"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ВИДЕНИЕТО НА РАВ ХИЯ

"Зоар": Паднал рав Хия на земята, целунал я и заплакал, говорейки: "Земя, земя, до толкова си ти неподатлива и колко мъже си погълнала, всички светци, стълбове на света са погълнати от тебе. И даже, освещаващият целия свят, можещ да управлява целия свят и да страда за целия свят, рав Шимон е погълнат от тебе." След, като помълчал добавил: "Но не се гордей не са били предадени на тебе светците на света и рав Шимон ти не си го погълнала".

Коментарии: Малхут самата (крайният егоизъм, какъвто той се е родил в света Ейн Соф) се намира под забраната Ц"А, да получава светлина в течение на 6000 години. Само чрез съединението на малхут с останалите девет сфироти ще създадат кли за получаване на светлина тоест неголеми впръсквания на егоизма и неговото съединение с алтруизма да получава, но не за себе си.

Такива съединения се наричат шеарим врати, тъй като те позволяват да се влезе в духовните пространства ейхалот (залите на светлината).

След грехопадението на Адама се разчупила неговата душа на 600 000 отделни души и те са паднали в мястото на клипот, като че ли попадайки в плен. И Адам, и всички появяващи се, редуващи се поколения до гмар тикун изправят (посредством многократното раждане в нашия свят кръгооборота на душите) своите души, изземвайки ги от плен от властта на желанията на клипот.

Но има и особено високи души, които е възможно да се изправят само, ако стане зивуг на самата малхут и да се появи ор яхида само тази голяма светлина ще може да помогне на ниско падналите души да излязат от клипот. А тъй като такъв зивуг е възможен само в гмар тикун, то затова и заплакал рав Хия към земята клипа, която здраво държи такива високи (в потенциал) и затова засега толкова ниско паднали души.

И тази шаар , тоест самата малхут, се нарича шаар сатум закрити врати. И освен това, всички праведници, освещаващи нашия свят, привеждащи в него искри светлина, и не позволяващи за това на окончателното и пълното тържество на злото, насилието да ни погълне нас, също и те, тези праведници, не могат себе си абсолютно, напълно да изправят, тъй като всички души са съединени заедно, включват се една в друга, и във всяка от душите има части от всички останали (така наричаният иткалелут нешамот).

И по такъв начин, даже душите на праведниците се намират, отчасти, под властта на земята. Затова и възридал рав Хия. Но, като размислил, дошъл до извода, че такава душа, освещаваща и даваща съществование на света, като душата на рав Шимон, трябва да бъде в състояние на абсолютното съвършенство.

Само, че той, рав Хия, не може да разбере как това е възможно до гмар тикун. (Става дума, естествено, за починалият, тоест умрелият телесно, и заминал от нашия свят рав Шимон. Душевно пък той, още при присъствието си в нашия свят, обитавал във всички други светове, при това в много по-висши, отколкото душите на обикновените, завършили своя земен път хора).

"Зоар": Постил от този ден 40 дни рав Хия, за да види рав Шимон. Казано му било свише недостоен си ти да го видиш него. Заплакал рав Хия и продължил поста още 40 дни (ето що значи желание!). И ето дадено му било във видение (нищо не може да устои пред истинското желание) да види рав Шимона със сина на равина Елиезер, изучаващи Тора и хиляди, внимаващи в тях.

Произнесъл рав Шимон: "Да влезе рав Хия и да види с какво ще въздаде Творецът на праведниците в бъдещия свят. Щастлив е, който дойде тук без срам, и със своите сили да устои." И ето, видял рав Хия самият себе си, влизащ към него и станали всичките пред него. А той, рав Хия, стеснявайки се влязъл и седнал у подножието на рав Шимон. (Рав Хия се стеснявал от своето желание да изясни свой въпрос, по какъв начин въобще е възможно да се изправи коренният егоизъм, създаден от Твореца още в олам Ейн Соф, лев евен, в това време, когато другите присъстващи били повече съвършени...).

Появил се глас и произнесъл: "Наведи очи и преклони глава и не гледай (унищожи гордостта, принизи себе си и тогава ще видиш)" и видял светлина. А гласът продължавал: "Висши, скрити, виждащи всичките светове, души, погледнете как нисшите дремят и как светлината е скрита в очите им".

Коментарии: Гласът разделил всички души на две групи: висши виждащи светлината и нисши невиждания.

"Зоар": "Кой от вас продължава да вещае гласът е обърнал сянката в светлина, горчивината в сладост още преди това, откакто е дошъл тук, още бидейки в нисшия свят? Кой от вас, всеки ден, бидейки в нисшия свят, е жадувал за светлината, разкриваща величието на Твореца? Който не е живял с това очакване на него не му е мястото тук!"

Коментарии: Гласът ясно разделя всички души на две групи по горепосоченият принцип. Към първата група се отнасят душите в света Ацилут, обръщащи сянката, горчивината, тоест всички видове егоизъм в неговата противоположност, при което, колкото по-нисш човек преобразува себе си създава масах на своя авиют (величината на егоизма), толкова повече светлина, сладост той постига.

И затова в Тора на световете БИ"А има кашер (годно за употребяване) и пасул, тареф (негодно), забранено и разрешено, свято и нечисто. Докато пък в Тора на света Ацилут цялата Тора са имена на Твореца и няма нищо не свято, а всичките имена: Фараон, Лаван и прочие клипот в световете БИ"А са абсолютно чисти и свети имена. И затова душите, постигащи Ацилут, се удостояват от неговата светлина и превръщат тъмнината и горчивината в светлина и сладост. Останалите души се отнасят към в Тора група.

"Зоар": И тутакси малах (ангел) Матат, (пълното име Мататрон и не се произнася в обикновения текст, както и другите имена на Твореца) се появил и се заклел пред рав Хия, че сам е чувал иззад масаха, че Творецът не забравя за малхут, низвергната в земята и всеки път, когато Той си спомня за нея, се разклащат 390 небесни свода и Творецът рони, горещи като огън, сълзи за Шхина малхут, низвергната в праха земен и те падат в дълбините на Голямото море. И от силите на тези сълзи оживява царят на морето Рахав и благославя Твореца и се кълне да погълне всичко, от първия ден на Творението, в това време, когато се съберат всички народи около светия народ, ще изсъхне морето и ще премине (Израил) по суша.

Коментарии: Творецът се заклел, че той не забравя за малхут в малхут, която ние душите не можем да изправим и затова тя напълно се намира под властта на клипот. Светлината, която се удря в масахът, и желае да влезе в кли, предизвиква сътресение на масаха. Но масахът я отблъсква обратно във вид на ор хозер, обличащ ор яшар.

Масахът, наричан небосвод, се състои от четири раздела: хохма, бина, тиферет, малхут. А от подема подслаждането на малхут в бина вследствие Ц"Б, се получава, че масахът, стоящ сега в бина, се състои от 400 (тъй като в бина всеки раздел от четирите е равен на 100. Малхут са единиците, З"А са десетките, бина стотиците, хохма хилядите: такова е отслабването на светлината от сфирот тоест всяка я отслабва нея в десет пъти).

А тъй като самата малхут в малхут отсъства в подема, то се получава масах, наричан небосвод, стоящ в бина, и се състои от 390 части и небосводи. Тъй като масах стои след сфира хохма в бина, а хохма е видимият от очите хохма е светлината и тогава частите светлина, отделяни от масаха нагоре, се наричат сълзи.

Така ор яшар целият иска да влезе вътре в малхут и затова гори и кипи, а масахът го отблъсква; в същото това време докато масахът не е успял да отхвърли целият ор яшар, се провират отделни капчици през масах в малхут. И тези капки ор яшар са без одежди от ор хозер, тъй като масахът не ги е получил тях по пътя на отражението. И затова те излизат нагоре от парцуф хохма, от очите където се намира масахът и се наричат сълзи.

И затова, когато човек се изпълва със съжаление и любов към другия, той плаче. Та нали всеки висш корен дава в материалния свят своето следствие фиданката. Нали ор яшар идва от Твореца, както и до Ц"А към малхут, без всякакви ограничения. И желае, както в олам Ейн Соф изцяло да запълни малхут да я наслади. Затова тези сълзи изхождат от чувствата на любов и състрадание на Твореца към низшето. Но духовните сълзи не изчезват, те всичките падат в малхут, наричана Голямото море. И тези сълзи ор яшар изправят тази част на малхут, в която самите души не са в състояние да изправят (те изправят само първите девет сфирот на малхут, но не малхут в малхут те оживотворяват царя на морето и постепенно, капка по капка унищожават всички нечисти сили клипот). И тогава ще може олам Ацилут да се разпространи и под парса до сиюм, тоест БИ"А ще бъде като Ацилут и ще настъпи гмар тикун.

И ще бъде в това време ще се съберат всички народи на света заедно да унищожат Израил (както се вдигна Фараонът след излизащите от Египет евреи. Но синовете на Израил ще излязат от Египет (егоизма, малхут в малхут) и ще преминат посред морето, по суша към Ерец Исраель, но не временно, както е било в миналото, а завинаги, освобождавайки се от робството (клипот).

А за сега до гмар тикун, се поглъщат падащите сълзи в Голямото море (малхут в малхут) и затова ние не виждаме тяхното действие, но то ще се прояви в онова време, когато се съберат всичките народи на Израил.

И веднага се разкрило на рав Хия, че нищо няма да пропадне на земята, а напротив, всеки ден ще става нейното изправление. Зивуг на малхут в малхут ще предизвика ор яхида, наричан Машиах (Месия освободител). Но до тогава всяка душа е длъжна да изправи присъщият и егоизъм първите девет сфирот в малхут. С други думи да се посрещне Машиаха може само, издигайки се на неговото ниво и до това ще дойдат всички по пътя на страданията или по пътя на Тора.