"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ОЛАМ АДАМ КАДМОН

И така ние узнахме, че:

1. Ор е създал кли в пет етапа: кетер, хохма, бина, З"А и малхут .

2. Само последният етап малхут се нарича кли съзнателно желание да се само наслади

3. Запълнената със светлина малхут се нарича олам Ейн Соф.

4. Малхут е съкратила желанието да се само наслади (Ц"А) и това състояние се нарича олам Цимцум.

5. След Ц"А малхут решава да получава само съгласно силата на своя масах силата на преодоляване на желанията.

И така, след Ц"А е останала пустата от светлина малхут с желанието да получава заради Твореца. И ако малхут не може да постъпва така, то не приема светлина въобще. Светлината, както и до Ц"А, съгласно със своето желание да наслади кли, се стреми да влезе в малхут. Но масахът, стоящ пред малхут, по принцип отблъсква цялата прииждаща светлина, като че ли казвайки: "Аз самият не желая да ти се насладя, макар, че целият да горя от желание". С това малхут изпълнява условието Ц"А (закон, установен във висшия стадий, и се явява задължителен за всички нисши, не желаещи да излязат от духовната среда; както ние по-нататък ще видим, част от духовните обекти не е могла да изпълни условието Ц"А и затова се е отделила от духовното, образувайки нашия материален свят.)

След изтласкването на всичката светлина, когато малхут се е убедила, че може да огради себе си от само наслаждение, тя желае да бъде подобна на Източника Твореца, да Му даде наслаждение, както Той желае да й го даде на нея. Но тъй като малхут може да извършва само две действия да получава светлина или да не получава, то тя намира нов способ за получаване, еквивалентен на отдаването да получава светлина, но не заради себе си, т.е. да получи светлина не защото, че тя желае да се само наслади, а защото Творецът желае нея да я наслади, т.е. да създаде за Твореца условия да я наслади нея.

И тогава наслаждението на малхут не е само от светлината, но и от това, че на Твореца му е приятно, че малхут получава светлина.

Такова получаване е еквивалентно на обратното действие "да дава". Затова колкото повече сега малхут получава, толкова повече "дава" с това наслаждение на Твореца.

Но тъй като това действие е против самата природа на малхут да се само наслаждава, то малхут е в състояние да получи само неголяма порция светлина. И ако до Ц"А малхут е получила всичките 100% светлина, то след Ц"А масахът ограничава получаването на светлината в съответствие със силата на своята воля, силата на противодействието на желанието и затова пропуска в малхут само част, да допуснем 20 процента (случайна величина) от идващата светлина.

Четирите стадия, пораждащи малхут, намиращи се до масаха, в които се намира цялата прииждаща светлина ( ор яшар пряката светлина, О"Я ) и отблъскваната, отразената от масаха светлина (ор хозер възвръщащата се светлина, О"Х ) образуват частта на кли, наричана рош глава.

Мястото на положението на масаха пред малхут се нарича пе уста. В пе малхут решава, съгласно своя масах, колко светлина от намиращата се в рош тя може да получи вътре в себе си.Това количество светлина, да допуснем 20 процента от всеки от петте стадия сфирот ( сфира от думата светещ) на рош преминава чрез масах в малхут.

Както вече посочвахме, самата малхут също се състои от пет части и във всяка една от тях тя получава светлина от съответстващата сфира стадий, намираща се в рош.

Запълнената с тази светлина част от малхут, се нарича тох вътрешна част.

Останалата, незапълнена част от малхут, се нарича соф крайна част, тъй като тук, в тази част кли се ограничава (прави граница соф, край) на получаването на светлината.

Границата, разделяща тох и соф се нарича табур пъп, а тох и соф заедно образуват гуф тяло.

Светлината, напълваща тох се нарича ор пними, о"п вътрешна светлина.

Останалите навън 80 процента светлина се наричат ор макиф, О"М окръжаваща светлина.

Както вече посочихме, целта на творението е да получава с помощта на масаха всичките 100 процента (тоест 80 процента ор макиф) вътре в малхут. Такова състояние се нарича гмар тикун край на изправлението (от егоизма).

Тъй като получаването заради Твореца, т.е. с помощта на масах е противоестествено на природата на кли да се само наслаждава и за това е възможно само на неголеми порции постепенно, последователно, на етапи. Тези порции на получаване на светлина и образуват парцуфи (обекти-те), серията от пет парцуфи образуват олам (светът) един свят, а серията от пет светове образува Творението .

Пропорционалното получаване на светлина става по следващият начин: след получаването на първата порция светлина, тох частта от малхут от пе до табур се е напълнила с О"П. На табур т.е. там, където малхут ограничава по-нататъшното получаване на светлината въздейства двойно налягане:

1.О"П отвътре като, че ли говори: "Виж, какви наслаждения ти давам аз на тебе и какви има още в 80-те процента, които ти не си съгласна да получиш."

2.О"М "натиска" на малхут отвън, тъй като малхут точно знае, какви наслаждения е отблъснала (тъй като е била длъжна тях да ги претегли). Това двойно налягане малхут не е в състояние да издържи, и постоянно да се намира в такова състояние не представлява възможно. А да получи нещо и от 80-те процента О"М, означава да наруши условието Ц"А. Затова единствената алтернатива за малхут е изцяло да се избави от светлината. И малхут изхвърля светлината, възвръщайки се като, че ли в изходното състояние.

Може да възникне въпросът как така малхут може да устои срещу 100 процента светлина, като не я приема въобще, а срещу 80-те процента О"М не може да устои? Цялата работа е в това, че 20-те процента светлина са влезли вътре в малхут, дават й наслаждение и чрез това я отслабват. Всеки от нас знае, че е по-лесно на разстояние да се удържи от съблазънта, като не я получава въобще, отколкото да получава нейна малка част, а срещу останалата част да продължи да се съпротивлява. Да се спреш на половината път е много по-трудно, отколкото изцяло да се удържиш. Затова малхут, приемайки 20 процента наслаждение, не може да остане в такова напрегнато състояние и е принудена изцяло да го изгони него.

Възвръщането към изходното състояние, т.е. изгонването на светлината, става постепенно: масах от табур стъпаловидно се издига до пе. И съответно с подемът на масаха се изгонва от тох о"п: по следният ред излиза ор кетер, след това ор хохма и така нататък Тези степени на изчезване, на излизането на светлината от тох се наричат некудот точки (знаци за разгласяване в ивритската азбука), тъй като отдалечаването на светлината става от точката малхут. Малхут пък се нарича некуда точка, тъй като се е родила без светлина, от нищото (небитието).

Прякото, от пе до табур разпространение на светлината в тох се нарича таамим (от думата таам вкус; знак за музикалния тон и продължителност в текста на Тора). Както ние вече казахме, изчезвайки, светлината оставя спомени, следи, наричани решимот (решимо запис). Решимо от таамим се нарича тагин (корони в буквите в текста на Тора). Решимо от некудот се нарича отийот(букви).

В иврит: знаци над буквите - таамим

корони на буквите - тагин

отий от букви;

некудот знаци за огласяване.

И така, масах от табур се изкачва в пе, изтласква всичката светлина О"П и се възвръща по такъв начин в изходното състояние. Но тъй като в духовния свят нищо не изчезва, то и предишната форма напълнената на 20 процента, си остава и сега се добавя към нея новата форма опустошената малхут, която като, че ли се облича върху предишната, скривайки я.

По такъв начин получените вече 20 процента вече са "записани" в сметката на гмар тикун. Но остават да се получат по такъв начин още 80 процента. Затова, повдигайки се в пе, малхут иска от светлината: "Дай ми сили, за да получа не заради себе си". Но, помнейки, че получавайки 20 процента тя не е издържала на налягането на О"П и О"М, малхут моли сега за по-малка порция светлина. Ако ние вземем за начало на изчисление максималното първо получаване на светлина, като степента кетер 4, то сега малхут моли и получава в себе си само на степента хохма 3.

Тъй като след раждането си, още в олам Ейн Соф, малхут е получила светлина от четирите предходни на нея стадии, то и самата тя се дели на 5 части, където съответствено получава светлина, т.е. 20 процента от всеки от предходните й стадии.

В първото приемане на светлината малхут е получила светлина във всичките свои 5 части от пе до табур. Сега пък, получавайки в Тора порция светлина, тя иска да получи на една степен по-малко само четирите вида светлина, освен ор кетер.

От предишното състояние в малхут са останали решимо

1.От светлината, която е била в нея това решимо се нарича: решимо итлабшут (решимо от изпълващата светлината).

2.От масахът, който е приел тази светлина това решимо се нарича решимо авиют (решимо от силата на масаха, благодарение, на която е влязла светлина в кли).

Тези два вида решимо винаги си остават в кли след излизането на светлината. Тези решимо са информация, памет за изминалото състояние (обикновено възрастните хора си спомнят какви енергични са били те в младостта си решимо авиют и колко пари са получавали, как им е било приятно да прекарват времето решимо итлабшут ).

Без решимо е невъзможно никакво действие в бъдещето, тъй като само на основата на миналите навици и знания може кли да действа в нашия свят. Ако изтрием всички решимо от паметта, то кли, човекът би станал като новороденото.

След Ц"А в малхут са останали две решимо: от величината на нейното желание да се наслади и от величината на светлината наслаждение, до безкрайност, изпълнилата я. Решавайки да приеме светлина след Ц"А, малхут помни, що такова нещо е светлината, знае по какъв начин, как нея да я отхвърли и колко може от нея да приеме. И сега, решавайки, че и 20 процента да получи и да се удържи от само наслаждение е невъзможно, малхут, както и в Ц"А, изхвърля светлината от тох. И в нея също остават два решимо: от светлината решимо 4, но от масахът само решимо 3. Тъй като, когато малхут е решила да изгони О"П, то изведнъж е решила, че ако и да приеме светлина за в бъдеще, то ще е по-малко количество на една степен по-малко, тъй като на ниво 4 не е могла да издържи от наляганията на О"П и О"М.

Затова след изгонването на О"П масахът се издига от табур в пе със решимо 4, 3, където 4 е решимо итлабшут, а 3 решимо авиют. И тъй като висшата светлина през цялото време наляга на масаха, стремейки се да влезе в малхут, то последната взема решение да я приеме съгласно решимо 4, 3, където съгласно авиют 3 максималният ор ще бъде не ор кетер, а ор хохма. Затова първият парцуф се нарича парцуф кетер или Гальгальта, а вторият парцуф хохма или А"Б. И съответно вторият парцуф е по-нисък от първия, тъй като неговият ор хозер достига само нивото хохма.

Раждането на А"Б става така: масахът моли от светлината (Творецът) сили да приеме ор, съгласно решимо 4, 3. Тъй като това решимо е от тох на първия парцуф, то масахът от пе авиют 4 се спуска на ниво, съответстващо на авиют 3. Това място се нарича хазе гръд. Тук масахът се спира, и отразява биещата се в него светлина, създавайки по такъв начин рош от хазе до пе, а след това частично приема светлина вътре в себе си, образувайки тох от пе до табур на новия парцуф, оставяйки пуста частта на кли соф.

Да разгледаме взаимното разположение на тези два парцуфа: парцуф А"Б е с една глава по-нисък от парцуфа Гальгальта и завършва на нивото на неговия табур. По-на ниско е от първия той, защото не използва най-"тежката" част от малхут отсечката 4. И затова не притежава той ор кетер. И накратко по дължина завършва на нивото на табура на предходния и не може да се разпространи по-ниско от неговия табур, тъй като под табур, даже в първия парцуф не е имало сили да се получава ор и още повече у втория.

А"Б не иска да получава ор кетер, отблъсква го и получава светлина, започвайки с ор хохма. Тъй като той прави това ограничение по собствена воля, то част от ор кетер, изтласквана от него, се разпростира в неговия тох, съвместно с останалите светлини.

След напълването на тох чрез таамим табур чувства както в парцуфа Гальгальта, двоен натиск от ор пнимим и ор макиф и е принуден да изгони ор от тох. Масахът се повдига от табур А"Б в неговата пе и в него остават решимо 3, 2. На тези решимо се ражда третият парцуф, където най-висшата светлина е ор бина, тъй като в масах най-голямата авиют е 2. И затова този парцуф се нарича парцуф бина или СА"Г. И отново на неговия табур въздействат ор пними и ор макиф, убеждавайки го да получи цялата светлина, която е в рош. И както в предишните подобни случаи парцуф решава да се избави от светлината, тъй като да противостои на такова налягане не му е по силите масах се повдига от табур към пе, изгонвайки светлината. В него остават решимо 2, 1. От тях излиза парцуф , наричан М"А Елион . А на решимо 1, 0, останало от М"А Елион, излиза последния парцуф БО"Н Елион.

Тази серия от пет парцуфа, пет приема на светлина, се нарича олам Адам Кадмон (А"К).

Така както предишният парцуф не изчезва, то всеки последващ като, че ли се облича на него и затова се нарича левуш (обвивка, покритие, дреха).

По принципа на итлабшут обличането на частите една върху друга, е построено цялото мироздание и всеки последващ вижда, т.е. чувства само предходния парцуф, вътрешният, върху когото той се облича. Затова понякога на нас ни се струват безсмислени много понятия, изисквания, категории те не са от съседните с нас части от Мирозданието.

Например,цялата Тора ни говори за това, как да се постигнат 10 сфирот на светлината, намиращи се във всяка част от Творението. Върху тези 10 сфирот светлина, намиращи се във всяка част от Творението, се обличат духовните парцуфи: нешамот (души) и след това левушим (обвивките), след това ейхалот (залите, пространствата) както в луковицата.

Например, преданията от Тора (агадот) разказват за самите вътрешни 10 сфирот светлина и затова тези сказания не би трябвало да се описват с друг по-"сериозен" език и да се коментират като останалите части на Тора. Ние пък в изходното състояние се намираме в най-крайната обвивка на цялото Мироздание.

1. След Ц"А цялата, идваща към малхут светлина, се отблъсква от масаха, не желаещ да я приеме за себе си.

2. Заради Твореца малхут, в съответствие със силата, намираща се в масаха, решава да приеме определено количество светлина. Тази светлина е ор пними или ор хохма. Разпространението на светлината от пе към табур се нарича таамим .

3. Като не може да остане в частично напълнено състояние, малхут изгонва светлината. Изхвърлената светлина се нарича некудот.

4. Масахът се спуска от пе ниво 4 авиют до хазе ниво 3 авиют.

5. На новото място масахът също отначало отблъсква цялата светлина, не желаейки да я приема за себе си.

6. Заради Твореца малхут приема определено количество светлина. Този прием на светлина образува парцуф А"Б.

7. Подобно, както по-горе в пункт 3, масахът се повдига в пе, не бидейки в състояние да издържи налягането на ор пними и ор макиф.

8. Масахът се спуска от ниво 3 авиют до ниво 2 авиют.

9. Подобно на пунктовете 5 и 1.

10. Подобно на пунктовете 6 и 2.

11. Подобно на пунктовете 7 и 3.

12. Подобно на пунктовете 8 и 4, и т.н.

При раждането на последния парцуф БО"Н Елион в масахът повече не му остават сили за съпротивление на наслаждението, криещи се в светлината и неговото решимо авиют е 0. И затова той е в състояние само да отблъсква светлината и се образува рош без гуф.

И с това всичките пет отсечки на малхут са завършили своето действие: в първият парцуф, Гальгальта на всичките пет отсечки (а главно на най-грубата, най-дебелата от тях малхут в малхут, отсечка 4) е имало масах и затова в рош на този парцуф ор хозер достига нивото кетер и всичките пет цвята, намиращи се в рош са се разпространили в тох.

Във втория парцуф, А"Б масах има само на четири отсечки на авиют малхут и затова той е по-нисък една глава, от ор кетер на парцуфа Гальгальта и така нататък докато не завършва серията последния, най-"прозрачната" част на малхут кетер на малхут.

И на това цялото развитие би трябвало да бъде завършено.

Но все още не всичките 100 процента светлина са влезли в малхут за тези пет последователни приема соф на Гальгальта е останал празен. И за да продължи до гмар тикун до пълното получаване на светлина, развитието на системата, е останал още един Цимцум Бет (Ц"Б) вторично съкращаване на малхут на получаване на светлината.

Ние виждаме, че всичките действия на кли, ако гледаме от страната на кли са насочени към това, че да изпълни максимално програмата на Творението да получи максимална порция светлина всеки път при максимално сближаване с Твореца и така, докато не свършат всичките сили на масаха, кли максимално отдава и това е единственият закон за нейните действия и единствената тяхна причина.

Всяка сфира в тох на парцуфа получава светлина от съответната на нея сфира от рош на парцуфа:

I от А"Б

II от СА"Г

III от М"А Елион

IV от БО"Н Елион