"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ЕКРАН (Масах)

И така, достигайки последния стадий от своето развитие, кли се е оформило като егоистичен стремеж към наслаждение. Така тя става напълно противоположна на Твореца. Следователно създанието, достигайки "запланирания" краен стадий от своето развитие, се е оказало максимално отдалечено от Твореца, напълно противоположно по свойствата си на Твореца. Но защо това не е добро за създанието? Та нали то е напълно удовлетворено!

Да поясним с притчата: Богаташ, среща след дълга раздяла беден приятел.Кани го в своя дом, храни го, пои го, облича го, и изпълнява всички негови желания. Веднъж, в желанието си да направи нещо още по-приятно на другаря си, той го попитал, с какво още би могъл да му услужи. Бедния приятел му отвърнал, че единственото неудовлетворено негово желание, което никой не би могъл да удовлетвори е това, да получава не от милост, а да го заработва със своя труд. Очевидният извод е "дарените" блага не носят пълно щастие.

Защо в творението възниква чувството за срам и горчивина от получаването на чужд хляб? Срама възниква в творението, защото светлината напълваща кли е част от Твореца, и придава на кли своите свойства и по така начин възбужда в кли чувството на срам за незаслуженото възнаграждение. И само уеднаквявайки се по свойства с Твореца, създанието може да достигне състояние на максимално наслаждение. За да преодолее това състояние на срам и безкрайн отдалечаване от Твореца създанието само си е наложило забрана за удовлетворение на своето желание. Тази забрана, получила името Цимцум (съкращение) и се състои в това, че създанието, т.е. малхут (или кли, което е едно и също), въпреки безмерното си желание да получава светлина от Твореца, само се е отказало от получаването на тази светлина. И ако по-рано светлината изцяло е изпълвала кли, то сега вследствие на Цимцум Алеф светлината се оттегля.

На пръв поглед тука се е повторила ситуацията, която е довела до появата на стадия бина. И тука кли отдава светлината, не желаейки да я получава за себе си т.е. се стреми да бъде подобно по свойствата си на Твореца. Но отдавайки в стадия бина светлината, кли още не знае как тя й е нужна и желана. В стадия пък на малхут, извършвайки Ц"А, и знаейки каква благодат й носи на него светлината, кли, все пак съзнателно я отхвърля.

Светлината се стреми да влезе в кли, защото такава е нейната същност желание да наслаждава, но кли, изгонвайки светлината, е закрило за нея достъпът й вътре в себе си. Тази преграда на входа на светлината в кли се нарича масах ( екран). Масах отразява идващата отгоре светлина, като не й позволява да влезе вътре в кли.

Ние вече говорихме, че в духовния свят нищо не изчезва: всичко що е било си остава да съществува, а онова що се ражда се добавя към отминалата картина, като че ли се наслагва на миналото. Старото продължава да съществува и от него се появява и новата форма. И затова едновременно съществуват всички изминали стадии на кли 1, 2, 3, 4, олам Ейн Соф и олам Цимцум. И всички те се явяват продължение един на другиго. Всички предишни форми на кли си остават, а сега, след Ц"А, съществува още и пустото кли малхут. И то решава да приема светлина, и да се наслаждава заради Твореца, тъй като само приемайки може да даде наслаждение на Твореца.

Тоест действието не се е изменило кли както и преди ще приема светлина (та нали да приема или не само това може то), но сега, след Ц"А, се е изменила целта на получаване на наслаждението не заради себе си (макар и в това да е изконното желание на кли), а само заради Твореца. По такъв начин не променяйки действието, а само изменяйки неговата мотивация (кавана), целта на получаване на наслаждение, кли от получаващо се е превърнало в даващо.

И така, главното сега след Ц"А е мисълта, с която кли получава наслаждение. И тази мисъл (кавана) определя действието на кли да получава то или да дава. А силата на тази мисъл се определя от количеството светлина (наслаждението), което кли може да получи не заради себе си, а заради Твореца. Но тъй като целта на кли да получава само заради Твореца е противоестествена, то точно толкова светлина то може да си позволи на себе си да получава, не рискувайки да започне да се наслаждава само за себе си, доколкото е силна в него тази мисъл. Т.е. кли е длъжно постоянно да контролира своите желания и точно да пресмята получаваната вътре порция светлина.

На езика на Кабала в ясно описание на чувствата и духовните движения у кли се появява свойството да задържа, да не пропуска, или да не допуска в себе си а да приема само определена порция светлина. Това свойство се нарича масах (екран) . Ако до Ц"А взаимодействието на светлината с кли може да се изобрази така:то после Ц"А светлината се отдалечава от кли: а частичното получаване вътре наслаждение може да се изобрази последния начин:Да поясним последния чертеж: светлината (наслаждението) изхожда от Твореца (пряката светлина ор яшар, О"Я), преминавайки през стадиите на кли от кетер до малхут достига до самото кли малхут и се докосва до екрана (масах) пред нея (според решението на кли да не пропуска светлина заради себе си, за само наслаждение).

Екранът оттласква всички наслаждения, намиращи се в светлината и се създава отразената светлина (ор хозер, О"Х) . С това си действие кли е спазило първото условие, условието на Ц"А да не получава за себе си. След това с помощта на екрана кли, изчислявайки какво количество светлина то може да приеме, т.е. при какво максимално количество светлина може да се удържи от само наслаждение И само това количество светлина кли разрешава на себе си да получи.

И колкото по-голямо количество светлина ще може да получи при тези условия малхут, толкова по-голямо наслаждение то дава на Твореца от това що получава, и толкова е по-близко то до Твореца. И ако по-рано светлината безкрайно е изпълвала кли, то вследствие на Ц"А тя се е отдалечила от кли. Но светлината изхожда от Твореца постоянно и непрекъснато се стреми да влезе вътре в кли. Обаче действието на кли сега се намира под самоконтрол, преоценявайки величината на постъпващите наслаждения и своята способност да се противопостави на нейното й получаване заради себе си.

А сега да се върнем към изучаването на работата на екрана според класическия пример на Кабала:Обикновеният човек според своята природа приветства чувството на състрадание и неприятните чувства предизвикват в него необходимост от получаването на помощ от другия. И затова, попадайки в дома на приятеля си, отклонява поканата му за обяд, тъй като неприятно чувства себе си като получател. Но след достатъчно дълги настойчиви приканвания, т.е. когато му е ясно, че ще окаже удоволствие, даже услуга с това, че ще се нахрани, се съгласява да яде, тъй като не чувства вече себе си като получател, а пък приятеля си даващ, а обратно, чувства се, че като че ли оказва услуга, прави добро дело, т.е. дава с това, че получава. Гладът, желанието кли си е останало и в тези два случая. Но тъй като е отблъснал достатъчно пъти поканата да се нахрани, то е обърнал с това получаването на храна в оказване на услуга, дотолкова, че му се струва, че прави дарение и радост, и колкото повече ще изяде и ще получи, толкова по-голямо удоволствие ще окаже на стопанина. И всичко това благодарение на отказа от угощение на отблъскването и на създаването на ор хозер.

Т.е. отказът от наслаждение става условие за последващото го приятно, без срам наслаждение.А сега да съпоставим този пример с нашите обекти ор и кли:Явлението Ц"А може да ни се стори на пръв поглед парадоксално та нали съгласно целта на творението кли, отказвайки се да получава светлина, възпрепятства тази цел. Обаче от приведения пример по-горе е видно, че проявявайки за първи път собствената си воля (Ц"А) и изменяйки условията за получаването на светлината (с помощта на масаха) кли способства за целите на творението в още по-голяма степен, тъй като се избавя от срама и по такъв начин допълва наслаждението от светлината с наслаждението от сливането си с Твореца.

Светлината, изхождаща от Твореца е една, т.е. в нея не съществуват никакви различни наслаждения, наслаждението е единно и абсолютно. Кли пък извлича от това наслаждение нещо по-определено, по-частно, в зависимост от своите свойства. Както манната небесна в Синайската пустиня, в която всеки е намирал вкусът, който е искал да усети.

Но извън кли, т.е. извън анализатора, извън потребителя, извън този, който усеща, ние не знаем и не можем нищо да кажем за светлината, за манната. Даже утвърждавайки, че тя е безвкусна, е нужен някой, който да усеща това отсъствие на вкуса и да ни предаде това усещане на нас.

Единственото свойство на светлината извън кли, известно ни на нас е желанието да наслади кли. Но с какъв вид наслаждение това вече зависи от кли, това кли само избира в зависимост от величината на екрана.

От раждането, както ние казахме, у човека има, както и у кли до Ц"А, само желание да се наслади, да запълни собствените си потребности. И намирайки се в този свят, естествените желания на човека са ограничени от този свят. А пък желанието да се наслади духовно, т.е. със светлина, отсъства.

Ние не знаем какво е това духовно наслаждение, светлина, т.е. наслаждение без материални обвивки леки коли, пари, слава, музика, храна. Ако човек започва, съзнавайки безсмислеността на тези наслаждения, да ги отблъсква, то свише му се дават още по-големи удоволствия в тези материални обвивки. Това се прави затова, за да израсне човекът, неговият екран. Човекът създава забрана (цимцум) на своите желания... и тутакси тези желания се увеличават за да направи той още по-голям цимцум и така нататък до състоянието, когато всички наслаждения от нашия свят ще може да отблъсне, тъй като неговата цел е да излезе в духовния свят. Затова праведниците знаят и преминават през такива тъмни мисли и съблазни, които простият и слаб грешник и "обикновеният човек", не са ги и сънували. Затова се казва в Тора у големия човек има големи желания (но той може да устои против тях и затова тях ги и има в него).

... На краля му се поискало да избере най-подходящите слуги от всички поданици на неговото кралство. И затова наредил да се знае от всички жители на страната му, че всеки ще може да се яви при него в замъка и да му прислужва. Но поставил на всички пътища, водещи към замъка, множество стражи, заповядвайки им да показват неправилен път и всячески да заблуждават и да усложняват движението. И, естествено, всички жители на страната, чувайки, че имат възможност да живеят в замъка на краля и лично да го обслужват се устремили напред. Но строгите пазачи всячески ги задържали тях от приближаването им до замъка, отказвайки им по много пъти. И колкото по-близко било до замъка, толкова все по-тежко им било да се придвижват до заветната цел. И само, преодолявайки всички свои съмнения и отчаяния, и по такъв начин, победилите със своето търпение и с желанието си строгите пазачи достигнали вратите на замъка, отворили ги и застанали пред лика на краля. И вече след това на тях не им било нужно да воюват със стражите, които помрачили целия техен дълъг път, тъй като заслужили да се съединят с краля и да се заемат с истински дела... А всичките тези пазачи са само за подготовка за духовния растеж на човека, за развитието му до нивото на духовните обекти. И затова пътят нагоре се започва с това, че човек започва да възприема всичко в живота като възможност, средство, сигнал, помощ или пречка отгоре, от Твореца, за да се извиси и така във всеки миг от живота. Знай, че тебе те чака твоят Творец, чака твоето обръщане към Него искай масах и расти...

Съблазнените на живота се струват на праведниците затова като огромна гора, а на обикновения човек като тънък косъм та нали докато не започне работа над себе си, не може да усети доколко трудно е да се пребори с първородния егоизъм, да , и не само трудно, а дори и просто невъзможно

А за какво пък тогава да се бори с него? За да разбере и да почувства, че това е невъзможно, може човек да дойде до крайната точка и когато виждайки, че няма изход от създалото се положение, той крещи от дълбочината на сърцето си към Твореца. И точно това обръщане към Твореца и открива пътят на светлината в егоистичното кли, въпреки забраната Ц"А, тъй като желанието на човека е да се изправи* . А светлината, вече влизайки в кли, му придава своята природа и се появява силата и стремежа да се съблюдава Ц"А и тутакси се отварят очите за духовния свят и душата излиза от галута.

За какво е необходимо на Твореца, щото да можем ние да излезем от галута само с неговата помощ, само призовавайки към Него от цялото си сърце? Да, просто за това, че по такъв начин ние намираме, накрая, връзката с Него и започваме да се приближаваме към Него, като към източник, попадайки в полето на изхождащите от Него наслаждения.

Знаейки колко е трудно да се борят със собственото зло, великите духом личности винаги грижливо са се отнасяли към простите, тъй като върху себе си са чувствали, колко е трудно да се устои срещу егоизма. И от този принцип са се родили и всички хасидски разкази. И вече, естествено не е в състояние този, който работи над себе си, и вижда нищожността на своята природа и слабостта на волята и постоянно да се бори, със собственото зло и всичките мисли на когото са към Твореца да назидава, да дава нравоучения на другите, устройвайки инциденти, да пренебрегва, да презира макар и някого измежду хората, "да учи" другите. Та нали колкото повече се повдига той т.е. колкото повече светлина влиза в него толкова по-голяма разлика вижда той между светлината и себе си между абсолютния алтруизъм и абсолютния егоизъм и постига величието на Твореца и собственото си нищожество, и вижда, че светът наоколо е съвършен, а да се изправи* може единствено той самият себе си.

Но истинският кабалист всячески прикрива себе си, даже и своите добри качества. И затова истински "повдигащ се" праведник с обикновени очи не се вижда, макар че цялото негово желание е да направи макар и нещо в духовния свят за нас и заради нас...

За пътищата на приближаване към Твореца, и за стадиите на този път ни разказва Кабала. По своята същност Кабала изследва създаденото от Твореца желание да се наслади, анализира го, дели го на съставни части и изучава възможностите за изправяне за достижението от кли на свойствата на светлината, т.е. на Твореца. И при това езикът на чувствата, желанията, страданията, наслажденията на душите се превежда на физико-математически говори се за величините и направленията на желанията и техните съвместни действия. Т.е. както обикновената наука анализира материалната природа, така и Кабала анализира душата на човека, определя структурата на нейния строеж.

И макар да се говори за чувства, но Кабала това е най-точната наука, както ние ще видим по-нататък.

Всяка наука се оценява съгласно с ценността, която тя допринася, ценността на нейните изводи и резултатите. Не е възможно да има някаква наука без цели и само ценността на целите й придават стойност и ценност на науката. А доколко целта на всяка наука е само за ползата в нашия материален свят и само в неговите рамки тя съществува, то всяка наука е временна, както и самият наш свят. И в това е едно от преимуществата на науката Кабала, обясняваща устройството, целта, и управлението на вечните светове от Твореца.

И целта, преследвана от науката Кабала е сливането с Твореца е целта на цялото творение и вътрешния смисъл на всички науки, който тепърва ще се разкрие в бъдещето.

Съгласно своята природа кли може да извърши действие: да получава или да не получава светлина с мисълта: заради себе си или заради Твореца. При което получаването заради Твореца е еквивалентно на отдаване, т.е. действие, обратно на природата на кли. Изменяйки своите намерения без изменяне на действията, кли като че ли изменя действието на обратно, и става даващо, както може да бъде само Творецът... Човек удря другия с нож: преследваната цел е да убива, т.е. да получи наслаждение, но е възможно пък целта да е да излекува чрез операция, т.е. да наслади другия. Това е едно и също действие, но мисълта, намерението, мотивацията го изменят на обратно. И затова най-главното е целта на действието.

И тази мисия се изпълнява от екрана. Той предварително проверява ще бъде ли получаването на удоволствие заради себе си или заради сливането с духовното. И само във втория случай решава да приема светлината. От тук е видно, че във възможностите на кли са само две действия да се наслаждава само, да мисли за себе си, т.е. да получава или да се наслаждава заради Твореца, мислейки за Него, т.е. да дава. С други думи има само една единствена заповед да отдава и само един грях да получава. И това е основата на всички многочислени и понякога неразбираеми за нас повеления и забрани, налагани ни от Тора. Но в основата на цялата Тора лежи един единствен принцип давай, възлюби ближния си, излез от рамките на егоизма.

Причината за това, че болшинството от заповедите ни се струват безсмислени е в това, че ние не виждаме техните духовни действия взаимодействието на светлината с екрана. Но само преодолявайки забраната Ц"А, т.е. решавайки да получава не заради себе си му се откриват очите и вижда и чувства човек духовния свят и източника на заповедите Твореца.

И само с притежаването на екрана силата на съпротивлението на егоизма, дава на човека възможност да бъде наистина свободен в постъпките си, и да не бъде сляп роб на своето тяло.

Първият стадий на работа над себе си у желаещия духовно да се извиси се нарича акарат ра опознаване на злото (собственото), т.е. на егоизма. Познанието е възможно само ако човек се стреми да прави добри алтруистични постъпки. Само тогава той открива и по-точно на него му разкриват свише, че това той да го направи не е в състояние.

Степени в познанието на собственото зло:

1.Мога физически и духовно да желая и да правя алтруистични постъпки.

2.Не мога нито да желая, нито да върша алтруистични постъпки.

3.Не искам нито да желая и нито да върша алтруистични постъпки.

И когато човек постигне в цялата пълнота собственото си безсилие, единственото, което му остава е да търси помощ от Твореца. Та нали само Този, Който е сътворил нашата природа, само Той е и способен да я измени!

И като общо пътят на повдигащият се състои от четири стадия:

1.Стреми се да получава всичко за себе си..

2.Стреми се да отдава заради себе си.

3.Стреми се да отдава заради Твореца.

4.Стреми се всичко да получава заради Твореца.

1.нашето първоначално състояние, такива ние се появяваме в този свят. 2. началото на движението, състоянието, наричано "ло ли шма" когато физическите действия са като че ли алтруистични, но тяхната цел е собствената изгода (в това число и собственото ни придвижване напред, желанието за лично духовно постижение). В състоянията 1. и 2. човек изпълнява програмата на творението "ло ми даато" , т.е. не по собствена воля, а като робот, всички негови движения са в страната на привличащите го наслаждения.

След изпълняването на условията Ц"А човек преодолява чрез махсом вратата в духовния свят. За неговия път стадиите 3. и 4. ние ще поговорим по-нататък, при изучаването на световете БИ"А.

Но пък в какво може да имаме свобода на нашите постъпки, ако нашето съзнание е само в желанието си да се насладим? Изборът на свободата се състои в това, щото да се пожелае избавление от егоизма. И тъй като това избавление е възможно само чрез въздействието на светлината (като стадият хохма-бина, например), то правото на избор се свежда до стремежът към светлина. Необходимо е да се желае светлината, но не заради наслаждение, а заради пречистване. А как да призовем, да притеглим светлината в себе си? Моли за това Твореца. Та нали съгласно забраната на Ц"А в егоистичното желание светлината не може да влезе всеобщото кли още в света на безкрайността е взело на себе си тази забрана. И този обет действа във всички части и на всички нива на това кли, в това число и на нас. Ц"А не се анулира никога, и никога в желанието да се само наслади светлината няма да влезе. И тъй като кли (човекът) се ражда само с такова желание и само под въздействието на светлината вътре в кли се появява и желанието да дава то как и с какво да започне?

Само малката искричка от светлина нер дакик ще свети на егоиста за поддържане на живота в него, "за да би имало заради какво да живее" та нали без удоволствията кли, човекът ще се стреми към самоубийство.

Съществуват само две субстанции: Творец и Творение ор и кли : Аз съм егоист от рождението си, и отделен, даже от не усещаната от мен духовна светлина. Тя, тази светлина, ако би влязла в мен, би направила от мен духовно същество, жител на всички светове, би ме приближила към вечността и Твореца, би ми дала възможност безкрайно да се наслаждавам на светлината, което и подсъзнателно само и желае цялото мое същество. Но за сега аз съм егоист и не мога да съблюдавам условието Ц"А, светлината и аз сме пределно отдалечени един от другиго...

И за да избави творението си от това непреодолимо отдалечаване от духовното, и да му даде възможност за първоначалното съприкосновение, и получаване на пречистващата светлина, ни е дадена на нас Тора . Именно Тора позволява въпреки забраната Ц"А да влезе в кли първата микро порция светлина, предизвикваща в кли желанието да се пречисти и да се отдалечи от егоизма си.

Названието Тора произлиза от думите ор светлина и ораа инструктиране. Тора по своята същност не е цел, а средство за постигането на определената цел. И затова в нея е казано: "Поискал Творецът да пречисти евреите, и затова им дал Тора и заповедите" (Макот, 23).

У всеки човек в живота му се дава шанс Творецът му дава първоначалният тласък. Та нали у абсолютния егоист, какъвто е всеки от нас от рождение, не може да се появи мисъл за духовно извисяване. Но се дава от Твореца на всекиго ситуация, книга и изобщо възможност да се приближи към по-висшето. А дали ще използва този шанс нова вече зависи от самия човек.

Своята среща със светлината Юрий Вудка ("Московщина", стр. 22) описва така:..."Ако ме обичаш спаси ме. Случи се необикновено събитие, най-яркото и необикновено в моя живот. Това се случи, когато аз, обезсилен от многочасовото зиморничаво ходене от ъгъл до ъгъл на каменния гроб, се сгуших на масата в превита, неудобна поза. Не знам бях ли аз заспал или не. Не знам и колко време измина (часовниците ги отнемаха още при входа на затвора).

Когато повдигнах глава, матовото прозорче беше украсено с ултрамариновия цвят на вечерта. Още по-ясно се отбелязваше решетъчния отблясък на светлината на таванската лампичка. Ивиците на сянката бяха трапецовидни: тесни надолу и все по-широки нагоре. Всичко си остана на мястото, и в същото това време се преобрази неузнаваемо. Карцерът стана като, че ли прозрачен; целият свят и мен самия ме прониза състоянието на неземно блаженство. Мъченическия гроб с всички свои фибри трептеше от такова неземно щастие, че аз преизпълнен от ликуване, се хвърлих на пода с гореща молитва, смесвайки руски и еврейски слова.

Това беше молитва на благодарност. Аз усещах всичко това необичайно отчетливо. И неизразимо точно осъзнавах, че никога в своя земен живот не бях изпитвал и навярно нямаше да изпитам нищо, даже и далече подобно на това чисто, свято, невъзможно блаженство. Това беше въздишката на вечността, в която безследно се разтваряше всичко зло наслоено и второстепенно.Това беше не онзи вътрешен огън, който е подобен на жестокия пламък в черна пещера, а тих, неугасващ светилник. Това състояние си отиваше бавно, постепенно отслабвайки и замирайки ден след ден. Оставяше незабравим спомен. Изстиваше бавно, като море. Никога няма да забравя с каква усмивка на най-велика радост аз заспивах на голите дъски. Нито гладът, нито болката, нито злото, нито смъртта за мен не съществуваха. На мен не само, че нищо повече не ми беше нужно, но напротив, аз не знаех на кого и как да излея преизпълващото ме блаженство. Едва след няколко дни, когато се топлех само с неговия слаб остатък, аз си спомних за глада..."

Това прекрасно, ярко описание на духовното усещане е вярно за всички именно така за първи път всеки възприема светлината. Също така ни предават и своите впечатления почувствалите после смъртни състояния и преминалите през състояния на кома.

И можете да вярвате или не, но има в нашия свят хора, усещащи в милиони пъти повече и постоянно... Но от първата преминала среща със светлината до нейното постоянно усещане съществува период на създаването на екран дълъг период на работа върху себе си.

Аз не желая да обърквам читателя тук, но както вече беше казано всичко изхожда от Твореца. Да и на нас вече ни е ясно, че и желанието и неговото насищане са от Твореца, Той създава кли и му дава светлина. Но "аз" чувствам това "мое" чувство, "моите" радости и болки. И затова ние говорим за чувствата на кли, макар че и всички тези чувства му ги дава Творецът. А в нашите възможности е само да Го молим да промени "нашите" чувства и желания. И тогава се дава на човека да вижда проявата на Твореца във всичко, което го обкръжава, във всичко, което съставлява неговия живот, неговия бит, неговите "прекрасни пориви", и неговите най-низки желания във всичко той вижда само Твореца.

Но и желанието ми да изменя моите чувства аз получавам също от Него. Всичко е от Него! Тогава пък къде съм аз самият? Цар Давид (псалм 138)* говори за това така:

1. Господи ти си ме изпитал и знаеш.

2. Ти знаеш кога аз сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

3. Ходя ли, почивам ли Ти ме обкръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

4. Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи вече точно я знаеш.

5. Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

6. Дивно е за мене Твоето знание то е високо не мога да го постигна!

7. Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

8. Възляза ли на небето Ти си там; сляза ли в преизподнята и там си Ти!

9. Взема ли крилете на зората и се преселя накрай море

10. и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

11. Кажа ли! Може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

12. Но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата като светлина. (И нощта като ден свети, и тъмнината като светлина.)

13. Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

14. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела и душата ми напълно съзнава това.

15. Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

16. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

17. Колко са възвишени за мене Твоите помисли Боже, и колко е голям техният брой!

18. Да ги изброявам ли но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам аз съм още с тебе...

23. Изпитай ме, Боже и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

24. и виж дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път!

...Ето именно, "отзад и отпред ме обгръщаш и отгоре си възложил на мен ръката Твоя...". Всички мои мисли са от Тебе, Всички мои желания са от Тебе, и въпреки това аз чувствам, че те са мои. Просто Творецът е поискал да създаде нещо, което би чувствало себе си като независимо "Аз", и при това дотолкова независимо, че не чувствало, и даже не вярвало в Него. Но както се казва в Тора: "Слушай Израел, Господ е един" или "Няма никой, освен Него", то се има предвид, че изобщо съществува само Творецът... И затова висшата степен на мъдростта е простата вяра, тъй като разумът е нищо. Но тази проста вяра се дава само на мъдрите, след дълъг и труден път на търсения, а не както може да твърди всеки неук, че именно за това той има проста вяра, защото е неук. И към тази проста вяра ще ни преведе в края на краищата нас еволюцията и прогреса (т.е. пътя на страданията) или пътят на възвръщане към вярата (т.е. пътят на Тора).

...Раби Давид Лейкес, ученик на Баал-Шем-Тов, попитал хасидите* за своя зет раби Мотла от Чернобил, излезлите насреща му от града: "Кои сте вие?" Те казали: "Ние сме хасиди на раби Мотла от Чернобил" Тогава той попитал: "Вярвате ли вие на своя учител непоколебимо ?" Те замълчали, защото кой би се решил да каже, че вярата му е непоколебима.

Добре аз искам да Ви разкажа продължил той какво е това вяра. Евин път в събота започна трета трапеза при Баал-Шем-Тов* , както това често се случваше, до късна вечер. После ние благословихме храната и веднага казахме вечерната молитва и авдала над чашите и седнахме над трапезата, за да изпроводим Царицата събота. А всички ние бяхме много бедни, и нямаше у нас нито грош, още повече в съботата. И все пак, когато Баал -Шем-Тов след трапезата за изпращането на Царицата каза: "Давид, дай за медовина!", аз бръкнах в джоба, макар и да знаех, че там нищо няма, и извадих от там жълтица. Аз дадох тази монета, за да купят медовина...

По принцип това е най-сложната и изобщо единствена задача, стояща пред всеки, решил да се повдигне да върви напред може само в случай, ако вярата в целта е по-голяма от желанията на тялото. На иврит това условие се изразява с думите: " Емуна лемала ми даат " вярата е по-висша от знанието. Тук под знание се подразбира всичко, което му говорят на човека неговият разум и тяло. А те утвърждават, че трябва спокойно да живее, да мисли за пари, за деца и т.н. Но пък никак не за това, че въпреки целият свят, всички роднини, познати, а главно, въпреки себе си да избере за цел духовното висше постижение на Източника, и сливането с Него. И това е в същото това време, както до преодоляването с масах на Ц"А, до встъпването в духовните светове, всичко говори против Тора и вярата. И тези "пречещи" мисли и обстоятелства постоянно се изпращат от самия Творец, та нали именно преодолявайки ги тях, човек увеличава своята вяра в цел, а самата вяра е и духовното кли, в което той след това получава светлина.

Ние ще изучим впоследствие, че духовният съсъд се състои от две части: рош (глава) и гуф (тяло), където рош е вярата, а гуф желанието да отдава на другите. Докато пък ние от рождение представляваме сами по себе си кли, където рош е знанието, а гуф желанието за само наслаждение Да вървим като със затворени очи срещу собственото си безсилие (тъй като това е против желанията на тялото) и разочарование, може, ако постоянно контролираме и се грижим за изпълняването на основното правило " Емуна лемала ми даат ". Само тогава "всичко що върши Творецът е всичко за добро" тъй като определящото целта е сливането ни с Твореца.

I:0 изходящата от Твореца светлина (Кетер желанието на Твореца да сътвори създания, за да ги наслади) поражда първичното създание.

II:1 първичното създание ( хохма ) е желанието да се наслади на изхождащата от Твореца светлина.

III: 2 напълнилото се с изходящата светлина от Твореца (0) създание (1) е получило свойството на светлината "да наслаждава" и за това се отказва да получава повече светлина стадият 2 ( бина ).

IV: 3 но, разбирайки, че изгонвайки светлината, то чрез това не изпълнява желанието на Твореца, се решава на компромис да получава само част от светлината стадий 3. ( З"А )

V: 4 З"А, като самостоятелен стадий, пресмята как на него му е по-добре: със светлината наслаждението или без него и решава да приеме, както в стадия хохма, цялата светлина само за себе си. И това желание да получава, идващото вече от самото кли, а не от Твореца както в стадий 1, и се нарича малхут(4).

VI:5 малхут е изцяло напълнена със светлина повече от всички предходни стадии и затова в нея се образуват нейните под стадии, получаващи съответно светлина от стадиите 0 3, в стадий 4 в малхут постъпва светлина, предназначена за нея самата. Малхут в максимално, неограничено напълнено състояние, се нарича олам Ейн Соф светът на безкрайността.

VII:6 получавайки от изпълващата я светлина свойството "да дава", противоположно на нейната природа, малхут решава да не приема светлина заради само наслаждение. Това решение и, като негово следствие, излизането на светлината от малхут се нарича съкращение първо Ц"А (Цимцум Алеф) . Опустошената малхут се нарича светът на съкращението олам Цимцум . След излизането на светлината в малхут са останали спомени, записи (решимот) за светлината наслажденията.

А. рош, сфирот: кетер, хохма, бина, З"А, предшестващи малхут.

Б. самата малхут. Тох кетер, хохма, бина, З"А в малхут. Соф на малхут в малхут.

В. масах

Г. След Ц"А и решението да получава светлина само съгласно наличието на масах, малхут условно се изобразява не във вид на кръг, а във вид на линия (С), тъй като е в състояние да получава само неголеми порции светлина.

Д. увеличеното по хоризонтал изображение на линията С.

Всичко, което не можем да опознаем и за което можем да говорим, и което можем да изследваме е само реакцията на малхут на получаваната светлина. Това, що съществува извън малхут е извън нашето постижение.