"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Как обяснява Кабала причините за зараждането на физическия свят? Според Дарвин еволюцията е търсене в тъмното, хаотично разкриване на варианта, който в даден момент се явява най-добър за следващото мигновение. Той се избира за последващото развитие. Каквото се получи това и остава. По нататък, от няколко варианта се избира най-добрия. Зародил се, животът еволюира от по-прости форми към по-сложни.

Еволюцията според Дарвин е търсене без предварително зададени цели. Не случайно развитие, когато като резултат, в набора се включва всичко възможно на основание природните закони, без търсенето да е целенасочено към вече известна крайна цел. Теорията на Дарвин не взема под внимание формулата: “крайният резултат на действието е вече заложен в неговия първоначален замисъл”.

За разбирането, че всичко се развива не ни е нужен Дарвин. Това и без него е ясно на всички. Но твърдението, че всичко се формира само по материалния закон – по закона за развитие на егоизма е невярно. Тъй като в края развитието е длъжно да стигне до необходимостта от друго противоположно, алтруистично намерение. Или казано с други думи, вътре в егоистичното развитие се намира скрит противоположен на него алтруистичен процес, който определя външният егоистичен процес.

Духовните гени – решимо

Законът е такъв, че развитието става съобразно големината на проява и реализация на решимо (духовните гени). Тези решимо се намират, както в нас, така и във всеки организъм на всяко ниво – неживо, растително, животинско и се развиват по верига. Крайното звено на тази еволюционна верига е най-последното, предварително известното, съвършено състояние на природата.

Всеки миг поредният ген се проявява и иска своята реализация. Той се проявява не само във всеки от нас, а във всички организми на неживата, растителна, животинска и човешка степени на развитие. Те едновременно заявяват за себе си всевъзможни нива на различна гена информация, които се повдигат за реализация извън тези организми и всички те са взаимосвързани.

Разбира се, тази взаимовръзка не означава, че сега могат да се появят динозаври или да стане нещо, отнасящо се за друга епоха. Просто развитието става едновременно на всички нива, тясно свързани помежду си. Възникващите на Земята катаклизми също са целенасочени и предварително планирани. Техният смисъл е да доведат в крайна сметка, цялата система към съвършено състояние. В този процес не става нищо случайно, както на нас често ни се струва предвид отсъствието на информация. Нашето развитие става по степени, то е причинно-следствено и принудително. В него няма нищо доброволно, никакви случайност. Генезисът не протича по теория на вероятностите или комбинаториката. На нас само ни се струва, че случайността е възможна, тъй като ние нямаме пълни данни. Всъщност всичко е предварително планирано и заложено вътре в нас, както в спиралата ДНК, но нашата най-ниска степен се реализира именно така.

Смяната на решимо на всички нива – нежива, растителна, животинска и човешка природа се обуславя от общ механизъм, който “пуска” цялото развитие. Висшата светлина оказва на решимо постоянен натиск. Под неговото въздействие решимо се реализира, след което незабавно извиква следващо и следващо и т.н. Този процес ще се повтаря до тогава, докато не се реализират всички решимо. Говорейки на езика на Кабала АХАП на висшия духовен парцуф се намира в Галгалта Ейнаим на нисшия, предизвиквайки към реализация по ред всички решимо и по този начин определя процеса на развитие.

По такъв начин всичко е взаимосвързано и се развива едновременно. Съществува първоначален период в развитието на нашия свят и човека в него, но има и последващ етап, когато, стигайки определено ниво на развитие (от края на XX век) човек, поправяйки себе си поправя и света.

Ролята на човека в процеса на еволюцията

Ролята на човека в този процес е различна от участието на останалите творения. В човека, сякаш присъства елемент на случайност. Сама по себе си цялата система е строго детерминирана, зададена: нейното начало, край и всички междинни състояния.

Това също можем да кажем и непосредствено по отношение на човек, но човек може да се намеси в този процес: човек има възможност да го ускори, по някакъв начин да го видоизмени относно себе си и цялата останала природа така, че да го направи творчески, целеустремен и приятен, а не принудителен, протичайки под натиска на страданията. Това се отнася, както за физическите недъзи, така и за духовните мъки.

Непоправеността сама за себе си означава всяко несъответствие на човешко поведение на зададеният свише алгоритъм, който той е длъжен да следва. Това понятие е приложимо само за човек, защото всички останали природни елементи зависят от него. Неговата непоправимост неизбежно води след себе си до дисхармония във всички останали елементи на природата. Включвайки ги в себе си, той сякаш ги поправя, макар че сами по себе си те не се нуждаят от поправяне.

Защо  е необходимо на човек да премине процеса на поправяне? За да се повдигне до нивото на Създателя. В търсене възможности за поправяне и пълно съответствие на зададеният свише алгоритъм, човек започва да разбира замисъла на този алгоритъм.

Страданията и наслажденията в този процес се явяват само сигнали за това, правилно ли действаме и как трябва да постъпваме: въпреки страданията, гонейки наслажденията или повдигайки се над тях. Те се проявяват само за това, за да знаем как грамотно да реализираме върху себе си програмата на развитие.

Еволюцията в природата не съществува

Следва да отбележим, че това развитие не протича в природата. То се състои в адаптацията на човека към това пространство, което обитава. Затова можем да кажем, че еволюция в природата не съществува. Тя става само в разбиранията на човек, в осъзнаването на обкръжаващия свят и тази сила, която му въздейства. По такъв начин еволюцията е проекция на познанието, а не на самата природа. Това, което ние приемаме за еволюция, всъщност се явява форма на нашето отношение към Висшата сила.

Природата по никакъв начин не се променя. Невъзможно е от едно нейно ниво да се премине на друго. Дарвин е грешил считайки, че безгръбначните могат да се развият и да станат бозайници, а бозайниците – човек. Всичко е абсолютно твърдо за програмирано в наличните 4 природни стадии и един стадий не преминава в друг. Между тях съществуват междинни етапи като например – коралите (междинен стадий между неживото и растително ниво) или маймуната (междинен стадий между животинското ниво и човек), но те са строго фиксирани именно в качеството на междинни. Не може да има никакви отклонения нито в едната нито в другата посока.

В тази йерархия всичко има строго определено място, то не се преобразува от вид във вид. Динозавърът не може да стане човек в резултат на своето развитие. Той може или да умре или да се превърне в по-развит динозавър. Даже на нивото на видовете един вид не може да се развие в друг. Разбира се може изкуствено да кръстосаме куче с кокошка, получавайки неизвестно какво, но природата се противи на подобен вид кръстоски, те са противоестествени. Във всяко същество има негов зададен ген, определящ рамките в които то ще се развива. Всяко ниво трябва да се развие до своето поправено състояние и не може да има преход от едно ниво в друго.

Появата на човека

Раждайки се, живота от нежива природа преминава на растително ниво, по-късно на животинско и в резултат се появява човек, обаче това съвсем не означава, че от неживата природа са възникнали растенията, от тях животни, а от животните човек.

Този процес може да се обясни с езика на Кабала,  по следния начин. Висшето ниво вика за живот решимо. Сфира Кетер извиква за живот сфира Хохма. При това Кетер не става Хохма, прекратявайки съществуването си в качеството си Кетер. Раждайки се от Кетер, Хохма е сфира от съвършено друг тип, друг вид, друга природа.

Но сфира Хохма намира ли се  в сфира Кетер до раждането си? Ако не, то се получава, че Кетер поражда Хохма от нищото? В Кетер има зародиш, първия стадии (бхина Алеф) на Сфира Хохма,  и затова тя не не се появява от нищото.

Дарвин е считал, че от минерала може да се получи растение, от растението животно, а от животното човек. Практиката обаче показва, че това не може да стане. Но неживата природа се развива вътре в себе си и предизвиква поява на гени, формиращи растителната природа. Растителната природа, развивайки се предизвиква възникване на информационни гени, решимо – следващото природно ниво.

Но предшестващото ниво не става следващо в резултат на собственото си развитие. Решимо “бет-гимел” (второ-трето) не може да стане решимо “алеф-шореш” (нула-първо). То може само да се анулира или обратно, да окаже такова въздействие което да извика към живот следващото решимо (но само да го извика към живот!). Следващото решимо вече го има в наличие.

Всички решимо се намират в света на Безкрайността, в точката, наричана “еш ми айн” (нещо от нищото), която произлиза от Твореца. Целия процес на развитие отгоре-надолу и от долу-нагоре, представлява реализация на тези решимо, намиращи се в тази точка. По такъв начин, неживата природа извиква към живот растителната по-нататък се пробужда животинската степен, а после и човек.

Закон за “отрицание на отрицанието”

Предишната степен, чрез своята завършеност извиква за живот следващото, по-развито ниво, което съществува вътре в нея в режим на очакване. По такъв начин, появата на решимо – това е изход от заложеното в корена. В корена е заложено всичко и по-нататъшния процес се явява само реализация на това, което вече съществува в него.

Следващата степен възниква, когато предишната напълно е изчерпала себе си, проявявайки се като абсолютно зло, нещо ненужно и вредно. Този процес, всъщност се описва от известният ни закон за “отрицание на отрицанието”. Отделянето от предишната степен води до поява на следващата. Но следващата степен не се явява пряко, породена от предната, която вече не съществува, а се явява производна на съвършено друг ген. Пълното завършване на предишната степен служи само като сигнал за начало за развитие на следващата.

По такъв начин, раждането на човека е предшествано от съществуването на маймуната и в определен смисъл може да се каже, че човек е произлязъл от нея, разбирайки, че развитието на маймуната е дало тласък за появата на човека. Външно логически и исторически, човек се е развил след развитието на маймуната и е произлязла от съвършено друго решимо. Само външно, в историческа последователност изглежда, че от маймуната е се е породил човек.

Така е и във висшите сили – още до тяхното слизане до нивото на нашия свят и материализацията им в обектите става следното: Кетер ражда Хохма. Как той може да роди Хохма? В него се проявява съвършено друго решимо, което вече е заложено вътре и което чрез определено количество действия е длъжно да се роди. По такъв начин физическия обект става носител на новия тип решимо.

Човек включва в себе си цялото мироздание

“Включва в себе си” това означава, че всичко намиращо се извън него всъщност го има вътре в него.

Човек се явява най-висшето по своето развитие същество в цялото мироздание. Изключение прави само Твореца. Тъй като, Твореца не се явява същество и не се отнася към мирозданието, а се намира над него то най-високо развитото създание се явява човек. Той включва в себе си корените на абсолютно всичко, което се намира под него.

Развитието протича отгоре-надолу: Творец – човек – всичко останало (животински, растителни, неживи форми на духовен живот и материална).  По такъв начин, ако човек се явява висшата форма на живот, то всички сигнали изходящи от твореца към всички останали форми на живот, минават през него. Мирозданието е устроено на принципа на пирамидата.

И обратното – всичко, което се намира под човека, на свой ред, сякаш повдига своите желания и искания през всички нива отдолу-нагоре – към човека и чрез него към Твореца. Защото, от една страна човек се явява най-висшето създание, а от друга, той сякаш е най-лош от всички останали. Висш е защото, през него минава цялото благо, което слиза от твореца към останалите обекти на мирозданието. Най-лош е по причина, че всичко повдигащо се от мирозданието към твореца, преминава през него като отрицателно, като МАН. В резултат се получава, че намирайки се на даденото ниво на съществуване, човек се разпорежда и е отговорен за всичко. В края на краищата той обединява в себе си цялото мироздание, включвайки и себе си.

Даденото твърдение се отнася, както за всяка личност по отделно, така и за цялото човешко общество, защото съществува закон: частното и цялото са тъждествени. Ние едновременно се явяваме част от един организъм и неговото цяло. Ако става въпрос за това, кой съм сега, то аз се явявам част от организма, а ако разглеждаме, как аз съм длъжен да се отнеса с Твореца, то аз се явявам цялото. Твореца се отнася към всеки от нас и като към част, и като към цяло. В първия случай за да ни поправи, а във втория се обръща към нас като към вече поправени елементи, когато всеки човек застава пред Него в качество на пълно, цялостно творение – Адам.

Съзнателното включване в процеса на развитие

Днес ние  съществуваме в определена среда, която наричаме “нашия свят”. Тук ни обкръжава природа, която всъщност се явява не “нашия свят”, а просто сума от векторно въздействие върху нас. Само в нашите сегашни келим тя се усеща като: неживо, растително, животинско и човешко обкръжение. В действителност това са духовни полета и сили, които са възприемани от човек под формата на “нашия свят”.

Вътре във всички тези сили ние сме длъжни да намерим оптималното и единствено възможно въздействие, което ще доведе цялата тази система до вярна реализация, правилно състояние, наричано Пълно Поправяне. Ние по неволя сме длъжни да участваме в този процес, но сме длъжни да стигнем до съзнателно участие. Задължени сме да добием желание да познаем този процес, неговия алгоритъм, силите, необходими за реализацията му и правилно да го реализираме.

Степента, в която ние сме в съответствие с нивото на развитие на самите нас и цялото мироздание, действаме по най-правилен начин – нашето участие в този процес се усеща като добро и самия той става творчески и благ. Според степента на нашето правилно отношение към този процес на управление, ние усещаме в него част от окончателното състояние. То се усеща от нас като наслада, напълване, постигане и т.н.

Ако не се включим в неговия ход реално, здраво, осъзнато, Той автоматично иска от нас участие, сякаш принуждавайки ни да бъдем съпричастни към него по неволя, което се възприема от нас като отрицателно въздействие.

По такъв начин духовните цунами (а също и физическите), преминаващи през нас, се явяват само следствия на нашето неправилно или непълно участие в процеса на поправяне. Те вече са били много в миналото, случват се сега и ще стават и в бъдеще. Те възниква и ще стават всеки път на различни нива в зависимост от общото формиране на човечеството, което съответно на своето развитие е длъжно съзнателно да участва в процеса на поправяне.

По такъв начин процеса на поправяне въпреки всичко се осъществява, но не става за наша сметка, тъй като ние не го допълваме с нашето съзнателно участие. Той остава за нас, като дълг и ние сме длъжни да го реализираме, тъй като не можем да прескочим на следващата степен, ако след нас всичко са свършили “цунамите”.

Ние трябва да се включим в хода на събитията, иначе не бихме могли да разберем следващата степен и да се намираме на нея. Процеса на нашето развитие е длъжен да мине чрез нас: възприемане, включване, поправяне. Ние сме длъжни да осъзнаем процеса, тъй като извън нас той си продължава.

Понятие за управление

Кое е по-правилно: да концентрираме усилията на човек (в това число и в сферата на науката) за промяна на обкръжаващата ни природа или да се съсредоточим за поправяне на самия себе си – тогава природата се коригира автоматично, като част от поправянето на човека?

Но проблема е в това, че природата е поправена. В мирозданието няма нито един не поправен елемент, освен човек. Ето защо от поправяне се нуждае само той, т.е. неговото отношение към света, мирозданието, общата сила, Твореца, което е едно и също. Затова на нас не ни е нужно да се обръщаме към природата и да се опитваме да я поправяме – там няма нищо за поправяне.

Към която и част на природата да сме се обръщали, накрая носим само изкривяване. Да поправим можем само човек, неговото отношение, неговото включване в процеса на реализация, благодарение, на което цялата природа ще се възприема като поправена. Защото всъщност в нея няма нищо не поправено.

Поправяйки себе си, човек е длъжен да се сдобие с възможност за управление на себе си, което включва  знание за собственото сегашно и бъдещо състояние. За да може да управлява, човека е длъжен точно да знае с какви сили разполага и по какъв начин може да достигне следващото състояние. Има ли контрол над това, което прави, води ли разчет, отчита ли грешките и т.н.

По такъв начин управлението е много сериозен процес. То включва в себе си понятия като: “рош” (глава) и “гуф” (тяло) на духовния парцуф. Това е точният разчет на миналото, настоящето и бъдещето, корекция на грешката, познаване на целите и взаимодействие на всички съставки на процеса. Това е точната информация на процеса, решимо. Човек е длъжен да достигне състояние, когато ще може да управлява себе си. Все пак в него е заложена определена степен на свобода и именно тази степен на свобода на участие в общия процес, го прави централен елемент на цялото мироздание.

Цялото мироздание е направено по такъв начин, че протичащия в него процес зависи от непосредственото участие на човек. Всичко съществува около него и зависи от него. Съответно на това, човек изпитва положителен или отрицателен натиск: в зависимост от това, какъв елемент този процес се явява – творчески, положителен или обратно.

Под управление се има предвид прехода на елемент от сегашно в следващо състояние. Не просто въздействие, а точна реализация на определена информация – решимо: когато е известно следващото състояние, към което даденото решимо е длъжно да стигне и съответствено с това, да се задействат сили, за привеждането му в това състояние и раждането от него на следващо.

Има ли връзка между духовния и материалния свят? Всъщност не съществуват разделени понятия “нашия свят” и “духовния свят”. Тези термини са въведени само за удобство.

Ниво на приемане на решение

Започвайки да усеща Висшия свят човека се реализира чрез духовните сили, възприема ги заедно с нашия свят като едно цяло. Той вижда, че стои зад всеки предмет или явление от нашия свят, чувства силата, обезпечаваща  управлението им и движението им и човек започва да се отнася не към самия предмет, а към силата която действа на него.

Така обикновения човек от нашия свят вижда само някои събития. Членовете на правителствата, например, разбират от какво са били предизвикани и за каква цел. Четейки във вестниците за провала на политиката или за други събития, читателят не се досеща, че тези статии са били поръчани, заплатени и са се появили с определена цел в пресата.

По такъв начин, съществуват хора, за които тези статии отразяват действителността, те са убедени, че всичко написано в тях е истина. Има хора, които съчиняват тези статии и знаят, какво и защо са длъжни да напишат. Има и хора, които са по-главни от останалите и те поръчат тези статии.

Човек е длъжен да се повдигне над своето ниво, а не просто да фиксира ставащото: тук има протест, там цунами, другаде суша. Той е длъжен да стигне до това ниво, където става процеса на взимане на решение. Даже още по-високо – на нивото предшестващо вземането на решенията, да се окаже там, където става сравнението на наличното и целевото, нужното. След сравнението се взема решение, което след това се превръща в реализиращи сили, спуска се в нашия свят и се въплъщава в нашата материя.

Всичко зависи от това на какво ниво човек осмисля мирозданието. Този, който влиза в правителствата, възприема ставащото по съвършено друг начин в сравнение с ”човека от улицата”. Той знае, кое е послужило като повод за война и защо е сключен мир, в какво е причината за ставащите безпорядъци и защо е свършила стачката. За него картината на събитията изглежда съвсем друга. 200 – 300 човека по определен начин управляват всичко ставащо в света, реализирайки дадената им власт, а всички останали нищо не предприемат. Човек е длъжен да се повдигне поне до нивото на приемане на решения. Тогава той ще гледа на ставащото не като на следствие в нашия свят, а ще го възприема като резултат на въздействието на висшите духовни сили. Той ще чувства и вижда на нивото на тези сили, защото няма разлика между световете. Има само нива на адаптация на човек към мирозданието.

В самото мироздание също няма никакви нива. Можем условно да кажем, че то е разделено на 4 нива – “юд-хей-вав-хей”, но на практика човек градира мирозданието в съответствие с възможностите си.

Първа схема (10-те имена на твореца)

Природата е непроменима

Можем ли да кажем, че занимавайки се с Кабала, човек започва да управлява и физическия свят? Какво става в същност? Света не се променя. Той си остава същия. Може да се промени само нашето възприятие. Този свят се намира на “неживо ниво” (домем). Телата на хората в този свят не се трансформират. Те ще започнат да се преобразяват тогава, когато започнат да постигат Висшия свят. Няма да се променят нито животните, нито растенията, нито камъните. Тигърът няма да пасе с овцата, защото природата е постоянна.

Може ли да станат повече парите на човек?

Постигането на Висшия свят не влияе на благосъстоянието на човек. Оценката на човек за това много или малко са му парите, зависи от отношението на този човек към този проблем. Променяйки своя мироглед, човек може да промени и своето мнение относно наличните у него пари, макар че количеството им в банката да е едно и също.

Възниква въпроса: повдигайки се на нивото на проблема, виждайки корена на "цунамито", бих ли могъл да отменя стихийното бедствие или просто бих се приучил спокойно да го възприема?

Когато говорим, че нашия свят е “нежив”, имаме предвид, че неговата основа (есодът) е неизменна . Светът е такъв, какъвто е и такъв и ще си остане. Така е казано: “олам ке минхаго ноег”, т.е., дори в Края на Поправянето света ще продължи да функционира по своите неизменни закони. Но взаимоотношенията на човек със света са подложени на трансформация. Ако аз се явявам положителен елемент, то Висшия свят не би имал причина да ми въздейства отрицателно чрез нашия свят. Въздействието би могло да е отрицателно в този случай, ако съм длъжен да изпълня още някакви задачи, ако не свои собствени то на други хора.

По принцип, ако аз не се нуждая от промяна, ако не представлявам отрицателен елемент, в който е нужно да се предизвика определена реакция, защо би трябвало да ми се въздейства с помощта на "цунами"? В това вече няма никаква необходимост т.е., материята сама по себе си не само не функционира, но тя и не съществува. Просто ние я възприемаме такава в нашите 5 органа на чувства.

Заедно с това, възприемайки я такава ние винаги ще възприемаме материята в своите структури без промяна, няма да се промени нашето възприятие чрез нашите органи на чувства. Те се явяват органи на животинското тяло. Те са “мъртви”, затова се наричат - непроменими, въздействието чрез тях на човек от духовното ниво, става в съответствие с тази степен, на която се намира човек.

Въздействието на кабалиста върху света

Остава въпрос – може ли кабалиста нещо да промени, повдигайки се на нивото на причината, пораждаща, да речем, "цунами" или той се явява само наблюдател на събитията? В този случай кабалиста нищо не може да промени. Първо това не бива да се прави. Второ, даже и да може да се намеси в този процес, все едно той не би направил това, защото повдигайки се на нивото на реализация на хода на събитията, той става равен на Твореца, който “пуска” този процес. Защо да го променя?

Сега в него и в Твореца има една цел, мисли и пълно разбирателство, как именно всичко трябва да стане. Той вижда в тези "цунами" положително въздействие и позитивен резултат. Той не се отнася към тях отрицателно. Всичко зависи от това, на какво ниво се намира кабалиста, наблюдаващ "цунами".

Какво тогава за кабалиста се нарича “управление”?

Управлението на кабалиста се заключава в това, че ставайки положителна частица от света, той вкарва в останалите души – включвайки се в тях – свойства на Висшата Сила. Той предизвиква в тях, по този начин, правилни реакции, ускорявайки самостоятелното, съзнателно включване в управлението на всички души.

Твореца желае, всеки човек съзнателно, в такъв размер, в какъвто е заложено в него, съответстващо на корена му, да участва в управлението на цялото мироздание. Не е важно под каква форма той ще прави това: като “домем” или като “свръх човек”. Главното е напълно да се реализира в този единен организъм, наричан Адам Ришон - “Първия Човек”.

Всички хора са включени един в друг

Поправяйки себе си, аз поправям едновременно всички останали души. Тъй като ние сме свързани помежду си и тази връзка никой не е прекъсвал. Но в нашите представи ние сме отделени един от друг и затова виждаме, че “на праведника му е лошо, а на грешника – добре”. Ние се срещаме с различни ситуации: някой не работи, но има много пари, а този който работи от сутрин до вечер – никога е нямал нищо. Но ние сме длъжни да не оценяваме всеки човек отделно, тъй като на практика това е огромен пълен с живот организъм. Всички хора са включени един в друг и затова е невъзможно да се разбере кому каква съдба е определена.

Възникването на нашия свят

Нашият свят е възникнал от точката на материя, възникнала, когато Висшата Сила е пробила потенциалната бариера и от духовната сила се поражда физическа сила – физическа светлина или вълна. Тази физическа сила е породила всичко останало, в абсолютно точно съответствие с тази програма, система, процес, които са и в духовния свят. Каква е тази бариера?

Това е потенциална бариера, явяваща се преграда между нашия свят и духовния. Тя се характеризира с това, че при преминаването от един свят в друг се променя програмата, по която функционира материята. От егоистична тя става алтруистична и обратно. Ето защо, ако се върнем в нашия свят обратно, т.е. да променим същността на всяка действаща в него сила – не така, че силата на привличане да стане сила на отблъскване, а силата на отблъскване – сила на привличане, а да променим посоката на действието им заставяйки всички сили вместо за получаване, да работят за отдаване – веднага бихме получили картината на Висшия свят.

 Раждането на нашия свят става в пълно съответствие с процесите, протичащи във Висшия свят. Всяка степен на Висшия свят свършва със сфира малхут, която пробива през потенциалната бариера на по-ниската степен, образувайки нейния Кетер. Когато през потенциалната бариера проникне Малхут де – Малхут на света Асия (най-ниската степен на духовния свят, неговата последна точка), тя поражда това, което в нашия свят наричаме материя. Това също е енергия, но построена на обратен принцип.

Процесът на възникване на нашия свят се отличава от преобразуванията, ставащи на духовните степени, където Малхут на висшия става Кетер на нисшия, извършвайки пробив. В духовното малката искра от Малхут на висшата степен, прониквайки, нарушавайки природните закони на ниско ниво поражда Кетер.

Това ни демонстрира, колко са детерминирани, точно разделени всички нива на мирозданието. Прехода от едно на друго става не под форма на променяща се материя, а под форма на пренасяне на енергия, информация. Едно ниво се ражда – възниква решимо и то не от него, а от света на Безкрайността и тогава то пробивайки поражда следващото. Така зърното в земята е длъжно да изгние, за да се появи от него зародиш.

Точно това става, когато се ражда и нашия свят: ражда се още само енергия, но вече - егоистична.

“Точка в сърцето”

В резултат на разбиването на душата на Адам Ришон и смесването на всички "парченца" се образуват частици, които се смесват помежду си и се спускат до най-ниското духовно ниво. Появява се необходимост от поправяне. Поправяне на духовните нива на разбиване на Адам Ришон може да стане само тогава, когато се намираш извън неговото състояние. Необходим е по-първи стадий, предварителна подготовка за поправяне на тази душа. Затова от Висшия свят се прави копие на егоистичната материя.

Но това събитие се планира не на ниво Адам Ришон, а по-рано в света на Безкрая. След което със слизането от света Ацилут до нивото на нашия свят се прави копие от духовния свят (това всичко е планирано и разчетено) и се създава нашия свят, в който се ражда и започва да се развива човек. Той преминава определени стадий на неживото, растителното, животинско и човешко ниво. Получава Тората (Библия, Петокнижие), в която  е отразено това което става в духовните светове.

На  края, минавайки през всички тези процеси, човек стига до такова състояние, когато в него може да се появи точка от разбитата душа на Адам Ришон, наричана “точка в сърцето”. Това е постижение на най-висше ниво на развитие в нашия егоистичен свят: в егоистичното сърце – точка от Висшия свят. Това е решимо от бъдещия свят, което човек  може да поиска да реализира.

Ччовек от нашия свят трябва да премине през всички тези промени. Част от тях: неживото, растително, животинско – до човешкото ниво, той преминава неосъзнато. Когато той се повдига на ниво “медабер” (говорещ), то започва да се придвижва осъзнато. Човек преминава етапите на скриване на Твореца – двойно, единично и с това се подготвя за реализация на първото духовно решимо – точка в сърцето. То заявява за себе си, иска своята реализация и човек започва своето движение към него, а кабалистичната методика всъщност помага на човек да реализира това първо, най-главно решимо.

Крайната цел на човешкото развитие

Целта и последната степен в развитието на човечеството се явява това състояние, когато всички светове, включвайки нашия свят, съществуват в пълна хармония и между тях няма никаква разлика в преливането на информация и светлина. Нищо и никой не се явява препятствие, цялата природа и духовна и материална е пронизана от общия поток на информация, енергия и светлина.

Остава въпроса: а как това става в нашия свят: на каква основа – на потребление или на отдаване – в него съществува и функционира материята? Материя, чиято основа представлява потребление, просто не съществува. Абсолютно всичко работи на принципа на пълното отдаване, освен човек, комуто се струва, че той функционира на основата на потреблението. Но това е само в неговите представи! Ето тази представа той е длъжен съзнателно да поправи.

В този случай той ще възприема цялото мироздание в истинския му вид. Той ще открие, че цялата действителност е само проява на Твореца на абсолютно всички нива, т.е., на принципа на пълното отдаване.

За по-нататъшното човешко съществуване, след завършване на поправянето му, в Кабала се говори само с намеци. Природата е безкрайна и развитието е безкрайно и макар, че най- висшето състояние се явява пълното Поправяне, това е само завършване на поправянето.

След това, очевидно ще започне някакъв същински, “здрав” живот, но какъв ще е? Това ние не можем да разберем. Кабалистите не отразяват това в своите книги, защото няма способ за описването му – възможностите на нашите възприятия са ограничени.

За да можем да възприемем информация, предаването й става в подходящ за нас вълнов диапазон, съответно на нашите съсъди, с понятни ни средства. Затова служат и буквите от нашата азбука. Това което става след Пълното Поправяне, трябва да се предаде със съвършено други “информационни средства”, които в нашия материал не се отпечатват. Затова и кабалистите не могат нищо да предадат, да открият тази картина в наша полза. Относно нас Кабала се явява само методика за поправяне. Тя ни води само до състояние на Пълното Поправяне.

Как се осъществява връзката между степените

Всяко предаващо или възприемащо устройство, както в нашия, така и във всички останали светове, се основава на принципа на равенството, сливането, съвпадението, подобието, тъждествеността на частите. Ако две същности се смесват, това означава, че в точката на смесването съществува равенство на тези същности по някакъв параметър или свойства.

Кабала ни обучава за реализацията на този принцип: как във всеки момент на своето съществуване аз бих могъл да се уподобя на Висшето в оптимален, необходим за мен вид, за осъществяване на контакт с Него. По този начин ние реализираме закона за подобието, който се явява основният принцип на предаването. Нищо освен това няма.

Как функционира материята

Проблема е в следното: тъй като не възприемаме общата картина на мирозданието, винаги я разглеждаме в някакви отделни ракурси. Ако човек е егоист, на него му се струва, че цялата действителност действа егоистично. В този случай му се струва, че има егоистичен и алтруистичен свят, а човека се намира между тях. Съответно, той не вижда никаква връзка.

Човек, който вече се е поправил, повдигнал се е на духовно ниво, вижда, че всъщност, цялото мироздание е абсолютен алтруизъм, а преди това той просто е имал неправилна представа – така е възприемал света в своите органи на чувства.

Питат ме: “Как материята функционира егоистично или алтруистично?”. Тя функционира така както я възприемаш. До този извод са стигнали Нютон, Айнщайн, Хю Еверет, това потвърждава и Кабала.

Поправянето на човека се състои в това, че той става и в намерението и в действието си, непротиворечащ на мирозданието. Той до такава степен съвпада в поправянето си с Висшата сила, наричана Творец, че между тях няма разлика. Това са едновременни мисли и едновременна реализация на действието. Човек се вижда хармонически свързан с тази сила.

Той вижда и себе си и тази сила. Той не остава сам, не се разтваря и не се анулира в нея. Това е сливане, в което всеки остава отделно съществуващ, обозначаващ постоянно действие.

На всеки етап от своето поправяне човек вижда още непоправената част от този духовен ген, който му е даден за реализация за поправянето. Тази част се нарича “соф на парцуфа”. В него съществуват определени желания, които той сега не може да реализира. Но той не е длъжен да ги реализира сега – той няма сили за това. Той само е съгласен с това, че те съществуват в него и че той не може да ги реализира. На този етап това в същност е негово поправяне.

Гена на развитие на природата

Гена на развитие на природата “решимо” – това е информацията, която се развива (Твореца, Висшата светлина, всеобщия закон) от нула или по-точно казано, от състоянието противоположно на тази сила, до състоянието на уподобяването й.

Тази информация се е зародила в самата управляваща сила от нищо и е започнала да се развива като желание за напълване с тази сила, желание за усещането й. Усещането на тази сила в себе си предизвиква в съсъда (кли) състояние на равновесие, щастие, наслада, удовлетворение.

За началния стадии за развитието на решимо, неговото раждане, може да се говори в този случай, когато се появява нещо, макар и малко различно от Висшата сила. Тъй като Висшата сила по своето свойство е абсолютно даваща, то всичко което се отличава от абсолютно даващото, се проявява като “нещо от нищото” и представлява вече носител на тази информация, решимо, творение.

Например в математиката има нула и нещо различно от нула, което поражда, всичко което можем да смятаме, да определяме и да описваме. Всичко това ние наричаме – “нещо различно от нула”.

Всяко състояние се определя от това, кой го усеща и какво усеща. Това е и решимо на миналото състояние, съдържащо информация за това кой го е усетил и какво точно е усетил. Това не е само памет за нещо преживяно. Паметта е усещане. Кли трябва да бъде и вътрешно. Решимо е пълното състояние, което е било. То не е част от нещо. То остава в не повредим информационен вид. То просто сега не се намира в теб, съдържа се в предишната картина, но то напълно предава абсолютно цялата информация с всичките й оттенъци

Висшата сила

Висшата сила се явява като абсолютно даваща. Тя се явява не сама за себе си, а само относно желанието, стремежа за получаване. Зараждането на желанието да получиш, противоположно на Висшата сила – представлява зараждането на творението. После под въздействието на Висшата сила творението започва да се развива. То развива своето желание за получаване на наслаждение до такова състояние, когато по възможност, мощност става напълно подобно на Висша сила и е способно напълно да я поеме в себе си.

По–нататък творението, съгласно замисъла на Висшата сила е длъжно да започне да се променя. В началото е длъжно да усети себе си като противоположно на Висшата сила. Затова е предвиден цял процес: разбиване на съсъдите, множество междинни действия и достигане на стадий, когато в творението влизат свойства на тази Висша сила. Т.е възниква състояние, в което се усещат две противоположни свойства.

След това под въздействието на тази Висша светлина, на тази Обща даваща сила творението продължава да се развива и става напълно тъждествено на желанието за отдаване, без значение че по своята форма се явява желание за получаване на наслаждение.

Висшата сила, която управлява цялата природа, Я е създала, управлява и придвижва към своята цел – подобие на себе си, а нейното свойство е – свойство на пълното отдаване. Макар, че строго говорейки това не е свойство, а нейно качество, което тя проявява относно творението. Висшата сила е създала творението, за да му даде наслаждение и затова нейното свойство се нарича отдаване.

Желанието на Висшата сила е напълването на творението с наслада в пълна мярка. Това означава, че творението е длъжно да достигне такова желание, когато изцяло в своя пълен обем ще се напълни от Висшата сила. Но какъв е този обем? Това е обем, в който то повече не ще усеща в себе си никаква празнина.

Причина за катаклизмите

Човека е единственото творение. Всичко останало се явява проекция на частните му свойства на Висшата светлина и затова на човек му се струва, че съществува нежива, растителна, животинска и духовна природа. Но такава я усеща човек, сама по себе си тя не съществува. Защо човек я усеща така? Защото той се състои от същите частни желания.

Човек не бива да стига до представата, че всичко ставащо е следствие на нещо външно, а не на личното му собствено състояние. Освен него съществува само неподвижната, непроменима в своите качества Висша сила.

Това е абсолютно аморфната, проста, както се нарича в Кабала Висша светлина. Човек се променя само относно Висшата светлина. Неговото несъответствие на висшата светлина поражда различни катаклизми, негативни (от неговата гледна точка) явления, ставащи пред очите му с останалите природни части.

Но всички тези катаклизми, които съгласно нашите усещания стават в природата, всъщност съществуват в нас вътре. Когато човек не е поправен, той вижда тези неизправности в обкръжаващата го природа и ги вижда на такова ниво, в такава степен и в такъв вид, в който той самият е непоправен.

В човек се възбуждат различни желания и ако той изостане в техните поправяния, повече или по-малко правилно да ги адаптира към себе си или той не ги е изстрадал (защото страданията сами по себе си пречистват), то възниква някакво прагово несъответствие между непоправените желания и Висшата светлина. То предизвиква нещо като потенциален зивуг между тях.

Това не е обратна реакция, а необходимост за поправяне на желанията по пътя на страданията. Когато на нивото, на което човек не съответства на Висшата светлина, неадекватността му достига критични величини, на съответното ниво на неживата, растителна, животинска  или човешка природи стават катаклизми.

Разпалват се войни, нападат ни скакалци, връхлитат ни цунами, огнища на болести. От къде се появи СПИН? Защо ракът поразява огромна част от населението? Защо депресията обхваща такова количество хора? Причината е в това, че именно на тези нива нашите килим се намират в особено несъответствие с Висшата светлина. Непоправеността на желанията в човек на неживо ниво предизвиква катаклизмите в неживата природа. На нивото на човешките желания стават войните.

Не съществува “отношение” между света и човека. Светът създава човека! Няма и природа освен човека. Тъй като вътре в себе си човек се състои от 5 части на желанието, то и природата около себе си той вижда като състояща се от 5 части.

Духовният ген на човека

Поведението на човек се обуславя от това, че вътре в него се намират желания, а отвън им въздейства Висшата светлина. Той й определя поведението на кли. Трябва да разглеждаме човек като вътрешно желание, което постоянно се развива, защото вътре в него се намира спиралата на решимот, а отвън въздейства непроменимата Висша светлина, оказваща постоянен натиск.

Тъй като решимо в човека се променят и постоянно се проявяват като верига: все по-егоистични, все по-жадни по своето желание за наслада то и съотношението или съответствието на решимот и Висшата светлина, всеки път е по-ярко и ефективно. Това й откроява все по-увеличаващият контраст между желанието за наслада и въздействието върху него от Висшата светлина.

От една страна това показва разликата между тях, а от друга предизвиква стремежа, определящ формите на поведение, подбуждащи човек към различни действия, за да реализира своето решимо. Тъй като човек постоянно се намира в търсене на реализация на своето решимо на всички нива: неживо, растително, животинско, човешко, тези нива определят неговите стремежи и наслади към телесното, общественото, знанията, към духовното предвижване.

Може ли да се изчисли съдбата

Във всички хора съществуват едни и същи желания, но в най-различни съчетания, което й определя разликите между нас. Във всеки човек наборът от началните съставки е съвършено еднакъв, всяко решимо е зададено във всеки от нас. Това и се нарича духовния ген на човек, неговата основа (на Иврит – маца).

Основата се състои от 620 желания, които са свързани помежду си по различен начин. Това можем да изобразим като хоризонтална ос, отгоре на която растат 620 желания. Всяко желание е във всеки от нас – повече или по-малко. В нито един човек те не се повтарят по своята сила. Всичките общо съставят това което се нарича “маца” – основата на произхода. Във всеки човек тя е непроменима и произлиза от общата душа на Адам, от общото кли.

После, висшата светлина започва да въздейства по-различно на всяко желание и на сумата им. Така се й получава, че всеки има своя съдба. Но всички тези желания, частни души, всъщност са свързани помежду си в единен организъм, функциониращ на принципа на холограмата. Като избор той се състои от 620 желания, всяко от които се състои от 620 частни желания, като включени един в друг и така до безкрая.

Става така, че е невъзможно да се напише програма, да се изведе някаква формула или уравнение за една душа, защото всички души са свързани по между си. Ние не знаем и не можем да опишем общата характеристика на цялата система – тя е скрита от нас. Тя не е скрита само за тези, които се намират вече на върха й. Но дори и за тях системата не е напълно открита, докато тя очи в очи не се е въплътила в нашите усещания, в своето крайно състояние.

Още човечеството не е стигнало до Пълното Поправяне. Тук трябва да гледаме не по оста на времето, а по осите на нашите усещания. Към днешния ден ние още не усещаме нашите келим, крайното вече съществуващо състояние. То не е открито за нас. Доколкото нашите усещания се интегрират даже с усещанията на тези, които са достигнали напълно разкритото състояние, то се получава, че сякаш ние им пречим да видят окончателното и съвършено състояние. Ние им скриваме със своите усещания правилната, истинска, обща картина, която в поправен вид съществува само относно Твореца.

По такъв начин, на човек му влияе не само усещането за жизнена дейност относно Висшия свят, но и това, от каква точка на общата душа, общото съществуване, произлиза неговата основа и в какво състояние се намира т6ази обща душа в дадения момент относно всяка своя част.

Т.е., не е възможно да се направи разчет на всеки от нас. Той винаги ще бъде неверен. В идеално състояние – от страна на Твореца – ние бихме могли да изчислим всички желания, настоящи и бъдещи състояния, но всичко това са мигновено променящи се състояния, абсолютно неподвластни ни. Намирайки се на определено ниво, човек не може да вземе под внимание параметрите на останалите. Това ниво ни говори за това, че човек в нещо се ограничава, а в друго вижда правилно състояние.

Кабала с такива разчети не се занимава, защото е невъзможно да ги осъществиш. Това е скрито до тогава, докато човек не поправи душата си и същото не направят и останалите души. Точно тогава се разкрива и пълната картина. Затова Кабала е метод за поправяне и нищо повече. Тя обучава човек как правилно да реагира и да привлече към себе си Висшата поправяща светлина. Това е метод за индивидуално поправяне, защото с метода на цялата система ние не можем да се занимаваме. Ние само внасяме в нея своите положителни поправяния.

Постигане единството на Твореца

Когато човек напълно се адаптира към Висшата светлина – до толкова, че всичките му желания станат абсолютно подобни по качествата си на Висшата светлина, т.е., получаването придобие намерение да отдава – тогава той напълно се слива с Висшата светлина. Между тях вече няма да има никакви пречки, скриващи екрани и т.н. Тогава, човек чрез всичките си дискретни желания и поправяния ще познае общият интеграл на Висшата светлина – от минус безкрай до плюс безкрай, той побира и постига всичко в себе си.

Това и се нарича постигане единството на Твореца от единството на личността. Човек съединява в себе си всичко в едно цяло. Но това постижение, т.е., прехода от сумата на всички дискретни състояния към безкрайния интеграл, става от особеното въздействие на Висшата светлина, което отстранява разликата в тази начална точка, появила се като “нещо от нищото”.

Човек сякаш изтрива разликата между Себе си и творението, защото то от своя страна е направило всичко и е останало само тази кардинална разлика – корена намиращ се над него, над нашето съзнание, нашето раждане. Т.е., не бива да казваме, че в края интегрираме всички наши дискретни състояния в аналогово. Това става свише. Отначало се реализират всички отделни решимо, а после Твореца ги съединява.

Можем да кажем, че предела на поправяне или развитие на всеки човек опира в тази точка, в която се намира предела на развитие на цялото човечество. Поправянето на човек и поправянето на човечеството са напълно тъждествени понятия. Човек се представя пред Твореца като единствен, включващ в себе си всички останали решимо Така според функциите си, всяка клетка е отговорна за цялото тяло.

Мотивация за развитието на човека е същото това решимо. То и светлината, която му въздейства са единственото, което съществува. Повече няма нищо. Намирайки се в телесната обвивка в нашия свят, човек възприема себе си относно неживото, растително, животинско и човешко ниво и затова му се струва, че възникват всевъзможни допълнителни средства. Всъщност, няма нищо допълнително, просто неговото решимо по такъв начин се разлага на степените на авиют (силата на желанието).

В зависимост от характеристиките на това решимо, човек и може да го реализира. Решимо диктува, на какво ниво се намират желанията към храна, секс, богатство, слава, власт и т.н. Но всичко това е само външно решимо, негова проява. Това, защо то се проявява именно в тези обвивки, защо нашите келим рисуват вътре в нас света такъв, какъвто го възприемаме – това е отделна област на кабалистични изследвания.

Няма преход от количество в качество

Баал Сулам казва, че принципно преход от количество към качество не съществува. Той присъства само относно нас, само относно нашите усещания. Мирозданието е устроено във форма на пирамида, където всичко намиращо се на неживо ниво, по мощността си е равно на един представител на растителното ниво. Всичко, намиращо се на растително ниво – на един представител на животинското ниво и т.н.

Т.е., всяка по-ниска част на тази пирамида практически е нула в сравнение с висша част, а всяка висша част е микроскопична, но е достатъчна за всички по-ниски части. Ние виждаме, какво огромно количество нежива материя съществува във вселената в сравнение с растителния свят.

Това, обаче не означава, че на някакво ниво това количество ще премине в качество. Тъй като всички решимо са строго дискретни и между тях няма плавни преходи. Има само детерминирано причинно-следствено развитие от едно към друго. Преходът от количество в качество не е в нас. Например, след като човек извърши определено количество усилия, те пораждат друго качество на взаимоотношенията му с Твореца. Крайните поправяния се събират заедно и като сума дават друго качество на връзка с Висшата светлина, но самото количество при това не се променя. Просто в сумарен вид то създава в себе си друго качество относно Висшата светлина.

Човек има определен набор желания. Ако той поправя всички тях, то в съвкупност те ще достигнат съответствие на определено ниво на Висшата светлина. Това се проявява като прагов възход, прагово подобие, прагово сближение с Висшата светлина.

Защо това се проявява по такъв начин? Във Висшата светлина предварително е предвидено 5 степенно отслабване на въздействието й върху творението. Висшата светлина сякаш “играе” с творението – управлява го чрез 5 последователни количествено-качествени филтри. В такава степен, в каквато творението съответства на този или онзи филтър на Висшата светлина, т.е., вместо външен филтър създава свой собствен – филтъра въобще се анулира. Затова в началото става нашето количествено поправяне, количествено сближаване с Висшата светлина, а по-късно то предизвиква качествено сближение – прагово.

Така на всяка степен в количествено създаденото, например, на неживо ниво, сякаш се предизвиква скок към ново качество на растително ниво. Но това не означава, че неживото поражда растителното – просто по своята мощ, по своето качество, то е еквивалентно на един представител на растителното ниво. Това се и явява потенциалния преход.

Причини за човешките постъпки

Човек взаимодейства с обкръжението, изхождайки от стремежа за максимална реализация на егоистичното си желание, което се променя в него всеки момент, т.е., постоянно събуждайки все нови и нови желания.

В егоистичните желания на човек съществуват определени, зададени, твърди връзки, схеми, създадени не от самия човек. Или те се явяват наследство от негови предишни животи, или той ги е получил като следствие на възпитанието, образованието, с други думи под влияние на обкръжаващата среда, т.нар. наричаното “влияние на средата” – трети и четвърти от четирите фактора определящи поведението на човек (вижте статията “Свобода на волята” Баал Сулам).

Защо човек се отнася към различните хора по различен начин, защо отношението му към висшестоящите е едно, а към висшестоящите – друго? В тези връзки и отношения нашия егоизъм намира път за напълване от всеки от източниците на наслада в този свят. В човек съществува определено желание относно Висшата светлина. Това негово желание е несъвършено и затова той усеща чрез него неживата, растителната, животинската, човешката природа и даже Твореца. Това е следствие на непоправимостта на неговите келим.

Ако човек не усеща Твореца и в него още не се е появило желание към Него, то чрез своите вътрешни желания, чрез всички външни форми, възникващи в следствие непоправимостта на това желание, той се опитва максимално да се напълни по простата, егоистична формула: минимум усилия – максимум наслаждение, напълвания.

Приближавайки към себе си бъдещето като настояще, взимайки под внимание миналото, той прави абсолютно точен егоистичен разчет, който ръководи всичките му действия. Човек няма свободен параметър, всичко в него е свързано абсолютно твърдо и именно егоистичната сметка определя неговото поведение. Но под влияние на обкръжението или Висшата светлина е възможна преоценка на ценностите. В този случай човек започва да възприема щастието и страданието иначе. Отношение му към висшестоящите, равните му и висшестоящите става друго. Т.е., на човек е дадена свобода за преоценка – той може да се премести на друго ниво, имащо друга формула или да остане на нивото на своята природна формула.

Всичко зависи само от това решимо, което в дадения момент се развива в човек и определя как той ще се отнася със своите деца, как ще усеща своето взаимодействие с околните, до колко честността ще преобладава в него над лицемерието, любовта над плътските страсти, грижата за ближния над интереса от своето животинско съществуване и т.н. Всичко управляват решимо Обаче, освен тях съществува и влияние на външните фактори, например, общественото мнение. Всичко това е сведено в точна формула и определя поведението и самоусещането на човек.

Разликата в отношението към нисшестоящите, равните и висшестоящите се определя от това, че човек във всеки момент от времето се движи от предишно състояние в настоящо и бъдещо. Той само тогава се усеща динамически съществуващ. У него има:

а. Сили над които той вече властва, преодолял ги е;

б. Сили, с които вече действа сега и те са му равни, намират се в съдружие;

в. Сили, които го ограничават, управляват го.

Всичко това се определя от динамиката. Тя се характеризира със следното; ако човек има две състояния – минало и настояще – то безусловно ще има и бъдещо. В първото състояние второто е участвало в качеството на бъдещо, следователно, и у второто състояние може да има трето, а това означава, че съществува и минало.

Ето защо, дори и решимо да се е променило поне един път, то става въпрос за човек, а не за творение от животинско, растително или неживо ниво. Това е вече нещо растящо, т.е., заявяващо за себе си относно социума, Твореца в динамиката на миналото, настоящето и бъдещето и усещащо себе си относно тези въздействия по-силно от миналото, равно на настоящето и подвластно на бъдещето.

Възниква въпрос: може ли, вече изпитал желание на висша степен, изведнъж да станеш подвластен на желание от нисша степен? Това е възможно, ако човек усеща зависимост между нисшите и висшите. Чувствайки се зависим от нисшите той взима под внимание техните интереси.

Така се отнасяме с децата, защото това произтича от Твореца, който се отнася към нисшите с любов. Затова и в нас, раждащите деца, съществува такова естествено чувство, принуждаващо ни да бъдем зависими от тях. Естествено, че ние ги възвисяваме над нас.

По такъв начин, ние не можем да вземем в разчет нисшите, ако не ги смятаме по-висши от нас, в следствие на своята зависимост от тях. Иначе никога не бихме ги отчитали. Тъй като човек с погледа си винаги е устремен напред и нагоре. Така се отнасяме към околните: само в такъв размер, в който са ни нужни за предвижване напред, за реализация – да ни подтикват нагоре към висшата светлина – ние взимаме под внимание тях и всичко останало.

Затова и към децата, от една страна се отнасяме като към малки, а от друга считаме, че те са нашето бъдеще. Макар, че какво значи бъдеще? Никакво бъдеще няма! Ние смятаме така. Ако човек правилно се поправя, настройва, то към всичко се отнася както Твореца, в това число и към себе си.

Анатомия на желанието

Какво означава да изпитваш желание? Да изпитваш желание означава да усещаш дефицит, възприеман като страдание, предизвикващо стремеж към друго усещане, наричано – напълване. Да изпитваш желание означава да чувстваш върху себе си влиянието на две съставляващи: създаденото от Твореца желание и светлината, намираща се срещу него. Ако единият от параметрите го няма, изпитването на чувство е невъзможно.

Ако човек изпитва влечение към нещо или мисли за нещо, то това “нещо” обезателно съществува в някакъв вид, иначе в човек не би се появило стремеж към него. То възниква от усещания, от решимо, проявяващо се като зародиш на бъдещо реализирано състояние.

Защо човек е създаден от елементи, наричани от нас химически, електрически и т.н. Защо разнообразието на природата се е въплътило в такива параметри? Можело ли е да бъде друго?

От къде взимат своето начало всички тези несъществуващи всъщност и само относно нас проявяващи се елементи на неживата, растителна, животинска, човешка или духовна природа, взаимодействащи по между си по този особен начин?

От една страна, отчитайки, че виждаме всичко това, този въпрос сякаш е лишен от смисъл. От друга страна тъй като нашето изходно желание се раздробява на 5 съставни части (всяка, от които на още 5 и на още 5 и т.н.) и всички те слизат до нивото на нашия свят, пораждайки в него копия на духовния свят, по между им на различните стадии възникват взаимно проникване, спрягане: в растителното – неживото, в неживото – растително и т.н. Всяка молекула, всяко свойство ни се струват, че се намират в егоистично потребление, макар че, вътре в тях се намират Висшите сили, които действат за отдаване. Но силите, които ние улавяме, рисуваме в нашите егоистични желания – естествено са егоистични. Те ни се струват, от частицата до вълната като някакви биологически съединения, в които има развитие, т.е. съществува живот.

Какво означава “усещане за живот”

Какво наблюдаваме говорейки “съществува живот”? Произтича смяна на състояния, под влияние на някакви вътрешни и външни въздействия. Освен това, на всяко ниво тези състояния се развиват като правило, в направление на нарастване на егоизма. Когато изследваме системите на взаимовръзка между тези състояния, виждаме, че те еволюират също егоистично.

Това ние считаме за живот. Той се възприема, усеща, разкрива, състоящ се от две действия: свиване и разширяване, т.е., напълване и опустошаване. Само по такъв начин можем да го възприемем, изхождайки от това, че в нас възниква решимо, което или се реализира, или отмира (например под въздействие на страдание) и възниква следващо решимо. Така ние възприемаме света, сякаш съществуващ извън нас.

Да речем, че имам лошо настроение. Алкохола и наркотиците могат да подобрят моето световъзприемане но не моето да променят моето състояние .

Нашите желания, състоящи се от спектъра на всевъзможни усещания, стремежи, можем да подтиснем по определен начин , даже просто механически. Възбуждайки едни и подтискайки други желания, по такъв начин променяме усещанията в своето общо сумарно желание. В това се и заключава настройката на човек в нашия свят към по-комфортни състояния.

Трябва да отчитаме, че е необходимо да измерваме всичко относно целта на творението. Нужно е постоянно да проверяваме, съответстват ли тези състояния на целта на творението. Ако човек използва външни средства: възбуждащи, успокояващи, алкохол, танци, викове, без значение какво за максималната реализация на тези решимо, възбуждащи се в него съгласно програмата на творението, естествено всички те могат да му помогнат.

Ако действията са насочени не в посока на придобиване на свойства за отдаване, то естествено се появяват изключения и от развитието под въздействието на светлината и от развитието по пътя на страданието. Такова действие оказват например наркотиците и с тяхното използване никога няма да се съгласи Висшето Управление. То няма да позволи на човечеството по подобен начин да се изключи от предвижването към целта на творението.

Заедно с това, именно Висшето Управление и нанася на човечеството ударите, тласкащи го към използване на наркотици и заставящи го да страда. Смисълът е в това, че ние сме длъжни да осъзнаем злото, присъстващо в тези въздействия свише, които сами сме провокирали с това, че  не сме се поправили разумно и навреме.

Ние сме принудели Висшето Управление да въздейства върху нас с това зло, от което намираме спасение само в наркотиците. После сме длъжни да осъзнаем, че наркотиците са смърт и да започнем да воюваме със себе си, за да можем в края, от всички състояния от вътрешните войни да изберем правилната посока за предвижване към целта.

Какво значи “навреме”? “Навреме” съществува само теоретически, а не практически. Баал Сулам в статията “Към края на книгата Зоар” пише, че нашето движение напред става по “пътя на Кабала” и “пътя на страданието”. Невъзможно е да се предвижваме само по пътя на Кабала, т.е., постоянно и незабавно, правилно да реализираме решимо.

Ако решимо се възбужда и човек на основата на своите предишни състояния, с помощта на обкръжението си може незабавно, правилно да го реализира по пътя на уподобяване на Висшата светлина, то няма изоставане. Това и означава да се поправяме “навреме”. Ако той направи така не може това да стане “ навреме”. Човек изостава, това изоставане постоянно се натрупва, нараства и в резултат, води до криза, както лична така и обществена.

Желание и намерение

Намерението се явява следствие от въздействието на Твореца. Твореца е създал желанието. За да се повдигне над себе си, да престане да бъде неживо, желанието е длъжно да побере в себе си свойствата на Твореца, да отдава, т.е., противоположните му свойства, тъй като усещането може да го има само на контраста на свойствата. Затова в желанието, което даже не усеща какво именно желае (това е началния материал), трябва да се включат противоположните му свойства. Тогава това желание ще започне да се осъзнава, устремявайки се към определена цел.

В този случай можем да говорим за някакво развитие на вектор. Т.е., след като желанието се е устремило към желаемото, то може да оцени своя стремеж относно себе си или относно това, което желае. Получава се: от една страна, Твореца се явява желан, наслада, а от друга – еталона на противоположните свойства – творението.

След като, сътвореното желание за наслада се е усетило получаващо, то прави действие, наречено Съкращение (Цимцум). Макар,че по принцип това още не се усеща осъзнато от творението, а става над него отвън.

После, е станало смесване на свойствата за отдаване и получаване. Това е станало в момента, на т.нар., “разбиване на желанията”, макар че, всъщност се разбива не желанието, а неговия антиегоистичен екран. При това в желанието са се смесели намерението и желанието, където намерението да отдаваш, т.е., самото действие “да отдаваш” се нарича Творец.

В творението намерението “да отдаваш” и действието “да отдаваш” се реализират на материала “желание да получиш”. По такъв начин, ако Твореца просто отдава (за Него отдаването е Неговата природа), то за нас, за желанието да получиш, отдаването означава “да получиш, за да отдадеш”.

За да може това първородно желание самостоятелно да избира, т.е., съзнателно да стане подобно на Твореца, то трябва “да пропадне”: да се изключи от това високо състояние, в което усеща Твореца и свойствата да отдава и да премине към своята противоположност – да усеща само себе си: да получава или да отдава за да получи.

Ако творението работи само с желанието да получава, то се усеща на първоначалните, ниски нива на развитие като дете, което взима всичко, без да  мисли за нищо. Това е стадии с авиют 0,1,2. Когато авиюта стане по-голям (3,4), творението започва да разбира, че може да използва други и то в обратна форма, давайки им да придобият егоистично. Това вече наричаме “его”.

В детето „его“ не съществува. Тъй като “его” означава използване на другия за собствено напълване. Ако човек просто напълва себе си и той няма намерение да излъже друг или да го използва, то това не е его, а само проява на нашата изконна природа. Тя е в нас такава изначална – още преди да разберем, че съществува свойство да отдаваш, което можем да използваме за себе си. Затова не ни е нужно да поправяме това наше малко его – простото желание да получиш необходимото. Това е само използване на обкръжаващия ни свят за съществуванието ни.

Главното, което трябва да отделим това е порочността на потребителското отношение към другите. Ние сме длъжни да поправим това отношение като заменим използването на другите за своя изгода - обратно: използване на себе си за изгода на другите. Този преход от използване на другите като обект за получаване за себе си, за лична изгода към използването им в качеството на обект за отдаване, заради възможността да отдаваш се нарича преход от нашия в духовния свят, от земното в небесното, висшето.

В този процес не може да има никаква връзка, плавно приливане, преход на проява на едното чрез другото. Включва се съвършено друго усещане, абсолютно друг разчет, подход към всичко. Работи желанието, но то се явява само подпора на намерението, т.е., акцента, вниманието, ударението се пренасят не на желанието – защото то вече ще е напълнено, а на намерението, тъй като то ще бъде реализирано за отдаване. Затова и се нарича преход от едно кли в друго: почваш да живееш в намерения, а не в желания. Желанието се явява само спомагателно средство за реализация на намерението.

Да се докаже това, да се демонстрира на “масата” е невъзможно. Човек винаги може да каже: “не вярвам!” и да прекрати диалога. Обаче човечеството много скоро само ще дойде до това препятствие и ще опре до стената, а следващия етап е преминаването през нея. От тази страна на стената човечеството няма какво да прави. Кабала ни обяснява какво ни чака от другата страна, в какво е разликата.

Разликата е много проста. Тя е в промяна на наблюдаващия. Човека променил свойствата си и започнал да наблюдава природата алтруистично, изхождайки не  от естествените си свойства, а в съответствие с духовните си качества, духовните свойства, пред него ще се открие съвършено друго поведение на природата. Природата няма собствено поведение! Поведението на природата, това е поведение на наблюдаващия я свойство. В каквото състояние се намират келим на наблюдаващия, така той възприема природата.

Сега най-близко до това са стигнали учените. Тъй като техния стремеж за знание е върха на последното ниво на земното желание. Следващото желание е вече към духовното. Т.е., учените, като цяло са преминали всички стадии на съзряване на желанието, затова тяхната интеграция в Кабала може да стане бързо и просто.

Способна ли е галактиката да усеща

Усещането в нашия материал, който се явява желание за наслада ние наричаме усещане в него. Усещането е мярка за напълване на нашето желание.

При това има ли усещания в майката ние не можем да кажем, тъй като винаги съдим от гледна точка на усещащия. Да казваме, че някой усеща нещо е просто неправилно. Можеш да изхождаш само от това, което усещаш сам. Теоретически можем да предположим, какво чувства човек, масата, плъха или галактиката, но усещане би могъл да изпитва само непосредствено този, който усеща и реалността се възприема само от неговата позиция. Трябва да се намираш вътре в дадена материя, за да изпиташ същото което и тя и само тогава би трябвало да се правят изводите. Тъй като извън нас тази материя не съществува и ние не можем да говорим за нейните усещания. Усещащият това е човек, правещ подобни опити върху себе си.

В усещането за себе си човек преминава през няколко етапа на развитие. Има периоди, когато той се усеща като животно – на животинско ниво, или на неживо, или на растително. Тези нива в човек се наричат неосъзнати усещания. Намирайки се на тях, той не съзнава, какво се явява, а само чувства, че съществува, живее, макар че и това е под въпрос. Всъщност в каква степен неживата природа растенията и животните усещат, че съществуват и живеят? Възниква ли в тях, по принцип въпроса за своето”Аз”, за това “Аз съществувам, Аз живея”?

В животното това се проявява частично, при растенията в по-малка степен, а в неживата материя още по-малко. Това го няма практически даже у малкото дете. Само по-късно според степента на развитието на желанието се появява “Аз” и съответно на това – понятието “Аз живея”. Всички тези усещания ние разглеждаме като просто желание. Това е авиют на нива 0,1,2 и само на 4-тото ниво на авиют желанието за наслада започва да усеща даващия – Твореца.

Това става, защото се явяваме следствие от разбиването на келим. На някакво ниво на желанията ни, започваме да усещаме потребност в постигане на висшето. Тъй като вътре в нашето желание съществуват "парчета" от това състояние, в което сме се намирали, бъдейки слети със светлината, с Твореца.

Етапи на поправяне на желанието

Вътрешното ни кли, наричано “душа” се състои от много нива на авиют. На своето последно ниво на авиют в света на Безкрайността, то усеща както в себе си, така и в Даващия. Затова и прави Цимцум – поисква да получава заради Твореца, т.е., да работи за отдаване. След разбиването, преминавайки през хиляди години на развитие на различните желания, ние стигаме до такава степен, когато започваме да усещаме желание за висшето, духовното, по-голямото от нашия свят.

Защо към висшето, а не към земното, на това ниво, на което сме развивали желанията си до сега? Защото се развиваме вече на последния стадии на егоизма, който е бил свързан с намерение за Твореца. Затова сега у нас възниква намерение именно към Него. След Цимцум Алеф Твореца е скрит, намерението в нашето състояние работи по такъв начин, че ни настройва към Него. Ние започваме да усещаме стремеж към Твореца.

В човек се появяват два противоположни стремежа, затова той започва да страда. Иска му се земното, но едновременно с това и нещо друго. Той започва да се мята между тези два полюса. Обаче стремеж към Твореца в него още е егоистично. То трябва да се развие до състояние, наричано “ло лишма” (вече желае духовното, но за себе си). Тогава човек точно знае, че желае Твореца, желае да Му се наслади, да Го познае, да Го използва за себе си, да напълни с Него живота си. Т.е., намерението не е за отдаване, а за да погълне в себе си всичко и да стане велик, всеразбиращ, владеещ, властващ.

Това е първият етап на връзка с духовното, първата крачка към него. Тази крачка се прави още в нашия свят, но вече свързан с духовния. Човек вече е излязъл от пределите на нашия свят, стремежите му са насочени за наслада от обекти не от нашия свят, а от духовния. Тъй като намерението му е егоистично – за себе си, съгласно кабалистичното определение – се явява земно.

После, след всичките си неудачни опити да използва Твореца за себе си, човек започва да осъзнава, че това е невъзможно. Той винаги остава пуст. В края на това взаимодействие, той започва да привлича към себе си външната светлина. В Кабала това се нарича “сгула” – особено, чудесно свойство. Независимо, че човек се занимава с това в земните рамки, върху него свети, сякаш, копие от това, което става в духовния свят.

Свойството да отдава, което той е искал да използва за себе си, започва да проявява в него своето съвършенство. И тогава човек усеща своята ограниченост. Бъдейки нещастен и опустошен, човек иска да придобие това свойство на отдаване за себе си, така, че намирайки се в него никога да не се чувства опустошен и ограничен. Но сега, той започва да се стреми не към напълване с това свойство, защото това означава да зависи от него, а към това – просто да се намира в това свойство.

В резултат на тази игра – опит за егоистично използване на духовните свойства на отдаване – човек изведнъж открива преимуществата на простото пребиваване в процеса на самата игра. В това се и заключава принципа на прехода от състояние “ло лишма” в състоянието “лишма” (за отдаване). Т.е., още в егоистичното си състояние човек започва да се отнася към духовните си свойства като към свойства превъзхождащи земните, егоистичните.

Даже ако човек действително може да си ги представи по подобен начин и поиска да придобие желание да отдава, да се издигне над егоизма, да разкъса връзката си с него – това въпреки всичко е егоистично желание: да не бъдеш зависим, свързан, ограничен, опустошен. После и това състояние се променя – човек иска да си бъде безразличен, но и това желание е егоистично.

После, постепенно отвън идва енергия усещане, възможност, позволяваща на човек да излезе извън пределите на своето желание. Той започва да действа в името на намерението да отдава и да използва своето желание заради намерението си. Когато в него става нещо като фазов скок и той преминава в ново състояние, тогава можем да говорим, че човек започва да усеща света по-различен.

Вътре света действително работи на основата на отдаване и любов, но докато у наблюдаващия няма съответните качества, той няма да го почувства. Той ще вижда света през своите инверсни свойства, с които нищо не можеш да направиш – нито да убедиш, нито да уговориш. Може да му се разкаже и човек ще възприеме с разума си, но не повече от това. Тук няма да помогнат никакви прибори.

Усещане, разбиране, разум

Усещанията се различават от разбиранията по това, че усещанията не могат да бъдат по-големи, от техните разбирания. Усещането се явява първично, а неговото разбиране, осъзнаване, оценка – вторично. Тъй като, мозъкът е създаден в следствие на възникналата необходимост да се работи с усещането, по-точно с неговата трактовка и използване. Всъщност, можем да смятаме, че в човека няма разум. Творението на всички нива – неживо, растително, животинско, човешко – не притежава истински разум (в Кабала той се нарича “моха”), докато човек не започне да работи със своите намерения.

Когато желанията и намеренията се намират заедно и намеренията се използват за собствено напълване, човек се отнася към обкръжаващото го егоистично, прикривайки се, за да го излъже и подчини. Какво означава да излъже? Да включи желанието на околните в своите собствени.

Ние се явяваме обща структура в света на душите. Ако аз искам (даже теоретично) да включа всички души в себе си, да бъда най-главния, те всички са под мен – т.е., аз егоистично искам да ги включа в себе си – затова ми е необходим разум. Разбира се, става въпрос не за разум в рамките на нашия биологичен живот, а за разум на духовно ниво: духовно егоистично и духовно алтруистично.

Когато у човек се появяват авиют 3 и 4 и той започва да усеща другите като егоист и иска да ги подчини на себе си, тогава започва да използва разум. Дотогава той е имал само разум на животинско ниво – за инстинктивно напълване на себе си. Т.е., на това ниво разумът, фактически не работи. Той започва да работи, когато следвайки желанията си ние се стремим да подчиним, да привлечем, да включим в себе си останалите желания.

Този разум започва да се развива от нулево ниво. Нашият “животински” разум не взимаме предвид – той е пригоден само за поддържане на обикновения биологичен живот. Истинският разум става необходим на човек тогава, когато в него се развият желания да използва за себе си другите, себеподобни. Това е разум, произтичащ от разбитото намерение.

По-рано, в нашето поправено състояние, до разбиването на кли ние сме имали желание и намерение. Ако човек използва само желанието, без намерение да отдава, той се намира на нулево, първо или второ ниво на развитие на желанията. При разбиването на келим става смесване на намеренията и желанията. Сега ако човек работи с големи желания имащи авиют 3 и 4, той може да ги напълни само тогава, когато използва намерение да отдава за себе си, т.е., да отдава за да получи. Именно тогава у него се развива разума.

Това е разум от нашия свят, още егоистичен, но това вече е необходимото ниво, когато човек започва да разбира, че му е изгодно да използва други хора и от това в последствие той преминава към Твореца. За да използва твореца, да Го приспособи за извличане на изгода, човек се нуждае от егоистичен разум. После, той започва да използва този разум на друго ниво – за отдаване на Твореца. С други думи, разумът се проявява само наред с добре развит егоизъм и колкото егоизмът е повече, толкова и разумът е повече, пресмятащ как да използва егоизма.

Кога човек става творение

Ако желанието е инстинктивно, неосъзнато – това означава, че то още е недоразвито. То се намира на неживо, растително или животинско ниво и по принцип няма какво да говорим за него. Нас ни интересуват само граничните желания – на изхода от нашия свят в духовния. Тъй като човекът от улицата просто изпитва желание да излъже някой или да открадне нещо – това не се явява използване на другите.

От гледна точка на Кабала, неживите, животинските, растителните и човешките нива на поява на желания в нашия свят заедно със съответните им външни обвивки – съществуват без да разбират причината за своето съществуване. Тези нива може да си представим и по друг начин. Можем да раздели цялото мироздание на 10 части, да отделим някаква малко част и нея също да разделим на 10 части. Можем в животното, в растението и даже в минерала да намерим също 10 нива на желание, но нас ни интересува само това, което има отношение към човек и неговата мисия.

Затова ние разглеждаме непосредствено тези желания, които човек вече усеща като свои или чужди. Това може да стане само в този случай, ако той, дори в някаква мярка усеща Източника: който “го води за носа”, подтиква го, насочва го. Тази мярка, в която човек в своите желания започва да разкрива Източника на желанията, а в напълването – източника на напълването, можем да кажем, че човек става творение. Тогава той започва да определя себе си в качеството си на творение относно Висшата сила – Твореца. Човек сякаш се отделя от Твореца.

Всичко това започва да се появява в него само след дълъг период на развитие и няколко годишни занимания с Кабала, които са необходими за това човек да стигне до това ниво, където ще започне да се усеща като противоположен, противостоящ на Твореца. Той започва да възприема целия си живот, света в себе си около себе си като изходящ от Твореца и започва да строи своите взаимоотношения с Него в рамките на управлението чрез награда и наказание.

Човек вътре в себе си открива това усещане и неговия източник. Доколкото желанието му става постепенно съставно, в него се проявява такава част, която генерира свойствата на човека вътре в него. Естествено, отвън нищо не става – това са само вътрешни процеси. В него, сякаш се проявява “представител” на Твореца. С помощта на това свойство, на това разбиране на Твореца в себе си, човек работи относно Твореца, намиращ се отвън.

Стадии на развитие на кли

Това желание в човек се формира постепенно, поетапно, в съответствие с петте стадии на развитие на пряката светлина. То самото се състои от стадиите които са го формирали. Вътре в него, има всичко: от Кетер до Малхут. Има усещане за себе си и за Твореца. Тъй като, творението усеща в себе си състоянието на даващия – Кетер и своето състояние, на получаващ – Малхут, то строи вътре в себе си между тях модел на мирозданието.

Цялото мироздание се намира вътре в това кли. Отвън съществува Ацмуто – “нещо” което е породило даденото кли и нищо повече. Всичко, което наричаме Творец, представлява стадий Шореш, в това кли и тогава творението е последния стадий в това кли – стадий Далет.

Усещанията вътре в кли могат да бъдат на различни нива на авиют. Кли може просто да се усеща като съществуващо. То може да се усеща съществуващо относно своите свойства или други обекти. То може също да се усеща егоистично относно тях, а може да започне да се усеща и егоистично вече относно Даващия. Кли се усеща отрицателно относно Него, тъй като Той е Даващ, отнася се към Него не като към източник на наслада, а превключва на Неговата същност, на Неговото свойство – отдаване. Тогава започва да желае тази същност, иска да застане на Неговото място, да получи Неговия статус.

Такива са стадиите на развитие на кли и всички те съществуват вътре в самото кли. Затова в нашата природа виждаме, че когато кли се развива, то сякаш се състои от множество различни обекти. Всъщност няма никакви обекти: нито животни, нито растения, нито минерали. Просто нашето вътрешно желание е градирано по такъв начин, че именно така улавяме в него, своето желание, проявата на Висшата светлина.

Един от показателите на желанието е неговия авиют. Какво е това? Желанието за наслада се развива постепенно. То се развива из целия обем на мирозданието и във всяка негова част, във всяка проява относно себе си. То е това, което наричаме ниво на живота в кли, в човека. Авиют е показател за осъзнаване мярката на собствения егоизъм, своето “Аз”, проявяващ се в съзнателното творение. Затова у детето, няма никакъв авиют.

Сравнявайки различните степени на авиют, си изясняваме, че именно в тях спира, задържа се, проявява се информацията, определяща, по какъв начин авиют може да използва себе си, ако усеща Твореца и желае да се уподоби на Него. Авиют е материала, с който работим. Проекция на авиют навън, човек прави като разделя цялото мироздание на части: неживо, растително, животинско, човек, макар че такова разделение не съществува.

 

Всички тези части на мирозданието и човека в това число са включени в мен, съществуват в мен и се явяват части на моя общ егоизъм. Аз оценям, характеризирам, усещам всичко като съществуващо извън мен. Но това, което усещам се намира вътре в мен – навън няма нищо! Нито влакове, нито самолети – нищо! Ако бихме имали други органи на чувства, ако например, те бяха построени на неутрино ниво, щяхме ли да усещаме всичко това?! Всичко щеше да е абсолютно невидимо и несъществуващо за нас.

Само прониквайки в дълбочина на материята, стигайки до най-ниското й ниво и продължавайки нататък – там, където тази материя се е зародила – стигаме до Замисъла, за който можем да предположим, че се намира извън нас. Дори и в този случай, когато казваме, че той съществува, вече съществува вътре в нас.

Как се изучава науката Кабала

Науката Кабала изучаваме в този вид, който ни я предоставят кабалистите, тези които, вече са постигнали общото мироздание. Те ни разказват за нея, започвайки с тази изходна точка, от която всичко е станало и от нея - отгоре  надолу до нашия свят. Когато ние постигаме мирозданието, както навремето това са направили кабалистите, ние се движим отдолу нагоре. Това са два съвършено противоположни пътя. До тогава, докато човек не постигне пълната картина, той не може да направи правилно съждение за някакъв частен неин фрагмент. Затова в началото сме длъжни просто да изучаваме устройството на мирозданието в този вид, който ни е представено от кабалистите. Така учениците изучават физика, задавайки въпроси, за да усвоят по-добре материала. Когато човек го изучи напълно и главното – произведе в себе си необходимите изменения, за да усети това мироздание, той може да стане негов активен елемент, т.е., да започне да го постига активно – да разкрива за себе си в посока отдолу нагоре.

Неговото развитие се изучава отгоре надолу и тези, които още нямат духовни постижения, трябва да приемат този строеж в качество на аксиома. По този въпрос трябва да се повярва на кабалистите, друг изход просто няма. Тъй като става въпрос за друг свят – за свят, който сега не можем да постигнем, предвид отсъствие на подобие на свойствата му. Така и в нашия свят, постигаме всичко съгласно подобията на нашите свойства. Само според мярката на подобие ние можем да усетим това, което уж се намира около нас.

Така става и в духовното – висшия свят също ни се разкрива в съответствие с принципа на подобие на свойствата.

Ацмуто – непостигнатата същност на Твореца

Съществува Висша сила, която се нарича Ацмуто, което в превод означава “сама за себе си” или същност. Тя е непознаваема по принцип, тъй като няма никаква връзка с творението. Ние се отнасяме към творението, а Ацмуто съществува сама за себе си. Да говорим за тази Висша сила можем само от позицията на това, как се отнася към нас.

Обясненията в Кабала винаги са свързани с определени трудности, защото се намираме в рамките на пространството и времето, а в тези координати постоянно стават някакви промени: има движение на времето, движение вътре в пространството и не можем да излезем от тези рамки.

Опитвали сме се да се отделим от тях, но само сме ги видоизменяли по някакъв начин и нищо повече. Затова въпреки всичко сме длъжни да използваме понятия: по-рано – по-късно, по-високо – по-ниско, по-бързо – по-бавно, по-близо – по-далеч и т.н. Това няма да можем да избегнем, но постепенно ние ще изясним за себе си истинското значение на те&