Няма друг начин да изследваме намерението, освен, да сме в постоянна загриженост за качеството на връзката с другите.
Какво получавам като изследвам намерението? Аз нямам поправените Келим да изследвам намеренията и във всеки случай, не разбирам какво е правилно намерение. Важното е действието, да направя възможно най-много в ученето, в обединяването, в отдаването, в разпространението, във всичко възможно.
Направи списък с действията си, не само физическите, напиши всичко, което си направил, всичко, което си дал и предал на другите от своето желание, тоест на обществото или на Божествеността. По този начин, предаваш твоите действия на другите, ти влагаш в тях. Това е като да осиновиш дете и да влагаш в него докато то не ти стане по-близко от твоето собствено дете. Ти не влагаш толкова в родното си дете, защото знаеш, че съществува естествена връзка между вас, материална връзка. Но с осиновеното дете – влагаш в него повече, защото имаш вътрешна загриженост, че вашата връзка не е достатъчна и затова влагаш повече, и то ти става по-скъпо.
Така че, тук виждаме колко важна за нас е тази вътрешна загриженост, за да разкрием чрез нея любовта. Това е, от което се нуждаем с Твореца. Защо Той не ни е създал свързани с него от самото начало, по естествен начин? Защото загрижеността ни дава възможност да се развиваме. Това вътрешно безпокойство за качеството и силата на връзката е което ни липсва.
От първата част на ежедневния урок – 22/07/2010 (39 – 43 минути)
