. А цялата наука Кабала е предназначена да доведе човека до осъзнаване, за да може той сам, със свои сили, по свое решение и свободен избор да постигне подобие на Твореца. А ти искаш да направиш от него един робот, машина, която само ще изпълнява онова, което ти е изгодно на теб.

Това е съвършено противоположно на развитието. Вие можете да прочетете за това в множество книги, ню ейдж или фантастични, но тези идеи никога няма да се въплътят в реалността, защото са в разрез с общия закон на развитието. Това няма да се получи, на никого няма да се отдаде да постигне успех в това.

Как да обясним, че е нужно да се изучава кабала?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Родителите желаят само доброто на своите деца, затова искат те да получат някаква професия, след това добра заплата. И как да им обясним, че Кабала също помага в живота и че това не е просто една философия?  

В това се състои цялата ни работа – да съумеем да обясним на всеки какво представлява науката Кабала и доколко предлаганото от нея решение е глобално, успешно, единствено възможно, едновременно естествено и неестествено, което идва при нас като резултат от осъзнаването на общата природа. По такъв начин ние разкриваме пред човека законите на света – абсолютни, вечни и съвършени.

Желаем ли това или не, но тези закони влияят върху нас и ние се намираме под тяхната власт, затова си струва да ги изучим и да ги използваме. Колкото по-добре успеем да обясним това на всички, толкова повече ще преуспеем – и ние, и цялото човечество.

Сега трябва да обсъдим по какъв начин да материализираме нашето послание и бързо да излезем с него, използвайки всички достъпни за нас средства, включително средствата за масова информация. Да излезем при народа и да започнем тази кампания, докато не се сдобием с успех – тоест, до самия Край на поправянето.

Няма никакви възможности повече, освен образованието. Цялата кабала – това е образование и тя е призвана да научи човека как да поправи себе си.  

Наказанието като реакция на нарушаването на законите на природата

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ще съществува ли наказание в бъдещото общество и, в частност, по отношение на децата? Защото вие казахте, че тук насилието е недопустимо? 

Наказанието съществува, но то трябва да бъде такова, че човек да разбере, че това е наказание, и че то идва върху него от природата в отговор на неговото поведение, нарушаващо равновесието с нея. А не това, че аз го бия, защото на мен така ми се иска и на мен ми се струва, че той е заслужил това. И тогава той бяга от мен, ненавиждайки мен и това общество, което го притиска.

Трябва да му покажем, че тези удари идват не от обществото (и това е главното) – а от природата, въпреки че, може би, и чрез обществото, и това е, защото той не се намира в равновесие с нея. Това е идеалното състояние. Сякаш стоя пред един пламък или на ръба на една пропаст и зная, че не трябва да скачам. Защо? Защото така – такъв е законът и няма какво повече да се пита. Можеш да мъдруваш колкото си искаш, но законът е пред теб: моля, скачай в пропастта или в огъня, и ще приключиш своя живот.  

Човек трябва да види това в такава форма и да разбере каква вреда си нанася, нарушавайки законите на природата. Трябва да му покажем, че ако той прави това по незнание, има такива закони на природата, които действат върху него, съобразно нивото на неговото развитие. И ние виждаме това по примера на малките деца, които природата сякаш пази, за да не си навредят. А има такива закони на природата, които не вземат под внимание това, дали човек разбира и дава ли си сметка какво прави. 

Нужно е това подробно да се разгледа и да се обясни на човека. Ние, всъщност, го запознаваме с този свят, в който той се намира. И чрез това осъзнаване той постепенно ще разкрие не нашия свят, а света на Безкрайността, на Твореца. Това е, което ние трябва да му покажем.

Засега на него му се струва, че той изпълнява законите на сляпата природа, на неживата природа. След това той преминава по-нататък, към законите на растителното, животинското, човешкото ниво и излиза на такова стъпало, където разкрива че цялата тази природа представлява една мисъл, едно желание, любов и само отношение към него. Това се извършва поетапно. 

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но в обществото на бъдещето ще пошляпват ли децата и ще има ли затвори?  

Може да се изпрати човек в затвора, и за това пише Баал Сулам в своята статия «Последното поколение», но при условие, че наказанието изхожда от поправеното общество, когато човек вижда, че то така е устроено и няма друго общество.  

Той може да се скрие и да търси друго общество, но той знае, че това общество, в което се намира, го устройва в едно отношение, в друго и в трето. Но тези закони са абсолютни и се отнасят не само за него, а за всички членове на обществото. И той знае, че обществото почита онзи, който изпълнява тези закони. По такъв начин обществото го възпитава. А ако в нещо то не устройва неговия егоизъм, и той трябва да знае, че неговите закони са такива. Но тези закони са абсолютни и касаят не само него, а всички членове на обществото. Той знае, че обществото почита този, който изпълнява тези закони. По такъв начин обществото го възпитава.

Но човек трябва да разбира, че обществото го възпитава така, защото иска да изпълни общия закон на природата, а не защото начело на обществото стои някакъв негодник, който прави, каквото му се прииска, мислейки само за своя джоб и слава. Необходимо е широко обясняване и убеждаване.

Баал Сулам пише, че трябва през цялото време да убеждаваме хората и да им даваме доказателства, че по друг начин е невъзможно, и че ние нямаме избор – иначе ни чакат война и други страдания. Той споменава за това само с няколко думи, но това определя върху каква основа трябва да се извършва прктическото обяснение.

Задачата на образованието – да отговори на въпроса «В какво се състои смисъла на живота?»

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Не е ясно, дали образованието трябва да бъде насочено срещу природата, или то се развива върху нейната основа?

Образованието е призвано да покаже на човека какво представлява природата. Много е просто. В това се състои задачата на образованието. Детето не знае какво е това природа и аз му обяснявам. И аз не само обяснявам, а му предавам келим, за да може то след това само да намери обяснение – това и се нарича наука.

То изучава, как едно нещо е свързано с друго, учи се от опит как да изследва нещата, да намира връзките между тях, да прави анализ и синтез, да заимства знание от другите. Трябва не просто да вложим в него някакви данни, а да го научим как само да ги получи и обработи.

Но, в края на краищата, аз го уча, че то се намира в природата, тоест, в Твореца. В това се състои цялото образование.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но в естествените науки вече съществува такава система на образование – изучаване на света и на това, как той е построен на физическо ниво. Дори в малките класове има такъв предмет, като природознание, физика.

Не, ние съвсем не изучаваме тези предмети в правилната форма. Във всички тези предмети не се обяснява причинността и целенасочеността на природата. Не се говори за главното: «Защо съществува тя? Как тя влияе върху мен, стремейки се да ме придвижи към някаква цел? Защо светът е създаден именно такъв, където в интегрална форма се съединяват всички видове природа: неживата, растителната, животинската и човекът?» Ние нищо такова не преподаваме на децата!

Ние не преподаваме това от гледна точка на самия човек, не сме насочени към него, за да покажем какво придобива той по този начин. Всеки предмет трябва да отговаря на въпроса: «В какво се състои смисъла на моя живот? Защо ми е нужно това? Защо това е построено за мен?»

защо децата не искат да се учат?

Целият свят е ергометричен, той е построен само заради човека. Ако аз зная, че той е построен за мен, за да се науча на нещо и да мога някак да използвам това нещо за своето благо, а без това няма да постигна желаната цел, то аз ще го възприемам по напълно различен начин. Трябва да се покаже на моя егоизъм, че този свят е създаден за мен.

С какво ще ми помогне в живота, ако знам строежа на някакви бръмбари или всички геологически и исторически периоди? Или дори в математиката, такива сложни неща, които няма да ми свършат работа, за да направя покупки в супермаркета? Защо ми е повече? На мен са ми нужни някои необходими за живота знания – и толкова. 

Така трябва да се покаже на човека кое знание му е необходимо за живота. И тогава ние ще видим, че 99% от това, което човек учи в училището – му е напълно ненужно. И затова децата не искат да учат.  

В човека има желание да се учи, защото в него има егоизъм. Но то идва в училището, оценява го със своя критичен поглед на човек от новото поколение и вижда, че го заставят да учи напълно изкуствени неща, и тук няма никаква връзка между онова, което той по своето вътрешно убеждение би желал да получи, и заради което е дошъл.  

Той е мислил, че ще му разкажат нещо интересно за него – привлекателно за неговия егоизъм, за неговото желание да се наслади. А на него му разказват нещо, което изобщо не го вълнува. 

И докато в него не се разгърне егоизмът, може би до първи – втори – трети клас, той още може да се влачи някак. Но по-късно той просто вече не е в състояние да прави това.

А освен това, него не го вдъхновява скоростта на обучението и поглъщането на знания. Неговият вътрешен двигател се върти много по-бързо, което сега се нарича хиперактивност. А тук идва някаква учителка, която сама нищо не знае нищо за живота, и започва да му чете морал и да му обяснява нещо.

Какво може да обясни на детето тя? Какво знае самата тя, освен онова, което са й разказали на някакви курсове? За какво може да говори тя с него? Тя изобщо не е настроена към него, сякаш излъчва на друга вълна.

Ние не разбираме, че това поколение е много особено. То не възприема на същата стандартна честота FM, като предходното поколение. То има абсолютно различно приемателно устройство.

«Възпитавай МОМЧЕТО съгласно пътЯ му»

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но аз искам да попитам, днес детето нуждае ли се от някакво голо знание? Извън връзката с целта на съществуването, а просто за чистото знание?

Не. Казано е от мъдреците: «Възпитавай момчето съгласно път му». Но нима ние действаме съгласно неговия път? Нима ни е известна неговата душа, надеждите на това поколение? Нищо не е известно – това не е образование! Образованието трябва да върви «съгласно пътя» на детето.

Как ние избираме днес предметите: «Ето това те трябва да знаят! А ето това, как не – също е нужно! Как така те няма да знаят историята така, както ние сме я учили – разбира се, нужно е! Географията – също да!» А защо? Цялата география може да се разкаже, показвайки няколко красиви филма. И детето ще се учи с удоволствие. А какво му разказваме ние?  

Аз помня, как десет години учих в училище (сега вече учат дванадесет), и от четвърти клас ние вече имахме география. Тоест, шест години, веднъж в седмицата имахме урок по география, сметнете, колко часа са това! Аз не казвам, че нищо от това не е останало в главата ми. Останало е, но какво ми дава това? Нашето образование не се съгласува с природата на човека – и в това е целият проблем.  

Преподавателите идват от миналото поколение и искат да възпитават младото поколение – а това не им подхожда. Вие можете да възразите: «Но такъв е законът на природата! Именно родителите трябва да учат младото поколение». Но влизайки в него... Затова е написано: «Възпитавай момчето согласно пътя му». Не съгласно твоя собствен път, а съгласно неговия път. Иначе ти не можеш да бъдеш учител. Това е много тежко изискване.

Учители, ученици и родители – равноправни партньори

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Един от големите проблеми на образованието е, че детето не се чувства уверено и защитено в училище.

Това е и проблем на учителите, защото днес учителят в училище не знае как да се справи с класа. Той иска да властва и не може. Иска да установи контакт с децата и не умее. Той също се чувства неуверен и незащитен.

Чувството на неувереност в учителя и в детето е предизвикано от отсъствието на правилен подход. Ако те бяха в такива отношения, както ние тук сега ... Ние с вас, изучавайки тук кабала, също се учим в клас, не е ли така? Сега тук седят също такива «деца» (не е важно, че са на по четиридесет години) и се учат.

И ние се учим заедно, заедно решаваме проблемите и отговаряме на въпросите. Ние се стараем да изучим онова, което ни разказват кабалистите за законите на този свят, и се опитваме да извлечем от това някаква методика на образованието, правилното поведение, по-ясно да изясним за себе си целта.

Ясно е, че в такъв вид този подход още не е готов за децата, но в края на краищата, именно това ние сме длъжни да направим. Обучението, преди всичко, трябва да бъде интерактивно. То трябва да включва събиране на другари, да се съпровожда от разпространение. Учениците трябва да разбират какво правят.

Това с нещо прилича на онова, с което се занимаваме ние. Те трябва да знаят, че се събират, за да променят себе си и да променят света. Цялото младо поколение трябва да знае това и да се гордее с това, че има един нов свят, в който то ще бъде стопанин. Пред тях трябва да се постави цел.

И не такава цел, че сега ще придобиеш специалност, а след това ще печелиш добре, и всичко около това. Ще имаш, казват, отпуск в чужбина, хладилник, пълен с храна, кола, къща. А тук учителят и ученикът трябва да се стремят към една цел, двамата заедно.  

Защо мислим, че развитието, което преминава детето, не засяга учителя? Учителят се намира в същия този процес на развитие. Той също желае да постигне същата цел. Той показва на детето само малко повече от онова, което му е известно от собствения опит от извървяването на същия този път.

И по същия път върви целият свят. И тогава се получава така, че цялото човечество се усеща, сякаш върви заедно към една велика цел. И децата също: някога са учили, живеейки в дивите джунгли, кое не трябва да се пипа, а кое - е разрешено, как трябва да се постъпва, а как – не трябва, кое е опасно, а кое – не. Точно така ние трябва да ги учим, как правилно да се държат с природата, за да постигнат целта.

И в това родителите и децата са единни. Ние всички заедно – сме една душа, и не е важно миналото поколение ли е, или следващото, които все още заедно се намират в този свят. От това и учителят, и ученикът черпят сила, увереност, както я наричате, - от това, че вървят заедно и са равнопоставени с всички останали. 

Това е много важен принцип. Ние го използваме, когато играем с децата, желаейки попътно нещо да им обясним. Ние искаме да им покажем, че сега сме равни с тях и играем заедно.

И тук е същото. Ти играеш заедно с него в този живот – и така, цялото човечество. Затова отношението на децата към родителите, към учителите, към възпитателите, към всичко останало – изведнъж ще се промени. Те ще станат другари, обенинили се в името на една цел, намирайки се в една обща система. Те ще чувсват взаимна отговорност. По този начин ти превръщаш детето в активен участник на ставащото, в свой партньор, равен на теб.

А вие питате за увереността ... Представяте ли си каква увереност ще вселява това! Как ще се гордее то с това!   

99% от човешката дейност - ненужни действия

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Вие казахте, че всеки урок трябва да отговаря на детето на въпроса: защо живее то. Можете ли да нарисувате такава картина, как детето идва на урок по математика в бъдещото поправено общество, и урокът му отговаря на въпроса за смисъла на живота?

Аз не обичам да се отдавам на такива фантазии, що ще отговоря.

Деветдесет и девет процента от цялата човешка дейност – това са напълно ненужни действия. Ако хората се намираха в добри отношения един с друг, в какъв вид биха работили всички системи в обществото? Всички тези системи ще бъдат съвършено различни. Аз дори не говоря за това, че ще изчезнат армията и полицията, ключалките и крадците. Цялата осигурителна система ще стане друга, отношението към своята специалност ще се определя само от възможността да дадеш повече на обществото.

Не говоря за това, че деветдесет и девет процента от стоките, които потребяваме, не ни носят никаква полза, а само вредят. Аз вчера ходих в супермаркета, погледнах рафтовете – това е нещо страшно. А ако човек започне да се променя, всичко ще стане различно.

А вие казвате – математиката. Математиката – това не е наука, това е един особен език. Затова за нея е трудно да се каже нещо – ние я използваме според това, доколко това ни е необходимо за живота.  

Математиката са измислили хората, които са започнали да изследват света, и не в този вид, както днес прави това съвременната наука. Съвременната наука също стига до своя край в резултат на всеобщата криза. Ние можем все по-нататък и по-нататък да развиваме тези научни системи, но те няма да ни донесат никаква полза и щастие. И затова ние постепенно ще прекратим всички тези разработки, те повече не са ни нужни.  

Защо трябва да се занимаваме с изследвания, даващи множество абсолютно безполезни знания, които е невъзможно да се използват? В същото време, когато можем, и дори сме заинтересовани заради егоистичната изгода, да се занимаваме с такива неща, от които ще има полза.

Така излиза, че в материалната област всяка наука, всички теории в крайна сметка ще се сведат до много ограничени действия, предназначени, да предоставят действително на всеки необходимите му жизнени условия, повече от които той няма и да поиска. Той ще бъде напълно удовлетворен от това.

Човешката пирамида

Баал Сулам казва, че земното кълбо е готово да снабдява цялото човечество с необходимите продукти в пълно изобилие. Какво значи в изобилие? Всички ще имат напълно достатъчно. Така, че всеки ще почувства, че повече просто не му е нужно: защо си ми донесъл още нещо?  

И тогава цялата човешка дейност ще се концентрира върху вътрешната работа. А каква математика ти е нужна за това? Цялата вътрешна работа се извършва вътре, това е разкриването на Твореца пред творенията на този свят. Това е единственото занятие, нужно на човека, свръх грижите за жизнено необходимото. И всички ще се занимават с това.  

Но какво значи «всички»? Вие ще видите в каква идеална форма е построена цялата човешка пирамида в целия свят. Така, че хората, неспособни да се занимават с вътрешна работа, с търсене и разкриване на Божественото, за да го предадат на другите (тоест, долната част на пирамидата, не усещаща склонност към това), - те по свое желание ще се занимават с осигуряване на този свят с всичко жизнено необходимо в материална форма.

А онези, които ще чувстват по-голям стремеж към духовното, ще започнат повече да се занимават с духовна работа. И всичко ще се устрои по естествен начин така, че всеки ще се окаже точно на своето място и ще прави именно онова, което е нужно на света. Така е устроена нашата пирамида.

Така са устроени нашите души, свойствата на всяка душа и връзките между нас, че ако ние се стремим към целта, то за това идеално подхождат дадените ни сили, свойства и способности. А също ни се дават всички необходими ни външни условия, осигуряващи както нашето задължително материално съществуване, така и духовното – разкриването на Твореца пред творенията в този свят.  

Всичко това ще се устрои между всички нас така, че нито един няма да заеме чуждо място и ще подхожда до съвършенство за своята работа. Ще се занимава ли той частично с духовна работа, частично с материална, или само с духовна, или само с материална – той ще поиска само това и ще почувства, че това място е приспособено точно за него.  

за да възпитаваш някого, трябва да бъдеш «зрящ»

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Вие казахте, че детето трябва да стане активен участник в учебния процес. Вие имахте пред вид, че децата трябва да получат самоуправление в училище?

Не, разбира се, аз нямах пред вид такива неща. Може би сега са на мода такива съвременни, извратени подходи. Изобщо, демокрацията само ни разваля живота. Какво е това демокрация? Вземам някакъв човек от улицата, провеждам избори и той става като еталон за мен.  

За да му продам нещо, може за това и да става. Но, за да възпитаваш някого, трябва да бъдеш «зрящ», както се казва, «на мъдреца очите са в главата». А не да възлагаш това на едно дете или на човек от улицата.

Но аз говоря за взаимната връзка, която ще съществува между учителя и ученика, когато те двамата се намират в един процес, по една причина, движейки се към една цел. Двамата заедно: само че единият е голям, а другият – малък.

Големият хваща малкия за ръка и, притежавайки знанието какво трябва да се прави, го води към същата тази цел. И по отношение на тази цел те двамата се намират в същия този процес на развитие.

Това не е така, както е у нас в училище, когато аз получавам диплома за учител, отивам при децата и започвам да им набивам всичко, което е в програмата. Нужно ли е това или не е нужно – аз не зная, министерството на образованието е решило така, и аз трябва да дам всичко това – определеното количество часове.

Тук става дума за напредъка на учениците: какво могат да усвоят, какъв материал, как правилно да се обработи, съпровождайки това с игри в групата, разказвайки за това, какво представлява човекът, какво представлява обществото, как може да се разкрие Твореца – в малка група, в голяма група, с помощта на какви игри.

Обучението – това е игра

Цялото обучение – това е игра. Всичко, което ние не знаем, но искаме за разберем – всичко това се нарича игра. Това предполага пълно взаимодействие и участие както на учителите, така и на учениците.

Както учат на живот в джунглите, когато там се ражда дете. Ние виждаме такова поведение и при маймуните, и при живеещите там хора, как вземат детето и започват да му показват кое и как, кое може, а кое не бива. Пошляпват го. И маймуните също пошляпват децата си, за да ги накажат леко. Всъщност, това не е наказание, а служи, само за да му привлекат вниманието. И то в естествена форма разбира защо това е така или иначе.

Ако ние учим детето на онова, което му е нужно за този жизнен кръговрат, то естествено, това ще бъде важно за него. Откъде е известно това? От потребностите на душата. Защото днес душите вече започват да задават въпроси по същността. А ние какво им даваме – математика и география? За какво им е нужно това?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Как вие на практика разбирате какво искат децата? Трябва ли да питаме самите тях с какво искат да се занимават, или не трябва?  

Разбира се, не! Аз не трябва да ги питам, защото те не разбират това. Нима аз те питам какво ти е нужно, когато идваш да се учиш тук? Не. Ние имаме програма, оригинални статии: статии за групата, за устройството на мирозданието, за вътрешното развитие на човека, за строежа на световете, и така ние в повече или по-малко разнообразна форма учим, в съответствие с методиката, получена от своя учител.

Разбира се, наложи ми се да внеса промени в тази методика, която беше по-рано, и то не малки, защото днес ние пристъпваме към нейната непосредствена реализация.

Но ученикът не може да знае, какво му е нужно да получи. Той получава знания, примери и упражнения, които имат за цел да го издигнат на следващото стъпало. Той не знае какво е следващото стъпало, на което трябва да се изкачи. Само онзи, който вече се намира на по-висшата степен, може да му спусне долу всички средства, помагащи му да се изкачи.

Помня преди двадесет и пет години, когато живеех в Реховот, там, в Института Вайцман, имаше специален отдел, който разработваше игри за децата. И там имаше много умни хора, които знаеха какви всевъзможни форми и цветове трябва да се използват. Освен, че притежаваха фантазията за това, те също така разбираха спецификата на детското възприятие и за сметка на какво то може да се развие – кое подхожда за тригодишна възраст, кое за четиригодишна и т.н.

Аз не казвам, че те правят всичко на сто процента правилно, но ние разбираме, че играта – това е много сериозно нещо. Чрез нея човек расте! Играта формира човека.

И тук ние говорим само за механичните игри, позволяващи на детето да стане по-умно и да научи нещо ново. А в кабала става дума за вътрешното разитие, когато трябва да се дадат на човека келим, за да може за тяхна сметка той да израсне като човек (адам), ставайки подобен (едоме) на Твореца.

Трябва колкото може по-бързо да доведем до разкриване на точката в сърцето и да започнем да работим с нея. И за сметка на какви инструменти да я развиваме? Защото ние нямаме подобни примери в този свят. Трябва някак да предадем на детето всичко това. Това е напълно различно обучение. Трябва да му помогнем да намери тази точка и да го научим как да я развива. Това не се отнася към външното обучение – това е вътрешното образование на човека. И трябва да му дадем келим за това.

Тук няма да помогнат цифрите и количеството информация, с което ще го наблъскаш. Това изисква развитие на човека, а не напълване на мозъчните му клетки – ти му даваш възможност да стане съзидател.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз не разбирам много добре,, как да подготвим подходящите за такава работа учители...

Вие сте учителите. Нашите занятия – това е вашата подготовка. А ти какво си мислеше? Какви учители още? Онези, които изпраща министерството на образованието? Нека по-рано се пенсионират. (Смях) А къде да ги денем? Нима не доведоха те до крах нашето образование?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но ние ще имаме седем милиарда ученици, нали, както разбрах – всеки трябва да се учи...

За това има интернет. Аз нямам друг отговор. Не знам в каква форма ще стане това и кога. Но мисля, че е възможно всичко това да се направи в течение на едно поколение. И децата, и родителите – всички ще трябва да седнат и да учат. И както това става обикновено, именно младото поколение ще изиска и ще застави предишното поколение да го промени. Със своя натиск децата ще трябва да заставят родителите да се променят.

Аз не знам в каква форма ще се осъществява новото образование, и не целият свят се нуждае незабавно от такива промени. Но ми се струва, че в близките години ще можем вече да разпространим това знание, този подход, тази методика и малко по малко ще започнем да я развиваме – с онази скорост, с която ще бъде възможно.

Аз също така не съм сигурен, че ще се запази същият подход към обучението, който е в днешните училища. Струва ми се, че ще бъде по-различно.

Тази система, с която сме свикнали – е много изкуствена. И въпреки, че е приета в целия свят и че човечеството е намерило за себе си такива образователни рамки, възможно е, въпреки всичко, това да се промени. 

Аз мисля, от самото начало децата ще се обедияват в групи, а не в класове. Обущението ще се провежда в едно малко общество, което се нарича «група», и това ще бъде групово обучение. Тоест, трябва веднага да се даде на малкия човек на основата на игрите, практическото разбиране за това, какво означава съединението на телата, водещо към съединението на душите. Затова ми се струва, че това ще бъдат не училищни класове, а групи.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Съветва ли кабала да се абстрахираме от текущите проблеми, съществуващи днес в образованието – от насилието в училище и проблемите на хиперактивните деца, и незабавно да преминем към развитие на духовните келим?  

Ти си прав, всички тези проблеми съществуват – и насилието в училищата, и проблемът  хиперактивност. Но щом престанем да се занимаваме със закърпване на дупките в съществуващата система на образованието, опитвайки се някак да я поправим, а започнем глобална реформа на цялото образование, тези проблеми ще изчезнат от само себе си.  

Защото ти започваш да се занимаваш със самия човек. Вече не е, както когато неговата човешка личност ти пречеше да го натъпчеш със знания по математика. Ти започваш да се отнасяш към него като към човек, и в съответствие с това му даваш келим. Аз мисля, че тук всичко зависи от тяхната групова организация.

Това горене, което се извършва в тях, бушуващият огън, наречен хиперактивност, е предизвикано от огромното егоистично желание, което съвременното обучение абсолютно с нищо не може да напълни. То тъпче детето с такива неща, които то не може да понася.

Може би ти си спокоен човек, а аз – много избухлив по своя характер, и на мен не ми достига търпение. Ако ти започнеш да ми обясняваш нещо такова, за което аз не искам да слушам, то аз веднага ще те прекъсна, ще ти се развикам и ще те изгоня от кабинета си. Това представлява формата на хиперактивното поведение. Аз не искам да търпя това, аз просто не съм в състояние – това за мен е твърде бавно обяснение, и това мен изобщо не ме интересува. Защото аз съм приготвил други келим (въпреки, че детето и не разбира, какво е приготвено в него). И цялата работа се състои в това!

Ако ти започнеш да даваш на детето онова, което искат да получават душите на днешното поколение, то аз почти съм уверен, че целият проблем с хиперактивността ще изчезне. Престанете да го тъпчете с всевъзможни предмети, които никога няма да му потрябват в живота, които са дошли до нас по традицията на предишните поколение, защото така е било и ние си мислим: как може да бъде иначе!  

Какво трябва да учи съвременното дете? Трябва ли да изучава художествена литература? Какво е нужно на човека за живота? Слава Богу, ако той забрави всичко, на което са го учили.

Ние му преподаваме тази методика и му даваме напълвания, които са били добри за времето на изгнанието от духовното. Те са били предназначени за егоистичното развитие на човека и са били напълно подходящи – докато човечеството не е стигнало до днешния ден.

А днес в целия свят говорят за хиперактивността на децата (ние току-що се върнахме от Мексико и Съединените щати и навсякъде слушахме за едни и същи проблеми). Това е проблемът на целия свят. Дошло е поколение, което изисква съвсем друго напълване.

И ние просто така казваме хипер-активност. Това не е никаква «хипер» – а е нормална активност, подхождаща на неговите вътрешни търсения днес. Ако ти не можеш да ги удовлетвориш – тогава си отивай. Освободи мястото за онзи, който ще може.  

Старото напълване не подхожда за новите келим. И е ясно, че децата се взривяват. А след това започват да употребяват наркотици, след това започва терорът и насилието в училищата. А за това има една причина – ти не му даваш нито средствата да приведе в ред своя вътрешен свят, нито възможността да се напълни с нещо. Нищо!  

И ето, то напуска класа като безумно и не знае какво да прави. Оттук има само два пътя – или при наркотиците, или към насилието. И само онези, на които не им достига ума, остават примерни деца. Те още не са се развили достатъчно, и засега продължават да се държат добре. А ние се радваме: вижте, какво добро момче

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ако ние съберем всички хиперактивни деца в един клас и започнем да ги обучаваме на науката кабала, те послушно ли ще седят и ще слушат?

Необходимо е да разберем, че в нашето поколение ние имаме работа с развитото егоистично желание, стремящо се към определени напълвания. Ако ти му дадеш това напълване, в съгласие с неговата природа, то ще бъде удовлетворено, спокойно, красиво, правилно развиващо се, и ти няма да имаш с него никакви проблеми. Това е всичко.

«Възпитавай момчето съгласно пътя му» - говори се не за онова, което е било преди две хиляди години. Става дума за възпитанието на онзи, който желае да стане човек, който идва при духовното развитие по своето собствено вътрешно изискване. Затова ти трябва да му осигуриш правилното развитие – да развиваш в него  човека.

Днешната криза във възпитанието настъпи поради това, че за първи път в историята младото поколение изисква да развиваме от тях хора. А преди всеки беше само едно «винтче». Нужни ли са ни обущари, шивачи, инженери, електротехници? -  И ние ще направим такива онези от тях, които трябва, за да заеме всеки своето работно място. И какво сме направили? – Работници за производството. И не е важно, че един е адвокат, а друг – обущар. Всеки се нарича производствен работник. Той трябва да работи в обществото, да произвежда нещо – и това е всичко. Такова беше възпитанието.  

Сега ние за първи път усещаме, че в младото поколение се разкрива потребността от развитие на човека в себе си. И въпреки, че ние още не разбираме това, но в печата вече се появяват интересни резултати от подобни изследвания. За това вече говорят.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз излизам от тази стая, оставяйки тук своето въодушевление от обясненията, идвам в класа, където обучавам децата веднъж в седмицата, и ми се струва, че тези деца са най-повърхностните от всички. Такова дете е толкова далече от въпроса «В какво се състои смисълът на моя живот?», че ми се струва нелогично, че то ще възприеме нашето обяснение. Нима то пита: «В какво е смисъла на моя живот?»?! Ти го гледаш и казваш, че футболът – това е пределът на неговите интереси, и дори това е под въпрос ...

Той е глух за онова, което му предлага светът. Всъщност, той е по-егоистичен от предишното поколение. Но той отхвърля всички напълвания, на този свят, защото те вече не го напълват, и остава само с твоя футбол. И тогава ти съдиш за него по този футбол.  

Ако ти ме погледнеш, ще кажеш: «Човекът се е затворил в някаква мъничка област. Той е избрал някакъв начин на живот, и освен това, нищо друго не знае. Той не излиза от стаята си, сякаш е овладян от някаква мания. А къде е истинският живот – с пътешествията, с развитието?»

Така ми говори моята майка, когато я посещавам: «Ти не правиш това, не правиш онова. Какво имаш? Само ученици… Виж брат си…»

Така виждаш ти тези деца. От всичко, което им предлагаш, те не приемат нищо, освен футбола – и не поради това, че не искат повече, а защото ти не им предлагаш подходящото за тях. Към тях има още хиляда подхода, освен футбола, но ти не ги намираш. Ти не ги намираш!  

Какво им предлагаш ти? «Те не искат да учат, не искат това, не искат онова». Вярно е, не искат. Но ти сигурен ли си, че освен футбола, те нямат нищо повече? Имат, и дори много. Техният егоизъм е много повече. Ти просто нямаш подход към тях. На теб ти се струва, че всички врати са затворени. Това не е вярно. Ти не си способен да ги откриеш. Така, че не прехвърляй всичко на децата.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Човек, който стига до въпроса «В какво е смисълът на моя живот?», относително бързо разбира, че го вълнува този въпрос…

Ние не говорим за онези, в които има тази точка в сърцето, а за децата, при които засега още не възниква такъв въпрос. Но общото желание да се насладиш вече е готово за това, и затова е много лесно да извадиш навън този въпрос. Общото желание се нарича сърце, а точката в сърцето се намира малко по-ниско от неговата повърхност, едва потопена в желанието. Но е много лесно да се извади навън – в частност, защото това са деца.   

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Реплика: Аз съм учител и искам да кажа своето мнение. Днешното поколение – това е поколение, лишено от внимание, и те търсят само отношение към себе си. Аз говоря, изхождайки от своя опит от работата в хиперактивен клас. Днес в класа всички са «индиянци». Ако не искаш да счупят столовете и да те изхвърлят с краката напред от клас ... Аз пробвах да им раздавам вестници, да беседвам с тях. Това върши работа. И това е единственото, което може да ги успокои.

Ти си раздавал нашите вестници? Разрешиха ли ти да правиш това?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Продължение на репликата: Аз никого не съм питал. Аз просто се оказах в такава ситуация, че ако не направя това – край на кариерата ми. Това е единственото, което може да ги успокои. С тях може да се говори, и към тях има множество подходи, освен футбола. Нужно е просто да ги намерим.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Да допуснем, че аз обичам математиката. Хората строят пътища, здания, самолети и кораби. Нима няма да им се наложи да правят това? Но, за да построиш, трябва да се учиш…

Разбира се, ще има такива, които ще пожелаят да се занимават с това. Всичко това ще потрябва, и те ще поискат да правят това заради отдаването. С това няма да има никакъв проблем. Нека го правят. Ние не казваме, че човек трябва да  ограничава себе си.  

Всичко е устроено като пирамидата. 99% от тази пирамида съставляват хората, които не виждат себе си като философи, не се стремят към духовно развитие, тях не ги интересува, какво става във Висшите светове, каква е целта на творението. При тях такова нещо няма. Те искат действие: «Дайте ми да правя нещо!».

Ние също искаме да действаме. Нека ви откъснем от разпространението и от всичко останало. Започнете да се занимавате само с онова, което правят хората на самия връх на пирамидата. Знаете ли, колко е трудно това? На това са способни само единици. Затова хората ще строят пътища и всичко друго, ще преуспеят и ще достигнат до Края на Поправянето.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: «Възпитавай момчето съгласно пътя му» - всъщност, това означава изучаване на кабала на различни нива. Едни ще я изучават на нивото на «пети клас», а други - на нивото на «университета». Ще останат и математиката, и физиката, но към тях ще се добави и кабала на определено ниво…

Разбира се. Всичко е устроено по пирамидата.

«Възпитавай момчето съгласно пътя му» говори за това, че ние трябва да намерим място за всеки, съгласно пирамидата. В духовното няма насилие. Дайте на човека да се развива вътрешно, и ще видите, как към това вътрешно развитие той ще присъедини своята земна професия, необходима за обществото. Но целта трябва да се състои в това, да се «измоделира» човека. И в крайна сметка това прави самото дете.  

Но след като му дадеш възможността да се развива вътрешно, той чувства къде именно може да прибави към своето вътрешно развитие нещо външно. Това идва при него по естествена подбуда. И тогава той ще отиде в същия този университет или колеж, за да изучава някаква специалност. Но това за него ще бъде външно изражение на неговото вътрешно развитие. От развитието на душата ще излезе и неговата земна професия.

Да допуснем, бидейки дете, аз съм достигнал някакво развитие. Тогава вече, в идеалния случай, аз избирам в какво мога да бъда нужен и полезен на обществото. Вие разбирате ли, как тогава избират професията? – Какъв трябва да бъда, за да донеса най-голяма полза на обществото? И тогава избирам. Може да излезе така, че аз ще стана портиер.   

Нужно е да разберем, че отношението към професията няма да е такова, каквото е днес. Теб няма да те вълнува колко печелиш, дали ходиш на работа в риза с «бяла якичка», «синя» или «черна».

Нещо подобно съществуваше много години при нас в религиозното общество. Дори наричаха големите кабалисти по техните професии: Рави Йоханан-обущарят. Хората, достигнали до много високи духовни степени, са работили като обущари, шивачи и така нататък. Вие знаете ли, какво е означавало да бъдеш обущар преди две-три хиляди години? Каква е била тази професия? Какви са били тогава обувките?

Ребе някога е привеждал подобни примери. Това е нещо страшно. Работата на обущаря съвсем не е била на почит. И днес също думата «обущар» често използват, за да се изкажат пренебрежително за някого.

Но в религиозното общество уважаваха човека, който е работил по една проста специалност и се е занимавал със своето духовно развитие. Той е можел да бъде велик кабалист и при това да работи като обущар, да поправя обувки.

Така ще бъде. И, всъщност, така е било в продължение на много години допреди два века, примерно. През цялото това време в народа на Израел са уважавали човека, а не неговата професия. Така е било и в арабските, и в европейските страни. Хората въобще не са обръщали внимание на това, колко пари има човек в джоба си и кой е той по професия – професор или прост работник.  

Затова, разбира се, подходът към тези въпроси ще бъде различен. Обществото по друг начин ще оценява хората. Баал Сулам пишет за това в «Последното поколение».

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос от Лос Анжелис: Много е трудно да предадем сега нашето послание чрез министерството на образованието. Може би си струва да организираме някакво младежко движение, което в процеса на своята дейност би преподавало науката кабала?

Може би. Впрочем, в Лос Анжелис за това има много възможности. Сега там се организират занятия за група израилтяни. Може би, след време си струва да се открие един клас за техните деца, за да се срещат веднъж на няколко дни или седмици. Тогава, впоследствие, може да се покаже пример на другите – доколко тези деца се променят, стават по-богати духовно.  

Ние трябва също да помислим за един зимен семестър за децата, за да направим занятията с тях по-целенасочени.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз също обучавам в училище хиперактивни деца. Аз им разказвах за кабала и това много ги впечатли. Всичко, което се намира в плоскостта на този свят, може да им се обясни. Желанието да се насладиш и друго подобно – това е ясно. Но няколко пъти се опитвах да говоря с тях за другото измерение – за духовното, и не ми се удаде. Те не възприемат по-голямото. 

Не е нужно нищо по-голямо. Защо са тези премъдрости? Защо трябва да им говорим за другите измерения и всичко останало? Защо?!  

Духовното се облича в материалното в най-проста форма. Ако аз започвам да се свързвам с другите и чувам, че всемирният закон е такъв, ако искам този закон да действа помежду ни, то аз по естествен начин разкривам в отношенията между нас някакви сили, явления, нови отношения – дори ако никой не ми е разказвал, че това е духовното. Аз не зная какво е духовното. Но аз го разкривам в своето възприятие, със своето ново «приемно устройство» – в моето ново отношение към другите.

Ти наричаш това духовно, Творец, Висша сила. А човекът, който не знае, ще назове всичко това свят. Каква е разликата? Никаква разлика няма. Аз разкрих помежду ни нови отношения, нови възможности, аз се чувствам по-свързан с природата. Човек няма да знае твоите думи. А как Авраам е разкрил духовното?  От това, което са му разказали за възприятието на реалността? Как така изведнъж? Точно обратното, по най-естествения начин.

Не им казвай нито дума за кабала. Ти трябва да обясняваш практически, в най-простата форма. А ние подхождаме от друга страна, като учени, и това не е добре. Защо е нужно всичко това? Напротив, ти трябва да ги обучаваш на това, как  да развиват правилни отношения между хората. И постепенно детето ще започне да разкрива, че тези отношения му дават усещането, с кого има работа. «Този чувствам по-добре, а онзи – по-близък. Аз започвам да чувствам какво става в сърцето на човека, как «диша» природата».

То започва да усеща това. И за него това – не е степента «есод», а след това – «нецах» и така нататък. Не. За него това е светът. Даже ако то не знае тези названия, то ще ги узнае след това отвътре. Тези имена ще изплуват от осъзнаването – без да ги чуе от някого или някъде да прочете. Така то по естествен начин ще разкрие духовния свят.

Какво значи «духовен свят»? В отношенията на любов един към друг ние разкриваме връзката между нас, а в тази връзка ние разкриваме вечността, съвършенството на природата, нейната най-висша сила, наречена Творец. Това се разкрива във връзката между нас. И тогава човек повече се отъждествява с нея, защото това е по-силно усещане, отколкото животът на неговото тяло. И така той се извисява – но без изучаване на книгите.

Баал Сулам също пише за това, че на човека няма да му бъде необходима помощта на книгите, душата на човека ще го учи – чрез простите игри на обществото. Затова на нас ни е забранено да объркваме хората с тези думи за стадии, определения, парцуфим, решимот. За какво?..

И само ако на моите публични лекции идват четиридесет и петдесетгодишните, какво мога да им разкажа? Аз започвам да им разказвам всевъзможни премъдрости, да говоря за свободата на волята – къде я има, и къде я няма. Аз говоря за всичко, сякаш от обратната страна – така, както това се спуска отгоре надолу.

А тук ти започваш да се издигаш заедно с детето отдолу. Ти го съпровождаш в развитието на света, сякаш вие двамата откривате света.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Всички учители в училище говорят на децата за това, колко е важно да дават, колко е красиво и добро това. Всички говорят за това! И какво повече мога да добавя? Как да объясним, какво е кабала?

Ти не обясняваш на детето, че да дава – това е добро, защото това противоречи на неговото желание. На теб ти е забранено да говориш това. Това вече  не се нарича «възпитавай момчето съгласно пътя му». Как може да се каже на детето нещо противно на неговия дух?

Ти трябва да му предложиш такава игра, че от самата нея то да види, че си струва да се отнася добре към другия, защото от това то ще спечели повече. Защо? – Обществото започва да му благодари, другите хора го уважават, то получава някаква награда. И това не се прави изкуствено – сякаш сега всичко това съществува, а утре може да го няма. Напротив, то трябва да изучи, че така става в живота, така е устроена природата. Изхождайки от това, то започва да се променя.

Но никога не трябва да се говори на детето нещо противоречащо на неговото желание. Както казва Рамбам: «На жените, робите и малките деца тази тайна разкриват много постепенно». На тях им говорят онова, което е приятно да слушат, което те приемат - докато не станат по-умни. Те ще поумнеят – от твоите обяснения, но във формата на игра. И изведнъж то ще разбере: «О, оказва се, че не си струва да правя това!»

А как се държим ние в някакви рамки? В един случай ще се срамувам, в друг хората ще кажат нещо за мен, в трети аз ще получа удар, в четвърти ще ме изпратят в затвора, в пети аз ще получа глоба – и затова не си струва да правя това. И така ние през цялото време се въздържаме от неправилните постъпки. Но това е насилие над нас.  

Ако човек изучава за какво му благодари обществото, от какво той получава изгода, а не глобите, от които бяга – в такъв случай ти му придаваш нова форма. Но той сам трябва да стигне до извода, че си струва да прави това.

А ти идваш и казваш: «Сега по плана на моята работа аз трябва да им кажа, че да даваш – това е добро». Тогава вече детето не знае какво да прави, не може да седи на мястото си и едва дочаква, кога ще свърши този урок. Оттук е неговата хиперактивност, която виждаш.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Има противоречие между твоето желание да предадеш някакви знания или опит на следващото поколение и желанието да им дадеш всичко ...  

Аз не възнамерявам сега да обсъждам програмите за обучение. Ние трябва още много да научим. Ние имаме само правилата, предадени ни от кабалистите. Много по тези въпроси още е скрито от нас.  

Аз съм сигурен, че ако възникнат конкретни въпроси, които ние ще трябва да разрешим, то ние ще намерим решението. Защото ако има въпрос, то отговорът му вече е готов, и ние ще го разкрием. Това не значи, че ние сме толкова умни, ние просто ще го разкрием, защото въпросите и отговорите идват според степента на развитието на поколението. Затова ние ще намерим отговора. А да говорим просто така, е безсмислено.   

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Как работи този механизъм? Кое предизвиква промяна в детето? Ако аз започна да му обяснявам за влиянието на обществото върху човека, за желанието да се насладиш, без да влизам в по-дълбоки обяснения, то кое ще го застави да се промени?

Има една душа -  душата на Адам Ришон, в която всички ние сме съединени заедно. Там действа цялата сила и целия закон, проявяващ се в реалността в съединяването на всички души в една обща душа, която напълва единната светлина. Това състояние се нарича Безкрайност. Там Творецът и творението се съединяват заедно във вечно сливане.

Ако аз правя нещо в подобие на това състояние, оттам върху мен въздейства една особена висша духовна сила, наречена Обкръжаваща светлина или светлината, връщаща към Източника. И не е важно дали аз зная за това, дали осъзнавам това или не. Дали желая това или не желая, аз се уподобявам на това състояние в най-простата игра. Аз не я осъзнавам, но това не е важно – от нея аз се променям.

Тази методика аз използвам в най-различни случаи. Какво казва Баал Сулам? Поставете човека в обществото – даже онзи, който не желае да се развива духовно, и само говори, че е готов само в нещо да се присъедини. Приемете го в обществото. Постепенно, под влияние на останалите хора, сред които се намира, той ще поиска да им се хареса, ще му се да изпълнява едни или други действия – и изведнъж той ще започне да чувства, че си струва да прави това. Той ще усети това от страна на обществото.  

Щом това си струва, той ще продължи да постъпва така, за да се удостои с медали и всевъзможни обществени блага. И изведнъж ще започне да усеща така нареченото очарование на светостта. Той ще почувства, че в самото отдаване има нещо хубаво. Нека дори да не получавам от обществото медали, и нещо повече – аз се срамувам, че някога съм ги получавал, защото виждам, че даването – това е нещо велико. Аз искам да давам, дори ако нито един човек не узнае това.

Това идва при човека внезапно. Той дотолкова осъзнава величието на отдаването, че дори не иска някой да знае, че той дава. Само по себе си даването е толкова скъпо за него, че той е способен да постъпва така. И това се нарича очарованието на светостта.  

Откъде идва то при това животно? Защото той е извършвал действия по подобие на Безкрайността, на Адам Ришон. Човекът даже не знае за това, но механизмът работи, защото той се намира вътре в тази система.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Сега ние се намираме в началото на пътя. Ние предлагаме определена система на възпитание. Ние учим детето на законите, по които е  устроена природата, но самото обкръжение не ги цени и не ги поддържа. То не вижда това в своя живот. Как ние можем да съединим всичко това заедно в даден момент, ако обкръжението не поддържа тези идеи и не ги демонстрира на детето?

Това е трудно. Не знам. Има въпросы, на които няма мигновен отговор. Подобно е на това, сякаш ти си се оказал насред пустинята и се е счупило едното колело на автомобила ти. Какво ще правиш? Нищо не можеш да направиш. Ако дойде спасение – дойде, ако не дойде – не. Какво можеш да направиш в този случай? Ти ме поставяш в същите условия.  

Ако ти ни дадеш министерството на образованието с всички негови възможности, тогава ние ще можем да разработим системи от игри, действия, отношения, обучения на учители и възпитатели. Това е една огромна система. Аз не те разбирам. Има ли пред теб шест и половина милиарда души? След двадесет години те ще се сменят ли? Ти трябва да ги възпитаваш, какво да се прави с тях? Ти казваш, че в рамките на нашата система ние ще можем да направим това? Разбира се, не.  

Даже ако вземем една отделна страна, на теб ти е нужна система. Затова ние сме длъжни да действаме. А ти идваш при мен от своята система за възпитание, претърпяла провал и разрушена, и искаш да ме питаш, как сега мигновено да я спасиш? Ти не можеш да я спасиш. Ти трябва да я разрушиш докрай. И тя ще рухне напълно. Нищо не може да й помогне. Ние изведнъж ще открием, че децата не ходят на училище – и става по-добре.

Веднъж в Израел имаше стачка на лекарите. И изведнъж статистиците откриха, че хората умираха по-малко. ( Всички се смеят) Не  помните ли? Това беше преди двадесет години. За времето на стачката, вместо министерството на здравеопазването и здравните каси, взеха някаква странична фирма, за да  управлява цялата тази система. Преди всичко, тя я управляваше много по-добре, отколкото министерството на здравеопазването. Това действително е така. Тогава даже предлагаха да направят същото с правителството, за да управляват и страната по-добре. Това не е смешно. Но в резултат на стачката на лекарите, откриха, че са се правили много по-малко операции, разходите се снижили с  90%, и имало по-малко смъртни случаи.  

Какво искам да кажа? Ако ние действаме съгласно егоизма, то цялата наша дейност не може да доведе до добро. Ние просто нямаме избор, но ние даже не си представяме всички мащаби на разрушението, защото не виждаме другата картина. Прекрати своето възпитание – и ще видиш, че може да бъде по-различно. Хората ще започнат да организират частни системи за възпитание, и ти ще видиш.

Днешната система за възпитание във всеки случай отива към разрушение. Ние я използваме само от безизходица. Нищо не можеш да направиш – трябва да отида на работа, и затова изпращам детето на училище. Целият този процес е изграден върху нечия изгода, защото някой печели от него. И ето, всичко започва от това, че ти учиш детето в детската градина, след това – в училище, след това – в университета, за да отиде да произвежда  кока-кола, която трови всички и дава работа на лекарите, а те те докарват до смъртта. Това е всичко.  (Всички се смеят). Така кръгът се затваря.

Това е единна система и ти не можеш да излезеш от нея. А ти ме питаш:  «Днес идвам в класа. Какво мога да направя?». Това е несериозно. Но ние ще намерим решение.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Трябва ли да чакаме, докато обществото се съгласи с това? Или можем да му покажем пример?

Обществото няма да се съгласи с това, то не разбира, че съществува решение. Ти виждаш: ние се намираме в криза, и всички говорят за нея. Тук-там разкриват по правилен начин някои процеси. Аз виждам това по резултатите от изследванията, които постъпват при мен. Аз не се интересувам много от тях, защото това не носи никаква полза.

Тук и там даже говорят, че егоизмът на човека стои в основата на кризата. Това е нормално. Но те нямат методика. Но какво от това, че егоизмът води до криза? Какво да правим с хиперактивността, ако не да даваме таблетки? Как да се борим с наркотиците, ако не да арестуваме търговците? Няма решение. Всичко това няма да помогне.

Както казва Баал Сулам, всичко, което ни се разкрива в процеса на нашето развитие за сметка на природата, се развива до такова състояние, в което ние не сме способни да устоим, ние не можем да останем в него, и затова сме длъжни да преминем в  следващото състояние.

Така е било в продължение на цялото наше егоистично развитие. Ние сме постигали нещо добро:  «О! Слава Богу! Къде може предишното поколение да се мери с нас…» Ние сме преуспели. След известно време виждаме, че ни става все по-лошо, злото се разкрива все повече, ние вече не сме способни да го търпим – и бягаме от него напред, към следващото състояние. Идваме там – в началото също ни е добре, но след това и там става лошо – и така нататък.  

Това е егоистичното развитие, при което ние все пак можем да се развиваме и винаги да виждаме пред себе си по-доброто състояние. Защо? Защото моят егоизъм расте и аз разпознавам бъдещите напълвания за него.  

Сега ние стигнахме до такова състояние, когато моят егоизъм е нараснал, но аз не виждам напълвания за него, защото напълванията, стоящи сега пред мен, са предназначени не за егоизма, а напротив, за желанието да отдаваш – по-висше от него. Аз трябва да придобия сега вяра над знанието, кли на отдаването, и тогава ще разкрия следващата степен пред нас. Това вече е напълване, неподходящо за моя егоизъм.

И ето защо това е криза. А преди всеки етап беше развитие, а не криза – страдания, войни, проблеми, преврати. Но всичко това ни е движило напред. И всички са били уверени, че от това ще се получи нещо. Имало е къде да се избяга.  

Днес ти нямаш никаква посока. И затова ти казваш: «Оставете на мира възпитанието, и те ще разкрият сами. Всичко някак ще се устрои». Нищо няма да се устрои. В нашето състояние ние сме длъжни да тръгнем към разпространение на всички нива и да покажем, че сме длъжни да променим нашето кли – и пред нас е безкрайното напълване.  

Ние стоим срещу светлината, и тя ни напълва само съгласно подобието на свойствата. Цялата тази картина трябва да се обясни. Тук-там вече има хора, които мислят така, вече има подобни изследвания. Но това трябва да се объяснява. Защото иначе човечеството просто стои, без да знае какво да прави. И тогава те казват: «Хайде да дадем риталин, да направим още нещо,  да раздадем на всички наркотици. Какво лошо има в това?» Терор залива света: «А какво да правим с него?».

Хората все повече и повече се съгласяват със ставащото. Какво да правим? Те се стараят да живеят с това: «Такъв е животът. Ти имаш ли решение? Не». А ако решение няма, то защо всеки път да съжаляваме за това? Хората се съгласяват и вече не страдат. Желанието да се насладиш със своята защитна система възприема всичко, от което не може да се избави, както безизходното състояние. А ако няма изход, ти не страдаш. Както е казано: «Страданието на мнозина е наполовина утешение». И тогава ти си спокоен: «Какво да се прави…»

Ние сме длъжни да разкрием това на цялото общество. Затова ние трябва да се занимаваме с най-широко разпространение на знанията за причината за кризата и нейното решение. Възпитанието – това е най-чувствителното място. Защото всеки родител иска да види своето дете преуспяващо или, най-малкото, да не е объркано в живота. И ние трябва да говорим за това, сякаш играейки – разбира се, за тяхно добро.

Освен това, ние представляваме една система за възпитание на света. Какво е кабала? Методика за възпитание на човека в подобие на Твореца, за да стане той човек. Затова възпитанието ни е най-близко от всичко. Разбира се, с възпитанието е тясно свързано и поправянето на цялата система на обществените отношения, и тук вече се отнася всичко, което е свързано и с професията, и с живота на човека, и със страната, и с държавните системи. Защото отношенията между хората включват в себе си всичко. Но трябва да се започва с възпитанието, а след това вече да се преминава върху обществените отношения.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: При нас постъпват много писма и съвети, как да организираме младежко движение....

Възможно е, макар и това да не е всеобхватно решение, но е една от онези крачки, които ние би следвало да направим и с това да дадем пример, че тези деца растат не такива, както в обкръжаващото общество, в това число и в религиозния сектор. Защото там също се наблюдава много голяма криза във възпитанието на младото поколение. Много голяма криза! И там тя се усеща още повече.

Защото ако сравним днешното възпитание в светското общество с онова, което е било преди петдесет години, то днес то е организирано много по-добре – има подредена система, всичко действа като часовник. Само че, децата много-много не искат да учат. Но родителите и учителите са организирани прекрасно. Като че ли има напредък.

Тогава как в религиозното възпитание, особено в ултра-религиозното, всичко е наопаки – упадък на всички нива. Вече го няма онова величие на учителя, на онази система от ценности, съществували преди. Много голямо падение. Това е забележимо. Затова кризата при тях е още по-голяма.  

Ние ще поговорим за това друг път, защото това е отделна тема. В края на «Предисловие към Книга Зоар» Баал Сулам говори за това, как преминават от външното към вътрешното в религиозния сектор. Това е съвершено друга област, за която трябва да има друго министерство на образованието.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Реплика: Като доказателство за това, което Вие казахте: сега ние започнахме да провеждаме курс по основи на кабала в «Хиват Бренер». Поръча този курс местният равин. По време на лекцията той седеше на компютъра, гледаше нашите клипове и беше много впечатлен от всичко чуто. И от лекция на лекция при нас идват все повече хора…

Днес нас ни слушат само няколко от тях и заедно с това те осъзнават кризата и проблемите. Утре ще ни чуят повече – от безизходност. Всичко си има предел. Не ние определяме този процес, и той не зависи от хората. Колкото повече ние успеем да разкрием на хората методиката, толкова повече ще ускорим времето и ще направим поправянето по-лесно.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: В «Последното поколение» Баал Сулам пише, че религията трябва да замени възпитанието. Какво е искал да каже с това той ?

Религия се нарича кабала. На всяко място, където Баал Сулам казва «религия» - да речем, в статията «Същност на религията и нейната цел», той подразбира науката кабала – методиката за отъждествяване с Твореца, за уподобяване с Него. Именно това той нарича религия, а съвсем не онова, което наричат религия на улицата. На улицата религия наричат обичаите – заповедите на хората, приучени към тях от детството.

Във всички статии на Баал Сулам под религия се има пред вид кабала. Всичко това следва да се пояснява така, както подразбира авторът. Понякога той говори за това  в друга конотация,за да обърка читателите, за  да не разберат те доколко той е против религията. Това е ясно. Трябва да се разбере и неговия живот – къде е бил и как е искал да внедри науката кабала сред народа. Той не е могъл да говори за всичко в такава категорична форма, в която е говорил. Някои неща той е трябвало да скрива някак. Но религията – това е кабала.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Баал Сулам е е изпратил големия си син да учи при големите равини всичко, което е свързано Гмара и останалите книги…

Той е направил това със същото намерение. Моят Ребе, Рабаш е учил при равин Кук и равин Зоненфелд и е получил от тях подтвърдително удостоверение, защото Баал Сулам е искал да покаже, че може да бъде и равин, и кабалист, че това не вреди на човек, а, напротив, извисява го.

Така е постъпил със своя син. А какво друго е могъл да направи? Когато аз попитах Рабаш какво да правя със своя син, той ми каза същото. И по отношение на всички останали деца е същото.   

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: И аз исках да попитам същото, защото ние също правим така. Моят син също учи в религиозно училище и там ги претоварват с всевъзможни знания – учат Гмара, религиозните закони.

Какво лошо има в това?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Реплика: Той много се мъчи, на него му е извънредно трудно. Учителят се оплаква, че по време на час той понякога седи и мисли за нещо друго. След всичко това, което чух днес – как трябва да се отнасям към него и какво да му обясня?

Разбира се, това не е лесно за човека с неговото съвременно развитие, и особено за децата, които стават все по-развити и по-развити. И ако от най-ранна възраст, от първия ден не научиш детето да седи и съсредоточено да учи Гмара, то все повече хора ще се противят на това.

Те няма да могат да правят това. Преди всичко, те не чувстват никаква връзка с това, не чувстват, че това способства тяхното развитие. Те не чувстват, че това е нужно на света, че това само по себе си може да бъде професия. Те не усещат, че обществото почита това занятие, както го е ценило някога преди: «Вижте, ето този е научил наизуст двеста страници от Гмара, а онзи – две хиляди!»

Днес такова нещо вече няма, обществото вече не оценява човека по това, колко страници от Гмара той знае наизуст. Днес, ако ти имаш в джоба си повече пари, отколкото имат останалите, нищо повече за никого не е интересно. За какво са им твоите страници от Гмара

Проблемът е в това, че се е извършило всеобщо падение. Баал Сулам пише в края на «Предисловие към книга Зоар», че тези ценности са били добри за времето на изгнанието, защото тогава е трябвало да се даде на народа занятие, за да може той хиляда и петстотин, две хиляди години просто тихо да просъществува.  

Но времето минава и душите малко по малко се развиват – а на теб засега това не ти е познато и не ти е известно. Както при всяка болест има един такъв скрит период, докато тя не се прояви. И сега болестта се проявява и ние откриваме от какво сме били болни през цялото това време. Но преди просто не сме знаели, че боледуваме.

Преди да се разболея, аз вече няколко дни преди това, се чувствам някак не добре. Докато при мен не се прояви грипът или някаква простуда.

Затова, за да им дадат възможност да издържат цялото това време, кабалистите сами са определили тези изисквания: страниците на Гмара наизуст, Шулхан Арух, религиозното образование, Мусар, и са казали кого, в зависимост от това да уважаваме повече, кого по-малко. И всичко това е, за да съхранят народа.

Но когато днес егоистичното желание достига до кризата и до своя последен пик, цялата тази система се руши. И религиозната общност също преживява голяма криза. А децата, които сякаш искат да учат – днес вече не са способни на това. И религиозните лидери вече не се възприемат като големи авторитети.  

И давайки на детето да зубри страниците на Гмара, ти можеш да му крещиш, но това вече не помага.  То е излязло от рамките на галут, неговото егоистично желание е нараснало и то вече не е способно да остане в тях – ти няма да успееш да го вкараш обратно там. То няма да може! Колкото и да го наказваш.

И тогава им създават специални ограничения, за да не могат те да излязат в открития свят – заради своето специфично облекло, заради липсата на специалност и така нататък. С това искат да ги задържат, но ние виждаме, че това не помага. Още малко и цялата тази система ще се разруши, защото срещу това нищо не може да помогне.

Ти питаш какво да правиш със сина си? Нищо не може да правиш. Трябва да го поставиш в общество, което ще развие от него човек.

Как? Създайте сами от своите деца такова общество и организирайте учебен клас. Вземете там всякакви учители, които ще преподават различни общи предмети, вземете ги от нашите ученици, за да можем заедно да развиваме всички тези системи и програми за обучение. А като допълнение към светските предмети, въведете също и религиозни, но така, че детето да чувства в какво е смисълът във всеки предмет, и за какво му е нужно това, с каква цел.  

Нужно е то да знае, что това се уважава в обществото, че неговия баща се намира в същата система и цени това. Проблемът е в това, че децата чувстват, че бащите вече не ценят заниманията с Гмара. Защото бащите също преследват парите, а не тези идеали, с които някога са живели в галут (изгнание). Затова всичко става така.

Затова аз не виждам никаква друга възможност за вас, освен да изградите собствена образователна система за нашите деца. И ние виждаме, че подобни примери съществуват и в Израел, и в целия свят.

Аз поддържам тази идея. Първо, ние ще можем да развием системите за обучение, учебните програми, да подготвим игри, клипове и така нататък. С това ще можем да покажем на хората един пример. И това ще ни развие, а също така и нашия подход и нашите способности да се приближим до света.

Помните ли, какво е направил Елиезер Бен-Йеуда със своя син – започнал от най-ранна възраст да го учи на иврит и така възродил един мъртъв език. Никой наоколо не е разговарял на иврит, а той е говорил със своя син само на този език.  

(откъс от книгата «Поколението на бъдещето»)

«…А може би, ти ще кажеш, че благодарение на възпитанието и общественото мнение може да се преобрази природата на масите и да ги направиш алтруисти? Това също е голяма грешка, защото възпитанието не е способно да създаде нещо повече от общественото мнение. С други думи, общественото мнение ще уважава алтруистите и ще презира егоистите. И през цялото това време, докато общественото мнение с помощта на уважението и презрението ще стои на стража на алтруизма – възпитанието ще продължи да носи полза. Ако, обаче, дойде време, и някой опитен и успешен оратор започне ежедневно да държи речи, противоположни на общественото мнение – той, несъмнено, ще може да промени общественото мнение, според своето желание.

В историята вече съществува горчивият опит на това, как същият този злодей, да се затрие името му, е превърнал един толкова високообразован народ, какъвто са немците, в хищни зверове, чрез своите ежедневни проповеди. Тогава се спукала и изчезнала, като сапунен мехур, цялата им култура, датираща от няколко стотин години. А това се е случило, защото се е променило мнението на обществото, и културата не е имала на какво да се опира. Цялата култура не може да съществува без поддръжката на общественото мнение ...».

Затова аз казвам, че ако родителите и учителите уважават тази цел, към която ориентират своите деца, то и самите те стават ученици на този процес, те се движат и се развиват заедно: аз – с вас, учителят – със своите ученици – те правят това заедно. Той им обяснява общото устройство на цялата система и това, как всички участват в това.

И тогава децата виждат, че те се явяват активни участници в това, че те са като възрастните – буквално са равни с тях и дори нещо повече: те принуждават възрастните да постъпват именно по този начин. Тоест, такова възпитание става възможно, защото около него се формира общественото мнение – мнението на определена група хора.  

Ето защо децата, които ходят на училище, стават много развалени. Да се надяваме, че ние ще поправим това чрез себе си.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: В настояще време върви крупна стачка на учителите от средните училища. Можем ли ние да им предложим някаква алтернатива?

Не. Защото ние знаем, че тази стачка беше организирана от една сериозна организация, преследваща особени цели. При това, това не са онези цели, които ни се струва, а техните собствени егоистични цели. Те знаят точно какво правят. И те мислят не за подобряването на нивото на образованието и възпитанието, а за собствения си джоб и други лични интереси. Това е ясно.

Затова, ако ти искаш да им предоставиш друга методика, то към кого ще се обърнеш? Към тях самите или към онази публика, която им се противопоставя, да речем, към родителите? А тогава ти трябва да се обърнеш към тях с определен подход, тоест, използвайки онези инструменти, чрез които те получават цялата си информация. При това, ти трябва да я поднесеш в «обвивка», която тези хора са способни да възприемат. Защото отговорът на този въпрос се намира именно там, в тази система на образованието, която е претърпяла крах и е организирала тази стачка.

Защото всичко това не е станало някак спонтанно, тоест, аз не съм излязъл изведнъж на улицата и да започна да изисквам нещо. Та дори да ми предоставиш възможност да се изкажа по радиото или по телевизията – аз няма да си отворя устата! Защото с това аз само ще си разваля репутацията и след това няма да мога да направя нищо.

Аз трябва да се подготвя много, много премерено, скрупульозно, точно и съответно на онова, което обществото е готово да приеме и изтърпи от мен, когато му разказвам за тази методика за поправяне, за да бъде възприета тя от тях като спасение! И, за да я усети действително като спасение, а не да ме приеме като един измамник, който иска да увлече всички след себе си, преследвайки своите цели.

Вие питате, какво може да се направи днес? Ако ние знаем, че съществува проблем, тогава дайте, започвайки от днешния ден, да се готвим и да вървим към това. Защото това не се прави за един ден. Когато това засяга само теб, то ти можеш да разрешиш всичко относително бързо. Но тук пред теб стои едно «чудовище» - цялото човечество! И ти виждаш колко време е необходимо, за да се извършат с него каквито и да било промени.  

А сега то все още се намира в началото на кризата. Но аз не казвам, че трябва да се чака. На нас още сега ни става ясно, че нещо се изисква от нас. Обаче е необходима голяма подготовка.

Ние много бихме се радвали да получим съвети от всички наши другари. Ние имаме отговорник по събиране на информацията, засягаща кризата в системата на образованието. Аз ви предлагам да се свържете с него и да ме препращате всички материали, отнасящи се до това, какво става в училищата, и изобщо, засягащи проблемите на възпитанието на човечеството. Ние ще можем заедно да обработим този материал и да помислим, как правилно да го подадем и реализираме по отношение на нашите деца.

Возможно е нашият проект да се окаже толкова добър, че заедно с психолозите и учителите да го представим на общността и да получим от нея подкрепа за това.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ако става дума за обучението на деца от различни възрастови групи, може би си струва да организираме курс с по-големите деца, за да могат те да учат по-малките

Да, разбира се! Това е много добре! Защото по-малките деца на много повече могат да се научат от по-големите деца. Тъй като онзи, който е по-малък, се стреми да прилича на по-големия, но не на възрастния. Това е ясно. Затова си струва да го използваме.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ако ние сега напишем една статия, засягаща въпросите на възпитанието и образованието, какво можем да предложим като решение на този проблем?

Аз, като учен, не мога да предложа някакво решенияе, без да разгледам причината за проблема и неговите последствия. Само така аз виждам и чувствам това. Но, все пак, това е гледната точка на един човек, който иска да обхване цялата картина и да я управлява.

На мен ми е известно, откъде е дошла тази криза, до какви резултати ще доведе тя, през какви процеси трябва да преминем, и защо тази криза е възникнала именно сега. И когато аз имам всички тези данни, то всичко е в моите ръце: аз усещам, че владея цялата информация, която ми позволява да оценя правилно обкръжаващата действителност.

Как да обясня това на всички? Може би това може да се направи някак по-просто. Но когато ти разкриваш на човека целия този процес, той или може да «смели» получената информация, или не е способен на това. Възможно е за него това да се окаже прекалено трудно и сложно, или в него да възникнат съмнения: ще му се стори, че ти знаеш твърде много. Но ако ти му дадеш някакво просто решение, то той ще може да се съгласи с него. Защото ако ти твърде много знаеш, то със самото това нещо ти го унижаваш. 

Тоест, тук трябва да се играе една много тънка игра, винаги да се държи сметка за това. Това е все едно, когато пишеш статия в университета, ти трябва да посочиш там, че не са ти известни всички факти, ти трябва да се постараеш да не принизиш останалите... Затова ние трябва добре да помислим, как да направим това.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Какво именно трябва да правим?

Аз ви съветвам да вземем хиперактивни деца, или такива, които са се пристрастили към наркотиците, или такива, които изобщо не искат да учат, и да се опитаме да се доближим до тях, използвайки нашите обяснения, методика и отношение. Както ни разказа един от нашите другари, учител по професия, че веднъж децата само дето не са го изхвърлили от стаята, но той отворил един наш вестник и започнал да им чете от там. И те изведнъж се успокоили: станало им интересно.

И именно това е, което трябва да правим. А дали ще ги заинтересува нашият материал или не, това вече зависи от подхода, тоест, от това, как ще го подадем. Може би си струва да помолим за помощ нашия отдел, занимаващ се с производство на филми.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Да допуснем, че на нас сега ни се предостави възможност да участваме по радиото или по телевизията по тази тема. Какво именно трябва да кажем и да обясним?

Не е нужно твърде много да се говори за кризата. Тя трябва само да се спомене и веднага да се продължи нататък. Защото сега за кризата говорят абсолютно всички. По-рано това правехме само ние, а останалите заобикаляха това с мълчание. А днес, точно обратното: всички говорят, а ние не. Защо ни е нужно това? Ние трябва да направим следващата крачка, тоест, да предложим решението. 

Те нямат решение. Те могат да кажат: «Унищожавай по-малко природни ресурси, и е възможно това някак да реши проблема». Но тяхното решение – това съвсем не е решение. Защото те по този начин искат да преустановят развитието. А това е невъзможно. Затова ние трябва да говорим за решението.

Ако това засяга решението на проблема с кризата на образователната система, ти трябва да им обясниш каква работа трябва да се извърши в класа. Необходимо е да им разкажеш за надигащото се его на човека, което трябва някак да се напълни. Ние говорихме днес за това. Започни да им обясняваш това по-подробно.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос-реплика: Но днес ние говорихме за това някак отдалече, някак  «отвисоко»…

Тогава дайте да вземем една неголяма част от онова, което обсъждахме днес, и да го разгледаме по-детайлно. Напиши статия за това и виж доколко ще я приеме обществото. И не се страхувай! Това, което не бъде прието днес, ще го приемат утре. Нека тези материали бъдат засега в Интернет. «Вдругиден» от тях ще се възползват.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Обикновено в своите статии ние се въздържаме от каквито и да било практически съвети, ограничаваме се с общи обяснения. Това трябва ли също някак да се промени?

Възможно е. Но само при условие, че тези съвети ще помогнат. Защото ако ти даваш някакъв конкретен съвет, ти трябва да си сигурен в това, че ако го приемат, то това ще донесе полза. Да се надяваме, че ще имаме успех.

 

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Възпитанието на подрастващото поколение. Важността на тази задача не може да бъде подценявана, тъй като от резултатите на възпитанието зависи бъдещето на нашето общество. С възпитанието на децата се занимават родителите, детските градини и училищата. Те се опитват да ги възпитават с любов, личен пример и заплахи.

Коя е причината за провала на всички опити да бъде създадена съвършена система за възпитание?

Защо безграничната любов на родителите към своето деца често разбива живота му и го прави неспособно да дава на семейството си  и обществото?

Допринася ли съществуващата система за образование за възпитанието му?

Способно ли е обществото, което е изградено върху традиционния подход за възпитание да прекъсне порочния кръг на детската престъпност, стремеж към наркотиците, депресиите, самоубийствата?

Какво предлага кабала, като алтернатива на съвременната система за възпитание?

Видео запис - част 1

Видео запис - част 2

Аудио запис (7.61 Kb)

Избрани видео фрагменти

Как да възпитаваме децата?

От къде в мен се появяват желанията?

Страдат ли децата заради греховете на родителите си?

Избрани откъси

Отношението към майчинството

Духовния корен на майчинството

Страдат ли децата заради греховете на родителите си

Свобода на волята

Как правилно да се възпитават децата

Трябва ли да се ограничават децата

Децата и наркотиците

Възприемане на реалността

Кабалистите добавят към своите пет обичайни човешки сетивни органа още един допълнителен орган, който се нарича „душа″. Това не е просто допълнителен сетивен орган - той действа на принципно друга основа – не на поглъщане, а на отдаване, тоест той поглъща външната информация, уподобявайки се на онова, което се намира извън самия него. И тогава той усеща истинното - не изопаченото, не раздразненото от собственото тяло, от собствените параметри - изображение на външния свят. С това се отличава кабалистичното възприемане на действителността от нашето, егоистично възприемане на действителността. 

 

Възприемане на реалността

Беседа на учения-кабалист Михаел Лайтман с преподавателите от Академията по кабала Михаил Санилевич и Евгений Литвар

26 юли 2007 година

 

Съдържание:

Нашият свят е илюзия

Правилното възприемане на картината на света

Защо човек трябва да познава реалността?

Какво означава „висш″, „духовен″?

Съществува ли време?

А къде е Бог?

Ангелите имат ли крила?

За преместването във времето

Животът след смъртта

Кабала и НЛО

Съществува ли усещане у самата материя?

Как да избегнем страданията

Буквите – това са свойства

 

НашИЯТ СВЯТ Е илюзия

Е. Литвар: Здравейте, скъпи приятели! В студиото сме заедно с най-известния съвременен кабалист, учен, професор Михаил Лайтман. Темата на нашето днешно предаване е „Възприемане на реалността″. С учения-кабалист беседват преподавателите от Международната академия по кабала Михаил Санилевич и Евгений Литвар.

Първи въпрос: Всеки будист и даоист знае, че нашият свят – това е свят на илюзии. Те знаят, а аз все едно не вярвам, не разбирам, как това може да е така. Кабала може ли да ми помогне да го разбера?

 

М. Лайтман: В много кабалистични източници се говори за проблема за възприемането на реалността, при това в източници, които са вече на няколко хиляди години: в „Книга Зоар″ (написана преди 2000 години), в такива древни източници, като „Големият Мидраш″ (преди 3700 години) и др.

Кабала винаги е оценявала нашия свят от гледна точка на духовното. Тоест кабалистът – това е човек, който се издига в друго ниво, в друго измерение и вече оттам наблюдава нашия свят и онзи свят, който му се е разкрил, като едно единно цяло. От тази гледна точка той и оценява изобщо цялата обстановка и нашите общи илюзии.

Нашият свят действително е свят на илюзиите. Най-малко, по отношение на всяко от живущите творения той изглежда различно. И поради това у нас съществува илюзията за съществуването на някакъв определен свят – нашия свят. 

Ако ние имахме други сетивни органи, щяхме да го виждаме различен. Ако ние виждахме в инфрачервени, ултравиолетови или в рентгенови лъчи, ако усещахме в друг диапазон честотата на звуците, тактилните или обонятелни усещания, то нашият свят, тоест цялата сума от възприятия би била съвършено различна и би ни рисувала друга картина. Ние знаем, че кучето възприема света в разнообразие от миризми, а змиите – в температурни измерения, те виждат другояче. Ако ние бяхме лишени от зрителния си орган, който ни снабдява с 90 процента от информацията, то ние, възприемайки по друг начин, бихме се приспособили към обкръжаващия ни свят: ако аз не виждах тези предмети, те биха съществували за мен благодарение на наличието на тактилни усещания и изхождайки от тях аз бих изграждал модела на света вътре в себе си.

Тоест, ако ние сменим нашите пет сетивни органа – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус – с други, в други диапазони, то естествено, картината на света би била друга. И изхождайки от това, ние разбираме, че светът е субективно усещана от нас реалност, наша реалност, която съществува вътре в нас. Ако ние добавим в себе си други сетивни органи, то ние неузнаваемо ще допълним картината на изменения свят. Но ние дори не си представяме какво именно не ни достига.

Кабалистите добавят към своите пет обичайни човешки сетивни органа още един допълнителен орган, който се нарича „душа″. Това не е просто допълнителен сетивен орган - той действа на принципно друга основа – не на поглъщане, а на отдаване, тоест той поглъща външната информация, уподобявайки се на онова, което се намира извън него самия. И тогава той усеща истинното - не изопаченото, не раздразненото от собственото тяло, от собствените параметри - изображение на външния свят. С това се отличава кабалистичното възприемане на действителността от нашето, егоистично възприемане на действителността.  

Алтруистичното възприемане не изопачава картината на света, то дава усещане, осъзнаване, разбиране на света такъв, какъвто той е, независимо от наблюдателя. И в това е най-главното преимущество на кабала. Поради това тя се нарича „наука кабала″ – наука за получаването, наука за възприятието. Да овладее такава картина на света и вече изхождайки от нея, да гледа на нашите илюзии и на всички метаморфози, които стават с нас - нашето тяло умира, ние получаваме друго тяло, съществуваме в него, съществуваме извън него – това може да направи само човек, който наблюдава света действително обективно.

 

Е. Литвар: Тъй като аз представлявам интересите на хора, които никога не са се занимавали с кабала, то и въпросите ми са съответни на това. Длъжен съм да кажа, че Вие не ме убедихте. Тоест, аз просто не разбрах. Не разбирам защо от това, което Вие казвате следва, че светът става илюзорен?

 

М. Лайтман: Защото ние възприемаме света в един определен вид. Животните, другите същества, със сетивни органи в други диапазони, усещат света по друг начин, те притежават друга картина на света. Ако ние въобще произволно изменим своите органи, ние бихме усещали трети вид картина на света.

В какво е въпросът: има ли въобще нещо, съществуващо извън нас, което всеки от нас възприема различно? Или изобщо няма нищо, а всичко съществува вътре в нас?

Ние вкарваме на човека електроди, пропускаме определени сигнали в неговото подкорие, в определени области на мозъка и описваме в неговото въображение всякакви картини и те са толкова действителни, толкова реални – дори по-реални от онова, което той възприема и усеща в своето обичайно състояние. В съня си ние виждаме понякога такива потресаващи образи, действия, панорама от събития и когато се събуждаме сме още в шок от онова, което сме преживяли. А може би ние и сега – въпреки че ни се струва, че сме се събудили и съществуваме тук и сега – също се намираме в сън, само че не можем да се ущипем и да се събудим? Разбирате ли?

Къде е доказателството за това, че ние се намираме в някакъв реален обем на събития, на живот, че този живот е реален, а не онзи сън или не наложената ни с помощта на някакви невидими електроди илюзорна картина? Откъде можем точно да знаем всичко това?

 

Е. Литвар: Но предпоставката, че вероятно това е нереално, илюзорно – това е само предпоставка, а не факт? Аз виждам чашата, Миша вижда чашата и Вие виждате чашата. Аз виждам как Вие я взимате. За мен това е реалност.

 

М. Лайтман: Тоест реалността – това е всяко едно състояние, което в даден момент се преживява от мен. Ако аз спя, но преживявам всички състояния, които се възбуждат вътре в мен, това реалност ли е? Или не?

 

Е. Литвар: Да, разбира се.

 

М. Лайтман: Разбира се, реалност е – аз се намирам в това състояние, когато по отношение на мен то е реално. Събуждам се – и съм в друго реално състояние. И така, кабалистите казват: когато ние преминаваме от този свят в следващия свят, в духовния, ние виждаме, че в този свят сме били, като в сън.

 

Е. Литвар: Защо?

 

М. Лайтман: Защото променяме реалността.

 

Е. Литвар: Съществуват ли много други реалности?

 

М. Лайтман: Разбира се. Но всеки път спрямо нас тя е реална: тоест спрямо наблюдателя – така ние и измерваме, точно според Айнщайн…

 

Е. Литвар: Тоест…

 

М. Лайтман: Всичко е относително.

 

Е. Литвар: Да допуснем, че съществува хипнотизатор, който ме е хипнотизирал и сега аз виждам например, че съм в джунглата. А всички около мен виждат, че ние се намираме в това студио. Тогава какво е за мен реалността?

ПравилноТО вЪЗПРИЕМАНЕ НА картинАТА НА СВЕТА

М. Лайтман: Кабалистите, наблюдаващи от другия свят нашето състояние, казват: „Вие всички спите. Струва ви се, че се намирате в реалния свят, но в действителност вие сънувате″. Но те могат да кажат това, защото наблюдават от страни нашата „хипноза″.

 

Е. Литвар: Тоест аз се намирам в някакви собствени усещания, които ми създават реалност…

 

М. Лайтман: Сега ние с вас се намираме в съня.

 

Е. Литвар: По такъв начин се получава, че за Миша съществува друга реалност?

 

М. Лайтман: Не, ние с вас притежаваме общи усещания. Ние всички си се представяме един друг като нормално съществуващи, живеещи, развиващи се, защото нашите сетивни органи са изградени еднакво.

Всичко, което се включва от нас в областта на нашия свят – това е само отражение в нашето съзнание. Съществува ли то в действителност? Спрямо кого съществува или не съществува? Това трябва предварително да се обсъди и да се изследва. Ако това е по отношение на човека, то ние казваме: да, по отношение на него – по отношение на наблюдателя – се наблюдава именно тази реалност. Но, излизайки от тези координати, той ще наблюдава друга реалност.

Съществуват множество измерения, вселенни, в които ние съществуваме в различни състояния. Възможно е там да има време или не, или то да е по-висше от времето, тоест извън времето. Или може би съществуват други състояния извън движението. Там има съвършено други параметри на съществуването – няма нито време, нито място, нито преместване, няма долу-горе и прочие параметри, определящи нашето „Аз”, нашето съществуване. Там може би всичко е съвършено различно, но ние не го знаем. А кабалистите говорят за това, защото те явно постигат другото измерение в този живот, описват го, казват, че именно в това друго измерение ние сме длъжни да преминем, за нас е предназначено съвършено друго съществуване или говорейки по-просто, като че ли на съвсем друга звезда и ние сме длъжни да достигнем до него.

 

Е. Литвар: А това съществуване не е ли илюзорно?

 

М. Лайтман: То по отношение на нас днес е илюзорно, вие не вярвате в него. А те са достигнали до това състояние, до това съществуване и съответно на своето настоящо състояние казват, че нашето е абсолютно илюзорно, като сън.  

 

М. Санилевич: А съществуват ли още някакви състояния, освен онези, които постигат кабалистите?

 

М. Лайтман: Освен онези, които те постигат, те не могат да ни кажат нищо. Тъй като човек разбира само чрез себе си, чрез своите инструменти на познанието, чрез своите усещания. Ако у него се появят още някакви други усещания, тогава той може да ни разкаже за това, а ако не се появят – не може.

При това, когато кабалистите постигат това, те го постигат абсолютно ясно, научно, с графики, с формули, с точни измервания, предават го един другиму така, че останалите да могат да изпълнят същите движения към този друг свят, да наблюдават чрез него, да описват своите картини, съвпаденията между техните изследвания. Тоест, това е също както и в която и да е наука на нашия свят: между учените съществуват взаимоотношения за развитие на изследванията. Но онова, което кабалистите наблюдават е също така извънредно субективно по отношение на тях и те предупреждават за това.

И също както и науките на нашия свят, изследващи нашата илюзия или действителност, или илюзорна действителност (не е важно как ще я наречем), така и кабала изследва другото измерение също по отношение на наблюдателя, а не по друг начин, и предупреждава за това. И поради това се казва: „Не съществува у човека нищо повече от това, което той постига вътре в своите келим, посредством своите инструменти”. Това звучи така: „Няма у съдията нищо друго, освен онова, което виждат неговите очи” - като най-силно, най-достоверно постижение.

 

М. Санилевич: Тази реалност, която кабалистите постигат, обща ли е за всички тях или всеки има своя?

 

М. Лайтман: Не, тя е обща.

 

М. Санилевич: Така както и в нашия свят?

 

М. Лайтман: Така както в нашия свят съществува общност на впечатленията, въпреки че всеки го преживява по своему, но общност съществува, така е и у кабалистите.

 

Е. Литвар: Всички източни учения, утвърждаващи, че нашия свят е илюзорен, съвпадат с мнението на кабалистите. Но при това гледната точка, от която те считат този свят за илюзорен, напълно може да не съвпада с това, как виждат и усещат кабалистите?

 

М. Лайтман: Даже и в науката днес вече възниква много ясна представа за нашия свят, за това, че той е илюзорен. Какво означава илюзорен? Зависещ само от нашите сетивни органи и от това в какъв диапазон, по какъв начин те работят. Поради това се говори за „илюзия”. Но това не е илюзия, това е абсолютно субективна картина, която аз рисувам сам на себе си. Ако аз имах други очи, други уши, други тактилни усещания и т. н., аз бих усещал картината: предмет, който днес ми изглежда твърд, може да ми изглежда газообразен. Ако аз виждах нашия свят и се отнасях към него, като някакви неутрино или други частици, които проникват навсякъде, ако аз усещах, че прониквам, виждам, преминавам, като че ли през тази материя, то естествено, моето усещане на целия този свят би било друго.

 

Е. Литвар: Тоест аз просто няма да виждам масата?

 

М. Лайтман: Тя разбира се би била за мен прозрачна. А защо не? В моите днешни усещания дадената комбинация от някакви елементи представлява даден твърд материал, а в действителност съществуват други състояния в нашия свят, за които тази твърдост не е проблем и тя изобщо не се усеща като препятствие. Аз усещам препятствията при определено въздействие. И това се нарича „тактилно усещане″ – обектът оказва въздействие обратно върху мен и аз от това въздействие, чрез своята реакция възпроизвеждам този обект в своите усещания: кой е той, какво е той, какъв е той.

 

Е. Литвар: Струва ми се, че започнах да разбирам. Вие казвате, че субективността на моето възприятие зависи от това, че аз съм получил дадена информация, така ли е?

 

М. Лайтман: Разбира се.

 

Е. Литвар: Тоест Миша може да я получи по друг начин?

 

М. Лайтман: Не. И Миша ще я получи по същия начин, защото у нас съществува общност на усещанията, нашите сетивни органи са изградени еднакво.

 

Е. Литвар: Тогава това е обективно? Защото ако аз, той и още 100 човека…

 

М. Лайтман: За кого е обективно? По отношение на човека в нашия свят. Този свят има именно такова изразяване вътре в човека. А съществува ли той отвън, аз не мога да кажа. Аз улавям някакви звуци, някакви образи, те се изобразяват вътре в мен, те не се изобразяват отвън. Аз, да допуснем, виждам ето тази маса и тази чаша. Съществува ли тя в действителност - извън мен? Аз не знам, не мога да кажа това. Мога само да кажа: вътре в мен се рисуват образи, които ми се представят като намиращи се отвън. Ето тази чаша – тя има ли такава форма извън моите чувства? Не, тя няма такава форма, тя само ми се изобразява така. А каква е тя в действителност? Не мога да кажа, каква е тя в действителност – мога да го кажа само относно възприемащия, само относно наблюдателя.

В схващането на действителността има четири подхода. Нютоновият подход се състои в това, че светът извън нас е такъв, какъвто се усеща вътре в нас.

Съществува подход, развит от Хю Еверет (американски физик, първи предложил всемирна интерпретация [1] на квантовата механика [2]), който се състои в това, че светът е такъв, какъвто ни се представя, но той зависи и от това, какви собствени изопачения ние внасяме в него. Тоест светът се явява нещо средно между наблюдателя и онази картина, която той наблюдава: аз се намирам в определен контакт със света и нашите общи свойства, някакви общи съприкосновения с него, ми изобразяват тази картина. Значи, аз все пак получавам картината на света в зависимост от своите свойства.

Защо това е така? Защото дори в нашия всекидневен живот аз неочаквано обръщам внимание на някои явления, а на други – не, възприемам нещо, но изведнъж то убягва от моето съзнание. Тоест съществуват неща, но аз не им обръщам внимание или обратно - концентрирам вниманието си върху тях. Аз се намирам в по-голям или в по-малък контакт с обектите и в зависимост от това те се изобразяват в мен. Тоест не цялата картина на света, която съществува около мен, се възприема от мен. Възможно е в нея да съществуват още обекти, но аз не ги възприемам.

Съществува и още едно, вече близко до кабала мнение (съществуват и между тях много всевъзможни теории) за това, че ние изобщо не възприемаме всичко, което се намира извън нас. Не възприемаме. Ние възприемаме всичко, което се създава вътре в нас.

Тоест, вие можете да кажете така: извън нас се намира някакъв източник. Ето, аз ударих по масата – чу се звук. Тоест, извършено е някакво действие и то е създало някаква вълна. Тази вълна е достигнала до вашето ухо, ударила е в тъпанчето, преминала е всички системи - електрически, химически, отразила се е във вашия мозък, който е съпоставил това с известните му данни, разкрил го е като звук и ви е съобщил за всичко това.

Какво общо съществува между това, което вие сте усетили вътре в себе си и външния звук? Извършили са се всевъзможни реакции: механично въздействие от тази вълна, след това електрическо явление, после всевъзможни химически реакции, съпоставки с различни ваши спомени, запомняния и т. н. Какво общо има това с онова, което е станало отвън? Много, много малко. Поради това се казва, че има нещо общо между наблюдателя и някакво външно явление.

А кабала говори за това, че въобще и тази общност не съществува и не съществуват никакви външни явления, всичко се намира вътре в човека. А извън нас няма нищо. Съществува постоянна сила, вътре в която ние се намираме и по отношение на тази постоянна сила, абсолютна константа, вътре в нас се осъществяват всевъзможни вътрешни явления и по съвместимост с тази постоянна сила, се създават в нас всевъзможни усещания.

Тоест аз възприемам и усещам само своето вътрешно изменение, своето вътрешно развитие по отношение на тази постоянна външна сила. И ето тази картина на моите вътрешни изменения ми се изобразява във вид на картината на света. Така казва кабала и описва това научно, математически и физически, с графики, приканвайки ви да встъпите в тази реалност. И когато започнеш да се занимаваш с това, да изследваш и да влизаш в тези състояния, то ти виждаш, че това в действителност е така.

И науката постепенно достига до това. Някога са се надявали само на Нютон, след това на Айнщайн, на Хю Еверет, а днес вече започват да се съгласяват или поне да взимат под внимание онова, за което говори кабала, то вече е било описано преди много хиляди години.

 

Е. Литвар: От това, което Вие казахте, излиза, че човек в продължение на целия си живот, мислейки, че изучава онова, което се намира извън него, в действителност, изучава самия себе си?

 

М. Лайтман: Абсолютно точно. Да, ние изучаваме само себе си. Изобщо всичко това се явява единствено акт на самопознание.

ЗаЩО човек ТРЯБВА ДА познава реалностТА

М. Санилевич: А защо човек трябва да познава друга реалност, която се намира извън него? Какво му дава това? Това учи ли го да живее?

 

М. Лайтман: Ние сме подтиквани да навлезем в тази нова реалност и сме длъжни да влезем в нея. Ние сме длъжни да усетим себе си в нея. Ние сме длъжни да съществуваме в нея, защото съществуването в тази висша външна реалност е вечно и съвършено. Към това природата подтиква човека.

То не зависи от това дали ние го желаем или не. Ние така сме устроени изначално - длъжни сме да преминем постепенно усъвършенстване и да достигнем до усещането на тази външна реалност и да навлезем в нея и да съществуваме в нея. До такава степен, че изчезва усещането на нашия свят и контактите в него. И цялата тази картина, която съществува сега, постепенно се издига, като че ли се преобразува в образи и сили на онази външна, висша реалност.

 

М. Санилевич: Саша от Берлин задава въпрос (аз мисля, че Вие вече частично отговорихте на него): „Веднъж основателят на даоизма Лао-Цзъ сънувал, че е пеперуда. Когато се събудил, прекарал много време да обмисля, кой е той в действителност: пеперуда, която сънува, че е Лао-Цзъ или Лао-Цзъ, който сънува, че е пеперуда?” Какво ще му подскаже кабала?

 

М. Лайтман: Кабала ще му подскаже: той ще навлезе в следващата реалност. Той се е намирал в живота (онова, което ние наричаме живот) и в съня и не може да отдели едното от другото – впечатленията са толкова ярки. Между другото, в съня впечатленията могат да бъдат по-ярки, отколкото в живота – не е ли така? Или може да бъде и обратното. Така че, това не говори за нищо. Ние като че ли контролираме себе си, когато започваме да сънуваме и когато се събуждаме, затова в нас съществува такова разделение: ето това е сън, а това – живот. Но по принцип, и едното и другото състояние – и двете са илюзорни.

Кабала би показала на Лао-Цзъ, че съществува друго състояние, в което не съществува нито сън, нито бодърстване - състояние, в което съществува абсолютно пълен, съвършено непрекъснат поток от информация, наричан вечен и съвършен живот, съществуване (това не е живот според нашето разбиране) и гледайки оттам на нашето днешно състояние, цялата нежива, растителна и животинска природа на нашия свят, нашата вселена, включително и човека, не представляват нищо повече от една илюзия, струпване на енергия – и нищо повече от това.

Така че и сънят, и бодърстването биха изглеждали на Лао-Цзъ просто илюзия по отношение на онзи, който се намира в нея.

 

М. Санилевич: И можем да се намираме едновременно в двата свята – наведнъж и в този свят, и в онзи?

 

М. Лайтман: Докато кабалистът не завърши пълното навлизане в този Висш свят, в това следващо измерение, у него остава усещането за нашия свят. Веднага щом той напълно влезе във висшата реалност, усещането му за този свят остава, само защото той е длъжен да има контакт с другите хора. Но, по принцип, той вече няма никаква потребност да се завръща отново в тази илюзия.

 

М. Санилевич: Но, живеейки тук, той намира ли се постоянно и в този свят? Или да допуснем, както в този свят аз мога да гледам или да не гледам, мога да чувам или ако сега си запуша ушите, аз мога да не чувам. Така и кабалистът, намирайки се в този свят с петте си сетивни органа и намирайки се в духовния свят, той понякога пада оттам?

 

М. Лайтман: Той понякога пада, защото това зависи от… (как да ви го кажа на обикновен език?), зависи от това, дали той асоциира себе си със своето вътрешно напрежение с Висшия свят. За да се намира във Висшето измерение са необходими определени действия от страна на човека. Да допуснем, ако човек е тежко болен, ако той е загубил съзнание, ако той няма възможност да напрегне себе си по някакъв определен начин и да се съотнесе към това измерение, тогава той може да изпадне от него.

 

М. Санилевич: Но той знае ли, че е паднал? Това осъзнато ли е?

 

М. Лайтман: Да. Тоест контактът с Висшия свят вече остава в човека завинаги. Сега зависи само от него, доколко той може да възобнови този контакт.

КАКВО ОзначАВА „вИСШ″, „духовЕн″?

М. Санилевич: А защо такава дума - „висш”?

 

М. Лайтман: „Висш” – защото оттам нашето състояние се усеща като низше, ограничено, временно. Духовното състояние взема връх, то е действително по-съвършено. Поради това се нарича „висше”. И така е прието в нашия свят да се задава това съотношение - „висш – низш”.

 

М. Санилевич: А защо казват - „духовен свят”?

 

М. Лайтман: „Духовен” - защото няма отношение към материалните обекти – той е по-високо от тях, извън тях.

 

М. Санилевич: А самата дума „духовно” откъде произлиза? От корена „дух”?

 

М. Лайтман: В кабала се използва думата „руах” (дух). Но изобщо силата, която управлява нашия свят се разлага на пет сили: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. А като цяло се нарича - „сила” или „светлина”, „Висша светлина”. Не светлина на нашия свят, а светлина на Висшия свят, тоест съвсем други честоти, съвсем други свойства. И така, светлина или духовност – това е едно и също.

 

Е. Литвар: Юлий Цезар е бил известен, освен всичко останало и с това, че можел едновременно да прави, ако не греша, пет неща наведнъж. Може ли кабалистът с разума на нашия материален свят, да кажем, сега да води беседа с нас, а с кабалистичния разум да беседва, например, с Юлий Цезар?

 

М. Лайтман: Постоянно! Защото това са две съвършено несвързани една с друга части на неговото „Аз”: животинската – низшата, на нашия свят и духовната – от душата на висшето. Естествено, той се намира и в двата свята.

 

Е. Литвар: А ако разумът на единия попита разума на другия: „Къде е по-интересно”? - то къде?

 

М. Лайтман: Е, вие как мислите, къде може да бъде по-интересно? По-лош от нашия свят няма.

 

Е. Литвар: А тук има толкова интересни неща.

 

М. Лайтман: Така и на децата в детската градина им се струва, че им е весело с техните играчки. Не. По-лош от нашия свят в действителност няма.

 

Е. Литвар: Във всякакъв смисъл ли?

 

М. Лайтман: Абсолютно.

 

Е. Литвар: Тоест, съвсем сериозно, за всеки човек тук е по-лошо, отколкото там?

 

М. Лайтман: За всеки човек. Защото в нашия свят ние съществуваме в постоянно бягство от страданията. И някаква мъничка искрица на наслаждение вече се възприема от нас като щастие. И тя веднага изгасва и ние сме длъжни отново да преследваме някакви илюзорни наслаждения. И именно този стремеж се нарича живот. В действителност това е наистина само непрекъснато движение в търсене на поне някакво напълване. Така че, да го наречем интересно и добро – не може. Все пак, поради липса на по-добро, аз ви разбирам. Но ви съветвам да опитате друго и тогава ще видите.

 

Е. Литвар: Въпрос от интернет: „Съществуват ли паралелни светове?” – това е първата част на въпроса. А втората е адресирана непосредствено към Вас: „А били ли сте Вие в тях?”

 

М. Лайтман: Аз не знам, какво те подразбират под паралелни светове. В другите светове съществуват наши множествени изображения. Духовните светове са общо пет: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и олам Ейн Соф - така наричаните паралелни на нашия свят светове, но всички те са духовни. Подобни на нашата вселена други материални вселени или светове няма.

Ние се намираме на най-ниското ниво, по-ниско от него няма. Всичко, което е по-високо с едно стъпало – това вече са духовните светове и общо там има 125 стъпала, разделени на пет свята.

 

Е. Литвар: През 60-70 години имаше много диспути – „Съществува ли живот на Марс?” И така Вие отговорихте, че няма?

 

М. Лайтман: Марс не е паралелна вселена, не е паралелен свят.

СЪществуВА ли времЕ

М. Санилевич: Въпросът е такъв: как и защо възниква усещането за време?

 

М. Лайтман: Усещането за време – това е наше особено вътрешно субективно усещане. В съответствие с него ние и наблюдаваме нашия свят като движещ се, виждаме в него причинно-следствените процеси, където причината винаги предшества следствието, а следствието се явява, на свой ред, причина за по-нататъшно следствие и т. н. И това движение, проявяващо се пред нас в такава последователност образува в нас усещането за време.

В действителност, вече и науката, започвайки с Айнщайн и по-нататък, утвърждава, че времето като такова не съществува. Съществуват вероятности и не само вероятности, а такива възможности, когато следствието определя причината, когато то предшества причината и животът, и времето текат не в едно направление, а в съвършено друго. Такива са изводите на науката. А кабала утвърждава: „Изобщо няма понятие за време. То не съществува”.

 

Е. Литвар: Понятието или времето?

 

М. Лайтман: Времето не съществува. Тоест истинският свят – духовният свят – това е свят не на времето, а на категориите, на силите и времето, като такова, в него не съществува. За нас е невъзможно да си представим това, защото у нас всичко е детерминирано. Нашият пулс, нашият живот, всичко, което ние възприемаме, винаги, като в компютър се записва автоматически по време - кога е станало. Натиснал си копчето – записано е кога си го направил. Следващо действие – следващо копче – записва се времето. И каквото и да правиш (получаваш съобщения, изпращаш съобщения), всичко винаги е записано по време, по вътрешния часовник на компютъра. И в нас съществуват такива вътрешни часовници.

Но в действителност (в духовния свят) това не съществува. И науката постепенно изяснява това и се съгласява, както и въобще с всичко, за което говори кабала. Това е удивително. „Книга на Сътворението”, която е написана още в Древен Вавилон (представяте ли си, това е преди четири и половина хиляди години!) - тя споменава за такива най-нови представи, светогледи, до които науката едва днес се доближава. Това, за което ние с вас сега говорим е от там.

 

Е. Литвар: Ако аз правилно Ви разбрах, усещането за време възниква в човека за сметка на изменение на състоянието, на възникването на нови състояния, те като че ли му дават някаква вътрешна равносметка, разбиране за времето?

 

М. Лайтман: Ако нищо не се променяше, то ние нямаше да усещаме времето.

 

Е. Литвар: А в духовното, Вие казвате, че няма време. Не следва ли от това (може би е глупаво това, което ще кажа), че в духовното съществува само едно състояние?

 

М. Лайтман: Да. Абсолютно вярно е. В духовното не могат да съществуват множество състояния. Тогава те биха се квалифицирали едно спрямо друго: по-добро, по-лошо. Духовното е абсолютно.

 

Е. Литвар: Но Вие самият казахте, че там съществуват пет свята.

 

М. Лайтман: Става дума за постепенния подем до последния свят. В действителност духовното състояние – това е последният свят, в който абсолютно се анулира разбирането за време и разбирането за причинно-следствените процеси.

 

Е. Литвар: Човек оглупява, така ли?

 

М. Лайтман: Не, той не оглупява, а обратно, става абсолютно неограничен по своето постижение.

 

Е. Литвар: А времето изчезва поради непотребност, така ли?

 

М. Лайтман: Именно времето е това, което ни ограничава, поради това ние сме глупави. А без времето, обратно, у нас изчезват рамките и ние можем да бъдем действително най-умните, разбиращи всичко. Причинно-следствената връзка се свива, съединява се в едно цяло, ние постигаме целия обем на Мирозданието.

 

Е. Литвар: Може да се каже, че усещането за време се променя в духовното от това, как аз го усещам сега и до крайното състояние, когато това усещане напълно изчезва, така ли? То постепенно ли изчезва? Все пак в духовните светове също има някакво усещане за време?

 

М. Лайтман: То съществува във вид на причина-следствие. Когато причината и следствието се разделят помежду си, то става дума за времето: ето това е в началото, а това е следващият етап. И може би, в нашия живот тези две събития са разделени от десетки години, но тъй като между тях нищо не е станало, то те в духовното се явяват свързани, близко стоящи, следващи едно след друго.

Тоест духовният свят не е изграден на „тиктакането” на часовниците или на моя пулс, на моето сърце, той е изграден само въз основа на духовните действия. Последователността на духовните действия определя духовното време. Тоест, не съществува самото понятие за време като такова – че Слънцето и Земята се въртят – т. е. механично време. А време в духовното се нарича причинно-следственото развитие на човека.

А КЪДЕ е Бог?

Е. Литвар: Когато Вие казвате „духовно”, Вие нямате предвид някакви ангели, така ли?

 

М. Лайтман: Ангелите – това са сили…

 

Е. Литвар: За мен духовното – това е музика свирена на орган, пухкави ангелчета на синьо небе.

 

М. Лайтман: А какво духовно има в това? Влезте в някой храм: вие ще видите там всевъзможни атрибути. Защо те да са духовни? Те са абсолютно материални. И са направени, обикновено, от хубав скъп материал. Така че там няма нищо духовно.

 

М. Санилевич: А къде е в цялата тази картина Бог? Ние казваме „време, светове”... съществува ли там Бог?

 

М. Лайтман: Бог няма. А къде Вие въобще сте виждали Бога? Бог няма. Съществува обща сила на природата, която обкръжава и управлява всичко. Вие можете да наречете това Бог, Творец – така, както го характеризира кабала.

Творец – защото е създал. Това е сила, която е създала всичко. Но Бог в този вид, в който Той се представя в религиите – променя себе си спрямо хората, наказва, възнаграждава, отнася се добре или зле – не съществува, това е само измислено от човека. Така малкото дете за себе си измисля света, приписва на висшите категории своите усещания, своите представи за живота. У древните гърци боговете са се женили, изневерявали, убивали са се един друг и т. н. Такава богата митология, красива, но измислена. Ясно е, че тя е измислена от човека въз основа на това, което той вижда в този свят.

Същото е и с останалите религии. Всичко е човешка измислица, догадка за сякаш съществуващо някъде там далече. Някога са смятали, че е в космоса, днес вече не мислят така. Може би, някъде отвъд някоя галактика? Къде си въобразяват, това аз не мога да си представя. В какво измерение – за това не се говори. Къде? Какъв Бог? Къде се намира? По-рано са мислили: Земята е плоска и може би Той е от другата страна. Днес вече всичко е кръгло, тоест няма къде да се скрие. Как човек си въобразява това? По моему, той нищо не си представя.

 

М. Санилевич: Това сляпа природа ли е? Може ли така да се каже за Бога?

 

М. Лайтман: Творецът – това е природата, това е общият, неизменяем закон на природата – законът на абсолютното отдаване и любов.

 

М. Санилевич: Чувствен, сетивен? Той чувства ли ни?

 

М. Лайтман: Това ние не можем да кажем. Ако ти говориш за това, че Той чувства, значи, ти Го възприемаш, изследваш Го и приписвайки Му своите чувства, казваш, че Той чувства.

 

М. Санилевич: Той може ли да бъде изследван?

 

М. Лайтман: А как иначе! И това, именно това се явява цел и предназначение на човека. „Познай своя Творец” – това е заповед. Тоест опознай Го абсолютно, изучи Го, бъди такъв какъвто е Той. Ние сме длъжни да достигнем до това - до тази най-висша сила на природата. Ние сме длъжни да я адаптираме към себе си, ние сме длъжни да станем подобни с нея, ние сме длъжни да живеем, да съществуваме на онова ниво, на което съществува тя. Но това е сила, това е свойство. Това не е обект.

В духовното обекти изобщо не съществуват, както вие казвате - ангели с крилца – това са сили. Не материални. Ангелът – това е сила. Да допуснем, силата на притеглянето – това е ангел. Всяка една сила се нарича ангел. Защо? Защото тя се явява част от общата сила, наричана Творец.

 

Е. Литвар: Когато в мен се промени нивото на възприемане на реалността, аз ще бъда по-високо от този свят…

 

М. Лайтман: Тогава Вие ще видите силите!

ангелИТЕ ИМАТ ЛИ КРИЛА?

М. Санилевич: А защо се рисуват крилата? Наистина не разбирам.

 

М. Лайтман: Е, скъпи мои, когато е трябвало да се разпространява религията, именно тогава са започнали с тези крилца – всякакви херувими, серафими - това вече са догадки на хората. 

 

Е. Литвар: Бош – велик художник, просто е нарисувал купища грехове… И там има такива чудовища.

 

М. Лайтман: Ако вие вземете Библията, а и всички древни книги, то там действително се разказва за ангели с крила. Но какво значи - „ангели”, какво значи - „крила”? Ние говорим за духовния свят с думи от речника на нашия свят, но отвъд тези думи има съвършено други обекти, съвършено други обеми, съвършено други действия. Заедно с думите ние съхраняваме и нашите овеществени образи. Ето това е и проблемът: ние си представяме духовния свят като нашия свят, само че с нещо допълнително. Съществува ли казан, в който врят грешниците?

 

Е. Литвар: Да, да, да.

 

М. Лайтман: В какъв вид врят? Душите им ли врят или какво?

 

Е. Литвар: Не бих могъл да кажа.

 

М. Лайтман: А какво тогава? Тялото е закопано в земята, то не ври. Можете да го изкопаете и да видите. Какво още може да има там? С какво да закусят тези нещастни дяволи, ако не с тялото?

 

Е. Литвар: Когато аз се издигам по-високо от това ниво, аз все едно възприемам това ниво като някаква материя, нали? Този свят – като материя на този свят, а онзи свят, в който ще се намирам (Вие казахте - светът „Асия”) - като материя на света Асия, така ли?

 

М. Лайтман: Какво означава „материя на света Асия”?

 

Е. Литвар: Не знам.

 

М. Лайтман: Свойства! Освен нашето усещане на материята, всичко останало – това са свойства, сили, нищо повече.

Към това възприятие трябва дълго да се привиква, постепенно да се вниква, да се обработва наличната информация и да се добавя нова. Това не е лесно. Аз помня, как ние изучавахме в института теорията на относителността. По време на изучаването й у всекиго възникват проблеми: трябва да се адаптираш, например, към преместването извън времето, към съвършено други параметри. И у студентите също се извършва някаква вътрешна революция. След седем-осем месеца на изучаване на теорията на относителността те изведнъж започват постепенно да усвояват този материал, като че ли внезапно става привикването към това, за което именно става дума, как да се отнасяме към него, тоест те малко се приповдигат над земните рамки на онова ниво, за което е говорил Айнщайн, а след това Хю Еверет и т. н.

А тук ние говорим на още по-абстрактно ниво, далечно от нашето земно възприятие. Поради това също са необходими няколко месеца, за да се започне да се мисли в тези условия, с тези словесни образи, за които говорят кабалистите. Нищо не може да се направи. Необходимо е време за адаптацията. Нашият мозък е способен на това, но е необходимо постепенното му развитие.

 

Е. Литвар: Нарочно ли кабалистите са излагали своите мисли, теории, знания на такъв сложен език, за да объркат хората? Или съществува някаква друга причина за това? Изобщо не е ясно, защо да се пише „крила” щом като няма крила?

 

М. Лайтман: А вие как можете да обясните на човека в нашия свят това, което се случва в едно друго измерение, което той не усеща? Например вие сте били в друго измерение, върнали сте се оттам и искате да ми разкажете. Разкажете ми – слушам Ви. Опитайте се, представете си нещо. Вие сте длъжни да кажете: - Знаеш ли какво изпитах там?! Прилича на чаша, прилича на стена, прилича на къща, прилича на мен, прилича на теб – на нещо прилича...

 

М. Санилевич: И защо не пишат така?

 

М. Лайтман: Те точно това са направили! Точно така са го написали.

 

М. Санилевич: Те не пишат: „Прилича на крила, но това не са крила”.

 

М. Лайтман: Момент! Те изобразяват събитията, сякаш, ставащи в нашия свят, подразбирайки при това действия, ставащи в духовния свят. А как трябва да пишат? Нима те пишат за това как и какво са правили хората в нашия свят – раждали са, сражавали са се и т. н.? За това ли пишат? Поради това ли тези книги се наричат свещени, особени?

Тези книги описват духовни състояния. Но те не могат да бъдат описани другояче, освен в образите на нашия свят. А ти вече, ако можеш, погледни през нашия свят навън, нагоре и тогава ще видиш, какво те имат предвид. Но те нямат друга възможност да ти разкажат за това.

Съществува науката кабала, но тя може да бъде четена само от човек, който вниква във Висшия свят. Защото там са описани сили, тяхната номерация, тяхното съответствие, но без всякакво упоменаване на материята - само силите и тяхното взаимодействие. Но ти възприемаш това като някаква наука - математика, физика - формули, графики, взаимодействие на сили. И на теб това нищо не ти говори, защото ти не усещаш в себе си тези сили, ти не ги виждаш.

Съществува такъв език, той се нарича езикът на кабала, на него са написани кабалистическите книги. Но тях може да ги чете само човек, който вече се намира на определено ниво. Тогава, четейки, той веднага вижда тази картина, възпроизвежда я. За него книгата се явява като че ли инструкция по ориентиране в някакво място: той веднага вижда и ясно осъществява необходимите действия.

Но ако човек не се намира в духовния свят, то за него описанието на този свят се осъществява само чрез земни образи. Така е била създадена цялата Библия и останалите книги, разказващи сякаш за нашия земен живот. И ангелът е долетял при Авраам и започнал да разговаря с него и още нещо е станало.

Иначе не може да бъде разказано. Каква е тази сила в духовния свят, наричана „Авраам”? И какъв ангел, и каква сила действа на тази сила? И какво се случва между тях? Става дума само за духовни категории.

 

Е. Литвар: Но нали Авраам е бил в нашия свят?

 

М. Лайтман: Не е важно, че той е бил в нашия свят. Кабала не говори за историята. Какво ни интересува онзи бедуин, който някъде там е пасъл своите животни?

 

Е. Литвар: А при него ли е долетял ангелът - при него, който е бил в този свят?

 

М. Лайтман: Не.

 

Е. Литвар: А защо тогава той е погребан като най-великият праотец? 

 

М. Лайтман: Но ангелът не е долетял при него в този свят! Ангелът е долетял, тоест е въздействал на духовния Авраам, а не на онзи, който е живял в палатка, не на неговото тяло. Влетял в палатката и си кръжал над него, така да се каже, така ли? Ето така са и нарисувани картините от средновековието.

 

Е. Литвар: Да, детската Библия – много е хубава, красиво са я нарисували художниците.

 

М. Лайтман: Представяте ли си какво давате на децата! Как ги обърквате за цял живот! И те си остават от поколение на поколение такива объркани.

 

Е. Литвар: Излиза, че в тези свещени книги изобщо не е описано това, което ние четем. Тоест не е имало никакъв изход на евреите от Египет? И на планината Синай никой не е получил Тората?

 

М. Лайтман: Всичко това е било. Но не за това пишат кабалистите.

 

Е. Литвар: Излиза че в Петокнижието на Мойсей става дума за нещо друго?

 

М. Лайтман: Да, съвършено за друго нещо. Кабалистите не говорят за събитията на нашия свят, а за онова, което е ставало тогава в духовния свят.

 

Е. Литвар: Но в нашия свят някой е ходил четиридесет години из пустинята, нали?

 

М. Лайтман: Да, разбира се, но не става дума за това. Иначе, защо да се съобщава за това? Какво интересно има в него? Нима другите народи не са преживяли нещо подобно? Само евреите ли е трябвало да напишат за себе си и да разпространят и продадат написаното?

 

Е. Литвар: И при това никак зле... Един въпрос от Германия: „Не е ли отегчително така – „няма време, няма пространство”? Тук поне на Хаваите можеш да избягаш, а там какво″?

 

М. Лайтман: Никъде не е необходимо да бягаме. В духовния свят човек е всесилен, той се намира в обем, в който нищо не го ограничава. Не да се скрием на Хаваите, за да се напълним евентуално с още нещо.

Духовният свят е съвършен свят, в него не съществува состояние на опустошение и след това на малко напълване, и отново опустошение и отново напълване. Само нашият нещастен живот е изграден на тези преходи и се състои от непрекъснато преследване на малки искрици наслаждение. В духовното такова състояние не съществува. Там има постоянна, равна, безкрайно напълваща светлина.

 

Е. Литвар: Излиза, че ако аз в духовния свят съм изпил чаша вода, то аз получавам това усещане завинаги?

 

М. Лайтман: Да. И всеки път добавяте към него следващо усещане, издигайки се и по такъв начин разширявайки се.

 

Е. Литвар: Тоест, ако на мен в духовния свят, условно казано, ми се прииска да пия, то отнякъде вътре в себе си трябва мислено да взема тази вода, така ли? И това място се намира в мен, просто трябва да го намеря?

 

М. Лайтман: Да.

 

Е. Литвар: Не е нужно да тичам за чаша студена вода?

 

М. Лайтман: Движение не съществува. Ако във вас възниква желание, то незабавно се напълва заедно с възникването на желанието. Не съществуват състояния, при които вие желаете, а след това се напълвате.

 

Е. Литвар: И там не е, както днес при нас, плюс 45 градуса?

 

М. Лайтман: Състояние на абсолютен комфорт и хармония.

ЗА премеСТВАНЕТО вЪВ времеТО

М. Санилевич: Въпрос за преместването във времето: ще достигнем ли някога такова състояние, при което нашето тяло ще може да се движи във времето, както това става във филмите?

 

М. Лайтман: Ние можем да предизвикваме у себе си такава илюзия, както и илюзията на целия наш свят. Проблем не съществува. А по-натам какво следва? Какво е това настояще, минало и бъдеще? Това са тези картини, които вече са заложени в нас, само че се развиват в нашето въображение по някаква времева ос.

Например, аз гледам филмова лента и виждам отделните кадри в началото, в средата и в края. Пред мен се въртят кадрите от началото, а аз мога бързо да погледна какво има в средата и в края. А след това да се върна в началото. В нас цялата тази филмова лента съществува вътре и се развива постепенно.

Вие питате: а мога ли аз да я превъртя назад? Няма проблем, защото в нас това вече съществува. А около нас няма нищо, всичко се пробужда вътре. С други думи, целият този филм е вътре в нас. И видеомагнетофонът, който ни показва този филм, също е вътре в нас. Нищо не ми струва да прескоча от началото в края, а след това в средата - всичко това е възможно.

 

М. Санилевич: А как можем да го направим?

 

М. Лайтман: А защо?

 

М. Санилевич: Интересно е какво е имало там преди 200 години?

 

М. Лайтман: Това не е проблем, всичко това е възможно да се възбуди в човека. Но, разбира се, всички тези информационни записи се намират под особен секретен код, като затворена база данни в компютъра, защото ти си длъжен да ги приспособиш в съответствие със своето духовно развитие.

Нашият свят все пак се явява „преддверие”, в което човек постепенно достига разочарование от своето съществуване в този обем и по необходимост достига до желанието да навлезе в следващия обем. Следващият обем – това е духовното измерение. И затова не ни е позволено просто така да си играем с времето. Защото ние в този случай не изпълняваме програмата на творението – да достигнем нивото на Твореца, да станем равни с Висшата сила.

 

Е. Литвар: Вие така разказахте за тази филмова лента, за това, че може лесно да се окажем и в миналото, и в бъдещено, и където искаме! Помислих си, че за тези наслаждения бихме дали невероятно много пари! За удоволствието, да кажем, да попаднем за 15 минути в Древен Рим, в Колизеума, да погледаме гладиаторите, да кажем на римския император: „Виж, Нерон, приятелю…”

 

М. Лайтман: Не, ти не мислиш правилно. Ти можеш да гледаш филма, но ти не можеш да се намесваш в него. Защото ти по това време си бил в други кръговрати, не в днешните съвременни.

 

Е. Литвар: Аз мога само като зрител да гледам този филм, така ли?

 

М. Лайтман: Ти можеш да се преместваш напред или назад, но съответно на това състояние, в което ти съществуваш.

 

Е. Литвар: Тоест на онзи, който аз съм бил там в онова време?

 

М. Лайтман: Или ще бъдеш. Разбира се.

 

Е. Литвар: Значи, аз мога да чистя ботушите на Нерон и нищо повече? Аз бих попаднал в същото състояние, така ли?

 

М. Лайтман: И даже по-лошо.

 

Е. Литвар: Но аз имах предвид друго. На мен толкова ми хареса как Вие говорите за това – за нас днес това са далечни сладки мечти.

 

М. Лайтман: Защо? Лично аз не виждам нищо хубаво в цялата наша човешка история, поради което да се желае да се пътешества назад. Ти какво искаш да избереш? Своето състояние? Ще ти покажат твоето състояние преди 200-300 години и кой си бил и как си усещал това. Ти представяш ли си какво може да бъде то?

Ти възприемаш този свят чрез себе си, вътре в теб се върти филмовата лента, цялата тази илюзия е вътре в теб. Аз не бих съветвал да се връщаме назад. А напротив, напред – тук ти се намираш в свободата на волята.

Тоест, кадрите са зададени напред, но кой ще бъдеш ти в тези кадри – не е зададено. Това зависи от теб. Така че бъдещето все едно остава под въпрос. Съществува твоята определена роля, но по какъв начин ти ще я играеш – това вече зависи от теб.

 

Е. Литвар: Всички тези невиждани за нас, лъжливи и освен това илюзорни наслаждения, на Вас Ви се представят просто някак смехотворно малки. А Вие в духовното усещате нещо огромно…

 

М. Лайтман: Разбира се, изобщо няма никакъв смисъл да се занимаваме с нашия свят. С изключение на едно – да помогнем и на останалите, тъй като това се явява програма на природата, бързо да преминат в това измерение.

 

Е. Литвар: Но всички ли са длъжни да преминат?

 

М. Лайтман: Абсолютно всички. И в нашето време.

 

Е. Литвар: Дори и папуасът, който някъде сега яде банан?

 

М. Лайтман: Разбира се. Даже повече от това, не само папуасът. И тези илюзии, които ние наблюдаваме – неживата, растителната, животинската природа – те заедно с нас преминават в духовното ниво.

 

Е. Литвар: Кой – слончетата, тревичката и камъчетата?

 

М. Лайтман: Всичко! В този обем, възприеман от нас като наш свят, не остава нищо.

 

Е. Литвар: Значи, тази планета изчезва?

 

М. Лайтман: Илюзията за целия този свят изчезва.

 

М. Санилевич: У онзи, който е преминал или у всички?

 

М. Лайтман: У онзи, който е преминал не изчезва, той наблюдава отстрани. Но когато човечеството реализира своето предназначение и всички души се издигат на нивото на духовния свят, тогава потребността от този свят – от най-ниското материално възприятие - изчезва. И тези души вече усещат себе си само в духовното измерение.

ЖиВОТЪТ слеД смЪРТТА

Е. Литвар: Кабалистът, намирайки се в нашия свят, в наше тяло възприема едновременно два свята. Какво става с кабалиста, когато той умира? Как той възприема този свят?

 

М. Лайтман: Възприема този свят от духовния свят…

 

Е. Литвар: С душата?

 

М. Лайтман: Да, разбира се.

 

Е. Литвар: Но въпреки това го вижда, усеща го?

 

М. Лайтман: Чрез душата, както и по-рано. Но по-рано той е усещал нашия свят и чрез душата, и с помощта на своето физическо тяло. Ако физическото тяло умира, тогава той усеща само чрез душата.

 

Е. Литвар: Баал Сулам сега вижда ли ни?

 

М. Лайтман: Аз не знам, какво ти наричаш „вижда” и какво ти наричаш Баал Сулам. Защото, ако „Баал Сулам” е нещо, имащо някакъв човешки облик, който прилича на теб, разбира, вижда, чува, усеща и т. н. - то тези сетивни органи не съществуват у него. Той притежава само духовни сетивни органи. Как се наричат те? Кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут.

 

Е. Литвар: Те също ли са пет, както и при нас?

 

М. Лайтман: Да.

 

Е. Литвар: Когато Вие казвате: „Да, вижда нашия свят” - какво имате предвид?

 

М. Лайтман: Усеща се един единен обем на Мирозданието. Разделение не съществува, ние виждаме вътре в себе си някаква малка частичка, защото нашите сетивни органи са развити само в такъв обем. А ако ние ги развием по-нататък, то ще усещаме останалата част от Мирозданието, Висшия свят и тогава за нас всичко ще бъде просто непрекъснато, единно.

 

М. Санилевич: Следващ въпрос: към какво се стреми системата – към хаос или към равновесие?

 

М. Лайтман: Системата се стреми към разкриването на една единна абсолютна хармония. Тоест това не е нито хаосът и не е нито равновесието в нашите понятия.

Можете да кажете „към равновесие”. И ние наблюдаваме това даже в нашия свят. Всички проблеми, които ние усещаме, всичко, което възниква около нас и вътре в нас – въпреки че изглежда като стремеж към хаос, всъщност е движение през хаоса – към хармонията. Да бъде принуден човек да види нашия свят като абсолютен хаос, да бъде принуден да разкрие този хаос в самия себе си, да го накараме да разбере, че всичко зависи от самия него - това означава да го заставим да създаде вътре в себе си абсолютна хармония. И по такъв начин да усети външния свят като вечен и съвършен.

 

Е. Литвар: Академик Вернадски е писал, че съществува някакво информационно поле на Земята. То действително ли съществува?

 

М. Лайтман: Да, разбира се. Ние говорим само за полета, за сили.

Кабала и НЛО

М. Санилевич: Следващ въпрос: има ли живот на други планети, галактики? Как кабала се отнася към НЛО?

 

М. Лайтман: В космоса напълно може да съществува растителен и животински живот, изграден на някакви други, не на наши, основи. Не съществува само човешки живот.

Какво означава „човек”?

Човекът също е животно. Според всички съвременни изследвания, в това число и научни, към човека можем да се отнасяме като към развито животно и нищо друго. Но по нещо той се отличава от животните. Той не е просто по-добър от тях или в него съществуват някакви други качества, свобода на волята например. Това не съществува, това са илюзии. Но в човека се намира и духовна съставна част, съществува възможност да навлезе в духовното пространство – и с това той се отличава от животните.

И така, освен на Земята, никъде другаде няма човек. Не съществуват никакви НЛО. Всичко това не е нищо повече от измислици, човешки илюзии, които той е създал за разкрасяване на своя живот, за някакви, сякаш, отговори на своите въпроси.

 

М. Санилевич: Но нали има доказателства: виждали са ги, снимали са ги.

 

М. Лайтман: Това не са доказателства, всичко това не излиза извън рамките на илюзията на нашето възприятие. Но тъй като много хора се занимават с това, то им е приятно, заема тяхното свободно време, то защо не? Докато не се разкрие погрешността.

 

Е. Литвар: Неголямо изменение на възприятието на този свят, да кажем, на един или няколко души, може ли да промени нашия свят? Например, болестите да започнат да изчезват.

 

М. Лайтман: Ако аз възприемам този свят по-различно, отколкото вие, то аз го възприемам различно, а не вие.

 

Е. Литвар: Тоест той се променя за Вас?

 

М. Лайтман: Той се променя за мен. По какъв начин аз мога да повлияя на вашето възприятие на света? Само външно. Аз мога да ви предам някакви свои навици, ако вие го поискате, да ви предам науката кабала и вие ще можете да започнете вътре в себе си постепенно да се подготвяте за виждането на Висшия свят. Но вие самите, а не аз. Аз само ви подготвям.

 

Е. Литвар: Тоест кабалистите, за сметка на това, че те напредват и се изменят, не могат да променят целия наш свят, а могат само да помогнат на всекиго да промени своя свят?

 

М. Лайтман: Те не могат да работят вместо вас. Те се занимават с разпространението на знания, в това е тяхната задача. Или явно или по-скрито те подготвят тези знания за човечеството.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ УСЕЩАНЕ у самАТА материЯ

М. Санилевич: Николай от Москва задава такъв въпрос: съществува ли усещане у самата материя?

 

М. Лайтман: Добър въпрос. Цялата материя се явява желание за наслаждение. Защо атомите се движат, защо елементарните частици се привличат и отблъскват? Защо те летят? Какво става с тях? В тях се осъществява възбуждане на желанието и материята сама реализира това желание – или се движи, или взаимодейства с друга материя и т. н. – за да достигне желаното на неживото, растителното, животинското, човешкото ниво.

Цялата материя – това е външна обвивка на вътрешното желание – на желанието за наслаждение. То може да бъде малко и да се състои от единственото желание - просто да съхранява своята форма.

 

Е. Литвар: Тоест неживо?

 

М. Лайтман: Да. Но то може да бъде голямо, когато започва да се развива – растително; още по-голямо – животинско; и още по-голямо – човешко. Но това е желание за наслаждение. Няма нищо друго.

Цялата материя се изгражда на това желание. Ние не усещаме самите желания за наслаждение, ние виждаме само материята – проявлението на тази сила, насочено към получаване на наслаждение. А усещането на материята – това е илюзия. Няма никаква материя. Именно желанията ми се представят във вид на материя - нейните неживо, растително, животинско, човешко нива с всевъзможните видоизменения на сортове, качества и т. н. Всичко това са само различни степени на желанието за наслаждение.

 

Е. Литвар: Вие искате да кажете, че всичко, което ни заобикаля – това са желания? Ето тези книги, масата – това са желания? Цветята, пеперудите…

 

М. Лайтман: Да. И вие също сте желания.

 

Е. Литвар: И хората? Аз и Миша също ли сме желания?

 

М. Лайтман: Да. И нашите мисли, и нашите чувства – всичко това са желания.

 

Е. Литвар: В действителност това означава, че аз виждам някакво желание, което изглежда като Миша, но аз другояче не мога да го видя?

 

М. Лайтман: Да. Субективно. Вие го виждате, така както желаете, както можете.

 

Е. Литвар: Тоест аз виждам тялото и не виждам същността. Ако аз виждах същността, то аз бих виждал желанията, а сега аз виждам само тялото?

 

М. Лайтман: Да. С това се отличава духовният свят от нашия свят.

 

М. Санилевич: А кога за пръв път се е появила материята?

 

М. Лайтман: Тогава, когато се е появил човекът, който я усеща.

 

М. Санилевич: А преди това не е имало материя? Така ли е? Но всички учебници казват: материалният свят съществува милиарди години, а човек се е появил преди няколко десетки хиляди години.

 

М. Лайтман: Ние така пишем учебниците и така се изразяваме, защото по такъв начин възприемаме света. А как иначе може да се говори за материята, която е съществувала в този вид, в който ние сега я наблюдаваме, ако не  е имало наблюдател?

 

Е. Литвар: Не разбирам много добре.

 

М. Лайтман: Да допуснем, преди 50 хиляди години още не е имало човек, не е съществувал онзи, който би могъл да усеща. А ако нашият свят съществува не съответно на наблюдателя?

 

Е. Литвар: Като че ли не е така.

 

М. Лайтман: Значи за какво можем да пишем? Книга за това, което като че ли е съществувало преди 50 хиляди години, според нашите представи, нашите усещания, нашите възможности да описваме.

 

М. Санилевич: Но нали се намират кости, съществуват и други доказателства…

 

М. Лайтман: Ние по такъв начин възприемаме света, именно така той се проявява спрямо нас.

 

Е. Литвар: Значи излиза, че светът не е възникнал от някакъв взрив, а е възникнал в онзи момент, когато аз съм започнал да го усещам и при това такъв, какъвто аз вече съм го видял?

 

М. Лайтман: Този свят изобщо не съществува. Както ти го опишеш, такъв ще съществува. Това е всичко.

 

М. Санилевич: А динозаврите?

 

М. Лайтман: Всичко, което ви е угодно. Нали всичко е съобразно на наблюдателя. Но ние можем да се спуснем на друго ниво - не от гледна точка на кабала, тоест на погледа на нашия свят от Висшия свят и възприемането на абсолютната реалност. А да говорим за това, как човек го описва в своите усещания.

Когато аз започвам да изследвам този свят в своите усещания, аз ще разбера, че преди 15 милиарда години в резултат на взрив се е появила Вселената; след това преди пет милиарда години – Слънчевата система, Земята, преди 100 милиона години – динозаврите, преди 50 хиляди години – човекът и т. н. Тоест аз говоря за своите усещания, за измерението съответно на себе си, съответно на своите сетивни органи.

 

Е. Литвар: За това как аз разчитам тези желания?

 

М. Лайтман: Да.

 

Е. Литвар: Сега, за да видя, че аз в действителност през всичките тези 50 хиляди години съм разчитал само желания е необходимо да се издигна над този свят в свойствата на кабалиста и да видя, че аз съм разчитал само желания, така ли?

 

М. Лайтман: Да. И тогава вие ще възприемате по съвсем друг начин. И какво е интересното: в действителност не възниква никакво противоречие. Защото даже и съвременните науки на нашия свят започват да осъзнават, че всичко е субективно и съществува по отношение на наблюдателя. Изключително голям преврат е извършил Айнщайн, след него – Хю Еверет и вече в наше време както трябва учените подхождат към това.  

А и не само учените. Вижте какви филми се появяват за възприемането на реалността, подобно на „Матрицата” и др. Говори се за съществуването на други измерения - в тях ние съществуваме паралелно, едновременно или съвършено в друг вид, отколкото в нашия свят - свързани или не един с друг и т. н. Тоест у човека вече възникват достатъчно ясни представи за такива възможности. Виждате ли, към какво се приближаваме?

 

Е. Литвар: Фантастите пишат за някакви съвършено нереални, както ни се струва, неща. Но те именно така изразяват стремежа на човека към познанието, все пак още с такъв земен способ ли? И наистина много от това, за което пишат се сбъдва...

 

М. Лайтман: Да. Но не е необходимо да бъдеш кабалист, за да предскажеш в нашия свят предварително събитията, които ще се случат в него. Това е проява на определени свойства у хора, нямащи никакво отношение към кабала. Спомнете си Месинг, например.

 

Е. Литвар: А откъде той е сверявал тази информация?

 

М. Лайтман: Тя просто е съществувала в него. Когато е трябвало да я сверява, той я е сверявал. Защото тя съществува, и началото и края – спомнете се примера с филмовата лента.

 

Е. Литвар: Значи, кабалистът също може да сверява?

 

М. Лайтман: Кабалистът може да сверява по-лошо от Месинг, защото кабалистът има работа със сили и не се занимава с такива свойства на нивото на нашия свят.

 

Е. Литвар: Той не се занимава, защото му се струва неприлично ли...?

 

М. Лайтман: А каква е разликата, нали не е в това реализацията на човека.

 

Е. Литвар: Тоест задачите, които стоят пред кабалиста са много по-важни?

 

М. Лайтман: Да, разбира се. Кое е по-важно – да се издигнеш във Висшия свят или да знаеш с кого какво ще се случи? 

 

Е. Литвар: Под трамвая също не ни се иска...

 

М. Лайтман: Това няма да промени нищо. Помните ли - „Анушка вече изля маслото”? Е, кой може нещо да промени?

 

Е. Литвар: Аз разбрах, че Воланд, който седеше там на пейката...

 

М. Лайтман: Това е само в романа. А всъщност – ако не е според автора?

 

Е. Литвар: Воланд просто е сверявал информация?

 

М. Лайтман: Да сверява информация е можел Месинг – предсказал е своята смърт и много още. Това той е можел да направи. Не е могъл да го промени.

 

Е. Литвар: А кабалистът може ли?

 

М. Лайтман: Кабалистът може да повлияе на останалите хора, да се опита поне да повлияе, за да могат те да променят своето бъдеще от лошо на хубаво.

 

Е. Литвар: Тоест земетресението, което трябва да стане някъде след пет години, може да се избегне с помощта на някакви действия, за които говорят кабалистите…

Как ДА избеГНЕМ страданиЯТА

М. Лайтман: Хората ще достигнат до такова съгласие с природата, че това земетресение няма да го има, но те ще трябва да го преживеят вътре в себе си.

 

Е. Литвар: Пак като земетресение?

 

М. Лайтман: Като определено вътрешно разтърсване при подема на следващото духовно ниво. Тогава няма да го има външното.

 

Е. Литвар: Такова вътрешно земетресение не е ли болезнено?

 

М. Лайтман: Не, не, но те са длъжни да поправят себе си на нивото на тези страдания. В себе си те ще бъдат длъжни да адаптират тези разтърсвания в положителни изменения.

 

М. Санилевич: Баал Сулам пише за трета и четвърта световна война. Това означава ли, че те могат да станат и в нашия материален свят?

 

М. Лайтман: Всички пророци, включително и Баал Сулам, който също е бил на нивото на пророка (пророк – това е кабалист, достигнал определено ниво в духовните светове) – всички те са предупреждавали за това, което може да се случи, но те са говорили по отношение на хората. Тоест в наши сили е да вземем върху себе си тези събития - огромните болки, страдания, беди - и да се поправим по такъв начин, че те да стават не в нашия физически свят в течение на много години, а вътре в нас. Да допуснем, че малкото дете не желае да се учи: принуждават го, бият го. А то упорито не желае. Ако все пак то се поправя, то именно така отменя цялата тази дълга поредица наказания и всичко продължава добре. Тоест в резултат, под действието на пръчката то е длъжно да пожелае, да приеме в себе си желанието да учи. Да го принудим да приеме в себе си правилното желание и да поиска да се развива без пръчка – именно това е, което ние се опитваме да направим, разпространявайки кабала.

 

Е. Литвар: Получава се така, че веригата, условно наричана съдба, е предопределена. Тя може да се измине или насилствено, или самостоятелно?

 

М. Лайтман: Именно това са и двата пътя, които в действителност съществуват в природата. Кабала предлага хубав път, безболезнен, свързан с най-малки загуби.

 

М. Санилевич: Ако аз взема тази кинолента и погледна в бъдещето: ще видя трета и четвърта световна война, така ли?

 

М. Лайтман: Да. Ти виждаш: действително има трета и четвърта световна война. Така, както е и написано във всички книги, така, както е написано и у пророците - страшни проблеми са предречени занапред. Но те може и изобщо да не бъдат. Те пишат за това, което трябва да се случи съгласно принудителните сили на природата, която гони човечеството към целта. Но човечеството може да осъзнае и да поумнее и да премине по тези стъпала по добър, красив, лек, кратък начин.

 

М. Санилевич: Тогава какво ще има на тази лента?

 

М. Лайтман: Тогава на тази лента ти ще видиш не външното, а вътрешното състояние, което си длъжен да преминеш. Тоест, да - война, но вътрешна война със самия себе си, която ще ни даде такива страдания, че ние все едно ще трябва да се поправим. Както в примера с детето, което не иска да учи. Колко време ще загуби и колко страдания ще преживее преди да поиска да се учи? И именно кабала показва на човека какви проблеми стоят пред него и как може да се направи другояче.

 

М. Санилевич: А Библията също ли е описание на вътрешни войни?

 

М. Лайтман: Абсолютно! Говори се за вътрешни проблеми.

 

Е. Литвар: Мисълта материална ли е?

 

М. Лайтман: Мисълта – това е сила.

 

Е. Литвар: Силата материя ли е?

 

М. Лайтман: Не. Но ако ние я възприемаме, то възприемаме вече чрез материален носител.

 

Е. Литвар: Възможно ли е чрез силата на своя разум да променим своя живот?

 

М. Лайтман: Разбира се. Мисълта – това е най-голямата сила в нашия свят, в цялата Вселена, във всички светове. Няма по-мощна сила от мисълта, от намерението. Всичко, което ние правим около себе си – е само със силата на намеренията. Цялата съвременна криза - толкова многообразна и глобална - е само следствие от нашите неправилни желания.

 

Е. Литвар: Желания или намерения?

 

М. Лайтман: Те са едно и също. Защото самото желание без намерение не говори за нищо. А какво искаш ти да извлечеш от това? Ти искаш егоистично да се насладиш, използвайки при това всичко и всички.

 

Е. Литвар: Нима аз мога да пия вода не егоистично, не за себе си?

 

М. Лайтман: Е, това е необходимо за теб и не е във вреда на другите. Под неправилно желание се има предвид отношението към другите.

 

Е. Литвар: Тоест, говорейки за егоизма, ние имаме предвид отношенията между двама или повече души?

 

М. Лайтман: Егоизмът е именно само отношение на човека към обкръжаващото, по какъв начин желаещият иска да използва за себе си всичко, което го обкръжава. Тук е включено и неговото отношение към природата.

 

Е. Литвар: Според думите на учените, човешкият мозък е в състояние да обработва голямо количество информация, но съзнателно ние възприемаме само малка нейна част.

 

М. Лайтман: Да, задействани са около два процента от мозъка.

 

Е. Литвар: Защо?

 

М. Лайтман: Защото цялата останала част от нашия мозък е предназначена за духовна дейност. Два процента от него – това е този максимум, който ние използваме в обикновения наш земен живот. А повече и не ни трябва. Всичко останало, което съществува в нас служи само, за да започнем да работим на следващото измерение и тогава ще ни бъде необходима останалата част от мозъка.

 

Е. Литвар: Тоест още преди 50 хиляди години, когато се е създавало това тяло, вече е било решено, че ние трябва духовно да се развиваме и тогава е бил заложен този потенциал, така ли?

 

М. Лайтман: Да, разбира се, изхождайки естествено от нашето последно състояние. А ти смяташ, че всичко се е развивало по Дарвин – на сляпо?

 

Е. Литвар: Аз мисля така, както са ме учили в училище.

 

М. Санилевич: Може ли да се каже, че от гледна точка на кабала, еволюцията продължава? Тоест, че ние сме длъжни в близко бъдеще да еволюираме, но тогава това ще бъде друго ниво на цялото човечество?

 

М. Лайтман: В наше време, през следващите близки години, ние сме длъжни да преминем на ново ниво на духовния свят, да навлезнем в следващия обем на Мирозданието. Ако ние не го направим, жестоките сили на природата ще ни принудят за това чрез страданията. Желателно е това да стане по пътя на осъзнаването, на разбирането на необходимостта.

 

М. Санилевич: Има ли черни дупки и могат ли кабалистите да ги изследват?

 

М. Лайтман: Всеки различно определя тези черни дупки, информационна пустота, полета, поглъщане на някаква енергия, изчезването й… Всичко това са проблеми на физиците и има отношение към материалния свят. А кабала въобще не се занимава с материята, дори във вълнови или в някакъв друг неин аспект. Затова нямам какво да кажа.

 

М. Санилевич: А какво изследва кабала?

 

М. Лайтман: Кабала изследва само Висшата сила, която включва в себе си всички светове, нас и как ние можем да се издигнем, да достигнем нивото на подобие с тази сила. Единственото, което ни е необходимо.

Ако съществува една единствена сила, която управлява всичко, която държи всичко, от която ние напълно зависим, защо ни е необходимо да изследваме още нещо? Защо трябва да се занимаваме с второстепенни дела, с някакви важни зависимости? Какво ще ми даде това?

Оттам, от най-висшето ниво, аз получавам въздействие върху себе си. Аз трябва да стана еднакъв с тази Висша сила, да й се уподобя, да достигна хомеостазис именно с нея, да постигна равновесие, комфорт.

 

Е. Литвар: С Твореца?

 

М. Лайтман: Наречете го Творец. Да се достигне Неговото ниво, да станем такива, какъвто е Той. Това е заложено във всекиго от нас и това ние сме длъжни да реализираме.

 

Е. Литвар: Въпрос от Съединените Щати: Някога искало ли Ви се е да изоставите всичко и да се отправите в търсене на приключения, да обиколите света, да започнете нов живот, да го изживеете?

 

М. Лайтман: Аз постоянно се намирам в това, както и всеки кабалист. А какво ново може да бъде открито в света? Какво можеш да видиш днес? Обиколи цялото земно кълбо и какво ще видиш? Във всички страни, навсякъде е едно и също. Какво ново може да съществува? Какви могат да бъдат новостите в този свят на тази малка планета? Само да занимаем малко своите сетивни органи? Какво виждам аз, в края на краищата, когато пътешествам по целия свят? Аз, между другото, обичам пътешествията, обичам природата. И правя това, за да се поддържам във физическа форма. Но това все едно е твърде ограничено възприемане на всичко. Аз мисля, че много скоро то ще омръзне на хората.

Виденията, които получава човек от усещането на духовните свойства могат да заменят всяко едно пътешествие. Това са непрекъснати усещания, разкрития, неограничавани от нищо. 

 

Е. Литвар: На определен етап Земята ще изчезне, във връзка с това, че ние като че ли ще си отидем, така ли да разбирам?

 

М. Лайтман: Не изчезва Земята, а този свят, който ние възприемаме в нашите сетивни органи - защото самите те, нашите сетивни органи, ще изчезнат.

 

Е. Литвар: Става дума за цялата Вселена, а не само за Земята, така ли?

 

М. Лайтман: За всичко, което ние усещаме.

 

Е. Литвар: Смята се, че първите хора на Земята са били Адам и Ева, а имало ли е хора преди тях?

 

М. Лайтман: Адам и Ева не са били първите хора. Имало е човек, който е живял преди пет хиляди седемстотин шестдесет и няколко години на нашата Земя, нарича се Адам. Той е първият, който е постигнал Висшия свят, ето защо от него и започва духовното развитие на човечеството. Поради това по отношение на него ние и отброяваме целия наш земен път.

 

Е. Литвар: Тоест той е първият кабалист?

 

М. Лайтман: Той е първият кабалист. А преди него, естествено, са съществували хора в същия облик, както и ние с вас. Но те не са били кабалисти, в тях не е възникнал стремеж да постигнат своя корен, Висшия свят и те така и са съществували на нашата Земя, преследвали са дивеч, раждали са и т. н.

 

Е. Литвар: Тоест еврейският календар не води начало от възникването на човечеството? 

 

М. Лайтман: От Адам. Ние не можем да водим начало от възникването на човечеството – то е преди около петдесет хиляди години.

 

Е. Литвар: Тоест изключително от появата на духовното движение?

 

М. Лайтман: Разбира се, защото това е главното, това се нарича човек.

 

Е. Литвар: Излиза, че Израел и израилтяните са изключително духовни хора, така ли?

 

М. Лайтман: Да, разбира се. Те притежават духовен календар, защото са получили кабалистичната методика. Ние дори имаме книга, която е написана от Адам – „Тайният ангел”…

БуквИТЕ – тоВА СА свойства

Е. Литвар: С какво е писал той, на какво е писал и с какви букви?

 

М. Лайтман: Във Вавилон са писали на глинени таблички. А след това са писали на животинска кожа. А след това са писали на плочи.

 

Е. Литвар: Но преди 6000 години не е имало писменост.

 

М. Лайтман: От Адам идва много ясен запис на информация и 20 поколения от Адам до Авраам, до Древен Вавилон са записвали и предавали информацията, защото това вече са били поколения на кабалисти. След Адам ние знаем за абсолютно всички кабалисти (онова, което е написано в Тората, в Библията) и съществува предаване на информацията от един на друг устно и писмено.

И Адам си е служил вече с нашата азбука. Тук ние стигаме до въпроса: откъде идват буквите, наименованието им и тяхното изписване, предаването на информация във вид на букви?

 

Е. Литвар: Тоест - писмеността. Откъде?

 

М. Лайтман: Също от духовния свят. Когато човек постига свойствата на Висшия свят и желае да ги изобрази, да ги изрази на нивото на нашия свят, то тези сили, които той усеща, се преобразуват в него в образи на нашия свят и той ги изобразява във вид на букви. И затова всяка буква има свой определен смисъл, всяка буква изразява определено свойство. И събирането на тези свойства означава преход от едното свойство в другото, те образуват думата. 

Поради това Адам вече е имал цялата азбука и правопис, и граматика.

Защо у човека изведнъж се появява възможност за общуване, за самоизразяване? Откъде идва това? То ни е дадено от Висшия свят. По такъв начин се проявяват в нас вътрешните сили. Ние не ги разкриваме в нещо външно. Това се развива вътре в нас. Постепенно той се е развил до такава степен, че е видял, по какъв начин може да изрази себе си чрез тези буквени обозначения.

 

Е. Литвар: А останалите езици, писменост? Защо те са толкова различни?

 

М. Лайтман: И те също са възникнали от Древен Вавилон, от същата тази азбука, която Адам е оставил там. Вземете книгата на Истрин „Развитие на писмеността”. Това е руски автор, книгата е била издадена преди десетки години. Основавайки се на писмените знаци от това време, той съвършено научно доказва, че всичко произхожда от Древен Вавилон. Адам е положил началото на писмеността, в Древен Вавилон тя придобива своите окончателни свойства и след това вече се разпространява по целия свят.

 

Е. Литвар: Аз Ви слушам сега и се питам дали лозунгите на нацистите, на неонацистите за това, че около нас има само евреи са справедливи?

 

М. Лайтман: Не, не. Защото евреите са само една малка древновавилонска група, която е последвала духовните указания на Адам и следващите след него двадесет кабалисти (или двадесет поколения), които след това заедно с Авраам – като че ли първият съвременен кабалист – са напуснали Древен Вавилон, откъснали са се от него. А цялото останало човечество от Древен Вавилон се е разселило по цялата планета.

 

Е. Литвар: Тоест евреите са бивши кабалисти?

 

М. Лайтман: Евреите – това са същите онези древни вавилоняни, както и всички останали, само че приели кабалистичните правила за свой живот. По онова време, когато всички останали са продължили да се развиват егоистично, те са избрали за себе си посоката на духовния подем.

 

Е. Литвар: Но доколкото разбирам, нищо не се е получило?

 

М. Лайтман: Какво значи не се е получило? До разрушаването на Втория Храм всички евреи са се намирали в постигане на духовното. След това те са паднали на нивото на нашия свят. И сега те трябва отново да усвоят тази духовна техника и да я предадат на целия свят. 

Отговори на М. Лайтман на актуалните въпроси

      

Ние възприемаме реалността, чрез ограничените си пет органа на чувства. Зад границите на нашите усещания съществува огромна област в която съществуват неизучен сили на природата.

Ако човека би могъл да разшири диапазона на възприятие на реалност, в какъв ли свят ще се окаже той? Съществува ли въобще реалност, която да е независима от нашите органи на възприятия, или реалността е създадена от нашите органи на усещане?

Предвидено ли е от природата в нас да се развият допълнителни органи на чувства?

Можем ли да се научим да създаваме други реалности, които да са по комфортни за нас?

Вие можете ще получите отговорите на тези въпроси, ако слушате беседите на проф. М. Лайтман с преподавателите от Международната академия кабала.

Трейлер

Видео запис - част 1

Видео запис - част 2

Аудио запис (10.17 Mb)

Избрани видео фрагменти

Какво е това материя?

Еволюцията продължава!

Има ли живот на другите планети?

За силата на мисълта

Ще можем ли да се преместваме във времето

Избрани откъси

Нашият свят е илюзия

Правилното възприемане на картината на света

За какво му е на човека да познава реалността

Висшата реалност

Съществува ли времето

Какво е това духовно

Духовния свят е съвършен

За придвижването във времето

Живота след смъртта

От хаоса към хармонията

Кабала и НЛО

Материята има ли усещания

Как да се избегнат страданията

Бизнес и пари

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Какво са парите и какво е това бизнес от гледната точка на кабал? Бизнесът само способ за обогатяване на предприемчивите хора ли е? Главното в бизнеса е да изразиш себе си, своята значимост при взаимодействието си с другите хора. Излиза, че влечението към бизнеса и стремежа към пари не е едно и също нещо.

Какво е това духовен бизнес и с какво той се различава от обичайния? На всички тези въпроси ще намерите отговор в беседата с проф. М. Лайтман.

 Аудио запис (8.5 Mb)

Избрани откъси

 Духовния корен на парите

 Бизнесът не е стремежа към парите

 Бизнесът и кабала

 Защо е необходимо да работим

 Неудовлетвореността от работата

 Бизнесмена - кабалист

 Причината за съвремената криза

 Могат ли жените да се занимават с бизнес

 Може ли кабала да ни спаси от банкрут

 Бизнесът и законите на мирозданието

 

 

Кабала - митове и реалността

 Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

В света има наука, която привлича и плаши хората едновременно.
Защо науката кабала има ореол от мистика и легенди? Кои са тези хора, които наричат себе си кабалисти? Свързана ли е науката с религиите?

Кабала съществува от хиляди години, но чак сега в наши дни става достъпна за всеки, който желае да я изучава. Коя е била причината за нейното скриване и кое е послужило, като повод за нейното разпространение.

Вие ще получите изчерпателни отговори на всички въпроси, свързани със същността на науката кабала от беседата на учена-кабалист М. Лайтман с неговите ученици.

Аудио запис - част 1 (10.98 Mb)

Аудио запис - част 2 (6.11 Mb)

Избрани откъси

Кабала и наслажденията

Магия, медитация, гематрия

Възможността за съществуване в духовното

Може ли да си загубиш ума с кабала

Може ли кабалиста да променя съдбата

Кабала не е магия

Какво е това практическа кабала

Съществуват ли лоши очи, проклятие, прокоба

Закона на кармата

Защо е необходима любовта към ближния

Кабала и успеха в бизнеса

Кабала не е мистика

Кой може да се занимава с кабала

За духовното и материалното

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Нашият свят е многообразен. Той има много климатични зони, много форми на живот, много народи и езици.

В тази беседа Вие ще се докоснете до тайните за произхода на Земята и населяващите го създания. Вие ще се запознаете със силата, която е създала този свят и ще научите как се разпределя нейното въздействие върху повърхността на нашата планета.

Вие ще разберете, какво представлява материала на нашия свят и какви са законите на неговото развитие. Вие ще узнаете защо някои хора не напускат местата, където са родени, а други постоянно са в движение.

За кабалистичната география ще Ви разкаже учена-кабалист проф. М. Лайтман.

Видео запис - част 1

Видео запис - част 2

Аудио запис (7.61 Мb)

Избрани видео фрагменти

Какво чувства камъка?

Промяната на съдбата

Теорията за взрива

Защо са необходими тайфуните?

Избрани откъси

От къде се е появило всичко

Земята кълбовидна ли е или плоска

Духовни или алтруистични действия

Какво означава да станеш Творец

Защо съществуват урагани, земетресения и тайфуни

Възможно ли е да променим съдбата си, като сменим местожителството си.

Защо ни е необходим материалния свят

За здравето

“Здравейте, скъпи приятели! Намираме в студиото с учения-кабалист проф. д-р Михаел Лайтман и моя приятел, преподавателя от Международната академия по кабала Михаил Сенилевич. Днес обсъждаме нова, вълнуваща всички тема – темата за здравето. И естествено, първият въпрос е на моя приятел: Заповядай Миша”

 “Всъщност ние засегнахме много сериозна тема - за здравето и тези въпроси  (ние имаме 10-18 въпроса), събрахме от нашите лекари, които се занимават с нас с кабала. Това са около петима - десетина лекари, мъже и жени. Те ни помогнаха да съставим тези въпроси, и ние ще започнем с първия въпрос: Откъде възникват всички болести и защо въобще боледуваме?”   

 М. Лайтман: “Хората казват, че всичко е от нерви. А по-нататък? От къде са тези нерви? Тоест всичко произтича от нашето по-малко или повече неуравновесено състояние с природата. Ние знаем, че всяка една система, която се намира в състояние на вътрешно равновесие, поддържа това равновесие вътре в себе си, умее да поддържа своето равновесие с това на окръжаващата среда – такава система обикновено се намира в сферата на здравето както се казва – външно, вътрешно, психическо или физиологично, или въобще обществено. Здравето не е просто някакъв елемент от функционирането на нашето тяло. Животните имат нашата физиология и състоянието на нашия вътрешен много сложен организъм. Затова не трябва да отделяме нервната система от физиологията, от обществото, от екологията, от всичко, за което се сетите. Да, в последно време ние започваме да забелязваме, че нашето здраве, нашето самочувствие зависи от някакви колебания на природата, слънчеви изригвания и най-различни екологични проблеми, движения на материка, континенталните плочи и така нататък. Тоест принципно нашето здраве е под огромното влияние на природата. А кабала казва, че то въобще е свързано с всички светове. Тоест всичко е абсолютно единно, цялата система от висши светове, заедно с нашия свят, заедно с неживата, растителната, животинската природа – всичко това е една система. И затова, ако тази система някъде е неуравновесена, то някъде, по някакъв начин, на произволно ниво, но някъде се намира този дисбаланс в усещането, в проявлението, засягайки в нас здравето. И обратното – нездравословността в нас, се проявява в някакви други системи, но ние не ги чувстваме и усещаме и не знаем как им влияем - ние изучаваме само това, което ни влияе отвън. Това е много важно.”

 “Ако съм Ви разбрал правилно се получава така, че ако ме е заболяло сърцето, теоретично на Марс може да има вулкан.”

 М. Лайтман: “Нас не ни интересува здравето на Марс.”

 “Само давам пример. Правилно ли Ви разбрах?”

 М. Лайтман: “Абсолютно вярно. Всичко е взаимно свързано – не е важно как го разглеждаш – отвън навътре или от себе си навън - нас ни интересува разбира се, нашето състояние. Ние не усещаме останалите нива на природата. Но принципно, ако бихме успели да усетим тяхната взаимна връзка, ние бихме видели как ние влияем на цялата природа, тя ни влияе, и как всички ние боледуваме. А болестта е обща – обща диагноза, произволната болест е болест на цялата природа и ние в това число, това е не равновесие.”

 “Взаимната връзка човек с човек, по-мощна ли е от взаимната връзка между човек и природа?”

 М. Лайтман: “Разбира се. Просто човекът е както казваме “венец”, може би в кавички на природата, тоест най-цивилизованата система на природата, включваща в себе си абсолютно всичко – и неживите, и растителните, и животинските елементи. Затова, когато той се намира в дисбаланс, този дисбаланс ирадиира, предизвиква във всички окръжаващи го системи – неживата, растителната и животинската, същият дисбаланс. Тоест човек повдигайки се подобрява всичко около себе си, а слизайки влошава всичко около себе си.”

 “Хоризонталната връзка, взаимоотношенията между хората, влияе ли на човешкото здраве?”

 М. Лайтман: “Разбира се, най-много.”

 “Най-много? Ако в момента някой в Палестина обмисля атентат - това по някакъв начин вече се разпространява върху всички хора по Земята, още преди евентуалния взрив?”

 М. Лайтман: “Да, даже в днешно време, когато знаем още малко за тази глобална система на взаимовръзка - взаимовръзката на всички по между си, тази комуникация все още не е изцяло разкрита от нас, но днес вече учените предполагат, че всички тези, особено новите заболявания - всички те са предизвикани от нашия повишен егоизъм, който в последно време предизвиква терор, депресии, пристрастяване към наркотиците и така нататък. Тоест ние с нашите негативни мисли, предизвикваме най-силните до сега отрицателни реакции в света. В природата, в окръжаващата природа, в неживата растителната. Всички тези движения на планетите, всевъзможни глобални, планетарни изменения - всички те се явяват, дори науката обикновено го казва. Очевидно, ние все още не можем ясно да определим пряка зависимост, формула, но вече има достатъчно количество предположения и систематизирани данни, които говорят за тази връзка. Все още не можем да наречем това научно, но вече се говори за влиянието на вътрешното състояние на човека върху окръжаващата нежива, растителна и жива природа.”

 “Вие говорите от гледна точка на учените на нашия свят, а нас ни интересува гледната точка на кабала.”     

 М. Лайтман: “Кабала много говори за това – за това как всички светове са единна система, която не е възможно да разделим. Това, че ние усещаме едната половина на мирозданието, а другата не усещаме - така ние чувстваме. Ние се натъкваме на невидима стена и не чувстваме, че това е стена - ние си казваме “случи се, дойде от някъде, отиде нанякъде” – не знаем нито причината, нито следствието на нашите постъпки, от къде ни се струпват всякакви събития, явления, къде отиват нашите действия – ние не знаем. Всичко това се закрива от втората половина, от неразкритата от нас система на света, и отново се връща към нас. Така че, доколкото тази област на света все още е неразкрита от нас, неопозната, скрита както се нарича, кабала ни разкрива тази скрита част, и ние я наричаме тайната наука. Наука за тайното – това, което ние все още не усещаме, но можем да усетим. И когато разкриваш тази втора част от мирозданието, става ясна връзката между абсолютно всички части на този единен свят - както частите на един механизъм, са свързани абсолютно точно по между си, естествено че ако се наруши баланса, това се отразява на цялата система.”

 “Ако си помисля лошо за Миша?”

 М. Лайтман: “Значи ще бъде лошо на Миша, ще бъде лошо и на теб. Но не само на вас двамата, а доколкото сте включени в общата система, то ще страда цялата система – това е грешка, която вие въвеждате и се връща към вас.”

 “Тоест някъде в черния дроб, сърцето или бъбрека?”

 М. Лайтман: “Като правило по наше време, се връща под формата на сериозни заболявания, обикновено ракови. Защото неправилното включване на себе си на високо ниво - нашето ниво, на което се намираме в тези наши цивилизации, самото влияние, което предизвикваме е подобно на ракова клетка, като раков орган в тялото, който се грижи само за себе си и изяжда всичко останало.”

 “Какво означава да си помислиш лошо? Че човек има възможност да си мисли добро за другия или със своето егоистично присъствие в света той вече влияе?”

 М. Лайтман: “Със своето егоистично присъствие той вече влияе. Разбира се ти можеш да кажеш “Защо той е такъв, той не е виновен” - това не е важно - ние сме създадени такива, ние не сме виновни, но сме длъжни да осъзнаем тази наша природа, и да се опитваме да я поправим. В такова състояние ние се намираме в момента. Ние не говорим за виновни – виновни няма. Ние казваме, че това е изначално наше състояние. После ние осъзнаваме защо то ни е дадено такова, защо трябва да страдаме, защо сме длъжни да оценим от къде идват тези страдания – тяхната причинност, целенасоченост. Да стигнем до някакви изводи за това защо страдаме, и за това, че разбираме защо страдаме; къде можем да насочим това, да се опитаме да се поправим, да достигнем хармония, да достигнем съвършенство, да стигнем до извод в полза на цялата тази съвършена, вечна система. Всичко това се явява този процес, който ние сега все по-явно и по-явно забелязваме в себе си.”

 “В цялата история на човечеството, болестите са донесли повече жертви, отколкото във всички войни.”

 М. Лайтман: “Разбира се. Да вземем например Европа, средновековна Европа – от 60 млн. души са останали 20 млн. след проблемите с чумата и другите проблеми с болести.”

 “Имало ли е период на Земята, когато въобще не са съществували болести?”

 М. Лайтман: “Чували сме за такива периоди - според кабала е имало такива. Това са периоди, когато хората са се намирали все още в състояние на неразвит или недоразвит егоизъм - някъде във времената до древно вавилонската цивилизация, тоест във времената на Адам и т.н., тоест тези една и половина хиляди години от Адам до Вавилонската цивилизация. Но и естествено до Адам - там вече няма какво да се говори, там не говорим за хора, а просто за полуживотни, за които все още не съществува осъзнато разбиране за своята личност, собствено съществувание - както при животните: те не разбират, че съществуват. Има „аз” и аз живея – те нямат такова осъзнаване. Такова осъзнаване – аз и живея, и съществувам, се появява чак при Адам. Тоест човекът, първият човек в света, което е забелязал в себе си някакво по-висше ниво на съществуване от животните.”

 “По този начин можем да направим извода, че с егоистичното развитие на човечеството, постоянно е нараствало количеството на болестите?”

 М. Лайтман: “Разбира се. А сега, когато това егоистично развитие на човечеството расте просто експоненциално, неудържимо, ние виждаме, че за 20-30 години се е удвоил броят на заболяванията. При това се появяват такива нови заболявания, че ние въобще нямаме никакъв подход към тях, не разбираме тяхната причина, етимология, а те са много.”

 “Здрав дух в здраво тяло” - има такава пословица, според мен гръцка – как се отнася кабала към този известен афоризъм? Съществува ли в кабала някаква система физически упражнения за подобряване на здравето, както в йога например?”

 М. Лайтман: “Не, кабала не счита, че здравото тяло е здрав дух в този смисъл, в който ти спомена по древногръцката система. Кабала казва, че в здравото тяло има здрав дух, като под тяло се разбира нашата система от желания – тя се нарича наше духовно тяло. Ако тази система от желания у нас е здрава, тоест човек използва тези желания не в своя егоистична полза - тъй като това е в негова вреда, а за да се свърже с останалите части на тази система, на човечеството - тогава това се нарича здраво тяло, и тогава той получава в това здраво тяло здрав дух. Той получава усещане за висше предназначение, висш живот – усещане за вечност, за своето съвършенство. Усещане за това, което го има във всички. И това усещане го пронизва него самия. Така кабалистите третират този израз. Но ако се обърнем към гръцките философи, които между другото са получили своята философия също от кабала, както казват немските им последователи. Например Райхлин - средновековен философ казва, че неговият учител Питагор е получил началото на своята философия от кабалистите, което може да се види от неговата книга „Арте де кабалистика”. Йохан Райхлин е бил голям кабалист. Така че, ако се обърнем към древногръцките философи: “Здрав дух в здраво тяло”, то те са имали предвид също относително здравословно съществуване. Тоест по-малко да изискваме от живота, по-малко да се увличаме от всевъзможни излишества, да се опитваме да се ограничаваме, да държим себе си в някакви нормални рамки. И тогава човек естествено, в съответствие с това, ще бъде много по-уравновесен психологически, вътрешното му състояние ще бъде много по-уравновесено, имаме предвид душевно, а не духовно. Това е естествено – те взаимно си влияят – едното влияе на другото. Тоест физическото тяло влияе върху нервната система – това философите наричат “дух”, и нервната система влияе на физическото тяло.”

 “Съществуват ли физически упражнения в кабала?”

 М. Лайтман: “Никакви. Абсолютно. Просто кабала задължава човек да се грижи за своето тяло, както добрият стопанин се грижи за своето животно. То трябва да се мие, да спи, да се храни, за него трябва да се грижим и тъй нататък – като за животно. Точно по този начин трябва да се отнасяме към своето тяло. И тогава то ще бъде здраво. Тоест както рибките в аквариума трябва да се хранят на точен час, да се сменя водата, да се следи редовно да постъпва въздух, да има нормална температура - трябва да се отнасяме към своето тяло, както към тези рибки. А не като към кученце или котка, защото към тях ти пренасяш любовта си. А като към рибките. Ти си длъжен да му осигуриш тези условия – нормални, оптимални, които са му нужни, за да живее правилно и нормално.”

 „В ежегодния доклад на Международната Здравна Организация, същестува информация за това, че в близките години съществува вероятност от взрив на различни инфекциозни заболявания: СПИН и тъй нататък. Въпросът е такъв: Съществува ли, от гледна точка на кабала, възможност за унищожаване на цялото човечество от такива вируси?”

 М. Лайтман: “Почти цялото човечество - да. Разбира се. А защо му е да съществува на това човечество, кажете ми? Да погледнем отстрани – човечеството е преминало през много такива периоди, когато на практика изцяло се е изтребвало, с изключение на малка група хора и отново се е възраждало, и отново се е унищожавало - почти, и отново се е възраждало – вече е имало такива периоди. Ето например преди 60 млн. години са измрели динозаврите - имало е всякакви периоди, на Земята не винаги е било гладко както в течение на моя живот, не е било така през цялото време. Това са периоди, сменят се времена, земната ос се е променяла и още други изменения, така че всичко това е възможно. Това може да е свързано със звездите, с луната, земята, слънцето, може да се свързва с някакви вътрешни геологични процеси в Земята, може да се свързва с това, че човечеството само по себе си се развива по този начин – развива се до някакво ниво, стига до някакво ниво на развитие и преминава към самоунищожение с помощта на войни. В наше време това е възможно да речем с епидемиите - има всевъзможни варианти да се намали количеството на населението, и защо то принципно е необходимо. Когато изучаваме кабала, ние изучаваме много сериозната структура на целия свят – не само на нашия свят, а на този, който управлява нашия свят. И от това виждаме, че човечеството има ясно определена цел – движението от началната към крайната точка. Тази крайна точка трябва да бъде достигната. Тя трябва да бъде достигната в течение на близките години. Максимум в течение на още 230 години. Но тя задължително трябва да бъде достигната. И тя може да бъде достигната или по добрия път – в такава степен, в която човечеството осъзнае, че има някаква цел и че трябва да се придвижва към нея осъзнато, или човечеството няма да се вслуша в този призив и няма да се опитва да достигне някаква определена система на самопознание, самопоправяне - за която говори кабала, и тогава неудържимо, под натиска на това огромно вътрешно егоистично влияние ще се самоунищожава. Това или ще предизвика войни – кабала казва, че има опасност от трета и четвърта термоядрени войни, или това могат да бъдат вместо войни епидемии – каква разлика има какво ще бъде? Това го предизвикваме ние с нашето поведение. Така че това ще се случи на някакво ниво. Защо? Ако ние не започнем да реализираме своето поправяне с помощта на науката кабала, то егоизмът ще трябва да ни донесе огромни сътресения, за да може по такъв начин да ни даде възможност да помислим: “Защо съществувам? За какво?” Принципно това не е въпрос “За какво съществувам?”, а е въпрос за смисъла на страданието – “Защо така страдам?”. Тоест, ако човек не се замисля от добро за целта на своето съществуване, то тогава природата го кара да се замисли от лошото и за това нищо не може да се направи. Но ние сме длъжни да се учим как да се поправим и да доведем себе си до съвършенство, до равновесие с природата, когато всички така наречени болести, напълно ще се поправят. Тоест истинско лекарство се явява системата кабала, тъй като тя показва на човек по какъв начин да уравновеси себе си с цялата природа. Това е и лекарството. А ако не, болестите ще се проявяват на всяко ниво на нашето съществуване.”

 “Ние виждаме колко страда човечеството, и броят на хората, които се питат “Защо живея?” е минимален. Значи не помага?”

 М. Лайтман: “Не, това не е така. Само така изглежда, тъй като до настоящия момент, се е извършвало само натрупване на страдания, тоест количествено натрупване на страдания. Започвайки от настоящия момент нататък, започва качествено натрупване на страдания. Тоест, страдания не от животински тип – когато няма какво да ядеш, къде да спиш, когато човек буквално живее на улицата гол, бос и гладен – вече не толкова, макар да съществуват при огромна част от човечеството, но днес страданията са вече по-душевни, по-духовни, а не само морални. Затова човечеството влиза в депресии, пристрастява се към наркотици и то тази част от човечеството, която има всичко – основно Европа. Днес в света има стотици милиони хора - смята се че практически една трета от света се намира в депресия и в зависимост от наркотици. Разрушаване на семейството – цялата институция на брака, семейството, изцяло се разрушава – проблемът с децата, всичко което по-рано сме мислили, че разбираме. Сега се появяват нанотехнологиите, които ще заменят всички тези тежки технологии, тежката индустрия, всичко това ще върви още по-бързо и ще отпадне необходимостта от милиони работна ръка. Хората ще се окажат зад пределите на заводи, фабрики и офиси. Какво ще правят те? Разбираш ли, назрява такова състояние, когато трябва да се унищожава. И ето тук, ако не успеем с това да покажем на хората целенасочено всички тези процеси, то разбира се или ще има огромен брой инфекциозни, всевъзможни ужасни заболявания, или ще се случи огромна война. Кога се случват войните? Когато има пренаселване, прекрачване на прага. Когато огромно количество младежи се шляят по улицата, се случват революции. Когато огромно количество хора се оказват зад борда и е неизвестно какво да се прави с тях, се случват войни – ние виждаме това от цялата история на човечеството. Така е ставало. Можем много да поразсъждаваме за това, да го разгледаме от историческа, икономическа и политическа гледна точка, но каквато и да е гледната точка - това е система, която е следствие от това, което се е случило. Науката се гради върху точни данни, от които ние виждаме: ето така вървят тези криви, значи така ще се случи и следващия път. Това е. Науката ни показва точно. Науката – която се базира на изследвания, на статистики, на нищо повече. Съставяш таблица и виждаш – щом това население е повече от работните места, тогава възниква това и това. Хората трябва да се управляват, трябва да ги задържиш по някакъв начин. По какъв начин ще ги държиш? Да ги развиваш не можеш - ако разберат те ще свалят властта. Значи трябва да ги държиш пред телевизора и да им даваш да пият бира. А по телевизията да им пускаш да гледат сериали и футбол. Ето това виждаме днес. А какво ще стане след още време, когато още няколко милиарда се окажат без работа? Тоест ние вървим към това, че нашите технологии през цялото време се развиват. И затова, ако някога е било необходимо огромно количество хора, ако някога казвахме “Трябва да отглеждаме следващо поколение – колкото повече хора има, толкова по-силна ще бъде страната. Eто сега имаме 200 млн. население – другите имат 100 млн. – ние сме по-силни.” Сега това не ни е нужно. Сега тези 100 млн. са само стомаси – тях трябва да ги храниш, да ги обличаш, да им дадеш да правят нещо. Те живеят просто така. Днес 50 млн. души изхранват целия свят. Разбираш ли? Тоест ние се приближаваме отново към такава критична точка, когато световните войни, или такива огромни инфекциозни вълни, поразяващи човечеството са неизбежни – ако не променим себе си. Или пък ако това стигне до неживата природа – не животните, не човека.”

 “Вие говорите за това от гледната точка на учен-кабалист? Или от гледна точка на науката на нашия свят?”

 М. Лайтман: “Това не е важно – кабала е продължение на нашата наука, просто в област, която все още не наблюдаваме.”

 “Защо продължение? Ето има град, аз го виждам, а Вие виждате това, което движи този град?” Аз не виждам, а вие виждате това, което движи този град?”

 М. Лайтман: “Егоизмът. И ако този егоизъм, не се уравновеси навреме с природата, то тогава този егоизъм предизвиква войни, или епидемии, или земетресения, цунами и т.н. Каква е разликата на какво ниво?”

 “Казахте, че ще се случи намаляване на броя на хората на земята?”

 М. Лайтман: “Ако ние не съединим тези хора.” Когато те бъдат съединени с взаимно отдаване, с взаимно добро отношение, тогава те ще бъдат като един – няма да им е тясно, на всички нищо няма да им липсва.”

 “Тоест тогава намаляват всякакви кризи, и здравето на хората се подобрява.”

 М. Лайтман: “Те не намаляват – те изчезват.” Въобще – тъй като премахваме причината на всички заболявания на света – биологически, геологически, не е важно какви.”

 “Но нанотехнологиите въпреки всичко ще ги има?”

 М. Лайтман: “Технологиите ще ни обезпечават, а ние ще се развиваме духовно.” Тогава ще видим, как можем действително с помощта на минимални загуби, да обезпечим необходимото ни и насъщното ни, а всичко останало ще реализираме само за нашия духовен подем, когато ще усещаме вечната, безкрайна, съвършена природа, в хармония, и в постоянно вътрешно развитие.”

 “Човек, раждайки се на Земята, в един момент е длъжен да достигне до точката, от която той трябва да започне да се развива духовно; да стигне до точката, когато ще бъде духовно развит, и тогава неговото пребиваване на Земята е изключително духовна работа. Правилно ли съм разбрал?”

 М. Лайтман: “Разбира се, разбира се. И в никакъв случай, както фантастите са рисували, че ние ще се носим между звездите на звездолети, както децата на улицата на кънки и така нататък. Разбира се цялото наше развитие на следващ етап, ще бъде само в духовна плоскост.”

 “До това трябва да стигнат определено количество хора, или цялото човечество?”

 М. Лайтман: “Цялото.”

 “Едновременно или постепенно?”

 М. Лайтман: “Постепенно естествено – това е постепенен процес. Но всеки за себе си до абсолютното съвършенство.”

 Ако процесът е постепенен – някаква част от човечеството започва да се развива духовно - този натиск върху Земята под формата на войни, всякакви болести, глад?”

 М. Лайтман: “То се случва независимо от нашето развитие. Например, когато детето порасне, ти искаш повече от него – когато растеш повече, се изисква съгласно нивото - така и природата изисква от нас равновесие на такова ниво, до което сме достигнали. Колкото се е повишил егоизмът ни - тя изисква равновесие на такова ниво; ако егоизмът ни е станал още по-висок – на следващото, и т.н. В съответствие с нашето развитие, произтича и изискването от нас.”

 “Но да допуснем, че вече сме започнали да се развиваме духовно. Да допуснем – аз имам предвид бъдещето – една част вече се развива, а по-голямата част все още не се развива. Натискът върху човечеството ще намалее ли?”

 М. Лайтман: “Все още не – в бъдеще.”

 “Тъй като част вече се развива?”

 М. Лайтман: “Само част от човечеството се развива, но това е недостатъчно, за да се измени равновесието и за да тръгне светът по добрия път на развитието, за да бъдем уверени, че няма да има никакви огромни епидемии и екологични сътресения – на земната кора или нещо друго, или няма да се случат термоядрени войни. В това все още не сме сигурни. Говоря като кабалист.”

 “Има няколко нива на равновесие с природата?”

 М. Лайтман: “Да – неживо, растително, животинско и човек.”

 “Ако по-рано (ние не знаем как е сега), аз съм привел себе си в някакво равновесие на животинско ниво – разтягания, дишане, упражнения и т.н. По-рано това било ли е достатъчно? Искам да попитам дали правилно го разбирам? Днес, ако по някакъв начин се занимавам с всички тези техники – наблюдавал съм много здрави хора, които са оздравявали благодарение на това, днес това няма да ми помогне, понеже егоизмът ми се е повишил – аз трябва да уравновеся себе си на нивото на човечеството – на нивото на мислите и желанията, отношението към ближния – така ли?”

 М. Лайтман: “Да.”

 “Тоест трябва ли да се занимавам с това, или да се занимавам, но и паралелно...”

 М. Лайтман: “Да, трябва да се занимаваш, защото ще имаш сила, енергия да се занимаваш и с вътрешна работа. Разбира се, ако си болен, тялото ти не позволява да се съсредоточиш, не позволява да даде нужната енергия за вътрешна работа и разбира се, ти нищо няма да можеш да направиш. Не давам себе си като пример, но днес станах в два часа през нощта, стоях до шест часа - давах урок, вие знаете, след това един час бях на морето – занимавах се с бягане, след това един час спах, след това дадох интервю на френски певец тук, след това дадох интервю чрез телемост – половин час с Русия, сега ние с Вас също се намираме на нашата беседа, и след това имам още много работа, и след това ще отида да спя, така че да мога отново да стана в два часа през нощта. Разбира се при такъв график, а това е обикновеното за ден, е необходимо е да се грижим за тялото. Ето ние с теб например след като приключим беседата, ще отидем да спортуваме половин час. Ти като мой треньор. Да, ето какво значение има здравето – иначе аз няма да издържа.Тогава за какво да говорим? Трябва да мислим за всички съставни на живота. Разбира се. Така и изисква от нас кабала.”

 “И въпреки това ние работим, от гледна точка на здравето, с тялото на всички нива?”

 М. Лайтман: “Да.”

 “Човечеството, това е духовното, растителното, животинското и неживото ниво. Всичко което е необходимо на тялото ми, ми е дадено.”

 М. Лайтман: “Абсолютно.”

 “Имам въпрос: Аз съм един. Аз не съм много.”

 М. Лайтман: “Разбира се – а какво искате да сте сиамски?”

 “Почакайте, почакайте – аз съм един, и ние с Вас учихме, че Адам също е един. Като се има предвид, че на Земята има 7 млрд. души – всички те са един Адам. Възниква въпрос: Аз съм един Адам, а болестите са много. Защо?”

 М. Лайтман: “Но ние сме много –  седем милиарда.”

 “Но като цяло сме един Адам.”

 М. Лайтман: “Егоизмът  е много, много разностранен. Той пронизва цялото духовно и цялото животинско тяло. Той пронизва абсолютно цялата дебелина. Какво означава егоизъм – желанието да получиш за себе си, във вреда на всички останали. Ако ти не вредиш на останалите, не желаеш да навредиш на тези останали, това не се счита за егоизъм. Вълкът, лъвът хващайки и изяждайки своята жертва, не са егоисти - това е природа.”

 “А антилопата знае ли, че той не е егоист?”

 М. Лайтман: “Антилопата знае. И той знае. Това е нещо много просто – точно съхранение на равновесието в природата. Тя е създадена за това, че да го нахрани, да даде потомство и да нахрани някого, а той е създаден така, че да създаде потомство и да се нахрани с нея. Ето така се случва равновесието – едно е създадено за друго. Защо говоря за това? Защото това екологично равновесие трябва да се съхранява и ако то не се съхранява – то предизвиква болести. В нас има страшно много егоистични желания, които ние искаме да употребим във вреда на останалите. Да съм по-добре, той да е по-зле от мен, аз да имам повече от него, той да има по-малко от него. Разбираш ли? Като цяло разликата е такава – във всичко. Дори да не остане никой освен мен на цялата земя, заради това една секунда на мен да ми е по-добре на грам, не е важно в какво. Това е човешкият егоизъм. При това той е на всички нива. В съответствие с това, на всички нива имаме проблеми. Затова на всички нива имаме и болести. Затова и болестите са много - защото нашият егоизъм обхваща сякаш цялото наше тяло, цялата наша система. Той е много – това е не просто едно желание, това е огромно количество – 613 вътрешни егоистични желания. 613 желания и всички те са егоистични - всички те се намират във взаимна връзка едно с друго, и всички те са против останалите желания на другия човек. Така сме свързани един с друг: сякаш всички виждаме по едно и също време една картина, и така са оплетени пипалата ни един с друг, сякаш искаме да изпием всичко от всички останали, вместо да дадем на всички. Както произволно здраво тяло е това в което, всяка клетка работи за доброто на целия организъм, а не за себе си. А ние представляваме раково тяло – всяка клетка желае само да пожелае целия този организъм. Как може да съществува той?”

 “Ако човек започне да преобръща, да обработва себе си, и започва да усеща тези пипала дебнещи и ловуващи за всяко наслаждение, за всяко парче, което иска за себе си, той започва да усеща това, да иска да се откаже от него, започва да се движи към духовното - то променя цялата си система? Там вече няма да има пипала? ”

 М. Лайтман: “Всичко зависи от него – тоест всички духовни постъпки, започват да предизвикват в него, съответстващо движение и телесно изменение. Тоест, човек който преминава от егоизъм към отдаване, към правилно отношение към другите, по принцип трябва веднага да оздравее и оздравява.”

 “Отдаването това е като любов към друг?”

 М. Лайтман: “Да, като любов към друг е. Не искам да употребявам думата “любов”, тъй като тя при нас е нещо между секс и любовта на егоиста.”

 “Аз имах предвид, ако беше друга.”

 М. Лайтман: “Да, така и се нарича – отдаване. Това, което имаме ние не е любов – това е удовлетворение на сексуалните потребности или да обичаме дете – това при нас се нарича любов. А това тук се нарича отдаване. Това е от неправилната употреба на думата “любов”. Сексът е секс, а любовта е любов, а ние сме объркали едното с другото в нашия свят. Трябва да си дадем сметка, че ние сме абсолютно ракови клетки, и ако дори един от нас започне да се поправя, той излекува себе си само в някаква степен, относително, тъй като е включен в останалия организъм.”

 “Аз ако човек напълно се е поправил, променил е своята егоистична природа, или това е група хора, въпреки всичко те са подвластни на болестта?”

 М. Лайтман: “Подвластни са. Тъй като ние се явяваме цялата глобална система на единната цяла природа и затова не можем по никакъв начин да се изключим от това. И затова дори хора, които напълно са поправили себе си, или група от хора - те въпреки всичко са подложени на всевъзможни болести, докато човечеството не достигне абсолютно поправяне на егоистичната си природа, тоест абсолютно оздравяване.”

 “Как да се отнасяме към болестите? Какво да правим, когато ни боли нещо?”

 М. Лайтман: “Да отидем на лекар.” Да, така казва кабала - да отидем на лекар. При произволен лекар в света – някъде в Азия, в Америка, в Африка – не е важно къде. Да отидем при лекар, който да ни излекува. Защо? Защото не можеш да се излекуваш по друг начин – затова отивай на лекар. Тоест ние сами сме се наказали с нашата медицина – не можем да оздравеем, плащаме на човек, който ни дава всякаква химия, по някакъв начин да ни излекува. Той не те лекува, но все пак те довежда до някаква компенсация – химическа, на химическо ниво, на неживо ниво, или растително, или животинско, или може да допуснем при психолозите на някакво по-висше ниво, и ти по някакъв начин компенсираш за по-нататъшно правилно развитие. А ако не, то разбира се болестта те надвива. Няма какво да чакаме – в близките години ще се появят огромен брой нови болести, при това такива, за които нямаме нито лекарства, нито имаме възможност да ги опознаем предварително, да ги контролираме по някакъв начин.”

 “А езотериците например, те могат да лекуват с енергия.” “Могат или не могат? Или това е чиста глупост?”

 М. Лайтман: “Това не е наука, затова кабала не може да се отнесе към това сериозно.” Ако аз идвам при теб и ти казвам: “Аз ще те излекувам с ръце, седни. Женя, седни. Затвори очи. Седни изправен. Изправи си раменете. Съсредоточи се.” И аз ти правя някакви там движения около главата. Ти в това време седиш половин час.” Да допуснем, че го направя – какво значение има. Няма значение какво въздейства в случая. Ако това подейства, ти ми казваш: “О, мина ми главата”. Значи ние взимаме още 1000 души като теб, и правим експеримент: всички те сядат, и аз правя над тях такива движения, и при всички тях главоболието отминава. Значи ние сме открили взаимозависимост с моите действия. Може да има зависимост от определено време на денонощието, време в годината, може да е имало някакви други условия, но ние сме открили зависимост. Тази зависимост вече е научна – това е корелация, това са данни в таблица – ако това се повтаря, то ние вече говорим за някакво явление в природата. А ако това веднъж се получава, веднъж – не, то това е някаква непонятна психологическа причина, следствие – какво, ние не знаем. Вие момчета не разбирате, че нашият свят се явява част от по-голям свят. И затова, когато е размита границата между нашия свят и непознатия, както ти казваш – скрития свят, тайната наука – както се нарича, то тогава говорим за всичко това като за едно - за една система, за природата и това е.”

 “Добре - говорете моля от гледна точка на света, който е открит за Вас, а за нас е скрит.”

 М. Лайтман: “Какво бихте искали да видя от там? Дали могат да помагат езотериците или не? Те не се отнасят към това – те помагат на психологично ниво.” Само толкова.”

 “Но понякога от тях се усеща да излиза топлина?”

 М. Лайтман: “Човекът е генератор на огромно количество вълни. Естествено, че помагат – има хора които предсказват, има хора които могат да направят много лошо и много хубаво със своите мисли, възгледи, действия. Всичко това съществува в човека, но не се явява свръхестествено. То просто не се явява научно – ние не можем да изучим всичко това. Ние знаем за тези явления, но ние не можем да ги изследваме научно, тъй като при тях няма повторяемост, както изисква науката. Ние не можем да ги систематизираме, да ги подредим, не можем да се възползваме от тях, затова това не е наука. Науката е това, което можем да приведем в ред. Затова кабала е наука - защото когато изведнъж открием допълнителна част от мирозданието, започваме да я разкриваме – ние я виждаме и си записваме – това е така, това е така. Аз мога да систематизирам това, аз започвам да виждам, че това е наука, друг вижда същото, трети – същото, идва още един започва да изучава по моите записки и забелязва същото, тоест това е наука. А това, което както ти казваш психологически или нагрява нещо, прави нещо с ръце – това е мистика, или нещо непонятно – явление, за което няма естествено научно основание, затова ние не се занимаваме с това – нито кабалистите, нито учените от нашия свят.”

 “Ако нещо не дай Боже Ви боли, и лекарите не биха могли да Ви помогнат, бихте ли отишли при такъв човек, ако Ви го препоръчат.”

 М. Лайтман: “Защо не? Разбира се.” Какво значение има след като има някакво явление, което може да подейства. То е ненаучно понеже не е систематизирано, ние все още не знаем неговата природа. Защо не? Аз имах проблем с черния дроб след много голяма травма след авария, и лекарите ми казаха, че животът ми е в опасност, и не ми гарантират, че въобще ще мога да живея. Намери се лекар, който ми постави една игла – той не е китаец, а руски евреин, който е учил китайска медицина в Китай, после е живял в Германия, оказал се случайно в Израел – сложи ми една игла, аз станах и черният ми дроб заработи. Това е всичко. Никой друг до тогава не беше успял да направи нещо.”

 “Ако всичко, което казахте се погледне отгоре – от там откъдето Вие го гледате, то изглежда както кукловод води кукли – той там се учил, това правил, пристигнал случайно, и заминал - като кукли.”

 М. Лайтман: “Да, разбира се.”

 “Аз имам такъв въпрос: Защо човек не може сам да се излекува?”

 М. Лайтман: “ Може. Защо не?” Ние виждаме, че животните могат, а на хората им се налага да ходят на лекар. Това е много проста система днес животните  страдат  заради хората. При тях се появяват такива заболявания, че те не могат да се излекуват, но тяхната система е задействана много естествено от природата и затова те знаят с какво да се лекуват - какво количество от коя трева да приемат и тъй нататък. Те се лекуват много сериозно. Тоест допълват вътрешната си потребност, техният организъм точно им показва, какво трябва да употребят, за да се уравновесят, да не боледуват, както се казва. А при човека тази система не съществува, тъй като при него нарушенията се случват не само на животинско ниво. Ако ние бяхме само животни, то аз можех да хапна някаква тревица и да оздравея. Но доколкото нарушенията при мен са не само на животинско ниво, но на човешко – в моето „аз”, то трябва в съответствие с това на какво ниво нарушавам равновесието си с природата, на това ниво да имам лекарство. А аз не познавам тази природа, която стои срещу моето аз - това е природата на скрития свят. Аз не знам какво трябва да взема, за да поправя себе си. Казват, че това е светлината, която идва към мен и ме лекува. А каква е тази светлина, къде е, как мога да я взема в себе си, за да се излекувам – аз не знам. Идва кабала и ми казва – аз ще ти помогна, аз знам как да направя това, знам как да те направя съвършен. Какво означава съвършен – в равновесие с цялата останала природа. Ти действително трябва да привлечеш към себе си светлината, която ще те излекува. Която ще те издигне на ниво, на което ще бъдеш изцяло балансиран. И когато ще чувстваш състоянието на вечност и съвършенство.”

 “Може ли да се каже на човек, че същевременно трябва да отиде на лекар, да получи от него някаква рецепта, някакъв курс за тялото, но и да отиде на занятие по кабала, и едновременно на едното място да поглъща лекарство, а на другото – светлина? Тогава неговото лечение ще бъде пълноценно. В противен случай, така или иначе болестта при него ще се развие.”

 М. Лайтман: “Разбирам - аз съм имал сериозни, много страшни пристъпи на язва на стомаха още от младостта си. И моят учител в такива случаи ме караше да се занимавам. Аз не виждах нищо, беше ми тъмно пред очите - бяха страшни болки. Той ми каза да се занимавам, и отчасти ми помагаше – аз не бях на такова ниво, че да успея да се изтръгна със занятия, привличане на светлина. По това време не можех. Ще дойде поправящата сила на природата, така наречената светлина – така че светлината е най-голямата, най-високата сила на природата. Това не е нашата светлина – видимата, а особено излъчване – духовно, с особена честота, с особена цел, както мислите – мислите също са вълна. Мисълта също е вълна, но тя е вълна с особена честота, която оказва върху мен такова въздействие, че се назовава от мен само мисъл.”

 “Днес съществуват огромно количество обезболяващи средства. Правилно ли е да се прилагат от гледна точка на кабала? Все пак болката ни сочи наличието на проблем и се оказва, че потискайки болката ние се отказваме да търсим решение на предлаганото от природата, Твореца изпитание?”

 М. Лайтман: “Не - свише, от общата природа ни е дадена възможност за избор, дадена е възможност на човек, да приеме да допуснем лекарства или обезболяващи, за да може това да му позволи да се поправи на много по-високо ниво. Но ако той не се поправя – тогава неговият проблем се повдига на по-високо ниво. Разбираш ли? Тоест аз мога да приемам обезболяващи и ако правя това на химическо, тоест биологично, животинско ниво, и се успокоявам с това и по-нататък не продължавам да се развивам правилно като човек, ако продължавам да пия, да гуляя и не знам какво, то тогава не равновесието се възвръща на много по-високо ниво – не на животинско, а на по-високо.”

 “Аз познавам хиляди хора, които са се излекували. Например били са болни до 30 години и после са се излекували, и последните 20-30 години въобще не са боледували.”

 М. Лайтман: “Във всеки от нас има разчет. Невъзможно е да се каже в какво е проблема, ще има или няма да има. Те имат едни проблеми, ние с теб имаме други – на животинско, на човешко - душевно, духовно ниво, така че не може да се каже.”

 “Има ли зависимост?”

 М. Лайтман: “Има зависимост, но тя е свързана с всички останали души. Ти си като шестоъгълник в огромното количество шестоъгълници на всички останали души. И затова всеки път твоето състояние се променя в зависимост от тях – ако сега трябва да бъдеш леко болен, може да станеш малко по-здрав и така нататък – това не зависи от теб. Може би ти нищо не си правил за това, а останалите са направили нещо. Нашата система е плътно свързана и постоянно се намира в движение. Затова ние не можем с нашия земен език да изразим тези действия - кабала, тя го прави.”

 “Защо се дава право на лекаря да лекува?”

 М. Лайтман: “Тъй като ние плащаме за това - ние плащаме огромна сума на растително, на животинско ниво, за да можем на човешко ниво да се поправим. Защото ние съществуваме на две нива – на животинското и на човешкото. Затова на човешкото ниво са били изобретени лекарствата, за да могат да донасят равновесие на животинското ниво и да може да се реши проблема на човешко ниво. Аз плащам за това, за своето животно да ми се даде възможност да бъда човек.”

 

“Един въпрос, който много хора задават: Човек е извършил нещо лошо, и много хора мислят, че заради това Творецът им изпраща някакви болести или други страдания. Как се отнася към това кабала?”

 

М. Лайтман: “Естествено, че във всички случаи в живота – и в духовния и в обикновения живот, за добрите действия в крайна сметка има възнаграждение – тоест по-добри състояния на човека, и за лошите действия – по-лоши състояния на човека. Само че целият проблем е в това какво означава по-добри или по-лоши състояния, какво означава лоши или добри действия. Тоест тук трябва да се разберем – това е не прост проблем, и ние ще видим, че като цяло грешим. Когато говорим за добри действия на човека, това не означава че някой е пожертвал за някаква организация един милион долара, или лоши състояния когато например един е навредил на друг. Може би това, че му е навредил съвсем не е предизвикано от него, а от този когото са привели в такова състояние, по някакви други причини и тъй нататък. Тоест, без да виждаме цялата система, да говорим за възнаграждение и наказание е невъзможно, просто е невъзможно, глупаво е. И след това можем да си извадим такива изводи, че човек съвсем ще се обърка и ще се отклони от пътя.”

 “Как възниква болестта? Човек е здрав и изведнъж – болест. Силна болест – рак и край. Всичко се руши. Откъде се взима това? Отвътре?”

 М. Лайтман: “Душата на човек е като шестолъчка, както Ви казах, която се намира във връзка с всички останали многобройни шестолъчки. Изведнъж някъде нещо се е обърнало – някой е направил нещо неправилно, аз на свой ред също съм реагирал или от сорта - в крайна сметка се образуват тези общи заболявания. Появява се някакъв грип, появява се нещо и изведнъж целият континент се поваля. Това е обща система, където всички са взаимно свързани, при това ние не познаваме природата на всеки от нас, тоест вашият въпрос няма отговор в нашата плоскост - трябва да се види целият механизъм, за да се разбере. Има конци, които стърчат и са свързани с окръжаващия свят. Искате да разберете какво се случва там? Там е целият механизъм – механизмът на връзката между нас – всички твои действия отиват натам и всичко, което се случва с теб, идва от там. И затова то няма нито начало нито край, а ти искаш на основата на това да направиш нещо – ти се намираш пред черна кутия. Тоест всичко, което правя отива там. Всичко, което се случва с мен, изхожда от там. А по-нататък? Ако това бях само аз – изпращащ натам действия, и само аз - получаващ от там действия, тоест там има някаква система, която приема всичко това и в нея има такава функция - това е кибернетика, моята специалност - няма нищо сложно: с определени въздействия върху тази черна кутия, записвайки изводи и реакциите на обратна връзка, аз в крайна сметка мога да получа представа за него - що за механизъм се намира там. А ако механизмът, който се намира там е милиарди шестолъчки, други души, които се намират в същото положение като мен - въздействат на тази черна кутия, и от там се получава реакция, и всички ние сме свързани по между си? Как мога на базата на това, че получавам само от там отдаване, не разбирайки точно какво, и не разбирайки какво точно внасям там – възмущения, сигнали, грешки, как мога въз основа на това да достигна до някакъв извод? Вие виждате в каква система стоя аз – огромна кутия с всички души, свързани по между си и към мен, слиза някаква опашчица, към моята душа.”

 “Вие описахте системата от шестолъчки. Тогава се получава, че в тази система от милиарди шестолъчки, е достатъчно една шестолъчка да се предаде и цялата система шестолъчки веднага дава дефект?”

 М. Лайтман: “Разбира се.”

 “Една душа, един човек, веднага влияе на всичките седем милиарда?”

 М. Лайтман: “Разбира се. В това е проблема. Това е катастрофа. Ето това виждане на проблема, и заставането срещу него – когато няма къде да избягаш, когато има или смърт или решение на проблема – трябва всъщност да ни доведе до поправяне. Представяш ли си пред каква задача стоим – или след секунда ще започне война, която обещава напълно да ни унищожи всички, с огромни страдания, или ние трябва всички едновременно, да се откажем от използването на своя егоизъм. Няма къде да избягаме – едното или другото, при това съвършено явно.”

 “Съществуват заболявания, при които разумът на човек не е способен да възприема ежедневния живот. Например тежките психически разстройства. Какъв е смисълът на подобни разстройства, когато човек не може да извърши такова поправяне?”

 М. Лайтман: “Също изхождат от тази система - не е важно, че човек не може да усети, че човек се намира в кома, болест на Алцхаймер – загуба на памет и всевъзможни подобни, да не говорим за вродените заболявания, за аутистите и тъй нататък – хиляди всевъзможни случаи. Всичко това е необходимо на цялата тази система, тъй като се явява част от нея, и тя страда от нея и е длъжна по такъв начин да реагира на него. В общата система трябва да има такива поправяния.”

 “Майката пита как нейното дете ще стигне до това поправяне.”

 М. Лайтман: “Не е важно как. Благодарение на това, че е включен в общ механизъм, той ще стигне до това, че той служи на този механизъм. Говоря за душата – дори не за тялото. В тялото ще има страдание, в окръжаващата среда също, но той се явява част от системата души, за които той е сериозно препятствие – той не поправя абсолютно нищо, от една страна, от друга страна от гледна точка на общата система на душите, той се явява нежив елемент – той не може сам да се променя. Затова, заедно с него се случва определено поправяне. Тоест и това е необходимо.”

 “Чувал съм от един приятел лекар, че 80% от бюджета за лечение, отива за хора, които в близките три месеца, трябва да починат. Всички тези машини, които поддържат живота - как се отнася към това кабала и въобще?”

 М. Лайтман: “Аз не знам доколко този процент е верен – това може да се изясни. От гледна точка на кабала, от каква гледна точка е вярно или невярно, ние просто сме длъжни да правим това и толкова. Защото ако започнем да решаваме въпроса кога човек трябва да почине, то това ще ни доведе до такива изводи, когато ще решаваме въпросите за живота на човека, и по някакви други признаци, а не само по това дали е здрав или не. Затова да засягаме въпроса за нашето право върху смъртта на човек – нямаме право.”

 “Но в съдебната система...”

 М. Лайтман: “И в съдебната система също на практика нямаме право да довеждаме човек до смъртно наказание. Това е изключителен случай, за който се споменава в Библията, в Тора, когато действително трябва да се прибегне към такова решение. Или това е войната. Но да произнасяш своето решение за смърт на друг човек, това е много сложно. Ако ние говорим за взаимодействие с природата, за равновесие с природата, трябва да достигнем до такова ниво на разбиране, когато прекратяваме живота на човек, тоест повече не му даваме в дадения кръговрат на живота възможност за поправяне. За това трябва да се знае точно, наистина ли за този човек няма повече възможност.”

 “Тогава трябва да се забрани и правото на евтаназия?”

 М. Лайтман: “А кой е казал, че трябва да го има? Ако той иска, това е негов проблем - аз казвам, че ние нямаме право да решаваме. А по-нататък ...”

 “Но въпросът беше за евтаназията?”

 М. Лайтман: “Това е съвършено друг въпрос и не се отнася към здравето. Човек, ако реши така - решава – не, не. Сега няма да се занимаваме с този въпрос - той е много сложен. За това трябва да знаем системата от решения, която привеждаме. Трябва много внимателно да подходим към това. Говоря за правилен живот и смърт, която може да изведе към друг.”

 “Основополагащият принцип на хомеопатията е “подобното лекува подобно”. Как се обяснява този принцип от гледна точка на кабала?”

 М. Лайтман: “Подобното лекува подобно – това е естествено - принцип на взаимодействие, принцип на равновесието - най-главният принцип на природата, че всичко трябва да е в равновесие. Затова ако ние се намираме в някакво наше равновесно състояние, равновесие с природата, то тя действа върху нас и при това именно както в хомеопатията – в минимални обеми, сили, мерки. Когато дори няма някакви молекули, атоми – когато всичко това е като една сила. С това е особена хомеопатията. Направено е велико откритие – че само подобието с природата лекува. Принципно на това са основани всички лечения, но в хомеопатията това е изразено много ярко, тъй като там нищо не остава – ти взимаш парченце от произволно вещество, или някаква материя, някаква химия – няма значение какво, разтваряш го до състояние, когато от него не остава почти нищо, само силата. Но ако тя е подобна на някакви твои влияния в организма, тя лекува. Подобието лекува – подобието с природата. Това е единственият закон на природата – стремеж към подобие - това е каквото ни е нужно. Затова, когато изследваме с помощта на кабала, и виждаме, че цялата природа представлява един единен организъм, който си взаимодейства така ,че всяка клетка, работи за всички останали, ние само трябва съзнателно да се включим в този организъм, в тази система, и ще бъдем абсолютно здрави на всички нива, и ще бъдем безкрайни и вечни както целият този природен организъм. А днес ние сякаш изваждаме себе си от този организъм като ракова част, желаеща себе си.” 

 “Кабала казва, че човек трябва да работи за благото на обществото. Така ли е? Такъв е основният закон на кабала?”

 М. Лайтман: “Такъв е основният закон на природата – кабала няма закони. Както във физиката няма закони – ние не ги наричаме “закони на физиката” – това са закони на природата. Какво означава за благото на обществото – за благото на целия организъм - както клетката работи за благото на целия организъм – когато клетката живее, и той съществува. Ако тя започне да вреди на организма, тя ще го уврежда и накрая самата тя ще загине.”

 “Трябва да изясним на какво ниво, защото хиляди хора, милиони хора, работят за благото на обществото. Копаят, разнасят зърно, гледат деца, лекуват, шият дрехи, раздават дрехи – милиони неща.”

 М. Лайтман: “Това за благото на обществото ли го правят или за свое собствено благо? И ако им дадеш възможност да не правят това заради благото на обществото, ще престанат ли да го правят или ще го правят само за благото на обществото? Ето, аз имам възможност да направя нещо добро за обществото – правя ли го или не? Как може да се разбере това – получавам ли нещо за това?”

 “Те не получават пари за това?”

 М. Лайтман: “А, ти имаш предвид алтруистите.” Тук говорим за особено явление в човечеството, когато 10% - според генетиците, които са открили тази зависимост – много е интересно, че например от 6 до 10% от цялото човечество, са хора които получават наслада от това, че отглеждат, лекуват, грижат се за останалите хора, отдават на останалите хора своето внимание. По такъв начин те се изпълват егоистично. Това е просто външното им изражение. Ето вие можете да се изпълните само като се грижите за болни, правейки за другите, отглеждайки нещо, работейки – това е неговото наслаждение. Той прави това заради наслаждението. Затова това също е вид егоизъм, само че външно изглежда по друг начин. И генетиците, биолозите отбелязват, че такива хора са до 10% от човечеството. Но те по нищо не се отличават от другите – само външно така се проявяват, тоест те са същите егоисти. Например майката насила храни сина си, понеже по този начин получава удоволствие. Заради това тя е готова да му изсипе в устата цялата каша.”

 “А как трябва? Да си представим, че тя е поправена, ако е кабалистка, как би хранила сина си?”

 М. Лайтман: “Тя би се постарала дотолкова да се слее с него, че да почувства истинските му потребности – не тези, които тя си представя, а тези които се явяват неговите истинни природни, и ще изпълва тях самите явявайки се инструмент на напълването.”

 “Не мога да си го представя с мама... Трябва да бъде като сърцето – изпомпва кръвта, но не изисква нищо за своето егоистично действие?”

 М. Лайтман: “Не, на животинско ниво ние действаме по този начин – лъвът, който изяжда плячката си, алтруистично ли действа, или не алтруистично? Той действа под влиянието на природата, която по такъв начин съхранява равновесието. Ако той би правил това съзнателно, би го правил независимо от своето желание, а заради това да съхрани равновесието в природата. Както клетката – за да съхрани целия организъм, действа заради него. Трябва да я наградим с орден?  И вие също. Ако това бях аз бих го правил съзнателно – тоест въпреки своето желание. А те нямат такова желание – егоистично. При човека е добавено и такова егоистично желание. И затова той не може да съхранява равновесието. А ако каквито и да са желанията му, той съхраняваше равновесието - да медал за всеки”

 “В бъдеще можем да си представим, че Китай ще прави дрехите за целия свят, но...”

 М. Лайтман: “Нищо няма да се промени освен намерението.”

 “А ще има ли пари тогава?”

 М. Лайтман: “За какво?”

 “Няма да има?”

 “Аз ще правя дрехи за останалите безплатно?”

 М. Лайтман: “Да. И ще благодариш.”        

 “Че са ми дали работа?”

 М. Лайтман: “Че са ти дали възможност да правиш нещо за другите.”

 “И аз ще получавам удоволствие от това?”

 М. Лайтман: “Ти няма да идваш заради получаването на удоволствие – не, ти ще идваш и ще извършваш тази работа, тъй като по този начин доставяш удоволствие на другите.”

 “Но аз все пак ще получавам удоволствие, че доставям удоволствие на другите?”

 М. Лайтман: “Не е задължително. А как тогава ще успееш да го правиш?

 “Да, наистина?”

 М. Лайтман: “Ти ще получиш тази сила – това се нарича сила на отдаването. Да. След това ти ще получаваш неограничено, огромно удоволствие, което ще бъде в теб еквивалентно на удоволствието на всички души в цялата система, във всички времена. Старай се и ще постигнеш това. Но не за това трябва да работиш.”

 “Тоест получава се, че ако не работя за себе си, ще получа милиарди пъти повече, отколкото, ако работя за себе си.”

 М. Лайтман: “Да.”

 “И уловката е именно в това?”

 М. Лайтман: “И не само уловката – защото работейки за себе си, ти нищо не получаваш - ти през цялото време си вредиш.”

 “А когато започна да отдавам на всички, тогава получавам ли от тези седем милиарда?”

 М. Лайтман: “Не, ти не получаваш за себе си нищо – ти живееш в тези седем милиарда.”

 “Тоест аз усещам в тях тяхното наслаждение?”

 М. Лайтман: “Да.”

 “Ако майката слага в устата на детето си тази каша, която му е необходима, тя получава това наслаждение, което доставя.”

 М. Лайтман: “Да.”

 “Получава се буквално като Твореца.”

 М. Лайтман: “Да. Ти се отнасяш към всички като Твореца и усещаш себе си на Негово място, и с такова здраве.”

 “Да, може така да се каже. А можем ли да страдаме за тези седем милиарда - както те усещат всички, така и аз усещам седемте милиарда?”

 М. Лайтман: “Да.”

 “Само да издържа.”

 М. Лайтман: “Ти ще издържиш, защото ще имаш разбиране за цялата система, ти ще знаеш причинно-следствената връзка между тези състояния. Както детето, което не иска да приема лекарството, а майката знае че трябва, иначе ще е лошо, и му го дава, слага му го в устата.”

 “А кое е повече – страданието или насладата?”

 М. Лайтман: “Страданието тогава няма - ако разбираш, то е заради това. Ако ти знаеш, че ние съществуваме само, за да разкрием тези моменти, когато можем да отдаваме – тогава у теб не би имало страдание. Болестта съществува само, за да ти покаже, че някъде не си поправен. В момента, в който опознаеш това място – край - на теб не ти е необходимо нищо повече, за да разбереш къде трябва да се поправиш.”

 “Това, че тук ме е заболяло, не значи че тук ме е заболяло?”

 М. Лайтман: “Ти все още не знаеш връзката между тук и там. Разбира се. Ако ти не можеш да поправиш това в корените му, закрепи го с лекарства, и се опитай да достигнеш корените.”

 “И на урок по кабала - ние вече казахме за светлината.”

 М. Лайтман: “Да, това наричаме ключа към корените. И така се изяснихме. Значи, бъдете здрави!”

 “А можем ли да направим някакъв извод?”

 М. Лайтман: “Изводът е да пожелаем на всички абсолютно здраве, което може да съществува само в пълно равновесие с природата. И доколкото природата е силата на любовта и отдаването, то да се излезе на такова ниво на равновесие с природата е възможно само с любов и отдаване. Когато човек достигне такова състояние, то той действително получава висше лекарство, висша светлина, която го прави абсолютно здрав – вечен, съвършен, хармоничен с цялата вечна съвършена природа. Ето това ние всички трябва да постигнем. Така че, бъдете здрави!”

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Човека свиква с всичко и може да се примири с много неща. Но ние никога няма да се съгласим, че трябва да боледуваме.

Защо ние боледуваме? Защо природата е създала болестотворните организми, защитени срещу нашите опити да ги унищожим?

С проблемите на нашето здраве се занимават много науки, но резултатите от техните усилия е обратно противоположно на очакваното.

Защо постоянно се увеличават болестите и къде се крие нашата грешка когато подхождаме за решаваме проблемите на нашите заболявания?

Беседата се води от учена - кабалист, проф. М. Лайтман.

Трейлер

Видео запис - част 1

<!--[if !vml]--> Видео запис - част 2

<!--[if !vml]--> Аудио запис (8.37 Kb)

Избрани видео фрагменти

<!--[if !vml]--> Болестите

<!--[if !vml]--> Части на системата

<!--[if !vml]--> Епидемии

<!--[if !vml]--> Хомеопатия

<!--[if !vml]--> Обезболяващи средства

<!--[if !vml]--> Защо възникват болестите

<!--[if !vml]--> Защо боледуваме?

<!--[if !vml]--> Правото на лечение

<!--[if !vml]--> Намаляват ли се страданията?

<!--[if !vml]--> В здраво тяло здрав дух

Избрани откъси

<!--[if !vml]--> Защо боледуваме

<!--[if !vml]--> Свръзката между взаимоотношенията ни с здравето

<!--[if !vml]--> Било ли е време, когато болестите не са съществували?

<!--[if !vml]--> В здраво тяло здрав дух

<!--[if !vml]--> Съществуват ли физически упражнения в кабала

<!--[if !vml]--> Защо възникват епидемиите

<!--[if !vml]--> Човечеството и духовното развитие

<!--[if !vml]--> Защо човека е един а болестите много?

<!--[if !vml]--> Как да се отнасяме към болестите

<!--[if !vml]--> Кабала и езотеричните учения

<!--[if !vml]--> Как да излекуваме самите себе си

<!--[if !vml]--> Необходими ли са обезболяващите средства

<!--[if !vml]--> Възнаграждение или наказание

<!--[if !vml]--> Как възниква болестта

<!--[if !vml]--> Кабала и хомеопатията

<!--[if !vml]--> Да получиш висшето лекарство

Свобода на волята

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Всеки ден, всеки час, всяка секунда ние извършваме едни или други действия. Ние смятаме, че постъпваме по един или друг начин по собствено желание, по свой избор.

Ние не си даваме отчет за това, че всяко наше решение е продиктувано от цял набор от средства, получено от родителите ни в наследство, възпитанието, получено през детството ни, мнението на обкръжаващите ни хора. Нито това нито, което и да било друго или трето ние сме избирали.

Учените са открили гени, отговарящи за нашите склонности към едни или други постъпки. Кабалистите твърдят, че нашето усещане за свободен избор също ни е наложено отвън в съответствие с програмата на нашето развитие.

Съществува ли истинска свобода на избора и необходима ли е тя на човека? Може ли да се постигне смисъла на живота без да имаме свобода на избора?

В беседата на тази тема взимат участие: проф. М. Лайтман, преподаватели от Академията за кабала и специалист в областта на Интернет психологията.

Аудио запис (9.5 Mb)

Избрани откъси

Какво е това свобода

Съвременния роб

Хората кукли

Да бъдем свободни или не

Какво е това независимост

Как да придобием свобода

За Кабала

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Каква е тази сила, която е създала цялото многообразие на форми на живот и безкрайната материал на Вселената?

Кабала е наука, която ни позволява да изследваме целта на творението и да разберем ролята на човека в нейното постигане.

Кабала дава възможност на човека да погледне в тайната основа на творението, да разкрие висшата същност на човека, която ние наричаме душа. Постигането на душата кабалистите наричат построяване и осъзнаване на свръзката на човека със силата, която го е сътворил.

Какви възможности се откриват пред човека, който е се издигнал на нивото на което се постига душа? Има ли предел в развитието на човека? Вечна ли е неговата душа и длъжен ли е всеки човек да се издигне до нивото на което да я усети?

Съществуват ли други методики за опознаване на целта на творението освен кабала?

На тези, които се интересуват от тези въпроси, отговаря проф по онтология М. Лайтман.

Аудио запис (8.47 Mb)

Избрани откъси

Свръзките на всички науки с кабала

Защо наричат кабала тайна наука

В какво се заключава най-великата мъдрост

Защо кабала е била скривана

Истинските книги по кабала

Колко езика има в кабала

Какво е създал Твореца

Как изглежда Висшия свят

Нашия живот е като сън

Кабала и наслажденията

Смисъла на нашето съществуване

Какви са душите на кабалистите

Има ли свобода в следващите животи

Свързана ли е Библията с кабала

Предсказанията на Нострадамус

Кои освен евреите се занимават с кабала

Защо кабалистите се учат нощем

Евреин това не е националност

Какво е това добри дела

Как ще изглежда поправения свят

За човека

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Тази беседа е за теб, за мен, за нас. Беседа за човека.

Твореца е създал Вселената, Земята, растенията и животните. А защо последен се появява на Земята човека? Та нали всичко е било така красиво и хармонично без него?

Кабалистите, т.е. хората, които изследват силите, стоящи зад материята и управляващи нашия свят, твърдят, че именно за човека е създадено цялото мироздание.

И така кой е той - човека: нищожно винтче от мирозданието или царя на природата, венеца на творението? От тази беседа Вие ще научите, че човека е единственото същество във Вселената, което има свобода на волята, - може да се издигне от своето нищожно състояние и да излезе от рамките на нашия свят в пространството на вечността и съвършенството.

Аудио запис (11.33 Mb)

Избрани откъси

За какво е сътворено всичко

Осъзнаване на причината на появата ни

За какво се е появил човека

Защо човека е създаден такъв

Защо главата е по-високо от тялото

Защо се различават мъжете от жените

Защо мъжете оплешивяват

Кой е създал човека

Произход на роднините

Може ли по характера да се определи корена на душата

Духовния корен при избора на мъжа или жената

Духовният източник на земното време

Защо сълзите ни са солени

Нетърпимия характер - добро ли е или е лошо?

От къде идва стремежа в човека да лети

Духовният корен на музиката

Духовният корен на смеха

Защо съществуват четири раси

От къде се появява чувството за самотност

Защо всеки смята, че е прав

Методика за изучаване на кабала

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Задачата на науката кабала - изучаване на частите на мирозданието, скрито за изследване с помощта на другите науки. Особеността на методиката на кабала се състои в това, че тя непосредствено съединява човека с изучаваната част на мирозданието.

Четейки текстовете написани от кабалистите, човека предизвиква върху себе си въздействието на особени сили скрити в тези книги.

Тази сила го развива до разбирането на законите, действащи на всяко ниво на мирозданието, чак до постигането от него на най-дълбоките тайни.

За кога е предназначена науката кабала? Какви книги по кабала се препоръчват за изучаване? Кой може да преподава кабала и защо обучението се води в група?

Беседата се води от преподаватели от Международната академия за кабала с проф. М.Лайтман.

Аудио запис (8.79 Mb)

Избрани откази

Цел на обучението

Какво изследва кабала

Предназначението на кабала

С какво да се започне изучаването

Природата - това е закона за отдаване

Кои книги се наричат кабалистични

Уникалността на методиката на Баал Сулам

Пътя на кабала или пътя на страданията

По какви източници да се учим

Възможно ли е самостоятелно учене

Ролята на преподавателя

За методиката на Баал Сулам

Защо учението се нарича тайно

Кабала за жената

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Целия свят и цялата природа е разделен на женска и мъжка част. Ние наблюдаваме пълна хармония, абсолютно съчетание между тези противоположности на всички нива растително и животинско ниво. Ние разглеждаме всеки вид, като единно цяло, състоящо се от две части.

Защо това съвършенство на взаимоотношенията не го виждаме при хората?

Мъжа и жената - това са две същества, чието разделение не е само на физически признаци. Те се отличават по направление на мислите, желанията, подхода при определяне на целите и смисъла на съществуване.

Как да се обединят тези противоположни свойства, за да  дойдем до усещане на сливането с противоположния пол в едно хармонично творение? Каква роля се отрежда в тази работа на жената, каква е истинското и предназначение в този свят?

За ролята на жената в развитието на човечеството ще разберете от беседата между преподавателите от Академията по кабала с проф. М. Лайтман.

Видео запис - част 1

Видео запис - част 2

Аудио запис (5.91 Mb)

Избрани видео фрагменти

Може ли жена да бъде президент?

Кой е по-добър мъжът или жената?

Защо ражда жената?

Как да направим мъжът щастлив?

Избрани откъси

Защо съществуват два пола

Мъжът и жената се допълват един друг

Защо жената ражда

Успехът на мъжът зависи от жените

Защо мъжете обичат да гледат жените

Как да направим мъжът щастлив

Как да направим жената щастлива

Съществува ли женска дружба

Защо жената е недоволна от своя съпруг

Кой е по добър мъжът или жената?

Кабалиста е длъжен да се ожени

Какво е това егоистично желание

Защо мъжът не желае да бъде жена

Може ли жената да бъде президент