Кабала Днес

Въпрос от flaxmann: Искам да принадлежа към избрания от бог народ. Достатъчно ли е да приема юдейската религия? Какви възможности имам? Моите родители са християни.

Отговор: Избраните са тези, на които Творецът дава желание за сближаване с Него, а те приемат неговия призив и се устремят към Него. Това не зависи от никакви земни параметри. Никой и нищо не Ви пречи и Вие да бъдете такъв.

Въпрос: Имате ли ученици, които не са евреи и вече са в духовния свят и как е възможно това, ако те не са евреи?

Отговор: Евреин - ехуди, от думата ихуд - единение (с Твореца), не е националност, а стремеж към духовното. В историята е имало много велики кабалисти, които не са напуснали Вавилон заедно с Авраам, а са се присъединили към неговата група, която след време, по-късно станала народ. Такива като Ункилос, раби Акива и пр. Ако човекът се е устремил към Твореца, се нарича ехуди (евреин) - от думата ихуд - единение. Ако иска да премине от Вавилон, егоистичната земя (земя = Ерец, от думата рацон = желание) в святата земя (свойството отдаване и любов), тогава той се нарича евреин - от думата лаавор, евер - преминава. Така наричали Авраам - Авраам-аиври. (Баал Сулам пише, че Авраам произхождал от малкия древен народ Иври, от който днес не е останал никой). Сталин правилно е казал, че „евреин - това не е националност”, а нещо, космическо (по принцип космополитите са извън рамките на народите и цивилизациите). Днес все повече хора се устремяват към разкриване на Твореца - вавилоняни, различни народи и раси. Както в миналото, така и сега, този, който се стреми към Твореца, който се отдалечава от Вавилон се нарича „Право към Твореца” - „Изра - Ел”.

Въпрос: Ако всички мисли и желания на човек се изпращат от Твореца, това значи ли, че избора на обкръжение е също от Твореца?

Отговор: Да, така е казано в Предговора на ТЕС п.4.

Въпрос: Къде е тази точка на избора?

Отговор:  - “В укрепване на това място, където си доведен отгоре” - така е казано в статията “Свободата на волята“. А свободата е само в това, там правилно да се укрепиш, за да ти подейства групата така, че благодарение на нейното Поръчителство, ти да получиш разкриването на Твореца.

Въпрос: Вие говорите, че ние ще тръгнем или по пътя на страданието, или по пътя на  Кабала (на светлината). Но нима Висшата Сила / Твореца не ни е определил този път? Вие казвате, че на този отрязък от пътя ние имаме свобода на волята (и аз напълно съм съгласен), но нима Творецът, даващ ни днес свободно да избираме, не знае, как ние ще постъпим?

Отговор: Творецът знае, но ние не знаем това и при избора на пътя на светлината пред страданията осъществяваме нашето духовно развитие. Този въпрос се разглежда в материала  ”жертвоприношението на Ицхак” - виж материалите на тази тема. Не Творецът, а Авраам трябва да се издигне над противоречията, за да достигне следващата степен. А когато реши да върви по-нагоре, отпада необходимостта да убива и се появява възможност да използва желанието (на Ицхак) заради отдаване.

Въпрос: Кабала разглежда ли Еврейската нация като богоизбран народ?

Отговор: Богоизбраният народ е група от хора, която притежава характерни земни черти и качества. Важното е, да притежават „точка в сърцето”, която е стремежът за постигане целта на творението - сливане с Твореца чрез уподобяване на свойствата. Тази група от хора, трябва да разбере своята мисия: да овладее методиката на поправянето и да обучи целия свят на нея.

Групата е наречена Израел (от думите „Яшар” - направо и „Ел” - Творец, Създател), тъй като дейността й е насочена „направо към Създателя” - свързана с отдаване и любов към ближния. Всеки един с подобен стремеж е назован Израел и е „избран”.

Всички ние сме една нация и произлизаме от древния Вавилон. Частта от народа на древният Вавилон, които приели методиката на поправяне на егоизма, предложена на всички от Авраам, заради тяхната обща цел - тази група била наречена „Израел”.

Днес ние - цялото човечество, виждаме задънената улица, до която сме достигнали в резултат на егоистичното развитие, което продължава вече 4500 години, от времената на древен Вавилон. Това ще ни задължи да се издигнем над нашия егоизъм и по този начин да постигнем заедно нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата.

Тези, които чувстват и разпознават този зов имат за задача да поведат цялото човечество, целия Вавилон. Това ги прави „избрани”. Така пише Баал а-Сулам в параграф 19 на статията „Арвут (Взаимната подкрепа)”:

Рав Елазар, синът на Рав Шимон бар Йохай, авторът на книгата Зоар, изяснява това понятие, заявявайки, че не е достатъчно само тези, които са част от Израел да бъдат отговорни един към друг. Необходимо е целият свят да бъде включен в тази кауза. Краят на поправянето на световете ще дойде тогава, когато всички нации по света се присъединят заедно към стремежа за уподобяване на Твореца. Тогава Той ще разкрие Себе си на всички, както са казали мъдреците: „И Бог ще царува над всички земи. В този ден Бог ще бъде един и Неговото име ще бъде едно. И земята ще се изпълни със знание за Бога и всички нации ще се влеят в Него”.

Ролята на Израел по отношение на света е в това, че той е задължен да се издигне духовно и да подготви човечеството за приемане на възвишената работа, наречена „любов към ближния”, като средство, стълба, водеща към целта на творението - сливане с Твореца.

Въпрос: Гледа ли Кабала на евреите като на народ, избран от Бога?

Отговор: Избраният народ – това са група хора, различни по своите земни признаци, която притежава „точки в сърцето” – стремеж към целта на творението – сливане с Твореца по подобие на свойствата. Такава група усеща своето предназначение – да овладее методиката на поправяне и да обучи целия свят. Групата се нарича Израел – от думите Изра – направо и Ел – Творец, и идва от нейния стремеж „направо към Твореца” (отдаване и любов към ближния). Този, който се намира в това състояние, се нарича Израел – той е избраният. Всички ние сме от една древна вавилонска цивилизация, от един народ. Част от вавилоняните, приела методиката на поправяне предложена от Авраам, получила заради своето намерение името Израел. Днес ние, цялото човечество осъзнаваме безизходното положение, до което ни е довело 4500–годишното егоистично развитие, отново, както е било по времето на