Кабала Днес

Урок от 14 Юли 2004г.

Цялата човешка история е свързана с различни религии и вярвания. Ние знаем от древните източници, че Терах, бащата на Авраам, е бил идолопоклонник. Авраам се счита за първия кабалист - първият, получил знание за висшия свят, т.е. за единната сила, за Твореца, за Единствения, съществуващ в мирозданието, създалият го, управлявящият го и включващ всичко в себе си.

И ако човек зад всички тези източници не вижда, не усеща единствената сила, не се съгласява с това, че тя е единствена, единна, управляваща сила, то той се нарича ,,вярващ в много богове”, т.е. ,,идолопоклонник”. Тази сила може да се нарече ,,Творец” или,,природа”, или още някак - не е важно. Но тя е една-единствена, управляваща, разумна, имаща свое начало, край и цел по отношение на човека.

Ако човек си представя само една-единствена сила, управляваща всички и всичко, и я нарича природа или Творец, тогава той се счита за вярващ в Твореца.

Авраам е първия кабалист, първият човек, който е разкрил зад проявленията на различните сили, въздействащи на всеки човек, в това число и на него самия, тази единствена сила.

Неговият баща (предварителната степен, предварителното състояние на Авраам) се е наричал Терах - вярващ в много богове. Авраам се е отдръпнал от него, той е открил, че има по-висша степен - степента на единния Творец. Отначало му се е струвало, че се намира под властта на много сили, но той е преминал покрай този слой, видял е, че върху всички тези сили действа свише само една-единствена сила и я нарекъл ,,Творец”. Той я е разкрил и започнал да установява контакт с нея.

Науката за постигането, за разкритието на едната, единствената сила сред множеството различни сили, въздействието на които човек усеща върху себе си, Авраам е нарекъл ,,кабала” като наука. Той ни е дал основата на тази наука, за да може като започнем да се занимаваме с нея, да открием тази единствена сила, да се слеем с нея, да постигнем своя корен. А когато човек постига своя корен, той влиза в състояние на пълна свобода, съвършенство, вечност.

В какво се състои отличието на кабала от религиите, освен в това, че съществува един-единствен корен, а не много различни корени, различни източници, сили? Нали съществуват и други религии, които също провъзгласяват вярата в единния, единствения Творец, а не многобожието, както в Древна Гърция, Индия и т.н. В какво е отличието на религията от кабала?

Религията счита, че Творецът променя своето отношение към човека в зависимост от неговите действия. А кабала утвърждава, че висшата сила е неизменна и действията на човека не я променят. Действията на човека променят самия него и затова той вече по друг начин възприема висшето управление.

Съществуват различни представи за света, в който живеем. Ние усещаме този свят посредством петте сетивни органа. Това, което се намира извън нас, ние не познаваме. Всеки от нас е кутия, имаща пет входа, пет отверстия, покрити с ципа.

Ако намиращите се вътре в кутията свойства са подобни на тези свойства, които има отвън, то по тяхно подобие тези външни свойства се улавят и усещат вътре. Т.е. вътре се усеща не случващото се вън, а тези наши вътрешни свойства, които са подобни на свойствата, намиращи се отвън.

По какъв начин аз възприемам звука? Около мен съществува огромно количество вълни. Моят орган на слуха е устроен по следния начин: това е мембрана, в чиято вътрешност функционират чукчета, усещащи и възпроизвеждащи външното въздействие. Ако моят слухов апарат е здрав, т.е. моите вътрешни свойства до мембраната са устроени правилно, то аз мога да възприемам звукови вълни от определена честота - да допуснем, от 15 херца до 15 килохерца. Това е диапазонът на колебанията на моята вътрешна система - моя слухов апарат.

Ако моята система работи лошо, повредена е, то аз възприемам външните въздействия само частично, в още по-ограничен диапазон, или въобще нищо не възприемам, сякаш отвън няма нищо. Истината е, че отвън може да съществува всичко, но моето възприятие се определя от степента на чувствителност на вътрешната ми система, на моите сетивни органи. По тази схема е устроено абсолютно всичко.

Освен това, човешката възприятийна система е построена върху диференциацията на източниците на въздействие. Така че, ако нещо въздейства върху мен постоянно, перманентно, аз преставам да го усещам. Само в сравнението между две свойства, при прехода, човек възприема обкръжаващото го.

Известно е, че постоянният звук, дори ако той се явява нееднороден, вибриращ, след няколко минути изчезва, ние привикваме с него и преставаме да го различаваме. Така също учените са си изяснили, че нашият поглед не може да бъде насочен в една точка, той постоянно по малко се премества от място на място. Само пресмятайки разликата между своите състояния, той може да възприема визуална информация.

И така, всички наши сетивни органи са построени върху възприятието на собственото вътрешно възбуждане, на собствената вътрешна картина, а на нас ни я представят като външна.

Иначе казано, ние сами си рисуваме външната картина за света. Ако нашите свойства бяха различни от днешните, тази картина също би била друга. Как можем да си представим това? Да допуснем, че има елементарни частици, които преминават през бетон, а има такива, които се задържат от въздуха. Ние можем да се окажем в такива сътояния, ако си представим въздуха като бетон, а бетона като въздух.

И така, ние строим картината на нашия свят в зависимост от своите вътрешни свойства, но не можем да излезем и да видим тази картина отвън, защото сме ограничени от своите пет сетивни органа. Науката постепенно започва да осъзнава колко сме ограничени.

По времето на Айнщайн учените са стигнали до разбирането за това, че нашето възприятие е относително. Т.е. светът съществува, но той не е такъв, какъвто си го представяме. Възприятието зависи от наблюдателя, а обкръжаващият свят може да бъде съвършено различен.

Следващата теория за възприятието на мирозданието е формулирана от Хю Еверет. Той казва, че около нас съществува неизвестен свят, а нашата вътрешна картина зависи от това, в какво съответствие се намират нашите вътрешни свойства с това, което се случва отвън.

Получава се така, че картината за света се явява нещо средно между моите чувства и това, което ме обкръжава. Изследвайки окото на животното, неговия сетивен орган, ние обясняваме, че животното не възприема света като хората, той им се представя в съвършено различни образи и картини.

Кабала казва, и към това сега подхожда науката, че около нас няма абсолютно нищо. Ние не можем да съдим по това, което съществува около нас. Въздействието върху нас отвън е постоянно, неизменно. И светът около нас е неизменен. Това движение, тези изменения, които ние усещаме, са реакция, предизвикана от промяната на нашите вътрешни свойства. А ако нашите вътрешни свойства не се променят, то и картината за света ще остане постоянна. И ние вече виждаме това от последните опити, които провеждаме върху себе си.

Науката кабала казва, че около нас има единна, висша, неизменна светлина, намираща се в абсолютен покой. Защо тя все пак  се нарича съществуваща? Защото въздейства върху нас, влияе ни с абсолютно Добро. С Абсолютно Добро! И това въздействие, тази висша светлина, която съществува около нас, се нарича Творец.

Кабала учи, че Творецът не променя своето отношение към човека. Той е добър и твори добро. А всички мерки, всички възможности, всички картини на влияние на Твореца върху нас се възприемат от човека във вид на различни образи. Тези или други проявления на отношението на Твореца към човека се наричат - мерки на доброто. Ако човек възприема тези мерки на доброто по отношение към себе си от страна на  единната сила, то това означава, че той се намира в усещането за висшия свят. Той чувства, че тази единна сила постоянно и неизменно се отнася към него с абсолютно добро и любов. Той я усеща в тази степен, в която е подобен на този сила.

Има състояния, когато човек не усеща непосредственото влияние върху себе си на тази сила. Той възприема вместо нея всевъзможни материализирани образи, зад които е възможно да стои единна сила, но той не я вижда, не я усеща. И когато на човек му се струва, че вместо единната сила, единното отношение към него, съществуват многочислени източници на въздействие, той се смята за намиращ се в нашия свят - в света на скрития Творец.

Различно от кабала, религията смята, че отношението на Твореца към човека зависи от действията на последния. Битува мнението, че ако човек е добър, то и Творецът ще се отнася към него добре, т.е. ще промени своето отношение.

Кабала счита, че висшата сила е неизменна. Творецът е абсолютен и неизменен. Висшата светлина се намира в състояние на неизменен покой, а действията на човека променят не висшата сила, а него самия. Вследствие на тези промени човекът по различен начин възприема висшето управление, той го усеща като все по-голямо добро и му се струва, че Творецът започва по-добре да се отнася към него. Струва му се, че Творецът се променя, а не самият той. Истината е, че отношенията между човека и Твореца стават по-добри за сметка на това, че се променя самият човек.

Това прилича на отношенията на детето с родителите. В процеса на израстване свойствата на детето се подобряват, стават по-близки до свойствата на родителите и то вижда, че те се отнасят добре с него и се съгласява с техните изисквания, понеже се убеждава, че те са продиктувани от любовта към него. А по-рано му се е струвало, че родителите са жестоки, принуждават го, заставят го да прави това, което то не иска.

По този начин ние разкриваме действителността спрямо себе си, а религията я разкрива по отношение на висшата сила, която уж се променя. Каква е по принцип разликата?

Разликата в тези два подхода е огромна, тя определя и отличието на кабала от религията. Кабалистът знае, че ако той се променя, то по друг начин ще възприема неизменния Творец. А религията казва, че аз със своите постъпки принуждавам Твореца да се променя в отношението си към мен.

Кабала направлява човека към по-голямо и по-голямо подобие с Твореца. Религията пък предполага, че да се променяш не е нужно - с помощта на молитвите и някак