"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ОЛАМ НЕКУДИМ

от СА"Г това е светлината, отделяща се от парцуфа СА"Г. По време на отделянето на ор пними от парцуфа СА"Г, некудот СА"Г са се спуснали под табур и, вследствие на това са придобили желание от соф Гальгальта да получават светлина заради себе си. И затова в тях е останал Ц"Б.

Всичко това е станало по време на изхвърлянето на светлината от парцуфа СА"Г (издигането на масаха от табур в пе). И ако обикновено във възвърналия се масах остава една двойка решимо от ор (решимо итлабшут) и решимо от масах (решимо авиют), то тук след изхвърлянето на светлината от СА"Г, в неговия пе са се издигнали три двойки решимо:

1. Решимо светлината, разпространила се до табур в парцуфа СА"Г 2,1 от който после се е образувал парцуф М"А Елион .

2. Решимо от светлината, разпространила се под табур 2,1 с информация за Ц"Б (за това, що може да използва кли само до сфира тиферет), от които после е излязъл катнут (намален) олам Некудим .

3.Решимо от светлината, изпълнила соф Гальгальта 4, 3 (заразили със своите желания некудот СА"Г и привели към Ц"Б) от тях излизат гадлут (увеличен) олам некудим.

В такъв порядък от тези решимо произхожда и раждането на новите парцуфи от рош СА"Г:

1.Отначало на решимо 2, 1 (останало от светлината, разпространила се от пе СА"Г до табура) се ражда М"А Елион . После от него се ражда БО"Н Елион . И с това този път на развитие завършва.

2. От решимо от некудот СА"Г изпод табура 2, 1 + Ц"Б (с информация за Ц"Б), се ражда в рош СА"Г нов парцуф. Освен информацията за силата на масаха авиют 1 и ор итлабшут 2, в даденото решимо има изискване, щото в новородения парцуф да има само кли ашпаа даващи, но не получаващи светлина.

За да изпълни това изискване масах от пе рош СА"Г се повдигнал и застанал под бина рош СА"Г и направил зивуг с ор яшар, отразил я и после частично я приел в себе си. Тази светлина се спуснала под табур и запълнила пространството от табура до парса (откъдето и са се повдигнали решимо 2, 1 + Ц"Б с изискванията да получава светлина), образувайки по такъв начин нов парцуф.

И затова както този парцуф е съкратен по дължина на 4 останали под парса сфирот: нецах, ход, есод, малхут, то се нарича катан (малък).

Този парцуф се нарича катнут олам Некудим (намален олам Некудим).

3. Сега масах може да удовлетвори желанието на решимо 4, 3, получено от него от соф Гальгальта, т.е. да получава от тях светлина. Тъй като решимо 4, 3, е получено от соф Гальгальта, т.е. то още не носи информация за Ц"Б, то зивуг на него е обикновен и затова масах, стоящ в рош СА"Г се спуска от бина обратно в пе и прави зивуг с ор яшар съгласно с това решимо 4, 3.

Но решимо 4, 3 това е изискване на ор хохма. У СА"Г пък има само ор хасадим, тъй като той е парцуф бина.

Решимо 2, 1 + Ц"Б изисквали само ор хасадим и затова СА"Г сам е могъл тях в това да ги обезпечи.

За да удовлетвори решимо 4, 3 парцуф СА"Г се обръща към парцуф А"Б с молба да получи от него ор хохма. Това взаимодействие, даващо ор хохма А"Б с получаващият тази ор СА"Г се нарича зивуг (съчетание, съвкупление) А"Б СА"Г за разлика от обикновеното взаимодействие на ор с масах, наричано зивуг деака ударно съчетание. Думата зивуг съвкупление в духовния свой смисъл е синоним на думата ихуд единство, сливане; тъй като в порива към единство с Твореца кли (човекът) прави огромни усилия, превъзмогвайки собствената си природа в ударното сливане със светлината.

И така, на изискването на решимот 4, 3 следва зивуг А"Б СА"Г и СА"Г, получавайки ор хохма от А"Б, позволява на масаха, спуснал се в пе, да направи зивуг и да вземе със себе си под табура (откъдето са се повдигнали решимо 4, 3) определено количество ор хохма.

Тази ор хохма може да се разпространи под табур до парса, тъй като там се намират сфирот ашпаа (от кетер до тиферет), желаещи само да дават, а не да получават светлина. Затова те като, че ли не реагират на вливащия* се в тях ор хохма*, та нали всичкото тяхно наслаждение е от ор хасадим, запълнила* ги тях на решимо 2, 1 + Ц"Б.

По такъв начин в некудот СА"Г започнал* да постъпва ор хохма*. И тъй като е обичайно даже до Ц"А, ор хохма* да дава на кли* сила да получава не заради себе си та нали именно разпространението на ор хохма в кли е обърнало степента 1 хохма в степента 2 бина, а в последствие, вследствие на напълването с ор хохма в малхут, е довело последната към решението да извърши Ц"А.

Така и в парцуф некудот СА"Г в кли се е появила увереност, че вече сега то ще може да получава светлина заради Твореца, тъй като ор хохма сам й дава на нея масах, т.е. сила.

Действително, когато започнал да постъпва отгоре от рош СА"Г ор хохма, кли започнало да го получава с помощта на масаха, но то не предвидило, че този ор хохма, даващ сили на масаха и напълващи я нея, т.е. изпълняващ едновременно две роли, не може да се разпространи под парса тъй като там няма предварителна "подготовка" на кли отсъства ор хасадим.

И затова макар парса да се е спуснала от своето място обратно до сиюм Гальгальта и да е позволила по такъв начин ор хохма да влезе в сфирот нецах, ход, есод, малхут, но веднага щом ор хохма започнал да влиза в тези кли те веднага пък започнали да го получават заради себе си.

И макар веднага да се задействала забраната Ц"А и ор моментално се повдигнал нагоре, в рош СА"Г, откъдето слязъл, но това съприкосновение на светлината с егоизма е било достатъчно, за да стане швират килим (разбиването на съсъдите). Т.е. кли е дошло до непригодност: от приемането на наслаждения то се е разбило, аналогично на съсъдите в нашия свят. Негодността на съсъда говори за това, че запълващото го съдържание се излива навън. В духовен смисъл понятието навън означава от кдуша (святостта) в клипа (нечистите сили, егоизма). При това са се разбили седем сфирот некудот СА"Г, и техните парчета са се размесили между себе си и всички те, даже и намиращите се над парса, са паднали под парса.

Швира (разбиването) на кли привежда до неговата смърт изчезването на ор хохма светлината на живота. Подобно както изчезването на нищожното количество от светлината на живота, намираща се в нас, неговото изпаряване нагоре, ни лишава нас от живот.

Но швира не засегнала кли сфирот кетер, хохма, бина, тъй като те по своята природа са съвършено чисти, свободни от егоизма. Разбили са се по такъв начин само седем сфирот от хесед до малхут.

Колкото по-високо е била сфирата, т.е., колкото по-голямо е било нейното желание + масах до швира, толкова по-ниско са паднали нейните парченца, лишавайки се от масаха. Разбиването е станало от появата в кли на желанието да се само наслади желание, свойствено на малхут. Затова тези разбити кли се наричат малахим (малах ангел) от думата малхут.

И така, разбили са се всичко седем сфирот, но тъй като сфира тиферет е била разделена от парса на две части на ГА"Р и ЗА"Т тъй като тиферет бина е в гуф парцуфа, т.е. всичко са се появили осем разбити малахим.

Във всяка сфира, както е известно, на свой ред има свои лични десет сфирот с четири степени на авиют всяка.

8 малахим х 4 степени х 10 частни сфирот = 320

По такъв начин, в резултат от разбиването на кли на олам Некудим са се появили 320 (числово значение шах ) техни парченца. Тези части, парченца от разбитите кли се наричат нецуцим(искри).

В тези 320 нецуцим има 32 от сфирата малхут (числово значение ламед бет ).

Нецуцим от останалите сфирот: 320 32 = 288 (числово значение рапах ). Тези искри от светлина са паднали в разбитите кли и затова е възможно "Възкресение на мъртвите" Възстановяване на кли с масахът от парчетата и във всички стадии, в това число и в духовно мъртвия човек. Ще напомним, че духовно жив означава получаващият светлина посредством масаха. Т.е., ако в духовно мъртвият има само потенциална точка, то в оживялото кли (желание + масах) има светлина. То вижда ор в рош и го получава в тох на своето духовно тяло. У духовно мъртвия духовното тяло, парцуф отсъства.

Нашето материално тяло се оживотворява с искричка светлина нер дакик в очакването, че такова съществуване ще даде възможност на човека някога духовно да се роди. Тези 288 парчета кли се изправят* постепенно (т.е. съединяват се, придобиват масах и се изпълнят със светлина) всеки от нас в течение на шест хиляди години на съществуването на света. В края на 6000 години, след изправлението* на 288 нецуцим, ще стане тяхното съединение и тогава наведнъж ще се възстанови и самата малхут останалите 32 парченца. Това състояние се нарича гмар тикун краят на изправлението.

Защо край? Да, защото до парса ор хохма вече ще може да напълни общата малхут. Малахим са се разпространили под парса, но не са издържали на светлината, която е била по-голяма, отколкото вместимостта на техните кли, т.е. повече сили от съпротивлението на масаха. Ако сега под парса от остатъците на кли се съберат отново целите сфироти, придобивайки масах, се напълнят със светлина, то чрез това цялата малхут, на света Ейн Соф ще премине в третото състояние гмар тикун.

Ако швира е станала по причината на това, че светлината е била повече от вместимостта на кли (масаха), то изправлението тикун кли е възможно чрез получаването на неголеми порции светлина в голямо кли (с голям масах). Само в такъв случай съществува увереност, че швира повече няма да се повтори.

Тази работа по изправлението на кли се извършва от нас с помощта на световете АБИ"А Ацилут, Брия, Иецира, Асия .

И отново възниква въпросът както и преди с Ц"А и Ц"Б: нима Творецът не е предвидил тези действия? Естествено, че ги е предвидил и не само предвидил, но и съзнателно ги е за програмирал тях в природата на ор и кли. Та какво въобще съществува освен Твореца! За сега само ни се струва на нас, че освен нас и нашия свят няма нищо, защото ние се намираме в тъмнина вследствие на забраната Ц"А. Но всички светове преминават през сърцето на човека и когато то се разтвори пред светлината, постигайки Единство и Съвършенство, то се разкрива, че няма никого освен Източника. А цялата, обкръжаваща ни действителност, като че ли отричаща Неговото съществуване, изчезва, разкривайки именно Него.

Изчезването на съвършенството е станало с Ц"А. По-нататък, съгласно решимо, нецуцим , некуда ше ба лев (зародиш духовен в сърцето на човека) се развива Творението и всеки несъвършен обект се състои от добро и зло начала. А се постига и се осъзнава съвършенството във възвръщането на части от лошото към хубавото. И затова е сътворено злото начало (ра) , за да можем, унищожавайки го да го обърнем в добро (тов).

И подобно на това, както от тъмнината се появява стремежът към светлината, така и съвършенството се постига от нас само от неговото първоначално отсъствие защото такава е природата на кли. Затова, както кли може да постигне ор съвършенство само от тяхната противоположност на тъмнината и затова цялата работа на човека започва с постигането на абсолютната духовна тъмнина.

И при това, желаейки да създаде на човека всички условия за свобода на волята, е било необходимо да създаде тов и ра равни по величина. А също така да създаде в човека ецер тов (добри подбуди) и ецер ра (лоши подбуди), поредно печелещи победа една над друга и превеждащи по такъв начин, парчетата на кли от световете БИ"А в света Ацилут, където те се съединяват и се изпълват със светлина.

И оттука е движението на времето светлина тъмнина, ден нощ, добро зло, геула галут , възраждане падение. Но освен тези действия има още едно особено действие тшува (възвръщане, покаяние), когато цялата сила, могъщество и влияние на ецер ра (злото начало егоизма) могат да бъдат унищожени. И от тука всички видове наказания не са нищо друго освен подтикване на човека към покаяние неговото обръщане към духовното, а не материално-техническото развитие.

Та нали именно страданията доказват на човека нищожността, времеността, нетрайността на неговия свят и го подтикват към желанието да се избави от натиска на тялото желанието да се само наслади Та нали отсъствието на наслаждения предизвикват състрадание, и затова предизвикват и стремеж у човека да се избави от самите желания, т.е. от егоизма.

Творецът не притежава желание, недостатък. И ако се казва: "Отдай почести на Твореца", "Всичко що е създал Творецът, Той го е създал за това, за да Го почитат", и подобни изрази, от които ни се струва, като че ли Творецът се нуждае от каквото и да било но всичко това се говори само относно кли: т.е., ако кли настрои себе си по такъв начин, че да въздава почести на Твореца, то ще е длъжно при това естествено, да принизи собствения си егоизъм а това е и целта, тъй като този егоизъм му пречи на кли да се наслади, а на Твореца да услади. Затова, като че ли за себе си, и изисква уважение Творецът. Да си представим, че у вас се е появило желание да нагостите някого, например с добър от ваша гледна точка, обяд. Вие сте приготвили изискани блюда. Сега на вас не Ви достига само някой, който ще ги изяде. Т.е. необходимо е да се създаде някой и да се развие в него желанието именно към вашата храна. Добре ще е, ако той е достатъчно изгладнял, т.е. да се прояви в него огромен стремеж към вашето угощение, при което неговият вкус, привички и желания са длъжни да съвпадат и количествено и качествено с предлаганите от вас наслаждения. Има и още един проблем наслаждението трябва да бъде абсолютно, с нищо неограничено. А вашият гостенин се стеснява, чувства неудобство. Така че на вас Ви е необходимо по някакъв начин да го избавите от чувството за срам. За това е необходимо да му внушите мисълта, че поглъщайки вашите угощения получавайки заради вас, той, като че ли Ви оказва наистина огромна услуга, толкова повече, колкото повече той се наслаждава сам. И изобщо, поставете себе си на мястото на Твореца, а после на мястото на Създанието вашето истинско място и започнете да приготвяте себе си към бъдещата трапеза...

Инструкцията по подготовката към трапезата, предлагана от Твореца затова се и нарича Кабала (получаване) тъй като изяснява условията за получаването на истинското, абсолютното, вечното наслаждение.