Кабала Днес

Във взаимоотношенията между децата и възрастните особено внимание се отделя на поведението на детето. Обаче скалата, по която го измерваме, е разграфена само на два параметъра: добро и лошо поведение. Под добро ние подразбираме послушание, дисциплина, а под лошо – разглезеност, капризи…

Естествено, всеки родител е заинтересуван от примерното поведение на чедото си и се гневи, ако е непослушно. В съвременното общество обременените с грижите си възрастни даже не се опитват да вникнат в причините за лошото поведение на децата, решавайки въпроса с възпитанието необмислено, „икономисвайки време”. Всичко води до това, че възрастната страна абсолютно не разбира другата, детската, не иска да види и предпочита да не слуша мнението на децата. В резултат, децата престават да възприемат родителите като близки, към които могат да се обърнат в тежка минута, да получат поддръжка и съвет.

За родителите е важно да получат резултат и то незабавно – главното е детето да не пречи, да не се мота в краката им и да не пречи много на „живота на възрастните”. С подобни отношения родителите подклаждат пропаст между собствения им свят и света на децата им. Такава ситуация обезателно ще доведе до неминуем конфликт или в ранното детство, или на по-късен етап от развитието.

Пример за правилни взаимоотношения може да послужи ситуацията, когато, да кажем, бащата поверява своите инструменти на сина си и заедно с него ремонтира нещо по къщата и се отнася към него като с равен. Такова взаимодействие винаги дава прекрасен резултат, дори и в началото детето да счупи или да развали нещо.

Възрастните често пъти не придават значение на забележките и резките думи, които в дълбокото детско съзнание израстват във фантоми за неумения или даже комплекси. Добрите думи и желанието на възрастните да обръщат внимание само на достойнствата на детето формират у него вяра в собствените сили и са способни да превърнат комплекса за страха „няма да се справя” в житейската мъдрост „ако не се получи сега, ще се получи после, защото грешките учат”.

Срещал съм много хора, чиито родители в детството им строго и досадно са ги учили да правят всичко правилно, наказвали са ги, ако не се е получавало, и по-нататък, всички тези родителски напъни са довели до противоположен резултат.

Спомням си случай от моят живот, който ми послужи за урок за в бъдеще. Веднъж, след поредното бурно изясняване на отношенията с моя малък син, решихме да преразгледаме цялата ситуация, превъртайки лентата на случилото се, както във филм, от началото. При съвместните разяснения забелязахме, че въобще не се изслушваме един друг.

Разбрах, че думите ми „изключи веднага компютъра и се приготви” се възприемат от сина ми като демонстрация на сила от възрастния. На него му е трябвало съвсем малко време, за да завърши нещо важно. Обаче отговорът му: „Още не съм готов да изключа компютъра”- беше възприет от мен като отказ, основаващ се на каприз. Причината за конфликта беше в това, че ние много бързахме да отидем на гости и аз изобщо не се съобразих с интересите на сина ни.

В спокойна ситуация аз не се страхувах да призная на сина си за какво не бях прав. Това му послужи за пример да бъде също така гъвкав по отношение на нас. Така отработихме и други конфликтни ситуации, променяйки позицията на обиден човек в умение да се вслушваш в аргументите на другата страна.

Оказа се, че по такъв начин можем да се научим да се разбираме един друг. Достави ми огромно удоволствие, когато чрез беседата със сина ми започнах да разбирам как той възприема живота. Разбрах колко често незаслужено обиждаме децата, колко не ни достига това, да се вгледаме в техния свят, скривайки се от самите нас зад „възрастните ни желания”.

Децата се развиват в играта, те сякаш премерват думите и постъпките на родителите върху себе си, за тях е важно да се включат в сегашния живот и имат нужда да ги допуснем да участват в него. Можем под формата на игра да им предадем жизнения си опит, но често не разбираме, че общуването с децата е от полза за самите нас. Децата ни възпитават, правят ни по-мъдри, зрели, отговорни.

Често пъти родителите роптаят, че са загубили уважението в очите на децата си, че любовта към децата остава без отговор. Любовта и уважението трябва да се заслужат – и не изобилието от играчки, или презадоволеността, а да покажеш на детето, че неговият живот, неговата съдба ни вълнуват повече, отколкото собствените. Тогава времето, употребено за възпитание, ще се обърне на радост, любов и взаимно разбиране.

Григорий Коелет

от viki \\ етикети: Възпитание, деца, Любов, пример, разбирателство, родители, семейство, уважение