"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ОТ ВЪВЕДЕНИЕТО КЪМ КНИГАТА "Зоар"

По необходимост, произтичаща от главата "Условия за разгласяване", текстът на тази статия нарочно е неугледен и неточен.

Възприеманият от нас, обкръжаващ ни свят преди всичко ни говори за своята безцелност, ние мислим, че за това  е виновен Създателят, а причината за всички отрицателни качества в него и в самите нас. Но, за да разберем, макар и нещо от обкръжаващата ни природа и нас самите, е необходимо ясно да си представим целта на творението, и неговото крайно състояние, защото промеждутъчните периоди могат да бъдат много измамни.

Кабалистите потвърждават, че целта на Твореца е да доведе създанията до висше наслаждение. И затова Творецът е вложил в душите "желанието да получат това наслаждение". При това, тъй като е искал да ги наслади до състояние на пресищане, Той е създал и желанието да се наслаждават повече от желанието да се насладят. Т.е.  душата - това е желанието за наслаждение. И в съответствие с това желание тя получава наслаждение от Създателя, при което количеството на получаваното наслаждение може да се измери с големината на желанието.

Всичко съществуващо се отнася или за Твореца, или за създаденото от Него; тоест до състоянието на желанието за наслаждение, до сътворението на душите е съществувало само желанието на Твореца да наслади. И затова, съгласно с Неговото желание, от  самото желание да наслади е било създадено желанието да се наслади (равно по величина и противоположно по свойство). Следователно, единственото, което е сътворено, което съществува (освен Твореца) това е желанието да се наслади. И то се явява материалът от който са създадени всички светове и населяващите ги, а наслаждението, което изхожда от Твореца оживява и управлява всички.

В духовните светове несъответствието в свойствата на желанията разделя и отдалечава два духовни предмета, както два материални предмета в нашия свят ги разделя разстоянието между тях. В нашия свят, ако двама човека обичат едно и също, тоест техните вкусове съвпадат, ние казваме, че те са близки един на друг по дух. А ако вкусовете, възгледите им са различни, то отдалечаването им един от друг е пропорционално на разликата на техните вкусове и възгледи. Не физическото разстояние, а духовната близост определя близостта между хората. Обичащите се един друг, като че ли се сливат, а ненавиждащите се, са духовно отдалечени както двата полюса.

Душата е безкрайно отдалечена от Твореца, тъй като тя е противоположна на желанието на Твореца да дава наслаждение. За да се поправи тази отдалеченост на душите от Твореца, са създадени и разделени всички светове на две противодействащи системи: четирите светли светове: Ацилут, Брия, Ецира, Асия (АБЕА) против четирите тъмни светове АБЕА. И разликата между тези две системи е само в това, че характерното свойство на първата е да дава наслаждение, а на втората е да получава наслаждение.

Тоест първоначалното желание да се получава наслаждение се разделя на две части: едната е останала с предишните си свойства, а другата част е придобила свойствата на самия Творец, тоест сближила се е, сляла се е с Него.

И така са се преобразували световете до нашия материален свят, тоест до мястото, където човек съществува във вида на системата: тяло (тялото в Кабала се определя като желание да се наслади заради себе си егоизъм) + душа. Тялото това е желанието да се получи наслаждение, преобразуващо се без изменения чрез тъмните светове АБЕА.

И затова човекът се ражда егоист и се намира под влиянието на тази система до 13 години (духовно ниво), изпълнявайки заповедите на Тора, за да достави радост на Твореца, той постепенно пречиства себе си от егоизма (желанието да се наслади заради себе си) и придобива желанието да се наслаждава заради Твореца и тогава светлата душа се спуска през цялата система от светлите светове и се облича в тяло. И започва периодът на изправление до тогава, докато целия егоизъм, (желанието да се наслади, за да удовлетвори себе си), не се преобразува в алтруизъм (желанието да се наслаждава само заради Твореца).

И с това той се сравнява по свойства с Твореца, тъй като получаването заради някого не се счита за получаване, а за отдаване. И тъй като съвпадението на свойствата означава сливане, то човек автоматически получава всичко, предопределено му от замисъла на Твореца.

Посредством системите АБЕА Твореца създава желанието разделено на две части, тяло и душа и това ни дава възможността да преобразуваме желанието, да се самонасладим в желание да се самонаслаждаваме заради Твореца и

1). ДА ПОЛУЧИМ ВСИЧКО, ПРИГОТВЕНО ЗА НАС СПОРЕД ЗАМИСЪЛА НА ТВОРЕНИЕТО

2). В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ СЛЕЕМ С НЕГО. ТОВА СЕ СЧИТА ЗА КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ТВОРЕНИЕТО така нареченият резултат на изправянето; пропада потребността от тъмната страна АБЕА, тя изчезва, анулира се. Работа пресметната за 6000 години (да преобразува своя егоизъм чрез изпълнението на Тора в желание да се наслади в името на Създателя), изпълнявана от всекиго в течението на неговия живот, така и от всички поколения заедно. Съществуването на тъмната система АБЕА е необходимо само за създаването на тялото, за да може чрез поправянето на неговия егоизъм, да придобие своята втора, божествена природа.

Ако егоизмът (желанието за самонаслаждение) е толкова низък, то как въобще той е могъл да се появи, да възникне в мисълта на Създателя? Времето в духовния свят не съществува и по тази причина, окончателното състояние на творението е възникнало едновременно с неговия замисъл, тъй като в духовните светове миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно цяло. Затова егоизмът т.е желанието за самонаслаждение в духовния свят не е съществувало. От началото на Творението и до края му душата преминава през три състояния.

ПЪРВОТО е крайното състояние на вече съществуващите редом със Създателя сравнения на свойствата.

ВТОРОТО е нашата действителност, където в продължение на 6000 години, разделилите се на две системи АБЕА на тяло и душа, егоизмът се преобразува в алтруизъм. През това време се изправят само душите и се унищожава присъщият им, под влиянието на телата, егоизъм и се достига до алтруизъм и даже душите на праведниците не попадат в рая (определено ниво в системата на светлата АБЕА), докато не се унищожи целият егоизъм и телата им изгният в земята (Малхут, Олам, Асия ).

ТРЕТОТО СЪСТОЯНИЕ това е състоянието на изправянето на душите след възкресението на мъртвите. Тоест след изправянето и на самите тела, когато присъщият на тялото егоизъм се преобразува в алтруизъм. По такъв начин и тялото ще стане достойно, и в състояние да получи всичкото наслаждение предназначено му от Създателя и в същото време да достигне сливане с Твореца във вид на подобия на свойствата. И с това то дава наслаждение на Твореца, сливайки се с Него.

Като се вгледаме в тези три състояния ние ще открием, че те взаимно обуславят появяването си едно от друго. При изключването на едно от тях се анулират всичките. Например, ако не би се появило крайното, трето състояние, то не би се появило и първото, така както то се е появило редом със Създателя поради това, защото бъдещото (трето състояние) играе ролята там на настоящето и цялото съвършенство на първото състояние е само благодарение на проекцията на бъдещото състояние в настоящото и ако не би било бъдещето, то би се анулирало и настоящето. По такъв начин бъдещето задължава настоящето към съществуване. А ако би изчезнало нещо от второто състояние, от работата по самоизправяне, как би се появило третото, изправеното състояние задължаващо първото.

Също така първоначалното състояние, където вече съществува съвършенство благодарение на бъдещото (третото състояние) задължава по такъв начин и второто, и третото състояния към тяхното съществуване и завършване.

Но възниква въпросът ако третото състояние вече съществува (макар и не в нашите усещания) и ние съгласно замисълът на Твореца сме задължени да го постигнем, то В КАКВО СЕ СЪСТОИ НАШАТА СВОБОДНА ВОЛЯ?

От гореказаното произтича, че ние макар да сме длъжни да достигнем поставената цел, все пак имаме ДВА ПЪТЯ за нейното постигане от първото до третото състояние:

ПЪРВИЯТ е доброволният, чрез съзнателното изпълняване на предписаните от Тора правила.

ВТОРИЯТ е пътят на страданията (страданията са способни да изправят тялото от егоизма и да го принудят към алтруизъм и по този начин към сливане с Твореца). Различието между тези два пътя е в това, че първият е по-кратък и естествено по-лек. По втория път ние чрез страданията пак отиваме към първия път. Така, или иначе всичко е взаимосвързано и взаимно обвързва всичките наши състояния от началото до края на творението.

Ние, покварените и низките, сме длъжни да станем достойни за нашия Творец, т.е. абсолютно съвършени, нали не може от съвършенството, какъвто е той, да излезе нещо несъвършено.

Сега е разбираемо, че нашето истинско тяло не е това, което ние сега притежаваме. Нашето истинско тяло, съвършено и безсмъртно, се намира в своето първо и трето състояния. В сегашното (второ) състояние ни е дадено специално низко, порочно, развратено тяло, т.е. съвсем егоистично. То е откъснато от Твореца поради различията на желанията ни и след изправянето ни ще получим в замяна безсмъртно тяло в третото състояние. Само в сегашното (второ) състояние е възможно да извършим цялата работа по изправянето. Но може да се каже, че и във второто състояние ние се намираме в абсолютно съвършенство, защото нашето тяло (желанието да се наслаждава, егоизмът), от ден на ден намалява егоизма си, но е необходимо време (съобразно нашите желания ) за неговото окончателно отстраняване и за получаването в замяна на вечното и съвършено тяло.

По какъв начин от съвършеното, какъвто е Творецът, е възникнала толкова несъвършена вселена, ние и нашето общество с неговите низки нрави? Нашето временно тяло, цялата вселена, човечеството в неговия сегашен вид въобще не са били в замисъла на Създателя. Относно него ние се намираме в нашето крайно състояние, а всичко временно като тялото с неговия егоизъм, само ни дава възможност да се възвисим, работейки над себе си. И всички останали същества, населяващи този свят духовно се възвисяват или спускат заедно с човека и заедно с него достигат съвършенството.

И защото третото състояние действа на първото, ние ще достигнем зададената цел по пътя на Тора, или по пътя на страданията. При това страданията въздействат само на нашето тяло. Оттук се вижда, че егоизмът е бил сътворен само заради неговото изкореняване от света и в превръщането му в алтруизъм, а страданията ни разкриват нищожността на тялото и неговата временност. Когато всички хора в света решат да унищожат егоизма и да мислят не всеки за себе си, а един за друг тогава ще изчезнат всички грижи и източника на нещастията. Всеки ще бъде спокоен, здрав и щастлив в живота, тъй като у всекиго ще има увереност, че целият свят се грижи и мисли за неговото благополучие.

Докато ние потъваме в егоизма няма никакво лекарство за страданията, които постоянно връхлитат върху човечеството, именно тези страдания се изпращат от Твореца с цел да ни доведе до решението да изберем пътя на Тора, пътя на любовта и грижите един за друг. Затова задълженията, заповедите за отношенията между хората, както счита Тора, са по-важни, отколкото заповедите и задълженията на човека по отношение на Твореца тъй като те по-бързо привеждат до изкореняването на егоизма.

И макар ние да не сме достигнали до третото състояние, това е само въпрос на време. Ние сега съществуваме във второто и това никак не трябва да ни унижава. Ние можем да почувстваме бъдещето дори сега в нашето състояние, но усещането на бъдещето зависи от увереността ни в него. Само в абсолютно уверения възниква точното усещане на третото състояние. В такъв случай нашето тяло като, че ли не съществува, но душата съществува вечно, тъй като съвпада по свойства с Твореца (за разлика от разума продукт на материята). Това свойство, душата е придобила в процеса на развитие, макар че по своята първоначална природа тя е желание за наслаждение.

Желанието ражда потребностите, а потребностите - мислите и знанията в обем, необходим за удовлетворяването им. Тъй като у хората желанията са различни, то естествено различни са и потребностите, мислите и развитието им. Тези, които притежават само низки потребности, мислите и образованието им са насочени към удовлетворяване на тези желания. И макар те да ползват знанието и ума си, те се намират в обслужването на низкия (животински) разум.

Тези, у които желанието им да се самонасладят се свежда до човешките желания като слава и власт над другите, използват силата, разума и образованието си за достигането на тези желания.

Тези, у които цялото желание за самонаслаждение се свежда до знанията, използват разума и силата си за удовлетворение на това желание.

Тези три желания се намират, смесени в определени пропорции у всекиго от нас, като никога не се срещат само от един вид в един човек. Това е единственото различие между хората.

Душите на хората, преминавайки през светлите светове АБЕА, придобиват свойството да се наслаждават заради хората и Твореца. Когато душата влиза в тялото, тогава възниква в човека желание за алтруизъм, стремеж към Твореца и силата на този стремеж зависи от величината на желанието.

Всичко, което достига душата във второто състояние остава завинаги в нея, независимо от смъртта на изхабеното, състарено тяло. И обратно, извън него тя веднага заема съответстващата й духовна степен (чак до висшата, наричана "рай"). Естествено, вечността на душата не зависи от придобитите в живота знания, изчезващи с тялото. Вечността ще я лиши от това, защото тя придобива свойствата, характера като у Твореца.

Известно е, че в течение на 6000 години, които са ни дадени за самоизправяне с помощта на Тора и заповедите, ние изправяме не нашето тяло с неговото чудовищно желание за само удовлетворение, а само нашата душа, повдигайки я по светлите стъпала на чистотата и духовното развитие. Окончателното изправяне на егоизма е възможно само в състоянието, наричано "Възкресение на мъртвите".

Както беше отбелязано първото състояние задължава третото към проявление в пълен обем, и затова първото състояние задължава възкресението на мъртвите тела, тоест възраждането на егоизма и всички негови пороци. И отново се започва работата по преобразуването на егоизма в неговата чудовищна форма, в същия такъв размер на алтруизъм. По такъв начин ние печелим двойно 1) имаме в нас наследеното от тялото огромно желание да получаваме удоволствие; 2) и тъй като получавайки удоволствие не заради само наслаждение, а заради изпълняване желанията на Твореца, ние с това като, че ли не получаваме удоволствие, а Му даваме възможността да ни го даде на нас. И затова се намираме в единение с Твореца защото сме подобни на Него по действие Той ни дава удоволствие, а ние Му даваме възможност за това. Тоест възкресението на мъртвите произтича от първото състояние.

Възкресението на мъртвите, както сега ни става ясно трябва да стане в края на второто състояние след изкореняването на егоизма, придобиването на алтруизма и постигане постепенно на духовните степени на душата до най-висшите: (Нефеш Руах Нешама Хая Яхида). И в даденото състояние душата, достигайки до съвършенство, позволява да оживи и напълно да изправи тялото.

Обаче, този принцип ("възкресението на мъртвите") действа и във всеки частен случай, когато ние желаем да унищожим лошата привичка, свойство, склонност: отначало ние сме длъжни напълно да се избавим от тях, а после може отново частично да ги използваме в нужното направление.

Но дотогава, докато ние напълно не сме се избавили от тях, е невъзможно да ги използваме в нужното, разумно, независимо направление.

След всичко гореказано е разбираема нашата роля в дългата верига на действителността, най-малкото звено, на която е всеки от нас. Нашият живот се дели на четири периода:

1).ДОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ЕГОИЗЪМ от деня на раждането ни до "13 години", от тъмната система АБЕА за неговото по-нататъшно изправяне. Наслажденията, получавани от тъмната система АБЕА, не удовлетворяват, а само увеличават желанието за наслаждение. Например човек желае да получи наслаждение, но когато той го получава, желанието му се увеличава двойно и достигайки последното, желанието се учетворява. Ако той не ограничава себе си с помощта на Тора и заповедите, и не се изчиства от ненужните, временни желания и не се обръща към алтруизма, то в течение на целия живот желанието се увеличава, докато, умирайки човек открива, че не е достигнал и половината от желаното. Тоест ролята на тъмните сили се състои в това, за да предоставят на човека материал за работа, но обикновено се оказва, че самият той е материал за тъмните сили.

2).В ПЕРИОДА ОТ "13 ГОДИНИ" И НАТАТЪК се дава сила на светлата точка в сърцето на човека (съществуваща още с духовното раждане) и се появява възможността чрез изпълнението на Тора да се извиси посредством действията на светлите сили АБЕА. Главната задача в този период е да се придобие и увеличи до максимум желанието за духовни наслаждения, както от момента на раждане в човека няма други желания, освен да овладее целия свят, да има богатство, известност, власт, независимо, че те са несигурни. Но, когато започне да развива духовни желания той иска да вземе за себе си и целия бъдещ свят с цялата негова вечност, това вече е истинското желание крайният егоизъм. Тогава човека може, работейки над себе си (над това огромно желание да се самонаслади), да достигне висините на духа пропорционално на изправения егоизъм.

Егоизмът създава огромни трудности, отдалечава от духовното и ако човек не стъпи в постоянна, жестока борба със самия себе си, той започва да желае целия свят. В случай на успешна борба възниква необикновена сила на притегляне към Създателя, помагаща  за сливането с него. И това желание да се слее с Твореца се явява последната степен на втория период. Извисяващият се преодолява път дълъг 500 години, тъй като съществуват 5 степени на душата Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Яхида всяка от 100 години, и по такъв начин се достига нивото на третия период.

3).ТРЕТИЯТ ПЕРИОД НА РАЗВИТИЕ на човека се състои от изучаването на Тора и изпълняването на заповедите заради доставяне на удоволствие на Създателя и в никакъв случай не заради собствена изгода. Тази работа изправя и преобразува егоизма в желание да получава за да доставя наслаждение, както това прави Твореца. Пропорционално на унищожената част на егоизма, човек достига определено ниво на душата и получава определено количество светлина, наслаждение, състоящо се от 5 части (Нефеш Руах Нешама Хая Яхида НаРаНХаЙ)! И докато все още е останало желание за самонаслаждение (егоизъм), човек се намира много далече от Твореца. Но унищожавайки напълно егоизма и достигайки желанието да се наслаждава само заради Твореца, тоест да се уподоби на Твореца, моментално цялата негова душа (част от общата, единна душа) влиза в Твореца.

4).ЧЕТВЪРТИЯТ ПЕРИОД е след възкресението на мъртвите. След пълното унищожаване, наново се възстановява егоизма в цялата негова пълнота и всеядност. И отново се започва работата по преобразуването му в алтруизъм. Само единици са способни още в нашия свят да извършат тази работа.

Казано е в Тора, че всички светове са създадени заради човека. Не е ли странно, че Твореца е направил всичко това заради такъв малък обект, като човека губещ се даже в нашия свят и представляващ мизерна единица спрямо другите светове? И защо му е всичко това на човека? Цялото удоволствие на Твореца се състои в това да удовлетвори създанията в зависимост от техните прозрения и от това доколко Го чувстват и осъзнават