“Време за раждане и време за умиране… Време за обичане - и време за ненавист.” (Ктувим, Коелет)
Как тясно се преплитат, в тази древна мъдрост, понятия, така да се каже, несъвместими: раждане и смърт, любов и омраза. А дали те са всъщност толкова несъвместими? Но ако не би било нужно да умираме, то нима бихме били способни да оценим живота?
А не е известно дали ненавистта може да ни научи да обичаме? Ако си спомняте, именно омразата, в онова време, е послужила като тласък за създаването на израелския народ. Омразата на древния Вавилон… Дружелюбни, живеещи до сега в относителен мир и спокойствие, хората изведнъж усетили, че са загубили способността си да съпреживяват. Престанали да се вълнуват от проблемите на ближните. Назрелият егоизъм разпръснал хората така, че те престанали да се разбират взаимно. Омразата станала нормално явление.
И само един човек - Авраам - разбрал какво е било нужно да се направи. Той осъзнал, че за да се преодолее разкъсващия хората егоизъм, е възможно само с помощта на любовта, и започнал да събира около себе си хора, които са способни да се издигнат над своето его и да се обединят взаимно. Това е първата, в историята на човечеството кабалистична група, и тя е послужила като основа за раждането на Израелския народ. Началото е било поставено, и от този момент нататък вечната борба между омразата и любовта в него.
Когато омразата взема връх над любовта, върху израелския народа изсипват беди от всички възможни страни. Но когато любовта в него побеждава, то той достига невиждани висоти. Загърбвайки омразата на египтяните, те са избягали от Египет и са победили! Преодолявайки планината от ненавист, сплотени като един човек, едно сърце, те са получили Тора на планината Синай (името Синай идва от думата „сина”, което означава ненавист). Стигнали са до земята, от която тече мед и мляко, и са построили Първия храм!
А след това е последвало ново падение и омраза. Забравили са закона, формулиран от великия кабалист раби Акива: „Обичай своя ближен така както обичаш самия себе си.” В резултата на това загинали близо двадесет и четири хиляди ученика на раби Акива, Първия храм разрушен, а израелският народ се е отправил на дълги години в изгнание. Защо израелският народ не може да живее, както другите народи, на своята земя, спокойно и щастливо? Защо на него не му се дава правото да бъде обикновен народ? Ненавиждат ги, гонени са от всякъде, искат да ги изтрият от лицето на земята.
Работата е там, че особената мисия на израелския народ, неговата избранност - не е мит, а той е действително избран. Избран за любов. Този народ е длъжен, колкото се може по-скоро, да се научи на нея, а след това да предаде това и да научи на тази любов всички народи по света. В първия и единствен брой на първия кабалистичен вестник „Народ”, издаден през 1940 година, великия кабалист Баал Сулам пише, че израелците не приличат на другите народи. За разлика от тях, които се сплотяват за сметка на сближаване и взаимопомощ в обикновения, материален живот, както те са генетически програмирани за това, то израелците не могат да се сплотят заедно само от инстинктивни подбуди.
За да станат единен народ, на тях им е нужно да открият любовта си един към друг, на основата към стремеж за духовно общуване - сливане с Твореца. Когато тази цел, този идеал е пропаднал, с него се изгубила и причината за неговото обединяване. Тогава са се отправили в изгнание. Паднали на духовна степен, те вече са престанали да бъдат народа на Израел - стремящи се към Твореца (Израел означава Яшар - Ел - право към Твореца). И в изгнанието тях ги подържа или силата на миналите заслуги или силата на необходимостта да изпълнят мисията си в бъдеще. Израелският народ ще стане народ само тогава когато се обърне отново към принципа за любовта между тях самите. За това е говорил раби Акива, на това е учил мъдреца Хилел, към това са се стремили и се стремят всички кабалисти. Днес, изучавайки науката кабала, ние можем да получим светлината от Твореца, който отново ще ни обедини на принципа на взаимната любов. Именно заради това израелският народ се е върнал от последното изгнание в земята Израилева. И именно любовта ще възроди и ще вдъхне живот на народа, и ще стане възможно възраждането на духовния подем, започнат от кабалистите преди много години.
Един отговор to “Време да обичаш”
Напиши коментар
Вие трябва да сте влезли в блога logged in за да напишете коментар.
септември 4th, 2008 at 6:27 PM
Въпрос към професор Рав Михаел Лайтман
Въпрос към професор Рав Михаел Лайтман
Възможно ли е душата на Аврам да се е прераждала през всичките тези години (ВЕКОВЕ от създаването на света както е описано в “Стария завет” и там АВРАМ Е БЛАГОСЛОВЕН ОТ ВИШАТА СИЛА(БОГ)и след това е започнало развитието,осъвършенството т.с те са започнали да стават все повече и повече хора и са започнали да се делят както на родове така и в матерялна сфера така и при нас срещат земята разделена на страни с тяхните господари и слуги хората а хората са се деляли на родове семейства създавали са деца (но АВРАМ е бил Благороден и верен,всеодаен на БОГ,готов е бил на всичко да даде от себеси и от всичко което претежавал да докаже на бог истинската си любов и вярата в БОГ ) в всички тези като АЙН ЩТайн и др. които са се докосвали до част от истината,(вътрешното чуство което се поражда и става все по силно от Бог управляващата ни сила само тогава когато се доказваме както постъпил Аврам когато бог го тества
така и ние получаваме тези тестове в нашия живот само че тук ние сме на по високо стапало на развитие ,но с много недоосъвършенстван смисъл за живота в този свят.Смисълат който трябва да продължи да да се осъвършенства като погледнем корена на неговото раждане т.е детето което трябва да полуи правилно развитие и правилния път пътят на каббала)Възможно ли е душата на Аврам(във по развито ниво и усъваршенство) да се е преродила във Вас Професоре и Вие да сте този който бог е избрал и благословил чрез вашите мъдри знания да поправите многото недостатаци в хората,чрез вашите лекций да отворите очите на много хора за да прогледнат истината към вишата сила БОГ е светлина и любовта към ближния и семейството да сътворяваме нещо след нас деца,(а не да мислим само за собственото си его-което разрушава тази земя и не сътворява нищо повече от маерялното) които дани радват като получават правилно възпитание още от малки благодарение на вашите мъдри знания