яну 10
21:22

Известният казахстански кинокритик и философ Олег Борецки в края на миналата година посети Израел за среща с члена на Всемирния съвет на мъдреците Михаел Лайтман. За беседата им разказва Олег Михайлович в „Комсомолка“.

Преди това нашият събеседник разказа за това, как се е запознал с Лайтман – доктор на биологичните науки и основател на Духовната академия по кабала. Отначало Олег Борецки е чел книгите на учения, а след това е гледал филма „Път към себе си“. Появили се интерес и въпроси. Имало е опити да се организира телемост, но не се е получило и Борецки отпътувал за Израел, за да може, следвайки примера на известни руски журналисти като Дмитрий Дибров, Лев Новоженов, Владимир Молчанов и други, да поговори лично с Михаел Лайтман.

- Интересно, за какво са говорили философът и мъдрец?

- За това, което се случва в света. Питах Лайтман какво за него е злото, къде е неговият корен и коренът на всички проблеми? Говорихме за това, което се случва наоколо с нас, с нашите приятели и близки – депресиите, загубата на смисъла на живота, задънената улица, кризата. Кризата започна във финансовата сфера, но не е ограничена само там. Всъщност това е задънена, но не и безнадеждна ситуация, свързана с това, че човечеството в своите цели и стремежи стигна до някакъв предел.

Ситуацията се измени буквално за 20-30 години. Тогава вярвахме, че следващото поколение ще живее по-добре, но сега тези надежди се развенчаха, всички разбират, че проблемите са станали още повече – икономически, екологични, нравствени, духовни и прочие. И мен ме интересуваше в какво е причината.

Отговорът беше много прост, както всичко гениално. Според Лайтман, тя е в нарастването на човешкия егоизъм. В човешката природа има две сили – тази на егоизма, когато човек работи, за да получи нещо, и противоположната сила – отдаване, това, което традиционно наричаме алтруизъм. Прост пример е ракът. Раковата клетка работи като чисто въплъщение на егоизма. И може да се каже, че всичките ни проблеми – това са ракови образования, възникнали заради нашия егоизъм.

- А що се отнася до висшата сила? Лайтман признава ли идеята за Бог?

- Лайтман и подобните на него са надраснали нивото на религията, тъй като нито една религия не дава отговор на въпросите на човека за смисъла на живота. И главното е, че религията не заставя човека да се промени. Бог – това е суперпозиция на духа над всички обекти. И Лайтман използва не понятието Бог, а Творец. Творецът – това е законът на природата, силата на отдаване. Човек може да я използва. Но днес той използва само силата на получаване – егоизма. Към учението на Лайтман може да се приложи заповедта „не вярвай, не се страхувай, не моли“. Оказва се, че тя може да се приложи в светлата  и духовна страна.

„Не вярвай.“ Лайтман не казва „повярвайте“, както това правят многото религии. Той дава знание, а ти трябва да го провериш със своите усилия, да го сравниш с опита си. „Не се страхувай.“ Много се строи върху страховете ни. Главните страхове идват от нашето тяло – глад, смърт и т.н. Но може да се излезе на ниво, когато съвършено излизаш от тялото си. В този смисъл, в който Аристотел е казвал: не душата се съдържа в тялото, а тялото се съдържа в душата. „Не моли.“ Много религии се строят на това. Човек се обръща към бога: „Дай ми!“. Човек е готов да вярва на всичко, само и само да не се промени. А духовното учение на Лайтман говори за това, че човекът трябва да се намира в режим на развитие. Днес много са замръзнали на ниво 20-30 години. Остават си възрастни деца, не се развиват.

- Около съвременното човечество има много информация, съблазни, хиляди малки неотложни неща, а плюс това, за някои части, доста тежки икономически условия за живот и оцеляване. Може ли при това да се занимаваш още и с душата?

- Преди Лайтман тази идея са огласили и велики писатели: една от причините за бедите на човека – това е „безпощадното търсене на новини“. Във всичко търсим обновление. Човек цени интересното, но не знае интереса си, както е казал немският философ Мартин Хайдегер. Човек трябва да осъзнае призрачността на много цели. И да стигне до идеята, че има разумни потребности. Ако продължим да се отнасяме към Земята така, както сега, виждайки в нея само полезните изкопаеми, природните ресурси, то след 20-30 години, по прогнози на учените, ще ни потрябват четири земни кълба.

Финансовата сфера – вземете фактите. Преди няколко години излезе книгата на известния икономист Лвов, който казва, че от всички финансови операции, които се извършват в света всеки ден, само 18% са реални. В 82% от случаите хората продават въздух. Тоест ние се намираме в някакъв виртуален свят. Не можем да дадем рецепта от 5-10 заповеди и да кажем – ще достигнете щастието. Сега трябва да стане преоценка на ценностите.

- Навярно на всеки е познато: четеш това, което не е скрито, което е написано черно на бяло. И пропускаш прочетеното покрай теб. А след това, придобивайки някакъв опит или намирайки се в подходящо емоционално състояние, си спомняш. Не само с главата, но с цялото си същество. Така че, много ли могат да възприемат знанието, даже и да ти го поднесат на поднос?

- Имаме пет органа на чувствата, но имаме и нещо, което се нарича шесто чувство – непосредствено влизане в теб на някакво знание. Това не е вяра, не е мистика, не е излизане в астрала. Непосредственото знание – това е разум, пътят на логиката. Понякога улавяте нещо извън рационалното съзнание, но става изведнъж, мигновено. Това знание се строи на това, че развивате тази способност. И тогава ще видите себе си и своя живот по съвършено нов начин. И това ще бъде истинско духовно израстване.

- Ако преминем към обществото и държавата, кажете, политик и просветен – съвместими ли са тези понятия?

- Сега, според мен, те съвършено се изключват едно друго. Защото просвещението – това е способността самостоятелно да мислиш, неподражавайки на авторитетите. Това е способността за самостоятелно размишляване. А ако твоето мнение се определя от мнението на друг човек, който е твой началник, например – това не е просветен разум. А в политиката именно така стоят нещата. Днес се приемат далеч не най-добрите, далновидни и рационални решения. Често всичко това буксува…

Политиката – това е изкуство на възможностите, както са ме учили. Политиците съвсем не винаги използват тези възможности… Нашата политика е далеч от самата идея за „политиката като използване на възможностите“. Идеята на древните гърци, че политикът трябва да бъде философ, си остана несбъдната идея, идеал. И навярно, времето на големите политици, когато я имаше харизмата на високия интелект, времето на великите решения, отмина. Сега политиците са симуланти, които дават вид, че вземат някакви решения.

По материал на „КП“

от viki \\ етикети: , , , , , , , , , , , , , ,


Напиши коментар

Вие трябва да сте влезли в блога logged in за да напишете коментар.