"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Тяло и душа

Статия на Рав Йеуда Лейб Алеви Ашлаг

Преди да пристъпя към разясняване на тази велика тема за мен е важно да подчертая, че независимо от това, че на нас ни се струва, че тази тема е невъзможно да се обяснява без да се използуват философски понятия и чрез тях да се доближим до човешкия разум, както е прието да се постъпва при подобен род пояснения. В своето изложение аз няма да използвам философски понятия. Когато започнах да се занимавам с Кабала аз се отдръпнах от абстрактната философия и всичко, което е свързано с нея. Тя ми стана толкова далечна, колкото е далече изтока от запада. 

Всичко, което пиша тук се основава на чиста наука и има необходимата точност, която съответства на простото осъзнаване на практическото действие на нещата. Ако по-нататък аз спомена тези понятия, то ще бъде само за да покажа докъде е възможно да се издигне човешкия разум и какво той може да разбере от мъдростта на Тора и пророчествата, които се позовават само на практиката.

С тази статия аз искам да разясня понятията тяло и душа, техния истински смисъл (та нали истината и здравия смисъл са едно и също нещо и истината е предназначена за всеки човек), т.е. в съответствие с духа на Тора. Аз няма да използвам нито едно от понятията взети, като правило от абстрактните теории и вкоренени в съзнанието на масите, тъй като подобен подход е далеч от духа на Тора и би ме завел далеч от реализацията на целта, която си поставям.

Три теории за тялото и душата

Всички теории, които са разпространени в света и дават някакво обяснение на на това какво са тялото и душата са обединени в три обобщени теории:

1. Теорията на вярата

В теорията на вярата се казва, че в света няма нищо друго освен душа или дух. Поддръжниците на тази теория смятат, че съществуват духовни същности, които са отделени една от друга от техните качества, тези същности те наричат човешки души. Тези духовни същности преди да се спуснат в тялото на човека, битуват в своя реалност. Според тях, когато тялото на човека умира душата му не умира, тъй като духовната същност е неделима (не се състои от части). Понятието смърт, според тях е разделяне на същността с материалното тяло, от своя страна то е сбор от сложни елементи, които се разпадат на своите съставни части при смъртта. Душата, като духовна същност не се състои от елементи и е неделима и смъртта не може да и повлияе и по тази причина душата е безсмъртна и съществува вечно.

Според това разбиране тялото се явява "дреха" за духовната същност, в което тя влиза и чрез него проявява добрите си качества и навици. Влизайки в тялото душата има задачата да дава живот и движение на тялото, а също така и да предпазва тялото от различни повреди, тъй като в тялото само по себе си няма живот и движение то е мъртва материя, което най-добре е видимо след смъртта, когато душата напусне тялото. Признаците на живот, които ние установяваме в тялото на човека са само прояви на душата.

2. Теория на дуализма

Това е теорията на тези, които вярват в двойствеността. Според тази теория тялото е съвършено създание, което само си осигурява всичко, което му е необходимо за да живее. То не се нуждае от каквато и да била духовна същност, но то изобщо не се смята за същността на човека. За същността на човека се смята разумната душа, която се явява духовната същност, както е и при последователите на първата теория. Разликите межди тези две теории се свежда само до понятието тяло.

След бурното развитие на науките за тялото и душата учените открили, че Висшето управление е заложило в механизъма на тялото всичките му жизнени потребности и поради това не остава нищо, което би могла да свърши душата в тялото, освен да показва навиците си и добрите си качества. По този начин те вярват в двойствеността т.е в двете теории едновременно, но казват, че душата се явява първопричина за тялото, което означава, че тялото е създадено от душата и е нейно продължение.

3. Теория на отрицанието.

Според тази теория се отрича духовната реалност и се признава само материалната. Последователите на тази теория напълно отричат съществуването на каквато и да била абстрактна духовна същност в строежа на човешкото тяло. За тях разума на човека не е нищо друго освен резултат от дейността на тялото. Те си представят тялото, като здрава електрическа машина, която е свързана с проводници към мозъка. Тези проводници пренасят сигналите получени от контакта на организма с външните дразнители и ги изпращат в мозъка който ги превръща в усещания за болка или наслаждение. В отговор на тези сигнали мозъка от своя страна дава указание на органа, какво да направи. Всичко се управлява посредством тези проводници и мускулните влакна, присъединени към тях и като резултат те разделят органа от източника на болка и го приближават към източника на наслаждение. По тази схема човека действа и прави изводи при всички жизнени ситуации.
За тази теория усещанията ни за разум и логика са само снимка в нашия мозък на това, което става в нашия организъм и са обикновени материални образи. Преимуществото на човека пред другите представители на на животинския свят се състои само в това, че неговия мозък е развит до такова ниво, че всичко ставащо в организма му се отразява в него, като снимка и се усеща от човека, като разум и логика. От тук следва, че разума и логичните изводите до които стига той не са нищо друго освен следствие от това, което се случва с организма.
Сред последователите на втората теория има и такива които не са съгласни напълно с тази теория. Те добавят към нея вечната духовна същност, наречена душа, която се облича с вътрешния механизъм на тялото. И тази душа се явява същността на човека, а механизъма на тялото е само нейната обвивка. И така аз описах в общи линии, как хуманитарната наука си представя понятията "тяло и душа" към настоящия момент.

Тялото и душата, като научни понятия в науката Кабала.

Сега аз ще разясня тази величествена тема от позицията на науката Кабала, така както ни е разяснена от нашите мъдреци. Вече писах няколко статии за това, какво е казано от мъдреците, а така също и какво е казано в пророчествата на Кабала. Няма нито едно понятие в Кабала, което да е създадено на базата на някаква теория. Човека е създаден така, че винаги да се съмнява и всяко твърдение на човешкия разум, че дадено нещо е очевидно днес след известно време се подлага на съмнение. Това е и причината да се увеличава силата на теоретизирането, което след време поражда друго твърдение и се прави друг извод, който отново се приема за очевиден. И така, ако човек наистина притежава абстрактно мислене той ще се върти през целия си живот в този кръг. Очевидността на вчерашния ден, днес вече се превърнала в съмнение. А днешната очевидност ще се превърне утре в съмнение и така никога не може да се стигне до абсолютната очевидност и не е възможно да се направи вярно умозаключение за повече от един ден.

Открито и скрито

Науката на днешния ден е разбрала този факт и е взела решение, че в нашата действителност няма очевидност, която да е абсолютна. Нашите мъдреци са осъзнали това преди хиляди години и са ни дали указания и даже са ни забранили да се занимаваме с теоретизиране и да използваме теоретически изводи дори при водене на ежедневните ни разговори.
Мъдреците са разделили науката на две части: открита и скрита.

Откритата част

- включва всичко онова, което ние разбираме при простото осъзнаване и изучаването и се изгражда на практическа основа, без всякакво теоретизиране, както казват мъдреците: Оценявай само по това, което виждаш с очите.

Скритата част

- включва всички тези знания, които са чути от предани хора или знания, които си осъзнал или постигнал сам. Но ние не можем да се доближим до нея толкова, че да я оценим от позицията на здравия смисъл, като просто осъзнаване. Това е така нареченото скрито, което съответства на приетото от нас понятие "проста вяра". Те са ни забранили много строго да се занимаваме с всяко нещо, което по някакъв начин касае религиите, дори ни е забранено да гледаме неща, които биха ни подбудили към изследването им.
Но тези названия: открито и скрито - не са постоянни и посочващи само определен вид знания, както смятат масите, те посочват само осъзнаването на човека.

Човека нарича "открити" тези знанията, които той е успял да придобие и разбере в реалната си практика.

"Скрити" знания човека нарича тези знания, в които той още не е достигнал някаква степен на познание.

И така досега никога не е съществувал човек в който да не са битували тези две части. Откритата част за него е била разрешена за изследване, защото той е имал реална предпоставка за това. А частта, която е била скрита за него е била забранен за изследване, дори са били забранени и опитите за изследване, тъй като не са съществували реални условия за това.

Забрана и разрешение за използване на хуманитарната наука.

Ние използваме от хуманитарната наука само тези знания, които са практически доказани и в нас няма съмнение за тяхната реалност. Ние не можем да приемем нито една от тези три теории и никой от религиозните принципи, а и самите понятия "душа и тяло", които са възприети във всички религии. Ние бихме могли да ги приемем само, ако те произлизаха от познание получено чрез метода на науката Кабала или, ако те са придобити по пътя на опита и то така, че да не пораждат в човека съмнения за тяхната истинност. При това положение става ясно, че не могат да се се предоставят доказателства по така наречен "духовен начин". Доказателствата трябва да се предоставят само чрез тяло, което е способно на чувствено възприятие. Като изхождам от това ние имаме право да използваме само третата теория и то само в частта и, която се занимава само с въпросите на тялото и да използваме само тези изводи, които са доказани от опита и по тях няма разногласия. Останалите общи логически обяснения за нас са забранени.

Но от друга страна трета теория е чужда за човешкия дух. И на практика няма нито един действително образован човек, който би могъл да я приеме, тъй като привържениците и открито заявяват, че от човека са направили машина, действаща и придвижваща се с помощта на други сили. Те смятат, че човека няма свободна воля, като отражение на неговото желание и всичките му действия са принудителни и закона за "наградата и наказанието" не се разпростира върху човека, тъй като той няма свободна воля и не може да има "награда" или "наказание" за неговите действия.

Изложеното по-горе е далеч от познанието за предназначението на човека не само за вярващите във възнаграждението и наказанието, произтичащо от вярата във Висшето управление, според която всичко в природата се управляват от Твореца и зад всеки обичай стой "блага" цел.

Тази теория е още по-странна и за не религиозните, според които всеки от нас се намира в ръцете на сляпата природа, която действа неосъзнато без ясна цел и ни води по грешен път без да знае накъде и защо, а хората, които имат разум са играчки в нейните ръце. Това са причините тази теория да не бъде приета от света.

Всички тези теории са възникнали с цел да се поправят тези несъответствия.

Било е решено, че тялото, което съгласно третата теория се нарича машина не е истинския човек. Същността на човека е невидима и не може да се усети, тъй като е духовна същност и е въплътена в тялото в скрита форма. Това единство е наречено Човек, то представлява тялото с цялото си съдържание и се явява собственост на това духовно и вечно "АЗ".

Всички тези теории са неспособни да обяснят, как така духовната същност, която е душа или "АЗ", е в състояние да принуди тялото да прави каквото и да било действие, позовавайки се на твърдението на философията, че духовното няма никакви контакти с материалното и не е в състояние да въздейства върху него.

Обвинението към РАМБАМ

Тези теории не са били приети от обществото в Израел, както споменах и по горе, но важно е да се знае, че причината за сериозните обвинения отправени от страна на мъдреците към Рамбам и жестоката присъда, която те са произнесли - да бъдат изгорени книгите му се дължи не на това, че те се съмнявали в праведността на самия Рамбам, а поради това, че той в книгите си се позовава на философията и метафизиката, които са били достигнали по това време своите върхове. В същност Рамбам е искал да се предпази точно от това. Но това не е било прието от мъдреците. И днес се налага да се казва, че нашето поколение е достигнало до разбирането, че във философията и метафизиката няма истинско съдържание, което би осмислило загубата на време за неговото изучаване, а също така не трябва то да се използва.