Очите на много насекоми, например пеперудите, водните кончета, мухите, се състоят от огромно количество шестостенни лещи. Във всяка леща се отразява мъничка част от света. Затова насекомите виждат обкръжаващата картина като мозайка, състояща се от локални изображения. Човек, ако разбере това, не се отличава много от водните кончета – той също вижда света разбит на парчета. В крайна сметка, картината на света не е разпокъсана и разпиляна – както е в съзнанието ни – на облаци, небе, дървета и реки. Всичко това е една цяла картина, един образ.
Възприемаме света дигитално (дигитален – всеки процес, прекъслечен по природа), а истинското възприятие е аналогово (аналогов – непрекъснат, противоположен на дигиталния), тоест не е разцепено на части – на предмети, на отделни явления, усещания (и компютрите ни работят по тази схема: 1 и 0, има и няма – защото създаваме това, което се явяваме сами по себе си – по свой образ и подобие). А това, което виждаме да ни заобикаля в такова прекрасно многообразие, ни кара да изпитваме по-сложни усещания от прихождащото извън и вътре в нас самите – това е цялото разнообразие от съчетания, понякога големи съединения, сърцевината на които е обикновена клетчица: 1 и 0, има и няма.
В книгата „Еклесиаст“ е казано: „Има време за разхвърляне на камъни, има време и за събиране на камъни”.
Цялата ни история е време за разхвърляне на камъни. И ето, че сега стигнахме до момента, когато трябва да се събират камъни. Намирахме се във време на анализ, сега е време за синтез.

Любовта, или законът на пълното взаимно отдаване, е основното обединяващо свойство на мирозданието. На законът на всеобщата любов се подчинява цялата природа – „неживото”, „растителното” и „животинското” нива, освен нивото „човек”, където ние, оставени сами на себе си, вършим всичко, каквото си поискаме, действайки против него.
Всичко случващо се с нас е само отражение на духовните закони, основаващи се на получаването и отдаването. Всяка наша емоция, всяко действие са продиктувани единствено от възможността и необходимостта да бъдат удовлетворени нашите желания. По тази причина аз обичам това, което ми доставя наслаждение. А ако нещо ми носи страдания, аз ненавиждам източника на тези страдания. Аз се приближавам към този, когото обичам, желая да имам връзка с него и да бъда с него. Но в момента, в който откривам, че това, може би, не е толкова добро за мен, започвам да охладнявам към него и да се отдалечавам.



Последни коментари