Да започнем от края. Най-тежката криза, която днес се разразява в западния свят, всъщност не е икономическата криза. Снимките на хванали се за главите брокери, ифарктните колебания на борсовите индекси и патетичните репортажи за взетите мерки могат да ни заблудят, разбира се, но това са само симптоми на проблема, причината за който е съвсем друга - в провала на отношенията помежду ни. Прочети »
Въпрос: Който е усетил точката в сърцето вече получава удари, за да следва предначертания път. А другите?
Отговор: Всички ни гонят с удари към целта на творението. Но ние преминаваме част от пътя преди разкриване на точката в сърцето под удари, избягвайки страданията, неосъзнато; след разкриването на точката в сърцето ни получаваме удари и постепенно откриваме тяхната причина и цел. От този момент от нас се изисква сами осъзнато да се устремим към целта (Твореца) със своето допълнително (а не получавано свише) желание от обкръжението (групата).
Въпрос: По мое сведение във Франция няма група. Планира ли се създаване на такава? Аз съм начианещ в заниманията си с Кабала и се чувствам малко самотен пред монитора, въпреки че има и други студенти в страната ми, които се чувстват така. Жена ми не е против това, че изучавам Кабала. Тя казва, че това е „по библейски”. Вече се страхувам, че общността ще й повлияе и тя ще ме укорява, че правя нещо „сатанинско”. Какво трябва да направя? Знам със сигурност, че ще бъде борба, но не искам да прекъсвам заниманията си по Кабала.
Отговор: Разкриващата се в света глобална връзка между всички хора и нейното несъответствие на човешките отношения ще предизвика такива удари върху човечеството от Природата (от климатични до икономически), че хората бързо ще разкрият уникалността на предлагания от Кабала метод за промяна на света към по-добро. Ние трябва да опитваме с всички сили да им покажем днес причината за кризи и страдания, за да пренесем развитието на човечеството от пътя на страданията към пътя на осъзнатото поправяне. Тогава страданията ще бъдат заменени от благосклонно отношение на Природата към човечеството.
Въпрос: Когато говорите за природата, какъв смисъл влагате? Придавате ли на тази дума особено значение, пишейки я с главна буква?
Отговор: Нашият велик Учител Баал Сулам пише така (Статията „Свят”, главата „Задължително е внимателното отношение към законите на Природата”):
„Всички разбираме, че извън обществото човекът не може да си набави средства за съществуване. И ако някой се отдели от обществото и живее в страдания, тъй като не може да обезпечи своите потребности, той не трябва да обвинява за това съдбата си и Твореца, защото Висшето управление му е приготвило удобно място в обществото. По тази причина не е достоен за съжаление, тъй като върви срещу природата.
Мога да формулирам това и на религиозна основа: доколкото Творецът управлява творенията и във всички Негови действия има цел, то този, който нарушава един от законите на Природата, се отклонява от целта, към която всички се движим. А тя ще бъде постигната само ако изпълняваме всички закони на Природата, без изключение. Човекът е длъжен да не отнема или добавя нищо, към действията, които са задължителни за постигането на целта. В противен случай ще бъде наказан за нарушаването дори на един закон, тъй като това ще го отклони от набелязаната от Твореца цел. Затова и ние, създадените от Твореца не трябва да го съжаляваме, тъй като нарушава законите на Природата и принизява целта на Твореца.
И не е важна външната форма на изразяване на същността на закона - дали ще наречем Управляващия - Природа, отричайки това, че знае как да управлява и е наясно с целта, или ще го наречем Велик мъдрец, който знае, чувства и преследва целта си с всяко свое действие. Длъжни сме да признаем и да се съгласим с това, че трябва да изпълняваме „Заповедите на Висшето Управление” или „Законите на Природата”. И всички ще признаят, че този, който нарушава Заповедта на Висшето управление (или Законът на Природата) е достоен за наказание от Природата, и няма защо да бъде съжаляван.
Т.е., същността на закона е една, разликата е само във формулировките и в това как ще го приемем:
- като нещо задължително, което по неволя ще изпълняваме;
- целенасочено, като нещо, което ни води към целта.
За да не се объркваме, ще приемем, че наименованията Природа и Творец са еднозначни. Именно затова числовото изразяване на думата „Природа” и „Йелоким” (името на Твореца) е еднакво и образува 86. И тогава можем да наречем Законите на Твореца, Заповеди на Природата, и обратно, тъй като са едно и също.
Ако разберете казаното, ще можете да отговорите и разсеете заблужденията на хората с различни вярвания, религии, действия и намерения, лутането на човека между нашия и духовните светове.
В статията „Мирът”, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата” Баал Сулам пише:
Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване” и „отдаване”.
Природата задължава всеки член на обществото:
1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.
Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.
Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.
Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.
И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим - като един човек - в следването на заповедите, с всичките необходими действия.
Последни коментари