![]() |
Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасния дар на природата Алберт Айнщайн |
|
|
|
|
|
|
|
Запознаване с Кабала Говори се, че Кабала е тайно учение. Тази тайнственост създадена около Кабала е причината за множеството легенди, фалшификации, слухове, невежи разсъждения и изводи. Чак в края на 20 век е получено разрешение за разкриване на знанията за науката Кабала на всеки човек и даже разпространението и по целия свят. По тази причина още в началото на тази книга аз съм принуден да направя това обръщение към читателя с цел да разруша вековните наслоения от митове от древността до днес за общочовешката наука Кабала. Науката Кабала не е
свързана с религията. Или ако е свързана то това е до толкова,
до колкото са свързани да кажем физиката, химията, математиката,
но не повече. Кабала не е религия и това не е трудно да се
открие, имайки предвид факта, че никой от религиозните хора не
се интересува от нея и не е я познава, те не разбират нито една
дума от нея. Кабала е наука за скритото от човешките очи, за скритото от нашите 5 сетива, тя оперира само с духовни понятия, т.е. с това, което е по-високо от нашия свят, и е неосезаемо за нашите 5 органи за осезание, това, което се намира във Висшия свят. Имената на обектите, силите и действията във висшия свят Кабала взима от нашия земен език. Това се налага от факта, че ние нямаме думи, с които да изразяваме неземни понятия. От всеки обект във Висшия свят слиза сила в нашия свят и така се ражда обект в нашия свят. Кабалиста, който се намира едновременно в двата свята, вижда тази връзка и описва Висшия свят използвайки името на обекта от нашия свят. За човека, който не е постигнал двата свята, описанията на кабалиста изглеждат, като описания на неща случващи се само в нашия свят. Използването на познатите думи - понятия води до създаване на неправилни представи и въображения. Поради тази причина в Кабала се забранява да се създават, каквито и да е връзки между обектите от нашия свят и духовния им корен. Това е най-грубата грешка, която може да се направи в Кабала. Това е и основната причина, която е принудила кабалистите да забраняват Кабала толкова години почти до нашите дни: развитието на човека е било недостатъчно, за да може той да престане да си представя духове, вещици, ангели и глупости, там, където се говори за съвършено други неща. От 90-те години на 20 век вече е разрешено и се препоръчва да се разпространява науката Кабала. Защо? Защото хората са се издигнали над примитивната представа за силите на природата, като за човекоподобни същества, русалки, кентаври и пр..Хората са готови да си представят висшия свят като свят на сили, полета и висша материя. Ето с този свят на сили и мисли оперира науката Кабала. Пожелавам Ви успех в разкриване на Висшия свят. Михаил Лайтман. С какво се занимава Кабала Кабала се занимава с разкриване смисъла на човешкия живот. Всеки човек си задава въпроса в какво се състои смисъла на човешкия живот. Особено често хората си задават този въпрос в детската и юношеска възраст, а след това те като правило забравят за него. Какво да се прави - така е устроен живота: човек не може безкрайно да се травматизира с въпрос, на който не получава отговор. Отговора на този въпрос се намира единствено в науката Кабала, която e била достъпна само за избрани в течение на много векове. Идвали и са си отивали много поколения, но само на нас представителите на последните поколения е дадена възможност да получим изчерпателен отговор на най-главния въпрос. Но и днес, когато Кабала от тайно учение става достъпна практически за всеки наш съвременник, тя е предназначена непосредствено за тези позастарели и не престанали да си задават детския въпрос - В какво се състои смисъла на живота ми, в какво се състои смисъла на живота на цялото човечество?. Хората, които много остро усещат този въпрос стигат до Кабала. Те не чувстват пълно удовлетворение от ежедневието си. Те не страдат от мании и депресии - те просто не могат да постигнат в този си живот духовен комфорт. Защо? Кабала дава отговор на този въпрос. Етапи на развитие на желанието Развитието на човечеството е развитие и реализация на различни нива на неговите желания. Търсенето на способи за реализиране на желанията е мерило за нивото на развитието на цивилизацията и всичко това, което ние наричаме научен и технически прогрес. Желанията на човека постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна движи човечеството напред. В науката Кабала желанията на човека са разделени на пет нива:
Необходимостта от секс и храна в Кабала се определят, като животински потребности, тъй като те се изпитват и от животните. Даже намирайки се напълно изолиран от други хора, човек изпитва глад и стремеж за продължаване на рода. Желанията за богатство, власт и знания това са вече човешки желания. За да може да удовлетвори тези свой желания за човека е необходимо да се намира сред себеподобни - човешко общество. Човека се ражда и започва процеса на развитие на животинските и човешки си желания. Идва момент, когато той разбира, че реализирайки тези желания, той не се чувства удовлетворен. Подсъзнателно той усеща, че трябва да се стреми, към нещо друго, но какво точно той не може да осъзнае веднага, защото то се намира извън границите на осезаемия от него свят. Това желание човека получава "отгоре". Това желание не съществува в природата и не се развива под въздействие на обществото, както човешките желания. В Кабала това ниво на желанията се нарича желание за духовна светлина или душа на човека. Предмета на изследване на науката Кабала е общата душа наречена "Адам". Тази духовна конструкция се състои от 600 000 частички, като всяка от тях се дели на още много частици, в които съдържат в себе си земните желания. Как възниква нов вид желание? Съвкупността от всички земни желания се нарича човешко сърце. А частичката (желанието), поместена в него "отгоре" се нарича точка в сърцето. Човекът е длъжен по време на своя биологичен земен живот да постигне цялостно изпълване с духовно желание. Докато това не стане той ще се връща многократно в нашия свят и това ще прави докато не достигне тази цел. И така всяко наше поколение, което идва в нашия свят се състои винаги от едни същи души, изначално създадените 600 000 частички, но облечени в различни тела. Всяка от тези частички се стреми към напълване с духовна светлина: тялото умира, а душата се премества в ново тяло, и отново работи за своето изпълване с духовна светлина и т.н., докато на определен етап от своето развитие не се изпълни изцяло. Болшинството от хората имат желания, които те могат да удовлетворят в рамките на нашия свят. Тук влизат творческите, интелектуалните и културните стремежи на човека, а също така и необходимостта, която изпитва човека да изследва и разбере устройството на света в който живее. Облечени в телата на тези хора души, не са достигнали до желанието за духовна светлина - петия етап в развитието на желанието. Този тип души не пораждат в телата в които се намират стремеж към това, което се намира зад границите на нашия свят Но има души от друг тип (те са все още малко на брой), които влизайки в тялото на човека пораждат стремеж към висшето и вечното. Такъв човек се стреми, както и другите хора да се задоволи с това, което му предлага нашия свят, но при него това не се получава. Той вижда, как другите хора се стремят да трупат и придобиват богатство и успехи, но на него всичко това му се струва, че е някаква игра. Той участва в тези "игри" и често сполучливо, но това не го удовлетворява. Постепенно пробвайки себе си в нашия свят той напълно се разочарова и започва да усеща, че неговата душа изисква друго напълване. Почувствал стремежа към духовното, този човек разбира, че вече не може да бъде удовлетворен от земните наслаждения и живота му става празен. Тогава той започва да търси източник, който да задоволи появилото се в него ново - духовно желание. Търсенето и разочарованието са естествен спътник на човека в процеса на възникване на това ново желание, много характерно за нашето време. След средата на XX век все повече хора получават "отгоре" желание за духовното, което предизвиква в тях противоречие. Защото то възниква в сърцето му, където се намират и другите му - земните му желания. И така петия вид желание се спуска "отгоре" върху човека и създава в него вътрешен дискомфорт. Това му състояние го кара да търси как да напълни възникналото в него желание за Висше и го води Кабала.
Желанието за духовно се спуска в човека "отгоре" и поради това обектите от нашия свят не могат да бъдат обект на запълване на това желание. Кабала се занимава с това да показва на човека, как може да напълни това свое висше желание, когато то възникне. Кабалистите, които са получили такова напълване на духовните си желания (думата "кабала" означава в превод от иврит на български език - "получаване") наричат това напълване със светлина или по-точно с Висша светлина. Тази Висша светлина те наричат Творец, тъй като Той създава желанието и Самия той го изпълва. Но ако това желание не възникне в човека, то той продължава да живее, както другите хора. Търсене на напълването и процеса на напълване Животът на човека е процес на постоянно търсене. Той през целия си живот търси нещо, което би могло да удовлетвори, изпълни всичките му нови и нови желания: той търси храна, богатство, секс, власт, знания. Всички тези желания постоянно възникват в него и се сменят едно с друго. През целия си живот той се стреми да ги напълни. В цялата история на човечеството на доста хора се е отдало да напълнят и духовните си желания. За тези си постижения те разказват в своите книги, като описват как са търсили напълване и са описвали самия процес на напълване. Техните обяснения и описания са систематизирани в цяла наука наречена Кабала. Себе си тези хора нарекли кабалисти. Кабалистите ни обясняват, че човека, който се намира в нашия свят е длъжен да напълни душата си със светлина така, че тя да се издигне на това ниво, на което се е намирала преди да слезе в сърцето на човека т.е. в земните желания. Задачата ни се състои в това да напълни точката в сърцето с висша светлина, независимо от това, че около нея съществуват земни желания, наречени сърце или тяло на човека. Кабалистите казват, че изпълването на душата със светлина дава на човека усещането за висшия свят. На практика това означава, че човека ще може да живее (усеща), да се намира в двата свята едновременно. Така той ще обедини двата свята в себе си. Състоянието, при което човек живеещ в нашия свят напълно поправя и напълва душата си на най-високо духовно ниво, се нарича "Край на поправянето на душата" или по-кратко "Край на поправянето". Кабала дава възможност на човек от момента, в който той усети стремеж към духовното и благодарение на това за първи път да получи информация за Кабала, да овладее методиката за напълване на душата и я напълни. С това той ще постигне пълното наслаждение, ще усеща вечността, ще придобие абсолютното познание и съвършенство. При това той получава тази възможност за реализация сега в този свят, в този живот, без да се връща отново и отново в този не "най-добър" свят изживявайки отново търсенето, страданието от раждането до смъртта. Душите непрекъснато се променят, развиват се и се усъвършенстват и затова задачата на Кабала се явява създаването на подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение. Тя се занимава с обучение по методиката за изпълване на душите със светлина и поради това се нарича "Кабала" - получаване. Кабала учи човека, как да получи висшата светлина и с нея да изпълни изцяло душата си т.е. всичките си желания, както сърдечни така и духовни. Това е възможно тъй като всички наши желания са създадени от самата светлина. Само непосредственото напълване със светлина е в състояние да ни удовлетвори. Духовното желание – какво е това? Ако първите четири вида желание (желанието на тялото за храна, социално обкръжение, секс; желание за богатство; желание за власт, почет; желание за знание) са ни напълно понятни и осезаеми, то ние нямаме никаква представа за това, какво е духовното желание. Докато човек не задоволи желанията си с обектите от нашия свят, той не може да разбере какво е “духовното”. Когато човека осезава обектите в нашия свят, той много точно знае към какво се стреми. Но когато в него възникне желание към висшето, то тогава той не намира в нашия свят обекта, който би могъл да "напълни" това желание. Човек се оказва в състояние на разтревоженост: не усеща вкус за живота, нито с какво да го запълни. Просто му е лошо. Това желание го “дърпа” на някъде. Но накъде? Той не знае към кого да се обърне, тъй като не вижда източник на наслада. Появява се възможност да се потисне това желание, като за известно време човека се изолира от другите хора. Но след време това чувство отново го обхваща и то с по-голяма сила. В детството си ние си задаваме въпроса: “За какво живеем?”. Но в периода на израстване хормоните на жлезите с вътрешна секреция подтискат желанието на човека да се намери смисъла и източника на живота. Нашите сексуални и интелектуални стремежи ни отвеждат от решението на тези въпроси. Идва обаче момент, когато тези въпроси изплуват наново и не ни дават мира и настоятелно искат отговор. И тъй като не сме в състояние да запълним възникващата "празнота" с това, което ни предлага нашия свят, неизбежно стигаме до Кабала, по-скоро ни довеждат "отгоре": настъпва времето за напълване на човешката душа. Духовното пространство. Когато тялото на човек умира, душата се преселва в новородено тяло. От един живот в друг в душата постепенно се насъбира готовност за проявата и в човек. Много животи човек преживява без да усеща своята душа – стремежа към висшия свят. Не бъркайте това със земния “стремеж към висшето”, под който обикновено се разбира творчеството, поезията, музиката, изкуството. Човек усеща проявата на душата си, като ново желание, стремеж, празнота, която не знае с какво да запълни. От този момент започва пътя на търсенето, който обезателно ще го доведе до Кабала. Така са доведени до Кабала всички хора по света, защото Кабала е единствената методика за напълване на душата. От момента, от който човек стига до Кабала, т.е. намира си Учител, книги, група започва периода, наричан “време за подготовка” (за влизането във висшия свят). Този период може да продължи няколко години (минимум 3 години). После човек навлиза в усещането на висшия свят, т.е. явното усещане на Твореца. Пред него се разкрива духовното пространство. На границата на това пространство се намира той, а в центъра на пространството е Твореца. Духовното пространство това е пространство на свойства, подобно на физично поле, с максимална проява в центъра и отслабване от центъра към периферията, до пълното изчезване на това свойство на границата, от която нататък започва нашия свят. Изменяйки свойствата си относно Твореца, човек може да се предвижва в духовното пространство: различието на свойствата на човека и Твореца предизвиква взаимното им отделяне един от друг, а подобието на тези свойства води до сближаването им. Пълното съвпадение на свойствата води до сливането им. В изходното си състояние ние, сме противоположни по свойства на Твореца, затова се намираме извън това поле и не усещаме Твореца. След първоначалния етап на подготовка, човек получава първото най-минимално уподобяване на Твореца, което се усеща, като преминаване на границата между нашия външен свят и духовния свят. Тази граница се нарича махсом. След тази граница започва духовния път, по който човек усеща явно Твореца и осезава разликата между своите свойства и свойствата на Твореца и съзнателно се променя и така се сближава с Твореца. Този път на постепенно сближаване с Твореца и уподобяване на свойствата му, се състои от последователно поправяне, замяна на всяко от 620 егоистични свойства на човека с алтруистични. В Кабала това се описва като подем (на собствените свойства) по 620 степени. Кабала описва тези степени, особеностите им, методите на поправяне на желанието на всяка от тези степени. В резултат човек всеки път постига ново усещане за Твореца. Човек е длъжен намирайки се в земното си тяло и живеейки в този свят, да поправя в себе си всичките си 620 желания, т.е. да се изкачи на всичките 620 степени, след като човек завърши подема си по духовната стълба, той напълно се отъждествява с душата си. Така "изчезва" необходимостта от възвръщане в материалния свят и "обличане" в земно тяло. Най-яркият пример – последователното въплъщение в нашия свят на великата душа на Авраам, която по-късно се явява в образа на Моше (Мойсей), Рашби, Ари, Баал Сулам. Смъртта на човека – смърт на тялото или душата? Човека не умира. Това се случва само с неговото биологично тяло. Първоначално всичко което усещаме е нашето тяло – телесните ни желания. Постепенно в нас възниква желание към висшето. Това не е земно желание, а начало на духовното – желание за Твореца. Ако човек развива в себе си това желание, то той освен свойствата (желанията) на своето тяло, почва да усеща своята душа, като част от свойствата на Твореца в себе си. Ако той се поправя така, че желанието за духовното подтиска желанието на тялото, тогава тялото напълно се отъждествява с душата и човек усеща смъртта на тялото, като акт на отхвърляне на външната обвивка от душата. Умира тялото, но човек усеща себе си като отделен от тялото още при живота си в него. Ако ние живеем в желанията на нашия свят (секс, храна, богатство, власт, знания), то получаваме задоволяването им чрез нашето тяло, т.е. чрез петте телесни органа на усещане. Ние можем да дразним мозъка си с електрически импулси, пращайки сигнал като му допираме електроди и да усещаме удоволствие като че ли са получени чрез петте си сетивни органа. В този случай ние пряко въздействаме на центровете на удоволствието, пращайки в тях такъв сигнал, какъвто те получават от рецепторите на нашите пет органа. Това е пример за въздействие не чрез органите на чувствата, а непосредствено чрез центровете на удоволствие, в който постъпват всички сигнали. Душа, екран и наслаждение Ние получаваме духовното желание непосредствено "отгоре" - то не се осезава от нашето тяло. За да може да бъде задоволено това желание е необходим орган за усещане (възприемане). Този орган се нарича екран (масах). Когато този орган на усещане се появи у човек, той започва да усеща чрез него наслада. Тази наслада се нарича висша светлина. Чрез екрана светлината влиза в нашето желание, за k |