Кабала Днес

Очите на много насекоми, например пеперудите, водните кончета, мухите, се състоят от огромно количество шестостенни лещи. Във всяка леща се отразява мъничка част от света. Затова насекомите виждат обкръжаващата картина като мозайка, състояща се от локални изображения. Човек, ако разбере това, не се отличава много от водните кончета – той също вижда света разбит на парчета. В крайна сметка, картината на света не е разпокъсана и разпиляна – както е в съзнанието ни – на облаци, небе, дървета и реки. Всичко това е една цяла картина, един образ.

Възприемаме света дигитално (дигитален – всеки процес, прекъслечен по природа), а истинското възприятие е аналогово (аналогов – непрекъснат, противоположен на дигиталния), тоест не е разцепено на части – на предмети, на отделни явления, усещания (и компютрите ни работят по тази схема: 1 и 0, има и няма – защото създаваме това, което се явяваме сами по себе си – по свой образ и подобие). А това, което виждаме да ни заобикаля в такова прекрасно многообразие, ни кара да изпитваме по-сложни усещания от прихождащото извън и вътре в нас самите – това е цялото разнообразие от съчетания, понякога големи съединения, сърцевината на които е обикновена клетчица: 1 и 0, има и няма.

В книгата „Еклесиаст“ е казано: „Има време за разхвърляне на камъни, има време и за събиране на камъни”.

Цялата ни история е време за разхвърляне на камъни. И ето, че сега стигнахме до момента, когато трябва да се събират камъни. Намирахме се във време на анализ, сега е време за синтез.

Прочети »

„Малкото момче отиде при баща си…“

Ходим по ресторанти, на концерти, пътешестваме по света, меним приятелите и приятелките си. Имаме възможност да си купим стотици неща, и си ги купуваме. Хубаво, че е така! Постижение на цивилизацията, не е ли така?

Не е така! Това е следствие от пустотата ни, а не от напълването. Ако ни е хубаво, то сме омиротворени, а ако се суетим в живота – това не е нищо друго, освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността!

Наличието на пари и възможността да ги изхарчиш все още не е признак за радост от живота! Защото ако сме си купили нещо и това е достатъчно, то ни е хубаво! Но ние постоянно тичаме в търсене на нещо ново! Желанията, които изкуствено ни насаждат средствата за масова информация, рекламата, модата, не ни дават покой. И ето, струва ни се, че нямаме още много и затова сме принудени отново и отново да попълваме запасите си.

Тичаме след технологичните новости, „копнеем“ по тях. Днес те властват, придобиват тотален контрол над нас. Изобретяваме ги като нови източници на наслаждение. Защото усещаме „биологична“ потребност от наслаждение и ако го нямаме, то и не си струва да живеем.

Прочети »

Днес много се говори за усъвършенстване на системата на образование. А нима има какво да се усъвършенства? В днешно време не съществува система за образование. Има система за обучаване, система за подготовка за изпити, система за зазубряне, наставничество, но образование, тоест възпитание – няма.

Системно никой не се занимава с възпитание; с дресировка – да: тук направи така, там иначе. Не обиждай възрастните, не вземай чуждото, не се бий, не пий. По принцип, всичко това е правилно и още в библията е написано това, само за пиенето не е казано. Обаче тези правила не могат да се насадят само с преки указания – и се бият, и пият.

Честно казано, ние не умеем да възпитаваме децата. При някои това се получава от само себе си, но при повечето – не. Има такава наука – педагогика, но тя не работи, видно е по резултатите. Изучавайки в педагогически институт изискванията към учителя, открих, че това е, просто казано, списък на качествата на „добрия човек“.

Прочети »

Парафинова маска

Потапят здрав, нормален човек в специална вана с толкова топъл разтвор, че той даже не го усеща, и покриват лицето му с парафинова маска, за да не чува и вижда нищо. Така се прави при опити за пълна сензорна изолация.

Човек не усеща нищо и за него нищо не се променя. По необходимост всичките му органически потребности се удовлетворяват. И така, колко ще издържи? След няколко часа на такъв „комфортен живот” психиката започва да дава „на късо”: загуба на усещането на тялото, халюцинации, кошмари, последвани от нервен срив и нарушение на жизнеността на организма.

Причината е в пълното отсъствие на сензорни дразнители. Казано по-просто: пълно лишаване от информация, която някога са отнасяли към нематериалните сфери – и изведнъж се оказва, че човек наистина има нужда от нея.

Прочети »

Къде свършва независимостта и започва самотата? „Аз мога да съм сама, а ето, че ти не можеш” – чувайки такава фраза, в първия момент искам да възразя: „И аз мога! Аз също съм самостоятелна, не се нуждая от никого, също съм и силна, и независима…” Но после, размишлявайки, разбираш, че това не е така. Ти действително не можеш да бъдеш сама.

А кой може? И ако някой може, то докога така? Докога може да кара без другите? Да не зависиш от никого и да не бъдеш необходим на никого? Навярно всеки от нас е слушал родителите, учителите или просто „доброжелателни и мъдри” хора, че можем да разчитаме само на себе си в този живот, а да се опират или доверяват на някого по изключение могат същите тези родители, учители и „доброжелателни и мъдри” хора. А от друга страна, обществото ни „принуждава” да установяваме връзки с приятели, колеги, да се омъжваме.

И ето, конфликтът започва: „Ами, ако сложат колегата на моето място? Ами, ако приятелят ми ме предаде? Ами, ако мъжът ми отиде при друга? Каква съм тогава аз, ако мисля така за другите?”. Ужас, колко е объркано всичко!

Прочети »

Или: „На пътя към справедливо общество“

В протежение на цялата история най-големите умове на човечеството са се блъскали над това, как да се построи възможно най-идеалното общество, в което всеки човек да може да реализира право си на достоен живот в съчетание със задълженията си по отношение на цялото общество.

Конфуций („Съждения и беседи“), Платон („Държава“, „Политик“), Аристотел („Политика“, „Етика“) – са заложили фундамента на политическата наука, като учение за висшето благо на човека и държавата, за най-добро държавно устройство.

Мислителите и философите (Н.Макиавели, Т.Гобс и др.) от епохата на Възраждането и Новото време, в своите работи относно устройството на обществения живот, извеждат напред не обществото като цяло, а отделния човек, който в своята основа е егоистичен. За да се обуздае неговия егоизъм, е необходима външна сила, която идва в лицето на държавата.

Прочети »

„Ние не  сме царете, ние сме самата природа!“
Н.А. Умов, физик.

От една страна, човекът, след като стана монополист на Земята, достигна грандиозни успехи в областта на удовлетворяване на своите материални потребности, поставяйки в услуга и интелектуалните си сили и самата природа. От друга страна, човекът се оказа на ръба на самоунищожаването, в следствие на термоядрената заплаха и надвисналата опасност от глобална екологична катастрофа.

Причините, поставили човека в такова положение, са неудържимото желание да подчини на себе си всичките нива на природата, за да потребява безкрайно. Днес, повече под влияние на страха си, осъзнаваме необходимостта да живеем в хармония и съгласие с природата, а също така да отхвърлим принципа за покоряването на природата.

Ние живеем вътре в природата. За да можем да живеем и да се развиваме, ни въздействат  огромно количество природни параметри: температура, налягане, различни колебания, вълни и т.н. Намирайки се в равновесие с тези природни сили, ние се чувстваме комфортно и сме способни да се развиваме. Но само малко да се покачат температурата и налягането, ни става зле. Нещата са такива, че можем да съществуваме само пребивавайки в определени рамки, само намирайки се в равновесно състояние с природата.

Прочети »

Любовта, или законът на пълното взаимно отдаване, е основното обединяващо свойство на мирозданието. На законът на всеобщата любов се подчинява цялата природа – „неживото”, „растителното” и „животинското” нива, освен нивото „човек”, където ние, оставени сами на себе си, вършим всичко, каквото си поискаме, действайки против него.

Като говорим за човека, ние нямаме предвид жизнените функции на нашия организъм на ниво животинско тяло. Разбира се, на това ниво неговото функциониране се подчинява на законите на природата.

Нивото „човек”, нашето „аз”, – това е нивото на нашите взаимодействия, усещания, мисли. Тук ние сме абсолютни егоисти. Ние не искаме да вземем под внимание интегралността на света, взаимодействието между неговите части. Явявайки се неразделна част от природата, ние чрез своите мисли, желания, действия нанасяме на тази интеграция огромна вреда на всички нива. И тя, в крайна сметка, се връща към нас във вид на отрицателно въздействие от страна на всички части на природата. Днес ние започваме да усещаме това.

Прочети »

Под глобализация грешно се разбира увеличаване на обемите на световната търговия и международната обмяна с технологии и информация, идеи, придвижване на хора в условията на открита световна икономика. Едните виждат в това прогрес, а другите забелязват сериозна заплаха за световната икономическа система.

Глобализацията, обаче, се базира не само върху обмена с всичко подред, но и върху интеграцията, чак до сливане и изчезване на границите.

Глобализацията е проява не на икономическия, а именно на социалния прогрес, път към новия облик на човечеството. А кризите, които преживяваме в същността си са предизвикателства към цялото човечество.

Прочети »

Всичко случващо се с нас е само отражение на духовните закони, основаващи се на получаването и отдаването. Всяка наша емоция, всяко действие са продиктувани  единствено от възможността и необходимостта да бъдат удовлетворени нашите желания. По тази причина аз обичам това, което ми доставя наслаждение. А ако нещо ми носи страдания, аз ненавиждам източника на тези страдания. Аз се приближавам към този, когото обичам, желая да имам връзка с него и да бъда с него. Но в момента, в който откривам, че това, може би, не е толкова добро за мен, започвам да охладнявам към него и да се отдалечавам.

Тук сметката е проста: „плюс – минус”. Големината на „плюса” – това е моят стремеж към обекта на наслаждението, големината на „минуса” определя желанието да се отдалеча от него. Това е всичко.

Любовта е също такова егоистично чувство както и стремежът към засищане, безопасност, богатство, власт, знания. Романтичната фраза: „Обичам те” – по своята същност е абсолютно аналогична на доста прозаичния израз: „Обичам риба”. Има още и любов към Твореца. Това е висшата форма на любов – алтруистичната. Тя включва в себе си любов към човечеството.

Прочети »