"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Как обяснява Кабала причините за зараждането на физическия свят? Според Дарвин еволюцията е търсене в тъмното, хаотично разкриване на варианта, който в даден момент се явява най-добър за следващото мигновение. Той се избира за последващото развитие. Каквото се получи това и остава. По нататък, от няколко варианта се избира най-добрия. Зародил се, животът еволюира от по-прости форми към по-сложни.

Еволюцията според Дарвин е търсене без предварително зададени цели. Не случайно развитие, когато като резултат, в набора се включва всичко възможно на основание природните закони, без търсенето да е целенасочено към вече известна крайна цел. Теорията на Дарвин не взема под внимание формулата: “крайният резултат на действието е вече заложен в неговия първоначален замисъл”.

За разбирането, че всичко се развива не ни е нужен Дарвин. Това и без него е ясно на всички. Но твърдението, че всичко се формира само по материалния закон – по закона за развитие на егоизма е невярно. Тъй като в края развитието е длъжно да стигне до необходимостта от друго противоположно, алтруистично намерение. Или казано с други думи, вътре в егоистичното развитие се намира скрит противоположен на него алтруистичен процес, който определя външният егоистичен процес.

Духовните гени – решимо

Законът е такъв, че развитието става съобразно големината на проява и реализация на решимо (духовните гени). Тези решимо се намират, както в нас, така и във всеки организъм на всяко ниво – неживо, растително, животинско и се развиват по верига. Крайното звено на тази еволюционна верига е най-последното, предварително известното, съвършено състояние на природата.

Всеки миг поредният ген се проявява и иска своята реализация. Той се проявява не само във всеки от нас, а във всички организми на неживата, растителна, животинска и човешка степени на развитие. Те едновременно заявяват за себе си всевъзможни нива на различна гена информация, които се повдигат за реализация извън тези организми и всички те са взаимосвързани.

Разбира се, тази взаимовръзка не означава, че сега могат да се появят динозаври или да стане нещо, отнасящо се за друга епоха. Просто развитието става едновременно на всички нива, тясно свързани помежду си. Възникващите на Земята катаклизми също са целенасочени и предварително планирани. Техният смисъл е да доведат в крайна сметка, цялата система към съвършено състояние. В този процес не става нищо случайно, както на нас често ни се струва предвид отсъствието на информация. Нашето развитие става по степени, то е причинно-следствено и принудително. В него няма нищо доброволно, никакви случайност. Генезисът не протича по теория на вероятностите или комбинаториката. На нас само ни се струва, че случайността е възможна, тъй като ние нямаме пълни данни. Всъщност всичко е предварително планирано и заложено вътре в нас, както в спиралата ДНК, но нашата най-ниска степен се реализира именно така.

Смяната на решимо на всички нива – нежива, растителна, животинска и човешка природа се обуславя от общ механизъм, който “пуска” цялото развитие. Висшата светлина оказва на решимо постоянен натиск. Под неговото въздействие решимо се реализира, след което незабавно извиква следващо и следващо и т.н. Този процес ще се повтаря до тогава, докато не се реализират всички решимо. Говорейки на езика на Кабала АХАП на висшия духовен парцуф се намира в Галгалта Ейнаим на нисшия, предизвиквайки към реализация по ред всички решимо и по този начин определя процеса на развитие.

По такъв начин всичко е взаимосвързано и се развива едновременно. Съществува първоначален период в развитието на нашия свят и човека в него, но има и последващ етап, когато, стигайки определено ниво на развитие (от края на XX век) човек, поправяйки себе си поправя и света.

Ролята на човека в процеса на еволюцията

Ролята на човека в този процес е различна от участието на останалите творения. В човека, сякаш присъства елемент на случайност. Сама по себе си цялата система е строго детерминирана, зададена: нейното начало, край и всички междинни състояния.

Това също можем да кажем и непосредствено по отношение на човек, но човек може да се намеси в този процес: човек има възможност да го ускори, по някакъв начин да го видоизмени относно себе си и цялата останала природа така, че да го направи творчески, целеустремен и приятен, а не принудителен, протичайки под натиска на страданията. Това се отнася, както за физическите недъзи, така и за духовните мъки.

Непоправеността сама за себе си означава всяко несъответствие на човешко поведение на зададеният свише алгоритъм, който той е длъжен да следва. Това понятие е приложимо само за човек, защото всички останали природни елементи зависят от него. Неговата непоправимост неизбежно води след себе си до дисхармония във всички останали елементи на природата. Включвайки ги в себе си, той сякаш ги поправя, макар че сами по себе си те не се нуждаят от поправяне.

Защо  е необходимо на човек да премине процеса на поправяне? За да се повдигне до нивото на Създателя. В търсене възможности за поправяне и пълно съответствие на зададеният свише алгоритъм, човек започва да разбира замисъла на този алгоритъм.

Страданията и наслажденията в този процес се явяват само сигнали за това, правилно ли действаме и как трябва да постъпваме: въпреки страданията, гонейки наслажденията или повдигайки се над тях. Те се проявяват само за това, за да знаем как грамотно да реализираме върху себе си програмата на развитие.

Еволюцията в природата не съществува

Следва да отбележим, че това развитие не протича в природата. То се състои в адаптацията на човека към това пространство, което обитава. Затова можем да кажем, че еволюция в природата не съществува. Тя става само в разбиранията на човек, в осъзнаването на обкръжаващия свят и тази сила, която му въздейства. По такъв начин еволюцията е проекция на познанието, а не на самата природа. Това, което ние приемаме за еволюция, всъщност се явява форма на нашето отношение към Висшата сила.

Природата по никакъв начин не се променя. Невъзможно е от едно нейно ниво да се премине на друго. Дарвин е грешил считайки, че безгръбначните могат да се развият и да станат бозайници, а бозайниците – човек. Всичко е абсолютно твърдо за програмирано в наличните 4 природни стадии и един стадий не преминава в друг. Между тях съществуват междинни етапи като например – коралите (междинен стадий между неживото и растително ниво) или маймуната (междинен стадий между животинското ниво и човек), но те са строго фиксирани именно в качеството на междинни. Не може да има никакви отклонения нито в едната нито в другата посока.

В тази йерархия всичко има строго определено място, то не се преобразува от вид във вид. Динозавърът не може да стане човек в резултат на своето развитие. Той може или да умре или да се превърне в по-развит динозавър. Даже на нивото на видовете един вид не може да се развие в друг. Разбира се може изкуствено да кръстосаме куче с кокошка, получавайки неизвестно какво, но природата се противи на подобен вид кръстоски, те са противоестествени. Във всяко същество има негов зададен ген, определящ рамките в които то ще се развива. Всяко ниво трябва да се развие до своето поправено състояние и не може да има преход от едно ниво в друго.

Появата на човека

Раждайки се, живота от нежива природа преминава на растително ниво, по-късно на животинско и в резултат се появява човек, обаче това съвсем не означава, че от неживата природа са възникнали растенията, от тях животни, а от животните човек.

Този процес може да се обясни с езика на Кабала,  по следния начин. Висшето ниво вика за живот решимо. Сфира Кетер извиква за живот сфира Хохма. При това Кетер не става Хохма, прекратявайки съществуването си в качеството си Кетер. Раждайки се от Кетер, Хохма е сфира от съвършено друг тип, друг вид, друга природа.

Но сфира Хохма намира ли се  в сфира Кетер до раждането си? Ако не, то се получава, че Кетер поражда Хохма от нищото? В Кетер има зародиш, първия стадии (бхина Алеф) на Сфира Хохма,  и затова тя не не се появява от нищото.

Дарвин е считал, че от минерала може да се получи растение, от растението животно, а от животното човек. Практиката обаче показва, че това не може да стане. Но неживата природа се развива вътре в себе си и предизвиква поява на гени, формиращи растителната природа. Растителната природа, развивайки се предизвиква възникване на информационни гени, решимо – следващото природно ниво.

Но предшестващото ниво не става следващо в резултат на собственото си развитие. Решимо “бет-гимел” (второ-трето) не може да стане решимо “алеф-шореш” (нула-първо). То може само да се анулира или обратно, да окаже такова въздействие което да извика към живот следващото решимо (но само да го извика към живот!). Следващото решимо вече го има в наличие.

Всички решимо се намират в света на Безкрайността, в точката, наричана “еш ми айн” (нещо от нищото), която произлиза от Твореца. Целия процес на развитие отгоре-надолу и от долу-нагоре, представлява реализация на тези решимо, намиращи се в тази точка. По такъв начин, неживата природа извиква към живот растителната по-нататък се пробужда животинската степен, а после и човек.

Закон за “отрицание на отрицанието”

Предишната степен, чрез своята завършеност извиква за живот следващото, по-развито ниво, което съществува вътре в нея в режим на очакване. По такъв начин, появата на решимо – това е изход от заложеното в корена. В корена е заложено всичко и по-нататъшния процес се явява само реализация на това, което вече съществува в него.

Следващата степен възниква, когато предишната напълно е изчерпала себе си, проявявайки се като абсолютно зло, нещо ненужно и вредно. Този процес, всъщност се описва от известният ни закон за “отрицание на отрицанието”. Отделянето от предишната степен води до поява на следващата. Но следващата степен не се явява пряко, породена от предната, която вече не съществува, а се явява производна на съвършено друг ген. Пълното завършване на предишната степен служи само като сигнал за начало за развитие на следващата.

По такъв начин, раждането на човека е предшествано от съществуването на маймуната и в определен смисъл може да се каже, че човек е произлязъл от нея, разбирайки, че развитието на маймуната е дало тласък за появата на човека. Външно логически и исторически, човек се е развил след развитието на маймуната и е произлязла от съвършено друго решимо. Само външно, в историческа последователност изглежда, че от маймуната е се е породил човек.

Така е и във висшите сили – още до тяхното слизане до нивото на нашия свят и материализацията им в обектите става следното: Кетер ражда Хохма. Как той може да роди Хохма? В него се проявява съвършено друго решимо, което вече е заложено вътре и което чрез определено количество действия е длъжно да се роди. По такъв начин физическия обект става носител на новия тип решимо.

Човек включва в себе си цялото мироздание

“Включва в себе си” това означава, че всичко намиращо се извън него всъщност го има вътре в него.

Човек се явява най-висшето по своето развитие същество в цялото мироздание. Изключение прави само Твореца. Тъй като, Твореца не се явява същество и не се отнася към мирозданието, а се намира над него то най-високо развитото създание се явява човек. Той включва в себе си корените на абсолютно всичко, което се намира под него.

Развитието протича отгоре-надолу: Творец – човек – всичко останало (животински, растителни, неживи форми на духовен живот и материална).  По такъв начин, ако човек се явява висшата форма на живот, то всички сигнали изходящи от твореца към всички останали форми на живот, минават през него. Мирозданието е устроено на принципа на пирамидата.

И обратното – всичко, което се намира под човека, на свой ред, сякаш повдига своите желания и искания през всички нива отдолу-нагоре – към човека и чрез него към Твореца. Защото, от една страна човек се явява най-висшето създание, а от друга, той сякаш е най-лош от всички останали. Висш е защото, през него минава цялото благо, което слиза от твореца към останалите обекти на мирозданието. Най-лош е по причина, че всичко повдигащо се от мирозданието към твореца, преминава през него като отрицателно, като МАН. В резултат се получава, че намирайки се на даденото ниво на съществуване, човек се разпорежда и е отговорен за всичко. В края на краищата той обединява в себе си цялото мироздание, включвайки и себе си.

Даденото твърдение се отнася, както за всяка личност по отделно, така и за цялото човешко общество, защото съществува закон: частното и цялото са тъждествени. Ние едновременно се явяваме част от един организъм и неговото цяло. Ако става въпрос за това, кой съм сега, то аз се явявам част от организма, а ако разглеждаме, как аз съм длъжен да се отнеса с Твореца, то аз се явявам цялото. Твореца се отнася към всеки от нас и като към част, и като към цяло. В първия случай за да ни поправи, а във втория се обръща към нас като към вече поправени елементи, когато всеки човек застава пред Него в качество на пълно, цялостно творение – Адам.

Съзнателното включване в процеса на развитие

Днес ние  съществуваме в определена среда, която наричаме “нашия свят”. Тук ни обкръжава природа, която всъщност се явява не “нашия свят”, а просто сума от векторно въздействие върху нас. Само в нашите сегашни келим тя се усеща като: неживо, растително, животинско и човешко обкръжение. В действителност това са духовни полета и сили, които са възприемани от човек под формата на “нашия свят”.

Вътре във всички тези сили ние сме длъжни да намерим оптималното и единствено възможно въздействие, което ще доведе цялата тази система до вярна реализация, правилно състояние, наричано Пълно Поправяне. Ние по неволя сме длъжни да участваме в този процес, но сме длъжни да стигнем до съзнателно участие. Задължени сме да добием желание да познаем този процес, неговия алгоритъм, силите, необходими за реализацията му и правилно да го реализираме.

Степента, в която ние сме в съответствие с нивото на развитие на самите нас и цялото мироздание, действаме по най-правилен начин – нашето участие в този процес се усеща като добро и самия той става творчески и благ. Според степента на нашето правилно отношение към този процес на управление, ние усещаме в него част от окончателното състояние. То се усеща от нас като наслада, напълване, постигане и т.н.

Ако не се включим в неговия ход реално, здраво, осъзнато, Той автоматично иска от нас участие, сякаш принуждавайки ни да бъдем съпричастни към него по неволя, което се възприема от нас като отрицателно въздействие.

По такъв начин духовните цунами (а също и физическите), преминаващи през нас, се явяват само следствия на нашето неправилно или непълно участие в процеса на поправяне. Те вече са били много в миналото, случват се сега и ще стават и в бъдеще. Те възниква и ще стават всеки път на различни нива в зависимост от общото формиране на човечеството, което съответно на своето развитие е длъжно съзнателно да участва в процеса на поправяне.

По такъв начин процеса на поправяне въпреки всичко се осъществява, но не става за наша сметка, тъй като ние не го допълваме с нашето съзнателно участие. Той остава за нас, като дълг и ние сме длъжни да го реализираме, тъй като не можем да прескочим на следващата степен, ако след нас всичко са свършили “цунамите”.

Ние трябва да се включим в хода на събитията, иначе не бихме могли да разберем следващата степен и да се намираме на нея. Процеса на нашето развитие е длъжен да мине чрез нас: възприемане, включване, поправяне. Ние сме длъжни да осъзнаем процеса, тъй като извън нас той си продължава.

Понятие за управление

Кое е по-правилно: да концентрираме усилията на човек (в това число и в сферата на науката) за промяна на обкръжаващата ни природа или да се съсредоточим за поправяне на самия себе си – тогава природата се коригира автоматично, като част от поправянето на човека?

Но проблема е в това, че природата е поправена. В мирозданието няма нито един не поправен елемент, освен човек. Ето защо от поправяне се нуждае само той, т.е. неговото отношение към света, мирозданието, общата сила, Твореца, което е едно и също. Затова на нас не ни е нужно да се обръщаме към природата и да се опитваме да я поправяме – там няма нищо за поправяне.

Към която и част на природата да сме се обръщали, накрая носим само изкривяване. Да поправим можем само човек, неговото отношение, неговото включване в процеса на реализация, благодарение, на което цялата природа ще се възприема като поправена. Защото всъщност в нея няма нищо не поправено.

Поправяйки себе си, човек е длъжен да се сдобие с възможност за управление на себе си, което включва  знание за собственото сегашно и бъдещо състояние. За да може да управлява, човека е длъжен точно да знае с какви сили разполага и по какъв начин може да достигне следващото състояние. Има ли контрол над това, което прави, води ли разчет, отчита ли грешките и т.н.

По такъв начин управлението е много сериозен процес. То включва в себе си понятия като: “рош” (глава) и “гуф” (тяло) на духовния парцуф. Това е точният разчет на миналото, настоящето и бъдещето, корекция на грешката, познаване на целите и взаимодействие на всички съставки на процеса. Това е точната информация на процеса, решимо. Човек е длъжен да достигне състояние, когато ще може да управлява себе си. Все пак в него е заложена определена степен на свобода и именно тази степен на свобода на участие в общия процес, го прави централен елемент на цялото мироздание.

Цялото мироздание е направено по такъв начин, че протичащия в него процес зависи от непосредственото участие на човек. Всичко съществува около него и зависи от него. Съответно на това, човек изпитва положителен или отрицателен натиск: в зависимост от това, какъв елемент този процес се явява – творчески, положителен или обратно.

Под управление се има предвид прехода на елемент от сегашно в следващо състояние. Не просто въздействие, а точна реализация на определена информация – решимо: когато е известно следващото състояние, към което даденото решимо е длъжно да стигне и съответствено с това, да се задействат сили, за привеждането му в това състояние и раждането от него на следващо.

Има ли връзка между духовния и материалния свят? Всъщност не съществуват разделени понятия “нашия свят” и “духовния свят”. Тези термини са въведени само за удобство.

Ниво на приемане на решение

Започвайки да усеща Висшия свят човека се реализира чрез духовните сили, възприема ги заедно с нашия свят като едно цяло. Той вижда, че стои зад всеки предмет или явление от нашия свят, чувства силата, обезпечаваща  управлението им и движението им и човек започва да се отнася не към самия предмет, а към силата която действа на него.

Така обикновения човек от нашия свят вижда само някои събития. Членовете на правителствата, например, разбират от какво са били предизвикани и за каква цел. Четейки във вестниците за провала на политиката или за други събития, читателят не се досеща, че тези статии са били поръчани, заплатени и са се появили с определена цел в пресата.

По такъв начин, съществуват хора, за които тези статии отразяват действителността, те са убедени, че всичко написано в тях е истина. Има хора, които съчиняват тези статии и знаят, какво и защо са длъжни да напишат. Има и хора, които са по-главни от останалите и те поръчат тези статии.

Човек е длъжен да се повдигне над своето ниво, а не просто да фиксира ставащото: тук има протест, там цунами, другаде суша. Той е длъжен да стигне до това ниво, където става процеса на взимане на решение. Даже още по-високо – на нивото предшестващо вземането на решенията, да се окаже там, където става сравнението на наличното и целевото, нужното. След сравнението се взема решение, което след това се превръща в реализиращи сили, спуска се в нашия свят и се въплъщава в нашата материя.

Всичко зависи от това на какво ниво човек ос&