Изследванията на изтъкнати западни мислители именно в областта на науката кабала образуват едно относително ново, отделно направление, наречено кабала-философия. Това направление получава своето широко разпространение в Европа през епохата на късното Средновековие (XIII в.) в средите на християнските теолози и особено през епохата на Възраждането в средите на философите-хуманисти.
Християните започват да проявяват интерес към кабала практически едновременно с откриването на текстовете на изключително значими кабалисти като „Книгата Зоар” и „Сефер Ецира” (през XIII в.), но кабала започва да оказва особено значимо влияние на западната култура през XV в., с появата на първите преводи на кабалистична литература на латински език.
Джованни Пико делла Мирандола (1463-1494) е един от първите, който пренася кабалистичното познание в Хуманитарната република на учените, чийто център става Платоновата Академия във Флоренция, създадена от аристократа Козимо Медичи (1389-1464) през втората половина на XV в. Пико събира неголяма библиотека с кабалистична литература, която се състояла от преводи, направени от еврейски мислител от Сицилия, приел християнството - Флавий Матридат (Flavius Mithridates). Поръчката била за Папа Сикст IV, а след това и за самия Пико през 1486г.
Списъкът на личната библиотека на друг християнски хуманист и учен, Йохан Рейхлин, който е последовател на Мирандола, нагледно демонстрира как през периода около хиляда и петстотната година той е закупил на обикновен книжен пазар огромно количество еврейски книги, в това число и кабалистични трудове като : «Сефер Ецира», «Сефер а-Баир» [Sefer ha-Bahir], книги на Авраам Абулафия, Нахманид, Маймонид , Йозеф Хикатил, Авраам Ибн Езра , Йосеф Албо , Йеуда а-Леви и др.
Като започнем от епохата на Ренесанса и достигнем до края на XVIII в., към изучаването на кабала се е отделяло особено внимание сред обществото на високообразованите, великите мислители-хуманисти, философи, учени и християнски богослови. В това число можем да отбележим такива ярки представители на западния интелектуален елит като: Парацелс, Джордано Бруно, Томазо Компанела, Мишел Монтен, Джон Милтън, Готфрид Вилхелм Лейбниц, Исаак Нютон, Йохан Волфганг Гьоте, Уилям Блейк, Франсис Бекон, Спиноза, Бъркли, Шелинг, фон Баадер, Фридрих Етингер и цял ред други именити мислители на Европа. Тяхното запознаване с кабала се осъществявало основно благодарение на преводи на оригиналните кабалистични източници (най-често съчиненията на АРИ, откъси от „Книгата Зоар” и „Сефер Ецира”), компилации и собствени съчинения на автори като Пико, Рейхлин, Хенрих Корнелий Агрипа от Нетесгейм, Раймонд Лул, Едиджио де Витербо, Франческо Джорджио, Паулус Рициус, Иохан Писториус, Хенри Мур, Ралф Кедворт, Джон Пордедж, Иохан Стефан Ритангело, Франциск Меркурий ван Хелмонт, Жак Гафарел, Кнор фон Розенрот, Франц Иозиф Молитор и много други.
Обзорът и анализът на текстовете на християнските кабалисти показва, че всички те са личности, стремящи се да придобият единна картина на законите на вселената, доказващи в своите трудове отсъствието на разлики между духа и материята като компоненти на единен континиум. Целият свят изглеждал за тях като в процес на непрекъсната еволюция, насочена към възстановяването на първоначалната хармония. Особена роля в акта на възраждането на света се отделя на човека като носител на Божествената природа. Много от тези учени предполагали че именно еврейската кабала е способна да преодолее разкола в християнската църква и да предотврати религиозния упадък, но основен стремеж на болшинството християнски кабалисти било търсенето на единна вяра, която би обединила християни, юдеи и мюсюлмани.
Пико, Рейхлин, Постел и особенно христианските кабалисти на XVII в. начело с Кнор са виждали в кабала най-чистия и пълен изразител на единна традиция, истинската prisca theologia (лат. - древна теология), водеща началото си от времето на Адам, Авраам и Моисей и до една или друга степен - съхранила се във всички религии и философски системи. Според Кнор - античните гърци, възприели древната еврейска мъдрост, в последствие са я изопачили, което на свой ред е оказало вредно влияние на християнството; необходимо, според Кнор, е връщането към първоначалния източник на християнството - към кабала и обединение на всички религии в единна вяра. Кнор предполагал, че кабала съдържа най-главните християнски доктрини. Той е считал, че щом бъдат намерени неопровержими доказателства за това, то ще отпадне необходимостта от каквито и да било религиозни спорове. По естествен път евреите биха могли да се върнат отново към древната си религия, чиито догми съхраняват в продължение на хилядолетия, към същата древна исконна християнска вяра биха се върнали и представителите на многочислените християнски църкви. Изучавайки оригиналните текстове и преводи на еврейските кабалисти, християнските мислители на Новото време са виждали в тях съкровени християнски истини, което ги е подбуждало да публикуват свои преводи, коментари и да издават в още тиражи оригиналните текстове. Тези публикации изразяват мисионерски призив, отправен едновременно в две направления: от една страна те желаели да обяснят на юдеите същността на тяхната собствена вяра, а от друга, дори може да се каже в по-силна степен, те искали да помогнат на християните да достигнат до истинското християнство.
В предисловието си към превода на три трактата от „Книгата Зоар” във втория том «Kabbala Denudata» Кнор открито заявява за богооткровенната природа и светостта на текстовете. По негово мнение познаването на „Книгата Зоар” е полезно за разбирането както на Вехтия, така и на Новия Завет. В потвърждение на мислите си Кнор привежда стотици цитати от „Книгата Зоар” в съпровод на съответстващите, по негово мнение, фрагменти от Новия Завет. За да обоснове необходимостта от латински превод на „Книгата Зоар”, Кнор подчертава важността от изучаването на философски учения от епохата на Христос и апостолите, като така се въвлича в разгорещената през XVII в. полемика относно авторството, датировката и произхода на „Книгата Зоар”. В тази връзка е интересно да се отбележи, че пренебрегвайки някои тогавашни доводи както на еврейски, така и на християнски философи, изследователите на кабала - християнските кабалисти следват еврейската ортодоксална традиция, която отнася създаването на този труд към II в. н.е. и считаща за автор равин Шимон бар Йохай.
С помощта на „Книгата Зоар” и по-късно и на съчиненията на АРИ, християнските кабалисти се надявали да разрешат мъчителните догматични проблеми, вълнуващи по това време християнския свят и явяващи се предмет на разгорещени спорове и поводи за появата на множеството ереси: как справедливият и милосърден Бог е могъл да обрече създадения от него човек на вечни адски мъки? Как да бъде оправдано учението за предопределеното? Как е възможно християнството с неговите несъвършени служители, с неговата сравнително кратка история и незначителна разпространеност да бъде вселенска универсална религия, единствен път към спасението? Учението за Сфиротите се възприемало от християнските кабалисти като най-добро потвърждение на догмата за троицата: три първи сфери - кетер, хохма и бина - се съотнасят в християнската догматика с трите божествени същности.
Да се определи отношението на християнските мислители на късното Средновековие и епохата на Възраждането към кабала, можем и по следните изказвания:
«Тази, същата трактовка на Закона (vera illius legis interpretatio), която е била разкрита на Моисей в Божествено откровение, се нарича „кабала” (dictaest Cabala), което при юдеите означава „получаване” (receptio)” » (Пико делла Мирандола, «Реч за човешкото достоинство»)
«Кабала се нарича способността да се разкриват всички Божествени и човешки тайни от Закона на Моисей, който е в алегоричен смисъл». » (Паулус Рициус «Увод в основите на кабала». 1540 г.)
«Кабала придава на висшия принцип непроизносимо име; от него тя извежда под формата на еманация втора степен от четири принципа, от които всеки отново се разделя на дванадесет, а те, на свой ред - на 72 и т.н. до безкрайно по-нататъшно разделяне, така както съществува безкрайно количество на видове и подвидове… И в крайна сметка изводът е че Божественото може да се сведе до един Първоизточник, така както и целия свят, така както и светлината, която свети изконна и сама по себе си, и изображенията, които се пречупват и отразяват в множество огледала и в странични отделни предмети - можем да ги сведем към един формален и идеален принцип - Източникът на всичките тези изображения» (Джордано Бруно «Италиянски съчинения»)
Освен в качеството на древна и универсална теология, западните учени на Новото време са виждали в кабала и една универсална наука, притежаваща универсален език:
«Цялата физика, включвайки и нейните частни науки: асрономия, астрология, пиромантия, хаомантия, хидромантия, геомантия, алхимия… - всички те са произлезли от матрицата на благородната наука - кабалистика». (Парацелс. «Съчинения»)
«Битието, или езикът - това е адекватният субект на науката кабала… Затова ни става ясно, че нейната мъдрост в особена степен управлява всички останали науки ». (Раймунд Лул. «Съчинения на Раймунд Лул»)
«Такива науки като теология, философия и математика, вземат своите принципи и корени от нея [кабала]. Затова всички тези науки (scientiae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи; и затова тяхната аргументация е непълна без нея». (Раймунд Лул. «Съчинения на Раймунд Лу
Последни коментари