"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ОЛАМ АЦИЛУТ

След разбиването на килим в света Некудим всички решимот отново се повдигнали в рош СА"Г. Тъй като олам Некудим се е образувал от решимот 2, 1 + Ц"Б (катнут) и 4, 3 (гадлут ), то после битуш ор пними и ор макиф и швират килим в рош СА"Г са се повдигнали решимот 1, 0 + Ц"Б (катнут) и 4, 3 (гадлут ). Решимот 4, 3 останали неизменени, тъй като те не се отнасят непосредствено към олам Некудим, а са заимствани те от соф Галгалт: Рош СА"Г прави зивуг отначало на решимот 1, 0 + Ц"Б, тъй като това е решимо на самия парцуф.

 А вече след това, когато новият парцуф се ражда от тези решимот в катнут (тъй като има Ц"Б), то се произвежда зивуг в рош СА"Г на решимо 4, 3 и се ражда гадлут. Така е било и при раждането на олам Некудим. Разликата е в това, че ако при раждането на олам Некудим масахът е стоял в ейнаим рош на СА"Г, тъй като е било решимо авиют 1, то сега, когато е останало решимо авиют 0 масахът се повдигнал до мецах (Галгалт ) рош СА"Г.

Всички светове и техните парцуфи това са едно и също кли малхут и се отличават между себе си само по силата на масаха и представляват сами по себе си нищо друго освен едно постепенно отслабване на масаха от ниво 4 до ниво 0, даващ съответния уровен на висота (духовно постижение) на парцуфа от нивото кетер до нивото малхут.

Отначало след Ц"А масахът с всичката своя сила е могъл да противостои на цялата малхут и да отблъсне цялата светлина и да приеме в себе си част от нея (20 %) и чрез това се е образувал парцуф Галгалт. Висотата на този парцуф зависи от величината на масаха силата на волята, противодействието на егоизма. Само величината на масаха отличава духовните обекти и ги отделя един от друг. С изменението на величината на масаха се и ражда от парцуфа новия парцуф. 

Всичко зависи на каква част в малхут има у масаха сили да противодейства на всичките 100% както у Галгалт, на 80% като у А"Б, на 60% както у СА"Г, на 40% както у олам Некудим и на 20% както у олам Ацилут. (Цифрите са произволно взети) Ако няма масах , то малхут се нарича черна точка , тъй като не може да получава светлина състоянието на всекиго от нас в нашия свят. И ако по пътя на работата над себе си се появява масах да се противодейства на наслаждението, криещо се в светлината (масах на Ц"А), то кли, т.е. човекът и по-точно неговото духовно състояние е равносилно на една сфира.

Желанието да получава, егоизмът, създадени от Твореца в света Ейн Соф, не изчезва. В същия размер той съществува и във всекиго от нас. Но ние не чувстваме това желание за наслаждение, криещо се във Висшата Светлина, в предвид ограничението астара скриването, налагано на нас от Ц"А. И само според мярката на създаването на масаха у човека се появяват желанията за Висшата Светлина и се откриват очите според размера на величината на масаха, т.е. силите на съпротивление на части от желанията на малхут в Ейн Соф.

Получаването на минимума, необходим за поддържането на живота, за нашето съществуване, и на семейството ни не се счита за наслаждение, тъй като това е необходимо условие за съществуването ни; и едва след това можем да говорим за излишества за наслаждение. От мъртвия е невъзможно да се изисква масах и само след като Творението съществува, т.е. е получило минимума за поддръжката на живота си, може да се говори за неговото духовно състояние. Тъй като в нашия свят, в отличие от духовните светове, се изисква за поддържането на живота ни материална храна, въздух, вода и т.н., то минимумът, необходим за съществуване, не се счита за "получаване ".

В духовните светове, където материалното тяло не съществува, се говори само за състоянието на душата. В нашия свят, ако пък тялото умира престава да функционира, то и душата се отделя от него, и защото тъй като душата може да бъде само в живо тяло, то минимумът, необходим за поддържането на живота, не се счита за получаване на наслаждение, тъй като това е необходимо за съвместното функциониране на тялото и душата. А целият въпрос е какво прави човек със себе си, как той се отнася към живота, каква е неговата цел и духовни потребности след получаването на минимума. 

Затова, работещият 8 часа и отпочиващ след работата си и зает в дома, се счита през цялото това време като, че ли е роб. Целият въпрос е, що върши човекът в останалите 1-2 часа в денонощието, когато той сам избира характера на своите занимания. А също какви са неговите мисли по време на бодърстване, ако това не е изисквала изпълняваната от него работа. Стремил ли се е той към духовното или не само това питат душата на умрелия.

Да допуснем, че човек е в състояние по време на молитва да концентрира своята воля и мисли на духовното, за благото на народа. Да обозначим, в такъв случай, неговия масах авиют 0, а светлината, която той получава ор нефеш. Ако той може с подобни мисли също и да учи, то това ни говори, за това, че у него се е появил масах авиют 1 и ор, съответно руах. Ако пък той може с такива високи мисли и да работи, то неговият масах е авиют 2, а ор, получаван нешама. 

Ако пък с мисли за другите той да остане и при общуването си с хората, то неговият масах е 3, и постига ор хая. Но, ако пък той може да остава с високи мисли, да допуснем и по време на храненето си, то неговият масах е авиют 4, а ор, получавана от него йехида. Но тази ор ехида той я постига не по време на храненето, а по време на молитва. Ор, постиган по време на храненето е само ор нефеш.

Т.е. човекът трябва да проверява себе си в ситуации на работа с най-низките си желания само там се вижда неговата сила на волята. И ако тя я има, той естествено ще се справи с по-леката задача, и съответно, при това да постигне нивото на Висшата Светлина.

От предложената рисунка е видно, че светлините постепенно влизат в гуф: първоначално влиза най-малката светлина, а после постепенно влизат и по-високите големите светлини. Оттук е видно, че колкото по-низки са мислите и чувствата на човека, на които той може да направи масах, толкова повече светлина той получава.

У изпълняващия условието Ц"А се отварят очите, тъй като изтласкващият светлината "получава" вътре ор хохма. А след Ц"А е възможно да вижда само в ор хозер.

Ако пък освен изпълнението на Ц"А, т.е. да не получава светлина заради себе си, човек може да я получи заради Твореца (т.е. има масах не само да изтласква наслаждението, но и да получава не заради себе си ), то духовното състояние от сфира се превръща в парцуф, състоящ се от рош, тох, соф, висотата, на когото зависи от величината на масаха. С растежа пък на масаха постъпващата светлина разкрива още повече наслаждения на човека, на които последователно е необходимо да се създава все нов и нов масах и по такъв начин духовно расте човек, чак до сливането си с Твореца "Шуву бней Исраел ад ашем Елокейха ". 

По какъв начин? Устремявайки целия себе си към Твореца, подобно както Творецът не се намира в недостатък и мисли само за наслаждение на душите, така и наслаждението на човека е длъжно да бъде от усладата на Твореца и другите.

Важно не е що получава, а от кого получава. Само при такова условие човек може духовно да расте. Как това може да се постигне? Ако аз безкористно желая на някого добро, то за мен съвсем не е важно, какво ще получа аз от това, и не е важно, аз или някой друг ще достави това добро на човека и ако даже нито мен, нито моите мисли, получаващият не ще узнае главното е, щото на него да му бъде добре. 

Това е възможно само при постигането на величието на Твореца. Ако аз се прекланям пред Него, то всяка услуга, която аз ще мога да Му окажа, всяка и най-тежката работа, ако аз мога да я извърша заради Него самата тя е вече награда, самата възможност да услужа и е възнаграждението. Дайте за пример да посочим кой най-бързо ще дойде до любимия равин? (аз, впрочем не принадлежа към никакво религиозно течение) Равинът слиза от самолета и от цялото огромно множество посрещащи ще избере един човек, ще му връчи куфара си и ще го помоли да го придружи до леката кола.

 И, сядайки в колата, изважда кесията и се кани да заплати за услугата. И как пък даже вие, който не сте любимия хасид, ще от реагирате? Та нали цялото наслаждение е от самата услуга вследствие на величието на равинът във вашите очи, и тази е наградата, а не очакваното парично възнаграждение, даже ако вие бихте получили и в сто пъти повече, отколкото се полага на един носач.

 Но, а ако пък равинът би Ви предложил милион заради какво тогава вие бихте искали да му услужите? По такъв начин може да се измери величието на равина във вашите очи заради каква сума вие ще се превърнете от хасид (между другото хасид е от думата хасадим свойството на бина "да отдава ") в прост носач.

Да се върнем към раждането на олам Ацилут. И така, след швира в олам Некудим масах с решимот 1, 0 + Ц"Б и 4, 3 се повдигнал в рош СА"Г. Обикновено масах се повдига в рош на същия си парцуф, т.е. в нашия случай длъжен е бил да се повдигне в рош парцуф Некудим. Но тъй като е станала швира, то всичко що е останало се е повдигнало към предишния, който го е родил, в парцуфа СА"Г. В рош СА"Г масах е заел положение съгласно решимот 1, 0 + Ц"Б, т.е. се е повдигнал в мецах (Гальгальта) рош СА"Г, тъй като на мецах съответства авиют 0:

мецах чело авиют 0

ейнаим очи авиют 1

озен ухо авиют 12

хотем нос авиют 3

пе уста авиют 4

И затова в мецах СА"Г на Ц"Б, т.е. на катнут, е и останал зивуг и, се е родил по такъв начин парцуф, и се спуснал в мястото, откъдето се повдигнали решимот, т.е. под табура и се е разпространил там от табура до парса. Този първи парцуф на света Ацилут се нарича Атик от думата неетак отделен така недостъпен за нашето постижение, за разлика от последващите парцуфи. След това самият Атик прави зивуг на второто решимо 4, 3 и се появява неговият парцуф гадлут от табур до сиюм. По такъв начин Атик сега е цял парцуф: Г"А + АХА"П.

Тъй като в олам Некудим вътре в Г"А на всеки працуфи са били паднали в него АХА"П от предходния по-висок парцуф, то по такъв начин след швират килим се и разполагат решимот, повдигнали се в рош СА"Г: решимо АХА"П на по-горния парцуф, съединени с решимот Г"А на по-ниския. И затова сега, когато е излязъл АХА"П Атик, то в него се намират решимот Г"А на по-следващия парцуф. И Атик прави на тях зивуг. По такъв начин на решимот катнут Г"А, намиращи се в АХА"П Атик, се ражда в катнут следващия парцуф на света Ацилут Арих Ампин (А" А ). И той се разпространява от пе Атик и до парса. А после А"А прави зивуг на решимот 4, 3 и се ражда неговият гадлут.

И също както в Атик, така и в А"А, в неговия АХА"П има решимот Г"А на следващия парцуф. И А"А прави на тях зивуг, и се ражда този следващ парцуф катнут Аба ве Има (АВ"И) След това този парцуф АВ"И прави зивуг на решимот гадлут 4, 3 и се разпространява във всичките свои десет сфирот. И тъй като в неговия АХА"П има решимот от катнут (Г"А) на следващия парцуф, то АВ"И прави на него зивуг, и се ражда неговият парцуф ЗО"Н (З"А + нуква малхут ) . 

Катнут на този парцуф е от табур А"А до парса, а гадлут е от хазе А"А до парса. Различието на раждането на парцуфи в света Ацилут от раждането на парцуфи в света А"К е в това, че в А"К всеки парцуф е бил длъжен да изхвърли светлината, масах се повдига от табур в рош и прави зивуг на останалите там решимот. Тук пък, в олам Ацилут, всички решимот на всички парцуфи са дошли след швира в рош СА"Г и рош СА"Г сам е избрал най-добрите и, правейки на тях зивуг, се е родил парцуф Атик. По-нататък самият парцуф Атик е избрал от останалите решимот най-добрите и на тях, правейки зивуг деака, се е родил парцуф А"А. Т.е. в света Ацилут всеки парцуф сортира избира измежду останалите решимот най-добрите за раждането на следващия парцуф.

Второто различие в раждането на парцуфи в света Ацилут от раждането на парцуфи в света А"К е в това, че появата на новия парцуф става на два етапа: масах в рош СА"Г прави зивуг на решимот катнут и се ражда Атик в катнут, а после вече сам Атик прави зивуг на решимот 4, 3 и добавя към себе си гадлут. При това в неговия АХА"П се появява убар (плод, зародиш) на бъдещия, следващ парцуф А"А.

Мястото, където става зивуг на следващия парцуф, се нарича йесод , местонахождението на плода бетен (корем) част от сфирата тиферет в гуф парцуф.

В духовните светове няма места, няма размери, обеми а само съотношение на духовните сили по между себе си раждат умозрителната картина. В нашия пък материален свят съотношенията на духовните сили раждат, съответно, пропорционално на тяхното съотношение, материалните обекти със съответните им свойства. Но ние много накратко и повърхностно разглеждаме света Ацилут, за да можем да направим точни съответствия с материалните обекти и техните духовни корени. (За пример: от 16 части, заемащи повече от 2000 страници в "Талмуда Есер Сфирот ", на света Ацилут са отделени 8 части, а по обем почти 2/3).

Първите парцуфа на света Ацилут Атик, А"А, АВ"И са излезли само затова, за да родят ЗО"Н З"Аи нуква (малхут ), които носят в себе си целия план на Творението. Ако Атик, А"А, АВ"И са пълни в десетте сфирот с парцуфи, то З"А може да бъде в две състояния катнут и гадлут (Г"А или Г"А + АХА"П), а неговата нуква малхут преминава през целия цикъл на растеж, докато не стане равна на него и годна за зивуг с него:

1.За първи път малхут  се е родила като точка в света Некудим (откъдето той е и получил своето название ).

2.В света Ацилут малхут  се е родила като последната сфира в З"А.

3. По време на отглеждането на З"А от АВ"И малхут получава името Цела (непълен парцуф) в изопачената трактовка на Тора* на български език се трактува като адамово ребро.

4. Растеж на нуквата  до 12 години и един ден, когато тя вече се нарича "ктана" (малката) или жената на Адам.

5. След 12 години и един ден получава всичко, което трябва от З"А, за да стане голяма, самостоятелна.

6. Отделя се от З"А и се нарича "наара" (девойка ).

7. Обръща се с лице към З"А и е готова за зивуг с него, и се нарича "богерет" (пораснала ).

Нуквата на З"А от света Ацилут има много имена, в зависимост от нейната роля. Всичко що става в нашия свят зависи от нейното състояние. Чрез нея дохожда Висшата Светлина в нашия свят. Ние пък, посредством своите постъпки, можем да изменяме нейното състояние и, по такъв начин, да управляваме количеството изливаща се на нас светлина. Цялата история, празниците, всичко що става в нашия свят е следствие на нейното състояние. 

Тя се нарича Кнесет Израел (събранието на Израел ), тъй като представлява сама по себе си сумата на всички еврейски души. Тя се нарича шхина , тъй като в нея е чохен (разполага се) Висшата Светлина. Нашите молитви и заповеди за единство и съединението й с З"А (ле шев ихуд Кадош Барух ха ве шхинта) , тъй като техният зивуг и изправя разбития килим на света Некудим, а техният пълен зивуг и ще ни приведе някога до гмар тикун.

И нека накратко, без обяснения на причините, да разгледаме нашата история:

1. С раждането на света Ацилут са се родили З"А и нуква. Нуква започнала да расте до четвъртия ден на Творението и станала АБ"А с З"А надолу от неговите хазе.

2. Вследствие на жалбите на луната (китруг яреях) нуквата по собствено желание се върнала в състоянието на точка една сфира по-назад от есод на З"А, загубвайки своите първи девет сфирот. Вследствие на това е видимото изменение на размерите фазите на луната в нашия свят от нейното пълнолуние до почти пълното й изчезване.

3. В шестия ден на Творението нуквата пораснала отново до хазе на З"А и станала АБ"А с него по такъв начин нейните сфирот са получили светлина от пет сфирот (от хазе, т.е. от тиферет до малхут) на З"А съответно на петте дни на Творението.

4. И тогава в шестия ден, З"А и нуква направили зивуг АБ"А и родили Адам И ако последният не бе съгрешил, то по негова молба З"А и нуква можеха да извършат в събота зивуг ПБ"П (паним ба паним лице в лице), т.е.щяха да могат да приемат максимално повече светлина от Има.

5. Но тъй като още до настъпването на съботата Адам съгрешил, то нуквата в следствие на това, отново се превърнала в точка, а нейните сфирот паднали под парса в местонахождението на нечистите сили (сили, желаещи да получават светлина заради себе си) клипот.

6. В това си състояние нуква в зивуг с З"А родила Каина и Евеля.

7. После настъпила първата събота и нуквата се върнала в състоянието ПБ"П с З"А във всичките свои девет сфирот, освен сфира кетер.

8. След съботата нуква се върнала в състоянието АБ"А от хазе до сиюм З"А. И това състояние продължило до нощта на изхода на евреите от Египет. Т.е. в събота нуквата била ПБ"П с З"А в своите девет сфирот, а в делничните дни АБ"А ( ахор бе ахор гръб към гръб) от хазе З"А до неговия сиюм.

9. Денят на раждането на Адам е отделянето на нуквата от З"А, се нарича Рош ха Шана Глава на годината (Нова година). Нуквата постепенно сфира след сфира се отделя от З"А. Всяко отделяне на сфирите се нарича ден . По такъв начин за десет дни от Рош ха Шана до Йом Кипур (Съдния Ден) нуквата напълно се отделя от З"А и с това са свързани всички заповеди и молитви в Рош ха Шана и Йом Кипур пости, тръбене в рог и т.н.

10. Мястото на съприкосновение на З"А и нуквата в зивуг ПБ"П съответства в нашите заповеди на ръчния тфилин .

11. Десетте сфирот на нуквата са равни по ръст на десетте сфироти на З"А, но се делят на две части: горната до хазе се нарича Лея , а долната от хазе, надолу Рахел . Външният гуф на З"А се нарича Яаков , а неговият вътрешен гуф Моше ве Израел.

12. Зивугът на З"А и нуква в рош се нарича Нешика (целувка). Техният зивут в гуф се нарича зивуг есодот (органи за дете раждане). Времето на бременността зман ибур може да бъде 7, 9 или 12 месеца.

13.Адам, Енош и останалите са повдигнали нуквата до седмото небе, докато не се появил Авраам и ни я спуснал на една сфира и т.н. до Моше, докато не заела положението АБ"А надолу от хазе З"А, защото в тези поколения започнали грехопаденията, свързани с построяването на Вавилонската кула, Содом, където лошото се смесило с доброто.

14. За да се допълни височината на нуквата до нивото на З"А е и бил длъжен да продължи египетския плен 400 години 4 сфири.

15. В нощта на изхода от Египет в пълнолуние се върнала нуквата с З"А във всичките десет сфирот. Затова в тази нощ се чете Алел (благодарствен химн).

16. После, до построяването на Първия Храм: в събота нуквата е ПБ"П с З"А, а в делничните дни АБ"А от неговите хазе и надолу.

17. С построяването на Първия Храм, нуквата се е допълнила с това, че и в делничните дни станала ПБ"П с З"А, но не във всички свои десет сфирот. Зивуг ПБ"П на всичките десет сфирот ще бъде само в края на изправлението на всички килим части на нуквата.

18. Когато, вследствие на безпричинната вражда и порасналия егоизъм бил разрушен Първият Храм, нуквата се спуснала от есод и надолу зад З"А.

19.Но веднага след разрушаването на Храма съкрушени и чрез молитвите евреите могли да възвърнат нуквата в състоянието АБ"А от хазе З"А и така през всичките 70 години на Вавилонското изгнание. По съботите пък З"А и нуква били ПБ"П.

20. Духовното състояние при Вавилонското изгнание било равно на изхода от Египет, и тъй като египетското изгнание било най-низкото нуквата получавала минимално количество светлина.

21. 70 години на Вавилонския плен са в следствие на постепенното възвръщане на седем сфирот, от които всяка в свой ред, се състои от десет) в нуквата.

22. Във Втория Храм, построен след възвръщането от Вавилон, нуквата била вече по-ниско, относно З"А, отколкото до изгнанието и затова в Храма отсъствали Орим, Тумим и други атрибути на материализиране на духовните сили.

23. Когато пък в следствие на безпричинната взаимна ненавист бил разрушен Втория Храм, нуквата се намалила до минимум, както в грехопадението на Адам, както при раждането си до точка, намираща се в АБ"А под есод З"А и допълнителен ущърб е, че нейните девет сфирот паднали под парса в клипот и по такъв начин, вследствие на това, е настъпил нашият последен галут изгнание, и има само незначително увеличение на нуквата по съботите и празниците. Това състояние, когато девет сфирот на нуквата се намират под парса в клипот, се нарича галут шхина : малхут в света Ацилут, наричана шхина , тъй като нея я запълва шохен ор З"А, е пуста и не може нищо да даде на намиращите се в този свят.

...Има красива древна легенда за това, че живели по съседство двама братя. Те обработвали земята и всеки си мислел, че у другия не му достигат плодовете на земята, за да се нахрани. Всяка нощ ставали те незабелязано един от друг и допълвали един другиму част от зърната, всеки от своето поле. Докато един път не се срещнали след това занимание и, разкривайки своите чувства, въздигнали в чест на това една голяма копа, планина от общото зърно и на това място в последствие бил издигнат Храма...

Дайте да разгледаме за пример празника Пурим , съотношението З"А и нуква (ЗО"Н) в Ацилут как влияе на нашия свят и тяхното взаимно състояние:

1. Събитието, в чест, на което ние празнуваме Пурим, се е случило във Вавилон в края на 70 годишното изгнание, т.е., когато вече започнало възстановяването на З"А и нуква ПБ"П.

2.В това време З"А бил в състояние "дромита" сън (както при раждането на Хава от Адама) т.е. в незапълнено състояние. Аман бил голям астролог. Той и неговите десет синове (съответстващи на десетте нечисти сфирот клипот), знаели, че е много слаба в тези дни връзката на Твореца с Израел (З"А и нуква) и затова решили, че могат да унищожат всички евреи.

3. Ахашверош също бил голяма духовна нечиста сила, но считал, че такова състояние на сън у З"А е именно на полза за Израел, тъй като то предшества възстановяването на нуквата освобождението на евреите и възстановяването на Храма . Двамата решили да унищожат евреите всички до един, за да няма причина нуквата да расте и да направи зивуг с З"А.

4. Жената на Аман била голяма магьосница посъветвала го отначало да убие Мордехай духовната сила, свързваща Израел с нуквата, а вече след това и останалите евреи.

5. Но ор хохма от Аба излязъл ( итгала разкрил се, и затова четем в Пурим свитък, нарича се мегила разкриване; и по тази пък причина има четения на мегила в слух и реклама на чудо) към З"А и произлязъл почти пълен зивуг между З"А и нуква.

6. По подобие на този зивуг в бъдеще всички празници ще изчезнат освен Пурим, тъй като никога не е имало чудо по-голямо от това но зивугът в гмар тикун ще бъде на пълна нуква и постоянно.

7. И всяка година ние можем да притеглим към себе си в този празник светлина, ако:

а) прочетем мегила (гилуй ор Аба) ;

б) изпратим подарък на беден, тъй като нуква Рахел се нарича бедна вследствие на недостатъка на светлина;

в) да дадем цдака (милостиня) тъй като цдака е от думата цадик есод , нали цадик есод олам, където олам нуква;

г) да се опияним от празничния обед, както от получаването на светлина.