Знаете ли защо старците разказват приказки?
Защото приказката - това е най-мъдрото нещо в света!
Понеже всичко отминава, само истинските приказки остават …
Приказката е мъдрост.
За да разказваме приказки, трябва да знаем много неща,
да виждаме, което другите не виждат,
а това става, след като дълго си живял.
Ето защо старците умеят да разказват приказки.
Както е казано във великата, древна и голяма вълшебна книга:
„Старец е този, който е придобил мъдрост!”
А децата…
Те много обичат да слушат приказки,
защото имат
фантазия и ум да мислят за всичко.
И не само за нещата, което виждат всички.
А, ако детето е пораснало и вече е възрастен, но въпреки това вижда
това, което не виждат другите?
Той знае, че фантазията е истина!
И си остава дете, мъдро дете -
„Старец, познал мъдростта”,
както е казано във великата древна вълшебна книга -
Книгата Зоар.
Живял някога вълшебник.
Голям, особен, красив и много, много добър…
Но той бил сам и нямало никой,
с когото да бъде заедно.
Нямало никой, с когото да си играе,
на когото да показва внимание,
и който също да му обърне внимание.
Намало никой, с когото той би могъл
да сподели всичко,
което притежава.
Какво да прави?…
Защото е толкова тъжно да бъдеш сам!
Тогава той си помислил: „А, ако създам камък,
дори много малък, но красив?
Може би това ще ми е достатъчно?
Ще го галя и ще чувствам,
че има някой до мен.
И тогава и на двамата ще ни бъде добре,
защото е толкова тъжно да бъдеш сам!”
Махнал със своята вълшебна пръчица
и до него се появил камък.
Точно такъв, какъвто си представял.
Гледал той камъка, прегръщал го,
Но камъкът никак не му отвръщал, не мърдал.
Даже ако го удари или гали -
той си оставал безчувствен!
Последни коментари