Кабала Днес

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия - тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство” в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца - към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Въпрос от Michail: В даден момент периодът на яснота, възход, озарение по пътя завършва. Плавно преминава в период на пустота и стагнация във всичко, свързано с кабалистичната работа. Настъпва някакъв нов етап, буквално “нощ”, във всички сфери на възприятията. Ужасът е в това, че тъкмо си овладял дара на молитвите и съзерцанието, а сега, като че ли си го загубил завинаги. От вътрешната висота, чието достигане ти е коствало толкова много усилия, душата изведнъж се оказва пропаднала до самото дъно. Вкаменено сърце, безпросветна тъга, апатия, самота - буквално потапяне в някакъв огън на пречистването. Какво е това? Как преминават тези участъци от пътя ? Какво го очаква човек след тях?

Отговор: Изпитах истинско удоволствие от прочитането на въпроса! Лошото - това е твоят егоизъм, а веднага след като се издигнеш над него, ще се почувстваш добре. Разликата между твоите състояния не е в това, че около теб свети променлива светлина - външно нищо не се променя, отвън съществува постоянна, равномерна светлина, а цялото мироздание се намира вътре в теб и всичко зависи от теб. Светлина или мрак - те съществуват само по отношение на теб. А ти си длъжен да се постараеш вместо тъмнина, да усещаш светлината. Усещаш мрак, защото чувстваш своя празен егоизъм. Когато го превърнеш в обратното - той ще се изпълни със светлината на отдаването и любовта към другите - ще усетиш вместо мрак - светлина! Но после егоизмът в теб още повече нараства, разкрива се - и ти отново ще усетиш мрак и пустота в него. И отново ще го превърнеш в обратното, отдаване - въобще, издигни се над него в желанието да живееш извън себе си, в другите хора - и изведнъж ти отново усещаш светлината! Ето това е нашият път! И така по 125-те степени до пълното поправяне, сливането с Твореца.

Въпрос: Напълно съм объркан по отношение на правилната вътрешна работа. Привлича ме вътрешната Тора, като път към сливането с Твореца. Но съществуват още и теченията Бреслав, Хабад и др., както и пътят на Баал Сулам, между които има много разногласия. Всеки казва: „Истината е при мен!”. - Как да продължа да напредвам?

Отговор: В първоначалния си, истински вид, между всички направления, във всички техни вариации не са съществували никакви различия, защото те са били базирани върху Кабала на Ари и вътрешната работа на Баал Шем Тов - неговите ученици преподавали една и съща Кабала в цяла Източна Европа. Но навсякъде добавяли заради общата маса хора различни „минхагим” - външни обичаи, обреди, за да могат чрез тях да ги привлекат. С течение на времето, масите приели тези обичаи и обреди, като нещо много важно, а изучаването на Кабала и вътрешната работа, като нещо второстепенно, което постепенно било забравено. Останали само външните думи и действия.
Днес всички хасидски течения се различават едно от друго само по своите обреди и обичаи. В тях отсъства вътрешната работа, т. е. постигането на сливане с Твореца. Баал Сулам е преразказал Кабала на Ари (в ТЕС), дал е основите на вътрешната работа (в неговите и на Рабаш статии и писма) - работата на човека за поправяне на неговата душа без каквито и да е външни действия, обичаи.
Ако Вашата душа е все още на ниво, на което ви привличат обичаите - отидете при Хасидите. А ако тя е вече дотолкова развита, че се нуждае от непосредствено разкриване на Твореца и целта, тогава не бихте могли да останете в никакво друго течение, освен в чистата (без външни ритуали) Кабала. Затова и съществува древният призив към човека: „Нека човек учи там, където желае неговото сърце.” - избирайки самостоятелно мястото за обучение, без да се поддава на чужди мнения, защото това ще определи неговия път.

Окончателното поправяне на света ще настъпи тогава, когато всички народи се обединят в своя стремеж към Твореца. Както е написано от мъдреците: „И ще се изпълни земята със знание за Него и ще се устремят към Него всичките народи на света”. Баал Сулам, „Поръчителство”

От времето на разрушаването на Вавилонската кула човечеството мечтае за обединението на сърцата на хората от различни култури, различна възраст, с различно социално положение и говорещи различни езици. Една теория сменяла друга, донасяла страдание, герои са загивали за идеята, но взаимно разбиране и любов към ближния така и не са станали норма в живота ни. Прочети »