Известният казахстански кинокритик и философ Олег Борецки в края на миналата година посети Израел за среща с члена на Всемирния съвет на мъдреците Михаел Лайтман. За беседата им разказва Олег Михайлович в „Комсомолка“.
Преди това нашият събеседник разказа за това, как се е запознал с Лайтман – доктор на биологичните науки и основател на Духовната академия по кабала. Отначало Олег Борецки е чел книгите на учения, а след това е гледал филма „Път към себе си“. Появили се интерес и въпроси. Имало е опити да се организира телемост, но не се е получило и Борецки отпътувал за Израел, за да може, следвайки примера на известни руски журналисти като Дмитрий Дибров, Лев Новоженов, Владимир Молчанов и други, да поговори лично с Михаел Лайтман.
- Интересно, за какво са говорили философът и мъдрец?
- За това, което се случва в света. Питах Лайтман какво за него е злото, къде е неговият корен и коренът на всички проблеми? Говорихме за това, което се случва наоколо с нас, с нашите приятели и близки – депресиите, загубата на смисъла на живота, задънената улица, кризата. Кризата започна във финансовата сфера, но не е ограничена само там. Всъщност това е задънена, но не и безнадеждна ситуация, свързана с това, че човечеството в своите цели и стремежи стигна до някакъв предел.
Ситуацията се измени буквално за 20-30 години. Тогава вярвахме, че следващото поколение ще живее по-добре, но сега тези надежди се развенчаха, всички разбират, че проблемите са станали още повече – икономически, екологични, нравствени, духовни и прочие. И мен ме интересуваше в какво е причината.
Отговорът беше много прост, както всичко гениално. Според Лайтман, тя е в нарастването на човешкия егоизъм. В човешката природа има две сили – тази на егоизма, когато човек работи, за да получи нещо, и противоположната сила – отдаване, това, което традиционно наричаме алтруизъм. Прост пример е ракът. Раковата клетка работи като чисто въплъщение на егоизма. И може да се каже, че всичките ни проблеми – това са ракови образования, възникнали заради нашия егоизъм.
- А що се отнася до висшата сила? Лайтман признава ли идеята за Бог?
- Лайтман и подобните на него са надраснали нивото на религията, тъй като нито една религия не дава отговор на въпросите на човека за смисъла на живота. И главното е, че религията не заставя човека да се промени. Бог – това е суперпозиция на духа над всички обекти. И Лайтман използва не понятието Бог, а Творец. Творецът – това е законът на природата, силата на отдаване. Човек може да я използва. Но днес той използва само силата на получаване – егоизма. Към учението на Лайтман може да се приложи заповедта „не вярвай, не се страхувай, не моли“. Оказва се, че тя може да се приложи в светлата и духовна страна.
„Не вярвай.“ Лайтман не казва „повярвайте“, както това правят многото религии. Той дава знание, а ти трябва да го провериш със своите усилия, да го сравниш с опита си. „Не се страхувай.“ Много се строи върху страховете ни. Главните страхове идват от нашето тяло – глад, смърт и т.н. Но може да се излезе на ниво, когато съвършено излизаш от тялото си. В този смисъл, в който Аристотел е казвал: не душата се съдържа в тялото, а тялото се съдържа в душата. „Не моли.“ Много религии се строят на това. Човек се обръща към бога: „Дай ми!“. Човек е готов да вярва на всичко, само и само да не се промени. А духовното учение на Лайтман говори за това, че човекът трябва да се намира в режим на развитие. Днес много са замръзнали на ниво 20-30 години. Остават си възрастни деца, не се развиват.
- Около съвременното човечество има много информация, съблазни, хиляди малки неотложни неща, а плюс това, за някои части, доста тежки икономически условия за живот и оцеляване. Може ли при това да се занимаваш още и с душата?
- Преди Лайтман тази идея са огласили и велики писатели: една от причините за бедите на човека – това е „безпощадното търсене на новини“. Във всичко търсим обновление. Човек цени интересното, но не знае интереса си, както е казал немският философ Мартин Хайдегер. Човек трябва да осъзнае призрачността на много цели. И да стигне до идеята, че има разумни потребности. Ако продължим да се отнасяме към Земята така, както сега, виждайки в нея само полезните изкопаеми, природните ресурси, то след 20-30 години, по прогнози на учените, ще ни потрябват четири земни кълба.
Финансовата сфера – вземете фактите. Преди няколко години излезе книгата на известния икономист Лвов, който казва, че от всички финансови операции, които се извършват в света всеки ден, само 18% са реални. В 82% от случаите хората продават въздух. Тоест ние се намираме в някакъв виртуален свят. Не можем да дадем рецепта от 5-10 заповеди и да кажем – ще достигнете щастието. Сега трябва да стане преоценка на ценностите.
- Навярно на всеки е познато: четеш това, което не е скрито, което е написано черно на бяло. И пропускаш прочетеното покрай теб. А след това, придобивайки някакъв опит или намирайки се в подходящо емоционално състояние, си спомняш. Не само с главата, но с цялото си същество. Така че, много ли могат да възприемат знанието, даже и да ти го поднесат на поднос?
- Имаме пет органа на чувствата, но имаме и нещо, което се нарича шесто чувство – непосредствено влизане в теб на някакво знание. Това не е вяра, не е мистика, не е излизане в астрала. Непосредственото знание – това е разум, пътят на логиката. Понякога улавяте нещо извън рационалното съзнание, но става изведнъж, мигновено. Това знание се строи на това, че развивате тази способност. И тогава ще видите себе си и своя живот по съвършено нов начин. И това ще бъде истинско духовно израстване.
- Ако преминем към обществото и държавата, кажете, политик и просветен – съвместими ли са тези понятия?
- Сега, според мен, те съвършено се изключват едно друго. Защото просвещението – това е способността самостоятелно да мислиш, неподражавайки на авторитетите. Това е способността за самостоятелно размишляване. А ако твоето мнение се определя от мнението на друг човек, който е твой началник, например – това не е просветен разум. А в политиката именно така стоят нещата. Днес се приемат далеч не най-добрите, далновидни и рационални решения. Често всичко това буксува…
Политиката – това е изкуство на възможностите, както са ме учили. Политиците съвсем не винаги използват тези възможности… Нашата политика е далеч от самата идея за „политиката като използване на възможностите“. Идеята на древните гърци, че политикът трябва да бъде философ, си остана несбъдната идея, идеал. И навярно, времето на големите политици, когато я имаше харизмата на високия интелект, времето на великите решения, отмина. Сега политиците са симуланти, които дават вид, че вземат някакви решения.
По материал на „КП“
Напиши коментар
Вие трябва да сте влезли в блога logged in за да напишете коментар.
Последни коментари