|
ВСЕМОГЪЩИЯТ
МАГЬОСНИК
(Който Не Може Да Бъде Сам)
(кабалистична приказка
не само за деца)
Знаете ли защо само старите хора разказват приказки и легенди?
Защото легендите са най-умното нещо в света! Всичко в света се
променя, но само истинските легенди остават. Легендите са
мъдрост и за да ги разкаже, човек трябва да притежава голямо
познание, и да вижда неща, които другите не виждат. За това,
човек трябва да е живял много години. Ето защо само старите хора
знаят как да разказват легенди. Както е писано в свещените
книги: “Стар човек е този, който е придобил мъдрост.”
***
Децата обичат да слушат легенди защото имат въображение за да
обхванат всичко, а не само това, което другите виждат. Ако
детето порасне и все още вижда това, което другите не могат да
видят, то става мъдро и умно; то придобива “мъдрост”. И защото
то вижда това, което другите не могат, то знае, че въображението
е истина.
***
Някога живял магьосник; велик, благороден и добросърдечен...с
всички качества, които обикновено му се приписват в детските
книги...но защото е бил толкова добросърдечен, не знаел с кого
да го сподели...не е имало никой върху когото да излее своята
привързаност, с когото да играе, да прекарва времето си, да
мисли.
Той също така имал нужда да се чувства желан, защото е много
тъжно да си сам.
***
Какво да направи? Намислил да си направи камък, съвсем малък, но
красив, и може би това би бил отговорът. “Ще докосна камъка и ще
почувствам, че има нещо постоянно до мен, и двамата ще се
чувстваме добре, защото е много тъжно да си сам.”
***
Той махнал със скиптъра си, и в този миг се появил камък, точно
както си го представял. Започнал да докосва камъка, да го
прегръща и да му говори, но камъкът не му отвърнал. Каквото и да
правел, камъкът оставал същият безчувствен предмет. Това не се
харесало на магьосника изобщо. Как може камъка да не отвърне?
Започнал да създава още камъни, после скали, хълм, планини,
Земята, Луната, Слънцето и Галактиката. Но те всички били
същите...нищо. И отново се почувствал тъжен и съвсем сам.
***
В тъгата си помислил, че вместо камъни, ще направи растение,
което ще разцъфти красиво, а той ще го полива, ще му дава
въздух, слънце, ще му изпълнява музика...и растението ще бъде
щастливо. Тогава заедно ще са доволни, защото е тъжно да си сам.
***
Махнал със скиптъра си и в този миг се появило растение, точно
както пожелал. Бил толкова щастлив, че започнал да танцува около
него, но растението не помръднало, не затанцувало с него, нито
последвало движенията му. То само отвръщало на това, което
магьосникът му дал с най-простите неща. Ако магьосникът му давал
вода, то растяло; ако не--умирало. Това не било достатъчно за
толкова добросърдечен магьосник, който искал да отдаде цялото си
сърце. Затова трябвало да направи нещо повече, защото е толкова
тъжно да си сам. Тогава създал всевъзможни видове растения,
поля, гори и овощни градини. Но те всички се държали по един и
същ начин, както първото растение...и отново магьосникът бил сам
в тъгата си.
***
Дълго мислил какво да направи? Да създам животно!? Какво
животно? Куче? Да, малко сладко куче, което ще бъде с него
постоянно. Ще го извежда на разходка и кучето ще скача и лудува
около него. Когато се връща в замъка си, кучето ще бъде толкова
доволно, че го вижда, че ще се втурва да го посрещне. И двамата
ще бъдат щастливи, защото е толкова тъжно да си сам.
***
Махнал със скиптъра си и се появило куче, точно както искал.
Започнал да се грижи за кучето, да го храни, да му дава вода, да
го гали и да извежда на разходка. Но любовта на кучето се свежда
до това да бъде до стопанина си, където и да е той. Магьосникът
се натъжил, защото кучето не можело да му отвърне, дори когато
си играел с него и го водел навсякъде. Кучето не може да му бъде
истински приятел, не може да оцени какво прави за него, не
разбира мислите му, желанията му и колко страда от това. А точно
това искал магьосникът. Той направил други създания: риби,
птици, бозайници, но всичко било напразно—нито едно от тях не го
разбирало. Било му много тъжно да е сам.
Магьосникът слязъл от върха на кулата си и седнал на брега на
езерото в размисъл. Постепенно осъзнал, че за да има истински
приятел, трябва да е някой, който ще се грижи за него, ще го
желае много, ще бъде него, ще може да го обича, да го
разбира...да прилича на него. Ще трябва да бъде някой, който е
близо до него, който разбира какво му дава, който може да му
върне всичко, което му е дал в замяна. Магьосниците също искат
обичат и да бъдат обичани. Тогава и те са доволни, защото е
много тъжно да си сам.
***
Тогава видял отражението си в езерото и решил да създаде човека.
Той би бил истинският му приятел...и ще има нужда само от малко
помощ за да бъде точно като магьосника. След това двамата ще се
чувстват добре, защото е много тъжно да си сам. Но за да се
чувстват добре, човекът първо трябва да се почувства самотен и
тъжен без магьосника...
***
Магьосникът махнал със скиптъра си отново, и създал човека далеч
от замъка си. Човекът не почувствал, че има магьосник, който е
направил всички камъни, растения, животни, хълмове, планини,
дъжд, Слънце и Луна. Напълнил целия свят с технологични играчки,
за да накара човека да се чувства добре и да не му липсва нещо.
Магьосникът, от другата страна на езерото, продължил да се
чувства тъжен, че е сам. Човекът не знаел, че има магьосник,
който го е създал, обича, очаква и който му казал, че заедно ще
се чувстват добре, защото е много тъжно да си сам.
Но как човек, който се чувства доволен, който има всичко, и
който не познава магьосника би искал да го открие, да се
запознае с него, да се сближи с него, да го обича, да бъде негов
приятел и да му каже – “Ела, двамата ще се чувстваме добре,
защото е много тъжно да си сам.”
***
Човекът познава само това, което е в неговото обкръжение и прави
това, което правят всички останали; говори това, което и другите
говорят, иска това, което и другите искат, и желае все повече и
повече играчки. Как би могъл изобщо да знае, че съществува
магьосник, който е тъжен, защото е сам.
***
Но магьосникът е добросърдечен и постоянно се грижи за човека, и
когато времето е подходящо...той маха със скиптъра си и
призовава сърцето на човека много тихо. Човекът си мисли, че му
трябва нещо и не осъзнава, че магьосникът е този, който го
призовава- “Ела, и двамата ще се чувстваме добре, защото е много
тъжно, когато съм сам без теб.”
***
Още веднъж маха със скиптъра и човекът усеща присъствието му.
Тогава човекът започва да мисли за Него, да мисли, че заедно ще
бъдат добре, защото е много тъжно да си сам, без магьосника.
***
Още един мах със скиптъра и човекът почувствал, че съществува
магическа кула, пълна с доброта и могъщество, в която
магьосникът го очаква и само там, ще се чувстват добре, защото е
много тъжно да си сам...
***
Но къде е тази кула? Как може да я стигне? По кой път да тръгне,
питал се човекът, объркан и смутен. Как да се срещне с
магьосника? Той продължавал да усеща махът в сърцето си, от
което не могъл повече да спи. Постоянно виждал магьосници и
могъщи кули и не можел повече дори да яде. Ето какво се
получава, когато човек иска нещо много силно и не може да го
получи, и е толкова тъжно да е сам. Но за да бъде като
магьосника, мъдър, велик, благороден, обичащ и приятел, махането
със скиптъра не е достатъчно; човек трябва да се научи да прави
чудеса сам.
***
Затова, магьосникът тайно и неусетно, нежно и безвредно, го
водел към най-великите, стари магически книги...като му показвал
пътят до могъщата кула. Човекът решил бързо да се срещне с
магьосника, да срещне приятел, и да му каже: “Ела, двамата ще се
чувстваме добре, защото е много тъжно да си сам.”
***
Човекът преплувал езерото, но имало висока ограда, обкръжаваща
кулата и много пазачи, които го отблъсквали. Как можели тогава
да са заедно с магьосника?
***
Всеки път, когато човек се отчая, внезапно усеща махът на
скиптъра и се втурва към стените отново, опитвайки се да
заобиколи пазачите, независимо от трудностите! Той иска да
строши портите, да стигне кулата, да изкачи стъпалата на
стълбата и да достигне магьосника.
***
И всеки път, когато се втурне и се приближи до кулата,
магьосникът и пазачите стават по-бдителни, по-силни и усърдни,
безмилостно отблъсквайки го.
***
Но с всеки опит, човекът става все по-смел, силен и мъдър.
Научава се да изпълнява всякакви трикове, да измисля неща, които
само магьосникът може. Всеки път, когато е отблъснат, той се
стреми към магьосника повече, все повече го обича, и желае
повече от всичко на света да види лицето му, защото ще бъде
добре да са заедно, и дори ако получи всички играчки на света,
без магьосника, ще се чувства сам и тъжен.
***
Тогава, когато не може повече да издържа да е без него, портите
на кулата се отварят, и магьосника, неговият магьосник, се
втурва към човека и му казва:
“Ела, ще бъдем щастливи заедно, защото е толкова тъжно да си
сам.”
***
И оттогава, те станали истински приятели, и няма по-голямо
удоволствие от връзката на Човека с Безкрайността и в щастието
си забравили, освен понякога, колко тъжно е било да си сам...
*** |
