Наслаждението и страданието - това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество - желанието за наслаждения - ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.
Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние.
В този смисъл човекът се отличава от животното само по способността да погледне напред, по посока на потенциалната цел, и да се съгласява с определено количество неудобства, трудности или страдания заради предстоящото възнаграждение. Изучавайки поведението на човека, ние ще открием, че всичките му действия произтичат от подобни сметки. Той само по неволя ги претворява в живота.
Егоистичното желание ни заставя да избягваме страданията и винаги да избираме наслаждението, което ни се рисува от нашето въображение. Не е по силите ни дори да изберем даже качеството на това наслаждение. Решението за това на какво ще се наслаждаваме, дори отчасти не е обусловено от свободният ни избор или от независимото желание - затова то е подложено на влиянието на обкръжаващите. Всеки човек живее в общество със своята култура и закони. Не само, че тези фактори определят поведението на индивида, но също така те изграждат във всеки от нас отношение към всички области на живота.
В действителност, ние не избираме нищо: нито начина на живот, нито сферата на интереси, нито запълването на свободното време, нито храната, която ще ядем, нито модата, която ще следваме. Всичко това се „утвърждава за изпълнение” от волите и вкусовете на обкръжаващото ни общество - при това не винаги от най-добрата му част, а от болшинството. Фактически ние сме сковани от правила за приличие и рамките на обществения ред, които са станали закони на нашето поведение.
Стремежът да привлечем уважението на обществото мотивира всички наши действия. Даже когато искаме да се отделим, да направим нещо извън приетото, да придобием нещо такова, което никой не притежава, или въобще да се откажем от принадлежността си към някой колектив и да живеем в уединение - все едно ние правим това, за да привлечем вниманието на обществото. „Какво ще кажат за мен? Какво ще си помислят за мен?” - този род мисли за нас са по-важни от всичко, ние сме склонни да ги отричаме и подтискаме, защото признаването им би ни ударило болезнено по нашето „Аз”.
Къде лежи изборът?
От всичко казано дотук следва въпросът: къде е разположена свободата на избора, ако тя въобще съществува? За да дадем отговор, трябва да изясним като начало в какво се състои нашата същност и да разберем от какви елементи се състоим. Във всеки обект, в това число и в човека присъстват четири детерминиращи фактора:
Вътрешна същност - първичен материал
Първичният материал представлява вътрешната същност на всеки обект. Изменчива по форма, тя е постоянно си остава една и съща. Например, зърното се разлага в земята и неговата външна форма изчезва, но заедно с това от неговата вътрешна същност израства нов кълн. Първичният фактор - нашата същност, нашата основа, нашият генетичен код - е заложен в нас изначално и не е по силите ни да му повлияем.
Свойства, не поддаващи се на изменение
Законите, управляващи същността, са вечни, неизменни и непоклатими, от тях произтичат тези свойства на обекта, които не се поддават на изменение. Например, от пшеничното зърно никога няма да порасне никакво друго растение, освен пшеница. То поражда само предишната си изгубена форма. Законите от подобен род и производните им свойства се задават изначално от природата. Всяко зърно, всяко животно и всеки човек включва в себе си законите, управляващи неговата същност като такава. Този е вторият от съставящите ни елементи и не сме в състояние да му повлияем.
Свойства, поддаващи се на изменения посредством въздействието на средата
Сорта на зърното не се променя, но външната му форма варира в зависимост от обкръжаващата среда. Под въздействието на външните фактори обвивката на същността се трансформира съгласно зададените закони и претърпява качествени изменения. Влиянието на обкръжаващата среда води до това, че към същността се присъединяват допълнителни фактори, които и́ придават ново качество. За зърното такива фактори могат да станат: слънцето, почвата, торенето, влажността, количеството валежи и т.н. Те обуславят проблемите на ръста, качеството и количеството на кълновете. Що се отнася до човека, то неговата външна среда я съставят родителите, възпитателите, учителите, приятелите, колегите, книгите, които чете, материалите от средствата за масова информация и т.н. По този начин, трети фактор се явяват законите, съгласно които средата въздейства върху човека, трансформирайки неговите поддаващи се на изменение свойства.
Промени в окръжаващата среда
Средата, оказваща влияние на ръста на пшеницата, също е подложена на въздействието на външните фактори. Те могат да се варират кардинално: например, засушаването или наводнение са способни да доведат до загуба на всички пшеничните посеви. За човека четвърти фактор са промените в самата обкръжаваща среда, променящи формата на нейното въздействие на свойствата, поддаващи се на изменение.
Тези четири фактора задават общото състояние на всеки обект. Те определят нашия характер, начина ни на мислене, изводите, до които достигаме, дори нашите желания и действия:
Човек не може да промени своя корен, генетичния си код т.е. своята същност.
Човек не може да промени законите, които управляват неговата същност като такава.
Човек не може да промени тези закони, по които външните фактори въздействат върху неговото развитие.
Средата, в която човек се намира и от която напълно зависи, може да замени с друга, по- благоприятна за неговото придвижване към реализация на жизнените му цели.
С други думи, ние не сме способни пряко да влияем на себе си, доколкото не определяме собствената си същност и законите, които я управляват. Законите, по които средата ни въздейства, ние също не можем да променим. Но все пак можем да оказваме влияние върху своя живот и съдба по пътя на подобряването на обкръжаващата среда. Единствения свободен избор е изборът на правилното обкръжение. Ако ние предизвикаме промени на външните условия и подобрим своето обкръжение, ще коригираме влиянието на средата на поддаващите се на изменение свойства. По този начин ние още сега ще определим своето бъдеще.
За разлика от останалите нива на природата, човекът притежава възможност съзнателно да избира обкръжението си по такъв начин, че то правилно да определя неговите желания, мисли и действия. Затова и процесът на развитие се базира на взаимоотношенията на индивида с обкръжаващата го среда. Ако нашето обкръжение създава обстановка, подходяща за развитие, то с нейна помощ можем да постигнем забележителни резултати.
Реализация на свободния избор
Обобщавайки всичко казано за четирите фактора, формиращи човека, ние ще открием източниците, които ни управляват. Те са два: вродените свойства и придобитите свойствата, т.е. усвоени от обкръжението.
Науката е стигнала до подобни изводи в 90-те години, когато е започнала да се обозначава нова област на изследвания - генетиката на поведението. Тази дисциплина търси връзките между генетичните и личностните когнитивни поведенчески качества на хората: от гнева, авантюризма, стеснителността или насилието до половото влечение. Гените определят примерно 50% от свойствата на характера, докато останалите зависят от обкръжението.
Понеже ние не сме способни да променяме вътрешните данни, то следва да се обърнем към външните параметри, т.e. към своето обкръжение. Единственото, което можем да направим, стремейки се да реализираме своята жизнена цел, е да изберем добро обкръжение, което ще ни тласка напред. Затова този, който в своя живот полага старание в избора на най-доброто обкръжение, се удостоява с правилни мисли.
Човекът, влагащ сили в избора и създаването на среда, която му е необходима за правилното развитие, благодарение на нея може да реализира заложения в него потенциал. За разбирането и внедряването в живота на този принцип се изисква високо ниво на осъзнаване и днес много от нас видимо са го достигнали.
Ако ние искаме да сменим своето егоистично отношение към ближния с алтруистично, ни е нужно да развием такова желание да се грижим за ближния и да се обединяваме с него, което в голяма степен ще надвиши всички подобни егоистични помисли. Това ще стане възможно само тогава, когато алтруизмът достигне висшата степен в системата на нашите приоритети.
Ние сме създадени като обществени и егоистични същества. Нищо не е толкова важно за човека, колкото мнението на обкръжаващите за него. Всъщност, целта на нашия живот се състои в това, да заслужим почит и признание от обществото. Ние неволно се подчиняваме на абсолютната власт на общественото мнение и сме готови да отдадем и последните си сили за уважение, почитание и слава. Ето защо обществото може да насажда на своите членове различни ценности и форми на поведение, дори и най - абстрактните.
Обществото изгражда в нас критерии за самоуважение и
Последни коментари