"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ОТ ВЪВЕДЕНИЕТО КЪМ КНИГАТА "Зоар"

По необходимост, произтичаща от главата "Условия за разгласяване", текстът на тази статия нарочно е неугледен и неточен.

Възприеманият от нас, обкръжаващ ни свят преди всичко ни говори за своята безцелност, ние мислим, че за това  е виновен Създателят, а причината за всички отрицателни качества в него и в самите нас. Но, за да разберем, макар и нещо от обкръжаващата ни природа и нас самите, е необходимо ясно да си представим целта на творението, и неговото крайно състояние, защото промеждутъчните периоди могат да бъдат много измамни.

Кабалистите потвърждават, че целта на Твореца е да доведе създанията до висше наслаждение. И затова Творецът е вложил в душите "желанието да получат това наслаждение". При това, тъй като е искал да ги наслади до състояние на пресищане, Той е създал и желанието да се наслаждават повече от желанието да се насладят. Т.е.  душата - това е желанието за наслаждение. И в съответствие с това желание тя получава наслаждение от Създателя, при което количеството на получаваното наслаждение може да се измери с големината на желанието.

Всичко съществуващо се отнася или за Твореца, или за създаденото от Него; тоест до състоянието на желанието за наслаждение, до сътворението на душите е съществувало само желанието на Твореца да наслади. И затова, съгласно с Неговото желание, от  самото желание да наслади е било създадено желанието да се наслади (равно по величина и противоположно по свойство). Следователно, единственото, което е сътворено, което съществува (освен Твореца) това е желанието да се наслади. И то се явява материалът от който са създадени всички светове и населяващите ги, а наслаждението, което изхожда от Твореца оживява и управлява всички.

В духовните светове несъответствието в свойствата на желанията разделя и отдалечава два духовни предмета, както два материални предмета в нашия свят ги разделя разстоянието между тях. В нашия свят, ако двама човека обичат едно и също, тоест техните вкусове съвпадат, ние казваме, че те са близки един на друг по дух. А ако вкусовете, възгледите им са различни, то отдалечаването им един от друг е пропорционално на разликата на техните вкусове и възгледи. Не физическото разстояние, а духовната близост определя близостта между хората. Обичащите се един друг, като че ли се сливат, а ненавиждащите се, са духовно отдалечени както двата полюса.

Душата е безкрайно отдалечена от Твореца, тъй като тя е противоположна на желанието на Твореца да дава наслаждение. За да се поправи тази отдалеченост на душите от Твореца, са създадени и разделени всички светове на две противодействащи системи: четирите светли светове: Ацилут, Брия, Ецира, Асия (АБЕА) против четирите тъмни светове АБЕА. И разликата между тези две системи е само в това, че характерното свойство на първата е да дава наслаждение, а на втората е да получава наслаждение.

Тоест първоначалното желание да се получава наслаждение се разделя на две части: едната е останала с предишните си свойства, а другата част е придобила свойствата на самия Творец, тоест сближила се е, сляла се е с Него.

И така са се преобразували световете до нашия материален свят, тоест до мястото, където човек съществува във вида на системата: тяло (тялото в Кабала се определя като желание да се наслади заради себе си егоизъм) + душа. Тялото това е желанието да се получи наслаждение, преобразуващо се без изменения чрез тъмните светове АБЕА.

И затова човекът се ражда егоист и се намира под влиянието на тази система до 13 години (духовно ниво), изпълнявайки заповедите на Тора, за да достави радост на Твореца, той постепенно пречиства себе си от егоизма (желанието да се наслади заради себе си) и придобива желанието да се наслаждава заради Твореца и тогава светлата душа се спуска през цялата система от светлите светове и се облича в тяло. И започва периодът на изправление до тогава, докато целия егоизъм, (желанието да се наслади, за да удовлетвори себе си), не се преобразува в алтруизъм (желанието да се наслаждава само заради Твореца).

И с това той се сравнява по свойства с Твореца, тъй като получаването заради някого не се счита за получаване, а за отдаване. И тъй като съвпадението на свойствата означава сливане, то човек автоматически получава всичко, предопределено му от замисъла на Твореца.

Посредством системите АБЕА Твореца създава желанието разделено на две части, тяло и душа и това ни дава възможността да преобразуваме желанието, да се самонасладим в желание да се самонаслаждаваме заради Твореца и

1). ДА ПОЛУЧИМ ВСИЧКО, ПРИГОТВЕНО ЗА НАС СПОРЕД ЗАМИСЪЛА НА ТВОРЕНИЕТО

2). В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ СЛЕЕМ С НЕГО. ТОВА СЕ СЧИТА ЗА КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ТВОРЕНИЕТО така нареченият резултат на изправянето; пропада потребността от тъмната страна АБЕА, тя изчезва, анулира се. Работа пресметната за 6000 години (да преобразува своя егоизъм чрез изпълнението на Тора в желание да се наслади в името на Създателя), изпълнявана от всекиго в течението на неговия живот, така и от всички поколения заедно. Съществуването на тъмната система АБЕА е необходимо само за създаването на тялото, за да може чрез поправянето на неговия егоизъм, да придобие своята втора, божествена природа.

Ако егоизмът (желанието за самонаслаждение) е толкова низък, то как въобще той е могъл да се появи, да възникне в мисълта на Създателя? Времето в духовния свят не съществува и по тази причина, окончателното състояние на творението е възникнало едновременно с неговия замисъл, тъй като в духовните светове миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно цяло. Затова егоизмът т.е желанието за самонаслаждение в духовния свят не е съществувало. От началото на Творението и до края му душата преминава през три състояния.

ПЪРВОТО е крайното състояние на вече съществуващите редом със Създателя сравнения на свойствата.

ВТОРОТО е нашата действителност, където в продължение на 6000 години, разделилите се на две системи АБЕА на тяло и душа, егоизмът се преобразува в алтруизъм. През това време се изправят само душите и се унищожава присъщият им, под влиянието на телата, егоизъм и се достига до алтруизъм и даже душите на праведниците не попадат в рая (определено ниво в системата на светлата АБЕА), докато не се унищожи целият егоизъм и телата им изгният в земята (Малхут, Олам, Асия ).

ТРЕТОТО СЪСТОЯНИЕ това е състоянието на изправянето на душите след възкресението на мъртвите. Тоест след изправянето и на самите тела, когато присъщият на тялото егоизъм се преобразува в алтруизъм. По такъв начин и тялото ще стане достойно, и в състояние да получи всичкото наслаждение предназначено му от Създателя и в същото време да достигне сливане с Твореца във вид на подобия на свойствата. И с това то дава наслаждение на Твореца, сливайки се с Него.

Като се вгледаме в тези три състояния ние ще открием, че те взаимно обуславят появяването си едно от друго. При изключването на едно от тях се анулират всичките. Например, ако не би се появило крайното, трето състояние, то не би се появило и първото, така както то се е появило редом със Създателя поради това, защото бъдещото (трето състояние) играе ролята там на настоящето и цялото съвършенство на първото състояние е само благодарение на проекцията на бъдещото състояние в настоящото и ако не би било бъдещето, то би се анулирало и настоящето. По такъв начин бъдещето задължава настоящето към съществуване. А ако би изчезнало нещо от второто състояние, от работата по самоизправяне, как би се появило третото, изправеното състояние задължаващо първото.

Също така първоначалното състояние, където вече съществува съвършенство благодарение на бъдещото (третото състояние) задължава по такъв начин и второто, и третото състояния към тяхното съществуване и завършване.

Но възниква въпросът ако третото състояние вече съществува (макар и не в нашите усещания) и ние съгласно замисълът на Твореца сме задължени да го постигнем, то В КАКВО СЕ СЪСТОИ НАШАТА СВОБОДНА ВОЛЯ?

От гореказаното произтича, че ние макар да сме длъжни да достигнем поставената цел, все пак имаме ДВА ПЪТЯ за нейното постигане от първото до третото състояние:

ПЪРВИЯТ е доброволният, чрез съзнателното изпълняване на предписаните от Тора правила.

ВТОРИЯТ е пътят на страданията (страданията са способни да изправят тялото от егоизма и да го принудят към алтруизъм и по този начин към сливане с Твореца). Различието между тези два пътя е в това, че първият е по-кратък и естествено по-лек. По втория път ние чрез страданията пак отиваме към първия път. Така, или иначе всичко е взаимосвързано и взаимно обвързва всичките наши състояния от началото до края на творението.

Ние, покварените и низките, сме длъжни да станем достойни за нашия Творец, т.е. абсолютно съвършени, нали не може от съвършенството, какъвто е той, да излезе нещо несъвършено.

Сега е разбираемо, че нашето истинско тяло не е това, което ние сега притежаваме. Нашето истинско тяло, съвършено и безсмъртно, се намира в своето първо и трето състояния. В сегашното (второ) състояние ни е дадено специално низко, порочно, развратено тяло, т.е. съвсем егоистично. То е откъснато от Твореца поради различията на желанията ни и след изправянето ни ще получим в замяна безсмъртно тяло в третото състояние. Само в сегашното (второ) състояние е възможно да извършим цялата работа по изправянето. Но може да се каже, че и във второто състояние ние се намираме в абсолютно съвършенство, защото нашето тяло (желанието да се наслаждава, егоизмът), от ден на ден намалява егоизма си, но е необходимо време (съобразно нашите желания ) за неговото окончателно отстраняване и за получаването в замяна на вечното и съвършено тяло.

По какъв начин от съвършеното, какъвто е Творецът, е възникнала толкова несъвършена вселена, ние и нашето общество с неговите низки нрави? Нашето временно тяло, цялата вселена, човечеството в неговия сегашен вид въобще не са били в замисъла на Създателя. Относно него ние се намираме в нашето крайно състояние, а всичко временно като тялото с неговия егоизъм, само ни дава възможност да се възвисим, работейки над себе си. И всички останали същества, населяващи този свят духовно се възвисяват или спускат заедно с човека и заедно с него достигат съвършенството.

И защото третото състояние действа на първото, ние ще достигнем зададената цел по пътя на Тора, или по пътя на страданията. При това страданията въздействат само на нашето тяло. Оттук се вижда, че егоизмът е бил сътворен само заради неговото изкореняване от света и в превръщането му в алтруизъм, а страданията ни разкриват нищожността на тялото и неговата временност. Когато всички хора в света решат да унищожат егоизма и да мислят не всеки за себе си, а един за друг тогава ще изчезнат всички грижи и източника на нещастията. Всеки ще бъде спокоен, здрав и щастлив в живота, тъй като у всекиго ще има увереност, че целият свят се грижи и мисли за неговото благополучие.

Докато ние потъваме в егоизма няма никакво лекарство за страданията, които постоянно връхлитат върху човечеството, именно тези страдания се изпращат от Твореца с цел да ни доведе до решението да изберем пътя на Тора, пътя на любовта и грижите един за друг. Затова задълженията, заповедите за отношенията между хората, както счита Тора, са по-важни, отколкото заповедите и задълженията на човека по отношение на Твореца тъй като те по-бързо привеждат до изкореняването на егоизма.

И макар ние да не сме достигнали до третото състояние, това е само въпрос на време. Ние сега съществуваме във второто и това никак не трябва да ни унижава. Ние можем да почувстваме бъдещето дори сега в нашето състояние, но усещането на бъдещето зависи от увереността ни в него. Само в абсолютно уверения възниква точното усещане на третото състояние. В такъв случай нашето тяло като, че ли не съществува, но душата съществува вечно, тъй като съвпада по свойства с Твореца (за разлика от разума продукт на материята). Това свойство, душата е придобила в процеса на развитие, макар че по своята първоначална природа тя е желание за наслаждение.

Желанието ражда потребностите, а потребностите - мислите и знанията в обем, необходим за удовлетворяването им. Тъй като у хората желанията са различни, то естествено различни са и потребностите, мислите и развитието им. Тези, които притежават само низки потребности, мислите и образованието им са насочени към удовлетворяване на тези желания. И макар те да ползват знанието и ума си, те се намират в обслужването на низкия (животински) разум.

Тези, у които желанието им да се самонасладят се свежда до човешките желания като слава и власт над другите, използват силата, разума и образованието си за достигането на тези желания.

Тези, у които цялото желание за самонаслаждение се свежда до знанията, използват разума и силата си за удовлетворение на това желание.

Тези три желания се намират, смесени в определени пропорции у всекиго от нас, като никога не се срещат само от един вид в един човек. Това е единственото различие между хората.

Душите на хората, преминавайки през светлите светове АБЕА, придобиват свойството да се наслаждават заради хората и Твореца. Когато душата влиза в тялото, тогава възниква в човека желание за алтруизъм, стремеж към Твореца и силата на този стремеж зависи от величината на желанието.

Всичко, което достига душата във второто състояние остава завинаги в нея, независимо от смъртта на изхабеното, състарено тяло. И обратно, извън него тя веднага заема съответстващата й духовна степен (чак до висшата, наричана "рай"). Естествено, вечността на душата не зависи от придобитите в живота знания, изчезващи с тялото. Вечността ще я лиши от това, защото тя придобива свойствата, характера като у Твореца.

Известно е, че в течение на 6000 години, които са ни дадени за самоизправяне с помощта на Тора и заповедите, ние изправяме не нашето тяло с неговото чудовищно желание за само удовлетворение, а само нашата душа, повдигайки я по светлите стъпала на чистотата и духовното развитие. Окончателното изправяне на егоизма е възможно само в състоянието, наричано "Възкресение на мъртвите".

Както беше отбелязано първото състояние задължава третото към проявление в пълен обем, и затова първото състояние задължава възкресението на мъртвите тела, тоест възраждането на егоизма и всички негови пороци. И отново се започва работата по преобразуването на егоизма в неговата чудовищна форма, в същия такъв размер на алтруизъм. По такъв начин ние печелим двойно 1) имаме в нас наследеното от тялото огромно желание да получаваме удоволствие; 2) и тъй като получавайки удоволствие не заради само наслаждение, а заради изпълняване желанията на Твореца, ние с това като, че ли не получаваме удоволствие, а Му даваме възможността да ни го даде на нас. И затова се намираме в единение с Твореца защото сме подобни на Него по действие Той ни дава удоволствие, а ние Му даваме възможност за това. Тоест възкресението на мъртвите произтича от първото състояние.

Възкресението на мъртвите, както сега ни става ясно трябва да стане в края на второто състояние след изкореняването на егоизма, придобиването на алтруизма и постигане постепенно на духовните степени на душата до най-висшите: (Нефеш Руах Нешама Хая Яхида). И в даденото състояние душата, достигайки до съвършенство, позволява да оживи и напълно да изправи тялото.

Обаче, този принцип ("възкресението на мъртвите") действа и във всеки частен случай, когато ние желаем да унищожим лошата привичка, свойство, склонност: отначало ние сме длъжни напълно да се избавим от тях, а после може отново частично да ги използваме в нужното направление.

Но дотогава, докато ние напълно не сме се избавили от тях, е невъзможно да ги използваме в нужното, разумно, независимо направление.

След всичко гореказано е разбираема нашата роля в дългата верига на действителността, най-малкото звено, на която е всеки от нас. Нашият живот се дели на четири периода:

1).ДОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ЕГОИЗЪМ от деня на раждането ни до "13 години", от тъмната система АБЕА за неговото по-нататъшно изправяне. Наслажденията, получавани от тъмната система АБЕА, не удовлетворяват, а само увеличават желанието за наслаждение. Например човек желае да получи наслаждение, но когато той го получава, желанието му се увеличава двойно и достигайки последното, желанието се учетворява. Ако той не ограничава себе си с помощта на Тора и заповедите, и не се изчиства от ненужните, временни желания и не се обръща към алтруизма, то в течение на целия живот желанието се увеличава, докато, умирайки човек открива, че не е достигнал и половината от желаното. Тоест ролята на тъмните сили се състои в това, за да предоставят на човека материал за работа, но обикновено се оказва, че самият той е материал за тъмните сили.

2).В ПЕРИОДА ОТ "13 ГОДИНИ" И НАТАТЪК се дава сила на светлата точка в сърцето на човека (съществуваща още с духовното раждане) и се появява възможността чрез изпълнението на Тора да се извиси посредством действията на светлите сили АБЕА. Главната задача в този период е да се придобие и увеличи до максимум желанието за духовни наслаждения, както от момента на раждане в човека няма други желания, освен да овладее целия свят, да има богатство, известност, власт, независимо, че те са несигурни. Но, когато започне да развива духовни желания той иска да вземе за себе си и целия бъдещ свят с цялата негова вечност, това вече е истинското желание крайният егоизъм. Тогава човека може, работейки над себе си (над това огромно желание да се самонаслади), да достигне висините на духа пропорционално на изправения егоизъм.

Егоизмът създава огромни трудности, отдалечава от духовното и ако човек не стъпи в постоянна, жестока борба със самия себе си, той започва да желае целия свят. В случай на успешна борба възниква необикновена сила на притегляне към Създателя, помагаща  за сливането с него. И това желание да се слее с Твореца се явява последната степен на втория период. Извисяващият се преодолява път дълъг 500 години, тъй като съществуват 5 степени на душата Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Яхида всяка от 100 години, и по такъв начин се достига нивото на третия период.

3).ТРЕТИЯТ ПЕРИОД НА РАЗВИТИЕ на човека се състои от изучаването на Тора и изпълняването на заповедите заради доставяне на удоволствие на Създателя и в никакъв случай не заради собствена изгода. Тази работа изправя и преобразува егоизма в желание да получава за да доставя наслаждение, както това прави Твореца. Пропорционално на унищожената част на егоизма, човек достига определено ниво на душата и получава определено количество светлина, наслаждение, състоящо се от 5 части (Нефеш Руах Нешама Хая Яхида НаРаНХаЙ)! И докато все още е останало желание за самонаслаждение (егоизъм), човек се намира много далече от Твореца. Но унищожавайки напълно егоизма и достигайки желанието да се наслаждава само заради Твореца, тоест да се уподоби на Твореца, моментално цялата негова душа (част от общата, единна душа) влиза в Твореца.

4).ЧЕТВЪРТИЯТ ПЕРИОД е след възкресението на мъртвите. След пълното унищожаване, наново се възстановява егоизма в цялата негова пълнота и всеядност. И отново се започва работата по преобразуването му в алтруизъм. Само единици са способни още в нашия свят да извършат тази работа.

Казано е в Тора, че всички светове са създадени заради човека. Не е ли странно, че Твореца е направил всичко това заради такъв малък обект, като човека губещ се даже в нашия свят и представляващ мизерна единица спрямо другите светове? И защо му е всичко това на човека? Цялото удоволствие на Твореца се състои в това да удовлетвори създанията в зависимост от техните прозрения и от това доколко Го чувстват и осъзнават. Само ако те го чувстват, като даващ всичко добро и хубаво, само тогава Той получава наслаждение от нас. Както за бащата, играещ с любимия си син, удоволствието е отношението на сина му към него, от признаването на бащата, като любим, силен и чакащ само молбите на сина си и готов да ги изпълни. Опитай се да си представиш огромното удоволствие на Твореца от онези съвършени, които са могли да се издигнат дотолкова, че са видели и почувствали всичко приготвено за тях, и са достигнали взаимоотношения с Твореца. Тогава ще разбереш, че си е струвало Твореца да създаде всичките светове. А тези, които са избрани ще разберат още повече.

За да подготви творенията за тази роля, са приготвени 4 нива на развитие, наричани неживо, растително, животинско и човек съответстващи на 4-те степени на желанието за наслаждение. Главната степен е четвъртата, но за да се достигне тя е възможно, само развивайки се постоянно и овладявайки всяка степен в нейния пълен обем.

ПЪРВА СТЕПЕН (неживата) представлява началото на проявлението, зараждането на желанието в нашия материален свят. В нея има сила, включваща всички видове нежива природа, но във всичко от съставните части на тази природа (като в камъните например) няма собствено движение. Желанието за наслаждение поражда потребности, а потребностите пораждат движението, заради достигането на желаното. В дадения случай (първата степен) желанието за наслаждение е крайно малко, и затова влияе едновременно само на сумата от всички съставляващи го, и не проявява себе си във всеки елемент на неживата природа по отделно.

ВТОРА СТЕПЕН (растителната) желанието за наслада е по-голямо и желанието вече се проявява във всяка съставляваща я част. Затова във всеки елемент на растителната степен има лично движение разпространяване по площ, обръщане към слънцето. На тази степен са в наличие процесите на хранене и отделяне. Но все още отсъства чувството за лична, свободна воля у всекиго.

ТРЕТА СТЕПЕН (животинската) желанието да се получи наслаждение е още по-голямо. Тук, желанието поражда във всеки отделен елемент лични усещания и живот на всекиго, отличаващ се от другите. В тази степен все още отсъства чувството за съпреживяване, все още няма необходимото състрадание или радост към себеподобните.

ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН (последна - човек) желанието за наслада поражда чувството за ближния. Разликата между 3 и 4 степени е както разликата между всички животни, взети заедно относно един човек, тъй като у животното отсъства чувството за ближния и е в състояние то да породи потребности само в границите на своето желание. Докато човека е способен да почувства ближния и да стане съпричастен на желанията на ближния и по такъв начин се изпълва със завист към него и започва да му се иска все повече и повече, докато не пожелае целия свят.

Целта преследвана от Твореца, е да наслади създанията, за да познаят те Неговото величие и да получат от Него всичкото им приготвено наслаждение. Ясно е, че тази роля може да изпълни само човекът. Само у човека има необходимото усещане за ближния. Само човекът може да преобразува желанието си да получи наслаждение в желание да го даде на другите (изпълнявайки заповедите на Тора и чрез работа над себе си). Наличието на тази способност му дава усещането за духовните светове и за самия Творец. Постигайки съответно своето ниво и поредната степен на НаРаНХаЙ определеният духовен свят, той получава наслаждение съгласно целите на творението.

Но защо не е видно, че именно човекът, независимо от своята привидна нищожност относно вселената, се явява център и цел на Творението? Човекът е подобен на червея, който живее в лук, и по тази причина мисли, че целият свят е лютив и малък, като размерът на луковицата в която се е родил той. Но в момента, когато той пробива външната обвивка на лука и поглежда навън, той поразен възкликва : "Аз смятах, че целият свят е като този лук, в който съм се родил аз, но сега виждам, че има и друг огромен и прекрасен свят." Така сме и ние, родените в обвивката на егоизма, с единственото желание за само удовлетворяване. Ние не сме в състояние без Тора и нейните закони, като инструменти да постигнем нашето изправяне, да пробием обвивката на егоизма и да обърнем желанието да получаваме, в желание да доставяме наслаждение на другите т.е. на Твореца.

И затова си мислим, че целият свят е само това, което ние виждаме и чувстваме без да подозираме и усещаме какво наслаждение ни е приготвено от Твореца.

Сътвореното се състои от 5 свята: 1.Адам Кадмон. 2.Ацилут. 3.Брия. 4.Ецира. 5.Асия. Но във всеки от тях има безкрайно множество съставляващи ги. Тези 5 свята съответстват на 5 сфироти: Адам Кадмон съответства на сфира Кетер, Ацилут Хохма, Брия Бина, Ецира Тиферет, Асия Малхут. Светлината (наслаждението), изпълваща тези светове, се дели съответно на 5 вида: Ехида, Хая, Нешама, Руах, Нефеш (наричани съкратено в обратен ред НаРаНХаЙ). Тоест светът Адам Кадмон е напълнен с наслаждение, светлина, наричана Ехида, светът Ацилут Хая и т.н. И самите светове, тоест желанието да получат наслаждение и самото тях напълващо ги наслаждение изхождат от Твореца.

Всеки от световете на свой ред се дели на сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Тиферет, Малхут, които са напълнени съответно със своя светлина НаРаНХаЙ. Освен това във всеки свят има 4 нива: неживо, растително, животинско и човек. Душата на човека (Нешама) съответства на нивото "човек", ангелите (Малахим) съответно на нивото "животно", обвивките (Левушим) съответстват на нивото "растителен" и постройките (Ейхалот) на нивото "неживо".

Нивата съответно се поместват един в друг като концентрични окръжности (като обвивките на луковицата). Вътре се намира сфира Кетер, влияеща на дадения свят като Твореца. Над нея, се наслагват отгоре Нешамот душите на хората, намиращи се в дадения свят. След това съответно Малахим, Левушим, Ейхалот. Всичко неживо, растително и животинско е сътворено заради четвъртата степен на желание - човекът и неговата душа. В това е ролята на другите нива и затова те се наслагват отгоре върху душата на човека, тоест те му служат като обвивки.

Още от раждането в човека има частица от общата (първоначална) душа. И тази частица представлява точка. И тя се намира в сърцето на човека, тоест вътре в неговите желания, егоизма. Всичко сътворено е построено така, че общите закони, действащи на всички нива и във всички светове се проявяват и във всяка частица на Творението, даже и най-малката. Например всичко съществуващо се дели на 5 свята или 5 сфироти: Кетер, Хохма, Бина, Тиферет, Малхут. На свой ред всеки свят се дели на 5 сфирота, и също така, даже най-незначителният обект се дели на 5 сфирота.

Както вече е казано, в нашия свят има 4 нива: неживо, растително, животинско и човек, съответни на сфирот Малхут, Тиферет, Бина, Хохма, а техният корен, източник се нарича Кетер. И даже, всяка част от неживото, растителното, животинското или човека се делят на 4 нива (неживо, растително, животинско, човек) съответно според величината на степента на желанията така, че например, в самия човек има също 4 нива на желанията неживо, растително, животинско, човек, в центъра на който се намира точката на неговата душа.

Преди достигането на възрастта от "13 години" тази точка се намира в покой (не се усеща). Но, започвайки да изпълнява Тора и заповедите, даже без особено отношение към Твореца, като към Ръководител на всичко съществуващо, тоест без нужното уважение и страх, тъй като не чувства Създателя, а има само желанието да получи наслаждение. Стремейки се обаче към алтруизъм човекът започва да усеща тази точка, в сърцето си като разширяваща се.

И в това се състои патентът на Тора и заповедите, принадлежащи към висшия, духовния свят. Затова тяхното изучаване и изпълнение, даже и от егоистични цели за лично духовно развитие очиства и постепенно възвисява човека, но само до първо ниво на неживото. В размера, в който духовното се възвисява над материалното и се стреми към алтруизъм, човекът изменя своите желания и по такъв начин изгражда цялата форма на това първо ниво. Тогава неговата душа се повдига и облича в сфирота Малхут в света Асия и цялото тяло започва да чувства светлината (наслаждението от това ниво). И тази светлина му помага да се придвижи към по-високите степени.

Преди раждането на човека в неговото сърце точката се намира на нивото на Нефеш, а след раждането на нивото Нефеш на света Асия. На следващото ниво точката в него се издига на степента Руах на света Асия . И така на всяко ниво, което напълно се усвои от човека става новия преход на точката съответно на следващото по-висше ниво и това е единствената връзка на низшето с висшето до най-високата степен. Благодарение на тази точка съществува възможността човека да се предвижва към Твореца.

Тази светлина, която се намира на нивото Нефеш на света Асия се нарича светлината на неживото ниво на света Асия. Тя съответства на изправената нежива част на желанията в тялото на човека. Действията на такъв човек в духовния свят са подобни на действията на неживата природа в материалния свят.В него няма лични движения, а само общото движение на цялата маса от неживи обекти, обхващаща всички части в една. И светлината, тоест наслаждението в обекта Нефеш на света Асия съдържа 613 части, както в човека има 613 органа, на които пък съответстват 613 заповеди. И всяка от тях има своето особено възприятие, наслаждение от светлината на Твореца, но все още те не се отделят като самостоятелни частици. А за сега се възприема от Кабалистите само общото влияние на светлината, разпространяващо се в равна степен на всички части.

И макар да няма разлика за получаване на светлина от сфиротите от най-горната (Кетер в света Адам Кадмон) до най-ниската (Малхут в света Асия), то светлината за всеки човек, който я получава е различна. Сфиротите се делят на обеми и на изпълваща ги светлина. Светлината изхожда от самия Създател. Обемите се наричат също и сфироти Кетер, Хохма, Бина, Тиферет, Малхут. В трите последни свята Брия, Ецира, Асия тези обеми представляват филтри, задържащи и точно отмерващи порциите светлина за потребителя, така че всеки да може да получи точно съответстваща порция, отговаряща на духовното му ниво на развитие. Въпреки, че светлината в тях е еднородна, ние я наричаме изходяща светлина НаРаНХаЙ спрямо потребителя, тъй като светлината се разделя на свойства от филтрите обеми.

МАЛХУТ е най-плътният филтър. Получаваната от него светлина е малко и е предназначена и достатъчна само за поправянето на неживото в тялото на човека. Затова тази светлина се нарича НЕФЕШ.

ТИФЕРЕТ е по-прозрачен филтър, отколкото Малхут и за това порцията светлина, която той (филтърът) пропуска от Твореца към нас, е предназначена за одухотворяване на растителната част в тялото на човека, и тъй като е по-интензивна отколкото светлината НЕФЕШ се нарича РУАХ.

БИНА е по-прозрачна отколкото Тиферет и пропуска светлина от Твореца достатъчна за поправянето на животинската част в тялото на човека и се нарича светлината НЕШАМА.

ХОХМА е най-прозрачна и пропуска светлина за възвисяването на частта "човек", която е в тялото на човека. Тази светлина се нарича ХАЯ и няма предел в нейната сила.

Както вече беше казано, че ако човекът достигне посредством Тора нивото НЕФЕШ, то вътре в него вече се намира точката на следващата светлина РУАХ. И ако по-нататък, прилага Тора и заповедите, придобива растителното ниво на своето желание за наслаждение и с нея придобива обем, повдигащ се и обхващащ, сфирот Тиферет от света Асия и тя му доставя още по-силната светлина Руах, съответстваща на "растителното" ниво в тялото на човека. И както сред растенията в нашия свят, така и у човека вече се появява лично духовно движение и се различават духовни сили. При пълното усвояване на нивото Руах в него вече се намира точката на следващото ниво Нешама.

Чрез изучаването на тайните на Тора човек одухотворява животинското ниво на своето желание и когато построи целия обем, желанието се повдига и се обхваща от сфирота Бина в света Асия и тогава получава от нея светлината Нешама. Човекът в този случай се нарича чисто животно, тъй като е очистил животинската природа на своето тяло. И както животното в нашия свят индивидуално възпроизвежда всяко движение, в човека се появява индивидуално усещане за всяка от 613 заповеди. А разликата в наслаждението, светлината, която получава е подобна на разликата между животните и растенията в нашия свят.

Когато напълно е усвоил 613 части на обема (желанията), получава от него светлина (наслаждение), различна за всяка от 613 части и чувства наслаждение, съответстващо на всяка от заповедите на Твореца. С помощта на тази светлина и работейки над себе си очиства и частта "човек" на своето желание, тъй като вече се е зародила следващата точка, при завършване построяването на обема Нешама. И завършвайки строителството на обема, съответстващо на желанието на степента "човек", получава чувството за усещане на другите хора и техните мисли. А получаваната светлина, наслаждението, се отличава от предходната степен, както в нашия свят човека се отличава от животното.

Всичките тези 5 нива са самонаслаждения НаРаНХаЙ на света Асия, тоест Нефеш. В него няма Руах, тъй като Руах е светлината в света Ецира, Нешама в света Брия, Хая в света Ацилут и Ехида в света Адам Кадмон. Но онова, което го има в общото, съществува и във всяка отделна част на общото, тоест тези 5 вида светлина се намират и в света Асия, но на ниво Нефеш най-малкото, неживото. В света Ецира тези 5 вида светлина се намират на общото ниво Руах, в света Брия НаРаНХаЙ нивото Нешама, в света Ацилут нивото Хая и в света Адам Кадмон НаРаНХаЙ нивото Ехида. А разликата между световете е както между нивата НаРаНХаЙ в света Асия. По такъв начин всичко зависи от духовното ниво на човека, желаещ да постигне висшето и затова съпоставящ своите духовни качества на свойствата на световете, в резултат на което той става интегрална част от тях.

Това е обяснението защо са сътворени всички светове и защо те са нужни на човека. Невъзможно е за нас да достигнем Твореца без последователен подем по степените НаРаНХаЙ на всеки свят. При това, постигайки определеното ниво, човек усеща светлина, наслаждение, и това му помага да върви по-нататък в изкореняването на желанието за самоудовлетворение, докато не достигне до целта на Творението, отношенията с Твореца като на баща със син.

И знай, че този НаРаНХаЙ, за когото ние говорим, това са 5 части на които се дели всичко създадено. И това, което действа в общата система, действа даже и в нейната най-малка нищожна част. Даже на най-нисшет ниво в света Асия в света на духовно неживата природа има 5 съставни части неговият НаРаНХаЙ. Затова, както се изяснява в Кабала, всяко и най-малкото желание се състои от 5 части: Кетер представител на Твореца, Хохма, Бина, Тиферет, Малхут и са на 4 нива на самото създание, а направляващото го наслаждение също се състои от 5 вида светлина НаРаНХаЙ. От тук следва, че даже светлината на духовно неживото в света Асия не може да се достигне без 4-те вида постижения. Тоест няма нито един евреин, който да може да се освободи от изучаването на Тора, заповедите и мисълта за благото на народа и Твореца за постигането на нивото Руах, тайните на Тора за нивото Нешама и физическото изпълнение на заповедите за нивото Нефеш.

Нашето поколение все още е обхванато от тъмнина. Преобладаващата част от вярващите не изучават тайните на Тора. Ясна е причината и тя е в това, че е спаднала вярата в мъдростта на древните мъдреци. Книгите за Кабала са пълни с груби веществени описания. Така е възникнала необходимостта от пълен коментар на книгата "Зоар".Този труд ни е избавил от страха за неправилното тълкуване на Кабала. Кабала става достъпна за всеки евреин.

А коментарът, наречен "Сулам" (стълба) помага постепенно както по стъпалата на стълбата, всеки в зависимост от неговото желание да се изкачи на необходимата височина и да постигне тайната на създаването на световете и своето място в тях.

Предназначението на Кабала може да се поясни с примера: "В едно далечно кралство един от поданиците нарушил строгия закон и затова по заповед на краля бил изгонен от пределите на страната, отлъчен от приятели, роднини и всичко хубаво, което е имал в неговия живот. На новото място му било много лошо и тъжно. Постепенно, както към всичко в живота, той привикнал и скоро съвсем забравил къде се е родил и живял, че е бил прогонен и въобще, че някога е бил на друго място. На новото място пак имал дом и приятели и т.н. Но, ето един път в ръцете му попаднала книга за родното му кралство и той си спомнил къде е то и колко е прекрасно там. Изучавайки книгата той разбрал за какво са го изгонили и по какъв начин може да се завърне там."

Това кралство е духовният свят, където всичко е прекрасно за изпълняващите законите на Великия Крал Твореца. Мястото на изгнанието е нашия свят. "Зоар" е книгата чрез която всеки от нас може да възстанови забравеното, тоест къде се намира мястото на нашите души и да разбере защо те са били изгонени от там и да съумее да се върне ! Но ако книгата "Зоар" е толкова важна, че с нейната помощ може да се постигнат висшите светове, да се види и почувства светът на душите и самият Творец, защо тогава чак до наше време тя е била едва ли не тайна: почти 2000 години е била скрита книгата "Зоар", от времето на написването й, до появата на кабалиста Ари. Ние намираме този отговор в самата Кабала: светът в течение на 6000 години от своето съществуване представлява една постройка, състояща се от сфироти, където Кетер е влиянието на Създателя, а останалите се делят на 3 групи:

главната Хохма, Бина, Даат;

средната Хесед, Гвура, Тиферет;

крайната Нецах, Ход, Есод.

Тоест 6000 години се делят на три части:

2000 тъма, тъмнина

2000 период на Тора

2000 дните на Машиаха

Първите 2000 години са били главните, тоест получаващи малка светлина (Нефеш), тъй като съществува обратна зависимост между сфирот и светлината на Твореца, която ги напълва: отначало се появява първата група, големите сфироти: Кетер, Хохма, Бина, но с напълването със светлина от малка величина, тоест отначало се появява малката светлина Нефеш. Този период в първите 2000 години е ТЪМА. През вторите 2000 години от света, когато се развива ВТОРАТА ГРУПА, сфироти Хесед, Гвура, Тиферет, светлината Нефеш, която е била в първата група сфироти се спуска във втората, а в първата навлиза светлината Руах, светлината на Тора. И тези, следващи след тъмнината, 2000 години, се наричат период на Тора. ТРЕТАТА ГРУПА сфироти: Нецах, Ход, Есод заемат последните 2000 години, и тук се спуска светлината Нефеш от втората група, а Руах от първата група се спуска във втората, а в първата влиза светлината Нешама светлината на Машиаха.

До появата на третата група сфироти цялата Кабала, главно книгата "Зоар", са били скрити. Ари ни е разкрил книгата "Зоар" и неговите коментари са ни посочили пътя към безкрайността. Ари умира (в 5332 година*), когато все още не бил завършен периодът, тоест не е била влязла цялата светлина в третата група, и затова само избрани (особени) души можели да се занимават с нея, като Баал Шем Тов, Рамхал и Гаон ми Вилно без да имат право да разкриват нейната същност на света. Но в нашето време, което е близо до края на третия период, ние се удостоихме с всеобхватния коментар на "Зоар", като "Сулам" и учебното систематично изложение на Кабала, като "Талмуд есер хаСфирот".

И макар, че душите на живеещите в първите и вторите 2000 години да са били много възвишени и да са съответствали на висшите сфироти (Кетер, Хохма, Бина), те не са могли да получат съответстващата им светлина, защото тя все още не е била достигнала нашия свят. В сегашно време в нашия свят се спускат най-низките души, което е видно от ставащото в света, но именно те допълват целия строеж. А висшата светлина влиза във висшите души, вече заминали от нашия свят във висшите светове, но тяхната светлина идва и при нас във вид на обкръжаващо светене.

И макар, че първите поколения са превъзхождали поколенията от нашето време, по качество на душите, тъй като по-чистите се появяват в нашия свят първи (сфирот от Кетер към Малхут), но науката Тора, нейната вътрешна, скрита част, както впрочем и останалите науки) се изявяват в последните поколения, тъй като от тях зависи интензивността на светлината. Колкото са по-ниски душите, толкова повече светлина се открива и влиза в нашия свят, тъй като нисшата светлина може да се спусне от по-висшите към по-нисшите сфироти, в душите, а в освободените места в по-горните сфироти в душите влиза по-висшата светлина.

Кабала не противоречи на изводите на мъдреците в откритата част от Тора. Доколкото физически изпълняваната част Тора, тоест външното, физическото изпълнение на заповедите е свързано със сфиротите (душите), а тайната част на Тора, мисловното й изпълняване, е свързано със светлината, влизаща в душите. Съществува същата обратна зависимост между сфиротите (душите) и светлината: Създаването се започва с висшите сфироти и с нисшата светлина, но се завършва с низшите сфироти (душите) и с висшата светлина. По такъв начин именно низките души при съответните изучавания на Тора получават и откриват висшата светлина.

Във всеки обект има вътрешна и горна, външна част. В нашия свят евреите се отнасят към вътрешната, а гоите към външната част. Също и самите евреи се делят на търсещи Създателя и на удовлетворяващи се от нашия свят. Гои-те се делят на вътрешни, които са праведниците в народите на света и външни, носещите мъка и разрушение на целия свят. Сред вярващите има проникващи в тайните на Тора вътрешната част и ограничаващи се само с чисто външното изпълняване на заповедите, външната част. И във всеки евреин има вътрешна част, наречена точка в сърцето, а външната част в него се нарича "гой".

И ако евреина работи над себе си и възвисява своята вътрешна част, а на външната част, тоест на тялото си отделя необходимото внимание само за съществуването си, то той влияе на света като цяло така, че и другите евреи, а също и другите народите на света, да започват да проявяват по-голям стремеж към вътрешната същност на нещата. И с това евреите се възвисяват в очите на гоите, както е било например във времената на царете.

Но ако всеки от евреите отделя повече внимание на своята външна част (наричана "гой"), отколкото на вътрешната, всичко външно в света започва да преобладава над вътрешното и ние ще попаднем под властта на другите народи на света.

Не се удивявайте, че всеки евреин може по този начин да влияе на целия свят. Защото законът е такъв, че частното и общото съответстват едно на друго и онова, което става в общото, е вярно и за всякоя негова част и още повече от това, именно сумата на частите съставлява законът на цялото. Затова всеки от нас е способен да възвиси, или да понижи общото ниво. Това обяснява защо е казано в книгата "Зоар", че посредством изучаването на вътрешната част на Тора Кабала ще заслужим излизането от Галута и ще достигнем абсолютната свобода.

От гореказаното следва, че всеки евреин е длъжен да овладее както външната, така и вътрешната част на Тора.

Познавайки тази, или другата част на Тора, ние влияем на целия свят. Ако познаваме само външната форма без нейния вътрешен смисъл, без цел за сливане с висшите светове и Твореца, изпълнявайки само сухите закони и правила и пренебрегвайки изучаването на Кабала, то външната част на другите народи ще придобие по-голямо влияние в света и ще се възвиси над вътрешната част (праведниците на света) и това ще доведе до поредната катастрофа.

Изучаването на книгата "Зоар" и съответно на Кабала е отправната точка за изправянето на целия свят и за достигането му на състояние на абсолютно щастие и покой.