Кабала Днес

Днес много се говори за усъвършенстване на системата на образование. А нима има какво да се усъвършенства? В днешно време не съществува система за образование. Има система за обучаване, система за подготовка за изпити, система за зазубряне, наставничество, но образование, тоест възпитание – няма.

Системно никой не се занимава с възпитание; с дресировка – да: тук направи така, там иначе. Не обиждай възрастните, не вземай чуждото, не се бий, не пий. По принцип, всичко това е правилно и още в библията е написано това, само за пиенето не е казано. Обаче тези правила не могат да се насадят само с преки указания – и се бият, и пият.

Честно казано, ние не умеем да възпитаваме децата. При някои това се получава от само себе си, но при повечето – не. Има такава наука – педагогика, но тя не работи, видно е по резултатите. Изучавайки в педагогически институт изискванията към учителя, открих, че това е, просто казано, списък на качествата на „добрия човек“.

Прочети »

Парафинова маска

Потапят здрав, нормален човек в специална вана с толкова топъл разтвор, че той даже не го усеща, и покриват лицето му с парафинова маска, за да не чува и вижда нищо. Така се прави при опити за пълна сензорна изолация.

Човек не усеща нищо и за него нищо не се променя. По необходимост всичките му органически потребности се удовлетворяват. И така, колко ще издържи? След няколко часа на такъв „комфортен живот” психиката започва да дава „на късо”: загуба на усещането на тялото, халюцинации, кошмари, последвани от нервен срив и нарушение на жизнеността на организма.

Причината е в пълното отсъствие на сензорни дразнители. Казано по-просто: пълно лишаване от информация, която някога са отнасяли към нематериалните сфери – и изведнъж се оказва, че човек наистина има нужда от нея.

Прочети »

Къде свършва независимостта и започва самотата? „Аз мога да съм сама, а ето, че ти не можеш” – чувайки такава фраза, в първия момент искам да възразя: „И аз мога! Аз също съм самостоятелна, не се нуждая от никого, също съм и силна, и независима…” Но после, размишлявайки, разбираш, че това не е така. Ти действително не можеш да бъдеш сама.

А кой може? И ако някой може, то докога така? Докога може да кара без другите? Да не зависиш от никого и да не бъдеш необходим на никого? Навярно всеки от нас е слушал родителите, учителите или просто „доброжелателни и мъдри” хора, че можем да разчитаме само на себе си в този живот, а да се опират или доверяват на някого по изключение могат същите тези родители, учители и „доброжелателни и мъдри” хора. А от друга страна, обществото ни „принуждава” да установяваме връзки с приятели, колеги, да се омъжваме.

И ето, конфликтът започва: „Ами, ако сложат колегата на моето място? Ами, ако приятелят ми ме предаде? Ами, ако мъжът ми отиде при друга? Каква съм тогава аз, ако мисля така за другите?”. Ужас, колко е объркано всичко!

Прочети »

Или: „На пътя към справедливо общество“

В протежение на цялата история най-големите умове на човечеството са се блъскали над това, как да се построи възможно най-идеалното общество, в което всеки човек да може да реализира право си на достоен живот в съчетание със задълженията си по отношение на цялото общество.

Конфуций („Съждения и беседи“), Платон („Държава“, „Политик“), Аристотел („Политика“, „Етика“) – са заложили фундамента на политическата наука, като учение за висшето благо на човека и държавата, за най-добро държавно устройство.

Мислителите и философите (Н.Макиавели, Т.Гобс и др.) от епохата на Възраждането и Новото време, в своите работи относно устройството на обществения живот, извеждат напред не обществото като цяло, а отделния човек, който в своята основа е егоистичен. За да се обуздае неговия егоизъм, е необходима външна сила, която идва в лицето на държавата.

Прочети »

„Ние не  сме царете, ние сме самата природа!“
Н.А. Умов, физик.

От една страна, човекът, след като стана монополист на Земята, достигна грандиозни успехи в областта на удовлетворяване на своите материални потребности, поставяйки в услуга и интелектуалните си сили и самата природа. От друга страна, човекът се оказа на ръба на самоунищожаването, в следствие на термоядрената заплаха и надвисналата опасност от глобална екологична катастрофа.

Причините, поставили човека в такова положение, са неудържимото желание да подчини на себе си всичките нива на природата, за да потребява безкрайно. Днес, повече под влияние на страха си, осъзнаваме необходимостта да живеем в хармония и съгласие с природата, а също така да отхвърлим принципа за покоряването на природата.

Ние живеем вътре в природата. За да можем да живеем и да се развиваме, ни въздействат  огромно количество природни параметри: температура, налягане, различни колебания, вълни и т.н. Намирайки се в равновесие с тези природни сили, ние се чувстваме комфортно и сме способни да се развиваме. Но само малко да се покачат температурата и налягането, ни става зле. Нещата са такива, че можем да съществуваме само пребивавайки в определени рамки, само намирайки се в равновесно състояние с природата.

Прочети »

Любовта, или законът на пълното взаимно отдаване, е основното обединяващо свойство на мирозданието. На законът на всеобщата любов се подчинява цялата природа – „неживото”, „растителното” и „животинското” нива, освен нивото „човек”, където ние, оставени сами на себе си, вършим всичко, каквото си поискаме, действайки против него.

Като говорим за човека, ние нямаме предвид жизнените функции на нашия организъм на ниво животинско тяло. Разбира се, на това ниво неговото функциониране се подчинява на законите на природата.

Нивото „човек”, нашето „аз”, – това е нивото на нашите взаимодействия, усещания, мисли. Тук ние сме абсолютни егоисти. Ние не искаме да вземем под внимание интегралността на света, взаимодействието между неговите части. Явявайки се неразделна част от природата, ние чрез своите мисли, желания, действия нанасяме на тази интеграция огромна вреда на всички нива. И тя, в крайна сметка, се връща към нас във вид на отрицателно въздействие от страна на всички части на природата. Днес ние започваме да усещаме това.

Прочети »

Под глобализация грешно се разбира увеличаване на обемите на световната търговия и международната обмяна с технологии и информация, идеи, придвижване на хора в условията на открита световна икономика. Едните виждат в това прогрес, а другите забелязват сериозна заплаха за световната икономическа система.

Глобализацията, обаче, се базира не само върху обмена с всичко подред, но и върху интеграцията, чак до сливане и изчезване на границите.

Глобализацията е проява не на икономическия, а именно на социалния прогрес, път към новия облик на човечеството. А кризите, които преживяваме в същността си са предизвикателства към цялото човечество.

Прочети »

Всичко случващо се с нас е само отражение на духовните закони, основаващи се на получаването и отдаването. Всяка наша емоция, всяко действие са продиктувани  единствено от възможността и необходимостта да бъдат удовлетворени нашите желания. По тази причина аз обичам това, което ми доставя наслаждение. А ако нещо ми носи страдания, аз ненавиждам източника на тези страдания. Аз се приближавам към този, когото обичам, желая да имам връзка с него и да бъда с него. Но в момента, в който откривам, че това, може би, не е толкова добро за мен, започвам да охладнявам към него и да се отдалечавам.

Тук сметката е проста: „плюс – минус”. Големината на „плюса” – това е моят стремеж към обекта на наслаждението, големината на „минуса” определя желанието да се отдалеча от него. Това е всичко.

Любовта е също такова егоистично чувство както и стремежът към засищане, безопасност, богатство, власт, знания. Романтичната фраза: „Обичам те” – по своята същност е абсолютно аналогична на доста прозаичния израз: „Обичам риба”. Има още и любов към Твореца. Това е висшата форма на любов – алтруистичната. Тя включва в себе си любов към човечеството.

Прочети »

Пробив

Поколението на чудовищата трябва да си отиде. Какво може да се научи от хора, които казват: ”Трябва сутринта да отидеш на училище, да бъдеш добро момченце, а след това ще порастнеш, ще се ожениш, ще имаш деца и всичко ще ти е наред…”

Новото поколение иска да се откъсне от материалните ограничения и да влезе в полето на информацията, в океана на силите, в това, което се намира над границата на ежедневното съществуване.

Ние се опитваме да натъпчем в тях това, което сме свикнали да смятаме за необходимо и полезно, но те, като че ли, искат нещо друго – това, което не можем да им дадем, защото ние сме продукт на стария свят, чието време вече се изчерпва.

Нашите ценности, начинът ни на живот, плодовете на нашия труд – далеч не са идеални. Няма с какво да се гордеем и няма защо да чакаме от децата любов и уважение априори. Трябва да разберем тяхното нежелание да останат в изградения от нас лъжлив свят и да им помогнем да намерят собствения си път. Това е единственият шанс да запазим връзката с новото поколение и да не се окажем ненужен баласт на неговия кораб.

Прочети »

Известният казахстански кинокритик и философ Олег Борецки в края на миналата година посети Израел за среща с члена на Всемирния съвет на мъдреците Михаел Лайтман. За беседата им разказва Олег Михайлович в „Комсомолка“.

Преди това нашият събеседник разказа за това, как се е запознал с Лайтман – доктор на биологичните науки и основател на Духовната академия по кабала. Отначало Олег Борецки е чел книгите на учения, а след това е гледал филма „Път към себе си“. Появили се интерес и въпроси. Имало е опити да се организира телемост, но не се е получило и Борецки отпътувал за Израел, за да може, следвайки примера на известни руски журналисти като Дмитрий Дибров, Лев Новоженов, Владимир Молчанов и други, да поговори лично с Михаел Лайтман.

- Интересно, за какво са говорили философът и мъдрец?

- За това, което се случва в света. Питах Лайтман какво за него е злото, къде е неговият корен и коренът на всички проблеми? Говорихме за това, което се случва наоколо с нас, с нашите приятели и близки – депресиите, загубата на смисъла на живота, задънената улица, кризата. Кризата започна във финансовата сфера, но не е ограничена само там. Всъщност това е задънена, но не и безнадеждна ситуация, свързана с това, че човечеството в своите цели и стремежи стигна до някакъв предел.

Ситуацията се измени буквално за 20-30 години. Тогава вярвахме, че следващото поколение ще живее по-добре, но сега тези надежди се развенчаха, всички разбират, че проблемите са станали още повече – икономически, екологични, нравствени, духовни и прочие. И мен ме интересуваше в какво е причината.

Прочети »