 |
Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасния дар на природата Алберт Айнщайн |
|
|
|
 |
|
|
|
Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасния дар на природата Алберт Айнщайн |
|
|
|
|
|
|
Кабала и науката – точки на пресичане
Как да ги възприемаме, разглеждаме, изучаваме зависи напълно от нас, т.е. от изследователя използващ някакъв прибор.И когато това се изясни, започнаха да се появяват въпроси: притежават ли вълните, а и цялата обкръжаваща ни материя някаква определена форма или тя е “такава каквато ние е възприемаме”? Тази дилема порази учените: какъв в действителност е нашия свят? Ако бихме използвали други прибори, то бихме открили не вещество, а вълни, различни видове плазми или енергии. В последните години учените се доближиха до разбирането, което отдавна е открито в науката Кабала: извън човека не съществува никаква реалност, която бихме могли да открием и изследваме освен, в съответствие с нашите органи на чувства. Обкръжаващата ни реалност, както утвърждава науката Кабала, това е висша светлина, някакво силово поле. И каква картина на света възприемаме, зависи от това под какъв ъгъл, в съответствие с какви наши свойства, условия и трактовки я разглеждаме. Нашето възприемане на света се променя в зависимост от нашите органи на чувства, подобно на промяната на холографското изображение в зависимост от ъгъла на наблюдение. Науката Кабала обяснява това така: няма разлика между духовното и материалното. Ако човек разбере как възприема материална картина, по какъв начин му се представя, ще му е много по-лесно да премине към духовно възприятие. Всъщност един и същ човек възприема и двата свята. Науката Кабала твърди, че целия материал на творението е желанието да получаваш. И това желание изисква напълване. А напълването си то усеща в съответствие със свойствата. Ако желанието да получиш е малко, то усеща само своя живот, своето съществуване. Това виждаме като пример в неживата природа и растителния свят, а също и при животинското съществуване на най-просто ниво. Ако желанието за получаване е по-голямо, то развива наред със себе си умствена система, помагаща му да достигне напълване. Наред със сърцето – желанието за наслада – възниква и разума. Колкото е по-голямо желанието, толкова е по-изострен разума в търсенето на начини за напълване на желанието. И колкото е по-съвършено творението, толкова са по-съвършени в него тези две части. Желанието да получиш достига състояние, когато става способно да възприеме цялата реалност, т.е. да получи цялото полагащо му се напълване (на предишните нива е възможно само частично напълване). Ако в нас преобладава желанието за земни наслаждения, то и разумът ни ще е зает с търсене на пътища за напълване именно с това желание. В желанието има определени вътрешни свойства и светлината, която го напълва, заедно с него създава общата картина на света, реалността. Действителността не е това което се намира пред нас, не е това което съществува извън нас. Тя напълно зависи от нашите свойства. В нашата реалност има открита и скрита част. Тя се дели на нива: нежива, растителна, животинска и човешка; на твърди тела, течности, газ и т.н. И всичко това е в съответствие с нашите свойства. Ако променим тези свойства, то и реалността ще се промени. Тук нещата стоят точно както при елементарните частици: гледайки от една страна виждаме, че това е вещество, а гледайки от друга виждаме, че са вълни. Всичко зависи от това как гледаме. Така сме и ние: ако се променим, бихме виждали съвсем друга реалност, съответстваща на новите ни свойства – например бихме откривали вълни там, където сега виждаме твърдо тяло. Преди 30-40 години започна кризата в науката. Учените започнаха да разбират, че тя не може да се развива повече, без да се взимат в предвид свойствата на човека изследовател. Именно затова в наши дни, когато науките вече достигат предела на развитието си, те се оказват в "задънена улица". Науката винаги е твърдяла, че възприемаме света по определени закони, без зависимост от личността на изследователя. Но когато се изясни, че всичко зависи от това как се променяме ние, цялата картина на света се обърка. По такъв начин започна да се проявява връзката между науката и Кабала. И ако преди 20-30 години беше невъзможно даже да се говори с учени за Кабала – те въобще не възприемаха подхода и. Днес те вече са готови да се вслушат и приемат твърдението, че всичко зависи от нас, от човека и всичко което възприемаме за реалност е отпечатък на свойствата ни. Всички наши усещания, всички наши действия съществуват само в този свят, който си представяме и не съществува никаква реалност сама по себе си. Ако променим ъгъла на виждане, т.е. свойствата си ще видим вместо вещества – вълни, а вместо вълните – вещество. Нещо подобно откриват изследователите на елементарните частици през 20–30-те години на миналия век. Днес ние можем да говорим с учените и заедно с тях да се обърнем към целия свят с нови обяснения за устройството му. Това е същински преврат в мирогледа и последствията му ще са огромни и много значими. Всичко зависи от нас, всичко всъщност зависи от вътрешното състояние на човек. Цялата система от закони на този свят, всички наблюдавани от нас връзки и съответствия между частите на света – всичко това зависи от нас. Няма никаква обективна реалност. А щом е така е необходимо да знаем само едно: по какъв начин да се променим, под какъв ъгъл да разглеждаме абстрактната висша светлина, пребиваваща в абсолютен покой, така че тя да се прояви по най-добър за нас начин, в оптимален вид. С това се занимава науката Кабала. Противоположно на всички останали науки, тя не се занимава с изследване на материята извън нас. Тя изначално говори за това как е длъжен да се промени човек, за да се промени и възприемания свят. Всъщност това е цялата наука Кабала. Картината на света, каквато днес ни се представя е ужасна. Светът е потънал в пълно отчаяние: от тук и стремежа към наркотици, кризата на семейството и обществото в цяло. Но всичко това не е защото така е устроен света. Това е само заслепяване на растящото в нас желание: нали именно то поражда нашата представа за света, проектирайки се на свойствата на висшата светлина. Преди няколко години, започвайки да осъществявам контакти с учени, аз открих, че те са готови да възприемат тези идеи и да се съгласят с този подход. Те са готови да сътрудничат и разбират, че в това е бъдещето на науката. Науката на бъдещето – това е науката Кабала. Тя ще даде правилно отношение към света. Преди считахме, че този свят съществува сам за себе си – независимо от нас. Но сега учените се съгласяват с нашия способ за изследване на света. Те самите се приближиха към този подход по пътя на експериментите и изследване на реалността.Те “превключиха” възприятията вътре в човека и пренесоха вътрешността на човека така, че да е причина за ставащото отвън. Сам по себе си света не се променя. Света това е висшата светлина, пребиваваща в абсолютен покой. И за това четем в последните научни статии. Астрофизиците, например, твърдят, че Вселената е единна мисъл, действаща разумно и целенасочено. Еколозите са стигнали до извода, че нашата планета с атмосферата и всичките си природни прояви се държи като живо същество, притежаващо разум и програма за действие, и реагира на нас като на жив обект. На тези основания учените стигнаха до извода, че и Вселената и земното кълбо и всичко което съществува на него, от най-простите животински форми до глобалните системи – всичко това е отпечатък на човешките свойства. Затова в крайна сметка, всички науки, развивайки се в продължение на хилядолетия са успели да обхванат само много тясна област от изследването на действителността. На тяхно място идва науката Кабала, която поглъщайки ги ще си сътрудничи с тях и ще обяснява на човек как правилно ще изследва истинската реалност. Реалността се проявява за нас в съответствие с принципа за подобие на свойствата, при съпоставяне на нашите свойства с тези на света. Всяко явление ни се открива само при уподобяване на свойствата ни към явленията. Това можем да обясним с прост пример: звуковите вълни съществуват извън моето ухо, но аз ги възприемам само при условие, че вътре в мен има система, способна да ги възпроизведе. Най-простата аналогия – радиоприемника. Ако вътре в него има контур на колебание създаващ вълна, съвпадаща по честота с външната, произтича резонанс: приемникът сякаш захваща вълната отвън и я провежда до слушателя. По такъв начин, за да уловя вълна, аз трябва да притежавам някакви съответстващи на нея свойства. Ако искам да възприема някаква определена част от действителността, аз съм длъжен да знам първоначално, какви вътрешни свойства трябва да притежавам. Ние се раждаме с 5 органа на чувства. Във всеки от тях има определена област за възприемане, в която се фиксират всички наши реакции на ставащото отвън. Ние възприемаме със слуха си не всички честоти около нас, а само в определен диапазон: да кажем от 15Hz до 15KHz. Така са устроени и всички останали органи на чувства. Създадени сме по начин, че светът ни се открива само в пределите на нашите 5 области на възприемане. Ако имахме допълнителни органи на чувства, с други области на възприемане, картината на света би изглеждала съвсем друга. Картината на света е това което си представяме вследствие на реакциите ни на нещо намиращо се отвън. Отвън се намират вълни, висша светлина. И от всички тях ние улавяме само незначителна част, ограничен набор от впечатления в определен честотен диапазон. Това е и всичко, което в крайна сметка създава нашата картина за света. Така възприемаме и самите себе си и обкръжаващата ни реалност. И разбира се, тази картина е отпечатък на нашите свойства. Ако някой по рождение е лишен от един орган на чувство, неговата представа за света се различава от нашата. И ако в нас се появи допълнителен орган за възприемане, картината за света също ще се измени. Науката се развива в резултат на изследване на тази картина. Човек, ограничен от свойствата си, не може да изследва това, което се намира извън границите на възприятията му. Затова е необходимо допълнително свойство, което се нарича екран или шести орган на чувство. Науката преживява криза, но развитието й не е завършено: необходимо й е да премине на по-високо ниво. Ние не можем да променим нашите природни, телесни органи на чувства, затова възприемаме обкръжаващият ни свят като единна картина. Но ако в нас се появи орган за възприемане, способен да се променя, благодарение на него би ни се открил променящ се свят. Именно това става, когато придобием нова възможност – с помощта на екрана да възприемаме друг висш свят. Науката Кабала обяснява на човек, как да усети, улови, възприеме реалността в съответствие с неговия избор, настройвайки допълнителния вътрешен орган за усещане – екран, кли, душа (всичко това е едно и също). Въпрос: Колкото и човек да се променя, природните закони са непроменими, независимо от неговия мироглед. Природата, която може да ни унищожи, да ни нарани или да ни достави наслада, остава една и съща. Вие можете да ни променяте до безкрайност, но ние ще страдаме от жестоките прояви на природата. Мисля, че преведох достъпен за разбиране пример. Разглеждайки предмет чрез един прибор, аз виждам вълни, а чрез друг – вещество. Някои твърдят, че реалността не се променя. Но всъщност се променя и тя зависи от мен – от моите свойства. Ако аз променя своите свойства – и ще се промени. Възприеманата от нас реалност не съществува извън нас. Всичко видимо, чувано, усещано от нас са само наши усещания. Не може да се твърди, че такава реалност съществува извън нас. Още никой не е излизал извън себе си и не е възприемал реалността по друг начин. Резултатите от научните опити и изследвания показват, че вижданата от нас картина се променя, ако ние променяме себе си. Сега говоря не от позиция на Кабала, а имайки предвид учените. Те вече разбират, че променяйки човек може да се промени света, тъй като той е отпечатък, отражение на свойствата ни. Ние сме свикнали, че света съществува сам по себе си, независимо дали се намираме в него или не, че вселената, земното кълбо – всичко съществува и без човек. По-късно започнахме да разбираме, че картината на света зависи, както откри Айнщайн от скоростта на предвижването. С увеличаване скоростта на движение, реалността ми се представя в друг вид: променя се времето, променя се разстоянието. Т.е. постоянните по нашите предишни представи, величини се оказват непостоянни. По този начин всичко е относително. Какво означава “относително”? това означава, че всичко се променя относително мен, относително моите свойства. После възниква теория (също успяла да остарее), която твърдеше, че възприеманата от мен реалност сама по себе си не съществува, а се явява съчетание на моите свойства и външната среда. Има нещо извън мен, но аз улавям само неголям отделен фрагмент, съответстващ на диапазона на възприемане на моите органи на чувства. Благодарение на зрението, слуха, осезанието и т.н. се формира определена картина, която се явява част от някаква огромна обща реалност, намираща се извън мен. За последните 30-40 години учените стигнаха до извода, че извън нас въобще няма никаква реалност. Възникващата пред мен картина зависи изцяло от моите свойства, от моите вътрешни параметри. Аз усещам, улавям не обкръжаващото ме, а своята реакция на нещо външно. Например, моето тъпанче реагира на външната вълна, в съответствие с това аз улавям определена част от тази вълна. Около мен могат да съществуват много звукови вълни с високи честоти, но ако тъпанчето ми е увредено, то аз бих усещал само своите слаби частични реакции на ниските честоти. Само тях бих улавял, нямайки никакво понятие, какво всъщност става извън мен. В мен няма прибор за сравнение, за да си изясня това. Аз приличам на черна кутия с 5 отвора: 5 органа на чувство, съответстващи на 5 вида възприятия: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус.
Рис. 1 Аз усещам своите реакции на това което се намира извън мен. Но какво всъщност се намира извън мен аз не знам. Сумата от тези реакции ми рисуват картината на света. Това е моят свят. Т.е. това не е външна картина, намираща се извън мен, а отпечатък, проекция на моите вътрешни свойства, явяващи се резултат от работата на органите на чувствата. Съвременната наука стигна до това едва сега, когато науката Кабала говори за това отдавна, в продължение на хилядолетия. Не трябва да се суетим, занимавайки се с търсене на нещо извън нас. Това сме правили хиляди години и сме видели, че в реалността не трябва да променяме нищо. Необходимо е да променим своите свойства и така да променим реалността. Да променим свойствата си не означава да станем по-добри, да установим между хората добри отношения, и тогава на всички да им бъде добре. Това не е вярно. Необходимо е да променим свойствата си в съответствие с намиращата се извън нас висша светлина. Ако аз направя това, висшата светлина ще преминава през мен без всякакви прегради. И тогава ще започна да се усещам съвършен, както в своите чувства, така и в осъзнаване на своето местопребиваване. По какъв начин правилно да съпоставя своите вътрешни свойства с висшата светлина, именно затова говори науката Кабала. Това се прави с помощта на екрана. Желанието да получаваш, егоизма – това всъщност са стените на черната кутия (по смисъла на Графика 1). Ако поставим на тези стени екран (масах), то ще уподобим нашите вътрешни свойства на свойствата на външната светлина.И тогава ще достигнем тази реалност, която не ни притиска и разрешава всичките ни противоречия. Светлината се възприема от нас като наслаждение, мъдрост, знание, постижение. Въпрос: Това ни се струва нереално. Ще се окажем в идеално състояние? Има ли хора в света, стигнали до това и колко са? Към сегашна дата – действително не са много. Но, развивайки се човечеството ще дойде до състояние, когато ще усети необходимост да се променя. Иначе не бихме могли да се избавим от бедите, нещастията, страданията. Работата е в това, че висшата светлина е противоположна на нашите свойства и в съответствие с това ни притиска. Нашия егоизъм постоянно расте и контраста между нашата егоистична природа и твореца се проявява все повече и повече. Затова, това, което е вътре в “кутията”, в сравнение с светлината се възприема като тежък живот, който от ден на ден става все по-лош. Нямаме друг изход освен да пристъпим към промяна на самите себе си. Науката, в това число, психологията, социологията, екологията, знае за това. В някакъв момент специалистите от всички области на човешката дейност в един глас посочиха, че без промяна на качествата ни в съответствие на реалността извън нас, ще стигнем до трагично състояние, до опасност от унищожение. Нашата реалност се дели на две части: реалността, която усещаме до махсома (“граница, бариера”) в този свят и реалността, която се усеща над махсома. Който се намира в реалността на този свят усеща това което усещаме всички ние. Повдигналите се над махсома в някаква степен съвпадат по свойства със светлината и в съответствие с това усещат висшата реалност. Отъждествявайки се с душата си, той вече по друг начин възприема времето, усеща съвършенство и вечност. Заедно с това, както преди притежавайки тяло, той усеща и това, което се намира в нашия свят. Въпрос: Съществува ли някакво максимално ниво, което може да достигне човек преминавайки махсома? Аз говоря за шестия орган на чувство, който развивайки се достига тъждественост със свойствата на светлината. Това е духовна енергия, пребиваваща в абсолютен покой. Ако човек придобие свойствата й, в следствие с това той ще усеща вечността и съвършенството. Въпрос: Съществува ли нещо над това? Над това нищо не може да бъде. Въпрос: Човек способен ли е да достигне това? Човек е длъжен да достигне това! В продължение на цялата история ние се развиваме от низшите желания – плътските, през желанията насочени към пари, слава, знания и до желанията за стремеж към духовното. Във второто хилядолетие ние стигнахме до състояние, когато желанието да получиш в по-голямата част от човечеството достига до ниво приближаващо се към духовното.
Рис. 2 Затова човек, който не намира удовлетворение в парите, славата и знанията се стреми, към нещо друго. Но той не знае към какво, защото не усеща в нашия свят, духовния свят, светлината. Той не усеща, какво е да съвпадне по свойства със светлината. Обществото не е способно да обезпечи на човек тези усещания и затова той или ще изпадне в депресия или под влияние на наркотиците, или в резултат на дълги търсения ще открие за себе си Кабала. Ние виждаме, че от година на година живота става все по-лош. Причината е в това, че нашето желание да получаваме постоянно расте. „Решимо“, заложеното в нас – своеобразният духовен ген се проявява все по-силно, нашите искания растат. Тези искания в продължение на хилядолетия са определяли нашето културно, техническо и научно развитие. В края на краищата ние достигнахме до състояние, когато са изчерпани всички възможности: в пределите на нашия материален свят повече няма на къде да се развиваме. В рамките на този свят развитието на науката, културата, всички сфери на човешка дейност практически е завършено. Ние повече няма какво да правим – учените разбират това. Ето защо, в съответствие с развиващото се в нас желание, ни е необходимо да преминем в област намираща се извън нас и да действаме в нея. Още преди 2000 години в книгата “Зоар” е казано, че именно в наше време ще започне този процес и сега се убеждаваме в това. Въпрос: Днес съществуват много системи, обясняващи ни как да работим с енергиите, аурата, кармата … .Как се отнася с тях Кабала? Кабала не използва никакви системи освен собствената. Тя не изследва други методики и не се зан |
Науката и Кабала – темата е много голяма и сложна. Трудно може да се обхване проблема на отношенията им в пълен обем. Аз съм се занимавал с наука и Кабала много години, но само в последните открих точките на пресичането им. Областта на съприкосновението между тях, започна да се проявява преди 70-80 години, когато изучавайки частиците на атома, учените откриха двойствената им природа: понякога може да ги наблюдаваме като частици вещество, а понякога като вълни.
