Кабала Днес

Съществуват пет нива на нашите желания, разделени в три групи:

1. Животински желания (храна, размножаване и дом);
2. Човешки желания (пари, чест, знание);
3. Духовно желание („точката в сърцето”).

Докато само първите две групи бяха активни, беше достатъчно да „укротяваме” желанията си или чрез рутината, или потискайки ги.

Когато се появи „точката в сърцето”, първите два начина вече не работеха. Затова трябваше да търсим друг начин.

Тогава се появи отново мъдростта на кабала, скрита хиляди години, в очакване на времето, когато ще бъде нужна.

Мъдростта на кабала е средството за нашето поправяне (тикун). Използвайки я, можем да променим нашето намерение (кавана) от желание за себенаслаждение – егоизъм, на желание да насладим природата, Твореца – алтруизъм.

Глобалната криза, която преживяваме днес, е всъщност криза на желанията.

Когато използваме мъдростта на кабала за да напълним последното, най-голямото от всички – желанието за духовност, всички проблеми ще се решат от самосебе си. Защото техният корен е в духовната неудовлетвореност, която се усеща от много хора.

Д-р Анатоли Улянов: Ако възприемането на света е безкрайно полиморфично (разнородно), тогава защо това е правилният метод сред всички други и защо трябва всички да го използват?

Д-р Михаел Лайтман: Защото така работи природата. Тя е интегрална. Ние сме единствените в природата, които не са интегрални, тоест единствените егоистични същества. Природата е нашата люлка, но ние се изключваме от нея и се поставяме извън нея или дори над нея.

Този дребен, незначителен човек има идеята, че е предопределен да завладява, да променя и да разрушава цялата природа, сякаш знае какво прави. Той усеща и непрестанно открива, че не знае нищо и че унищожава и манипулира всичко.

Този метод ни е даден така, че да го отхвърлим, и според закона на „двойното отрицание”, да заключим, че сме единствената неинтегрална част на природата. Човечеството е като раков тумор в природата – то изяжда себе си и целия организъм.

Така се отнасяме един към друг и към всичко около нас – към цялостния организъм на природата.

Прочети »

Творецът работи с хората като с едно тяло.
Кабала е методът, как правилно да получим напълване на всички наши желания и да премахнем егоизма.
Кабала, на модерен език, е метод за опознаване на Вселената. Не е религия.
Тя е като протокол в лаборатория, който ни показва стъпка по стъпка основата, какво да правим и как да постигнем определен резултат.

Основните принципи на Кабала:

1. Творецът (Природата) е 100% алтруист;
2. Той е написал програмата „Еволюция на душата”;
3. Той е създал душата като отделно създание (човек) като „потребител” – 100% егоист;
4. Единственото условие: „Потребителят” трябва да използва тази програма, за да развие своята душа до нивото на Твореца (от егоизъм до алтруизъм);
5. Според програмата всеки потребител има 2 варианта да достигне целта – да използва или да не използва протокола (това е единствената свобода на избор, която имаме). Ако не желаем да използваме протокола (това е „свобода на избор” за човек), ще страдаме от катаклизми (земетресения, цунами, болести, войни, кризи и т.н.) като негативен ответ от Природата.

И най-важното:

- Всеки във Вселената е създаден като клетка в един организъм (всички ние зависим един от друг);

- Всеки от нас трябва да достигне целта, посочена от Твореца;

- Бъдещето зависи от хората!

Нуждаем се от много конкретна методика за възпитание. Казахте, че една от нейните части е образователна. Какво трябва да включва този пакет от знания?

Това са курсове, на които човек получава знания по психология, физиология и социология на човешкото общество.

Най-важният раздел е развитието на човешкото общество в продължение на цялата история, като следствие на развитието на егоизма във всеки един от нас.

Следващият важен раздел е психология на човешкото поведение: човешкото взаимодействие със себе си, със своето семейство и деца, взаимоотношенията между двойките, родителите, възпитанието на децата и взаимодействията с обществото: как отделни индивиди формират обществото.

Всичко това трябва да бъде представено в ясна и достъпна форма за цялото население.

Трябва да говорим за настоящето общество и за бъдещото общество, към което природата ни води. Разликата между тях ни дава чувството за дискомфорт, което усещаме сега. Затова трябва да разкрием същността на двете общества.

Прочети »

Имало едно време едно малко момиченце. Тя не била от твърде разговорливите, но обичала много да размишлява: от къде се е взело всичко наоколо – цветята, пчелите, котетата, кученцата, къщите, лелите, чичковците… Тя питала родителите си, но те не знаели какво да отговорят.

- Така е било винаги – казвали те – някой е построил всичко това, измислил го е, но кой е бил… никой не го е виждал. Направил го е и си е тръгнал. Не е оставил ни адрес, ни нищо.

Странно, мислело си момиченцето, защо е направил така? А ако бе останал тук, би ни научил как се правят цветята, пчелите, къщите, кученцате, лелите, чичковците. Би било толкова интересно! Може някой да го е обидил? Трябва да го намерим и да го върнем…

И тръгнала да го търси. Обикаляла из целия град, надничала по парковете, по дворовете, търсела по брега на реката, в магазините за кафе… Хората се чудели как такова малко момиченце ходи из целия град с такъв загрижен вид, точно както възрастните. Те я питали:

- Момиченце, ти навярно си се загубила? Къде са родителите ти? Хайде да те заведем у вас.

- У дома? – замислено попитало момиченцето. – Вие не знаете къде е моят дом. Ще се върна сама, когато намеря този, който го е сътворил.

Прочети »

Можете ли дадете пример на взаимоотношения между хора, които можем да наречем интегрални?

Интегрална връзка съществува, когато човек получава и отдава по балансиран начин. Ако връзката межди хората работи по този начин, означава, че те са интегрално свързани.

Не искам да се повтарям и да звуча като социалист или комунист, защото съвършено не се окачествявам с тях, но интегралното общество е общество, в което всеки получава според потребностите си и отдава на обществото според неговите нужди. Това е интегралната, глобална взаимовръзка.

При тези обстоятелства човек се наслаждава и е изпълнен от своите усещания, от разкритото в тази интегрална връзка. Излиза, че колкото повече отдава на другите и колкото повече се свърза с интегралното общество, толкова повече е напълнен. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да и принадлежи.

Прочети »

Днес вече има желание от държавни и обществени организации за курс по интегрално възпитание за възрастни. Как си представяте структурата на този курс? На какво трябва да обучаваме хората, за да се научат как да живеят хармонично, в съгласие един с друг?

Мисля, че не трябва да има само един курс, а набор от всевъзможни дисциплини. Хората трябва да придобият основни знания, да ги обсъждат в група, в класна стая или виртуално, но с преподавател, който може разбираемо да обясни материала.

Преди всичко, трябва да се изучи човешката психология на просто, елементарно ниво, което всеки от нас може да разбере: кой съм аз, какво съм, как мисля, действам и общувам с другите. Необходимо е да обясним психологията на взаимодействие между съпрузите, между родителите и децата, правилното отношение към децата, възпитанието на децата и управление на семейното счетоводство на базата на изискванията, поставени от природата: колко консумираме и колко отдаваме. С други думи, трябва да поставим себе си в рамки, които ще ни помогнат да съществуваме в равновесно състояние.

Естествено, всеки се нуждае от място за живеене, семейство, безопасност, грижа за здравето, храна и т.н. Това са основните нужди на всеки един човек и той трябва да се чувства обезпечен в тях, при условие, че удовлетворява всички нужди на обществото.

Прочети »

Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Прочети »

Очите на много насекоми, например пеперудите, водните кончета, мухите, се състоят от огромно количество шестостенни лещи. Във всяка леща се отразява мъничка част от света. Затова насекомите виждат обкръжаващата картина като мозайка, състояща се от локални изображения. Човек, ако разбере това, не се отличава много от водните кончета – той също вижда света разбит на парчета. В крайна сметка, картината на света не е разпокъсана и разпиляна – както е в съзнанието ни – на облаци, небе, дървета и реки. Всичко това е една цяла картина, един образ.

Възприемаме света дигитално (дигитален – всеки процес, прекъслечен по природа), а истинското възприятие е аналогово (аналогов – непрекъснат, противоположен на дигиталния), тоест не е разцепено на части – на предмети, на отделни явления, усещания (и компютрите ни работят по тази схема: 1 и 0, има и няма – защото създаваме това, което се явяваме сами по себе си – по свой образ и подобие). А това, което виждаме да ни заобикаля в такова прекрасно многообразие, ни кара да изпитваме по-сложни усещания от прихождащото извън и вътре в нас самите – това е цялото разнообразие от съчетания, понякога големи съединения, сърцевината на които е обикновена клетчица: 1 и 0, има и няма.

В книгата „Еклесиаст“ е казано: „Има време за разхвърляне на камъни, има време и за събиране на камъни”.

Цялата ни история е време за разхвърляне на камъни. И ето, че сега стигнахме до момента, когато трябва да се събират камъни. Намирахме се във време на анализ, сега е време за синтез.

Прочети »

„Малкото момче отиде при баща си…“

Ходим по ресторанти, на концерти, пътешестваме по света, меним приятелите и приятелките си. Имаме възможност да си купим стотици неща, и си ги купуваме. Хубаво, че е така! Постижение на цивилизацията, не е ли така?

Не е така! Това е следствие от пустотата ни, а не от напълването. Ако ни е хубаво, то сме омиротворени, а ако се суетим в живота – това не е нищо друго, освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността!

Наличието на пари и възможността да ги изхарчиш все още не е признак за радост от живота! Защото ако сме си купили нещо и това е достатъчно, то ни е хубаво! Но ние постоянно тичаме в търсене на нещо ново! Желанията, които изкуствено ни насаждат средствата за масова информация, рекламата, модата, не ни дават покой. И ето, струва ни се, че нямаме още много и затова сме принудени отново и отново да попълваме запасите си.

Тичаме след технологичните новости, „копнеем“ по тях. Днес те властват, придобиват тотален контрол над нас. Изобретяваме ги като нови източници на наслаждение. Защото усещаме „биологична“ потребност от наслаждение и ако го нямаме, то и не си струва да живеем.

Прочети »