"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Първо съкращение - Цимцум Алеф (Ц"А)

Ние разбрахме, че първата истинска кли малхут се е появила в резултат от развитието на първоначалното желание на Твореца (кетер) преминавайки през стадиите хохма, бина, зеир анпин.

Малхут вече може по своя воля да получава приготвеното и наслаждение и сама се стреми към него и страда, ако то липсва. Светлината изпълва малхут в зависимост от степента на желание и я изпълва я напълно и по този начин изпълнява всички нейни желания. Малхут се нарича олам (свят), и това нейно състояние на наситеност със светлина се нарича олам Ейн Соф свят на безкрайността на безкрайното, безгранично наслаждение.

Ние виждаме, че истинското желание се появява само при изпълнението на двете условия:

1. желанието е конкретизирано, тъй като именно това наслаждение вече е изпитано и е оставило определено впечатление (решимо );

2. в дадения момент това наслаждение липсва.

И обратно: не е възможно истинско наслаждение без предшестващо го истинско желание, това е причината поради която само малхут може да почувства в пълна сила всички видове наслаждения, които има в себе си светлината. Така както , само излизащият от затвора може най-истински да се наслаждава на свободата или изписаният от болницата се наслаждава на усещането за здраве. Колкото по големи са желанията на човека толкова по-голям е неговият духовен потенциал. Най-честолюбивият атеист желае целият наш свят, а най-честолюбивият вярващ още и духовните светове. По този начин се възпитава и детето, като на първи план излизат неговите желания, а не техните ограничения. Ограничението, което идва по късно, това вече е пътя на изправление. Желанията това са цялата наша същност. За всеки човек те са различни и това е основната причина ние да не сме в състояние да разберем един другиго. Всеки търси своите наслаждения, но само по това хората се различават един от другиго, тъй като всички ние сме части от малхут.

Наслаждението е едно и идва от Твореца, но в нашия свят то се облича в разни форми: в парите, в противоположния пол, в почестите, в славата. Във всички случаи това е само нер дакик (слаби светлинки) микродози от божествената светлина, а ние се стремим към обектите, в които те са скрити.

Човекът е роб на своите желания, и Творецът, разгаряйки неговото желание да притежава определени обекти, го заставя да работи, да се учи, да възпитава своите деца, да обича и да търпи, да страда и даже да отива на смърт. Всички ни командва наслаждението или вероятността от наслаждението в бъдещето. Затова за никаква свободна воля не може и да става дума докато човек не се повдигне над желанието си да се наслаждава. Как е възможно това? Също как е станало това в стадия хохма: от това, че кли се е напълнило със светлина, идваща от Твореца, то е придобило и свойствата на Твореца да дава наслаждение. В нашия свят това може да се достигне чрез изучаването на Тора, и особено на Кабала. Светлината, скрита в Тора действа постепенно на кли душата на човека, предизвиквайки в нея желание да дава на другите. "Ор махзир ле мутав " , което може да се преведе като "Светлината се възвръща към Източника ". В това е и особената цел на изучаването на Кабала да се възбуди в човека желание да стане подобен на висшите творения. В изучаващия свойствата на висшите килим постоянно възникват съответните желания, предизвикващи въздействието на светлината върху неговата душа, която го и привежда към появата на желанието да дава, т.е. към съвпадение с Твореца по свойства, и по такъв начин, към сливането с Него.

Да напомним, че в духовния свят съвпадението или различието на свойствата между духовните обекти определя и разстоянието между тях. Всичко изхожда от Твореца. Той е коренът, източникът на всичко съществуващо. И затова от сливането си с Твореца кли получава безкрайно (неограничено за неговата вместимост, желание) удоволствие. Много повече отколкото от получаването на "прякото" наслаждение. Но как да получава наслаждение от Твореца и в същото време да се слее с него?

Сливането може да се постигне лесно, ако единственото желание на кли е да дава наслаждение на Твореца. Т.е. не само наслаждението ще дава удоволствие на кли, а това, че наслаждавайки се, то чрез това доставя удоволствие на Твореца. Тогава и кли ще има същата цел, която има и Създателя, наслаждението на другия.

Сега кли получава, за да даде наслаждение на Създателя. И двамата дават, близки са по свойства и затова се сливат в едно цяло.

И така кли получава:

1.Наслаждение от цялата светлина, идваща от Твореца; 2.Наслаждение от сливането си с Твореца (което е много пъти по-голямо от първото наслаждение ).

Това състояние в Кабала се нарича в гмар тикун окончателно изправление . И към това състояние трябва да дойде цялото творение към края на 6000 т-а година от сътворението на света (по пътя на Тора или по пътя на страданията ).

По какъв начин? Ние вече говорихме, че източникът на всичко е Творецът. Той е създал желанието да се наслади кли. Но това желание е противоположно на свойствата на Твореца и затова кли е безкрайно отдалечено от Него. Да се достигне до състоянието гмар тикун е възможно, ако се изпълняват две условия:

1. за себе си, т.е. за само наслаждение, кли да не получава нищо (макар и желанието да е велико );

2. кли да получава, но не за собствено удоволствие, а за да достави удоволствие на Твореца, тъй като Неговото желание е да дава наслаждение, и се наслаждава.

И колкото повече наслаждение може да получи кли, толкова по-голямо удоволствие ще достави то с това на Твореца. И в такъв случай кли получава двойно удоволствие от наслаждението от светлината и от това, че с това наслаждава Твореца. Но откъде кли получава сили така противоестествено да действа? Отговорът е прост: Всичко идва от Твореца и кли, и ор. Ор е създала кли и тя именно дава на кли желанията, в това число и желанието "да дава" и силата да противодейства на егоистичната си природа. Затова, както хохма, получавайки свойството на светлината, я е изгонила, така и малхут на света Ейн Соф, напълвайки се със светлина, е получила нейното свойство "да дава ".

До въздействието на светлината кли чувства само егоистическо желание. Но щом светлината започва да му предава своите алтруистически свойства, кли веднага започва да чувства своя егоизъм придобива чувството за срам. В нея се поражда желанието да се слее със светлината, с Твореца (в следствие на влиянието на светлината) и го довежда до решението: да не приема повече светлина за собствено удоволствие! И светлината се отделя от малхут, но тъй като Творецът иска да дава наслаждение, а това е възможно само доброволно.

Отказът да приема светлина от алтруистични съображения в Кабала се нарича Цимцум съкращение (на желанието ), и тъй като това е първото подобно действие, то той се нарича Цимцум Алеф (Ц"А).

Съкращавайки желанието си, кли е изпълнила само първото условие по пътя към гмар тикун, към Твореца престанала е да е егоист. И ето сега, когато кли се е опустошила, става възможно да се изпълни и второто условие да получава светлина само заради Твореца, но постепенно, не изведнъж, тъй като да получи "не заради себе си" всичките 100% наслаждения (да действа против своята природа) кли наведнъж не може. Това е възможно само постепенно и на неголеми порции.

Това постепенното получаване на наслажденията "не заради себе си" е и предметът на изучаване в Кабала. Естествено, ако не беше чувството на кли в състоянието на наситеност (в олам Ейн Соф ), и че то е противоположно на Твореца, и е отдалечено от него, то целият процес, естествено би спрял на това състояние: творението напълно, на 100% е наситено и се наслаждава.Има един въпрос, защо Създателят е направил така, че кли да почувства срам в самия разгар на наслаждението си? Отговора е : Така Твореца дава възможност на кли да достигне до абсолютното, неограничено наслаждение. (Отговорът е много по-дълбок и се отнася към тайните на Тора)

Опустошената малхут, след изгонването на светлината, се нарича олам Цимцум . И така, започвайки с Цимцум Алеф и до края на изправлението на кли (до гмар тикун ), ние желаем или не желаем, вървейки по пътя на Тора или по пътя на страданията, съзнателно или несъзнателно, постоянно, ежеминутно, от момента на нашето раждане и до смъртта, в този живот и след него се занимаваме и ще се занимаваме само с едно: превръщаме на егоизма си (първородното желание да се насладим) в алтруизъм, в желанието да насладим другите и да се насладим заради Твореца.

По-нататък ние ще разгледаме, по какъв начин това става от Ц"А до наши дни. И на мен ми се иска да вярвам, че вследствие на изучаването на изложения тук материал ще бъде по-безболезнено и по-бързо изправянето на нашите килим.