Нямаме нищо освен да отдаваме на приятелите, които са с нас, по пътя, към една и съща цел.
Струва ни се, че сме плът и кръв, и че има различни предмети, които ни заобикалят. Всичко това е заблуда, илюзия. Е, за какво е всичко това? Започваш да отдаваш на другите без да чувстваш желание да правиш това, тъй като ги мразиш и те те отхвърлят, но под външна форма ти можеш да извършваш действия, които изглеждат като отдаване. В началото това е достатъчно. Като правиш действия на отдаване към тях, те започват да се отнасят към теб като към отдаващ. От „правя” идва „правя и чувам” и ти ставаш ентусиазиран от обкръжението и от приятелите.
Това е, където използваме свободата на избор, тъй като в нашия свят и в нашата ситуация, от най-ниската точка, ние нямаме нищо освен това действие. Нямаме нищо, освен това да отдаваме на приятелите, които са с нас по пътя към една и съща цел. Те отдават на теб и ти отдаваш на тях, без сърцето, само действието, във взаимната връзка. Но взаимната връзка започва да бъде получавана като истина тъй като това е както сме изградени. Ние сме една душа и всеки един зависи от всички останали.
От първата част на ежедневния урок – 13/07/2010 (40 – 43 минути)
