Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Баал аСулам

Rabbi Yehuda Leib HaLevi Ashlag (1884-1954) is known as Baal HaSulam (Owner of the Ladder) for his Sulam (ladder) commentary on The Book of Zohar. Baal HaSulam dedicated his life to interpretations and innovations in the wisdom of Kabbalah, disseminating it in Israel and throughout the world. He developed a unique method to the study of Kabbalah, by which any person can delve into the depth of reality and reveal its roots and purpose of existence.

Baal HaSulam was born in Warsaw, Poland on Sep 24, 1884. At the age of nineteen he was ordained as a rabbi by the greatest rabbis of Warsaw, and for sixteen years he served as a Dayan (Jewish orthodox judge) and a teacher in Warsaw.

Baal HaSulam’s teacher was Rabbi Yehoshua of Porsov. In 1921, Baal HaSulam immigrated to Israel and settled in the Old City of Jerusalem. The word of his coming quickly spread among Jews who emigrated from Poland, and he soon became known as an authority in Kabbalah. Gradually, a group of students formed around him, attending Kabbalah lessons in the wee hours. Later on Baal HaSulam moved from the OldCity and settled in Givat Shaul, which was then a new neighborhood in Jerusalem, where for several years he served as the neighborhood rabbi.

Baal HaSulam spent the years 1926-1928 in London. During his time in London he wrote the commentary to the Ari’s Tree Of LifePanim Meirot uMasbirot, which he printed in 1927. Throughout his stay in London, Baal HaSulam conducted extensive correspondence with his students in Israel, which were assembled in 1985 in a book titled Igrot Kodesh(Letters of Sanctity)Read More...

Предисловие към книгата Зоар

1

Моето желание в това предисловие – е да се прояснят някои прости на пръв поглед неща, които практически всички са се опитвали да обяснят и много мастило е било пролято за това. Но и до сега не сме постигнали ясно и достатъчно знание за тях. А въпросите са:

Каква е нашата същност?

Каква е ролята ни в дългата верига от реалността, в която ние сме само малки звена?

Когато погледнем себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нисши, че няма по-презрени от нас. А ако погледнем на Създателя ни – трябва да станем връх над всичко, по- висок от всичко, тъй като от съвършенния Създател трябва да изхождат само съвършени действия.

Разумът ни задължава да признаем, че Творецът е абсолютно добър и твори само добро, така че няма нищо по-висше от Него. Но как е могъл Той изначално да създаде толкова творения, участта на които е да прекарат в страдания и горест всичките дни от своето съществуване, така, че ако не в добро, то поне не в такова зло.

Как може от Вечния, нямащ начало и край, да произлязат нищожни, временни и ущърбни творения?

2

И за да обясним всестранно всичко това, ние трябва предварително да направим някои изследвания, предмет на който да стане незабранена област – т.е. същността на Твореца, който нашата мисъл не е в състояние да постигне и затова в нас няма никакви мисли и понятия – област на изследване ще стане заповедта, т.е. изследване на Неговите действия. Както ни е заповядано в Тора: „Знай Твореца на отците свои и Му служи". Казано е също в „Песен за единството": „По действията Твои ще Те позная".

И така изследване първо:

По какъв начин виждаме творението като нещо новообразувало се, т.е. ново, несъществуващо в Твореца преди сътворението, тъй като на всеки здравомислещ му е ясно, че няма нищо, което да не е било в Твореца, както ни задължава да мислим простия здрав смисъл? Тъй като няма отдаващ, който да няма това, което той дава.

Изследване второ:

Ако говорим за това, че Той може всичко, то разбира се, Той може да сътвори нещо от нищото, т.е. ново, което изобщо не се съдържа в Него, но възниква въпросът – що за реалност е това, за която можем да кажем, че тя няма място в Твореца, а е ново образование?

Изследване трето:

Както казват кабалистите, в душата на човека има част от самия Творец свише, така че няма друга разлика между Него и душата, освен в това, че Той е цялото, а душата – е част. И уподобили това на камък, отсечен от скала – доколкото няма разлика между камъка и скалата, освен че скалата – това е цялото, а камъкът – е част. И това трябва да се проясни. Може да се предположи, че камъкът, отделен от скалата – е камък, откъртен от скалата с брадва, която е пригодна за това и когато е отделен от скалата чрез брадва той е като част от цялото. Но как можем да си го представим това в Твореца? Как се е отделила от Неговата същност някаква част, дотолкова, че е излязла от Неговата същност и е станала различна от нея, т.е. душата, за която можем да кажем, че тя е само част от Твореца?

3

Изследване четвърто:

Доколкото нечистите сили и клипот са далече от чистотата на Твореца, както единият полюс е далече от другия, така че не трябва дори да си представяме нещо по-далечно, как може тя да е произлязла и възникнала от чистотата на Твореца? Нещо повече, как Неговата святост освен това поддържа нейното съществуване.

Изследване петто:

Отнася се към „възкръсването на мъртвите". Тъй като тялото е толкова презряно, то веднага след раждане е осъдено да умре и да бъде погребано.

Но тогава защо тялото се връща и оживява във „възкръсването на мъртвите", сякаш Творецът не може да наслади душите без тела? Нещо повече, както е казано в Зоар, докато не се разложи цялото тяло и не остане макар и малка част от него, душата не може да се издигне и да заеме своето място в рая. А ако е така, то в какво се заключава задължението да се върне и възкръсне от мъртвите, без което Творецът не може да даде наслаждение на душите? И още по-странното изказване на мъдреците за това, че в бъдещето възкръсването на мъртвите тела ще станат в своите пороци, за да не кажат: „Това са други тела" – а след това Творецът ще излечи техните пороци. И трябва да се разбере, защо е важно за Твореца да не кажат: „Това е друго тяло" – толкова, че за това Той отново създава порочни тела и ще е принуден да ги лекува.

Изследване шесто:

Както е казано от мъдреците, човек е в център на цялото творение. И всички Висши светове и нашият материален свят и всички населяващи го обекти са създадени само за човека. И са задължили човек да вярва, че светът е създаден за него. И от пръв поглед е трудно да бъде разбрано – как за такъв малък човек, ценността на която е по-малка от косъм в сравнение с целия свят, а още повече в сравнение с Висшите светове, величието на които не се поддава на описание, Творецът се е трудил да ги създаде? И защо всичко това е за човека?

4

И за да разбере всички тези въпроси и изследвания, има едно средство – да погледне в края на действието, т.е. на Целта на творението, тъй като не е възможно да разбере каквото и да е, докато е в процес, а само след неговото завършване.

Тъй като е ясно, че няма действащ без цел, освен този, който не е с ума си. И аз знам, че има умници, които пренебрегват Тора и заповедите, твърдящи че Творецът е създал всички творения, но ги е оставил на произвола на съдбата, поради нищожността на тези творения, а не подобава на Твореца, толкова възвешен, да управлява съдбата на нищожните и презрените.

Но не от мъдростта на техните думи, защото невъзможно е да се говори каквото и да е за нашето нищожество и низост, преди да решим, че ние самите сме сътворили себе си и всички наши порочни и непристойни качества.

Но ако ние решаваме, че Творецът, който е абсолютно съвършен, е замислил и създал нашите тела такива, с всичките им добри и лоши качества, то съвършеният Създател никога няма да извърши презрени и порочни действия, тъй като всяко действие указва на свойствата на този, който го извършва. А в какво е виновна обърканата дреха, ако шивачът я ушил несполучливо?

Както разказва раби Елиазар, син на раби Шимон, срещайки един крайно обезобразен човек, му казал: „Колко безобразен си ти". На което този отговорил: „Иди и го кажи на онзи, който ме е сътворил: „Каква безобразна е вещта, сътворена от Тебе".

Така, че умниците твърдящи, че Творецът ни е оставил поради нашата презряност и нищожност, само се разписват в собствената си глупост. Представи си, ако срещнеш човек, замислил изначално да създаде творения, за да страдат те и да се мъчат през всичките дни на живота си като нас и нещо повече от това, след като ги е сътворил ги е захвърлил, без да иска да се грижи за тях, за да им помогне поне малко, как ти би го презирал и упреквал? Може ли да помислим такова за Всетворящия и Оживяващия?

5

И затова здравият смисъл ни заставя да разберем не това, което лежи на повърхността и да решиш, че ние в действителност сме най-добрите и най-висшите творения и няма предел за нашата важност, да станем като Този, който ни е сътворил, защото всеки един недостатък, който ти се струва че е в нашите тела, след всички оправдания, които могат да ти дойдат на ум, насочват само към Твореца, който ни е създал нас и всички наши свойства, защото е ясно, че Той е създател, а не ние.

Знай също, че всички тези следствия, които изхождат от нашите лоши качества и склонности, са създадени от Него в нас. Но това е в случай, когато трябва да гледаме в края на действието и тогава ще можем да разберем всичко и поговорката: „Не показвай незавършена работа на глупеца".

6

И както е казано от мъдреците: „Творецът е сътворил света, за да наслади творенията".

И тук ние трябва да обърнем внимание и да се замислим, защото в този край, са замисъла и действието за сътворяването на света. И се замисли: ако замисълът на творенията е бил в наслаждаване на творенията, това задължава да сътвори в душите огромно желание да получи това, което е замислил да им даде. Тъй като величината на всяко едно наслаждаване се измерва с големината на желанието да го получи. И колкото повече е желанието за получаване, толкова повече е полученото наслаждение, а колкото по-малко е желанието за получаване, толкова по-малко е полученото наслаждение. Тъй като Целта на творенията сама по себе си задължава да се създадат в душите най-големи желания, подходящи за огромно наслаждение, което Творецът е замислил да даде на душите, използвайки всички Свои възможности. А огромното наслаждение и огромното желание „се издигат по едно стебло".

7

И след като се разберем в това, ще можем напълно да разберем второто изследване. Ние изследвахме, че това е действителност, за която бихме могли да кажем, че тя не се намира в самия Творец, а е ново творение, нещо, създадено от нищо. И сега, след като установихме, че замисълът на творенията се състои в наслаждаване на творенията, ги е задължил да създадат желание да получат от Твореца всичко най-добро, което Той е замислил, е ясно, че това желание за получаване не се е намирало в Твореца преди да бъдат създадени душите, защото от кой може Той да получи? Тъй като Той е създал ново, това, което го няма в Него. И едновременно с това от замисъла на творението е ясно, че освен това желание да получиш от Твореца, нищо повече не е било нужно, доколкото това ново творение на Него изобщо не му е нужно, за да изпълни замисъла на творенията – да ни наслади. Но цялото напълване, се заключава в замисъла на творението, т.е. всички блага, които Той е замислил да им даде, пряко изхождат от Неговата същност и те не са били създадени отново. По такъв начин е абсолютно ясно, че целият материал на новото творение, от начало до край – е само желание за получаване.

8

И след това, което казахме по-горе, можем да разберем третото изследване. Недоумяваме как кабалистите могат да говорят, че душите – са част от Твореца свише, подобно на камъка, отломка от скалата, където цялата разлика е само в това, че едното е част, а другото е цялото. Струва ни се странно: да предположим, че камъкът може да се отдели от скалата с длето, пригодно за това, но как може да се каже такова за същнсотта на Твореца? С какво са отделени душите от същнсотта на Твореца, излизайки от Твореца и ставайки творения?

Но от по-горе казаното става очевидно, че както секачат разсича скалата и я разделя на две части в материалния свят, така и в духовния свят се счита разделение на две според разликата по свойства.

Например, когато двама човека се обичат се казва, че те са близо един до друг. А когато се ненавиждат се казва, че са далече един от друг, както изток от запад. И не става дума за пространствена близост или отделеност. Става дума за равенство по свойствата, когато тези, които обичат това, което и другият обича и ненавиждат това, което и другият ненавижда, се считат за обичащи се един друг и че са близки помежду си. А ако в тях има някаква разлика във свойствата, т.е. единият обича нещо, независимо, че другият го ненавижда, то в тази степен те са отделени и се ненавиждат. А ако те са противоположни по свойства, т.е. всичко, което единият обича, другият го ненавижда, а всичко, което първият ненавижда, другият обича, то те са далече един от друг, както изток е отдалечен от запад, т.е. от край до край.

9

По такъв начин, в духовното, разликата по свойства действа като брадва в нашия свят, разделяща материалното и степента на отделяне се определя от степента на различие по свойствата.

И от тук ще разберем, че доколкото е предадено на душите желание за получаване на наслаждение и както вече беше изяснено от нас, такива свойства изобщо няма в Твореца (и от кого ли Той би могъл да получи?), но тази разлика според свойствата, придобити от душите действа, отделяйки ги от Твореца подобно на брадва, откъртваща камък от скалата. Така че с тези различия по свойства са отделили душите от Твореца и са станали различими като творения.

Но всичко, което душите постигат от светлината на Твореца, произлиза от Неговата същност, като съществуващо от съществуващото. И в светлината на Твореца, която получава в себе си кли – желанието за получаване – няма никаква друга разлика от същността на Твореца, тъй като тя произлиза пряко от Твореца, като съществуващо от съществуващото. А всички разлики между душите и същността на Твореца е не повече от това, което е душата – тя е част от същността на Твореца. Тоест степента на светлината, получена вътре в кли, в желанието за получаване вече се проявява като част, отделена от Твореца, разлика по свойствата на придобилите форма части и отделили се по такъв начин от цялото. Тъй като няма друга разлика между тях, освен това, че едното е всичко, а другото е част, като камък, отломан от скала.

И се замисли до дълбини, тъй като не е възможно повече да бъде пояснено това, което е толкова възвисено.

10

И сега ни се предоставя възможност да разберем четвъртото изследване. Как е възможно от чистотата на Твореца да произлезе система от нечисти сили и клипот? Тъй като тя е крайно отдалечена от Неговата чистота и как може Той да я напълва и оживява?

И преди това необходимо е да се разбере същността на системата на нечистите сили и клипот. Знай, че това огромно желание за получаване, за което говорихме, че това са всъщност душите, които са творението, готово да получи цялото напълване, че в замисъла на творението, не остава в душите в своя вид, тъй като ако останеше в тях, душите щяха цял живот да останат отдаленеи от Твореца, тъй като разликата по свойствата би ги отделяло от Твореца.

И за да поправи това отделяне (от Твореца), наложено на кли на душите, Творецът създал всички светове и ги разделил на 2 системи (както е казано, „една срещу друга е създал Твореца": 4 свята на чистите системи АБЕА и срещу тях 4 свята на нечистите системи АБЕА.

И предал свойството – желанието за отдаване, на системата на чистите светове АБЕА и е отнел от тях желанието да получава заради себе си и го е дал на системата от нечистите светове АБЕА, вследствие на което са станали отделени от Твореца и от всички чисти светове.

И затова клипот се наричат мъртви, както е казано, „жертва на мъртвите", а също така грешници, произлизащи от тях, както е казано от мъдреците: „Грешниците приживе се наричат мъртви".

Тъй като желанието за получаване, отпечатано в тях, противоположно по свойство на чистотата на Твореца, ги отделя от Източника на живот. И те са безкрайно отдалечени от Него, доколкото в Него няма получаване – а само отдаване, а в клипот няма никакво отдаване – а само получаване за себе си, за самонаслаждение и няма по-голяма противоположност от тази.

И ти знаеш вече, че духовното разделяне започва с разлика в свойствата и завършва с тяхната противоположност.

11

И се спуснали световете до реалността на този свят, т.е. до мястото, където съществува тялото и душата, времето на непоправеността и поправянето, тъй като тялото - желанието да получава за себе си, изхожда от своя корен в замисъла на творението и преминавайки през системата на нечистите светове (както е казано „човек се ражда див") остава под властта на тази система до 13 годишна възраст и това е времето за поправяне.

От 13 години и по-късно с помощта на заповедите, за да доставя радост на Твореца, човек започва да очиства желанието да получава „за себе си", което е отпечатано в него, постепенно превръщайки го в „заради Твореца". По този начин святата душа от своя корен в замисъла на творението се спуска през системата от чисти светове и „се облича" в душа. И това е времето за поправяне.

Така човек се издига и постига стъпалата на светостта в замисъла на творението в Безкрайността на Твореца, докато не успеят напълно да превърнат желанието за получаване за себе си, това, което е в него, в желание за получаване заради Твореца. С това, човек постига равенство по свойства с Твореца, тъй като получаването заради отдаване е „форма" на чисто отдаване.

(Както е казано в трактата „Кидушин", на уважаем човек, невестата дава пръстен и по този начин се сключва брачната сделка. И получаването от невестата, за да доставиш наслаждение е „чисто" отдаване на нея.)

И тогава придобива пълно сливане с Твореца, доколкото сливането в духовното – е не нещо друго, а според равенството по свойства. (Както са питали мъдреците: „Как може да се постигне сливане с Твореца? – и отговаряли – сливайки се с Него по свойства"). С това човек става достоен за получаване на цялото благо, всички наслаждения и цялата нежност, които са заключени в замисъла на творението.

12

По такъв начин, става ясно как да се поправи желанието за получаване, заключено в душите в змисъла на творението. Тъй като Творецът е приготвил за това две системи, една срещу друга, чрез които се спускат душите, разделяйки се на тяло и душа, „облечени" едно в друго. И с помощта на Тора и заповедите в крайна сметка обръщат свойството „получаване" в свойство "отдаване", и тогава могат да получат цялото благо, което е в замисъла на творението и едновременно с това се удостояват с пълно сливане с Твореца, доколкото се удостоили с изпълнението на Тора и заповедите за равенство по свойства с Твореца. И това е окончателното поправяне.

И тогава, тъй като няма повече неизправности в системата от нечистите сили тя изчезва от лицето на земята завинаги и смърта си отива завинаги. А цялата работа в Тора и заповедите, дадена на света в течение на 6000 години от неговото съществуване, а също лично на всеки за времето на неговия живот, е само за това, за да достигне до Пълно поправяне – до съвпадение по свойства.

По такъв начин ние изяснихме – как системата от нечистите светове и клипот са възникнали от чистотата на Твореца и съществуват за Негова сметка. Тъй като това е трябвало да се случи, за да се създадат с нейна помощ телата, които впоследствие ще бъдат поправени чрез изпълняването на Тора и заповедите. И ако с помощта на нечистите сили не са били създадени нашите тела с непоправени желания за получаване в тях, то никога нямаше да е възможно те да бъдат поправени, тъй като човек не може да поправи това, което го няма в него.

13

Но все още ни остава да разберем: ако желанието за получаване е толкова лошо и порочно, как е могло да бъде замислено и да произлезе от замисъла на творението в Безкрайността на Твореца, единство което няма думи да бъде описано?

А работата е в това, че веднага след като е възникнал замисълът на творението, всичко е свършило, тъй като за кли не са нужни каквито и да е действия, както е при нас. Незабавно са произлязли и появили всички душите и всички бъдещи светове, напълнени с цялото наслаждение, което е замислил Творецът за тях, в цялото му безкрайно съвършенство, което ще постигнат душите в Края на поправянето, т.е. след като тяхното желание да получат премине напълно всички поправяния и се превърне в „чисто" отдаване, в пълно подобие по свойствата с Твореца.

И това е, защото във вечността на Твореца миналото, бъдещето и настоящето се използват като едно. Бъдещето се използва като сега и няма понятие за време в Него.

И затова не е имало каквото и да е порочно желание за получаване, отделено от Безкрайността на Твореца, а напротив, това равенство по свойствата, което трябва да се прояви в Края на поправянето, незабавно се е появило във вечността на Твореца. И това са имали предвид мъдреците, казвайки: „До създаването на света, Той и Името Му са били единни", доколкото отделянето на желанието за получаване не е било в душите, създадени по замисъла на творенията, напротив, те са били сляти с Твореца, като „Той и Името Му са единни".

14

Оттук следват 3 състояния в душите.

Състояние първо – това е състоянието в света на Безкрайността в замисъла на творението, където душите вече се намират в бъдещия си вид в Края на поправянето.

Състояние две – това е състояние 6000 години, когато с помощта на две системи се разделят тялото и душата и им е дадена работа в Тора и зповедите, за да обърнат желанието за получаване, което е в тях в желание за отдаване на Твореца.

И докато се намират в това състояние, се поправят само душите, а не телата, т.е. нужно е да изведем извън себе си всички желания за получаване за себе си, което се явява свойства на телата и да остане само желанието за отдаване, което е форма на желание на душите.

И дори душите на праведниците не биха могли да се намират в рая след смъртта, а само след разлагането на телата им в земята.

Състояние три – това е Краят на поправяне на душите след „възкръсването на мъртвите", когато става и пълното поправяне на телата, доколкото тогава получаването заради себе си, което е свойствено на телата, става в своята противоположност и придбива формата „чисто" отдаване, става достойно за получаване на цялото благо, наслаждение и нежност, заключени в замисъла на творението.

И едновременно с това ще се удостои с пълно сливане, вследствие подобието по свойства с Твореца, защото се наслаждават не от своето желание за получаване, а от своето желание за отдаване, за да наслади Твореца, тъй като Той получава наслаждение от това, което получават от Него.

Накратко, тези три съсояния на душите по-нататък ще наричаме: състояние 1, състояние 2 и състояние 3. И запомни – какво представляват тези състояния.

15

И гледайки на тези три състояния, откриваме, че със своето съществуване те са задължени един към друг дотолкова, че ако липсва нещо в едно от тях – биха изчезнали всички останали състояния.

Например, ако не се прояви състояние 3, в което свойството получаване се обръща в свойство отдаване, то не би могло да се прояви и състояния 1, което е в света на Безкрайността, тъй като съвършенството във всичко се е проявило там само защото в бъдеще то трябва да стане състояние 3, но благодарение на вечността на Твореца вече служи като настояще, а цялото съвършенство, което е там, в това състояние – то е само като копие в настоящето на това бъдещо състояние, но ако бъдещето би могло да не се изпълни, настоящето не би станало реалност. Затова състояние 3 задължава към съществуване на състояние 1.

А ако не съществуваше нещо в състояние 2, където се извършва цялата бъдеща работа, завършваща в състояние 3, т.е. работа по поправяне на непоправеното състояние, работа по привличане на духовните стъпала, как би могло да настъпи състояние 3? По такъв начин, състояние 2 определя наличието на състояние 3.

Така е и със състояние 1, което е в света на Безкрайността. В него вече действа цялото съвършенство на състояние 3 и то задължава, това да се извърши, т.е. за да се прояви в състояния 2 и 3 такова съвършенство, не по-малко и не повече. С други думи, само състояние 1 задължава появата на противоположна система в състояние 2, за да се появи тяло в непоправеното желание да получава с помощта на системата от нечистите сили и тогава бихме имали възможност да го поправим.

А ако не съществуваше системата от нечистите светове, не би било в нас желание за получаване и не бихме имали възможност да го поправим и да достигнем до състояние 3, доколкото „човек не поправя това, което го няма в него". Затова няма място за въпроса, как от състояние 1 се е появила системата от нечисти сили, тъй като именно състояние 1 я задължава към нейната поява и поддръжка от Твореца на нейното съществуване в състояние 2.

16

Но не трябва от казаното по-горе, да се прави извод, че нямаме свобода на избора, ако по неволя сме били длъжни да достигнем до състояние 3, доколкото то вече е заложено в състояние 1.

Работата е в това, че Творецът ни е подготвил два пътя в състояние 2, за да ни доведе до състояние 3:

Път на изпълнение на Тора и заповедите.

Път на страданието, когато самите страдания, изтезавайки тялото ни заставят в края на краищата да изменим желанието за получаване, което е в нас и да приемем свойството желание за отдаване, сливайки се по такъв начин с Твореца. И както е казано от мъдреците: „Ако сами се възвръщате към поправянето – добре, а ако не – Аз ще поставя над вас жесток цар и той ще ви застави да се върнете към поправянето".

Както е казано: „Със зло или с добро. Ако заслужите – с добро, а ако не – със зло, със страдания". Заслужете – чрез първия път, чрез изпълняването на Тора и заповедите, което ускорява нашето поправяне и тогава не са нужни тежки и горчиви страдания и разтягане на времето, за да успеем да ги получим, за да ни върнат по неволя към поправянето ни. А ако не – ще има страдания, т.е. само по пътя на страданията ще завършим поправянето си, то ще ни доведе до него по неволя. Пътят на страданието включва също така и наказание на душите в ада.

Но така или иначе, Краят на поправянето, т.е. състояние 3 е задължителено и е предрешено от състояние 1. А цялата ни свобода на избора е само между пътя на страданието и пътя на Тора и заповедите.

По такъв начин, се изясни как тези три състояния на душите са свързани и определят съществуването си едно на друго.

17

От изясненото ще намерим отговор на въпроса: когато гледаме себе си, ние се виждаме порочни и нисши и няма по-презрени, но ако гледаме Създателя ни, то ние би трябвало да бъдем върха над всичко, отвъд всичко, способни да станем като Този, Който ни е създал, доколкото в природата Съвършеният – извършва съвършени действия.

И от казаното е ясно, че нашето тяло, с всички негови нищожни желания – съвсем не е истинското ни тяло, тъй като истинското ни тяло, т.е. вечното, съвършеното във всичко, вече съществува в света на Безкрайността в състояние 1, получавайки там съвършена форма за своето бъдещо състояние 3 – получаване, заради отдаване, което е подобно по свойства със света на Безкрайността.

По такъв начин, от самото първо стстояние следва, че в състояние 2 трябва да ни бъде дадена порочна и презряна обвивка (клипа) на това наше тяло – на желанието да получава заради себе си, която ни отделя от Твореца, за да я поправи, което ще ни позволи действително да приемем нашето вечно тяло в състояние 3. И няма какво да се сърдим, тъй като нашата работа не може да бъде изпълнена по друг начин, освен в това пошло и негодно тяло, а „човек не може да поправи нещо, което не се намира в самия него". Така че в действителност ние се намираме в състояние на съвършенство, което съответства на съвършенството на Твореца, който ни е създал и в това състояние 2, доколкото тялото не ни причинява вреда, защото то трябва да умре и да изчезне. То ни е дадено само за това необходимо време, за да го анулираме и да получим нашата вечна форма.

18

Едновременно с това ще изясним петия въпрос – как е възможно от вечния да произлизат временни и преходни действия. От казаното е понятно, че всъщност по отношение на Твореца ние се намираме в състояние, достойно за Неговата вечност, т.е. като творения вечни и в цялото си съвършенство и нашата вечност ни задължава към това, че егоизмът на телата, даден ни само за да работим, трябва да бъде унищожен, тъй като ако остане вечен, ние бихме останали отделени от вечното съществуване.

И е казано в пункт 13, тази форма на нашето тяло, която представлява желание да получава заради себе си, не съществува в змисъла на вечното творение, тъй като там ние се намираме в състояние 3, а се проявява единствено в състояние 2, за да ни позволи да я поправим.

И няма защо да питаме за състоянието на останалите творения в света, освен за човека, тъй като човекът е център на цялото творение. А всички останали творения не се вземат в разчет и нямат никакво значение сами по себе си (а само в тази степен, в която те са полезни на човек за да постигане той съвършенно състояние) и затова се издигат и падат с него, без да се вземат под внимание сами по себе си.

19

Едновременно с това става понятен четвъртия въпрос – тъй като Творецът е добър и твори само добро, как така Той е създал творения, които да страдат и да се мъчат през целия си живот? Тъй като както е казано, всички тези страдания, са предопределени от нашето състояние 1, в което нашата съвършена вечност се придобива от бъдещето състояние 3, задължаващо ни да вървим по пътя на Тора или по пътя на страданието, за да достигнат вечност в нашето състояние 3.

А всички тези страдания се чувстват само в клипа на нашето тяло, което е създадено не за нещо друго, а за да умре и да бъде погребано, което указва на това, че желанието за получаване е създадено само, за да бъде унищожено и изтрито от лицето на земята, превръщайки го в желание да отдава. А страданията, които изпитваме, са дадени само, за да открием нищожността и вредата на това желание за получаване.

И разбери, когато целият свят се съгласи да се освободи и да унищожи желанието да получава за себе си и бъде във всичко само с желание да отдава на другите, ще се изключат всички тези тревоги и всичко вредно в света и всеки ще бъде уверен в здравия и пълноценен живот, тъй като във всеки от нас ще бъде целия този голям свят, полащ грижи за него и за неговите нужди.

Но когато във всеки има само желание да получи единствено за себе си – оттук произлизат всички тревоги и страдания, убийства и войни, от които няма спасения, които отслабват тялото и водят различни болести и болки.

Оттук е видно, че всички страдания в нашия свят са за това – за да разкрият очите ни, да ни подтикнат да се избавим от злия егоизъм на телата и да получим съвършена форма на желанието да отдава. И както е казано дори само пътят на страданията е в състояние да ни преведе към желаното състояние.

И знай, че заповедите за отношенията между другарите е по-важна от заповедта за отношението с Твореца, тъй като отдаването на другите води до отдаване на Твореца.

20

След всичко това, което изяснихме се разрешава първия въпрос – каква е нашата същност? Тъй като същността ни – е същност на всички части на творението, представляващи сами по себе си желание за получаване, не повече и не по-малко, но не в такъв вид, в какъвто то ни се представя в състояние 2, като желание за получаване само за себе си, а в това, в което се намира в състояние 1, в света на Безкрайността, т.е. в своята вечна форма, като желанието да дава наслаждение на Твореца.

И макар в действителност още да не сме достигнали до състояние 3 и да се намираме в рамките на времето, това по никакъв начин не намалява нашата същност, защото нашето състояние 3 е гарантирано от състояние 1, а получаващият в бъдеще е подобен на получилия. Тъй като факторът време е недостатък само там, където има съмнения – ще завърши ли това, което е длъжен, в отреденото му време. А доколкото в нас няма никакво съмнение, то е подобно на това, сякаш ние вече сме достигнали до това състояние 3.

И нашето лошо тяло, дадено ни по настоящем, не принизява нашата същност, тъй като то и всички негови придобивки ще изчезнат заедно със системата от нечисти сили, неговия източник, а изчезващият е подобен на изчезналото, сякаш никога не е съществувало.

Но същността на душите, „облечени" в тяло – са също само желание, но желание да отдава, водещо своето начало в системата на четирите свята АБЕА. И то съществува вечно, доколкото свойството желание да отдава – е свойство на Източника на живот и то е неизменно.

21

И не вярвай на философите, утвърждаващи, че същността на душите – е материал на разума и нейната жизнена сила произлиза само от познанието, че от това тя расте и от това се оживява, а нейното безсмъртие след смъртта на тялото напълно зависи от степента на придобиване на знания дотолкова, че без тях в нея няма основа, на която да се опре безсмъртието – всичко това изобщо не е мнение на Тора.

А и сърцето не е съгласно с това и всеки, който макар и един път да се е опитал да придобие макар и малко разум, знае и чувства, че умът – е придобивка, а не същност на придобиващия.

А както е казано целият материал на новото творение (както духовните, така и материалните обекти) представляват сами по себе си ни повече ни по-малко – желание за получаване. (И независимо от това, че е казано, че душата представлява желание за отдаване, това е само следствие от нейното поправяне при обличането в отразената светлина, получавана от нея от Висшите светове, от които тя се спуска към нас, но същността на душата – е само желание за получаване и разбери това).

И всички разлики между едната същност и другата, които можем да проявим – са не нещо друго, а разлики в желанията за получаване, които пораждат във всяка същност потребност, която на свой ред поражда мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности, задължителни при своето възникване на желанието да получава. И доколкото хората се различават по желанията си за получаване, дотолкова се различават и техните мисли и знания.

Например, в тези, чиито желания за получаване са ограничени само от животински наслаждения, потребностите, мислите и разумът са насочени само към напълване на това желание в цялата негова животинска пълнота. И независимо от това, че за това се използва разума и знанията на човека (тъй като им е време да станат възрастни) този разум е като разум на животно, тъй като се намира в работа на нивото на животинско желание и му служи. А тези, чиито желание да получават изисква основно човешки наслаждения – такива като почести и власт над другите, които ги няма в животинския тип – техните основни потребности, мисли и знания са насочени само към това да напълнят тези техни желания, доколкото е възможно. А тези, чиито желания за получаване са основно потребност от знания – тяхната основна потребност, мисли и знания са само, за да напълнят изцяло това желание.

22

И тези три вида желания преобладават във всеки човек, но се съчетават в различни пропорции. Оттук са и всички разлики между хората. А по материалните свойства може да се проведе аналогия с духовните свойства, съгласно тяхното величие.

23

По такъв начин, душите на хората със своите духовни обличания в отразената светлина – получавана от Висшите светове, откъдето те се спускат, придобиват само желание да отдават – намерение заради Твореца. Това е същността на душата. И след обличането и в тяло, тя ражда в него потребност, мисли и разум, насочени към отдаване, за да достави наслаждение на Твореца, в съответствие с величината на желанието на душите.

24

А затова, тъй като същността на телата е само желание за получаване за себе си във всички негови проявления и с всички негови придобивки, а всичко, което получава е само напълване на това порочно желание да получава, изначално създадено само, за да бъде унищожено и да изчезне от света, за да достигне до съвършеното състояние 3 в Края на поправянето.

Затова то е смъртно, крайно и несъвършено, както и всички негови придобивки, преминаващи като сянка, не оставящи след себе си нищо.

Докато същността на душата – е само желание да отдава и всички нейни прояви и придобивки са напълнени с тези желания, които вече съществуват както във вечното състояние 1, така и в бъдещето състояние 3. И по такъв начин, тя и заедно с нея всички нейни прояви – са безсмъртни и непреходни и нищо от това няма да изчезне, когато тялото умира. Напротив, освобождаването от непоправеното тяло я укрепва още повече, така, че може да се възнесе в рая (ган еден).

Така, както вече обяснихме, че вечността на душата изобщо не зависи от придобиването на знания, както смятат философите. Нейната вечност е заложена в същността и, т.е. в желанието д аотдава. А знанията придобити от нея, е нейното възнаграждение, а не тя самата.

25

От тук ще намерим пълно решение на петото изследване, в което питахме: ако тялото е толкова порочно, че докато не се разложи, не може чистата душа да влезе в него, защо тогава то се връща и оживява във възкръсването на мъртвите? При това, както са казали мъдреците, мъртвите оживяват с всички свои недостатъци, за да не кажат, че това не са същите тела.

И трябва да разберем това, изхождайки от самия замисъл на творението, т.е. от състояние 1. Говорихме, че дколкото замисъла се състои в наслаждение на творението, това неизбежно създало в душите огромно желание да полчат наслаждение, което е в замисъла на творението, доколкото огромното наслаждение изисква огромно желание.

Говорихме също, че това огромно желание за плучаване е единственото ново творение, което е било съдадено, тъй като не е имало никаква нужда от повече за осъществяване на замисъла на творенито, а в природата съвършеният Творец не прави нищо излишно. Както е казано в „Песен за единството": „В своето творение Ти нищо не си забравил, нищо не си създал недстатъчно или излишно."

Също говорехме, че това огромно желание да получава е било напълно изтръгнато от ситемата на чистите светове и предадено на системата на нечистите светове, които са източник на произход и съществуване на телата и всички техни придобивки в този свят, докато човек не достигне тринайсет годиша възраст и с помощта на Твореца не започне да постига своята душа. Тогава той съществува за сметка на системата от чистите светове, в съответствие с величието на душата, която постига.

Също така било казано, че в течение на 6000 години, дадени ни за работа в Тора и заповедите не става никакво поправяне на телата, т.е. на огромното желание да получава, заключено в него. А всички попрвяния, които са следствие от нашата рабта се случват само с душата, която с нейна помощ се издига по висшите степени в чистота и святост, т.е. само увеличават желанието за отдаване.

И затова предназначението на тялото – е да умре, да бъде погребано и да изгние, тъй като без да получи каквото и да е поправяне, действително не може така да остане. И накрая, ако изчезне това огромно желание да получи от светлината, то няма да се изпълни замисъла на творението, .т.е. няма да бъдат получени всички огроми наслаждения, които е замислил Той да наслади Своите творения, доколкото са взаимосвързани с огромното желание за наслаждение. И в тази степен, в която намалее желанието за получаване, в същата тази степен намалява наслаждението от получаване.

26

Както вече казахме, състояние 1 задължава към съществуване на състояние 3, които се появили в цялата си пълнота, както и състояние 1, съгласно замисъла на творенията, не по-малко от замисленото.

И затова задължава състояне 1 към възкръсване на мъртвите тела. Тоест, тяхното огромно желание за получаване, което вече е негодно, завършило е и се е разложило в състояние 2, е задължено да възкръсне наново в целия свой огромен размер, без каквито и да е съкращения, т.е. с всички свои недостатъци, намиращи се в него.

И започва отново да работи, за да превърне огромното желние за получаване в жеание за отдаване заради Твореца. И тогава печелим двойно.

Първо – в нас има място, където да получим цялото благо, наслаждение и нежност, заключени в замисъла на творението, тъй като вече имаме огромно тяло с огромни желания да получаваме, издигащи се заедно с тези наслаждения „по едно стъбло".

Второ, тъй като получаването по такъв начин ще бъде само според мярата, в която ние доставяме наслаждение на Твореца, то се определя като „чисто" отдаване.

А освен това, ние достигаме равенство по свойствата с Твореца, което се определя като сливане, т.е. това е нашата форма в състояние 3, тъй като състояние 1 непременно задължава към възкръсване на мъртвите.

27

Действително, няма как възкръсването на мъртвите да стане по друг начин, освен като Край на поправянето, т.е. в края на състояние 2. Защото, след като са се удостоили с изкореняване на огромното ни желание за получаване и сме получили желание за отдаване – след нашата работа по изкореняване на това желание за получаване сме се удостоили с всички прекрасни степени на душата, наричани нефеш, руах, нешама, хая, ехида – достигнали сме до най-висшето съвършенство, така че сега вече можем отново да оживим това тяло в цялата му грамада от желание за получаване. Но сега вече то не ни грози от разделяне в нашето сливане. Напротив, ние го преодоляваме и му предаваме форма на отдаване.

И това е справедливо по отношение на всяко частно лошо свойство, от което искаме да се избавим. В началото ние трябва изцяло да се откажем от него – така, че да не остане от него нищо, а след това можем да се върнем и да го получим отново и да го въведем в средната линия. Но докато напълно не се откажем от него, не е възможно да го използваме в желаната средна линия.

28

И както е казано от мъдреците: „В бъдеще мъртъвците ще възкръснат в своите пороци, а след това ще се излекуват". Тоест, в началото ще възкръсне към живот същото това тяло, огромно, с нищо неограничено желание за получаване, каквото е било отгледано от системата от нечистите светове, дотогава, докато се удостои с очистване чрез Тора и заповедите, във всички негови недостатъци. И тогава започваме нова работа по предаване на форма за отдаване на това огромно желание за получаване. И тогава то е излекувано, тъй като достига сега равенство по свойствата.

А изразът „за да не кажат: „Друго е това", означава: за да не кажат, че формата му е друга, а не както в замисъла на творението. Тъй като там, това огромно желание за получаване се намира с намерение да получи цялото благо в замисъла на творението и само временно е отдадено или във властта на клипот или във властта на чистотата, но в края на краищата то не трябва да бъде друго тяло, тъй като дори ако е в нещо по-малко – то ще стане съвършено друго и няма да е пригодно за получаване на цялото благо от замисъла на творението, което вече получава там, изхождайки от състояние 1. И добре разбери това.

29

Сега можем да отговорим на втория въпрос: каква е нашата роля в дългата верига от реалността, на която ние сме само малки брънки, по време на краткия ни живот? И знай, че нашата работа през годините на нашия живот е разделена на четири периода.

През първия период човек получава огромно, неограничено желание за получаване, в неговата пълна, непоправена мяра, намирайки се под властта на четирите нечисти светове АБИА. Ако ние го нямаме това желание за получаване, няма да можем да го поправим, защото „човек не може да поправи това, което не е в него."

И затова не е достатъчно просто това желание за получаване, което се съдържа в тялото от източника на неговото раждане в света: не по-малко до 13 години трябва да действа системата на нечистите сили, което означава, че нечистите сили трябва да управляват човек и да му дават от своята светлина, под влияние на която неговото желание за получаване да се увеличи, тъй като наслаждението, с което нечистите сили снабдяват желанието за получване разширяват и увеличават неговите потребности.

Например по рождение човек има само една порция желание и не повече. Но когато нечистите сили доставят тази порция, желанието за получаване веднага нараства и иска двойно повече. А тогава, когато нечистите сили доставят двойно напълване, желанието незабавно се разширява, за да иска четири пъти повече. И ако човек не го преодолее чрез Тора и заповедите и не изчисти желанието за получаване и да го превърне в отдаване, желанието му за получване се разширява през целия му живот, докато в края на краищата той не умре, без да получи и половината от своите желания. По такъв начин човек се намира под властта на нечистите сили и клипот, чиято роля е да разширява и усилва неговото желание за получаване и да го прави преувеличено и неограничено, за да покаже на човек всичко материално, което се намира в него, с което той трябва работи и което той трябва да поправи.

30

Вторият период е от тринадесет години нататък, когато се предава сила на точката в сърцето на човека, която е обратна страна на чистата душа, облечена в неговото желание да получава от момента на неговтото раждане. И пробуждането настъпва не по-рано от 13 години. Тогава човек започва да преминава във властта на системата на чистите светове в степен, в която човек съблюдава Тора и заповедите.

Първоначалната цел на това време е да получи и засили духовното желание за получаване, защото по рождение човек има само желание за получаване за материалното. Следователно, въпреки че човек е получил прекалено желание за получаване преди на навърши тринадесет, това не е все още завършване на растежа на желанието за получаване, защото първоначалното засилване на желанието за получаване е само духовно.

Това е защото ако например, преди да навърши тринадесет, човешкото желание за получаване се стреми да погълне цялото богатство и почит в този материален свят, то е очевидно за всички, че светът не е вечен и за всички от нас той е мимолетна, временна сянка. Но когато човек получи огромно духовно желание – той иска да получи само за собственото удоволствие, всичките богатство и удоволствия в следващия вечен свят, което се явява вечно владение. По този начин главното в огромното желание за получаване се състои в желанието за получване на духовното.

31

Написано е в Тикуней Зоар: „Пиявицата има две дъщери. Пиявицата означава ада. А грешниците попадащи в дъното на ада лаят като кучета: „бау-бау" – което означава „дай ни богатството на този свят" – молитва на всеки човек от нашия свят. „Бау-бау" дай ми и „олам а-ба" бъдещия свят".

И все пак тази степен е неимоверно по-важна, отколкото първата, тъй като освен че човек постига пълният обем на желанието за получаване и му е даден за това целия необходим материал, тази степен води до „ли шма", както е казано от мъдреците: „Човек трябва винаги да се занимава с Тора и заповедите ло ли шма (за себе си), доколкото чрез това той ще достигне до „ли шма" (заради Твореца)".

И затова тази степен, настъпваща след 13 години се определя като „чиста", което е смисъл на написаното: „слугинята, прислужваща на своята господарка", т.е. светата шхина. Тоест слугинята води до степен „ли шма" и се удостоява със сиянието на шхина (висшата малхут).

Но човек е задължен да прави всичко, което зависи от него, за да достигне ли шма, но ако не насочи всичките си усилия към това и не постигне състоянието ли шма ще падне в боклукчийския кош на нечистата „слугиня", която е противоположна на слугинята на „чистотата". Тъй като предназначението на „нечистата" слугиня е да обърка човека, за да може от ло ли шма да достигне до „ли шма". И за тази слугиня е казано, че тя ще онаследи мястото на госпожата, тъй като не позволява на човек да се приближи към госпожата – към святата шхина.

И последната степен на този период е за да възжелае да се наслади с Твореца, подобно на човек от нашия свят, обхванат от страстно желание – дотолкова, че само то гори в него ден и нощ, както е казано, „постоянният спомен за това не ми дава да заспя".

И тогава за него е казано: „Дървото на живота – е задоволените страсти" тъй като 5 степени на душата има в дървото на живота в продължение на 500 години, доколкото всяка степен – е 100 години, което довежда човек до получаването на всички тези 5 степени НАРАНХАЙ, проявяващи се в третия период.

32

Третият период – е работа в Тора и заповедите ли шма, т.е. заради отдаване, а не заради получаване на възнаграждение. Тази работа очиства в човек желанието да получава за себе си и обръща неговото желание в желание за отдаване и според степента на очистване на желанието за получаване става достойно и гоптово да получи 5 части на душата, наречени НАРАНХАЙ, доколкото те се намират в желанието за отдаване и не могат да се облачат в тяло, докато желанието за получаване властва в него, има свойства, противоположни на свойствата на душата, дори ако това са само разлика по свойствата, тъй като напълването и равенството по свойства означава едно и също.

А когато човек се удостоява изцяло да стане желание за отдаване, съвършено не получаващо заради себе си, то достига чрез това съвпадение по свойствата със своите най-висши НАРАНХАЙ (спускащи се от своя източник в света на Безкрайността от състояние 1 през чистите светове АБЕА), които веднага се спускат към него и се обличат в него в съответствие със стъпалото.

Четвъртият период – е работата след възкресяването на мъртвите, т.е. когато желанието за получаване, което вече изцяло е изчезнало, тъй като е умряло и е било погребано, отново възкръсва в най-големия си и най-лошия си вид, както е казано „в бъдеще мъртвите ще се надигнат в своите пороци" и тогава ги обръщат в получаване заради отдаването. Но има отделни, особени личности, на които тази работа им се дава още приживе в нашия свят.

33

А сега остана да разберем шестото изследване. Както е казано от мъдреците, всички светове, както висшите, така и нисшите, са създадени не за нещо друго, а само заради човека. И на пръв поглед е много странно, че за толкова незначително създание като човека, който е толкова нищожен, колкото тънък косъм, в сравнение с цялата вселена в нашия свят, да не говорим за сравнение с висшите духовни светове, Творецът се е старал да сътвори всичко това за него.

И още по-странно е – защо са му на човек всички тези велики висши духовни светове? Но ти трябва да знаеш, че цялата радост на Твореца е от наслаждението на създадените от Него в същата тази мяра, в която творенията Го почувстват, че Той дава и Той иска да ги наслади. Тогава в Него с тях ще се появи велико забавление, като баща, който играе с любимия си син, когато в степента, в която синът усеща и чувства величието и силата на баща си, баща му му показва всички съкровища, които е приготвил за него, както е казано: „Нима Ефраим не е скъпият Ми син? Нима той не е любимото Ми дете? Тъй като всеки път, когато заговоря за него, Аз дълго си спомням за него. Затова Ме боли вътре за него, и Аз ще се смиля над него" – казал Творецът."

Внимателно погледни казаното и ще можеш да постигнеш и узнаеш тези велики забавления на Твореца с тези съвършените, които се удостоили да почувстват и познаят Неговото величие, преминавайки всички тези пътеки, които Той им е подготвил, докато не достигнат до отношения на отец с любимия си син. И всичко написано е за постигащите.

И няма какво повече да се говори за това. Достатъчно е само да занем, че за тези наслаждения и забави с тези съвършените си е струвало Той да създаде всички светове и висшите и нисшите, както ни предстои да разкрием.

34

И за да подготви творенията, за да ги направи способни да достигант толкова висшо, особено стъпало, Творецът е пожелал да извърши това в четири стъпала, преминаващи едно в друго и наричащи се: неживо, растително, животинско и човек. И те отразяват 4 нива на желание за получаване, на които се дели всеки един от висшите светове, тъй като независимо от това, че основно се явява четвъртото ниво (бхина далет) от желанието за получаване, невъзможно е да се достигне до него наведнъж, а само чрез силата на трите предшестващи го нива, които постепенно се проявяват и се развиват в тях, придавайки на четвъртото ниво завършена форма.

35

Първото стъпало на желанието за получаване, наречено неживо, което е начална изява на желанието за получаване в този материален свят. И в него няма нищо друго, освен обща, колективна сила на движение на всички неживи видове, а частното движение на нейните части е невидимо за окото.

Тъй като желанието за получаване поражда потребност, а потребността поражда движение, достатъчно, за да се достигне необходимото. А доколкото желанието за получаване е крайно малко, то едновременно господства само над цялото общо и не се разпознава неговата власт на частите.

36

Второто, растително, стъпало на желанието за получаване се появява като допълнение към първото. Величината на неговото желание е още по-голямо, отколкото величината на неживото и желанието да получава господства в него над всяка част във всички негови части. Всяка част от растителното ниво има собствено движение в ширина и дължина, реакция на слънчевия изгрев, на хранене, напояване и отделяне на непотребните вещества. Но то все още няма усещане за свобода на отделната личност.

37

Следващото ниво е животинското – третото стъпало от желанието за получаване, величината на което е толкова голямо, че поражда във всяка част усещане за свобода на личността, представляваща сама по себе си особен живот във всяка част, различаваща го от себеподобните му.

Но на това ниво все още няма усещане за ближния, т.е. няма никаква основа, за да съчувстват на страданията на друг или да се радват за успеха му.

38

Дополнително към всички предходни видове – е нивото човек, четвъртото стъпало на желанието за получаване. И това вече е завършена величина, защото в желанието за получаване на това ниво действа усещането за ближния.

И ако пожелаеш абсолютно точно да знаеш, каква е разликата на третата степен на желание за получаване – животинското ниво, от четвъртата степен на желанието за получаване – нивото човек, ще ти кажа, че те се съотнасят така, както единично творение се отнася към цялото мироздание.

Защото желанието за получаване от животинското ниво, в което отсъства усещане за себеподобните, не е в състояние да породи други желания или потребности, освен тези, които се определят от неговата величина само и единствено в това творение, докато в човек, в който има и усещане за себеподобни, възниква потребност от всичко, което има и другия и се изпълва със завист, стремейки се да притежава всичко, което имат другите. И ако има една порция, иска две. Така се разширяват и растат неговите потребности, докато не започне да желае всичко, което съществува в света.

39

И след като изяснихме, че цялата желана от Твореца цел за създаване на творенията е в наслаждаването им, за да постигнат Неговото величие и истина и да получат от Него цялото благо и наслаждение, което им е приготвил, според казаното: „Скъпото Мое дете, Ефраим, моят любим син" – ние ясно виждаме, че тази цел не се отнася до неживите тела – големите планети, такива като земята, луната, слънцето, независимо от техния размер и излъчване – и не се обръща към растителното или животинско ниво, тъй като ако нямат усещане за другите, подобни дори на тях видове как ще могат да почувтсват Твореца и неговата добрина?

И само на нивото човек, доколкото в него е заложена основа за усещане за другите, за себеподобните – в процеса на работа в Тора и заповедите, когато обръщат своето желание за получаване и достигат до подобие с Твореца – получават всички степени, които са подготвени за тях във Висшите светове, наричани НАРАНХАЙ, в резултат на което стават способни да осъществят целта на творениято, тъй като замисълът на сътворяването на всички светове е насочено само към човека.

40

Аз знам, че това изобщо не се признава от философите и не могат да се съгласят, че човекът, толкова нищожен в техните очи, е център на цялото велико творение. Но те, подобно на онзи червей, който се е родил вътре в ряпата, седи в нея и си мисли, че целият свят на Твореца е толкова горчив и е лишен от светлина, и е толкова малък, колкото тази ряпа, в която се е родил той.

Но в онзи миг, когато пробива кората на ряпата и поглежда навън, се учудва и възкликва: "Аз смятах, че целият свят е подобен на ряпата, в която съм се родил, но сега аз виждам пред себе си огромен, светещ, прекрасен свят!".

Така и ония, намиращите се в кората на техните желания да получават, в която са се родили и не са се опитвали да получат особеното средство – Тора и заповедите за действие, способни да пробият тази твърда обвивка и да я превърнат в желание за отдаване на Твореца, разбира се, че те по неволя решават, че са нищожни и празни, (каквито са всъщност) и не могат да си представят, че цялото това огромно творение е създадено само за тях.

Но, ако бяха се занимавали с Тора и със заповедите в цялата им чистота и красота за отдаване на Твореца и биха пробили обвивката на желанието да получават, в което са се родили, и биха получили желание да отдават, то веднага биха се отворили техните очи и биха видели и постигнали себе си и всичките стъпала на мъдростта, разума и ясното знание в цялата им красота и наслада, което им е приготвено в духовния свят и тогава те сами биха казали това, което са казали мъдреците: "Добрият гостенин казва: "Всичко направено от стопанина – е направено за мен".

41

Но още ни остава да изясним: - за какво са му все пак на човека всичките тези Висши светове, създадени за него от Твореца? Каква нужда има човека от тях?

Трябва да се знае, че цялата действителност, цялото сътворение се дели на 5 свята, наричани:

Адам Кадмон

Ацилут

Брия

Ецира

Асия

И във всеки от тях има безкраен брой детайли, свеждайки се до едно общо цяло, от 5 сфирот:

-кетер

-хохма

-бина

-тиферет

Малхут

Светът Адам Кадмон – това е кетер, светът Ацилут –хохма, светът Брия – бина, светът Ецира – тиферет и светът Асия – малхут. А светлините, обличащи се в тези 5 свята, се наричат НАРАНХАЙ:

- светлината ехида в света Адам Кадмон;

• светлината хая – в света Ацилут

• светлината нешама – в света Брия

• светлината руах – в света Ецира

• светлината нефеш – в света Асия

И всички тези светове и всичко, което е в тях, влиза в святото име на Твореца АВАЯ, тъй като първият свят – света Адам Кадмон не се постига от нас, затова се обозначава само като начална точка на буквата юд в името на Твореца, и ние не говорим за него, а говорим винаги само за 4 – те свята АБЕА:

-юд – света Ацилут;

-хей –света Брия;

-вав – света Ецира;

-последната буква хей света Асия.

42

И така, ние описахме четирите свята, включващи в себе си цялото духовно творение, изхождащо от света на Безкрайността до нашия свят. Но те също така взаимно се включват един в друг, и затова всеки от петте свята се състои от 5 сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет, малхут, в които се намират петте светлини НАРАНХАЙ, съответстващи на петте свята.

Но освен петте сфирот (кетер, хохма, бина, тиферет, малхут) от всеки свят, има също така 4 –ри духовни нива: неживо, растително, животинско, човек. Човешката душа се отнася към нивото "човек", "животно" – това са ангелите от това ниво, "растителното" ниво се нарича одежди, и "неживото" се нарича чертози.

И тези нива се обличат едно в друго. Нивото човек – душите на хората - се обличат в 5 сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет, малхут, са части от Твореца в онзи свят. Животинското ниво, ангелите – се обличат с души: растителното ниво – одеждите – се обличат с ангелите; неживото ниво – чертозите – се обличат с всички предхождащи.

Обличане – означава, че служат един на друг и се развиват за сметка един на друг, както вече пояснихме спрямо нивата на материалния свят: неживо, растително, животинско, човек, където 3-те нива (неживо, растително, животинско) не били създадени за самите себе си, а само за да може четвъртата степен, човек, да се развие и израсте с тяхна помощ. И затова те нямат друго предназначение, освен да слугуват и да помагат на човека. Така е и във всички духовни светове, 3-те нива на които (неживо, растително, животинско), са създадени само, за да служат и помагат на нивото "човек" – на човешките души. И затова се смята, че всичките те "се обличат" на душата на човека, т.е. и помагат.

43

По такъв начин, човек от момента на своето раждане, веднага си има "чиста душа" (чиста нефеш), но не самата душа, а само нейната обратна, т.е. последна част, наричаща се в зависимост от нейната незначителност – точка. И тя се помества в сърцето на човека, т.е. в неговото желание да получава, проявяваща се основно, в сърцето на човека.

Трябва да знаем закона: всичко, което действа в действителността, действа и във всеки от световете, и във всяка тяхна част, дори в толкова малка, че е неделима по-нататък. Както има 5 свята, образуващи цялата действителност, състояща се от пет сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет, малхут – така има и 5 сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет, малхут – във всеки от световете и има пет сфирот във всяка най-малка частица във всеки от световете.

И ние говорехме, че нашият свят също е разделен на нива: неживо, растително, животинско, човек. И те съответстват с 4 –те сфирот: хохма, бина, тиферет и малхут. Неживото ниво съответства с малхут, растителното – тиферет, животинското – бина, човешкото – хохма, и корена на всички, съответства на кетер. И се казва също, че и в най-малката частица от всеки случаен вид на всяко от тези нива (неживо, растително, животинско, човек) имат също така 4-ри нива неживо, растително, животинско, човек. Така, че и в единната част от вида човек, т.е. дори в един човек също така има нива на неживо, растително, животинско и човек представляващи 4-те части на неговото желание да получава, в което е поместена точката на "чистата душа".

44

До "13 години" е невъзможно каквато и да е проява на точката в сърцето. Но след "13 години", когато започва изучаването на заповедите и Тора, дори и без каквото и намерение, т.е. без любов и страх, които трябва да бъдат при изпълняването на желанията на Твореца, дори ако ги изпълнява заради самия себе си, точката в неговото сърце започва да расте и да се проявява нейното въздействие.

Заповедта не изисква да има намерение и дори действията без намерение са способни да очистят неговото желание да получава, но само на първо ниво, наричано неживо. В зависимост от това, колко човек очиства неживото ниво на своето желание да получава, той изгражда 613 части (органа) на точката в сърцето, което съответства на нивото на неживата чиста душа (на чистата нефеш). А когато е завършил всичките 613 заповеди като действия, то с това е създал 613 органа на точката в сърцето – в неживата чиста душа.

248 духовни органа се изграждат, изпълвайки 248 изпълнителни заповеди и 365 духовни органа се изграждат, изпълвайки 365 забранителни заповеди, докато не се образува пълен парцуф на чистата нефеш. И тогава нефеш се издига и "облича" сфирата малхут от духовния свят Асия.

И всичките части на духовните нива от този свят: неживо, растително, животинско – съответстват на тази сфира малхут от света Асия, и служат, и оказват поддръжка на парцуфа нефеш на човека, който се е издигнал там, т.е. дотолкова, доколкото нефеш да ги познае. И това познаване за нея става духовна храна, получавайки сила да расте и да се увеличава, докато не стане способна да привлече светлината на сфирата малхут от света Асия напълно и да свети с нея в тялото на човека. И тази пълна светлина помага на човека да умножи неговите усилия в Тора и в заповедите и да получи останалите стъпала.

И както веднага при раждането на тялото на човека се ражда и помещава в него точката на светлината нефеш, така и тук – щом се ражда парцуфа на "нечистата нефеш", заедно с нея се ражда и точката от доста по-високо ниво, т.е. от последното стъпало на светлината руах от света Асия, обличаща се във вътрешната част на парцуфа нефеш.

И така, продължавайки на всички стъпала. Във всяко новородено стъпало незабавно се появява последното ниво на много по-високото стъпало. В това се състои цялата връзка на висшето с низшото, до най-високото стъпало. И наличието на това чудесно свойство – на точката, която я има в нея от висшето, я прави способна да се издигне на много по-високо стъпало.

45

Тази светлина нефеш се нарича светлина на неживото ниво на чистия свят Асия. И той съответно е насочен към очистване – поправяне на неживото ниво на желанието за получаване, което е в тялото на човека. И действието на тази светлина в духовния свят е подобно на неживото ниво в материалния свят, където няма частично движение на частите, а единствено общо движение, обхващащо всички части в равна степен. Така е и светлината на парцуфа нефеш от света Асия. Без да гледаме на това, че в него има 613 органа, представящи се като 613 вида изменения на формата на получената светлина, все пак са незабележими в него разликите, а само общата светлина, като цяло въздействаща на всичко в равна степен, без осъзнаване на частите.

46

И трябва да знаете, че независимо от това, че сфирот – това е божествено и в тях няма никакви разлики от първата сфира кетер от света Адам Кадмон до последната сфира на малхут от света Асия, за получаващите все пак съществува голяма разлика, доколкото сфирот се разделят на светлина и келим. Светлината на сфирата – е абсолютното божествено, но келим, наричани кетер, хохма, бина, тиферет и малхут, във всеки от трите долни свята Брия, Ецира, Асия, не са божествени. Те са само покрити, отразяващи светлината на Безкрайността, съдържаща се в тях, количеството на която се измерва само относно получаващите, така че всеки получава само в зависимост от своята чистота.

Без да гледаме на това, че светлината сама по себе си е единна, все пак ние наричаме светлините в сфирата – НАРАНХАЙ, защото светлината се различава в съответствие на своите келим. Малхут се представя като покритие – (екран) който е с най-голяма плътност, скрива светлината на Безкрайността и светлината, която тя пропуска от Твореца към получаващите – е малка. И тя е предназначена единствено за очистване на неживото ниво в тялото на човека, и затова се нарича нефеш.

Кли на тиферет е прекалено тънко, в сравнение с кли на малхут и светлината, прокарвана от Безкрайността е предназначена за очистване на растителното ниво в тялото на човека, тъй като действа в нея в по-голяма степен, отколкото светлината нефеш, и се нарича светлина руах.

Кли на бина е по-тънко, отколкото кли на тиферет и светлината, която прокарва от Безкрайността е предназначена за очистване на животинското ниво в тялото на човека и се нарича светлина нешама.

Кли на хохма е най-тънко от всички и светлината, която прокарва от Безкрайността е предназначена за очистване на човешкото ниво в тялото на човека и се нарича светлина хая, чието действие е неограничено.

47

И както е казано, в парцуфа нефеш, който е придобил човека, занимавайки се с Тора и заповедите, без всякакво намерение, вече е вложена точка от светлината руах. И ако човек укрепва в изпълнението на Тора и заповедите с желано намерение, той очиства и поправя растителната част на своето желание да получава, което е в него. И в тази степен изгражда от точка руах парцуф руах, посредством изпълнението на 248-те поправителни заповеди с намерение, в тази точка се образуват 284 духовни органа, а посредством изпълнението на 365-те забранителни заповеди, се образуват в точката 365 органа.

А когато завършва създаването на всичките 613 органа на парцуфа, тя се издига и облича сфира тиферет от света Асия, която прекарва от Безкрайността по-важната светлина, наричана светлина руах, предназначена за поправянето на растителните части, които са в тялото на човека. И всичките видове: на неживото, растително и животинско, което е в света Асия, отнасящо се до нивото на сфира тиферет, помагат на парцуфа руах, за да получи човек светлина от сфира тиферет в цялата си пълнота, както по-рано от светлината нефеш. И затова е наречен "духовно растителен".

Природата на нейното светене е както на растително ниво в материалния свят, където вече има промяна в движенията, различими във всяка една нейна част като такава. И духовната светлина на растителното ниво вече обладава с голяма сила да свети по особен начин на всеки от 613 органа на парцуфа руах и всеки от тях да прояви силата на действието, отнасящо се към този орган. И с появата на парцуфа руах, се появява точката от много по-високо стъпало, точката на светлината нешама, помещаваща се вътре в него.

48

А изучавайки тайните на Тора и вкусовете на заповедите, човека поправя животинското ниво на своето желание да получава, което е в него и в тази степен увеличава и изгражда точката нешама, обличаща се в него, в 248 и в 365 органа на тялото. А когато завършва изграждането и се образува парцуфа, то се издига и се облича в сфирата бина на света Асия, кли е много по-светло, отколкото предходните келим на тиферет и малхут. И затова от Безкрайността то пропуска на човека повече светлина, наричана ор нешама.

А всички видове – на неживо, растително, животинско ниво, които са в света Асия, отнасящи се към нивото на бина – помагат на парцуфа нешама на човека да получи цялата светлина от сфира бина. И това се нарича също така "чисто животно", тъй като е предназначено за поправяне на животинското ниво в тялото на човека. И природата на неговото светене, както е разгледано по-горе животинското ниво от материалния свят, което ни дава индивидуалното усещане за живот на всеки от 613 органа от парцуфа свободно да го усещаме, без каквато и да е зависимост от парцуфа, както от цялото, дотолкова, че неговите 613 органа стават негови 613 парцуфа, с особени намиращите се в тях светлини, всяка съгласно своята индивидуалност. А преимуществото на тази светлина над светлината руах в духовното съответства на разликата между животинското ниво и растителното ниво и на неживото в материалния свят. По същия начин се появява и точката хая, явяваща се като светлина на сфирата хохма, и с възникването на парцуфа нешама се помества вътре в него.

49

А когато човека се е удостоил с толкова голяма светлина, наричаща се нешама, когато 613-те органа на парцуфа вече светят всеки със своята пълна светлина, предназначена нему, всеки като отделен парцуф, му се разкрива възможността да се занимава с всяка заповед с нейното истинско намерение.

Защото на всеки орган от парцуфа нешама свети светлината на всяка заповед, отнасяща се към този орган, и с по-голямата сила на тези светлини той поправя частта "човек", която е в неговото получаващо желание и го превръща в желание за отдаване. И с тази мярка се изгражда точката на светлината ор хая, намираща се в него, в 613духовни органа.

И когато напълно завърши парцуфа, тя се издига и се "облича" със сфирата хохма на света Асия. И това кли е необикновено прозрачно и затова прокарва към човека огромна светлина от Безкрайността, наричана ор хая. А всички части на света Асия, т.е. неживо, растително и животно, отнасящи се към сфира хохма, помагат на човека да получи светлината на сфирата хохма напълно.

И се нарича "духовен човек", което е всъщност, насочен към поправяне (очистване) на частите на човека, които са в тялото на човека. Изначално тази светлина в духовното съответства по значение на нивото човек в четирите нива (на неживото, растително, животно, човек) от материалния свят, обладаващ със способността да усеща ближния, а големината на тази светлина превъзхожда светлината на неживото, растителното, животинското ниво в духовното, като вид, човека в сравнение с неживия, растителния, и животинския вид в материалния свят. И светлината на Безкрайността, "облечена" в този парцуф, се нарича ор ехида.

50

Но знай, че всичките тези 5 светлини НАРАНХАЙ, получавани от света Асия, всичко на всичко са НАРАНХАЙ на светлините нефеш и съвсем нищо няма в тях от светлината ор руах, защото от ор руах има само в света Ецира, а ор нешама – в света Брия, ор хая – в света Ацилут и ор ехида – в света Адам Кадмон (АК). Светове – светлини: АК – ехида, Ацилут – хая, Брия – нешама, Ецира – руах, Асия – нефеш.

Но всичко, каквото има в общото творение, се разкрива дори и случайно, в най-малката му част. Затова има 5 светлини НАРАНХАЙ и в света Асия, но това е НАРАНХАЙ на светлината нефеш. И точно така има 5 светлини НАРАНХАЙ в света Ецира, които са само 5 части от светлините ор руах. Също така има и 5 светлини НАРАНХАЙ и в света Брия, и те са само 5 части от ор нешама. И в света Ацилут също така има 5 светлини НАРАНХАЙ, и те са само 5 части от ор хая. Има също така 5 светлини НАРАНХАЙ и в света АК, и те са всичко на всичко 5 части от ор ехида. А разликите между тях са същите каквито между светлините НАРАНХАЙ в света Асия, както ние разгледахме по горе.

51

И знай, че желанието да се очистиш духовно и да се издигнеш се приема само от Твореца, ако то е постоянно и има пълната увереност в това, че човек няма да се върне повече към своята глупост. Както е казано: "докато сам Твореца не свидетелства, че няма да се завърне повече към своята глупост". И намираме, както вече е казано, че ако човек поправя неживото ниво на своето желание за получаване, и се удостоява с парцуфа нефеш, въздига се и се "облича" със сфирата малхут на света Асия, разбира се, че ще се удостои с окончателно поправяне на не живото ниво, така, че няма да се върне към миналото, и тогава ще може да се издигне в духовния свят Асия, защото сега в него има очистване и абсолютно съответствие по свойства на този свят.

Но останалите стъпала на света Асия, за които споменахме, че това са: руах, нешама, хая и ехида и за да получим светлините, с които да поправим нивата на растителното, животинското и на човека с неговото желание да получава, очистването (поправянето) не е задължително да бъде окончателно, "докато Творецът сам не свидетелства, че не ще се върне повече към глупостта си".

А причината е в това, че целият свят Асия във всяка от своите петте сфирот (кетер, хохма, бина, тиферет и малхут), не е нищо друго освен малхут, поправила своето отношение само към неживото ниво. И петте сфирот – това са само пет части от малхут. А доколкото вече окончателно се е удостоил с поправяне на част от желанието на "неживото" ниво да получава, т.е. вече се е уподобил по свойства на целия свят Асия, тъй както всяка сфира на света Асия получава от съответстващите и свойства на висшите спрямо нея светове.

Например, сфира тиферет от света Асия получава от света Ецира, който е като тиферет и светлината ор руах. А сфира бина от света Асия получава от света Брия, представяща се като нешама. Сфира хохма от света Асия получава от света Ацилут, който е като хохма и със светлина ор хая. И в съответствие с това, без да гледаме на това, че още нищо окончателно не е поправил, освен частите на "неживото" и все пак, ако е поправил останалите си три части от желанието за получаване, дори и да не е окончателно, той може да получи светлината руах, нешама, ехида от тиферет, бина и хохма на света Асия, макар и не постоянно, доколкото се пробужда една от тези три части от неговото желание да получава, той тутак си загубва тези светлини.

52

А след като, завинаги е поправил и очистил растителната част на своето желание да получава, човек безвъзвратно се издига в света Ецира и окончателно постига там степента руах и там може да постигне също така светлините ор нешама и хая от сфирот бина и хохма, определящи се като нешама и хая от стъпалото на руах, дори преди да се е удостоил с окончателното поправяне на частите от "животното" и "човек" на своето желание за получаване, подобно на това, което е разгледано в света Асия.

Но това не е постоянно, защото достигайки окончателното поправяне и очистване на растителната част на своето желание за получаване, с това той вече се намира в подобие и съответства на свойствата с целия свят Ецира до най-високите му стъпала, както е обяснено в примера със света Асия.

53

А след като поправя "животинската" част на своето желание за получаване и го превръща в желание за отдаване – дотолкова, че Творецът сам свидетелства, че това е безвъзвратно, с това постига подобие на света Брия, издига се и получава там постоянно светлината нешама.

А поправяйки частта "човек" в своето тяло, може да се издигне до сфира хохма и да получи също така ор хая, намираща се там, без значение, че не е поправил тази част окончателно, както разгледахме в света Ецира и Асия, но тази светлина не му свети постоянно.

54

А когато се удостоява завинаги да поправи тази част " човек" на своето желание да получава, с това се уподобява на света Ацилут и се издига, и получава там ор хая постоянно. А когато се удостои още повече, постига светлината на Безкрайността и ор ехида "се облича" в ор хая. И повече няма какво да се добави.

55

По такъв начин, ние изяснихме въпросите, които си задавахме по-рано: за какво му е на човек всички тия Висши светове, които е създал Твореца за него? И каква нужда има той от това? Тъй като сега се вижда, че е невъзможно човек да достигне отдаване на Твореца, освен с помощта на всички тия светове, тъй като в зависимост от поправянето на желанието за получаване, постигайки в него светлини и стъпала на своята душа, наричащи се НАРАНХАЙ. И всички светлини стъпала, които постигаме, му помагат за очистването (поправянето).

И така се изкачва по стъпалата, докато не се удостои да постигне всичко, приготвено му в замисъла на творението. И се пита в Зоар относно изказването: "На желаещия да се очисти – му помагат" – в какво му помагат? И отговаря: "дават му свята душа", - тъй като е невъзможно да се постигне желаното поправяне (очистване), ако не с помощта на стъпалата НАЕРАНХАЙ на душата.

56

Трябва да се знае, че всички тези стъпала НАРАНХАЙ, споменати по-горе, това са онези 5 части, от които се състои творението. И всичко, каквото има в общото творение, действа дори в неговата най-малка част. Например, дори в частта на "неживото" от духовния свят Асия, могат да бъдат постигнати петте части НАРАНХАЙ, които се съотнасят с петте части на НАРАНХАЙ от цялото творение.

И не е възможно да се постигне даже светлината на "неживото" ниво на света Асия, без да се включат в работа четирите части, така, че няма човека, ако той е Израел, който да не се занимава с всичките тези части на Тора заедно. И трябва да се занимава той с Тора и със заповедите с намерение да получи стъпалото руах, и трябва да изучава тайните на Тора за да получи съответно стъпалото нешама, а също така вкуса на заповедите, защото без това е невъзможно, да бъде съвършена дори най-малката духовна светлина.

57

От по-горе казаното можем да разберем тъмата и незнанието, откривайки го в нашето поколение, каквото е нямало в предишните поколения. И това е така, защото дори работещите за Твореца, са престанали да се занимават с тайните на Тора.

За това ни говори Рамбам, давайки ни пример от живота: "Ако колоната е от хиляди слепи хора вървящи по пътя, и имайки поне един зрящ в началото на колоната, то всички ще са уверени, че се движат в правилната посока, и няма да паднат, водени от оня, който вижда пътя, но ако начело на колоната няма такъв зрящ водач, без съмнение, че ще загубят пътя и ще се объркат, ще се изгубят".

Така е и в нашия случай. Ако се намерят работещи за Твореца, занимаващи се с вътрешната част на Тора, и биха привлекли пълната светлина от Безкрайността, то цялото поколение би тръгнало с тях, и всички биха били уверени, че няма да сбъркат, тръгвайки по този път. Но ако и работещите за Твореца се отделят от науката кабала, нищо чудно, че цялото поколение ще сбърка по тяхна вина. И от велика мъка, аз не съм в състояние да продължа!

58

Но зная аз, че причината е в това, че е паднала вярата, особено вярата във великите мъдреци на поколенията, а книгите на Кабала и Зоар са пълни с примери, взети от нашия свят. Затова се поражда страх във всеки, че вредата ще бъде по-голяма от ползата, защото много лесно може да се започне овеществяване на образите.

И това е, което ме накара да направя подробен коментар върху съчиненията на великия Ари, а сега и на Зоар, и с това напълно да ликвидирам страха, защото изясних всички духовни понятия, отделяйки ги от каквито и да е материални представи, извеждайки ги над разбиранията за време, пространство, както ще се убедят изучаващите, за да позволя на всеки случаен от масите да изучава книгата Зоар и да се стопля в неговата свята светлина.

И нарекох тези коментари "Сулам" (Стълбата, стъпала), за да покажа, че тяхното предназначение е такова, както на стълбата, защото ако пред теб стои прекрасен връх, то не ти достига само "стълба", за да се изкачиш до върха, и тогава в твоите ръце се озовават всичките съкровища на света. Но "Стълбата" не е самоцел, защото ако останеш на нейните стъпала и престанеш да се изкачваш, то няма да изпълниш това, което се иска и няма да се изпълни замисленото.

Така е и с моите коментари към Зоар – целта ми не беше да разкривам цялата дълбочина на Зоар, защото би било невъзможно да се изрази повече – а да се покаже пътя и да се направи от тези коментари ръководство за действие за всеки един човек, за да може той с тяхна помощ да се издигне, да вникне в дълбините и да види същността на книгата Зоар. Само в това се заключава целта на моите коментари.

59

Всички разбиращи от онова, което е написано в Зоар са съгласни, че книгата Зоар е написал великият раби Шимон Бар Йохай. И само онези хора, които са далече от кабала се съмняват в това, и си позволяват да изказват мнения основани на слухове и мнения на противниците на Кабала, че книгата Зоар е написана от Моше де Лион или някой друг кабалист живял по онова време.

60

Но от деня, в който се удостоих със светлината на Твореца и видях написаното в книгата Зоар, не е възниквала в мен потребността да провеждам разследване по повод авторството по много проста причина – съдържанието на книгата издигна в моето сърце величието на раби Шимон на непостижима висота над всички останали кабалисти. Но ако бях изяснил, че авторът на книгата е друг, например Моше де Лион, то би се издигнало в мен величието на този кабалист по-високо от всички, включвайки и раби Шимон.

Но истината, в съответствие на дълбочината на мъдростта в тази книга, ако аз бих разбрал, че нейният автор е – един от 48-те пророка, моето сърце по-скоро би се съгласило с това, отколкото с онова, че кабалиста – танаи (?) е написал такава книга. А ако бях изяснил, че Моисей е получил тази книга на планината Синай от самия Творец, то напълно бих се успокоил, защото толкова велика е тази книга.

И затова щом се удостоих със създаването на този коментар, подходящ за всички, желаещи да разберат какво е написано в книгата, аз мисля, че съм изпълнил вече всичко, за да се отдалеча в бъдеще от подобни трудове и изследвания, защото всеки разбиращ от написаното в книгата Зоар, не може да се удовлетвори от това, че автор на книгата може да бъде човек по-малко свят, от раби Шимон.

61

Но в съответствие с това, възниква въпроса, защо бе скрита книгата Зоар от предходните поколения, независимо, че те със сигурност и без съмнение са били много по-велики, от последното поколение и са заслужавали повече от нас да изучават тази книга. И заедно с това, трябва да попитаме – защо коментарът към Зоар не е бил разкрит на Ари, нито на предшестващите го кабалисти? Но най-странното – защо не са били разкрити коментарите към Зоар и към трудовете на Ари от неговите дни та до днес?

А отговора е такъв: светът в продължение на 6000 години от своето съществуване е подобен на парцуфа, имащ три части рош, тох, соф или ХАГАТ, ХАБАТ, НЕХИ. Както е казано от мъдреците: "Първите 2000 години – хаос, вторите 2000 години – времето на Тора, и последните 2000 години – дните на Месията".

И това е така, защото през първите 2000 години, (рош ХАБАТ)светлините са били толкова слаби, че се смята, като рош без гуф, когато в него има само светлината нефеш, защото съществува зависимост между келим и светлините, така, че първи в парцуфа се раждат висшите келим, но влизат низшите светлини. И затова, докато няма други келим, освен висшите, т.е. келим ХАБАД се спускат и напълват само светлината нефеш – най-ниските светлини.

И затова става дума за първите 2000 години, като за състоянието хаос. А вторите 2000 години (келим ХАГАТ), се спуска в света светлината ор руах, наричаща се светлината на Тора. И затова е казано за средните 2000 години, като за времето на Тора. А последните 2000 години – това са келим НЕХИ, и затова по това време се спуска и се облича в света светлината ор нешама – още по-голяма светлина. И това са дните на Месията.

Такъв е реда за всеки отделен парцуф. В келим ХАБАД, ХАГАТ до хазе на парцуфа светлината е скрита и не започва да свети открито светлината хасадим, което означава проява на излъчване от ор хохма от хазе и по-надолу, т.е. в келим НЕХИМ. А причината е в това, че още преди, да се проявят келим НЕХИМ в парцуфа на света, т.е. в последните 2000 години, мъдростта на Зоар, като цяло и науката кабала са били скрити от света. И само по времето на Ари, когато започнало завършването на келим от хазе и по-надолу, се проявила в света светлината на Висшата мъдрост посредством божествената душа на раби Ицхак Лурия, който бил готов да получи тази огромна светлина. И затова е разкрил величието на Зоар и на Кабала, измествайки настрана всички, които са го предшествали.

Но тъй като тези килим не са били окончателно завършени (той, както е известно е умрял в 5332 година (1572), светът все още не е бил готов за това, за да им се разкрие написаното. И още написаното от него все още не е станало свято, а служело само на избрани единици, а на тях не им е било разрешено да го разкриват на света. А сега, по време на нашето поколение, когато ние сме вече пред завършека на последните 2000 години е дадено разрешение да се разкрие написаното от него и написаното в Зоар, всеки път все повече и повече, докато не се разкрие напълно съвършенството на Твореца.

63

От това ще разберем, че наистина висотата на първите поколения е несравнима с последните. Защото има правило, че във всички парцуфим, светове и души най-светлите келим се очистват и поправят първи. И в съответствие с това отначало е направена проверка на келим ХАБАД на световете и душите. И затова душите от първите две хилядолетия са безгранично високи. И без да се гледа на това, че не са способни да получат светлината на цялото ниво, заради недостиг на низшите части на световете и самите себе си – ХАГАТ, НЕХИМ, както вече бе споменато.

И след това в средното хилядолетие, когато се проверявали келим на ХАГАТ на световете и душите, наистина душите по своята същност са били чисти и още много светли, защото келим ХАГАТ по своята височина са близки до ХАБАД. И заедно с това, светлините били скрити в световете заради недостатъците на келим от хазе и по-надолу, както в световете, така и в душите. Съответно с това, в нашето поколение, в което същността на тези души е лоша, т.е. най-лошата от цялото творение и затова до сега не са били проверени в духовното, но заедно с това, те допълват келим на парцуфа на световете и парцуфа на общата душа. И работата не може да бъде завършена, ако не са и те.

И сега, когато са завършени келим НЕХИ и съществуват келим рош, тох, соф на парцуфа, и в пълен обем се привличат в рош, тох, соф на светлината, която им е необходима, т.е. пълните светлини НАРАН. По такъв начин, само със завършване на подготовката на тези низши души могат да се проявят висшите светлини и не по-рано.

64

Още мъдреците са си задавали този въпрос и им е било ясно, че първото поколение е било много по-важно от последното по своите келим, свойства, желания, които са много по-близко до свойствата на светлината. Но мъдростта на Тора се проявява в последните поколения много повече, защото се увеличава общия обем тъкмо в последните поколения, привличат се много по-съвършени светлини, независимо, че по същност тези души са най-лошите.

65

И това николко не противоречи на онова, че не трябва да се възразява на първите поколения в откритата част на Тора. Защото в онова, което се отнася до изпълнението на заповедите в действие, съотношението е обратно – първото поколение с тяхна помощ се е поправяло повече, отколкото последното. И това е така, защото действието води своето начало от чистите келим на сфироти те, а тайните на Тора и вкуса на заповедите произлизат от светлините на сфирот.

И ти вече знаеш, че съществува обратно съотношение между келим и светлините, съгласно, което отначало се появяват висшите келим и затова първите поколения с помощта на заповедите в действие са се поправили повече, отколкото в последното поколение. Докато в отношението на светлините – тъй като низшите влизат първи, последните поколения се поправят чрез светлините повече, отколкото първите поколения.

66

Знай, че във всичко има вътрешно и външно. Израел (потомците на Авраам, Ицхака и Яков) се отнасят към вътрешната част на целия свет, а останалите народи се броят за негова външна част. И самият Израел се дели на вътрешна част – това са съвършените, работещите за Твореца и външна част – онези, които не се занимават с това. Така и при народите на света, има вътрешна и външна част, вътрешната – праведниците на народа на света и външна – грубите личности, нанасящи само вреда.

Между народа на Израел, работещите за Твореца, също има вътрешна част – това са онези, които са се удостоили да разберат вътрешната душа на Тора и нейните тайни; и външна - онези занимаваща се само с изпълнение на действията в Тора. И във всеки човек от народа на Израел има вътрешна част – част от Израел, представяща точката в сърцето, и външна – част от народа на света, т.е. само неговото тяло. Но дори народите на света в него се смятат за гер, защото са "прилепени" към неговата вътрешна част, те са подобни на праведниците, преминали от народите на света в Израел.

67

И когато човек от народа на Израел извисява и уважава своята вътрешна част (Израел, който е в него) над външното (намиращи се в него народи на света) т.е. прилага основни усилия за извисяване и усилване на своята вътрешна част за полза на своята душа, а малките усилия, и само в необходимата мярка, той насочва за поддържане на съществуващите части на народите на света, които са в него, т.е. за поддържане потребностите на тялото, то е казано, "прави Тора свое постоянно занимание, а своята специалност – второстепенна" и тогава неговите действия, както във вътрешната, така и във външната част от целия свят водят към това, че народа на Израел се извисява в своето съвършенство, а народите на света, представящи се като външна част на света, осъзнават и ценят величието на синовете на Израел.

И обратно, ако човек от синовете на Израел се възвисява и цени своята външна част, която е част от народите на света, която е в него, то неговата външна част се възвисява, а самия той, т.е. вътрешната част, народа на Израел в него се спуска, приземява. И тогава със своите действия води до това, че външната част в целия свят (народите на света) се възвисяват над народа на Израел, потапяйки го в прах и синовете на Израел, вътрешната част на света, се спускат все по-ниско и по-ниско.

68

И не се учудвайте, че един човек може да предизвика възход или падение на целия свят. Това е нерушим закон, съгласно който частта и цялото са равни, като две капки вода и всичко извършващо се заедно като цяло се извършва също така и в неговите части. И обратно, извършващото се от частите, се извършва и в цялото, тъй като няма да се прояви цялото, докато не се проявят неговите части, съответно по количество и качество. Така, че без съмнение, действието съответстващо на частта се спуска или издига цялото. По този начин се разяснява казаното в Зоар, че с изучаване на книгата Зоар и истинската мъдрост се удостояват да излязат от изгнанието до пълно избавяне, което на пръв поглед не е ясно – какво отношение има изучаването на Зоар към спасението на народа на Израел от народите на света?

69

И от казаното е ясно, че в Тора, както и в целия свят, има вътрешна и външна част. В съответствие с това, в занятията с Тора има две стъпала. И ако човек увеличава своите усилия в изучаване на вътрешната част от Тора и нейните тайни, то в такава степен достига до възвисяване на вътрешната част на света, която е народа на Израел, да се възвиси над неговата външна част от света, която са народите на света и всички народи признават превъзходството на Израел над тях, Докато не се изпълни казаното: "И ще вземат всички народи Израел и ще ги доведат до мястото им; и домът на Израел ще ги приеме (народите) като наследство на земята на Твореца".

А също така е казано: "Така рече Твореца: "Ето Аз ще протегна към народа моята ръка и пред племената ще издигна Своето знаме и те ще донесат твоите синове в полето и дъщерите ти ще бъдат носени на рамене"

Но ако не дай Бог, стане обратно: човек от народа на Израел принизи важността на вътрешната част на Тора и нейните тайни, говорещи за пътя на развитие и поправяне на нашите души и за стъпалата им на духовно възвисяване, а също така смисъла и вкусовете на заповедите относно външната част на Тора, говореща за тяхното механическо изпълнение; или ако се занимава с вътрешната част на Тора, но отделя за това минимум време, като към нещо незначително – то с това довежда до унижение и приравняване до най-ниско ниво вътрешната част на света, на синовете на Израел и с улесняване на външната част на света, народите на света, които ще унизят и ще презират синовете на Израел, смятайки ги за нещо ненужно и излишно, от което светът не се нуждае.

И повече от това, с това правят така, че дори външната част от народите на света се засилва до толкова над вътрешната им част, че най-лошите от тях, най-големите вредители и разрушители на света, се усилват и се възвисяват все по високо над тяхната вътрешна част – праведниците на народа на света. Ето тогава се извършват ужасните разрушения и убийства, на което беше свидетел нашето поколение. Да ни пощади нашия създател за напред!

Тоест ние виждаме, че избавлението на Израел и цялото му величие зависи само от изучаването на книга Зоар и вътрешната част на Тора. И обратно, всичките разрушения и падения на синовете на Израел – само в следствие на това, че са оставили вътрешната част на Тора, принизили са нейното значение до най-ниско ниво и са я направили вещ, от която изобщо няма потребност.

70

Казано е в книгата Зоар "Станете и се пробудете заради душите на Израел понеже е пусто вашето сърце без мъдростта и знанието от Неговите постижения, независимо, че Той се намира вътре във вас. И както е казано "Гласа Му звъни в сърцето на всеки от народа на Израел, призовавайки към молитва, за да вдигнем от праха светата Шхина – общата душа на целия народ на Израел. Но Шхина отвръща: "Няма в мен сила за да се издигна сама от праха – всички са като животни, дъвчещи трева".

Тоест изпълняват заповедите без разум, както правят животните, и всичко, каквото те правят – правят за самите себе си.

С други думи, в тяхното изпълнение на заповедите няма намерение да доставят радост на Твореца – изпълняват заповедите единствено заради самите себе си. И дори най-добрите между тях прекарвайки времето си занимавайки с Тора, правят това само за изгода на техните тела, без желаното намерение да доставят наслада на Твореца.

В този случай е казано: за подобно поколение, където духа руах си отива и няма да се върне никога. Тоест духът на Месията, необходим за избавянето на народа на Израел от всичките му страдания, за пълно освобождение, когато се въплъти казаното: "И ще се напълни земята на Израел със знанието на Твореца" – този дух изчезва и не светим повече в света.

Горко на онези, който се явяват причина за това, дъхът на Месия да изчезне, защото може повече никога да не се върне в нашия свят, защото те правят Тора суха, без всякакъв примес от ум и знания, защото се ограничават само с изпълнителната част на Тора и не желаят да се постараят да разберат науката Кабала, да познаят и изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите. Горко им, предизвикващи с постъпките си глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света".

71

И смисъла на казаното, както бе пояснено – е в това, че занимаващия се с външната Тора, пренебрегват със своята вътрешна част и вътрешната част на Тора, отнасяйки се към нея така, сякаш нямат никаква потребност от нея, отделяйки и нищожно малко време, като слепци бутащи се в стена, усилвайки с това своята външна част, т.е. отиващи за полза на тялото. Същото е и в отношенията на външната част на Тора – онези, които не зачитат нейната вътрешна част, и със своите действия правят така, че всичко отнасящо се към външната част на света, се усилва относно неговите вътрешни части.

И така външната част на Израел, т.е. народите на света в него, се засилва и принизява вътрешната част на народа на Израел – мъдреците на Тора, а така и външната част на народите на света, които предизвикват разрушенията, усилва и анулира тяхната вътрешна част – на праведниците на народите на света. Така и външната част на целия свят (народите на света), се усилва и анулира синовете на Израел, които се явяват вътрешна част на света.

И в такова поколение всичките разрушители от народите на света издигат глава, и основно, желаят да унищожат синовете на Израел, както е казано в Талмуда: "Всички страдания идват в света само за Израел", т.е. както е казано в "Тикуней Зоар" : те предизвикват с постъпките си глада, жестокостта, бедността, униженията, убийствата в целия свят.

А след нашите големи прегрешения, ние станахме свидетели на всичко предсказано в книга Зоар, още повече, че наказанията засягат най-напред най-добрите от нас, както е казано в Талмуда: "Винаги започват от праведниците". И от всичкия цвят на Тора, който е бил при Израел в Полша и Литва, не ни е останало нищо, освен жалки остатъци в нашата страна. И сега само на нас, на тези остатъци, е възложено поправянето на това страшно изкривяване.

И ако всеки от нас, остатъка от миналото, приеме с цялата си душа и разум, възвеличи и от сега нататък и за напред, вътрешната част на Тора и, и предостави достойно място, в съответствие с нейната истинска значимост относно външната част на Тора – тогава всеки от нас ще се удостои да усили своята вътрешна част, т.е. частта Израел в себе си, т.е. от потребността на неговата душа, над своята външна част, на народите на света, които са в него, явяващи се като потребност на тялото.

И ще се появи тази сила също така в целия народ на Израел, така, че народите на света, които са в нас, ще осъзнаят и разберат важността и величието на великите от Израел над тях, ще ги чуят и ще им се покланят. И тогава вътрешната част на народите от света, праведниците на народите от света, ще усилят и ще покорят тяхната външна част, на разрушителите на света. Вътрешната част на света, Израел, ще надмине в цялото величие и важност външната част на света, на народите на света.

И тогава всичките народи на света ще осъзнаят и приемат важността на Израел над тях и ще се изпълни казаното: „И ще вземат всички народи Израел, и ще ги заведат до мястото им; и домът на Израел ще ги приеме (тези народи) като наследство на земята на Твореца", както е казано: "И ще донесат синовете те ти в полето и дъщерите ти на раменете си".

И ще се изпълни това, както предсказва книгата Зоар: „"С тази сила на книгата ще се освободят от робството с милостта на Твореца". Да имате към това желание. Амин!

 

Мир

Баал Сулам, Мир

Научно изследване на ползите и необходимостта от работата за Твореца на експериментална основа

"И вълкът ще живее до агнето. Тигърът ще лежи с козлето и телето, и младият лъв, и волът ще бъдат заедно, и малкото момче ще ги управлява." (Пророк Йешаягу 11)

„И ще бъде този ден: Творецът отново, за втори път ще протегне ръка, за да върне онези от своя народ, останали в Асирия и Египет, в Патрос и Кушай, в Ейлам и Синарк, в Хамат и на морските острови." (Вавилонски талмуд, Трактат на Окцин)

Рав Шимон бен Халафта казал „Творецът не е счел за необходимо да даде на Израел друго благословение, освен мир, както е казано:„ И Творецът дал сила на своя народ, благословяйки го с мир ".

След като в предишните статии обясних общата форма на служене на Твореца, същността на която не е нищо повече от любов към ближния, което на практика може да се определи като „отдаване на ближния".

И може да се каже, че осигуряването благо на ближния е практическа част от проявата на любов към него. Следователно любовта към ближния може да бъде определена като „отдаване на ближния", което е най-близо до съдържанието ѝ и е призвана да ни помогне да не забравим намерението.

И след като сме се убедили в правилността на този метод на работа за Твореца, трябва да проверим дали нашата работа се основава само на вяра, без никаква научна основа, или има също и експериментална основа за това, което искам да докажа в тази статия.

В началото, разбира се, искам да представя добре самата тема. Кой е Той, който приема нашата работа?

Не съм почитател на формалната философия и мразя всякакъв вид изследвания, проведени на теоретична основа и както знаете, повечето хора от моето поколение са съгласни с мен, защото прекалено много време опитвахме в тази област. И се знае, че ако основата се клати, тогава с най-малкото движение цялата сграда ще рухне. Затова тук не пиша нито една дума, която да не е издържала изпитанието на опита - започвайки с простото осъзнаване, за което няма разногласие, след това напредвайки и получавайки доказателства по аналитичен път, до познаване на най-възвишените обекти. Като се има предвид това, ще преминем през синтеза и ще покажем как простото осъзнаване ни позволява да потвърдим на практика работата на Твореца.

Контрасти и противоречия на управлението

Всеки здравомислещ човек, гледайки реалността около нас, ще намери в нея две противоположности. Когато разглеждаме творението от гледна точка на неговото съществуване и оцеляване, се набива на очи постоянното управление, дълбочината на мъдростта и степента на талант, които изумяват въображението както по отношение на цялата реалност, така и на нейните части.

Да вземем за пример съществуването на човешкия род. Любовта към децата и удоволствието да бъдем родители е основната причина за раждането на деца. И тази причина е доста основателна, за да може цялата породена от нея система да се справи отлично със своята роля.

Капката-носител от същността на бащата се поставя от природата в безопасно, направено с голяма мъдрост място за зараждане на живота, където всеки ден получава точно това, от което се нуждае. Природата също се е погрижила да създаде невероятна люлка в утробата на майката, където никой не може да навреди на новия живот. И се грижи за него с умението на художника, като не го оставя без надзор дори за секунда, докато новият живот не набере достатъчно сили, за да влезе в нашия свят, а след това природата му дава за кратко време силата и смелостта, достатъчни да разрушат стените, които го заобикалят, и тогава, като опитен герой, свикнал с битките, то разрушава бариерата и се ражда.

Но дори и тогава природата не се отвръща от него, а като милостива майка внимателно го прехвърля на любящи баща и майка, на които сега може да бъде поверена грижата за новия живот, които ще се грижат за него през цялото време, докато е още слаб, докато порасне и ще може да се грижи за себе си и да се справя сам, със собствени сили.

И също както за човека, природата се грижи за всички видове творения: за животните, растенията и за неживото ниво на творението. И тя го прави разумно и милостиво, за да осигури самото им съществуване и продължението на рода.

Ако обаче погледнете от гледна точка на получаването на необходимото за оцеляване и приспособимост към съществуването в тази реалност, ще забележите безпорядък, сякаш няма управляващ, няма надзор и всеки прави това, което иска, и всеки изгражда собственотo благополучие за сметка на нещастието на другите, и грешниците набират сила, а праведните са тъпкани без жалост.

И знай, че това противоречие, забележимо за всеки образован и чувствителен човек е занимавало човечеството още от древни времена. И има множество методи, оправдаващи тези две противоречия в управлението на природата, съществуващи в един свят.

Първа теория: природа

Това е една много древна теория. Изхождайки от тези набиващи се на очи противоречия, без да намерят начин да ги изгладят, са стигнали до общото предположение, че Творецът строго контролира съществуването на това, което Той е създал - така че нищо да не се изплъзне от Него и Той няма нито разум, нито чувства.

Следователно, въпреки че Той създава и управлява реалността с голяма мъдрост, достойна за всякакво удивление, самият Той няма разум и не го е направил според разума, защото ако имаше разум и чувства, разбира се, не би допуснал такава бъркотия в получаването на поминък в нашата реалност - без милост и жалост към мъчениците. В съответствие с това, нарекли тази теория „Природа", което означава управление без разум и чувства. Следователно няма на кого да се ядосваме, няма на кого да се молим и няма пред кого да се оправдаваме.

Втора теория: две сили

Има такива, които са отишли по-далеч, тъй като им било трудно да се съгласят с предположението, че всичко се контролира от природата. Тъй като виждат, че управлението върху съществуването на реалността се осъществява с голяма мъдрост, която надвишава човешкия ум, те не могли да се съгласят, че този, който ръководи всичко, може да е неразумен. Тъй като е невъзможно да дадеш това, което самият ти нямаш. И не можеш да научиш на нещо друг, ако самият ти си глупак.

И как може да се каже за този, който организира всичко това по чудо, че не знае какво прави и всичко се е случило случайно, като се знае, че случайността не може да извърши никакви разумни действия. И нещо повече, да обезпечи вечен ред на съществуване.

И така стигнахме до втората теория, според която има двама управляващи: единият е Творецът, който твори добро, а другият - Творецът, който твори зло.

И те развили тази теория, подкрепяйки я с различни доказателства и примери.

Трета теория: многобожие

Този подход произлиза от втората система на "двете сили", когато всяко действие е разчленено и отделено от общите действия, като: сила, богатство, власт, красота, глад, смърт, бедствия и т.н. - и поставили специален създател и управител над всяко от тях. И го разширили по свое желание.

Пета теория: Прекратил опеката

Напоследък, когато хората придобили мъдрост и видели по-силна връзка между всички части на творението, те напълно се отказали от идеята за политеизма (многобожието) и затова отново възникнал въпроса за противоречията, изпитвани във Висшето управление. И тогава била изложена нова теория, която се състои в това, че всъщност Творецът и Ръководителят на реалността е мъдър и разумен. Обаче от височината на Неговото величие, с която нищо не може да се сравни, светът Му се вижда като горчично семенце и нищо не струва в очите му. И не си струва Той да се занимава с такива дребни дела и затова съществуването ни е толкова случайно и всеки прави каквото си иска.

Наред с горните теории са съществували и религиозни доктрини за Божественото единство, които не разглеждам тук, защото просто исках да покажа източниците на различни неправилни теории и удивителни предположения, които, както знаете, господствали и са били широко разпространени в различни периоди на различни места.

Така основата, върху която са изградени всички горепосочени теории, е възникнала и се родила на бял свят от противоположността и противоречието между двата вида управление, които се усещат в нашия свят.

И всички тези теории били предназначени не за друго, а за преодоляване на дълбоката пропаст и обединяване на частите в едно цяло.

Светът обаче все още действа такъв, какъвто е и тази огромна и ужасна пропаст не само не се стеснява, а напротив, се превръща в ужасна бездна, без видим изход от нея и надежда за спасение. И като се гледа на всички неуспешни опити, описани по-горе, до които човечеството прибягва от няколко хиляди години до наши дни и които не са донесли полза, задавам въпроса: може би няма смисъл да молим Твореца да поправи този разрив, защото това главно поправяне е в ръцете ни?

Задължението за внимателно отношение към законите на природата

Всички разбираме, осъзнавайки дори на просто ниво, че човек трябва да живее в общество. С други думи, без обществото той не може да съществува и да изкарва прехраната си.

И според това, представи си случай, в който например виждаме, че някой индивид се отдалечава от обществото на безлюдно място и живее живот, пълен с мъка и страдание, защото поради слабостта си той не може да осигури сам нуждите си. В крайна сметка той няма право да се сърди на съдбата си и на Висшето управление. И ако той все още прави това, тоест се възмущава и проклина горчивата си участ, тогава само разкрива и провъзгласява собствената си глупост. Всъщност, докато Висшето управление подготвя за него удобно и желано място в обществото, няма оправдание за бягството му в безлюдно място. И такъв човек не е достоен за съжаление, защото той противоречи на природата на творението, въпреки факта, че има инструкция да живее, както Висшето управление му диктува. И затова няма жалост за него. И с това е съгласно цялото човечество, без изключение.

Мога да допълня това и поставяйки го на религиозна основа, да го формулирам по този начин: тъй като управлението на творението идва от Твореца и без съмнение във всичките Му действия има цел (в края на краищата няма безцелно действащ). Тогава всеки, който нарушава някой от законите на природата, вреди на целта, към която вървим. Тъй като без съмнение, целта е изградена върху всички закони на природата, без изключение. И умният работник дори на косъм няма да намалява и не ще добавя в своите действия, необходими за постигане на целта.

И затова ще бъде наказан от природата нарушаващият дори един закон, тъй като това нарушение причинява ущърб и вреди на цялата цел, която Творецат е установил. Следователно ние, създадените от Твореца, не трябва да го съжаляваме, защото той осквернява законите на природата и омаловажава целта на Твореца. Това е моето мнение.

Смятам, че не си струва от който и да е било да спори за формата, в която излагам думите си, защото същността на закона е една. В крайна сметка, в какво е разногласието? Дали отричат знание и цели в Управляващия природата, или казват, че Той е невероятен мъдрец, че има знание и чувства, и че има цел в Неговите действия, в крайна сметка всеки признава и се съгласява, че е възложен на нас дълга да изпълняваме заповедите на Висшето управление, с други думи - законите на природата. И всички признават, че нарушаващият заповедта на Висшето Управление е достоен за наказанието, наложено му от природата, и наказанието е дори желателно за него и никой не бива да съжалява за това. Тоест същността на закона е една и между нас няма разногласия, освен в мотива - някои го възприемат като задължителен, но според мен е целенасочен.

И за да не се налага да използваме тези две имена в бъдеще: природата и Управляващия, тъй като, както вече доказах, няма разлика в прилагането на техните закони, по-добре да стигнем до по-задълбочено сравнение и да приемем мнението на кабалистите, че числовият израз на думите "природа" (Тева) и "Елоким" (Творец) е един и същ и възлиза на 86. Тогава законите на Твореца могат да бъдат наречени заповеди на природата и обратно, тъй като те са едно и също. И не е нужно да говорим повече.

Сега е много важно да погледнем заповедите на природата, за да разберем какво изисква тя от нас, за да не бъдем безмилостно наказани от нея. Вече казахме, че природата задължава човека да живее живота на обществото и това е просто. Трябва обаче да разгледаме заповедите, които природата ни задължава да изпълняваме от тази гледна точка, тоест от гледна точка на обществото. Ако погледнем най-общо, то в обществото ни е поверено изпълнението само на две заповеди, които могат да бъдат определени като „кабала" - получаване и „ашпаа" - отдаване. Тоест, всеки член на обществото е задължен от природата да получава всичко необходимо от обществото, но също така е длъжен да даде на обществото, като работи за неговото благо. И ако не изпълни поне една от тези две заповеди, той ще бъде безмилостно наказан.

Относно заповедта за получаване не се нуждаем от многобройни наблюдения. Тъй като наказаниието следва веднага и незабавно, не можем да го пренебрегнем. Що се отнася до втората заповед за „отдаване на обществото", когато наказанието не само не идва веднага, но и ни засяга не пряко, а косвено, то тази заповед не се изпълнява правилно.

Затова човечеството се пържи в тиган над ужасен огън, а разрушенията, гладът и техните последствия не са го оставили досега. И е удивително, че природата като професионален съдия ни наказва в съответствие с нашето развитие, тъй като е ясно, че с развитието на човечеството и постигането на икономически и технологичен прогрес, страданията и мизерията ще се увеличават.

Такава е научната и практическа основа на факта, че чрез управлението на Твореца ние сме били обособени от цялата природа да изпълним заповедта за „отдаване на ближния" с пълна точност. Да, така че никой от нас да не би намалил усилията си, като работи в пълната степен, необходима за просперитета и благополучието на обществото. И докато ние мързелуваме да изпълним това напълно, природата няма да спре да ни наказва и да ни отмъщава.

И въз основа на ударите, които получаваме в нашето време, трябва да вземем предвид мечът, надвиснал над нас в бъдеще, и да направим правилния извод, че природата ще ни победи и ние ще бъдем принудени заедно, като един, да изпълняваме нейните заповеди в пълната степен, изисквана от нас.

Доказателство за работата на Твореца, базирана на опита

Все пак човекът, който възприема критично моите думи, все още има въпроси. Наистина досега само съм доказал необходимостта от работа за хората, но къде е практическото доказателство, че е необходимо да се изпълняват заповедите заради Твореца?

Но самата история се погрижила за това и е подготвила за нас неопровержими факти, които са ни напълно достатъчни да оценим изцяло и да направим изводи, които са несъмнени. Тъй като всички виждаме как огромно многомилионно общество в такава страна като Русия, заемащо площ надвишаваща площта на цяла Европа, разполагайки с минерален резерв, без почти никакви аналози в целия свят, решило да приложи колективното земеделие на практика и на практика ликвидирало цялата частна собственост.

И тъй като никой не е имал друга грижа, освен грижа за благополучието на обществото, на пръв поглед те вече са разбрали всички благословения на заповедта „отдаване на ближния си" в пълния му смисъл, доколкото човешкият ум може да постигне. И в същото време погледнете какво им струвало това. Вместо да се издигат и да изпреварват буржоазните страни, са потъвали все по-ниско и по-надолу, докато не се оказали неспособни да осигурят на работниците си дори жизнения стандарт на работниците от буржоазните страни. Дори не могли да им обещаят ежедневен хляб и възможността по някакъв начин да прикрият голотата си. Всъщност този факт е поразителен, защото на пръв поглед, отчитайки богатствата на тази страна и огромното население, според човешкия разум, не е трябвало да падат дотам.

Но този народ извършил един грях и Творецът не им простил. Факт е, че поверената им скъпоценна работа, която е „отдаване на ближния си" и която те не започнали да изпълняват, е трябвало да бъде заради Твореца, а не в името на човечеството. И поради факта, че те не са свършили работата си за Твореца, от гледна точка на самата природа те не са имали право на съществуване.

Всъщност, ако си представите, че всеки от това общество би се опитал да изпълни заповедта на Твореца, както е написано: „Обичай своя Творец с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество", и в съответствие с това би се погрижил да удовлетвори нуждите и исканията на своя ближен дотолкова, колкото е отпечатано в него, да се грижи за собствените си нужди, така като е написано: „Обичай ближния си като себе си" и целта на всеки по време на работата му за доброто на обществото да бъде самият Творец - тоест работникът би очаквал от своята работа за обществото, че по този начин ще бъде обединен с Твореца, източника на цялата истина и добро, цялата радост и удоволствие - тогава без съмнение те щяха да се издигнат в рамките на няколко години в благосъстоянието си над всички страни на Земята, взети заедно. Защото тогава те биха имали възможността да използват природните богатства, с които земята им е толкова богата, и те наистина щяха да станат пример за всички страни и биха били наречени благословени от Твореца.

Въпреки това, когато цялата работа за отдаване на ближния се извършва само в името на обществото - това е една разклатена основа: в края на краищата кой и какво ще накара даден човек да отдава в името на обществото?

Невъзможно е да се надяваме, че безжизненият принцип ще даде мотивация - силата да се движат, дори и на достатъчно развити хора, да не говорим за неразвитите. И възниква въпросът: откъде работникът или земеделецът ще получи достатъчно сила, за да го мотивират да работи? В края на краищата количеството дневен хляб, който получава, няма да намалее или да се увеличи поради факта, че харчи силата си и не вижда никаква цел и награда пред себе си. Онези, които изучават природата, знаят, че човек не може да направи дори и най-малко движение без движеща сила - тоест без да подобри по някакъв начин положението си. Например, когато човек премести ръцете си от стол на маса, това се случва, защото смята, че като е опрял ръце на масата, ще се чувства по-комфортно и ако не е мислил така, би оставил ръцете си на стола през всички седемдесет години от живота си, да не говорим за повече усилия.

И ако кажеш, че има съвет за това, да им сложите надзиратели, така че да накажат всички, които са мързеливи да работят и да вземат ежедневния му хляб от него, тогава откъде самите пазачи ще получат движеща сила за тази работа? В крайна сметка да сме на определено място и да контролираме хората, за да ги накараме да работят, само по себе си е голямо усилие, може би дори повече от самата работа. И изглежда така, сякаш някой иска да запали кола без гориво.

И затова тяхното установяване вече е осъдено на унищожение от самата природа, тъй като природните закони ще наказват хората, тъй като те самите няма да могат да изпълняват постановленията на природата - да отдават на своите ближни в името на Твореца, в тази работа да стигнат до целта на сътворението - да се слеят с Твореца, което е описано в статията "Даряването на Тора." Сливането, което идва на работника с изобилие от непрекъснато нарастващо голямо удоволствие, умножено до желаната степен на възвишение в познаването на истината за Твореца и развиващо се, докато не се удостои да получи голямото чудо, намек, за който е написано: „Никой няма да види Твореца освен теб".

И представете си, ако селянинът и работникът почувстват тази цел по време на работата си в полза на обществото, тогава естествено няма да имат нужда от надзиратели, тъй като те вече ще имат абсолютно достатъчна движеща сила, за да положат огромни усилия, преди възвисяването на обществото до върха на щастието.

И истината е, че разбирането на това изисква огромни усилия в правилната посока. Но всички виждат, че нямат право да съществуват, освен по законите на упоритата природа, която не знае отстъпки. И това е всичко, което исках да докажа тук.

Както вече доказах по-горе, разчитайки на експерименталните данни, историческата практика, която се проявява пред очите ни, че в света няма друго лечебно средство за човечеството, освен приемането на закона на Висшето управление - „отдаване на ближния в името на Твореца", включително, както е писано, в два аспекта.

Първият от тях: „обичай ближния като себе си", което е същността на тази работа и означава, че степента на усилията за отдаване на ближния в името на щастието на обществото, трябва да бъде не по-ниска от степента на естествената потребност на човека да се грижи за своите нужди. Освен това, грижата за доброто на ближния трябва да бъде пред грижата за доброто, както е описано в статията „Даряване на Тора".

И вторият аспект е „възлюби Твореца с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество", целта на която задължава всеки момент, в който се грижи за доброто на ближния си, да направи това само с цел да намери благоволение в очите на Твореца, да може да каже, че изпълнява Неговото желание.

И ако искате (да Ме слушате) и да се подчинявате, ще се присъедините към земните благословения (Исай 1:19), а бедните и всички, които са изтощени и поробени, ще изчезнат от земята и щастието на всеки ще надмине всяка мярка. Но докато се отказвате и не желаете да сключите съюз за извършване на работа за Твореца до степен, описана по-горе, природата и нейните закони ще бъдат готови да ни отмъстят и няма да ни дадат покой, както беше доказано по-горе, докато не ни победят и не се подчиним на тяхната сила във всичко, което тя ни сочи.

И по този начин дадох на читателя научно и практическо проучване, базирано на анализ на експериментални данни, доказващо абсолютната необходимост всички хора да поемат работата за Твореца „с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество".

Обяснението на Мишна: „Всичко се дава назаем и капанът е поставен за цял живот."

И само след всичко, което научихме по-рано, ще можем да разберем неяснотите на Мишна в „Трактата за праотците": „Той (Раби Акива) е казал, че всичко е под залог и капанът е заложен за всички живи [т.е. за цял живот]. Магазинът е отворен и продавачът отпуска заем [т.е. за Цялостен]. И книгата е отворена, и ръката пише. И всеки, който иска да вземе заем, нека дойде и го вземе. Но бирниците се връщат всеки ден и на човек се начислява, независимо дали той го осъзнава или не. И те имат на какво да разчитат. И съдът е справедлив съд и всичко е приготвено за трапезата."

Не просто така Мишна остава скрита за нас, без дори и най- малък намек за разгадаване, което ни показва, че в нея има бездънна дълбочина, която тепърва предстои да бъде разкрита. Това обаче е обяснено перфектно въз основа на знанията, които придобихме по-рано.

Промяна на формата по време на кръгооборота

Първо ще представя какво са казали мъдреците за произхода на поколенията по света. Когато виждаме телата да се променят и преминават от поколение на поколение, това се отнася само за телата. Душите, които съставляват същността на тялото, обаче не изчезват в процеса на замяна на тялото, а се отпечатват и пренасят от тяло в тяло, от поколение на поколение. И онези души, които са били в поколението на потопа, се отпечатали и преминали в поколението строители на Вавилонската кула, след това на египетското изгнание, след това в поколението на напусналите Египет и т.н. до нашето поколение и така до окончателното поправяне.

По този начин в нашия свят няма нови души, които се обновяват като тела, но има само определен брой души, които се въртят в кръгооборота на промяна на формата, обличайки се всеки път в ново тяло, в ново поколение. Следователно, от гледна точка на душите, всички поколения от началото на Сътворението до Крайното поправяне се определят като едно поколение, което продължава да живее в продължение на няколко хиляди години, докато се развие и достигне състоянието, в което трябва да бъде. И от тази гледна точка изобщо няма значение, че през това време всеки е сменил тялото си няколко хиляди пъти, тъй като душата - същността на тялото, не е страдала от тези промени.

И има многобройни доказателства за тази дълбока мъдрост, наречена „тайната на кръгооборота на душите", за обяснението на която няма място. Но трябва да се отбележи, че тайната на кръгооборота на душите се простира и до най-малките осезаеми частици от реалността, всяка от които се движи по своя собствен път на вечния живот. И въпреки факта, че в съответствие с нашите сетивни органи всичко съществуващо изчезва, това е само според нас. В действителност има само кръгооборот и всяка частица няма секунда покой, като е в постоянното движение на кръгооборота на промяна на формата, без да губи нищо от същността си по този път, както потвърдиха физиците.

Сега се обръщаме към обяснение на казаното в Мишна, че „всичко е под залог". И това е така, сякаш някой е дал назаем на приятел определена сума пари за собствен бизнес, да бъде партньор в печалбата. И за да бъде сигурен, че няма да загуби парите си, той ги дава под залог, което го освобождава от всякакви страхове.

Така е и в създаването на света и неговото съществуване. Творецът го е създал за хората, така че с Негова помощ те постигат тази възвишена цел - сливане с Твореца, както е посочено в статията „Даряването на Тора". Трябва обаче да се разбере - кой ще принуди човечеството да върши делото на Твореца, да постигне в крайна сметка тази възвишена и величествена цел? Това ни казва Раби Акива: „всичко е назаем". Тоест всичко, което Творецът е предопределил в създаването и е дал на хората, не се дава като безстопанствено имущество. Той е обезпечил залог за Себе Си. И ако попитате, каква гаранция Му е дадена?

На това е отговора: "и капана е заложен за цял живот." Това означава, че Творецът е подготвил толкова великолепен капан за човечеството, че никой няма да избяга от него и ще трябва да прекара целия си живот в този капан, и ще бъде принуден да поеме работата за Твореца, докато не достигне величествената цел. Това е гаранцията на Твореца, която Му гарантира, че няма да бъде измамен от творенията.

И допълнително е обяснено по-подробно: „магазинът е отворен". Означава, че въпреки факта, че в нашите очи този свят изглежда като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе стоките и всичко, което душата поиска безплатно и без да поглежда назад, - Раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинерът дава назаем". Тоест, въпреки факта, че тук не виждате никакъв собственик, знайте че има собственик и че той не изисква да му платиш. То е, защото ти дава назаем. И ако попитате: как се знае сметката, отговорът е: „и книгата е отворена, и ръката пише". Тоест има обща книга, в която всяко действие се записва, без изключение. И смисълът на това е, че има закон за развитие, изсечен от Твореца в човечеството, който винаги ни тласка напред.

Това означава, че грешните действия в поведението, които са общи за човечеството, сами по себе си са причина за добри състояния, т.е., създават ги сами. И всяко добро състояние не е нищо друго, освен плод на труда на предишното лошо състояние.

Всъщност оценката на доброто и злото не трябва да се дава чрез оценяване на състоянието като такова, а в съответствие с общата цел на творението, когато всяко състояние, което приближава човечеството до целта, се счита за добро, а отделящото го от целта се счита за лошо. Само на това се основава „законът за развитие", според който вина и грях за състоянието са причина за възникването и процеса на изграждане на добро състояние.

А времето на съществуване на всяко състояние е строго определено време, необходимо за нарастване на количеството зло, съдържащо се в състоянието, до такова ниво, че обществото вече не може да бъде в него. И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го унищожи и да премине към по-добро, от гледна точка на поправянето на това поколение състояние. И времето на съществуване на това състояние също продължава, докато искрите на злото в него се издигнат и узреят до такава степен, че да стане невъзможно да го понесем. И тогава те отново ще трябва да разрушат това състояние и на негово място да изградят по-удобно.

И така едно след друго състоянията се редуват и те се проверяват едно по едно, стъпка по стъпка, до състояние, което е толкова поправено, че в него няма да има абсолютно никаква искра зло.

Така установяваме, че същността на всички семена и зърна, от които растат и произхождат добри условия, не е нищо повече от самите непоправени състояния. Тоест всички жестокости, които се разкриват и излизат от ръцете на грешниците на поколението, се събират едно с друго и се претеглят, докато придобият такава тежест, че обществото повече не може да издържи. И тогава те се издигат, унищожават и създават по-желано състояние. Това показва, че всяко отделно зло се превръща в условие [на] силата на отхвърляне, поради което се развива праведно състояние.

И ето думите на Раби Акива: „Книгата е отворена и ръката пише", което означава, че всяко състояние, в което се намира това или онова поколение, е като книга, а всеки, който върши зло, е като ръка, която пише. Тъй като всяко зло е издълбано и записано в книга, докато не се натрупа до такава степен, че обществото вече не може да бъде в него. И тогава те разрушават това лошо състояние и преминават, както беше казано, в по-желано състояние. И всяко действие се взема предвид и се записва в книгата, тоест в състоянието, както беше казано.

И се казва: "Всеки, който иска да вземе заем, нека да дойде и да вземе." Тоест, всеки, който вярва, че светът не е отворен уличен магазин без стопанин, но в неговия магазин има магазинер и той изисква от всеки купувач да му плати желаната цена за стоките, които взема от магазина. Което означава, че той трябва да се опита да върши работата за Твореца, докато използва този магазин, както трябва така, че да гарантира постигането на целта на Сътворението, както желае Творецът. Такъв човек се счита за "готов да вземе заем", защото дори преди да посегне да вземе нещо в този свят - в магазина, той го приема като заем, за да плати определената цена.

А това означава, че той приема задължението да работи и да постигне целта на Твореца през времето, докато използва магазина, и гарантира, че ще изплати дълга, ще го изплати, когато постигне желаната цел. Следователно той се нарича желаещ да вземе заем, защото се обвързва с гаранция да изплати дълга.

Раби Акива ни описва два типа хора. Първият тип са тези, които вярват, че „магазинът е отворен" и се отнасят към този свят като към отворен магазин без собственик - продавач в магазина. И казва за тях: „Книгата е отворена и ръката пише". Тоест, въпреки факта, че не виждат никака сметка, все пак всичките им дела са записани в книгата, както беше споменато по-горе. Така законът на развитието, изсечен в творението не по волята на човечеството, действа, когато действията на грешниците неизбежно пораждат добри действия.

Вторият тип хора се наричат „готови да вземат заем". Това са тези, които се съобразяват със собственика и когато вземат нещо от магазина, не просто го вземат, а го вземат назаем, обещавайки на собственика да заплатят определената цена, тоест, чрез заема да се удостоят с крайната цел. И той казва за тях: "Всеки, който иска да вземе заем, нека да дойде и да вземе."

И възниква въпросът, каква е разликата между първия тип, към който крайната цел идва по принуда, чрез Закона за развитието и втория тип, до който крайната цел идва чрез собственото поробване в работата за Твореца? Не са ли двата типа еднакви при постигането на целта?

И Раби Акива продължава: „Но събирачите на данъци непрекъснато се връщат и всеки ден вземат отплата от човек, независимо дали го знае или не." И истината е, че и двамата плащат дълговете си според мярката на дълга всеки ден. И като специални сили, появяващи се по време на работата за Твореца, те се определят като верни събирачи на данъци. Всеки ден събират точния размер на дълга, докато не бъде изплатен напълно, също както силни, непоклатими сили, отпечатани в закона на развитието, се считат за надеждни събирачи на данъци. Ежедневно и в постоянен размер събират дълга, докато не бъде изплатен изцяло и това са думите му за него: „И бирниците постоянно се връщат, изисквайки отплата от човека."

Между тях обаче има разлика и огромно разстояние, изразено в определението „съзнателно" и „несъзнателно". Хората от първия тип, чиито дългове се събират от бирниците на Закона за развитието, погасяват дълговете си „неосъзнато". Надигащите се вълни, повдигнати от ураганния вятър на закона за развитие ги застигат, тласкат ги отзад и движат творенията към напредък. По този начин плащането на дълга се начислява насила, чрез прекомерно страдащи от проявата на силите на злото, които ги притискат отзад.

Хората от втория тип връщат своя дълг, който е постигането на Целта „съзнателно", по собствена свободна воля, като те отново и отново извършват специална работа, която ускорява развитието на чувството за осъзнаване на злото. Изпълнявайки тази работа, те печелят двойно:

Първата печалба е, че тези сили, проявени от работата за Твореца, са под формата на сила на привличане, като магнитна страст. И те бързат и се простират към тях по собствена свободна воля, водени от чувството на любов и няма нужда да споменаваме, че изчезват всякакви скърби и страдания, присъщи на първия тип.

Втората печалба е, че те ускоряват за себе си желаната Цел. И именно те са праведници и пророци, удостояващи се и постигащи Целта във всяко поколение.

И огромната разлика между тези, които плащат съзнателно, и тези, които го правят несъзнателно, е преимуществото на светлината на удоволствието и радостта над тъмнината на страданието и болезнените удари. И също се казва: „И те имат на какво да се надяват, а съдът е справедлив съд". Тоест на тези, които плащат съзнателно и доброволно, той обещава, че „имат на какво да се надяват". В работата за Твореца има велика сила, която може да ги доведе до възвишена цел. И те трябва да поемат тежестта на Неговото дело. А за тези, които плащат дългове несъзнателно, той казва: „И съдът е справедлив съд". На пръв поглед управлението на Твореца изглежда странно, което позволява и дава сила на всички онези несправедливости и страдания, които се проявяват в света, а човечеството безмилостно се пече в тях. И за това се казва, че този съд е "справедлив съд", защото всичко е поправено и готово за трапезата, в съответствие с крайната справедлива цел.

И най-голямото удоволствие ще бъде разкрито в бъдеще, заедно с достигането от творенията на крайната цел на Твореца, когато всеки труд, всички усилия и страдания, преминаващи през кръгооборота на поколенията и във времето, ни напомнят за образа на собственикът на къща, който работи и полага големи усилия да подготви разкошна трапеза за поканените гости. Очакваната цел, която в крайна сметка трябва да бъде постигната, прилича на трапезата, на която гостите вкусват с голямо удоволствие. И затова се казва: „Съдът е справедлив съд и всичко е поправено и готово за трапезата".

Подобно на това може да се намери в Берешит Раба, където става въпрос за създаване на човека. „И ангелите попитали Твореца:„ Защо се нуждаеш от човек, каква е неговата роля? Защо имаш нужда от това нещастие? " И Творецът им отговорил с басня за царя, който имал дворец, пълен с всякакво добро, но нямало гости. И що за удоволствие на царя от това благо? " Те Му казали: „Творецо на света! Господи, Владика наш! Колко величествено е името Твое по цялата земя! Направи както е удобно за Тебе. "

Ангелите, които видели каква болка и страдание в бъдеще ще се стовари върху човечеството, се изненадали и попитали: защо Творецът се нуждае от това нещастие? И Творецът им отговорил, че въпреки факта, че има дворец, пълен с всичко добро, той няма други поканени гости, освен това човечество. И разбира се, когато ангелите опитали всички удоволствия, които са в този дворец, в очакване на своите гости и ги сравнили със страданията и неприятностите, които човечеството ще изпита в бъдеще, и видели, че човечеството трябва да ги издържи, заради очакващото ги благо, тогава те се съгласили със създаването на човека, в точно съответствие с думите на Раби Акива: „съдът е справедлив съд и всичко е поправено и готово за трапезата". От самото начало на Сътворението всички хора са включени в списъка с поканените гости. И планът на Твореца ги задължава да дойдат на трапеза, съзнателно или несъзнателно.

И в казаното е цялата истина, думите на пророка ще бъдат разкрити: „И вълкът ще живее до агнето, а тигърът ще лежи с козлето и т.н." И той обяснява това: „Защото земята ще се изпълни със знание за Твореца, тъй както водата изпълва морето". Това означава, че мирът в целия свят пророкът поставя в зависимост от изпълването на света със знанието за Твореца.

Както казахме по-горе, тежкото егоистично противопоставяне между човека и ближния изостря националните отношения. И всичко това няма да отмине от само себе си и никакви съвети и трикове няма да помогнат на човечеството - ще бъде това, което трябва да бъде. В крайна сметка може да се види как нещастният болен се изкривява и се обръща от непоносима човешка болка, нанесена му от всички страни. И човечеството вече се е хвърлило в крайното дясно, както в Германия, или в крайното ляво, като например в Русия, и не само не облекчава позицията си, но още повече влошава болестта и болката. И стенанията, както ни е известно, се издигат към небето.

И няма друг съвет, освен да поемат тежестта на Твореца, познавайки Го. Тоест, да насочат действията си към желанието на Твореца и към Неговата цел, както Той ги е замислил преди сътворението. И когато действат така, очевидно е, че в работата за Твореца дори споменът за завистта и омразата ще бъде изтрит от човечеството, както ясно показах в казаното дотук. Оттогава цялото човечество ще се обедини в едно цяло, с едно сърце, изпълнено със знанието за Твореца. Защото мирът в света и познанието на Твореца са свързани помежду си.

И веднага след това пророкът казва: „И това ще стане в деня, в който Творецът протегне ръка за втори път, за да върне останалата част от Своя народ. И тези, които са прогонени от Юдея, ще бъдат събрани от четирите края на земята." Така световният мир предхожда обединението на изгнаниците.

И сега човек може да разбере думите на мъдреците: „Творецът не намери друго Кли, в което да помести Неговото благословение за Израелския народ, освен мира". Казано е: „Творецът ще даде сила на Своя народ и ще го благослови с мир". И на пръв поглед образният израз - „Кли, способно да побере благословията на Израел" изглежда странно. И наистина, как да намерите обяснение за това в написаното? Обаче написаното се обяснява с пророчеството на Йешаягу, което гласи, че световният мир предхожда обединението на изгнаниците. А думите „Творецът ще даде сила на Своя народ" означава, че когато Творецът даде на Израел – на Своя народ - сила, тоест вечно съединение, тогава „Той ще благослови Своя народ с мир". С други думи, първо ще благослови народа на Израел с благословиите на световния мир. И само след това Творецът ще протегне за втори път ръка за обединението на останалата част от Своя народ.

Казано е от мъдреците: „Благословията на целия свят предшества освобождението", защото „Творецът не намерил друго Кли, което да приеме Неговото благословение за Израелския народ, освен мира". Тоест, докато самолюбието и егоизмът надделяват между народите, израилевите синове също няма да могат да изпълняват работата за Твореца, да пречистят и да върнат на ближния си, както е писано: „и вие ще бъдете за мен царството на първосвещениците" (статия «Поръчителство»). И ние виждаме това на практика, защото влизането в земята на Израел и изграждането на Храма не би могло да се осъществи и да получи благословия без клетвата на Твореца на нашите праотци.

И е казано: „Творецът не намери Кли, в което да помести Неговото благословение". С други думи, синовете на Израел все още не са имали Кли, съдържащо благословията на праотците и все още не е изпълнена клетвата, да се благослови земята завинаги. Защото единствено мирът в целия свят е единственото Кли, което ни позволява да получим благословението на праотците, както се казва в пророчеството на Йешаягу.

 

Един закон

ПОПРАВЯНЕТО НА ТВОРЕНИЕТО Е В НАМЕРЕНИЕТО

Човек, изпълнил дори
един закон на Висшия свят -
склонява себе си и целият свят към добро.

Поправянето на изконната човешка природа, неговите егоистични желания, е необходимо да стане само в името на сливането с Висшата сила, уподобявайки и се, придобивайки свойството отдаване, тоест за да я наслади така, както тя желае да наслади нас. Желанието за наслаждение в човека е създадено от самата Висша сила и не се явява противоположна на нея.

Противоположно на нея се явява намерението за наслаждение „заради себе си“. Именно намерението „заради себе си“ се нарича егоизъм, а не самото желание за наслаждение. Самото желание за наслаждение или, както казват кабалистите, за напълване е неизменно и, освен самият Творец, само то е създадено, само то и съществува. Творецът е създал само желанието за наслаждение, да се насладим на Него, на Неговата светлина или на усещането за Него.

От нас зависи само как да прилагаме нашето единствено природно желание за наслаждение: заради себе си или заради Твореца. Наслаждението с намерение „заради себе си“ е ограничено в рамките на нашия свят. Напълването на егоистичното желание е невъзможно, защото напълвайки желанието, наслаждението го анулира и то престава да се усеща.

За да може човек да съществува дотогава, докато започне да овладява нужното намерение и може да се напълни с неограничено и вечно наслаждение, той обладава само микро-желание, способен е да получи малка искра наслаждение — „нер дакик“. Всички останали безгранични и вечни наслаждения могат да се усетят само в намерението заради Твореца. От тук е видно, че Творецът е създал желанието за наслаждение с цел да го използваме не в пряк вид — „наслаждение заради себе си“, а в обратен  — „наслаждение заради Него“.

В такъв случай ние ставаме подобни на Него. Променяйки егоистичното намерение за „наслаждение заради себе си“ на алтруистично намерение, „наслаждение заради Висшата сила“, човек напълно се уподобява на Висшата сила, тъй като намерението определя действието.

Невъзможно е мигновено да се премине от егоистичното намерение заради себе си към алтруистичното намерение заради Висшата сила. Такова изменение в мислите, привичките, в начина на живот на човек изисква постепенна трансформация. Видът на наслаждението се диктува на човека от обществото, и затова е необходимо такова обкръжение, което да замени ценността на получаването с ценността на отдаването. Тогава човек ще премине от намерение заради себе си към намерение заради другите.

Кой метод дава възможност на човек безгрешно и бързо да достигне до свойствата на Висшата сила? Единственото средство да достигне намерение заради отдаване е да мисли и да се безпокои за себе си само в степента на необходимостта за съществуване, а в останалото да се грижи за благото на обществото. Така човек се уподобява по свойство с Висшата управляваща сила. Такова изменение е възможно само в особено общество, специално създадено за изменение на човека.

ДВЕ ПРЕДИМСТВА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ОТДАВАНЕТО В ОБЩЕСТВОТО

  1. Човекът изпълнява закона за отдаването, защото той се поощрява от обществото или дори от цялото човечество.
  2. Изпълнението на закона за отдаване заради човечеството подготвя човека към изпълнението на закона за отдаване заради сливане с Висшата сила.

Само в такъв случай у човека се появява енергия за изпълнение на действието отдаване. Само общество, възхваляващо неговите действия, му дава с това енергия за отдаване, в началото може да е и само заради възнаграждение. Човек се стреми към одобрение от страна на обществото, но след това постепенно навикът става втора натура, негова природа, и той вече сам иска това.

Такива действия на отдаване ще предизвикат спускането на Висшата поправяща светлина върху човека, която ще го доведе до подобие на Твореца по принципа: от намерение „заради себе си“ към намерение „заради Твореца“.

Тази подготовка се явява едно от средствата за достигане на целта. В края на краищата приучавайки себе си на работа заради другите, тоест за тяхното благо, а не заради себе си, човек достига до изпълнение на закона за отдаване заради Твореца, а не заради себе си. По замисъл такова и трябва да стане неговото намерение.

ЧАСТ ОТ МЕТОДИКАТА, ОПРЕДЕЛЯЩА ОТНОШЕНИЯТА НА ЧОВЕКА С ДРУГАРИТЕ

Методиката на сближение с Висшата сила се състои от две части:

  • Отношение на човека с Твореца;
  • Отношение на човека с другарите.

Най-действено и винаги ефективно е заниманието на отношенията на човека с другарите, като по този начин се придобиват навици и в отношенията на човека с Твореца.

РЕЧ, МИСЪЛ, ДЕЙСТВИЕ

Всяко едно усилие свързано с поправянето включва в себе си мисъл, реч и действие.

- Действие — ако е насочено към Твореца, то само по себе си доказва намерението. Действието и намерението са насочени към един обект, Твореца. В такъв случай може да има два вида намерения: заради себе си или заради Твореца. Действие с намерение „не заради Твореца“ не може да доведе до постигане на Твореца. Творецът се разкрива на човека, ако в него е възникнало постоянно поправено намерение заради отдаване, тоест, в степента на взаимното им подобие. Разбира се, Творецът винаги и цялостно усеща човека, но това усещане е едностранно. Човекът започва да усеща Твореца само в степента на уподобяването му. Най-ефективният способ за достигане до подобие с Висшата сила е като поеме задължението да посвети цялото си свободно време на служене на творенията, но обезателно с цел достигане по този начин до сливане с Твореца. Действията, отнасящи се до взаимоотношенията между хората, се изпълняват изхождайки от човешката съвест, която ни кара така да постъпваме. Те обаче не водят към поправяне и, значи, няма да ни доведат до близост с Твореца. Затова човек е длъжен мислено да си представя, че изпълнява всяко действие за доставяне на наслаждение на Твореца, за да стане подобен на Него, същият безкористно отдаващ. Такова намерение в съединение с добри действия приближава човека към Твореца така, че неговите свойства да станат подобни на духовното, като отпечатък от печат. И тогава човек ще бъде готов да получи висшето изобилие.

- Мисълта във взаимоотношенията между хората се явява още по-голяма основа, отколкото във взаимоотношенията на човека с Твореца.

- Речта означава молба към Висшата сила за поправяне и изменение на намерението от „заради себе си“ на „заради другите“. Затова човек трябва да се моли при изпълнение на каквито и да е действия, и по специално по време на изучаването на кабала.

ДВА ВИДА НА ДОСТАВЯНЕ НА НАСЛАЖДЕНИЕ НА ТВОРЕЦА

  1. Осъзнато. Светът няма на какво да се надява, че ще дойде време, когато ще се появи възможност веднага да постигне подобие на Твореца. Без продължителни усилия в периода на скриване на Твореца и без работа в група няма да е възможно да се достигне до намерението заради Твореца. И по-рано, и сега, и в бъдеще всеки желаещ връзка с Твореца ще трябва да започне работа, пребивавайки в егоистичното намерение, и само след изпълнение на всички предписания ще достигне до подобие на Твореца в намерението заради Твореца. Пътят към това състояние не е ограничен във времето, а зависи само от готовността на човека, от това, доколко той има власт над сърцето си. И мнозина паднаха и още ще падат, занимавайки се с работата „заради себе си“ и ще умрат и ще постигнат мъдрост. Но в същото време възнаграждението им е голямо, и човешката мисъл е неспособна да оцени значителността на наслаждението, доставяно от тях на Твореца.
  1. Неосъзнато. Дори всеки начинаещ, изучаващ кабала, извършващ каквото и да е действие независимо от намерението, тъй като все още не е готов да го изпълни по друг начин, също доставя наслаждение на Твореца.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА 613-те ЗАПОВЕДИ

Душата на човека се състои от 613 частни желания, на които поправянето на намерението от „заради себе си“ на „заради Твореца“ позволява във всяко поправено желание усещането на връзка с Твореца, сливане с Него. Всяко проявление на Твореца в човека се нарича „разкриване на Твореца“ или „Неговото име“. С други думи, имената на Твореца са личните постижения, частното проявление на общото изобилие на Твореца. Всеки човек е длъжен да премине всички равнища на постижение и да постигне пълното общо проявление на (имената на) Твореца.

ИСТИНСКА МЪДРОСТ

Кабалистите от предишните поколения излагали методиката на индивидуалното постижение. Тук се излага неизменния общ път, обясняващ духовните същности без обличане в материална обвивка. Именно такова обяснение е особено полезно за постижение. Тази наука се нарича „истинска мъдрост“. Успехът на представянето в следващите поколения ще бъде все по-голям, тъй като поколенията ще бъдат по-подготвени за възприемане на истинската мъдрост. Успехът на възприемането зависи или от величието на духовния водач на поколението, или от самото поколение, или и от двете заедно.

 

Въведение в науката кабала (Птиха)

1) Раби Ханания бен Акашия е казал: „Пожелал Творецът да удостои Израил, затова Той им дал Тора и Заповедите...” В иврит думата „удостоя”(лизкот), прилича на думата „пречистя” (лезакот). В мидраш „Берейшит Раба” е казано: „Заповедите са дадени само за да може с тяхна помощ да се пречисти Израил”. Оттук възникват два въпроса:

а) Каква е тази привилегия, с която иска да ни удостои Творецът?

б) Каква е тази „нечистота”, „грубост”, която съществува в нас и която ние сме длъжни да поправим с помощта на Тора и Заповедите?

Вече говорихме за това в моите книги „Паним Мейрот у Масбирот” и „Талмуд Есер а Сфирот”. Ще повторим това сега, накратко. Замисълът на творението се заключава в това, че Творецът е пожелал да наслади създанията със Своята щедра ръка. Ето защо, Той създал в душите огромно желание да получат това удоволствие, съдържащо се в изобилието (шефа – изобилие, това, с което Творецът иска да ни наслади). Именно желанието за получаване се явява съсъд за получаване на удоволствия, съдържащи се в шефа.

Колкото по-голямо е желанието за получаване, толкова повече удоволствие влиза в съсъда. Тези понятия са толкова свързани, че е невъзможно да се разделят. Може само да се посочи, че удоволствието се отнася към шефа (т.е. към Твореца), а желанието за получаване се отнася към творението. Тези две понятия всъщност произхождат от Създателя и са включени в Замисъла на творението, но ако шефа директно произлиза от Твореца, то желанието за получаване, което също е поместено в шефа се явява корен, източник на творенията.

Желанието за получаване е нещо принципно ново, което преди това не е съществувало. Защото в Твореца няма даже намек за желание за получаване. Излиза, че това желание се явява същността на творението, от началото до края, единствения „материал”, от който то се състои. Всичките многобройни разновидности на творението са само различни „порции” на желанието за получаване, а всички събития, които се случват с тях са измененията случващи се с тези желания.

Всичко съществуващо в творенията, всичко, което напълва и удовлетворява техните желания за получаване, произлиза директно от Твореца. И така всичко, което съществува около нас, всъщност произлиза от Създателя или директно, както шефа, или опосредствано, както например желанието за получаване, което не съществува в Твореца, но е било създадено от Него за наслаждаване на творенията.

2) Както беше казано по-горе, желанието за получаване с всичките негови разновидности е било поместено в Замисъла на творението, още в самото начало. То било неразривно свързано с шефа – удоволствията, които Творецът е приготвил за нас. Желанието за получаване е съсъдът, а шефа – светлината, която напълва този съсъд. Светлината и съсъдът са това, което изграждат духовните светове. Те са неразривно свързани помежду си. Заедно се спускат отгоре надолу, от степен на степен.

Колкото повече тези степени се отдалечават от Твореца, толкова повече се огрубяват и увеличават своите желания за получаване. Може да се каже и така: колкото повече желанието за получаване се огрубява и увеличава, толкова повече то се отдалечава от Твореца. Това се случва дотогава, докато не достигне най-ниското място, където желанието за получаване, постига максимален размер. Това състояние се явява желателно и необходимо за началото на подема, т.е. за поправянето.

Това място се нарича „света Асия”. В този свят желанието за получаване се нарича „тяло на човека”, а шефа (светлината) се нарича „живот на човека”. Всичките различия между висшите светове и този свят (олам азе) се заключават в това, че във висшите светове желанието за получаване още не се е огрубило напълно, то още не е напълно отделено от светлината. В нашия свят желанието за получаване е достигнало своето окончателно развитие и напълно се е отделило от светлината.

3) Споменатият по-горе порядък на развитие на желанието отгоре надолу се разделя на четири нива (бхинот). Този порядък е закодиран в тайното четирибуквено име на Твореца. На подреждането на тези четири букви АВА”Я, („йуд-хей-вав-хей”) е подчинено цялото мироздание. Тези букви съответстват на 10-те сфирот: хохма, бина, тиферет (зеир анпин), малхут и техния корен. Защо десет? Защото сфира тиферет включва в себе си шест сфирот: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход и йесод.

Коренът на тези сфирот се нарича „кетер”, но често пъти той не влиза в преброяването на сфирот и затова се нарича: ХУ”Б ТУ”М (хохма и бина, тиферет и малхут). Тези четири бхинот съответстват на четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Светът Асия включва също така и този свят (олам азе). Не съществува нито едно създание, което да няма корен в света на Безкрайността, в Замисъла на творението. Замисълът на творението е желанието на Твореца да наслади създанията.

Той включва в себе си и светлината и съсъда. Светлината произлиза директно от Твореца и в същото време желанието за получаване било създадено от Твореца като нещо ново, от нищото. За да може желанието за получаване да достигне своето окончателно развитие, то е длъжно заедно със светлината да премине през четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕ”А). И тогава завършва развитието на творението, създаването на съсъда и светлината, наричани съответно „тяло” и „светлина на Живота в него”.

4) Необходимостта от развитие на желанието за получаване в четирите стадия (бхинот) и необходимостта за преминаването му през четирите свята АБЕ”А е предизвикана от правилото, съгласно което само разпространението на светлината с последващото и премахване, изчезване, прави съсъда пригоден за неговото предназначение.

Обяснение: докато светлината напълва съсъда, светлината и съсъдът са неразривно свързани помежду си, съсъдът като такъв всъщност липсва, той унищожава сам себе си подобно на пламъка на свещта, който избледнява пред пламъка на факела.

Желанието е удоволетворено – следователно, то фактически не съществува. То може да се прояви само тогава, когато светлината излезе от него и престане да го запълва. Причината за това самоунищожение на съсъда е поради пълната противоположност между светлината и съсъда – защото светлината директно произлиза от Същността на Твореца, от Замисъла на творението. Светлината е желание за отдаване, в нея няма нищо отнасящо се към желанието за получаване. Съсъдът се явява нейна пълна противоположност – огромното желание за получаване на светлина.

Съсъдът е корен, източник на нещо принципно ново, което по-рано не е съществувало – творението. Съсъдът няма ни най-малко желание да отдава. Тъй като светлината и съсъдът са тясно свързани помежду си, то желанието за получаване се анулира по отношение на светлината. Съсъдът придобива определена форма, само след напускане на светлината от него. Само след изчезването на светлината, съсъдът започва страстно да желае да я получи. След това, когато светлината отново влезе в съсъда, те вече стават раз-лични обекти – съсъд и светлина, или тяло и живот. И обърни внимание на това, защото това са дълбоки понятия.

5) Както беше казано по-горе, творението се развива съгласно четирите стадия, бхинот, които са закодирани в името АВА”Я и се наричат хохма, бина, тиферет и малхут. Бхина алеф (1), която се нарича „хохма”, съдържа в себе си и светлината и съсъда, състоящ се от желание за получаване. Този съсъд съдържа в себе си цялата светлина, която се нарича ор хохма (светлината на мъдростта) или ор хая (светлината на живота). Защото цялата светлина на живота се намира вътре в творението.

При това, бхина алеф все още се смята за светлина, а съсъдът заключен в нея, още почти не се проявява, той се намира в нея потенциално. Той все още е много тясно преплетен и свързан със светлината, самоанулирайки се по отношение на нея. След нея (бхина алеф), идва бхина бет (2), която възниква в резултат на това, че хохма в края на своето развитие поискала да придобие сходство със свойствата на светлината, намираща се вътре в нея. Пробудило се желанието да отдава на Твореца.

Тъй като природата на светлината е чистото желание за отдаване, в отговор на възникването на това желание, което се пробудило в бхина бет, от Твореца дошла нова, качествено различна светлина, която се нарича ор хасадим (светлина на милосърдието). Затова бхина алеф почти се е избавила от ор хохма, която и е давал Творецът. Ор хохма може да се намира само вътре в подходящия съсъд, т.е. в желанието за получаване. И така, и светлината и съсъдът в бхина бет напълно се отличават от тези, които са били в бхина алеф. Защото съсъдът в бхина бет се явява желание за отдаване, а светлината е ор хасадим. Ор хасадим е удоволствието от сходството с Твореца.

Желанието за отдаване води до сходство със свойствата на Твореца, а сходството на свойствата в духовните светове води към сливане. След това идва бхина гимел. След като светлината вътре в творението се смалила до нивото на ор хасадим, при практическо пълно отсъствие на ор хохма, а както е известно, именно ор хохма се явява основата на жизнената сила в творението, бхина бет е почувствала нейния недостатък. В края на своето развитие тя притеглила определена порция светлина ор хохма, за да може да започне да свети вътре в ор хасадим.

Затова бхина бет отново пробудила вътре в себе си определена порция желание за получаване, която сформирала новия съсъд, наричащ се „бхина гимел” или „тиферет”. А светлината, която се намира в съсъда се нарича „ор хасадим със светене ор хохма”, защото главната част в тази светлина се явя-ва ор хасадим, а малката част – ор хохма. След това идва бхина далет. Защото съсъдът на бхина гимел в края на своето развитие, също поискал да притегли към себе си ор хохма, но вече в цялата пълнота, в същия този размер, който е бил при бхина алеф. 

Получава се, че отново пробудилото се желание води до това, че в бхина далет се появява: страстното желание за получаване, което е било и при бхина алеф; към което се добавя, че творението, след като вече веднъж е изгонило светлината от себе си, сега знае колко е лошо отсъствието на светлината хохма и затова желае тази светлината много повече, отколкото в стадия бхина алеф.

И така, разпространението на светлината, а след това нейното изгонване създава съсъда. Получава се, че ако сега съсъдът отново приеме светлина, той ще бъде първичен по отношение на нея, ще предшества светлината. Затова бхина далет се явява окончателния стадий на създаването на съсъда, който се нарича „малхут”.

6) Споменатите четири стадия съответстват на десетте сфирот, на които се дели всяко творение. Тези четири бхинот съответстват на четирите свята АБЕ”А, включващи в себе си цялото мироздание, всеки детайл, който съществува в реалността. Бхина алеф се нарича хохма или света Ацилут. Бхина бет се нарича бина или света Брия. Бхина гимел се нарича тиферет или света Ецира. Бхина далет се нарича малхут или света Асия.

Сега ще изясним природата на тези четири бхинот, съществуващи във всяка душа. Всяка душа (нешама) излиза от света на Безкрайността и се спуска в света Ацилут, придобивайки свойствата на бхина алеф. В света Ацилут тя все още не се нарича „нешама”, защото това име показва определена отделеност от Твореца, в резултат на което тя излиза от нивото на Безкрайността, отсъствието на граници, пълното сливане с Твореца, и придобива известна „самостоятелност”. Но засега тя не се явява сформиран, завършен съсъд и затова все още нищо не я отделя от Същността на Твореца.

Както вече знаем, намирайки се в бхина алеф, съсъдът още не се явява такъв, защото на този стадий той напълно се самоанулира по отношение на светлината. Затова се казва, че в света Ацилут всичко се явява все още напълно Божествено – „Той е един и Неговото Име е единно”. И даже душите на други, различни от човека същества, които преминават през този свят, са сляти с Твореца.

7) В света Брия вече управлява бхина бет, т.е. нейният съсъд се явява желание за отдаване. Затова, когато душата се намира в света Брия, тя придобива този стадий на развитие на съсъда и вече се нарича „нешама”. Това означава, че тя вече се е отделила от Същността на Твореца и е придобила определена самостоятелност. При това, този съсъд засега все още е много „чист”, „прозрачен”, т.е. той още е много близък по своите свойства до Твореца и затова се счита, че още е напълно духовен.

8) В света Ецира вече управлява бхина гимел, която включва в себе си определена неголяма порция желание за получаване. Затова, когато душата се спуска в света Ецира и придобива този стадий на развитие на съсъда, тя излиза от състояние „нешама” и сега вече се нарича „руах”. Този съсъд има вече определен авиют, т.е. някаква порция желание за получаване. При това, този съсъд все още се счита за духовен, защото такова количество и качество на желанието за получаване е недостатъчно, за да се отдели напълно по свойства от Същността на Твореца. Пълно отделяне от Същността на Твореца се явява тяло, което вече има напълно видима „самостоятелност”.

9) В света Асия вече властва бхина далет, която се явява окончателния стадий на развитието на съсъда. На този стадий, желанието за получаване достига своето максимално развитие. Съсъдът се превръща в тяло, което напълно е отделено от Същността на Твореца. Светлината намираща се в бхина далет се нарича „нефеш”. Това название показва отсъствието на собствено движение в този вид светлина. И знай, че не съществува нещо, което да не се състои от своите АБЕ”А (или четирите бхинот).

10) Нефеш, явяващ се светлина на живота, която е поместена в тялото, директно излиза от Същността на Твореца. Преминавайки през четирите свята АБЕ”А, тя все повече и повече се отдалечава от Твореца, докато не достигне съсъда, предназначена за неговото тяло; само тогава се смята, че съсъдът е окончателно сформиран. На този етап на развитие на съсъда, светлината, която се намира в него е толкова малко, че нейният Източник вече не се усеща, т.е. творението (съсъдът) престава да усеща Твореца.

Но с помощта на занятията с Тора и Заповедите, с намерение да достави по този начин удоволствие на Твореца, творението може да очисти своя съсъд, наричан тяло и тогава то може да получи цялата светлина, приготвена му от Твореца още в Замисъла на творението. Именно това има предвид раби Ханания бен Акашия казвайки: „Пожелал Твореца да удостои Израил, за-това Той им дал Тора и Заповедите...”

11) Сега можем да разберем разликата между духовното и материалното. Ако желанието за получаване е достигнало своето окончателно развитие, т.е. достигнало е до стадий бхина далет, то такова желание се нарича „материално” и се намира в нашия свят (олам азе). Ако желанието за получаване още не е достигнало своето окончателно развитие, то такова желание се смята за духовно и съответства на четирите свята АБЕ”А, които се намират над нашия свят.

И сега ти можеш да разбереш, че всички повдигания и спускания, които се случват във висшите светове, в никакъв случай не се явяват премествания в някакво мнимо пространство, а се явяват само изменение в размера на желанието за получаване. Най-отдалечения обект от бхина далет се намира на най-високото място. Колкото повече се приближава обекта към бхина далет, на толкова по-ниско място се намира.

12) Трябва да се разбере, че същността на всеки съсъд и същността на всички творения се явява само желанието за получаване. Всичко, което излиза извън рамките на желанието за получаване, няма никакво отношение към творението, а се отнася към Същността на Твореца. Защо разглеждаме желанието за получаване като нещо грубо, отвратително, нуждаещо се от поправяне? Заповядано ни е да го „очистим” с помощта на Тора и Заповедите, в противен случай не можем да достигнем Висшата цел на Замисъла на творението.

13) Подобно на това как материалните обекти се отделят един от друг чрез разстоянието в пространството, духовните обекти се отделят един от друг в резултат от разликата във вътрешните свойства. Нещо подобно се случва и в този свят. Да допуснем, че двама души имат сходни възгледи, те симпатизират един на друг и никакви разстояния не могат да повлияят на симпатията между тях. И обратно, когато техните възгледи принципно се различават, те се ненавиждат и никаква физическа близост не може да ги съедини.

По такъв начин, сходството във възгледите сближава хората така, както различията във възгледите ги разделя. Ако природата на единия от тях е противоположна на природата на другия, то тези хора са далеч един от друг, както изтока от запада. Така е и в духовните светове: отдалечаване, сближаване, сливане – всички тези процеси протичат само съгласно различията или сходствата на вътрешните свойства на духовните обекти. Разликата в свойствата ги отделя един от друг, сходството ги сближава и води към сливане.

Желанието за получаване е главното, което съществува в творението, има и съсъд, който е необходим за осъществяване на Целта, заключена в Замисъла на творението. Именно това желание отделя напълно творението от Твореца. Тъй като Творецът е абсолютното желание за отдаване и в Него няма даже и намек от желание за получаване. Невъзможно е да си представим по-голяма противоположност от тази между Твореца и творението, между желанието за отдаване и желанието за получаване.

14) За да се избавят творенията от такава отдалеченост от Твореца, възникнал Цимцум Алеф, Ц”А (Първото Съкращение), което отделило бхина далет от духовните обекти. Това е станало по такъв начин, че желанието за получаване се е превърнало в празно от светлината пространство. След Цимцум Алеф всички духовни обекти имат екран на своя съсъд (малхут), за да не получават светлина вътре в бхина далет.

В този момент, когато Висшата светлина се опитва да влезе вътре в творението, екранът я отблъсква назад и този процес се нарича удар (акаа) между Висшата светлина и екрана. В резултат от този удар отразената светлина се повдига отдолу нагоре и се облича в 10-те сфирот на Висшата светлина. Отразената светлина, обличайки се във Висшата светлина става съсъд за получаване вместо бхина далет.

15) И така, след Ц”А вместо бхина далет възникват нови съсъди за получаване. Те възникват от отразената светлина в резултат от ударното взаимодействие на Висшата светлина с екрана. Но на нас ни е нужно да разберем още, по какъв начин тази светлина е станала съсъд за получаване, защото в началото тя е била само светлина, отразена от съсъда за получаване. Тук се получава, че светлината става съсъд, т.е. тя започва да изпълнява точно противоположната функция.

За да се обясни това, ще разгледаме пример от нашия свят. Човекът по своята природа уважава желанието за отдаване и обратно, на него му е неприятно да получава от някой друг, без да отдава нещо в замяна. Да допуснем, че човек попада в дома на свой приятел и той му предлага да обядва. Естествено, че гостът, сякаш не е гладен, се отказва от храната, защото му е неприятно да усеща себе си получаващ, който нищо не отдава в замяна.

Домакинът обаче, започва да го уговаря, да го убеждава, че ако си изяде храната, това ще му достави огромно удоволствие. Когато гостът започва да чувства, че действително е така, той се съгласява да изяде предложената му храна, защото вече не се чувства получаващ. Нещо повече, сега гостът чувства, че дава на домакина, доставяйки му удоволствие с това, че се съгласява да се храни. Получава се, че ако пренебрегнем факта, че гостът е бил гладен (а именно гладът е истинския съсъд за получаване на храна), той от срам не могъл дори да опита ястието, докато домакинът не го уговорил.

И така, виждаме, как се появява нов съсъд за получаване на храна. Силата на убеждение от страна на домакина и силата на съпротивление от страна на госта нараства, и в края на краищата превръща получаването в отдаване. Именно силата на отблъскване, а не чувството на глад, което се явява истинския съсъд за получаване, става основа за получаване на угощение.

16) С помощта на този пример за домакина и госта можем да разберем, какво е зивуг де акаа (ударно взаимодействие), в резултат от което вместо бхина далет възникват нови съсъди за получаване на Висша светлина. Ударът произлиза от това, че Висшата светлина се удря в екрана, желаейки да влезе вътре в бхина далет. Подобно на случая, когато домакинът уговаря госта да приеме трапезата. Тази сила, с която гостът се отказва от храната, прилича на екрана. Също както отказът да се приеме храната се превръща в нов съсъд, така и отразената светлина става нов съсъд за получаване вместо бхина далет, която е била съсъд преди Ц”А.

Но трябва да се има предвид, че така става само в духовните обекти в световете АБЕ”А, а в обектите, отнасящи се към системата на нечистите сили и в нашия свят, бхина далет продължава да бъде съсъд за получаване. Затова нито в системата на нечистите сили, нито в нашия свят има светлина, и причината е в отличието на свойствата на бхина далет от свойствата на Твореца, светлината. Затова клипот (нечистите сили, желание за получаване на светлина без екран) и грешниците се наричат мъртви, защото желанието за получаване на светлина довежда до това, че те са отделени от Живота на Животите, Светлината на Твореца.

Пет нива в масаха

17) Изяснихме първите три основополагащи понятия:

1. Ор и кли, където ор е прякото разпространение на светлината от Твореца, а кли е желанието за получаване създадено от светлината. В началото светлината съдържа в себе си все още непроявеното желание за получаване, но в процеса на развитие на това желание, съсъдът (малхут) се отделя от нея. Малхут се нарича „Неговото Име” (Шмо) („Той е един и Неговото име е Едно”). Думата „Шмо” притежава същата гематрия, както и думата „рацон” – желание.

2. 10-те сфирот или 4-те свята АБЕ”А, които съответстват на четирите бхинот (стадия, нива). Те задължително присъстват във всяко творение. Желанието за получаване, кли, се „спуска” от Твореца през тези четири свята и достига своето пълно развитие в нашия свят.

3. Ц”А и масах на бхина далет. На тази основа се ражда новият съсъд вместо бхина далет. Този съсъд се нарича „ор хозер”, намерение да бъде насладен Творецът. От величината на намерението зависи количеството на приетата светлина.

18) Сега ще изясним петте бхинот на екрана, съгласно които се изменя величината на кли, в момента на ударното взаимодействие с Висшата светлина.

След Ц”А бхина далет престанала да бъде получаващ съсъд. Вместо нея сега тази роля играе отразената светлина (ор хозер), издигаща се от екрана вследствие на ударното взаимодействие. Нещо повече, бхина далет с цялата сила на своето желание за получаване трябва да съпровожда ор хозер. Без участието на тази сила ор хозер въобще не може да бъде съсъд за получаване.

Да си припомним примера за домакина и госта (виж пункт 15). Силата, с която гостът се отказва да яде, става съсъд за получаване и играе ролята на чувство за глад, което престава да изпълнява тази функция, заради усещането на срам от получаването. По време на този отказ, получаването всъщност се превърнало в отдаване. Не бива да казваме, че гостът вече няма нужда от обичайните съсъди за получаване, защото без тях той не може да достави удоволствие на домакина, като се нахрани при него.

Гладът (желанието за получаване) с помощта на отказа е придобил нова форма – желание за получаване заради отдаване, заради Домакина, Твореца. Срамът се превръща в доблест. Става така, че обичайните съсъди за получаване продължават да функционират, както и преди, но придобиват новото намерение да получават не заради себе си, а заради Твореца. Бхина далет поради своята грубост, означаваща нейната разлика от Твореца, не може повече да бъде получаващ съсъд.

Но благодарение на екрана поставен в бхина далет, който посреща и отблъсква светлината, тя придобива нова форма, наречена ор хозер – обратна светлина, подобно на превръщането на получаването в отдаване, както в примера с домакина и госта. Впрочем съдържанието на предходните форми не се е променило, защото и сега гостът няма да започне да яде без апетит. Само че сега, цялата сила на желанието за получаване, съществуваща в бхина далет, се включва в обратната светлина, като и придава способността да бъде съсъд.

В екрана винаги съществуват две сили: първата – кашиют, силата на отблъскване на Висшата светлина, втората – авиют, силата на желанието на бхина далет да получава, която е заключена в екрана. След ударното съчетаване на Висшата светлина с кашиют (твърдостта на екрана) авиют променя противоположно своите свойства и получаването се превръща в отдаване. Тези две сили на екрана работят във всичките му 5 части: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут.

19) Както вече казахме, трите първи бхинот все още не се считат за съсъди, и само бхина далет се явява истински съсъд (виж пункт 5). Тъй като тези три първи бхинот са причини, стадии, предшестващи създаването на бхина далет, то след завършване на своето развитие тя възприела техните свойства. Те един вид се отпечатали в нея, създавайки вътре в бхина далет нейни собствени, лични четири нива на желанието за получаване. Всичко започва от бхина алеф, „най-чистото”, „най-слабото” желание за получаване, следва бхина бет, която е малко „по-груба” и притежава по-голям авиют от бхина алеф, т.е. по-голямо ниво на желанието за получаване.

След нея идва бхина гимел, която има още по-голям авиют отколкото бхина бет. И накрая самата бхина далет, която притежава най-големия авиют, т.е. най-голямото желание за получаване. Нейното желание за получаване е достигнало максималното, съвършеното и завършено ниво. Следва да отбележим, че корен (шореш) на всички тези четири бхинот е кетер (а той, както е известно, е най-възвишен и се намира най-близо от всички до Твореца), също оставил своя отпечатък в бхина далет. И така, ние изброихме всичките пет нива на желанието за получаване, които са заключени в бхина далет, иначе те се наричат кетер, хохма, бина, тиферет и малхут.

20) Причина, че петте нива на желанието за получаване, които са включени в бхина далет, са назовани по имената на 10-те сфирот на Висшата светлина, се явява фактът, че бхина далет е била съсъд за получаване на тази Висша светлина още преди Ц”А („Той е Един и Неговото име е Едно”). Всички светове, цялото мироздание, е било включено тогава в бхина далет на пряката светлина (малхут от света на Безкрайността).

Всяка бхина, съдържаща се в малхут, възприела свойствата на съответстващата и бхина от 10-те сфирот на Висшата светлина. Бхина шореш от бхина далет възприела свойствата на светлината кетер, „Облякла се върху нея”, една от 10-те сфирот на Висшата светлина. Бхина алеф от бхина далет „се облякла” върху светлината хохма от 10-те сфирот и т.н. И така, даже и сега, след Ц”А, когато бхина далет престанала да бъде получаващ съсъд, нейните пет нива на желанието за получаване все пак са назовани по имената на петте сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут.

21) Както вече изучавахме, материалът на екрана се нарича кашиют (твърдост). Това е подобно на много твърдо тяло, което не позволява на каквото и да било да проникне вътре в неговите граници. По същия начин и екранът не позволява на Висшата светлина да проникне през него в малхут, т.е. в бхина далет. Екранът задържа и връща обратно цялата светлина, предназначена да напълни малхут. Петте бхинот на авиют, намиращи се в бхина далет, се включват в екрана в съответствие с неговия кашиют. Затова екранът извършва пет ударни съединения /зивуг де акаа/ със светлината, в съответствие с петте бхинот на авиют, които се съдържат в него.

Светлината отразена от екрана, състояща се от всички 5 бхинот на авиют, се издига обратно и обличайки изцяло идващата светлина, достига до самия източник на светлината, бхина шореш. Но ако в екрана отсъстват петте части на авиют, и има само четири части, то отразената от него светлина ще „види” пред себе си само 4, а не 5 части на наслаждение.

При отсъствието на бхинот далет и гимел, пета и четвърта част от твърдостта на екрана, той е способен да отрази ор хозер само до ниво бина. Ако в екранът присъства само бхина алеф, то неговия ор хозер е много малък и е способен да облече пряката светлина единствено до бхина тиферет, а кетер, хохма и бина отсъстват. А ако в екрана е останала само бхина шореш на кашиют, то неговата отразяваща сила е много слаба и ор хозер облича само една идваща светлина – малхут, а първите девет сфирот отсъстват.

22) Петте нива, бхинот, на десетте сфирот на отразената светлина възникват в резултат от петте вида зивуг де акаа (ударно взаимодействие) на Висшата светлина с петте нива на авиют на екрана. Светлината не се постига, не се възприема, по никакъв начин, ако не съществува съответстващ съсъд за нейното получаване.

Тези пет бхинот произхождат от петте бхинот авиют на бхина далет, които преди Ц”А са били петте съсъда за получаване на бхина далет, те обличали десетте сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут (виж пункт 18). След Ц”А тези пет бхинот се съединили с петте бхинот на екрана и с помощта на отразената светлина, те отново се превръщат в пет съсъда за получаване, вместо петте бхинот на самата бхина далет, изпълняваща тази роля преди Ц”А.

Сега можем да разберем, че ако в екрана съществуват всички тези пет бхинот на авиют, то в него има и пет съсъда за обличане на десетте сфирот, тоест получаване на Висшата светлина. Ако в него не достига авиют на бхина далет, то той има само четири съсъда и може да получи само четири светлини, съответстващи на хохма, бина, тиферет и малхут, но не може да получи светлината кетер.

Ако в екрана не достига авиют бхина гимел, то в парцуф с такъв екран съществуват само три съсъда и той може да получи само три светлини, съответстващи на бина, тиферет и малхут. Светлините, съответстващи на кетер и хохма, и съсъдите, съответстващи на бхинот гимел и далет, отсъстват в него.

Ако в екрана има само две нива на авиют – шореш и бхина алеф, то в него съществуват само два съсъда, на които съответстват светлините тиферет и малхут. Излиза, че в такъв парцуф не достигат три светлини – кетер, хохма и бина, и три съсъда, съответстващи на бхинот бет, гимел и далет. Ако в екрана има само авиют бхина шореш, то в него има само един съсъд и една светлина – светлината малхут.

Останалите светлини – кетер, хохма, бина и тиферет отсъстват в него. И така, величината на всеки парцуф зависи единствено от размера на авиют /дебелина/ на екрана. Екран, имащ авиют бхина далет, създава парцуф на всичките пет нива – до кетер включително. Екран, имащ авиют бхина гимел, създава парцуф на четири нива – до хохма и т.н.

23) Но трябва още да изясним, защо когато отсъства съсъдът малхут, то не достига именно светлината кетер, а когато отсъства още и съсъдът тиферет, то не достига още и светлината хохма и т.н. На пръв поглед всичко би трябвало да е тъкмо обратното – ако в екрана няма авиют на бхина далет и съсъд малхут, то като че ли би трябвало да отсъства светлината малхут (нефеш). Ако липсват два съсъда – бхина гимел и бхина далет, то като че ли трябва да отсъстват светлините тиферет и малхут.

24) Работата е там, че съществува обратна зависимост между светлините и съсъдите – в парцуфа отначало възникват и растат висшите съсъди, започвайки с кетер, след него съсъд хохма и т.н., докато не дойде ред на малхут.

Затова назоваваме съсъдите според реда на нарастването им: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут (КаХаБТу”М), отгоре надолу. Светлините обратно – отначало нисшите светлини влизат в парцуфа. Най-нисшата светлина – нефеш, е светлина, която трябва да се намира вътре в малхут, след това светлината руах (светлината зеир анпин) и т.н., докато не дойде ред на йехида.

Ето защо назоваваме светлините в следната последователност: нефеш, руах, нешама, хая и йехида (НаРаНХа”Й), отдолу нагоре, според реда на влизането им в парцуфа. Когато в парцуфа има само един съсъд, а това може да бъде само съсъда кетер, то в него първоначално навлиза не йехида, която трябва да се намира вътре в него, а нефеш – най-нисшата светлина.

Когато в парцуфа се появят два висши съсъда – кетер и хохма, тогава в парцуфа навлиза още и светлината руах. Светлината нефеш излиза от съсъд кетер и се спуска в съсъд хохма, а светлината руах влиза в съсъд кетер. Когато в парцуфа се появи третия съсъд – бина, то светлината нефеш излиза от съсъда хохма и се спуска в съсъд бина, а светлината руах се спуска в съсъд хохма и светлината нешама влиза в съсъд кетер.

Когато в парцуфа възникне четвъртия съсъд – тиферет, то в парцуфа влиза светлината хая и тогава светлината нефеш се спуска от съсъд бина в съсъд тиферет, светлината руах – в съсъд бина, светлината нешама – в съсъд хохма и светлината хая – в съсъд кетер.

И когато в парцуфа се появил петият съсъд – малхут, то в този парцуф навлязла светлината йехида. И тогава вече всички светлини се намират на местата си, защото светлината нефеш излиза от съсъд тиферет и се спуска в съсъд малхут, светлината руах се спуска в тиферет, светлината нешама в съсъд бина, светлината хая в съсъд хохма, а светлината йехида в съсъд кетер.

25) Докато не е завършило формирането на всички пет келим в парцуфа, пет от светлините не са на своите места и нещо повече, те се разполагат в обратен ред. При отсъствието на кли малхут в парцуфа, отсъства светлината йехида, а при отсъствието на два съсъда, малхут и тиферет, отсъстват светлините йехида и хая. Това е така, защото първоначално се раждат светлите, чисти съсъди, от кетер до малхут, но в тях първоначално влизат слабите светлини, започвайки от нефеш.

И всяка нова светлина обезателно влиза в съсъд кетер, защото всяко получаване на светлина протича в най-светлите съсъди. При навлизането на новата светлина в съсъд кетер, предишната светлина, намираща се в този съсъд преди това, се спуска в съсъд хохма. Когато има масах на съсъд хохма, в кетер влиза ор руах, а ор нефеш се спуска в съсъд хохма.

При по-нататъшното усилване на екрана се образуват съсъдите: бина, тиферет и малхут, и през кетер последователно преминават светлините: нешама, хая и йехида, запълвайки всички келим. Всички светлини запълват съответстващите им места: нефеш в малхут, руах в тиферет, нешама в бина, хая в хохма и йехида в кетер.

Запомни това правило за обратната зависимост в изменението на светлините и съсъдите и тогава ти винаги ще можеш да различаваш, дали в определен контекст се говори за светлините, или за съсъдите, и няма да се объркаш. Изяснихме петте бхинот (нива) на екрана и как в съответствие с тях възникват нивата – всяко следващо по-ниско от предходното.

Петте парцуфим в света Адам Кадмон

26) Изяснихме понятието масах (екран), който бил поставен след Ц”А на кли малхут, т.е. на бхина далет, а също така и петте вида зивуг де акаа, извършващи се от този екран и създаващи пет нива на 10-те сфирот, едно под друго. Сега ще изясним петте парцуфим от света Адам Кадмон (А”К), който предшества четирите свята АБЕ”А.

Вече знаеш, че ор хозер, издигаща се в резултат от зивуг де акаа отдолу нагоре, облича 10-те сфирот Висша светлина – това е достатъчно само за създаването на „корени”, зародиши на бъдещите келим, наречени 10 сфирот де рош. За да завърши създаването на келим, малхут де рош се разширява до 10-те сфирот ор хозер, които се облекли върху 10-те сфирот де рош.

Малхут се разпространява отгоре надолу съгласно величината на нивото на 10-те сфирот де рош. В резултат от това завършва създаването на келим, наречени „гуф”(тяло) на парцуфа (виж пункт 14). И така, в парцуфа винаги има два вида 10 сфирот: рош и гуф.

27) Още щом се родил първият парцуф в света Адам Кадмон, веднага след Ц”А на бхина далет, преставайки да бъде получаващо Висшата светлина кли, получила поправяне под формата на екран. И се спуснала Висшата светлина, за да се облече в кли малхут съгласно своята природа. Но масахът стоящ пред кли малхут я отразил и върнал към Източника. В резултат от това ударно взаимодействие, ор хозер се издигнал до ниво кетер на Висшата светлина и тази ор хозер станала одеяние и зачатъци на келим (шоршей келим) за 10-те сфирот на Висшата светлина, които се наричат 10 сфирот де рош на първия парцуф в света Адам Кадмон.

След това, използвайки силата на 10-те сфирот де рош, малхут де рош заедно с ор хозер се разширила и разпространила отгоре надолу, създавайки по този начин вътре в себе си нови 10 сфирот, които стават истински, завършени келим. Всичко онова, което съществувало в рош само като потенциал, сега окончателно се проявило и оформило в гуф. Така завършило създаването на рош и гуф на първия парцуф в света Адам Кадмон.

28) След това отново се извършило ударно взаимодействие с масаха, стоящ в кли малхут, но този път в него липсва бхина далет. Сега в масаха има само четири келим: кетер, хохма, бина и тиферет. Затова следващият парцуф от света А”К се появил с едно ниво по-ниско от парцуф Галгалта – на ниво хохма – и този парцуф се нарича А”Б. В този случай ор хозер облича само четири светлини (НаРаН”Х) , а петата част – ор йехида отсъства.

В масаха на третия парцуф отсъстват бхинот далет и гимел. Затова той се появил с един порядък по-ниско от парцуф А”Б, т.е. на ниво Бина, и в него липсват светлините йехида и хая. Той стои с две степени по-ниско относно първия парцуф, а относно втория – с една. Нарича се Бина или СА”Г.

След това бил извършен зивуг де акаа на масаха с авиют алеф и се образували рош и гуф на ниво тиферет, със светлините нефеш и руах, а светлините йехида, хая и нешама отсъстват. В този парцуф ги няма келим далет, гимел и бет – затова липсват и съответстващите им светлини. Този парцуф се нарича Тиферет, или М”А.

Последният, пети парцуф се появил на авиют шореш, със светлина нефеш. Той се нарича парцуф Малхут, или парцуф БО”Н.

29) И така, разгледахме образуването на петте парцуфим в света А”К, които се наричат Галгалта, А”Б, СА”Г, М”А и БО”Н, където всеки следващ парцуф стои на една степен по-ниско от предходния. При това, тази степен при предходния е била по-висша. Така например, в парцуф А”Б не достига ор йехида, в парцуф СА”Г не достига светлина хая, каквато обаче има в предходния му парцуф А”Б. В парцуф М”А не достига светлината нешама. Нивото на всеки парцуф зависи от дебелината на екрана, на който е направен зивуг де акаа (виж пункт 18). Обаче не изяснихме, каква е причината за намаляване дебелината на екрана при образуването на новия парцуф.

Отслабване на масахаза създаването на парцуф

30) За да бъде разбрано развитието на духовните степени, проявили се в създаването на петте постепенно смаляващи се парцуфим в света А”К и всички нива в петте парцуфим, във всеки от четирите свята АБЕ”А и до малхут от света Асия, трябва добре да усвоим, какво е това изтъняване на масах де гуф, отслабване на неговата сила, които се извършват във всички парцуфим на световете А”К, Некудим и света на Поправянето (Ацилут).

31) Работата е там, че всеки парцуф и дори всяка духовна степен имат два вида светлина, които се наричат ор макиф (обкръжаваща светлина) и ор пними (вътрешна светлина). Както вече изяснихме в Галгалта, първия парцуф от света А”К, обкръжаваща светлина се явява светлината от света на Безкрайността, запълваща цялото мироздание. След Ц”А и възникването на масаха, в малхут се извършва ударно взаимодействие (зивуг де акаа) на цялата светлина от света на Безкрайността с този масах.

Ор хозер, възникнала вследствие от този зивуг, позволила части от Висшата светлина да влязат в света на Съкращението (олам а-Цимцум), като по този начин създават десетте сфирот де рош и десетте сфирот де гуф, както беше споменато в пункт 25.

Но не цялата светлина влязла в парцуф Галгалта. И сега светлината от света на Безкрайността не изпълва цялото мироздание, както е било преди Ц”А. Сега съществуват рош и соф, т.е. при разпространението на десетте сфирот отгоре надолу светлината се спира в точката „този свят”, в „ограничаващата” малхут, както е казано: „стоят краката му на Маслинената планина”.

Освен това, сега съществува понятието „отвътре навън”. Подобно на това, че вече има разпространяване на десет сфирот отгоре надолу, които се наричат кетер, хохма, бина, тиферет, малхут (КаХаБТу”М) и ограничаващата малхут, съществува също и разпространение на десетте сфирот КаХаБТу”М отвътре навън.

Тук сфирот се назовават така: моха - мозък (кетер), ацамот - кости (хохма), гидин - сухожилия (бина), басар - месо (тиферет) и ор - кожа (малхут, тук ор се пише с буквата аин, т.е. „кожа”, а не ор с буквата алеф – т.е. „светлина“). Относно света на Безкрайността парцуф Галгалта, където цялото мироздание е било запълнено със светлина, представлява сам по себе си само един тесен лъч светлина. Ор (кожа), т.е. малхут ограничава парцуфа отвън, като не позволява на светлината да се разпространява повече „на ширина” и да изпълни опустялото пространство.

Това количество светлина (нейния тесен лъч), което било получено в Галгалта, се нарича „ор пними” (вътрешна светлина). Отвън останало огромно количество светлина от света на Безкрайността, която не влязла в Галгалта. Сега именно тази светлина се нарича ор макиф (обкръжава светлина). Тази светлина не може да влезе вътре в парцуфа и като че ли го обкръжава от всички страни.

32) Да изясним сега, какво е ор макиф в света А”К (по-точно Галгалта), чието величие и неизчерпаемост нямат предел. Става дума за това, че светлината от света на Безкрайността сама по себе си се явява ор макиф за А”К. Има се предвид, че в момента, когато е извършено ударното взаимодействие, цялата огромна светлина от света на Безкрайността се ударила в масаха на малхут де рош в Галгалта, защото искала да влезе в бхина далет, като че ли никога не е правен Цимцум Алеф, но този масах я спрял и я отразил обратно, възпрепятствайки нейното разпространение в бхина далет (виж пункт 14).

Фактически, тази ор хозер станала съсъд за получаване на Висшата светлина. Но съществува голяма разлика между получаването от бхина далет преди Ц”А и получаване с помощта на масах и ор хозер след него. Както вече казахме, светлината, навлязла в Галгалта, е само един тънък лъч в сравнение със състоянието преди Ц”А.

Частта от Висшата светлина, която не могла да влезе вътре в парцуфа, се превърнала в ор макиф за Галгалта. Съществува едно правило: в духовното нищо не изчезва, затова светлината от света на Безкрайността, която била предназначена за бхина далет не изчезнала, тя е длъжна да изпълни своето предназначение и да влезе в малхут, и сега започва да изпълва световете А”К и АБЕ”А, но вече по съвсем различни принципи, сега вече творението получава само онази част от светлината, която може да получи не заради себе си, а заради Твореца.

Това се случило поради големия брой ударни взаимодействия на светлината с масахим на световете и парцуфим дотогава, докато бхина далет с тяхна помощ не се поправи и не достигне до състоянието на пълно съвършенство, замислено от Твореца в началото на Сътворението.

Тогава цялата светлина от света на Безкрайността отново ще влезе в нея, но творението вече ще бъде партньор на Твореца, по отношение на самото си създаване, то вече си „спечелва” получаването на светлината. И така, ударът на светлината в масаха не води до каквото и да било изчезване на светлината или нейното изменение. Но засега, преди Окончателното Поправяне (Гмар Тикун), светлината на Безкрайността се превръща в ор макиф (обкръжаваща светлина). Това означава, че тя трябва да влезе в дадения парцуф в бъдеще, а сега обкръжава парцуфа и го осветява като че ли „отвън”.

Това светене отвън се разпространява във всички светове във вид на поправяния, способни да доведат малхут до цялостно запълване със светлината от света на Безкрайността, в такава степен, в каквато тя от самото начало е искала да я запълни.

33) Сега е време да изясним, какво означава понятието взаимен удар между ор макиф и ор пними, което води до изтъняване на масаха и загуба от негова страна на най-голямото ниво на авиют. Тези два вида светлина имат напълно противоположни свойства, макар да са неразривно свързани помежду си посредством екрана, стоящ в малхут на пе де рош на парцуфа.

Те се намират в постоянно противоречие, водещо до удар между тях. Един и същ зивуг де акаа, който е бил направен с този екран, предизвикал от една страна напълване на парцуфа с вътрешна светлина (ор пними), от друга страна този зивуг де акаа, е послужил като причина за възникването на обкръжаващата светлина (ор макиф), тъй като не е позволил на светлината на Безкрайността да влезе вътре в бхина далет.

34) Ор пними и ор макиф са свързани с махсом (бариера). Но действията им са взаимно противоположни. Степента, в която масахът пропуска вътре в парцуфа онази част от Висшата светлина, облечена в ор хозер, в същата степен той не позволява в него да проникне обкръжаващата светлина. Ор макиф, останала извън парцуфа, превъзхожда многократно в количествено отношение ор пними.

Екранът с неговите авиют и кашиют противодейства на влизането на ор макиф вътре в парцуфа, по същия начин, както спира и ор яшар. Ударът между ор макиф и авиюта на екрана се нарича битуш – взаимен удар между ор макиф и ор пними. Този взаимен удар се извършва само в гуф на парцуфа, защото именно там е станало истинското получаване на светлината в съсъда, оставяйки значителна част от тази светлина отвън. В десетте сфирот де рош, този взаимен удар не се извършва, тъй като оттам ор хозер все още не е станал истински съсъд за получаване, а образува само шоршей келим, тоест зачатъци на съсъдите.

Затова светлината намираща се в тях, все още не е станала истинска ор пними, поради тази причина не бива там да се отделя ор макиф. А тъй като между тях все още няма разлика, то няма и взаимни удари между тях в рош на парцуфа. И едва след като светлината се разпространява от пе надолу, във вид на десет сфирот де гуф, където се извършва обличането на орот в келим, явяващи се десетте сфирот на отразената светлина, тогава се извършва ударът между вътрешната светлина, намираща се в келим, и светлината, намираща се отвън.

35) Този взаимен удар се извършва дотогава, докато ор макиф не ликвидира авиют на масах де гуф, стоящ в табур. В резултат на това, масах де гуф започва да се издига нагоре по посока към екрана, стоящ в пе де рош, явяващ се шореш, причина за екран де гуф. След сливането с екрана, стоящ в пе де рош, масахът на табур също се включва в зивуг де акаа, който постоянно се извършва между масаха в пе де рош и светлината. От този зивуг се образува новият парцуф, произлизат съвършено нови десет сфирот, наречени А”Б де А”К, или парцуф хохма от света Адам Кадмон. По отношение на първия парцуф Галгалта-Кетер, този нов парцуф се счита за син, породен от първия парцуф.

36) След като парцуф А”Б де А”К се родил и завършил развитието си с образуването на рош и гуф, в него се възобновил процесът битуш ор пними бе ор макиф, по същия начин, както и в първия парцуф де А”К. И неговият масах де гуф (екрана на неговото духовно тяло) постепенно загубил целия си авиют, и се съединил по своите свойства с масах де рош. Сега този масах се оказал включен в зивуг между Висшата светлина и екрана, намиращи се в пе де рош. И се възобновил в него зивуг де акаа, раждайки новия парцуф на ниво бина, наречен СА”Г де А”К, смятан за син и породен от парцуф А”Б де А”К, тъй като се появява вследствие на зивуга в масах, стоящ в пе де рош. На същия принцип се появяват парцуфим от СА”Г и надолу.

37) Ето, че изяснихме последователното раждане на парцуфим (един под друг), извършено благодарение силата на взаимните удари между вътрешната и обкръжаващата светлина (битуш ор пними у макиф), отслабваща масаха до такава степен, че той губи цялата си сила и се връща в пе де рош (съчетава се с нея по своите свойства), като по този начин се включва в зивуг де акаа, който постоянно се извършва в масах де рош.

Благодарение на този зивуг се ражда нов парцуф, който се явява като син на предшестващия го. Така А”Б е роден от парцуф Кетер, СА”Г се родил от парцуф А”Б, парцуф М”А от СА”Г и т.н., във всички последващи степени на световете Некудим и АБЕ”А. Но трябва още да изясним, защо височината на парцуф А”Б достига само до бхина гимел, а не далет. СА”Г достига само бхина бет, т.е. всеки следващ парцуф е с една степен по-нисък от предшестващия го. Защо всички те не са равни по височина?

38) В началото трябва да разберем, защо парцуф А”Б се смята за роден от парцуф Кетер. Защото след като се родил вследствие от зивуга, извършен в пе де рош на парцуф Галгалта, неговата височина точно съответства на 10-те сфирот в гуф на същия парцуф. Кое не му позволява да остане както и преди част от парцуф Галгалта, а не да се смята като отделен парцуф, роден от първия?

Тук трябва да разбереш, каква огромна разлика има между масах де гуф и масах де рош. В парцуфа има два вида малхут: първата – малхут миздавегет, т.е. малхут, която си взаимодейства с Висшата светлина, благодарение на своето поправено намерение – масах; втората – малхут месайемет – малхут, ограничаваща чрез своя екран разпространението на Висшата светлина в десетте сфирот де гуф на парцуфа.

Разликата между тях е толкова голяма, колкото е огромна разликата между Твореца и творението, тъй като малхут де рош, съчетаваща се в ударно сливане с Висшата светлина, се приема като Творец за гуф на парцуфа, защото екранът, разположен в нея, не отхвърлил Висшата светлина след като тя ударила в масаха, а напротив, поради това, че възникналата в резултат на удара ор хозер се облякла върху ор яшар и се появили 10-те сфирот де рош, благодарение на това светлината се разпространила отгоре надолу, докато 10-те сфирот на Висшата светлина не се облекли в кли на ор хозер, наречен гуф, тяло на парцуфа.

Затова масахът и малхут де рош се смятат за Творец по отношение на 10-те сфирот де гуф. Но засега все още няма абсолютно никаква ограничаваща сила в тази малхут и нейния масах. Това ще се случи благодарение на малхут и масаха в тялото на парцуфа. Обяснение: след като 10-те сфирот започнали да се разпространяват от пе де рош и надолу, те успяли да достигнат само малхут на тези 10 сфирот, тъй като Висшата светлина не може да се разпространи в малхут де гуф, защото масахът разположен там не и позволява да я запълни, затова парцуфът завършва и там се появява бхина соф, краят на парцуфа.

И доколкото цялата сила на Съкращението и ограничението се проявява именно в този масах на малхут де гуф, дотолкова взаимният удар между вътрешната и обкръжаващата светлина се извършва само в екрана на тялото на парцуфа (масах де гуф), тъй като той ограничава и отблъсква ор макиф, като не и позволява да свети вътре в парцуфа, а не масах де рош, защото масах де рош само привлича и облича светлината, но ограничаващата сила засега изобщо не се проявява в него.

39) Както вече беше казано, взаимните удари на ор макиф в ор пними превърнали масаха, ограничаващ малхут в масах на малхут, която прави зивуг в пе де рош. Битуш на ор макиф отслабил силата на ограничаващия масах така, че от целия авиют де гуф останали само тънки решимот, равни на авиют на масах де рош, което довело до сливане на масах де гуф с масах де рош, съгласно което той получил способността за такъв зивуг де акаа, какъвто и масах де рош.

В резултат от този зивуг възникнал нов парцуф, притежаващ свои 10 сфирот, чието ниво е с един порядък по-малко от предходния; заедно с това в масах де гуф се обновили онези решимот де авиют, които били там в началото, затова отново се проявява разликата в свойствата между тях и масах де рош, в които той бил включен и тази разлика в свойствата го отделя и изважда от масах де рош.

След като в него се проявила истинската му природа, той вече не може да остане в пе на висшия, тъй като промяната на свойствата в духовното ги отделя един от друг; затова е принуден да се спусне надолу и сега се явява отделен от висшия парцуф, защото дори рош на новия парцуф се намира едва на нивото на гуф на по-висшия, тъй като се родил от неговия масах де гуф.

Тази разлика между тях ги разделя на два различни парцуфа и доколкото новият парцуф се родил от масах де гуф на предходния, затова се отнася към по-висшия като син и като клон по отношение на неговия корен.

40) Разликата между нисшия и висшия парцуф се състои в това, че всеки нисш се появява на друго, по-ниско ниво в сравнение с предишния. Както вече беше казано, това ниво се определя от дебелината (авиюта) на масаха, състоящ се от пет бхинот.

Във всеки последващ парцуф липсва най-висшата степен на светлината и най-нисшата бхина на келим от предишния парцуф. Колкото по-малко желание с екран използвам, толкова по-ниско е качеството на светлината, която получавам в своя парцуф.

Сблъсъкът между ор макиф и ор пними, извършващ се в масаха, който ги разделя, спомага за загубата на последната бхина на авиюта на този масах. Така в парцуф Галгалта изчезва бхина далет, така че от нея не остава даже решимот.

След като масах де гуф се изкачва и се слива в масах де пе и получава зивуг де акаа на авиют, който остава в решимот на масах, се появява парцуф с един порядък по-ниско, т.е. парцуф хохма. В него отсъства бхина далет от страна на келим и светлината йехида. Вследствие изменение на свойствата, новият парцуф А”Б се отделя от парцуф Галгалта като самостоятелен, но се счита за негов син.

41) След образуването на парцуф А”Б, станал сблъсък между ор макиф и ор пними в масах де гуф на А”Б, който има авиют гимел. Този сблъсък способства за загубата на последната бхина на решимо на масах. Масах се повдига в пе де рош и там извършва зивуг де акаа само на авиют де бхина бет. И от този зивуг се появяват 10 сфирот на ниво бина, т.е. парцуф СА”Г на света Адам Кадмон, в който отсъстват келим З”А и малхут и светлините йехида и хая.

42) Да изясним сега смисъла на последователното спускане на степените по време на разпространението на парцуфим един след друг в резултат на битуш ор макиф и ор пними, който управлява във всеки парцуф и спомага за загубата на последната бхина решимо де авиют, която се намира там.

Решимот, които остават след изтъняването на масаха, се делят на два вида: решимо де авиют и решимо де итлабшут. Така, след отслабване масаха на парцуф Галгалта остава решимо де авиют бхинат гимел, а решимо де итлабшут бхинат далет не се е изменило.

43) Изчезването на решимо де итлабшут във всяка последна степен, оставаща в масах, води до образуването на две степени: захар и некева („мъжко” и „женско” начало) в рош на всеки парцуф, започвайки с А”Б де А”К, а така също в СА”Г, М”А, БО”Н и във всички парцуфим на света Ацилут.

В екрана на парцуф А”Б има решимо де авиют бхина гимел, издигащо десетте сфирот на отразената светлина само до нивото хохма, но решимо де итлабшут бхина далет, оставащо там, не е способно на зивуг с Висшата светлина по причина на своя захут (отсъствие на желанието за получаване, но желаещ да прилича на Твореца), включвайки в себе си решимо де авиют и ставайки с него едно общо решимо, сега получава сила да извърши зивуг де акаа с Висшата светлина.

Тогава протича зивуг де акаа с ор елион и в резултат се появява парцуф, чието ниво се приближава до ниво кетер, доколкото в него присъства решимо де итлабшут бхина далет. И това сливане се нарича включване на некева в захар, тъй като решимо де авиют бхина гимел се нарича „некева”, доколкото се определя от свойството авиют (усещане на желанието да получава), а решимо де итлабшут бхина далет се нарича „захар”, защото съответства на по-високо състояние и няма авиют.

Решимо де захар не може само да направи зивуг. Зивуг де некева е такъв зивуг, който определя нивото на раждащият се парцуф, количеството и качеството на светлината, която в действителност ще влезе вътре в парцуфа.

44) Също така съществува включване на захар в некева. Това значи, че решимо итлабшут се обединява с решимо авиют. В този случай се извършва зивуг само на нивото некева, т.е. на бхина гимел (хохма), която се нарича АВА”Я (йуд-хей-вав-хей, непроизносимото четирибуквено Име на Твореца) де А”Б.

Съществуват „горен” и „долен” зивугим. Горният зивуг отговаря на включването на некева в захар. В резултат на този зивуг възниква парцуф, нивото на който се доближава до нивото кетер. Долният зивуг отговаря на включването на захар в некева. Този зивуг води до създаването на парцуф, чието ниво е само хохма. Авиют, съответстващ на нивото захар, не е негов собствен, както беше вече казано, той бил получен от него в резултат от „включването”, взаимодействието с некева.

Затова този авиют е достатъчен само за създаване на десет сфирот отдолу нагоре, което се нарича рош, но не за разпространението отгоре надолу, което образува гуф – истинските съсъди. Гуф на парцуфа се образува само с помощта на нивото некева, която има собствен авиют. Затова назоваваме парцуфа според нивото некева, в дадения случай – А”Б. Главната част на парцуфа е гуф, т.е. тази негова част, където протича получаването на светлина в съсъдите.

45) Подобно на това, как са се образували двете нива захар и некева в рош на парцуфа А”Б, тези нива се образуват и в парцуфа СА”Г. С тази разлика, че там нивото захар е приблизително хохма, защото то възниква в резултат от зивуга на включване на авиют бет (бина) в решимо гимел де итлабшут (хохма). А нивото некева в СА”Г е чиста бина, имаща авиют бет.

В случая със СА”Г, парцуф също се назовава съгласно нивото некева, т.е. бина, тъй като нивото захар има само рош без гуф. Захар на парцуф М”А от света А”К притежава ниво, доближаващо се до бина и наричащо се ИШСУ”Т, защото то възниква в резултат на взаимодействието на решимо бет де итлабшут и решимо алеф де авиют. Некева на този парцуф има ниво З”А, тъй като тя има само алеф де авиют. На такъв принцип са построени и всички останали парцуфим от света А”К.

Таамим, некудот, тагин и отиет

46) Както по-горе бе казано, в резултат от битуш ор макиф в масах де гуф, масах отслабва и се издига нагоре докато не се съедини с масах де рош и не стане едно цяло с него, след това този масах се включва с него в зивуг де акаа, в резултат на което се получава нов парцуф, в съответствие с авиюта, съдържащ се в неговите решимот. Нека да изясним четирите вида светлина ТаНТ”А (таамим, некудот, тагин, отиет – на иврит се пише с буквата алеф), получаващи се в резултат от битуш де ор макиф и изкачване на масаха в пе де рош.

47) Но масахът не губи своята сила от едно приемане, това става в определен ред: отначало масах се освобождава от бхина далет, след това той губи бхина гимел, след което изчезва бхина бет, след това алеф и шореш, докато масахът докрай не се освободи от целия авиют и не стане едно цяло с масах де рош. Висшата светлина не престава да свети дори за момент, тя продължава да взаимодейства с масаха, независимо от състоянието, в което се намира в процеса на отслабването си.

Когато масах де гуф се е изкачил от табур с една степен нагоре, т.е. от малхут де гуф в зеир анпин де гуф, в масах де рош е извършен междинен зивуг де акаа, в резултат на който възниква междинен парцуф, чието ниво е хохма.

След това масах де гуф продължава да се изкачва. От З”А де гуф той се изкачва в бина де гуф. През това време в масах де рош протича поредния междинен зивуг де акаа, който води до образуването на парцуф с ниво бина и т.н.

Такива междинни зивугим при прехода от Галгалта към А”Б са четири, в резултат на тези зивугим се образуват четири междинни парцуфим: хохма де Галгалта, бина де Галгалта, З”А де Галгалта, малхут де Галгалта.

И така си изяснихме, че и вторият парцуф – А”Б, се ражда с помощта на четирите зивугим, които протичат постепенно един след друг по време на отслабването на масаха и подема му нагоре до пълното му сливане с масах де рош. При прехода от А”Б към СА”Г и въобще при прехода от всеки парцуф, протича аналогичен процес.

Съществува общо правило: масах не може наведнъж да се освободи от авиюта, това се случва постепенно. Ор елион, която свети постоянно, прави зивуг на всяка степен.

48) Тези междинни, вътрешни парцуфим се наричат „некудот”. Некудот по своята същност е ор хозер; освен това, некудот са тясно свързани с категорията на съда – „дин”, защото силата на това осъждане-ограничение, вече е въвлечена в некудот.

В духовното няма половинчати решения. Затова, след като парцуфът, намирайки се под въздействието на ударите между ор макиф и ор пними, взел решение да изгони светлината от себе си, то този процес вече не може да бъде спрян. Но както беше вече казано по-горе, по време на изтласкването на светлината, т.е. според изкачването на масаха от табур (малхут де гуф), протичат междинни зивугим де акаа, създаващи междинни парцуфим, наричащи се „некудот”.

И така, във всеки парцуф можем да отделим два вида степени: таамим и некудот. Какво е некудот, беше казано по-горе, а таамим са първите 10 сфирот де гуф на парцуфа, които възникват в резултат на първия, обикновен зивуг де акаа, който води до образуването на дадения парцуф.

49) Решимот (спомените), които остават в гуф на парцуфа от таамим, се наричат „тагин”. Решимот, които остават от степените некудот, се наричат „отиет” или „келим”. Тагин, решимот от светлините таамим, са разположени над буквите /отиет/, които се явяват истински келим и ги оживяват.

И така, десетте сфирот възникнали в резултат от първия зивуг де акаа и последвалото пряко разпространение на светлината отгоре надолу, се наричат таамим. Десетте сфирот, по-точно десетте промеждутъчни парцуфим (или пет – зависи от това, дали З”А се брои като една сфира или като шест), възникнали в резултат от деветте (четирите) междинни зивугим, извършени по време на издигането на масах от табур в пе, се наричат „некудот”. Решимот от таамим, се наричат „тагин”, а решимот от некудот – „отиет”.

Рош, тох, соф и обличанията на парцуфим един в друг

50) Както вече беше казано, във всеки парцуф има две малхут: малхут извършваща зивуг и малхут ограничаваща достъпа на светлина. В резултат на зивуг де акаа, който се извършва в масах на първата малхут, се появяват десет сфирот де ор хозер (отразена светлина), които се повдигат нагоре от този масах и се обличат върху Висшата светлина, разделят я на десет сфирот, образувайки по този начин десет сфирот де рош, т.е. само корените, зародишите на келим.

След това тази малхут се разширява на своите десет сфирот надолу от масах, разпространявайки се на десетте сфирот де гуф, което означава обличане на светлината в завършените келим.

Десетте сфирот де гуф се делят на две части: тох и соф. Местонахождението на десетте сфирот де тох е от пе до табур, където светлината се облича в келим. А от табур и надолу до „сиюм реглав” е местонахождението на десетте сфирот де соф и сиюм. Това означава, че малхут в това място ограничава получаването на светлина във всяка сфира, достигайки максимум, съответстващ на дадената величина на масаха, докато не достигне самата малхут де малхут, изобщо непригодна за получаване.

Този стадий се нарича „края на пръстите на краката на парцуфа”. Оттук и надолу се намира празно пространство без светлина (халал пануй). Двата вида десет сфирот на тох и соф се спускат от десетте сфирот де рош и двата са включени в малхут, извършваща зивуг, тъй като в нея се намира сила за обличането на ор хозер върху ор елион.

Там също се намира силата на масаха, която не позволява светлината да влезе в малхут и повдига ор хозер нагоре. И тези две сили в главата са само корени, зачатъци на келим. Но след това влиза в действие първата сила – обличане от пе до табур в тох на парцуфа, а втората сила, ограничаваща получаването на светлина, влиза в действие в десетте сфирот де соф и сиюм, от табур и надолу до края на пръстите на краката на парцуфа.

Ако се разглежда целия парцуф, т.е. рош, тох и соф като едно цяло, като общи десет сфирот, то се получава, че рош съответства на сфирот кетер, хохма и бина – КаХа”Б, гимел ришонот, ГА”Р (трите първи сфирот). Тох, т.е. пространството от пе до табур, съответства на сфирот хесед, гвура и тиферет (ХаГа”Т); а соф, т.е. пространството от табур и надолу, съответства на сфирот нецах, ход, йесод и малхут (НеХИ”М).

51) Необходимо е още да се знае, че Ц”А е бил извършен само на ор хохма, която се намира в кли, желанията за получаване завършващи в бхина далет. Именно на тази бхина бил извършен Цимцум и създаден масах. Но на ор хасадим не е имало никакво съкращение, защото неговото кли е желанието за отдаване, в което няма никакъв авиют и разлика от свойствата на Създателя, и то не се нуждае от поправяне.

Както вече беше казано светлината на Твореца е една, ор хохма и ор хасадим са неразривно свързани заедно в нея и заедно се разпространяват, напълвайки келим. Това кли в зависимост от своите вътрешни свойства отделя от светлината едни или други видове удоволствия – ор хохма (удоволствие от прякото получаване на светлина) и ор хасадим (удоволствие от сходствата на вътрешните свойства на кли със свойствата на Твореца).

Затова, когато светлината след Ц”А напуска келим, то ор хасадим престава да се разпространява в малхут така, както и ор хохма, макар че на ор хасадим не е имало Цимцум. Ако ор хасадим можеше да влезе в малхут, ограничаваща светлината хохма, то в нея (малхут) би се извършило разбиване на Висшата светлина, тъй като ор хасадим щеше да бъде принудена напълно да се отдели от ор хохма. Но тъй като това е невъзможно, то малхут ограничаваща светлината остава напълно пуста, даже и от ор хасадим.

52) Сега можем да разберем, какво са десет сфирот от табур и надолу. Ще бъде неправилно да се каже, че там има само ор хасадим без никаква ор хохма, тъй като ор хасадим не може да се отдели напълно от ор хохма, там е задължително да има малко светене на ор хохма, която се нарича ВА”К бли рош, което означава 6 края без глава. Във всеки парцуф има десет сфирот: ГА”Р – това са кетер, хохма и бина, в тях има ор хохма в цялото свое величие, а хесед, гвура, тиферет, нецах, ход и йесод са ВА”К, в който има ор хасадим и малко ор хохма. Десетата сфира малхут остава незапълнена със светлина.

53) А сега ще изясним реда на обличане на парцуфим Галгалта, А”Б и СА”Г един върху друг. Известно е, че всеки следващ парцуф произлиза от масах де гуф на предходния парцуф, след като е загубил своя авиют, повдигнал се е нагоре и се е слял по свойства с масах де рош.

Зивуг де акаа на този екран става на два вида решимот, които са останали в масах де гуф на предходния парцуф: авиют и итлабшут. Новият парцуф, който произлиза от рош на предходния парцуф, се спуска в неговия гуф и се облича върху него, т.е. на мястото на неговия корен – масах де гуф.

В действителност масахът на новия парцуф и малхут, извършваща зивуг, са били длъжни да се спуснат на мястото на табур в предходния парцуф, тъй като там се намира коренът на новия парцуф и мястото на неговото прикрепване. Но заради битуш на ор макиф и ор пними, последната бхина де авиют е била загубена от масаха на предходния парцуф, следователно, в масаха е останала само бхина гимел де авиют, която се нарича хазе, затова в масаха и малхут на новия парцуф няма никакъв корен и закрепване в табур на предходния парцуф, а само на неговия хазе, където той е прикрепен, като клон към своя корен.

54) Затова масахът на новия парцуф (А”Б) се спуска в хазе на предходния парцуф (Галгалта) и с помощта на зивуг де акаа с Висшата светлина, създава десетте сфирот на главата от хазе и нагоре до пе на предходния парцуф, където се намира неговата малхут де рош. Нисшият парцуф не е в състояние да се облече върху десетте сфирот на главата на висшия парцуф, защото се ражда от неговият масах де гуф, а не от неговата глава.

Всеки следващ парцуф може да постигне само гуф на предходния, своя корен, а не неговият рош – разчети, мисли и разум (на предходния). А след това екранът създава десетте сфирот де гуф на новия парцуф, отгоре надолу, от хазе до табур на предходния, а от табур и надолу се намират десетте сфирот де сиюм на предходния парцуф, т.е. бхина далет, с която новият парцуф не може да работи, защото е загубил последната бхина на своя авиют по времето на отслабване на силата на екрана.

И така рош, тох и соф на парцуф А”Б се намират от пе на Галгалта до неговият табур, така че хазе на Галгалта се явява пе де А”Б, т.е. малхут, която извършва зивуг, а табур на Галгалта е сиюм де А”Б и ограничаваща малхут.

55) Реда на създаване на парцуф А”Б от парцуф Галгалта е същия и при образуването на всички останали парцуфим, включително до най-нисшата сфира на света Асия, и се състои в това, че всеки следващ парцуф произлиза от масах де гуф на предходния, след като масах отслабне, повдигне се нагоре и се слее с масах на малхут де рош на предходния парцуф, участвайки заедно с него в общ зивуг де акаа, а след това се спуска в хазе на предходния парцуф, и там след зивуг с Висшата светлина, се образуват десет сфирот де рош отдолу нагоре, а също така се разпространяват отгоре надолу във вид на десет сфирот тох и соф де гуф, образувайки парцуф А”Б на света Адам Кадмон.

Цимцум Бет, наречен Цимцум НеХ”И де А”К

56) И така, изяснихме смисъла на Ц”А, който се извършил на бхина далет – кли малхут, която престанала да приема Висша светлина. Също говорихме за това, какво е масах и неговият зивуг де акаа с Висшата светлина, която издига ор хозер, изпълняващ ролята на нов съсъд за получаване вместо бхина далет.

Също така говорихме за отслабването на масах де гуф в резултат на удара между ор макиф и ор пними. Тези процеси водят до образуването на таамим, тагин и отиет де гуф във всеки парцуф, издигане на масах в пе де рош, неговото включване в зивуг де акаа с Висшата светлина, в резултат на което се ражда втори парцуф, по-нисък с една степен в сравнение с предходния, и по-нататъшното създаване по същия принцип на третият парцуф. Тези парцуфим на света А”К се наричат Галгалта, А”Б и СА”Г, при това всеки следващ от тях се облича върху предходния от пе де рош и надолу.

57) И знай, че в тези три парцуфим няма още и намек за създаването на четирите свята АБЕ”А, за тях даже още не е имало място, защото Галгалта на света А”К достига до точката на нашия свят. Все още не се е разкрил коренът на желаното поправяне, заради което е бил извършен Ц”А, с цел да се даде възможност на бхина далет да приема Висшата светлина, и след това от нея (бхина далет) да създаде човека, който с помощта на изпълняване на Тора и Заповедите заради Твореца, ще може да промени получаването на отдаване.

Тогава бхина далет отново може да стане съсъд за получаване на Висшата светлина и да се слее с нея по свойства в едно. Обаче в света А”К още не се е разкрил дори корена на това поправяне. Затова е необходимо, човек да се състои не само от бхина далет, т.е. от желание за получаване, но също така и от свойството, което се отнася към първите девет сфирот, т.е. от желание за отдаване, за да може в него да се появи възможност да „върши добри дела”, т.е. да отдава.

Ако човекът беше възникнал от състоянието, в което се намирали парцуфим де А”К, то той би останал напълно без светлина, защото бхина далет, явяваща се корен на духовното тяло на човека, напълно се намирала под сиюм на света А”К, в абсолютна тъмнина и била напълно противоположна на светлината по своите свойства.

И ако човекът беше създаден от такъв „материал”, то той никога не би могъл да се поправи, поради отсъствието в него на искри от желание за отдаване и би се считал за животно, живеещ само заради себе си. Подобно на грешниците, които са затънали в желание да получат всичко заради себе си, дори вършейки добри дела, и затова се наричат мъртви още приживе.

58) В началото замисълът на Твореца е бил да създаде света снабденсъс свойството „дин”(осъждане). Това означава, че ако някой е създаден от „материал” взет от първите девет сфирот, то той ще има само желание да отдава, а ако някой е създаден от „материал” взет от под табур, то в него ще има само желание за получаване.

Но после Творецът „видял”, че светът не може да съществува и смесил желанието за получаване и отдаване. Какво означава това? Творецът не е ли знаел отрано, че така светът не може да съществува? Всичко, което е било го има и ще бъде, всичко, което е създадено и ще бъде създадено – цялото мироздание е построено на принципа „причина и следствие”. Няма начало и край, а има само причина и следствие.

Затова Той повдигнал в бина свойството съд, т.е. силата на ограничаването, която съществува в малхут, и ги размесвал дотогава, докато бхина далет не включила в себе си искрите от желанието за отдаване, които са в бина. Това позволило на човека, който впоследствие бил създаден от бхина далет, също да придобие искрите на отдаването, за да може след това, занимавайки се с добри дела, да може окончателно да промени своите свойства, т.е. желанието за получаване, в свойства, отнасящи се към желанието за отдаване и с това да даде възможност на света да съществува.

59) Взаимодействието на свойствата на малхут и бина в парцуф СА”Г причинило Цимцум Бет в световете под него, което се характеризира с появяване на нов край на Висшата светлина в мястото, където се намира бина. А малхут която ограничава разпространението на светлината в края на Галгалта, на нивото на нейните нозе, намирайки се малко над точката на този свят, повдигнала се в бина де гуф на парцуф Некудот де СА”Г и ограничила разпространението на светлината в горната половина на бина де гуф, която се нарича тиферет.

В действителност, хесед, гвура и тиферет съответстват на кетер, хохма и бина де гуф, излиза че бина де гуф е тиферет. Малхут, която била в пе де рош, се повдигнала в никвей ейнаим (зениците), тоест на линия отделяща отдаващите съсъди (Г”Е) от получаващите съсъди (АХА”П) в главата на бина, и направила там зивуг, необходим за създаването на парцуф М”А де А”К, наречен свят Некудим (или долния М”А).

60) Цимцум Бет се нарича също и Цимцум НеХИ”М де А”К (ако се раздели парцуф Галгалта на десет сфирот, ще се получи, че рош е КаХа”Б, тох е ХаГа”Т, а соф – НеХИ”М), защото Некудот де СА”Г, които завършвали там, където и парцуф Галгалта, тоест над точката на нашия свят, сега, при издигането на малхут в бина и съвместното им действие, завършват под табур на Галгалта, в тиферет на гуф на Галгалта, където се издигнала малхут, ограничаваща разпространението на светлината.

А под малхут се образувало празно пространство, без абсолютно всякаква светлина в мястото на егоистичните желания НеХИ”М де СА”Г, които се съкратили и останали без светлина. АХА”П де рош де СА”Г се отделил от Г”Е и започнал да играе ролята на гуф. Десетте сфирот де рош се издигат от никвей ейнаим (границата между ГА”Р де бина и ЗА”Т де бина) и по-нагоре, а по-надолу се образувал гуф, който може да получава само едно слабо светене, идващо от главата.

Десетте сфирот, които възникнали в резултат от зивуг де акаа, извършен в никвей ейнаим де СА”Г, се наричат десетте сфирот на света Некудим, които се спуснали надолу от никвей ейнаим и заели своето място под табур на света А”К. Там те се разделили на рош и гуф. Мястото, под което сега ор хохма не може да се разпространява, се нарича „парса”. Светът Некудим се нарича „външна част”. Парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, се наричат вътрешни сфирот.

61) Трябва да се разбере, че така, както 10-те сфирот от света Некудим и М”А от света А”К излезли от никвей ейнаим в главата на СА”Г (границата между „отдаващите” съсъди и съсъдите за получаване – ГА”Р и ЗА”Т де бина), то те били длъжни да облекат СА”Г от пе на главата и надолу по същия принцип, както излизали предишните парцуфим – всеки по-нисш се облича върху по-висшия, от пе на главата и надолу. Защо тук те се спуснали по-надолу и се облекли под табур де А”К? За да разберем това трябва да знаем, как е протекло взаимното проникване между бина и малхут, довело до тяхното обединение в едно цяло.

62) Работата е там, че когато излязъл парцуф де СА”Г, той целият завършвал над табур на Галгалта по същия принцип като А”Б, защото не могъл да се спусне под табур и надолу, където властва бхина далет на Галгалта, във вид на десет сфирот де сиюм. А парцуфим А”Б и СА”Г нямат нищо общо с бхина далет.

Но когато започнали да излизат некудот де СА”Г, след отслабването на масаха от бет де авиют и гимел де итлабшут до алеф де авиют и бет де итлабшут и изчезнали таамим де СА”Г, тогава излязло нивото некудот ВА”К (шест сфирот), тоест З”А, в когото липсват трите първи сфирот. Там няма ор хохма, а само хасадим.

Това състояние напълно съответства на свойството на десетте сфирот де сиюм под табур, които също се намират в състояние ВА”К. Ние знаем, че съответствието на свойствата в духовното ги обединява в едно. Затова Некудот де СА”Г се спуснали под табур и там се смесили със ЗО”Н (З”А и малхут) от света А”К, в едно цяло.

63) Но трябва да се разбере, че между Некудот де СА”Г и НеХИ”М на Галгалта все пак съществува осезаема разлика. В Некудот де СА”Г има бхина бет де авиют и няма нищо общо с бхина далет, която се намира под табур, макар и двете да са на ниво З”А, но с различна степен на авиют.

Работата е там, че авиют изобщо не се проявява в парцуфа, когато той е запълнен със светлина, която потиска желанието, съсъда. Но след излизането на светлината от парцуфа, в него се проявява необходимия авиют, даващ възможност на Некудот де СА”Г да се спусне надолу, под табур и да се смеси с НеХИ”М на Галгалта. Това е спомогнало за Ц”Б и образуването на новия сиюм в мястото на бина де гуф на парцуфа. Изменило се също и мястото на зивуга, малхут се преместила от пе де рош в никвей ейнаим.

64) Получава се така, че източник на съвместното действие на малхут и бина, който се нарича Ц”Б, се проявил едва под табур на света А”К, при разпространението там на парцуф Некудот де СА”Г. Затова десетте сфирот от света Некудим, появили се по законите на Ц”Б, не могли да се разпространят над табур на света А”К, тъй като нищо не може да се прояви над своя източник, над своя корен. И доколкото Ц”Б властва от табур и надолу, светът Некудим бил принуден да се разпространи точно там.

Мястото на четирите свята АБЕ”А и парса между Ацилут и БЕ”А

65) По такъв начин се изяснява, че същността на Ц”Б се проявява само в парцуф Некудот де СА”Г, от табур надолу до края на нозете, намиращи се над точката на този свят (олам азе). И знай, че всичките изменения, предизвикани от Ц”Б, са се случили само в парцуф Некудот де СА”Г, а не над него. Както вече беше казано по-горе, в резултат от повдигането на малхут до средата на тиферет, сфирот де соф на света А”К и ограничаването на нейния съсъд за получаване в това място, долната част на тиферет и НеХИ”М де соф на света А”К, са се превърнали в празно пространство и това е станало не в самия А”К, а в парцуф Некудот де СА”Г де А”К. За измененията настъпили в самия А”К, се смятат само издигането на МА”Н, което означава, че А”К само се облича в тези изменения за създаване на 10-те сфирот на света Некудим. Но в самия А”К не са се случили никакви изменения.

66) Разделянето на парцуф Некудот де СА”Г е станало вече по време на Ц”Б (повдигането на малхут в бина), тоест още преди издигането на МА”Н и зивуг, който ще се извърши в никвей ейнаим в главата на СА”Г. Това разделяне е станало по следния начин: кетер, хохма, бина, хесед, гвура и горната третина на тиферет до нейния хазе е мястото на света Ацилут, двете трети на тиферет от хазе и надолу до края на тиферет е мястото на света Брия, нецах, ход, йесод е мястото на света Ецира и малхут е мястото на света Асия.

67) Мястото на света Ацилут е мястото за разпространение на Висшата светлина отгоре и до тиферет, където завършва парцуфът, тоест място на подемът, ограничаващ малхут в бина, под който светлината не може да премине. По такъв начин, мястото на света Ацилут завършва в хазе, тоест на границата между горната третина на тиферет и нейните долни две трети. Новото ограничение се нарича парса, която се намира под света Ацилут.

Под парса мястото се разделило на три части, макар че е трябвало да се раздели общо на две: ЗО”Н де гуф (З”А и нуква) или НеХИ”М, защото след като новият сиюм е възникнал в бина де гуф или тиферет, под нея се намира само ЗО”Н. Обаче и двете трети на тиферет също отишли под парса. Работата е в това, че бина де гуф (тиферет) на свой ред се състои от свои десет сфирот КаХа”Б и ЗО”Н и доколкото тези ЗО”Н де бина се явяват корен на ЗО”Н де гуф, дотолкова ЗО”Н де бина вече притежава свойства, аналогични на свойствата на ЗО”Н.

68) ЗО”Н де гуф също се разделил на две части: З”А (НеХ”И – нецах, ход, йесод) станал света Ецира, малхут или нуква, която е повече непоправена, образувала света Асия под света Ецира.

И така изяснихме, как в резултат на Ц”Б, парцуф Некудот де СА”Г се разделил и се е образувало място за четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Кетер, хохма, бина, хесед, гвура и тиферет до хазе, образували място за света Ацилут, двете долни третини на тиферет от хазе и до края на тиферет образували място за света Брия. Нецах, ход и йесод подготвили мястото за света Ецира. А малхут създала място за света Асия.

Общото място за всички светове започва от точката на табур от света А”К и завършва над нашия свят, тоест стига до палците на краката на света А”К, които се явяват край на нивата на обличане на Некудот де СА”Г на парцуфа Галгалта.

Състояния катнут и гадлут в света Некудим

69) След като общо се запознахме с Ц”Б в парцуф Некудот де СА”Г, преминаваме към подробно изучаване на създаването на десетте сфирот на света Некудим, четвъртия парцуф на света А”К. Вече изяснихме как един парцуф се образува от друг, когато всеки по-нискостоящ парцуф се ражда и произлиза от масах де гуф на висшия, след неговото отслабване и повдигане в пе, и възобновяване на зивуг де акаа. Загубата на авиют на масах де гуф и неговото намаляване до авиют де рош, способства за битуш ор макиф в масах.

Това дава възможност да се създаде следващия парцуф от предходния. Така е произлязъл парцуф А”Б (хохма) от парцуф Галгалта (кетер), парцуф СА”Г (бина) от парцуф А”Б. По такъв начин от парцуф СА”Г възниква и четвъртият парцуф на света А”К, който се нарича десетте сфирот на света Некудим.

70) В какво се състои това принципно отличие на парцуф (света) Некудим от предходните парцуфим? Работата е там, че при създаването на предишните парцуфим, зивуг де акаа винаги се извършвал на една двойка решимот – решимо де итлабшут и решимо де авиют. Сега в рош де СА”Г се повдигнали веднага две двойки решимот.

Тъй като той се състои не само от решимот на своя авиют, т.е. отразява свойствата на сфирот гуф де СА”Г, но и включва в себе си също решимот на авиют де ЗО”Н на парцуф А”К, под табур. Причината за това е, че те са се смесили заедно под табур на парцуф А”К, както е казано в т.61, че Некудот де СА”Г се спуснали под табур де А”К и се смесили заедно със ЗО”Н де А”К, намиращ се там.

71) Благодарение на това, че сфирот са се смесили заедно под табур на парцуф А”К, в парцуф Некудим се появили нови състояния катнут и гадлут (малко и голямо). На решимот де авиют, намиращи се в масах на парцуф СА”Г, се появили десет сфирот де катнут Некудим, а на решимот ЗО”Н де А”К под табур, смесени с решимот на масаха, произлезли десет сфирот гадлут Некудим.

72) И знай, че 10 сфирот катнут на света Некудим се смята за основен парцуф, защото той е възникнал съгласно същия принцип, както и трите предходни парцуфим на света А”К. Той възникнал в резултат на зивуг де акаа на решимот бет/алеф, намиращи се в масах де гуф на Висшия парцуф. Десетте сфирот де гадлут се считат само допълнение към парцуф Некудим, защото са се появили не в реда на излизането на степените, а от зивуг на решимот ЗО”Н де Галгалта, които се добавили към екрана, в резултат на спускането на Некудот де СА”Г под табур.

73) Най-напред ще изясним процеса на раждането на парцуф катнут де Некудим. Както е известно, след разпространяването на парцуф СА”Г в неговия масах възниква сблъсък между вътрешната и обкръжаващата светлина, отслабващи масах и заставящи го да се върне в пе де рош, при това произлизат промеждутъчни парцуфим, наречени Некудот де СА”Г, които след това спускайки се под табур на парцуф А”К, се смесили с намиращата се там бхина далет. След това, когато масах де гуф се освободил от целия авиют и в парцуфа останал само масах де рош, се смята, че масах де гуф се повдигнал в рош и в него се възобновил зивуг (взаимодействие с Висшата светлина) на авиют решимот, останал в масаха.

74) Както винаги последната степен, в дадения случай авиют на бхина бет, при връщане на масаха в рош напълно изчезнала и от нея останало само решимо де итлабшут, а от авиют останала само бхина алеф.

Както и в предходните парцуфим, в рош де СА”Г, след подема на решимот, останали от промеждутъчния парцуф Некудот де СА”Г, произлезли два зивуга. Единият от тях е произлязъл в резултат на включването на решимо де авиют (некева) в решимо де итлабшут (захар).

В дадения случай става дума за възникването на света Некудим, следователно, това са решимот алеф де авиют и бет де итлабшут. В резултат на този зивуг възниква сфира, чието ниво се нарича „бина бе кирув”, или „ВА”К де бина”, т.е. промеждутъчно състояние между бина и З”А. И тази сфира се нарича кетер на света Некудим.

Вторият зивуг е произлязъл в резултат на включването на бет де итлабшут (захар) в алеф де авиют (некева), от който се появява сфира с ниво З”А, или „ВА”К бли рош”, и тази сфира се нарича Абе ве Има на света Некудим, които са разположени по отношение един към друг, гръб в гръб (ахор бе ахор).

И тези две нива се наричат двете глави на света Некудим. Но между тях има разлика, която се състои в това, че кетер на света Некудим, т.е. нивото захар, не се разпространява в гуф, а свети само в главата, а АВ”И (Абе ве Има) на света Некудим, нивото некева, се разпространява в гуф и се нарича ХаГа”Т НеХИ”М на света Некудим.

75) Тук говорим за три степени, намиращи се една под друга, в света Некудим:

а) кетер на света Некудим има ниво ВА”К де бина.

б) Аба ве Има, имащи ниво З”А. Това са двете глави.

в) Третата – ЗА”Т или ХаГа”Т НеХИ”М е гуф де Некудим.

76) И знай, че в резултат от повдигането на малхут в бина се определят всички степени на Некудим. Освен това, те се разделят на две половини, наричани „паним ве ахораим” („предна” и „задна” част на парцуфа). След това, когато зивуг се извършил в никвей ейнаим, в главата има две и половина сфирот: Г”Е и никвей ейнаим, т.е. кетер, хохма и горната трета от бина – това всъщност е келим де паним. АХА”П, който се състои от долните две трети от бина, З”А и нуква (малхут), излязъл зад предела на десетте сфирот де рош и се нарича келим де ахораим, на който не се прави разчет по време на зивуга. На такъв принцип се разделя всяка следваща степен.

77) Не съществува степен в света Некудим, в която да няма разделение на паним и ахораим. Така, АХА”П на кетер, т.е. захар де Некудим, се е спуснал на степен паним рош Аба ве Има, т.е. на ниво некева. А АХА”П, т.е. ахораим некева Аба ве Има, се е спуснал на степен гуф, т.е. ХаГа”Т НеХИ”М де Некудим. По такъв начин и кетер и Аба ве Има се състоят от две части: паним ве ахораим. С други думи, паним Аба ве Има се облича върху ахораим де кетер, които са се спуснали отгоре, а ахораим де Аба ве Има, които са се спуснали в гуф, съставят неговата вътрешна част, върху които отгоре се обличат паним де гуф.

78) Разделянето на всяка степен на две части способства за това, че сега във всяка горна част на степените има само светлини нефеш и руах, т.е. ВА”К и съсъди кетер, хохма и част от бина. И така, в катнут на света Некудим има три степени: кетер, Аба ве Има и ЗА”Т, т.е. съсъди кетер, хохма и част от бина, и светлините нефеш и руах, тъй като ЗА”Т де бина и ЗО”Н са се спуснали с техните нива на долната степен.

Издигане на МА”Н и гадлут на света Некудим

79) А сега ще изясним, какво са 10 сфирот де гадлут де Некудим, които се появили вследствие на МА”Н от решимот ЗО”Н де А”К, под табур. До сега не сме говорили за издигането на МА”Н. Ставаше дума за издигането на масах де гуф при неговото отслабване, от табур в пе де рош на Висшия, и за това, че на решимот, които са били включени в масах, се е извършил зивуг де акаа в рош, в резултат на което възникнали 10 сфирот на нисшия парцуф. Но сега ще поговорим за светлината, която се издигнала от табур де А”К в рош де СА”Г, т.е. за тези решимот ЗО”Н де гуф на света А”К, които се наричат издигане на женските води (мей нуквин), наричани „алият МА”Н”.

80) И знай, че източник на издигането на МА”Н се явяват З”А и бина на 10-те сфирот ор яшар, т.е. още преди малхут на света на Безкрайността. Там между тях се случило следното: бина, която представлява сама по себе си ор хасадим и бхина бет, родила тиферет или З”А (бхина гимел), отново се съединила с бхина хохма, за да помоли за ор хохма и след това да я предаде на З”А, който се състои от ор хасадим и слабо светене на ор хохма.

По такъв начин е станала връзката между З”А и бина. Всеки път, когато решимот де З”А се издигат в бина, тя се съединява с хохма и привлича оттам неголямо количество ор хохма за З”А. Такова повдигане на З”А в бина, което я съединява с хохма, се нарича издигане на МА”Н. А без това издигане самата бина не се нуждае от хохма, нейната същност е ор хасадим и по отношение на хохма тя винаги се намира в „ахор бе ахор” (гръб към гръб), което говори, че на нея лично от хохма нищо не и е нужно. И само молбата на З”А създава в бина необходимост да получи ор хохма за него, превръщаща се в нуква, ето защо, това издигане получава название „женски води” (т.е. получаваща сфира) по отношение на хохма, обръщайки я от положение „ахор бе ахор” (гръб към гръб) в ново положение – „паним бе паним” (лице в лице).

81) Вече знаем, че парцуф А”Б се явява парцуф хохма, а парцуф СА”Г – парцуф бина. И те се определят по най-висшите свои свойства. Така, А”Б има авиют гимел и затова се нарича хохма. СА”Г има авиют бет и се нарича бина. Когато решимот на ЗО”Н де гуф (З”А и малхут), които се намират под табур, се издигнали в рош де СА”Г (бина), този процес се нарича издигане на МА”Н в СА”Г, там се извършава зивуг между СА”Г и А”Б (между бина и хохма), в резултат на който станало предаване на ор хохма от А”Б към СА”Г.

Но след получаване от ЗО”Н на „новата светлина”, те отново се спуснали надолу, под табур и там осветили 10-те сфирот на света Некудим, което довело до възникването на 10 сфирот гадлут на света Некудим. Но по-късно ще разберем, че именно тези 10 сфирот де гадлут способстват за разбиването на келим.

82) Вече знаем, че в света Некудим има две глави: кетер и Аба ве Има. Когато новата светлина хохма (А’Б-СА”Г) от рош де СА”Г, по молба на ЗО”Н де Галгалта започва да свети в десетте сфирот на света Некудим, то тя отначало влиза в рош кетер, чрез табур на света А”К. Светът Некудим запълва рош кетер със светлина ГА”Р и повдига сфирот бина и ЗО”Н (т.е. АХА”П) в кетер, които до този момент са били в рош де Аба ве Има. След това светлината А”Б-СА”Г влиза в рош на Аба ве Има на света Некудим, чрез йесод де А”К, запълва ги със светлина ГА”Р и повдига нагоре сфирот бина и ЗО”Н де Аба ве Има, които се намират в ГА”Р де гуф. По такъв начин, двете глави – кетер и Аба ве Има, стигат до състояние гадлут.

83) Преди всичко ще изясним, какво е това гадлут, преходът към който способства разпространението на новата светлина (А”Б -СА”Г) в десетте сфирот на света Некудим. Необходимо е да се отбележи, че степените кетер и Аба ве Има на света Некудим са били на ниво ВА”К, защото са имали авиют алеф. Но по-рано говорихме, че при спускането на Некудот де СА”Г (бина) под табур, те се смесили с бхина далет/гимел, НеХИ”М на Галгалта, което означава, че в масахът, който се повдигнал в пе де рош, има и решимо далет. Следователно, след такъв зивуг в рош де СА”Г, там трябва да възникнат десетте сфирот на света Некудим на ниво кетер, със светлина йехида, а не на степен ВА”К де бина, както се случило всъщност.

Работата е в това, че при включване на бхина далет в бина на никвей ейнаим, самата бхина далет не участва в зивуга, тя сякаш се анулира по отношение на бина, освен това, зивугът се е случил не в пе де СА”Г, а се е повдигнал нагоре - в никвей ейнаим, там, където се е извършил Ц”Б на бет де итлабшут и алеф де авиют, което се явява същността на масаха на бина. От този зивуг са произлезли две степени: едната ВА”К де бина (бет де итлабшут), а втората завършения ВА”К (алеф де авиют, ниво З”А).

84) Сега, след като ЗО”Н на света А”К, които се намират под табур, с помощта на издигането на МА”Н, предизвикали нова светлина от А”Б-СА”Г, тази светлина осветила рош на света Некудим, анулирала при това Ц”Б заради отсъствието на каквато и да било връзка на парцуф А”Б с Ц”Б (неговия произход е свързан с Ц”А), а бхина далет де А”К под табур, която се повдигнала в никвей ейнаим след Ц”Б, сега отново се спуснала в пе де рош, както е било при Ц”А.

Затова съсъдите АХА”П в рош де СА”Г, които заради Ц”Б се спуснали със своето ниво под екрана, сега отново се повдигнали нагоре и заели своето предишно положение под съсъдите Г”Е, а мястото на зивуга се спуснало с никвей ейнаим в пе де рош, бхина далет. Когато бхина далет попаднала на своето предишно място, това довело до появяване на парцуф с ниво кетер и светлина йехида. По такъв начин с помощта на новата светлина, парцуфът печели още три вида светлина хохма: нешама, хая и йехида и съсъдите бина и ЗО”Н, отсъстващи от него в състояние катнут.

85) Изяснихме какво означават катнут и гадлут на света Некудим, когато Ц”Б издигнал малхут в никвей ейнаим и я скрил там, способствал за появяването на света Некудим в катнут, тоест в стадий, притежаващ съсъди кетер, хохма и ГА”Р де бина и светлина нефеш-руах, когато отсъстват съсъди ЗА”Т де бина и ЗО”Н, и светлините нешама, хая и йехида. А след това, с идването на новата светлина А”Б-СА”Г от света А”К в света Некудим, се възвърнало състоянието Ц”А, в резултат от което съсъдите ЗА”Т де бина и ЗО”Н в рош, се присъединили към висшестоящите съсъди, а екранът се спуснал от никвей ейнаим в пе.

Тогава бил извършен зивуг на бхина далет, тя се върнала на своето място (тоест в пе де рош), което довело до възникването на десетте сфирот с ниво кетер. От този момент Ц”Б и катнут се определят като издигане на малхут в никвей ейнаим и падане на АХА”П надолу. А гадлут се характеризира с идването на светлината А”Б-СА”Г, спускането на малхут на нейното предишно място, както при Ц”А и издигането на АХА”П нагоре.

Както вече споменахме по-горе, Г”Е и АХА”П са имената на десетте сфирот КаХаБ ЗО”Н де рош. Десетте сфирот де гуф се наричат съответно ХаГа”Т НеХИ”М, които се делят на Г”Е (хесед, гвура и горната третина на тиферет до хазе) и АХА”П (долните две трети от тиферет и НеХИ”М).

Помни също, че Г”Е (ХаГа”Т до хазе, гърдите), се нарича също и паним (лице, предна част). А АХА”П (две трети от тиферет и НеХИ”М) се наричат ахораим (задна част). Трябва още да се помни за разделянето на степените след Ц”Б, когато на всяка степен останали само Г”Е, а АХА”П от тази степен паднали в Г”Е на по-ниската степен, чиито АХА”П на свой ред паднали в Г”Е на по-долната степен.

Некудот: холам, шурук, хирик

86) Знай, че некудот (точките) се делят на три вида: рош, тох и соф. Горните некудот, които стоят над буквите във вид на точка, се наричат рош или холам.Средните некудот, които се намират вътре в буквите, от типа на вав с точка, се наричат тох или шурук. Долните некудот, разположени под буквите, се наричат соф или хирик.

87) Буквите са съсъди, т.е. сфирот де гуф. Десетте сфирот на рош се наричат само корени на съсъдите, но не са самите съсъди. Некудот са светлини, които дават живот на тези съсъди. Затова ор хохма се нарича светлина на живота (ор хая). Това е нова светлина А”Б-СА”Г, която преминава през ЗО”Н на света А”К, осветява съсъдите в света Некудим, подпомагайки спускането на малхут от никвей ейнаим в пе на всяка степен и по този начин връща АХА”П; в резултат на това всички светлини заемат местата си. Тази светлина връща келим от състоянието Ц”Б в състояние Ц”А, от катнут в гадлут. По този начин светлината в А”Б-СА”Г дава живот и възбужда съсъдите, обличайки се в тях.

88) Вече знаем, че ЗО”Н на света А”К е осветил с нова светлина десетте сфирот на света Некудим по два начина: през табур тя е осветила кетер на света Некудим, а през йесод е осветила Аба ве Има на света Некудим. И знай, че светлината идваща през табур, се нарича холам и свети над буквите изключително в кетер, т.е. в същността си тя представлява нивото захар (активното мъжко начало) или итлабшут, и не може да се разпространи в съсъдите на гуф, които се наричат букви.

И затова се смята, че тя свети само отгоре над буквите, но не влиза в самите букви. Светлината идваща през йесод се нарича шурук, вав с точка, което означава, че тя се намира вътре в буквата и попада в Аба ве Има, които се явяват женското начало на рош в света Некудим. Тази светлина се разпространява и в гуф, т.е. ЗА”Т на света Некудим, които се наричат букви. По такъв начин, некудот шурук се намират вътре в буквите.

89) И така, изяснихме смисъла на точките холам и шурук. Светенето на новата светлина през табур, което спуска екрана от никвей ейнаим де рош на кетер в неговия пе и връща АХА”П на кетер на неговата степен, се нарича некудот холам, която свети над буквите. А светенето на новата светлина, идваща през йесод, спуска екрана от никвей ейнаим на Аба ве Има в пе и връща техния АХА”П на мястото му. Тази светлина свети вътре в буквите и се нарича шурук. И тези мохин (светлината ГА”Р) преминават също в ЗА”Т на света Некудим, които се наричат букви, т.е. съсъди, приемащи тази светлина.

90) Хирик е нова светлина, която ЗА”Т получават непосредствено от Аба ве Има и която спуска малхут от хазе в мястото на сиюм на света А”К, благодарение на което АХА”П де ЗО”Н се връщат от позицията им под парса на своето място. Тези АХА”П де ЗО”Н са създали световете БЕ”А под парса и затова сега, след идването на светлината хирик, световете БЕ”А един вид трябва да станат същите, като света Ацилут.

Само че ЗО”Н на света Некудим не са успели да спуснат малхут от хазе надолу и напълно да анулират Ц”Б и парса, като по този начин променят мястото на световете БЕ”А. Веднага след като светлината навлязла в БЕ”А, всички съсъди на ЗА”Т са се разделили, защото там продължил да действа законът, ограничаващ малхут, разположена в хазе. Светлината веднага излязла от съсъдите, те се разделили, умрели и паднали в БЕ”А. Разделили се също и съсъдите де паним, които макар и да се намирали над парса, пожелали да сформират един парцуф с АХА”П.

91) Виждаме, че светът Некудим все още не е бил готов да получава светлината, съответстваща на точката хирик, и поради това е способствала за разбиването на келим. Това се е случило, защото тя е искала да влезе вътре в буквите, т.е. в съсъдите тиферет, нецах, ход, йесод и малхут, разположени под парса, в световете БЕ”А. След това, в света на Поправянето (света Ацилут) точката хирик получила поправяне и способността да свети под буквите.

Когато ЗА”Т на света Некудим получили светлината гадлут от Аба ве Има, който трябвало да спусне малхут от хазе в сиюм на света А”К и да съедини съсъдите АХА”П с Г”Е на света Некудим, тогава светлината започнала да се разпространява под парса, което довело до разбиването на съсъдите. За да не се случи подобно нещо отново, в света Ацилут поправената некудот хирик издига тиферет, нецах, ход, йесод и малхут от мястото им под парса (световете БЕ”А) в света Ацилут над парса, и се разполага под тях, т.е. на мястото на парса. По такъв начин изяснихме, какво представляват трите точки: холам, шурук, хирик.

Издигане МА”Н на ЗА”Т де Некудим към Аба ве Има
и образуването на сфира Даат

92) Вече обяснихме, че в резултат от издигането на малхут в никвей ейнаим, предизвикано от Ц”Б и възникването на света Некудим в състояние катнут, всяка степен се разделила на две части: Г”Е, които си остават на своите степени и за това се наричат келим де паним, и АХА”П, които от своята степен падат на нисшестояща и затова се наричат келим де ахораим. По такъв начин сега всяка степен се състои от вътрешни и външни части. АХА”П от кетер на света Некудим се намират вътре в Г”Е на Аба ве Има. АХА”П на Аба ве Има паднали вътре в Г”Е на ЗО”Н от света Некудим.

93) И оттук следва, че когато пристигне новата светлина А”Б-СА”Г на някаква степен, тя спуска малхут на предишното и място в пе де рош и привежда света Некудим в състоянието гадлут. Освен това, към дадената степен се връщат нейните АХА”П, допълващи я до 10-те сфирот-съсъди и сфирот-светлини. Заедно с издигането на АХА”П се издигат и Г”Е на по-ниската степен, в която преди са били спуснати АХА”П на по-Висшата степен и които са били тясно свързани с нея. Така е, защото в духовните светове нищо не изчезва. Ако по-нисшата степен е била свързана с АХА”П на по-Висшата по време на катнут, то тя не се отделя от тях и по време на гадлут. Т.е. по време на подема на АХА”П, по-нисшата степен, издигайки се заедно с по-Висшата, придобива нейните свойства.

94) Когато Аба ве Има получават светлината А”Б-СА”Г, то тяхната малхут, естествено, също се спуска в пе де рош, а техните АХА”П се издигат от по-нисшата степен ЗО”Н, издигайки заедно със себе си и Г”Е де ЗО”Н на степента Аба ве Има, образувайки с нея единно цяло, което и дава възможност също да получи светлината от тази степен. Издигането на ЗО”Н в Аба ве Има се нарича издигане на МА”Н.

95) Издигането на ЗО”Н в бина, т.е. издигането на МА”Н, връща бина лице в лице с хохма, а както е известно всеки ЗА”Т (седемте долни сфирот) са ЗО”Н, затова, когато ЗА”Т се издигнали заедно с АХА”П на степен АВ”И, те се превърнали в МА”Н по отношение на 10-те сфирот на АВ”И, след това бина се връща в състояние лице в лице с хохма на АВ”И и предава светенето на светлината хохма на ЗО”Н, който се явява ЗА”Т на света Некудим.

96) Само че издигането на ЗО”Н в Аба ве Има не означава, че те са изчезнали от предишното си място, защото в духовното нищо не изчезва, и всяко изменение на мястото в духовното не води до изчезване на дадения обект от неговото първоначално място, както се случва в нашия свят. В духовното се говори изключително за едно малко допълнение: местим се на ново място и в същото време си оставаме на предишното. Това се отнася и до ЗО”Н, които едновременно с издигането си в Аба ве Има остават и на предишното място.

97) Освен това трябва да се разбере, че ЗО”Н, които се издигат в Аба ве Има заедно с техните АХА”П (издигане на МА”Н), там получават ор хохма от зивуга между Аба ве Има, а след това се спускат на мястото си, не изчезват от степента Аба ве Има, защото подобно изчезване ще предизвика след себе си прекратяване на зивуга между Аба ве Има, а следователно и обръщане на Аба ве Има ахор бе ахор, един към друг, което ще доведе до изчезване разпространението на ор хохма в ЗО”Н надолу, тъй като на бина по природа не и е необходима светлината хохма, а само светлината хасадим. Светлината хохма и е необходима само за предаването и на З”А, в отговор на неговата молба. Ако молбата се прекрати, то се прекратява и постъпването на светлината хохма. Само издигането на молба МА”Н де ЗО”Н към Аба ве Има ги връща към зивуг лице в лице и предаване на светлината хохма надолу към З”А. Затова ЗО”Н са принудени винаги да бъдат на върха, постоянно да възобновяват молбата за предаване на светлината хохма. И така, вече казахме, че всяко изменение на мястото в духовното е само едно малко допълнение към предходното състояние. Следователно ЗО”Н се намират едновременно и горе, и долу. И именно Г”Е де ЗО”Н, намиращи се горе, предават светлината в Г”Е де ЗО”Н намиращи се на мястото си.

98-99) Сега можем да разберем, какво е сфира даат, която се е появила в света Некудим. Както вече беше казано, във всички парцуфим на света А”К не е съществувало такова понятие, там е имало само 10 сфирот КаХа”Б ЗО”Н и издигане на екрана в пе де рош, но не е съществувало понятието издигане на МА”Н. Сфира даат възниква в резултат на издигането на МА”Н де ЗО”Н към Аба ве Има и неговото постоянно присъствие там. Започвайки от света Некудим и надолу, вече се говори за сфира даат, и сфирот вече се наричат ХаБа”Д ЗО”Н. Сфира даат освен това се нарича хей (5) хасадим и хей (5) гвурот, защото З”А, оставайки там, е хей (5) хасадим и нуква – хей (5)гвурот.

100) И не е необходимо да мислим, че съществуват не 10, а 9 или 11 сфирот. Тъй като в света Некудим се появява сфира даат, струва ни се, че тя допълва 10-те сфирот до 11. Но не е така. Тя не е допълнение към 10-те сфирот, защото в действителност се явява ЗО”Н, които са издигнали МА”Н към Аба ве Има и са останали там. Просто има две разновидности на ЗО”Н: едните се намират долу, на мястото си и получават светлина хохма, вторите се намират горе, в Аба ве Има, с постоянната молба за получаване на тази светлина, и затова те са допълнение към 10-те сфирот.

Разбиването на съсъдите и тяхното падане в световете БЕ”А

101) Сфира даат се явява Г”Е де ЗО”Н на света Некудим, които се издигнали в Аба ве Има в резултат на това, че Аба ве Има са получили светлината А”Б-СА”Г от ЗО”Н на света А”К, който се нарича шурук. Тогава малхут се спуска от никвей ейнаим в пе и по този начин издига АХА”П на Аба ве Има, които са паднали в Г”Е де ЗО”Н на света Некудим. А заедно с тях се издигат и съсъдите Г”Е де ЗА”Т на света Некудим и там образуват бхина МА”Н, което обръща сфирот Аба ве Има лице в лице (паним бе паним). Зивуг де акаа, който е бил извършен в бхина далет на екрана, довел до появата на пълните 10 сфирот от ниво кетер и със светлина йехида. ЗА”Т на света Некудим, които се намират горе, в Аба ве Има (МА”Н, сфира даат), получават от рош на Аба ве Има огромна светлина отдолу нагоре, тъй като Аба ве Има е рош де Некудим, където е бил извършен зивуг, издигнал десетте сфирот отдолу нагоре. След това тази светлина се разпространява в гуф на ЗО”Н отгоре надолу, и по такъв начин възникват рош и гуф на света Некудим, в състояние гадлут. Това разпространение на светлината се нарича таамим.

102) В света Некудим също се различават четири стадия: таамим, некудот, тагин и отиет, защото силите, които се проявяват отгоре, трябва да намерят своето отражение и долу, но с допълнителна информация за горните сили. Същността на разпространение на всеки парцуф отгоре надолу се нарича таамим.

След това в резултат на битуш ор макиф в екрана се извършва отслабване на екрана от авиют и неговото постепенно издигане нагоре, в пе де рош, където се извършва окончателно сливане с екрана, намиращ се на това място. Но така, както Висшата светлина никога не спира да се разпространява, то при всяка степен на отслабване на екрана се извършва зивуг между него и светлината.

При прехода от авиют далет на гимел възниква степента хохма, при прехода към авиют бет се ражда степента бина, на авиют алеф се появява степента З”А, на авиют шореш възниква степента малхут. Всички степени, които възникват по време на зивуга, извършван при отслабването на екрана, се наричат некудот.

Решимот, които остават от светлината след нейното напускане, се наричат тагин. Съсъдите, които остават след излизането на светлината от тях, се наричат отиет. Казано по друг начин, какво е отиет – това са решимот, които остават на ниво некудот. Когато масах де гуф окончателно се освободи от своя авиют и се съедини с масах де рош в пе с помощта на зивуг, то тогава възниква парцуф.

103) Подобно на света А”К, в света Некудим също се образуват два парцуфа – А”Б и СА”Г, един под друг, и във всеки от тях съществуват техни таамим, некудот, тагин и отиет. Цялата разлика е само в това, че отслабването на масаха се случило не в резултат от ударното съприкосновение на ор макиф с екрана, както се е случило в света А”К, а в резултат на появяването на категорията съд (дин), ограничаваща малхут, която се намира в парса и следи за изпълнението на Ц”Б. Затова съсъдите не остават празни след излизането на светлината, както се е случило в Галгалта, А”Б и СА”Г, а се разбиват, умират и падат в световете БЕ”А.

104) Първият парцуф таамим в света Некудим възникнал от ниво кетер, неговият рош се намира в Аба ве Има, а гуф се разпространява надолу. Такъв парцуф не се нарича А”Б, а мелех а-даат, който съдържа в себе си всичко, което трябва да се намира в ЗА”Т на света Некудим, т.е., включва в себе си всички техни съсъди.

105) И знай, че всичко съществуващо в 10-те сфирот де рош също се проявява при разпространението отгоре надолу в гуф, в цялото количество и качество. Затова също като в рош се спуснала малхут от никвей ейнаим в пе и нейните Г”Е се съединили със своите АХА”П и в тях се разпространила светлината, също и при разпространението на светлината отгоре надолу, светлината достигнала до съсъдите де ахораим, т.е. тиферет, нецах, ход, йесод и малхут, които се намират под парса.

Но тъй като силата на малхут, намираща се в парса влияе на тези съсъди, то при срещата на светлината мелех а-даат с тази сила, светлината веднага излязла от съсъдите и се издигнала към своя корен, а всички съсъди от предната и задната част (паним и ахораим) на мелех а-даат се разбили, умрели и паднали в БЕ”А, тъй като излизането на светлината от съсъда е подобно на напускането на живота от биологичното тяло, и затова се нарича смърт. След падането и смъртта на съсъдите, от екрана изчезва авиют далет и остава авиют гимел.

106) И така, както в резултат от разбиването на съсъдите изчезва авиют на бхина далет от екран де гуф, така изчезва авиют далет в малхут, която прави зивуг в рош на Аба ве Има, тъй като авиют на рош и гуф са едни, но първият зивуг (в рош) е извършен само в потенциал, а вторият (в гуф) – фактически.

Затова изчезва зивуг на степен кетер също и в главата. А АХА”П, които допълвали степен кетер, се върнали и паднали с една степен по-ниско, т.е. в седемте нисши сфирот. Това нещо се нарича анулиране на АХА”П на степен кетер в парцуф Аба ве Има. По такъв начин цялата степен таамим де Некудим – както рош, така и гуф, изчезнала.

107) Висшата светлина не спира да свети и отново прави зивуг на авиют де бхина гимел, която останала в масах де рош, в Аба ве Има. В резултат на този зивуг възниква парцуф, притежаващ 10 сфирот с ниво хохма, а гуф отгоре надолу възниква от ниво хесед и се нарича втори мелех на света Некудим. Така, както и първият парцуф мелех а-даат, вторият се разпространява в БЕ”А, разбива се и умира. Авиют гимел изчезва от масах де гуф и де рош. А също така и АХА”П, които допълнили парцуфа до нивото хохма, се разбили и паднали на по-ниска степен.

След това се извършва зивуг на авиют с ниво бет, който останал в масаха, на него излизат 10 сфирот с ниво бет и гуф отгоре надолу в сфира гвура, който се нарича трети мелех на света Некудим, който от своя страна се разпространил до БЕ”А, разбил се и умрял. Авиют бет в рош и гуф изчезва и зивуга на ниво бина се прекратява, също така и в главата. А АХА”П на бина де рош падат на по-ниската степен, в седемте нисши сфирот.

Следващият зивуг се извършва на авиют алеф, на него излизат 10 сфирот с ниво З”А, а гуф се разпространява на горната трета де тиферет. Той също престава да съществува, светлината излиза от него, бхина алеф изчезва от гуф и рош, а АХА”П де З”А падат на по-ниската степен в ЗА”Т.

108) И след анулирането на последния зивуг на алеф де авиют, всички АХА”П де Аба ве Има прекратяват спускането си. Така при разбиването на мелех а-даат в Аба ве Има изчезнали АХА”П с ниво кетер. А когато се разбили съсъдите на мелех а-хесед в Аба ве Има, изчезнали АХА”П, отнасящи се към бхина хохма. При разбиването на съсъдите мелех а-гвура, изчезнали АХА”П с ниво бина. При изчезването на мелех от горната трета на тиферет, се анулирали АХА”П с ниво З”А.

По такъв начин било анулирано цялото ниво гадлут в Аба ве Има, останали само съсъдите Г”Е де катнут с авиют шореш в екрана. След това екран де гуф напълно се освобождава от авиюта, сравнява се по свойства с екрана в рош и се включва в зивуг де акаа де рош. В него се обновяват всички решимот, освен последните бхинот. В резултат на това обновяване (зивуг), възниква нова степен наречена ИШСУ”Т.

109) След изчезването на последната степен, авиют далет, останала бхина гимел, на която излезли 10 сфирот със степен хохма. Парцуфът започва от хазе на Аба ве Има по такъв начин, че сфирот от неговата глава идват от хазе и нагоре, и се наричат ИШСУ”Т, а от хазе и надолу, включително долните две трети от тиферет, се образуват 10 сфирот де гуф, и това е четвъртия парцуф – мелех на света Некудим.

Той също се разпространява до БЕ”А, разбива се и умира. А авиют де бхина гимел изчезва както в рош, така и в гуф. АХА”П на главата паднали на по-ниската степен в гуф. След това е направен зивуг на авиют де бхинат бет, в резултат на който възникнала степен бина. Гуф на новия парцуф се разпространил в съсъдите нецах и ход, и това е петият парцуф – мелех на света Некудим.

Той също се разпространил в БЕ”А, разбил се и умрял, изчезнала бхина бет, както в рош, така и в гуф, а АХА”П паднали на по-нисшата степен в местонахождението на тялото. Следващият зивуг се извършва на авиют алеф, на него излиза нивото З”А, неговият гуф се разпространил отгоре надолу на съсъда йесод, и това е шестия мелех на света Некудим, който стига до БЕ”А, разбива се и умира. Изчезва авиют алеф в гуф и рош, а АХА”П де рош падат на по-ниска степен, в гуф.

След това се извършва последният зивуг на авиют де шореш, който е останал в масах и тук възниква степента малхут на съсъда малхут. Това е седмият мелех на света Некудим, който, както и всички предходни мелахим, се разбива и умира. Изчезва последната степен с авиют де шореш в рош и гуф, и АХА”П де рош падат на по-ниската степен в своя гуф. Така се анулирали всички АХА”П де ИШСУ”Т и завършило разбиването на всичките седем нисши сфирот от света Некудим, т.е. всички 7 мелахим.

110) Изяснихме таамим и некудот, които излезли в два парцуфим: Аба ве Има и ИШСУ”Т от света Некудим, и се наричат А”Б и СА”Г.

В Аба ве Има възникнали 4 степени, една под друга: кетер, която се нарича „истаклут ейнаим аба ве има” (гледат се очи в очи), хохма се нарича „гуфа де аба”, бина носи названието „гуфа де има”, З”А се нарича „йесодот де аба ве има”. От тях произлизат 4 тела: мелех а-даат, мелех а-хесед, мелех гвура, и мелех на горната трета от тиферет до хазе. Гуфим на всички тези четири степени се разбили, както паним, така и ахораим, т.е. и Г”Е и АХА”П.

Но в рошим (главите) на тези четири степени от Аба ве Има, всички съсъди паним, т.е. Г”Е и никвей ейнаим (кетер, хохма и ГА”Р де бина) от всяка степен, които съществували във времето на катнут де Некудим, си останали по местата. И само келим де ахораим (т.е. АХА”П де рош, ЗА”Т де бина, З”А и малхут) на всяка степен, присъединили се към Г”Е по времето на гадлут, се анулирали в резултат от разбиването на съсъдите и паднали на по-ниската степен, т.е. там, където били по време на катнут.

111) На същия принцип в парцуф ИШСУ”Т възникнали 4 степени, една под друга. Първата степен има ниво хохма и се нарича „истаклут ейнаим де ИШСУ”Т”, след това степен с ниво бина, после З”А и малхут, от които се разпространили 4 тела: мелех на двете по-нисши трети от тиферет, мелех нецах-ход, мелех йесод и мелех малхут. Тези 4 гуфим се разбили, както паним, така и ахораим, но в главите на ИШСУ”Т останали келим де паним, а техните ахораим се анулирали в резултат от разбиването на съсъдите и паднали на по-нисшата степен. След разбиването на двата парцуфим, Аба ве Има и ИШСУ”Т, се появил още един парцуф: М”А на света Некудим. Но тъй като от него не се разпространил гуф, а само „тикуней келим”, то няма да му правим характеристика.

Светът на поправянето, роден от мецах на света А”К

112) Сега да разгледаме всички духовни светове, цялото духовно мироздание като едно цяло. Ще видим, че в Галгалта (парцуф Кетер на цялото мироздание) е имало зивуг на всички 5 решимот – далет/далет.

След това екранът се издига от малхут в З”А (хотем) на тази глава. На този екран се извършва зивуг на решимот далет/гимел, създаващ А”Б (парцуф Хохма на цялото мироздание). И така, сега екранът стои в З”А на общата глава. След това екранът продължава да се издига. Този път той се изкачва от З”А в бина на общата глава и там се извършва зивуг на решимот гимел/бет, създаващ парцуф СА”Г (Бина на цялото мироздание).

Четвъртият парцуф от света А”К се нарича М”А, той възниква в резултат на зивуг де бхина алеф, неговите 10 сфирот имат ниво З”А, и той се облича на Галгалта от табур и надолу, там където са се разпространили Некудот де СА”Г. Парцуф М”А има вътрешна част, която се нарича М”А и БО”Н от света А”К и външна част – светът Некудим, която се облича върху вътрешната. На това място се е извършило съединението на малхут с бина, т.е. Ц”Б, катнут, гадлут, издигане на МА”Н, появата на сфира даат, която способства зивуга на хохма и бина паним бе паним, разбиването на келим – всичко това е станало в четвъртия парцуф, парцуф М”А или света Некудим.

113) Петте нива на авиют, които съществуват в екрана, се назовават по имената на сфирот в главата: Галгалта ве Ейнаим и АХА”П. На авиют де бхина далет, която се нарича пе, излязъл първият парцуф от света А”К, а на авиют де бхина гимел, наречен хотем, излязъл парцуф А”Б де А”К, на авиют де бхина бет, наречен озен, излязъл СА”Г, авиют де бхина алеф се нарича никвей ейнаим и на нея излязъл парцуф М”А и света Некудим, а на авиют де бхина шореш или мецах, излязъл М”А Хадаш, или светът на Поправянето, или още светът Ацилут. Ацилут носи названието си не по авиют, за разлика от останалите парцуфим, а по итлабшут алеф, който има огромно значение в света Ацилут. Затова Ацилут се нарича не БО”Н, а М”А Хадаш.

114) Трябва да се разбере, защо първите три степени на света А”К се наричат парцуфим, а не светове и защо четвъртата степен на света А”К, се нарича свят Некудим, а петата степен се нарича свят Ацилут.

115) Трябва да се знае, в какво се заключава разликата между парцуфим и световете. Парцуф се нарича коя да е степен, състояща се от 10 сфирот, възникващи в резултат от зивуг с екрана на гуф на висшия парцуф, след отслабването на екрана и неговото съединяване с масаха в пе де рош на по-висшия, когато след неговото излизане от главата на по-висшия, той сам се разпространява в рош, тох и соф, и в него съществуват 5 степени една под друга, които се наричат таамим и некудот. Но названието си той получава само по името на таамим в него.

Съгласно този принцип са възникнали трите първи парцуфим в света А”К: Галгалта, А”Б и СА”Г, и са получили названията си според своите таамим: кетер, хохма и бина. Що се касае до световете, то всеки следващ от тях съдържа в себе си всичко, което е съществувало в предходния, подобно на поставянето на печат върху лист хартия.

116) Както вече беше казано, парцуфим от света А”К: Галгалта, А”Б и СА”Г се назовават като един свят А”К, те са възникнали съгласно Ц”А. Само че четвъртият парцуф, в който е бил извършен Ц”Б, се нарича свят, защото Некудот де СА”Г, по време на спускането им под табур, получили допълнителни решимот далет/гимел.

А по време на гадлут, бхина далет се върнала на мястото си в пе де рош, там излязла степен кетер, приличаща на първия парцуф от света А”К. След това той се разпространил в рош, тох, соф, таамим и некудот. След това възниква парцуф бет с ниво хохма, който се нарича ИШСУ”Т и който прилича на парцуф А”Б от света А”К. А след това възниква третият парцуф от света Некудим. Всичките три парцуфим стоят един под друг, във всеки от тях има таамим и некудот и всичко друго, което съществува в трите парцуфим от света А”К.

Затова светът Некудим се счита като един вид отпечатък, копие на света А”К и носи самостоятелното име „свят”. Но по-правилно ще бъде да наречем трите парцуфим от света Некудим не Галгалта, А”Б и СА”Г, а А”Б, СА”Г и М”А, защото Некудот де СА”Г са получили от НеХ”И де Галгалта само далет/гимел, а не далет/далет, която съществува само в Галгалта, преди изгонването на светлината. Затова първият парцуф от света Некудим (а светът Некудим пренесъл тези решимот от Некудот де СА”Г и след това ги предал по-нататък, в света Ацилут) съответства на А”Б (решимот далет/гимел, а не далет/далет).

117) Изяснихме, че светът Некудим се явява отпечатък на света А”К. По такъв принцип се образувал петият парцуф от света А”К, новият М”А, който се смята за пълно копие на света Некудим в смисъл, че всички бхинот, които били използвани в света Некудим след разбиването и анулирането там, се възстановили и обновили в М”А Хадаш.

Този свят също се нарича самостоятелен свят и носи названието „свят Ацилут”. Той изцяло се намира между парса, образувала се след Ц”Б и табур, и се нарича още свят на Поправянето. След разбиването и изчезването на света Некудим, светът Ацилут се образувал от тези разбити бхинот и по този начин светът Некудим получава поправяне с помощта на М”А Хадаш, където се събират и връщат в ГА”Р всички АХА”П, които паднали в БЕ”А и умрели, сега те се връщат и се издигат в Ацилут с помощта на М”А Хадаш.

118) Всеки по-нисш парцуф се връща и напълва съсъда на по-висшия, след изтласкването на светлината от него. Когато светлината напуснала тялото на първия парцуф от А”К заради отслабването на екрана, то екранът получил нов зивуг на ниво А”Б, а след това се върнал и напълнил празните съсъди в тялото на по-висшия парцуф.

След излизането на светлината от тялото на парцуф А”Б в резултат от отслабването на екрана, екранът получил нов зивуг на ниво СА”Г, който се върнал и запълнил празните съсъди на парцуф А”Б. А след изтласкването на светлината от СА”Г, в резултат от отслабването на екрана, се извършва нов зивуг на ниво М”А, който излязъл от никвей ейнаим и запълнил празните съсъди СА”Г.

Аналогично на това, след изтласкването на светлината от света Некудим, поради анулирането на ахораим и разбиването на съсъдите, масахът получил нов зивуг на ниво М”А, който излязъл от мецах на парцуф СА”Г де А”К и запълнил празните съсъди на света Некудим, които се разбили и анулирали.

119) Но има голяма разлика в М”А Хадаш, който се нарича свят Ацилут, защото той се явява парцуф, следващ света Некудим, който се оказал влияещ и поправящ всички негови съсъди, когато в същото време в предходните парцуфим, всеки по-нисш не може да влияе на съсъдите в гуф на по-висшия, макар и да ги напълвал на своята степен.

И това изменение в М”А се случило, защото в света Некудим силата на малхут, ограничаваща навлизането на светлината, се смесила в АХА”П де ЗА”Т, което довело до загуба на екрана, изчезване на светлината, разбиване на съсъдите, тяхната смърт и падането им в БЕ”А. В предишните парцуфим не е имало никакво повреждане на съсъдите по време на изтласкването на светлината, което било свързано изключително с отслабването на екрана и издигането му в рош на парцуфа.

Само че тук, в света Некудим, съсъдите се повредили и сега тяхното съществуване зависи само от света Ацилут, който има силата да ги поправи и издигне нагоре. Затова светът Ацилут се смята за нов и се оценява като влияещ, даващ (захар) по отношение на съсъдите от света Некудим, които се явяват като некева по отношение на него, а следователно и променят названието си от Некудим, който е също М”А по авиют, на БО”Н, т.е. стават по-нисши по отношение на М”А Хадаш. 

Петте парцуфим в света Ацилут. М”А и БО”Н във всеки парцуф

120) И така, М”А Хадаш се превърнал в самостоятелен свят, също както и света Некудим.

Светенето на ЗО”Н де А”К през табур и йесод в ГА”Р от света Некудим, върнало малхут от бина на място и от никвей ейнаим в пе. Така възникнали всички степени на света Некудим в гадлут, но след това, както знаем се анулирали, разбили се, а светлината излязла от тях. Ц”Б се върнал на място, бхина далет се съединила с масаха.

121) И затова в М”А Хадаш, който излязъл от нецах, също управляват две сили: катнут и гадлут, както и в света Некудим, т.е. първоначално катнут на итлабшут алеф – З”А, което се нарича ХаГа”Т, и малхут де авиют, наречена НеХ”И, поради това, че в нея се появили „три линии”, дясната линия – нецах, лявата – ход и средната – йесод, но доколкото в бхина алеф има само бхинат итлабшут без авиют, дотолкова в нея отсъстват келим, затова степента ХаГа”Т, която няма свои келим използва келим на НеХ”И. Такъв парцуф се нарича убар (зародиш). След това той расте до алеф де авиют и се нарича катан, а когато израсне до гимел де авиют, ще получи гадлут.

122) След раждането на парцуфа в катнут, той издига МА”Н за втори път в рош де СА”Г и се нарича ибур бет (второ раждане). Там получава мохин, т.е. светлина А”Б-СА”Г от света А”К и тогава бхина далет се спуска от никвей ейнаим на своето място в пе де рош, там се извършва зивуг на бхинат далет и се появяват 10-те сфирот на степен кетер. Съсъдите АХА”П се издигат на мястото си в рош. По такъв начин парцуфът се допълва до 10 сфирот – съсъди и светлина. Такава светлина се нарича мохин де гадлут на парцуфа. Така получихме първия парцуф от света Ацилут, който се нарича парцуф кетер или още Атик де Ацилут.

123) Ти вече знаеш, че след разбиването на съсъдите всички АХА”П отново паднали от своята степен на нисшестоящата. АХА”П на кетер де Некудим сега се намира на степен Г”Е де хохма. АХА”П на степен Хохма – на ниво Г”Е де бина и т.н. А сега по време на ибур бет, т.е. гадлут на парцуф Атик, неговите АХА”П се издигнали заедно с Г”Е на степен хохма и се поправили заедно. Г”Е де хохма получила бхинат на ибур алеф.

124) След като Г”Е де хохма преминали състоянието ибур и еника (ибур алеф, катнут), хохма преминала в състояние ибур бет за получаване на мохин де гадлут, а след това бхина гимел се спуснала в пе де рош и в резултат от зивуга, в нея възникнали всичките 10 сфирот с ниво хохма, нейните АХА”П се издигнали и допълнили тази степен. Така се появил гадлут на втория парцуф от света Ацилут, който се нарича Арих Анпин.

125) Заедно с АХА”П де Арих Анпин се издигнали също и съсъдите Г”Е от бина и получили там ибур алеф и еника. След това се повдигнали в рош на Арих Анпин за ибур бет, издигнали своите АХА”П и получили мохин де гадлут. При това парцуф бина започнал да използва всичките си 10 сфирот – както съсъдите, така и светлините. Този трети парцуф от света Ацилут се нарича Аба ве Има и ИШСУ”Т, където Аба ве Има е ГА”Р де бина, а ИШСУ”Т – ЗА”Т де бина.

126) Заедно с АХА”П де Аба ве Има ве ИШСУ”Т се издигнали също и Г”Е де ЗО”Н и там получили ибур алеф и еника. По този начин се допълнил парцуф ЗО”Н до ниво ВА”К де З”А и некуда де нуква. Така се появили всичките 5 парцуфим от света М”А Хадаш или света Ацилут в своето минимално състояние, по-малък от което не може да стане: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и ЗО”Н.

Парцуф Атик излязъл на степен кетер, Арих Анпин – на степен хохма, Аба ве Има се измерва с ниво бина и ЗО”Н – ниво ВА”К и некуда, т.е. З”А и малхут. И при тези 5 степени вече не може да има никакво смаляване. Никакви действия на нисшите не могат да продължат до парцуфим Атик, Арих Анпин и Аба ве Има и затова не са в състояние да ги покварят. А що се касае до З”А и нуква, то действията на нисшите, тоест душите, могат да засягат само техните АХА”П, но не и Г”Е, когато те достигат състоянието гадлут.

127) Парцуфим се „обличат” един върху друг в следния ред: въпреки че се появил от рош де СА”Г на света А”К, парцуф Атик де Ацилут все пак не може да облече СА”Г от пе и надолу над табур, а само под табур, защото над него действа силата Ц”А.

Известно е също така, че парцуф Атик (другото му название е Акудим), по своята същност представлява първия рош в света Ацилут, където още не властва силата Ц”Б, затова той по принцип може да се облече на А”К над табур. Само че Ц”Б вече влиза в сила в пе де рош де Атик, по отношение на следващите го парцуфим от света Ацилут. Ето защо парцуф Атик се облича на А”К само под табур.

Степента Атик започва от табур на света А”К и завършва на нивото на сиюм от света А”К, тоест по-високо от точката на нашия свят. Това се отнася за самия парцуф Атик. Що се касае до връзките му с останалите парцуфим от света Ацилут, счита се, че той също е подвластен на Ц”Б и от тази гледна точка неговите крака завършват над парса де Ацилут – новият сиюм на Ц”Б.

128) Вторият парцуф от света Ацилут се нарича Арих Анпин. Той се образува от пе де рош на парцуф Атик и се облича на седемте нисши сфирот на Атик, които завършват над парса де Ацилут. Третият парцуф от света Ацилут, наречен Абе ве Има, произлиза от пе де рош на Арих Анпин и завършва до табур на Арих Анпин. ЗО”Н, четвъртият и петият парцуфим от света Ацилут, започват от табур де Арих Анпин и завършват на нивото на сиюм от Арих Анпин, т.е. над парса де Ацилут.

129) И знай, че всяка степен от 5 парцуфим на М”А Хадаш според мярката на тяхното образуване, сортирала и след това присъединявала към себе си някаква част от съсъдите на света Некудим, която се превръщала за тази степен в нуква (тоест този, който моли да го напълнят със светлина). Така Атик, след неговото създаване, присъединил към себе си всички ГА”Р от света Некудим, които останали невредими след разбиването на съсъдите, тоест Г”Е, горните половини на всяка степен.

По такъв начин парцуф Атик присъединил към себе си само горните половини на кетер, хохма и бина (Аба ве Има), а също така и седемте кетера на седемте нисши сфирот. Всички присъединени към Атик части станали нуква спрямо него, която той е длъжен да напълни със светлина. Атик и присъединените към него части получили името М”А и БО”Н де Атик де Ацилут. М”А се нарича захар (мъжко начало) и даващия в Атик, а БО”Н – некева (женско начало) и получаващата в Атик, и по отношение един към друг се намират в паним (Атик де М”А – М”А де Атик) и ахораим (Атик де БО”Н – БО”Н де Атик).

130) Парцуфът Арих Анпин, който има ниво хохма, проверил и присъединил към себе си долната половина на кетер от света Некудим, тоест АХА”П на кетер, които по време на катнут се намирали на нисшата степен (хохма и бина, Аба ве Има) в света Некудим. Арих Анпин превърнал тези АХА”П в своя нуква. М”А (захар) на Арих Анпин е разположен отдясно, а неговата нуква, която се нарича БО”Н, стои отляво.

Парцуфът Атик не присъединил към себе си долната част (АХА”П) на кетер от света Некудим, защото той съответства на първата глава от света Некудим и неговото ниво е много високо. Затова той присъединил към себе си само ГА”Р на кетер и ГА”Р на Аба ве Има, тоест съсъдите, в които не е станало никакво опорочаване по време на разбиването, което не може да се каже за АХА”П на кетер, които паднали на по-нисша степен по време на катнут и се върнали на своята степен по време на гадлут, съединявайки се с кетер. Но по време на разбиването на съсъдите, АХА”П отново паднали и се анулирали. Затова АХА”П де кетер могат да присъединят към себе си само Арих Анпин, но не Атик.

131) Парцуф Аба ве Има де М”А Хадаш на ниво бина, отсортирал и присъединил към себе си долната половина на парцуф хохма-бина в света Некудим, тоест техните АХА”П, които по време на катнут били разположени на нисша степен – ЗА”Т от света Некудим, а след това по време на гадлут в света Некудим се издигнали и съединили с Г”Е де Аба ве Има.

Но по време на разбиването на съсъдите, тези АХА”П паднали в ЗА”Т от света Некудим и се анулирали. Аба ве Има де М”А Хадаш в качеството си на нуква, сега отсортирала именно тези разбити съсъди и те вече се наричат ЗА”Т де хохма, и шест нисши сфирот (вав тахтонот) де бина от страна на БО”Н. Защо 6 сфирот в БО”Н на бина, а не 7?

Защото степен хесед в бина останала заедно с ГА”Р де хохма и бина де БО”Н в парцуф Атик, а в долната половина на бина останали само 6-те нисши сфирот – от гвура до малхут. И по такъв начин, за захар де Аба ве Има се смята бина де М”А Хадаш, а ЗА”Т от хохма-бина де БО”Н се явяват нуква де Аба ве Има. ИШСУ”Т де М”А, тоест ЗА”Т де Аба ве Има присъединили към себе си малхут на хохма-бина де БО”Н.

132) Парцуф ЗО”Н де М”А Хадаш, имащ само сфирот З”А и сфирот кетер в малхут, отсортирал и присъединил към себе си в качеството на нуква Г”Е де ЗА”Т от света Некудим, разполагайки ги вляво, самият той по отношение на тях се намира вдясно. А ИШСУ”Т де М”А, явяващи се седемте по-нисши сфирот АВ”И, присъединили към себе си сфирот малхут на бхинот хохма и бина от парцуф БО”Н.

133) И така, изяснихме какво представляват М”А и БО”Н в петте парцуфим на света Ацилут, където 5-те степени де М”А Хадаш, тоест съсъдите на същинския свят Ацилут, отсортирали от старите съсъди, съществуващи в света Некудим, подходящи за себе си и ги поправили, като ги използвали в качеството им на нуква, наречена БО”Н.

По такъв начин М”А де Атик поправил горната половина на ГА”Р Некудим, а М”А де Арих Анпин и Аба ве Има отсортирали и поправили съсъдите от долната половина на ГА”Р Некудим, които се използвали във времето на гадлут на света Некудим, а след това се разбили, паднали и изчезнали. А М”А де ЗО”Н отсортирал и поправил съсъдите от Г”Е де ЗА”Т на света Некудим, които по време на гадлут също се разбили и анулирали заедно с техните АХА”П.

Неизменното състояние и подемите на световете БЕ”А в течение на 6000 години

134) Вече изяснихме по-горе, че преходът в състояние гадлут в света Некудим преминал през три етапа: 1) холам (точка над буквата), 2) шурук (точка в буквата) и 3) хирик (точка под буквата). Въз основа на това сега ще изясним двата вида допълване на десетте сфирот за получаване на мохин де гадлут.

Допълването до гадлут от първи вид се извършва в резултат от издигането на парцуфа по пътя на неговото включване в по-висшия, например, когато ЗО”Н де А”К предали в кетер от света Некудим нова светлина чрез табур и спуснали малхут от никвей ейнаим на кетер в неговата пе, това довело до издигане АХА”П на кетер от рош на Аба ве Има, което допълнило кетер до неговите десет сфирот.

Заедно с АХА”П от кетер се издигнали също Г”Е де Аба ве Има и се присъединили към десетте пълни сфирот на кетер, тъй като по-нисшия, издигащ се на нивото на по-горния, става същия като него. Затова се смята, че при издигането си АХА”П от кетер на Аба ве Има също получили АХА”П за допълване на десетте сфирот, посредством тяхното включване в кетер.

135) Вторият вид допълване на парцуфа до десет сфирот се заключава в това, че определената степен се допълва до своите десет сфирот със собствените си сили. Това се извършва тогава, когато новата светлина свети през йесод от света А”К, което се нарича некуда де шурук, точка в буквата.

Това светене било предназначено за Аба ве Има от света Некудим и с негова помощ малхут се спуснала от никвей ейнаим в пе де Аба ве Има и повдигнала своите АХА”П от Г”Е де ЗО”Н в рош де Аба ве Има, което допълнило съсъдите де Аба ве Има до 10 сфирот със свои собствени сили, тоест с помощта на своите АХА”П. В първия случай допълването до 10 сфирот било за сметка на връзките на Г”Е де Аба ве Има с АХА”П от кетер, запазили се и по време на техния подем и присъединяването на тези Г”Е към кетер. Във втория случай допълването се извършило с помощта на своите АХА”П и на своето място.

136) На този принцип съществуват също два метода за допълване до 10 сфирот в ЗА”Т от света Некудим. Първия: с помощта на светенето през шурук и издигането на АХА”П де Аба ве Има в Г”Е де Аба ве Има, с които едновременно се издигат също и Г”Е де ЗА”Т и там получават АХА”П де Аба ве Има за допълване на своите сфирот до 10. И тези АХА”П де Аба ве Има не са истинските АХА”П де ЗА”Т от света Некудим, и тяхното слабо светене е достатъчно, само за да допълни сфирот де ЗА”Т до 10 в местонахождението на Аба ве Има (т.е. с една степен по-високо), а не на своето място.

Вторият метод се заключава в това, че светлината от Аба ве Има влиза в ЗА”Т и той започва да спуска екрана си надолу – от хазе до сиюм на света А”К и да повдига своите тиферет-нецах-ход-йесод от БЕ”А за присъединяването им към своите Г”Е. И ако не беше разбиването на съсъдите, то те биха допълнили Г”Е де ЗА”Т до 10 сфирот със свои сили, т.е. с помощта на своите истински АХА”П. И тук би завършил целият процес за запълване със светлина на малхут от света на Безкрайността.

137) Както и в рошим, в четирите парцуфим (мелахим), които се появяват от рош на Аба ве Има (решимот далет/гимел) и се наричат даат, хесед, гвура, тиферет, а също и в четирите парцуфим (мелахим) – тиферет, нецах-ход, йесод и малхут, които произлизат от рош на ИШСУ”Т (решимот гимел/бет), сменяща Аба ве Има, също имат двата гореописани вида допълвания до десет сфирот. От една страна десетте сфирот на гуф се допълват за сметка на АХА”П от своите рошим, издигайки се при това нагоре, в месторазположението на рошим. От друга страна те се разпространили в БЕ”А, с желанието да се допълнят до десет сфирот по пътя на присъединяването на своите собствени АХА”П, тоест по втория метод. И това правило действа също и във всеки частен случай.

138) И знай, че петте парцуфим на Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и ЗО”Н имат минимално състояние и не могат да се спуснат под него. Атик има ниво кетер, Арих Анпин – ниво хохма, Аба ве Има – ниво бина, ниво ЗО”Н е равно на ниво З”А.

АХА”П, които се присъединили към тях по времето на гадлут, допълнили техните сфирот до десет според първия принцип, тоест през точката холам, която осветила кетер на Некудим, когато заедно с АХА”П от кетер се повдигнали Г”Е от Аба ве Има, получавайки същото светене като АХА”П от кетер. Въпреки че в рошим на Атик, Арих Анпин и Аба ве Има съществуват пълни десет сфирот, в своите тела те не получили светлините, съответстващи на ГА”Р и дори гуф на Атик имал ниво ВА”К, както и Арих Анпин, и Аба ве Има.

Известно е, че първоначално се поправя най-чистия парцуф, затова парцуфим преминали поправянето само според първия принцип, когато АХА”П се повдигнали към своите Г”Е, допълвайки ги до десет сфирот в рош, но все още не е имало разпространение на светлина от рош в гуф. Така Аба ве Има се издигнали в кетер и получили светлина АХА”П от кетер. Но тази светлина не им била достатъчна, за да осветят своите собствени АХА”П, които се намират долу. И тъй като телата на Атик, Арих Анпин и Аба ве Има имат само ниво ВА”К, то ЗО”Н от света Ацилут, които се явяват тяло на света Ацилут, притежават също нивото ВА”К.

139) В света А”К наблюдавахме друга картина. Там цялото количество светлина, което е било в главата, се разпространило в гуф. В света Ацилут светлината, която проникнала в главата, дори в нейното състояние на гадлут, не се разпространява в гуф. Затова светът Ацилут се определя като ВА”К (З”А) по отношение на света А”К и се нарича М”А Хадаш или М”А от петте парцуфим на света А”К, тоест ниво З”А, който представлява М”А без ГА”Р.

140) Рош на Атик от света Ацилут има ниво кетер и се определя като ВА”К (М”А) по отношение на парцуф Галгалта от света А”К, имайки само светлините руах и нефеш, без светлините нешама, хая и йехида от Галгалта. Рош на парцуф де Арих Анпин със светлината хохма съответства на ВА”К (М”А) де А”Б със светлините нефеш–руах и с отсъствие на светлините нешама, хая и йехида де хохма де А”Б.

Аба ве Има де Ацилут, в чиято глава има светлина бина, се определя като ВА”К на парцуф СА”Г, с отсъствието на светлините нешама, хая и йехида де бина де СА”Г. А парцуф ЗО”Н де Ацилут, който има в главата си ниво З”А и малхут, се приравнява като ВА”К относно парцуфим М”А и БО”Н де А”К, с отсъствието на светлините нешама, хая и йехида де М”А и БО”Н де А”К.

141) Душите, намиращи се в световете БЕ”А, издигат МА”Н, като по този начин предизвикват спускане на допълнителна светлина, което води до допълването на парцуфим до десет сфирот по втория метод, когато светлината преминава през НеХ”И от Галгалта в ЗО”Н от света Некудим (и света Ацилут) през точката шурук, когато Аба ве Има сами спускат своята малхут от никвей ейнаим в пе и издигат своите АХА”П. Г”Е де ЗО”Н, които са сляти с АХА”П де Аба ве Има, се издигат заедно с АХА”П в Аба ве Има и получават от тях допълване към своите десет сфирот.

И тогава цялото количество мохин (светлина), което се намира в Аба ве Има, влияе също на ЗО”Н, които се издигат заедно с АХА”П на Аба ве Има. Във връзка с това, че 5-те парцуфим от света Ацилут започват да получават допълване по втория метод, то в трите първи парцуфим има светлина ГА”Р в техните тела, а също в самите ЗО”Н, които се явяват общо тяло за света Ацилут.

Тогава се повдигат петте парцуфим от света Ацилут и се обличат върху петте парцуфим от света А”К, тъй като разпространението на ГА”Р в тялото на парцуфим от света Ацилут, ги приравнява съответно на петте парцуфим от света А”К така, че Атик се повдига и се облича върху парцуф кетер де А”К (Галгалта), Арих Анпин – върху А”Б от света А”К, Аба ве Има се обличат върху СА”Г де А”К, а ЗО”Н съответно се обличат върху М”А и БО”Н от света А”К.

Такова обличане на парцуфим от света Ацилут върху съответстващите им парцуфим от А”К означава получаването за всеки от тях на светлините нешама, хая и йехида на нивото на света А”К.

142) ЗО”Н от света Ацилут получават светлина по първия принцип, тоест извършва се „АХА”П де алия”. Тези АХА”П все още не са окончателни, светлината, която те получават е едва слабо светене, получавано през АВ”И, в присъствието на ЗО”Н на тяхната степен, но на тази собствена степен в тях отсъстват АХА”П, затова светлината, която ЗО”Н получават по време на 6 000 години, се нарича мохин де алия, тъй като светлината ГА”Р може да се постигне само, когато се намираш на степен ГА”Р, които ги допълват до цялостни 10 сфирот, но докато не се издигнат на степен ГА”Р, няма да успеят да получат пълната светлина. Но ЗО”Н все още не са получили своето поправяне от втория вид, това ще се случи само при Гмар Тикун.

143) Светлината, получавана от петте постоянни парцуфим в света Ацилут, се нарича поправяне на келим Аба ве Има, които допълват своите сфирот до десет по първия метод, в света Некудим тази светлина се нарича „светене през табур” или „некудот холам”. По този начин от главите на Атик, Арих Анпин и Аба ве Има не се разпространява никаква светлина в техните гуфим и в ЗО”Н, която се отнася към ГА”Р, защото във времето си ЗА”Т от света Некудим също нищо не получили от това светене.

А мохин (светлината), получавана в течение на 6000 години до окончателното поправяне, преминава в отговор на молбата, издигането на МА”Н от по-нисшите парцуфим, включително и душите, разположени в световете БЕ”А, т.е. по втория метод. В света Некудим това светене се нарича „светене през йесод” или „точка шурук”.

При този метод Аба ве Има повдигат своите собствени АХА”П, сляти с Г”Е де ЗА”Т, които отгоре, на степен Аба ве Има получават светлина мохин де ГА”Р. По такъв начин мохин се разпространява и в телата на петте парцуфим от света Ацилут, включително и в ЗО”Н, но при условие, че те ще се намират отгоре, в мястото на ГА”Р.

А в бъдеще, след Гмар Тикун, ЗО”Н ще получат допълване до 10 сфирот по втория метод и малхут ще се спусне от парса до завършека на краката в света А”К. Тогава нецах, ход и йесод де ЗО”Н, които са разположени в БЕ”А, ще се съединят със ЗО”Н де Ацилут, и сиюм на Ацилут се сравнява по свойства със сиюм на света А”К. В този период ще дойде Царят-Машиах и „неговите крака ще стоят на Маслинената планина”, и ще се изясни, че пълният тикун на световете в течение на 6000 години, може да се извърши само с помощта на техния подем.

Световете Брия, Ецира, Асия

144) Седем взаимосвързани помежду си основи е необходимо да изясним в трите свята БЕ”А:

1. Откъде се е появило мястото за тези три свята.

2. Нивото на парцуфим в БЕ”А и първоначалното разположение на световете по време на тяхното образуване и отделяне от нуква на света Ацилут.

3. Издиганията на световете и тяхното разположение преди грехопадението на Адам Ришон.

4. Мохин, която получили световете БЕ”А и мястото на падането на световете, след повреждането им вследствие от грехопадението на Адам Ришон.

5.Мохин, светлината гадлут от Има в света Ацилут, която получили световете БЕ”А, след тяхното падане под парса на света Ацилут.

6.Значението на задните части на 5-те парцуфим от света Ацилут, които паднали под парса в световете БЕ”А и се превърнали за тях в нешама де нешама.

7. Нивото на малхут от света Ацилут, която паднала в световете БЕ”А и играе ролята на Атик за парцуфим от БЕ”А.

145) Определение първо: както вече беше казано, в резултат от подема на малхут в бина (тиферет) на Некудот де СА”Г, долните две трети от тиферет, нецах, ход, йесод и малхут на този парцуф паднали под парса и там образували място за световете БЕ”А. Долните две трети от сфира тиферет станали мястото за света Брия, трите сфирот нецах, ход и йесод станали мястото за света Ецира, и малхут станала мястото за света Асия.

146) Определение второ: височина на постигане на парцуфим БЕ”А и тяхното местонахождение по време на излизането им и раждането от бетен на нуква де Ацилут. Малхут от света Ацилут създава световете БЕ”А. В това време З”А от света Ацилут достига ниво хая (хохма) от Аба, а нуква достигнала ниво нешама от Има. Както вече знаеш, ЗО”Н получават мохин от АВ”И само посредством тяхното повдигане и обличане върху по-висшия парцуф. З”А се облича върху парцуф Аба де Ацилут и се нарича Аба ве Има илаин („горни”), а малхут се облича върху Има де Ацилут и се нарича ИШСУ”Т. Намирайки се в това състояние, малхут от света Ацилут избира подходящи още непоправени съсъди и от тях създава света Брия с пет парцуфим в него.

147) И доколкото малхут се намира на мястото на Има (бина), тя придобива степен Има. Затова светът Брия, създаден от корема на малхут (нуква), се намира на степен по-ниска от Има, а следователно и на степен по-ниска от нуква, която, издигайки се в Има, придобила нейната степен. По такъв начин, светът Брия в момента на своето създаване се намира на ниво З”А от света Ацилут.

148) И на същия принцип бил създаден и светът Ецира, който се родил след света Брия, и се намира на нивото, следващо З”А – ниво нуква (малхут) от света Ацилут. Но не всички 10 сфирот от света Ецира се намират на мястото на нуква де Ацилут, а само нейните четири горни сфирот. Нуква де Ацилут има две състояния по отношение на З”А от Ацилут. Ако тя и той са в отношение паним бе паним, то нейното ниво е равно на ниво З”А и тя се облича върху него. В това състояние и двамата имат по 10 сфирот.

А когато нуква по отношение на З”А от Ацилут е ахор бе ахор, тогава тя има само 4-те първи сфирот, които се обличат върху последните 4 сфирот на З”А, а 6-те последни сфирот на нуква се спускат с една степен по-ниско, тоест под парса и заемат мястото на първите 6 сфирот в света Брия. Затова, когато нуква се намира в отношение паним бе паним със З”А, то светът Ецира изцяло е разположен на мястото на нуква, тоест в света Ацилут, над парса. При състояние ахор бе ахор, когато в нуква (малхут) от Ацилут над парса има само 4 сфирот, то в света Ецира над парса също има само първите 4 сфирот, а останалите 6 сфирот от света Ецира, се намират на нивото на 6-те първи сфирот в мястото на света Брия.

149) Светът Асия, който бил поправен с помощта на света Ецира, се определя като степен, на която в момента се намира света Брия, защото светът Ецира тогава бил на степен нуква де Ацилут. Затова степента под нея се отнася към света Асия – сегашният свят Брия. Но само 4-те първи сфирот от света Ецира били на ниво нуква де Ацилут, а 6-те последни сфирот от света Ецира се намирали на нивото на света Брия. Затова също и в света Асия, четирите първи сфирот се намират на нивото на последните 4 сфирот от света Брия, а последните 6 сфирот от света Асия са разположени на мястото на 6-те първи сфирот от сегашното разположение на света Ецира.

По такъв начин, четирите сфирот де нецах-ход-йесод-малхут от сегашния свят Ецира и всички 10 сфирот от настоящия свят Асия прекратили своята принадлежност към светостта и преминали към клипот, непоправените желания, защото на нивата от хазе де Ецира до сиюм де Асия не може да се разполага нищо друго освен клипот, тъй като чистите светове заемат мястото до хазе на сегашния свят Ецира. Сега вече изяснихме разположението на нивата в степените на самите светове БЕ”А и тяхното местоположение, което било създадено още преди образуването на световете БЕ”А.

150) Сега ще изясним определение трето: височината на парцуфим БЕ”А по време на получаваната от тях допълнителна светлина-мохин, преди грехопадението на Адам Ришон. С помощта на допълнителната светлина, в шабат (събота) се извършили два подема на световете. Първият подем бил направен в петия час на ерев шабат, когато се родил Адам Ришон. Тогава започнала да свети допълнителната светлина на шабат, която се нарича „хей де йом шиши”.

По същото време З”А достигайки ниво йехида се издигнали и се облекли върху Арих Анпин де Ацилут. А нуква достигнала ниво хая, издигнала се и се облякла върху Аба ве Има де Ацилут. Брия се издигнал в ИШСУ”Т, Ецира – в З”А, а четирите първи сфирот от Асия се издигнали в мястото на нуква де Ацилут и шестте последни сфирот от Асия се издигнали в шестте първи сфирот от Брия.

Вторият подем на световете бил в ерев шабат, когато с помощта на допълнителната светлина в шабат, шестте долни сфирот де Асия се издигнали в мястото на нуква де Ацилут. По този начин, както светът Ецира, така и светът Асия, се издигнали над парса и се намирали в света Ацилут, в мястото на ЗО”Н де Ацилут, в състояние паним бе паним.

151) А сега ще изясним четвъртото свойство – нивото мохин в световете БЕ”А и мястото на падането на тези светове след грехопадението на Адам Ришон. Известно е, че заради вредата нанесена от грехопадението на Адам, от тези светове изчезва цялата мохин, тоест цялата допълнителна съботна светлина, която придобили световете по време на двете съботни издигания.

Освен това, ЗО”Н от света Ацилут се върнали в състояние „ВА”К и некуда”.

Сега в трите свята БЕ”А останала само тази светлина, която била в тях по време на раждането им, тези светове сега се намират в състояние ВА”К, тоест З”А. Освен това, те паднали под парса в мястото на световете БЕ”А, подготвено за тях след Ц”Б. Сега четирите последни сфирот от света Ецира и всички десет сфирот от света Асия се намират в мястото на четиринайсетте сфирот на отдел клипот.

152) Петата особеност на световете БЕ”А се заключава в това, че по време на падането си, те получили мохин де Има. След като световете БЕ”А излезли от Ацилут и паднали под парса, те притежавали степен ВА”К. И тогава ИШСУ”Т от света Ацилут се облякъл върху ЗО”Н де Ацилут, извършил зивуг на решимо де итлабшут в ЗО”Н и разпространил светлината нешама в световете БЕ”А по такъв начин, че светът Брия получил от него 10 пълни сфирот на ниво бина, светът Ецира получил ВА”К де бина, а светът Асия – само бхина ахор бе ахор, т.е. една точка от малхут де бина.

153) Шестата особеност е нивото нешама ле нешама (хая), което достигнали световете БЕ”А от 5-те парцуфим де ахораим от света Ацилут. Защото по време на намаляването на яреах (луната), тоест малхут от света Ацилут, нейните 9 долни сфирот, образуващи „парцуф де ахор де нуква” паднали под парса и се облекли върху парцуфим БЕ”А, включително трите стадия: ибур, еника, мохин. Бхинат мохин (състоянието на зрялост) паднала в света Брия, бхина еника паднала в Ецира, а бхина ибур паднала в Асия. По такъв начин всички светове БЕ”А получили бхина нешама ле нешама.

154) Седмата особеност е сфира кетер на нуква от света Ацилут, която е съвършено недосегаема за световете БЕ”А, но от която се излъчва слаба светлина йехида в световете БЕ”А. И станало ясно,че по време на смаляването на луната, под парса паднали стадиите ибур, еника и мохин, от задната част на парцуф нуква от света Ацилут и се облекли върху световете БЕ”А. НеХ”И се наричат ибур, ХаГа”Т – еника, а ХаБа”Д се наричат мохин.

Обаче, задната част на кетер де нуква се превърнала в степен Атик за парцуфим БЕ”А, тя не бива да бъде постигана. Светлината, която свети в БЕ”А, е само едно слабо светене, в сравнение с онова, което било преди грехопадението. Световете получават светлината нефеш от ибур, руах от еника, а нивото нешама получават от мохин де Има. Нешама ле нешама, която е светлината хая, те получават от 9-те долни сфирот на нуква, а бхинат йехида получават от задната част на кетер от нуква в света Ацилут, т.е. точка малхут де Ацилут. 

Издиганията на световете

155) Основната разлика между света Адам Кадмон и света Ацилут се заключава в това, че парцуфим от А”К произлезли като следствие от Ц”А, всяка тяхна степен се състои от 10 пълни сфирот, в които има един единствен съсъд – малхут. Деветте първи сфирот сами по себе си са изключително светлина, Творец.

Парцуфим от Ацилут са породени от Ц”Б, както е казано, че в деня, когато Творецът създал Небето и Земята, се има предвид, че са били включени рахамим (милосърдието) в дин (съда) по време на подема на малхут (нивото дин) в бина (нивото рахамим) и тяхното смесване.

При това се появил нов завършек на Висшата светлина в бина на ниво хазе (при подема, завършващ малхут в бина), а малхут а-миздавегет, която се намирала в пе де рош, се издигнала в бина де рош, наричана никвей ейнаим и по тази причина от съсъдите останали само кетер и хохма на ниво ВА”К без рош, тоест светлините нефеш и руах. От петте съсъда отсъстват бина, З”А и малхут, а от светлините отсъстват нешама, хая и йехида.

156) Както беше казано по-горе, с помощта на издигането на МА”Н по време на втория ибур, парцуфим от света Ацилут получили светлина хохма от парцуфим А”Б-СА”Г от света А”К, тази светлина спуснала малхут от никвей ейнаим де рош отново в пе, както било преди Ц”Б. При това парцуфим отново придобиват недостигащите по-рано съсъди бина, З”А и малхут, а съответно и светлините нешама, хая и йехида.

Това се отнася само за 10-те сфирот де рош, а не за гуф, защото светлината хохма още не се е разпространила от пе де рош в гуф, затова дори след придобиването на мохин де гадлут де рош, телата, както и преди си останали в състояние Ц”Б, както било при състоянието катнут.

По такъв начин парцуфим де Ацилут се разглеждат като ниво от 10 сфирот, излезли на авиют бхина алеф, съответстваща на степен З”А (ВА”К бли рош) и се наричат свят М”А. Те се обличат върху парцуфим М”А (З”А) от петте парцуфим на света А”К, разположени под табур.

157) Атик от света Ацилут получава светлина от М”А де Галгалта, тоест облича се върху него от табур до йесод. А парцуф Арих Анпин (А”А) де Ацилут се облича върху парцуф А”Б от табур и надолу, и получава светлина от степента М”А де А”Б. Парцуф Аба ве Има де Ацилут се облича върху парцуф СА”Г от света А”К от табур и надолу, и получава светлина от степента М”А, намираща се там.

ЗО”Н де Ацилут се облича върху парцуфим М”А и БО”Н от света А”К и получава светлина от тази степен. По този начин всеки парцуф от света Ацилут получава светлина от съответстващия му парцуф от света А”К, на нивото на неговия ВА”К бли рош от табур до йесод, тоест на ниво М”А от света А”К, а не се облича напълно върху съответстващия му парцуф от света А”К.

Независимо, че в главите от света Ацилут нивото на светлината хохма достига ГА”Р, ние отчитаме само онова ниво на светлината хохма, което се разпространява от пе де рош в гуф, тоест ВА”К бли рош или З”А.

158) Няма се предвид, че всеки от петте парцуфим на Ацилут се облича върху съответстващата му бхина от света А”К. Това е невъзможно, защото петте парцуфим от А”К се обличат един върху друг. Същото става и с петте парцуфим от Ацилут. Смисълът е в това, че нивото на всеки парцуф от света Ацилут се съотнася към съответстващото му ниво в петте парцуфим де А”К и оттам получава своята светлина.

159) За да могат висшите парцуфим да разпространят мохин от пе надолу в гуфим на петте парцуфим де Ацилут е необходимо издигане на МА”Н от нисшите парцуфим. Само тогава може да им се даде допълване до 10-те сфирот от втория вид, достатъчно и за гуфим. МА”Н се издига на 3 етапа.

Отначало се издига МА”Н с авиют бет, на който излизат 10 сфирот с ниво бина, тоест СА”Г в гадлут със светлина нешама. След това се издига МА”Н с авиют гимел, на който излизат 10 сфирот с ниво хохма, тоест А”Б с мохин светлина хая. И когато на третия път се издигне МА”Н с авиют далет, излизат 10 сфирот с ниво кетер или Галгалта с мохин светлина йехида.

160) Нисшите парцуфим, на които е възложена ролята за издигането на МА”Н са човешки души („НаРа”Н де цадиким”), които вече са включени в световете БЕ”А и могат да издигнат МА”Н в ЗО”Н от света Ацилут, тоест в по-горния за тях парцуф, който на свой ред издига МА”Н към своите висши парцуфим: Арих Анпин, Аба ве Има и нагоре, докато не стигнат до парцуфим от А”К.

Тогава от света на Безкрайността се спуска Висшата светлина в света А”К в отговор на МА”Н, който се издигнал тук и на него се появяват 10 сфирот съгласно нивото на авиют на МА”Н, намиращ се там. Ако той е бхина бет, то това съответства на ниво нешама, бхина гимел е равнопоставена с ниво хая, а бхина далет съответства на светлина с ниво йехида.

Оттук се спуска мохин от степен на степен през парцуфим от света А”К до парцуфим от света Ацилут, докато не достигне до ЗО”Н от света Ацилут, които влияят с помощта на мохин върху НаРа”Н де цадиким, за да могат те да издигнат МА”Н от БЕ”А. И общото правило се заключава в това, че всяко обновяване на мохин се извършва изключително от света на Безкрайността. Нито една степен не може да издигне МА”Н или да получи светлина хохма без най-близкия по-висш от нея парцуф.

161) И знай, че нисшите парцуфим могат да получат светлина от ЗО”Н на света Ацилут, но не по-рано от получаването на гадлут, благодарение молбата на по-нисшите към всички висши парцуфим от световете Ацилут и А”К. Обновяването на мохин произтича само от света на Безкрайността, но НаРа”Н де цадиким могат да получат мохин само от предходния парцуф, т.е. от ЗО”Н на света Ацилут.

Затова мохин трябва да се спуска и разпространява през всички парцуфим, разположени над ЗО”Н от света Ацилут, докато не достигне до него, и вече от тук към НаРа”Н де цадиким в световете БЕ”А. Вече знаем, че в духовното нищо не се губи и преминаването на обекта от едно място на друго не означава, че той е изчезнал от първото място, както се случва в нашия свят, а говори за неговото наличие на първоначалното място и след преместването му на второто място.

Това може да се сравни със запалването на една свещ от друга, когато предходната свещ, предавайки пламъка на следващата продължава да гори. Съществува правилото, че основната светлина, коренът, си остава на първоначалното място, а на второто място преминава само клонка от него. И тогава ще разбереш, че същата светлина, която преминава през горните светове и достига до НаРа”Н де цадиким, остава на всяка степен, през която преминава. И всички степени увеличават своята светлина за сметка на това, което са длъжни да предадат на цадиким.

162) И от казаното разбери, как нисшите, чрез своите действия спомагат за подемите и спусканията на парцуфим и световете. Ако техните действия са правилни, то те издигат МА”Н и привличат светлина, и тогава всички светове, всички степени, през които преминава светлината, растат и се издигат нагоре благодарение на светлината, която предават. Когато провалят своите действия, се проваля МА”Н, мохин изчезва от степените и световете, и се прекратява предаването на светлината от висшите светове към нисшите, което способства за спускането на световете в своето начално постоянно (минимално) състояние.

163) Сега ще изясним последователността на издигане на петте парцуфим от Ацилут в петте парцуфим на А”К и издигането на трите свята БЕ”А в ИШСУ”Т и ЗО”Н на света Ацилут, започвайки от тяхното постоянно минимално състояние катнут, до най-висшето, което може да съществува само в края на 6000 години в Гмар Тикун. Обичайно съществуват три издигания, които се делят на голямо количество частни.

Минимално ниво на световете А”К и АБЕ”А. Известно ни е, че първи парцуф в света А”К след Ц”А била Галгалта, върху която се облекли 4-те следващи парцуфа от света А”К: А”Б, СА”Г, М”А и БО”Н. Сиюм раглей де А”К е разположен над точката на нашия свят. От всички страни на Галгалта под формата на окръжност е обкръжаващата светлина на света на Безкрайността, чието величие е невъзможно да бъда измерено и няма край. Част от общата обкръжаваща Галгалта светлина от света на Безкрайността, влиза в нейната вътрешност и се нарича линия и вътрешна светлина.

164) В парцуфим М”А и БО”Н от света А”К се намира парцуф ТаНеХИ”М от света А”К, който освен това се нарича Некудот де СА”Г от света А”К. По времето на Ц”Б малхут а-месаемет, която била разположена над точката на нашия свят, се издигнала в тиферет и установила мястото си в хазе на този парцуф, под горната трета на неговата тиферет. Там се образувал новият сиюм на Висшата светлина, която не може да се разпространи по-надолу от това място. Този сиюм получил наименованието парса под света Ацилут.

Сфирот на парцуф Некудот де СА”Г, които останали под парса, образували място за трите свята БЕ”А в следния ред: под първите две трети на тиферет и до хазе подготвили място за света Брия. Нецах, ход и йесод подготвили мястото за света Ецира. Малхут образувала мястото за света Асия. По такъв начин мястото за трите свята БЕ”А започва от парса и завършва над точката на нашия свят.

165) Четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия заемат мястото от парса до точката на нашия свят. Светът Ацилут се разполага под табур на света А”К до парса. От парса до точката на нашия свят се образувало мястото за трите свята БЕ”А. Състоянието на световете А”К и АБЕ”А сега вече е постоянно и никога няма да се наблюдава някакво смаляване в тях.

И при това състояние във всички парцуфим и светове съществува само ниво ВА”К без рош. И дори ако в трите първи парцуфим от света Ацилут, в техните глави има ГА”Р, все пак под пе не се разпространява светлина, а всички техни гуфим се намират в състояние ВА”К без рош. Такова състояние съществува и в световете БЕ”А. И дори в парцуфим от света А”К, по отношение на окръжаващата светлина, ор макиф, се смята, че в тях също отсъства ГА”Р. 

166) Съществуват три общи подема за допълване на световете с три нива: нешама, хая и йехида. И тези подеми зависят от издигането на МА”Н от нисшите. Първият подем е издигането на МА”Н от нисшите на ниво авиют де бхина бет, когато се поправят АХА”П на степен бина, светлината нешама, получавайки допълнение до 10 сфирот от втория вид, т.е. с помощта на светенето шурук, когато мохин свети също така и долу, в ЗА”Т и в гуфим, подобно на парцуфим от А”К, където всички степени на 10-те сфирот в рошим преминават и се разпространяват също и в техните гуфим.

167) По време на преминаването на светлината през света Ацилут, всеки от петте парцуфим на света Ацилут получава светлина бина, наричана нешама или мохин де СА”Г, която свети в парцуфим от света Ацилут, както е било и в А”К, и те получават светлина гадлут и се обличат върху парцуфим де А”К съгласно нивото на мохин, което са получили.

168) Още щом парцуф Атик получава мохин де бина, той се повдига и се облича върху парцуф бина от света А”К, съответстващ на ниво СА”Г (бина) де Галгалта от света А”К и там получава бхинат нешама де йехида от света А”К, която свети и в неговото тяло.

А когато мохин достигне до парцуф Арих Анпин от света Ацилут, то той се издига и се облича върху рош де Атик, съответстващ на степен СА”Г в парцуф А”Б от света А”К и оттук получава бхинат нешама де хая де А”К, която свети също в неговия гуф. А когато мохин достигне до парцуф Аба ве Има, той се издига с една степен по-високо и се облича върху ГА”Р де Арих Анпин, съответстваща на ниво бина де СА”Г де А”К и от тук получава светлина нешама де нешама де А”К, която свети и в неговия ЗА”Т.

Когато мохин достига ИШСУ”Т и ЗО”Н в света Ацилут, те се издигат и се обличат върху Аба ве Има де Ацилут, съответстващи на ниво бина на парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, и от тук получават бхинат нешама де нефеш руах в света А”К. И тогава НаРа”Н цадиким получават мохин де нешама от света Ацилут. А когато мохин достига до парцуфим от света Брия, светът Брия се издига и се облича върху нуква де Ацилут, получавайки от нея бхинат нефеш де Ацилут.

Когато мохин достигне до света Ецира, той се издига и се облича върху света Брия, получавайки от него бхинат нешама и ГА”Р де Брия. И накрая, когато мохин достигне до света Асия, той се издига и се облича върху Ецира, и получава от него бхинат мохин де ВА”К де Ецира. По такъв начин разбираме, какво е получил всеки парцуф при първия подем, предизвикан от издигането на МА”Н от втория вид, от душите намиращи се в световете БЕ”А.

169) Вторият подем бил извършен в резултат от издигането на МА”Н до авиют де бхина гимел, когато поправяне получават АХА”П с ниво хохма (хая), гадлут и допълването към 10-те сфирот се извършва по втория метод, когато мохин свети също в ЗА”Т и гуфим, както в парцуфим от А”К. И когато мохин преминава надолу през световете АБЕ”А, всеки парцуф расте и се издига под влиянието на тази светлина с още една степен.

170) Когато мохин достига до парцуф Атик де Ацилут, той се издига и се облича върху парцуф хохма де А”К, който се нарича А”Б, и съответства на степен А”Б де Галгалта де А”К, и там получава светлина хая де йехида. А когато мохин достигне парцуф Арих Анпин от света Ацилут, то той се издига и се облича върху ГА”Р де СА”Г де А”К, съответстващ на степента А”Б де А”К, и оттук получава светлина хая де хая де А”К.

Когато мохин достигне до парцуф Аба ве Има де Ацилут, то той се издига и се облича върху ГА”Р де Атик в неговото минимално състояние, съответстващо на степен А”Б на парцуф СА”Г де А”К, и от него получава светлина хая де нешама де А”Б, която свети също и за ЗА”Т и гуфим. Веднага щом мохин достигне ИШСУ”Т де Ацилут, той се издига и се облича върху ГА”Р де Арих Анпин в неговото минимално състояние, което съответства на степен А”Б де М”А де А”К, и там получава светлина хая де М”А де А”К.

Когато мохин достигне до ЗО”Н де Ацилут, той се повдига и се облича върху ГА”Р де Аба ве Има, съответстващ на степен А”Б де БО”Н де А”К, и от него получава светлина хая де БО”Н де А”К. Нешамот цадиким получават светлина от ЗО”Н. Ако мохин достигне до света Брия, то той се повдига и се облича върху З”А де Ацилут, и оттам получава степен руах де Ацилут .

При получаването на мохин от света Ецира, той се издига и се облича върху нуква де Ацилут, като там получава светлина нефеш де Ацилут. Когато мохин достигне света Асия, той се повдига и се облича върху света Брия, там получава бхинат ГА”Р и нешама де Брия. Тогава светът Асия се запълва с всички светлини НаРа”Н де БЕ”А. По такъв начин изяснихме, какво е това второ издигане на всеки от парцуфим АБЕ”А, които се издигнали и увеличили по причина на издигане на МА”Н де бхина гимел НаРа”Н де цадиким.

171) Третият подем на световете се извършва в отговор на издигането на МА”Н от душите на авиют далет, когато се поправят АХА”П на ниво кетер, парцуфът получава светлина йехида по пътя на допълването до 10 сфирот по втория метод. Мохин свети също в техните ЗА”Т и гуфим, както било в парцуфим де А”К. В степента на проникване на мохин през парцуфим от световете АБЕ”А, всеки от тях расте, издига се и се облича върху съответстващия по-висш, съгласно нивото на светлината в него.

172) По време на получаването на мохин от парцуф Атик в света Ацилут, той се издига и се облича върху ГА”Р от Галгалта в света А”К, и от тук получава светлина йехида де йехида. Когато мохин достигнат Арих Анпин от света Ацилут, той се издига на ниво ГА”Р на парцуф А”Б де А”К, като при това получава светлина йехида де хая де А”К.

Когато мохин достига парцуф АВ”И, той се издига в ГА”Р де СА”Г де А”К, като при това получава светлина йехида де нешама де А”К. Когато мохин достига до парцуф ИШСУ”Т, то той се издига в ГА”Р де М”А де А”К, като при това получава светлина йехида де М”А де А”К. Когато мохин свети в ЗО”Н, то те се издигат в ГА”Р де БО”Н де А”К, като при това получават светлина йехида де БО”Н де А”К. Тогава НаРа”Н де цадиким получават светлина йехида от ЗО”Н де Ацилут.

Когато мохин достига до света Брия, той се издига в парцуф ИШСУ”Т де Ацилут, като получава при това нешама де Ацилут. Мохин издигат света Ецира в парцуф З”А де Ацилут, при това те получават руах де Ацилут. Когато мохин пристигнат в света Асия, той се издига в парцуф нуква де Ацилут, като при това получава нефеш де Ацилут (рис.9 от „Сефер аИлан”).

173) Получава се така, че по време на третото издигане, всеки от петте парцуфим на света Ацилут допълнил себе си за сметка на нешама, хая и йехида от света А”К, облекли се върху съответстващите им парцуфим от света А”К. НаРа”Н де цадиким и световете БЕ”А също получили ГА”Р, те се издигнали над парса. Сега светлината хохма свети в тяхната хасадим.

174) Трябва да се знае, че НаРа”Н де цадиким, т.е. човешките души, живеещи в световете БЕ”А, постоянно се обличат само върху парцуфим БЕ”А под парса. Нефеш се облича върху 10 сфирот де Асия, руах – върху 10 сфирот де Ецира, а нешама се облича върху 10 сфирот де Брия. Макар и душите да получават светлина от ЗО”Н на света Ацилут, тя достига до тях през световете БЕ”А, върху които те се обличат. НаРа”Н де цадиким се издигат заедно с подемите на трите свята БЕ”А. Световете БЕ”А се издигат съгласно получаването на светлина НаРа”Н де цадиким, тоест съобразно силата на МА”Н, издигната от цадиким.

175) В обичайно, постоянно състояние, всички светове и парцуфим имат само ВА”К без рош. Това означава, че всяка степен се ползва само от своите шест горни сфирот, в които влизат шестте долни свята. Даже НаРа”Н де цадиким не е нищо повече от ВА”К, независимо че в тях има ГА”Р де нешама от света Брия. Тези ГА”Р представляват ВА”К в сравнение със света Ацилут.

Същото може да се каже и за парцуфим в самия свят Ацилут. Макар в техните рошим (глави) да има ГА”Р (светлина), все пак тази светлина не се разпространява в гуфим, затова тези парцуфим също се смятат за ВА”К. Използването на допълнителни съсъди (сфирот), водещо към допълнително получаване на светлина, се извършва само в резултат на МА”Н, издиган от цадиким (тоест душите на хората, намиращи се в световете БЕ”А).

Но получаването на тази светлина (мохин) е възможно само благодарение издигането на по-нисшия парцуф на нивото на по-висшия. Във висшите парцуфим от света Ацилут (А”А, Аба ве Има, ИШСУ”Т) се извършва допълване до десет сфирот по втория принцип (с използване на своите собствени АХА”П), като в същото време в ЗО”Н, допълнението до десет сфирот става само по първия принцип, тоест с помощта на издигането до нивото на по-висшия парцуф с използването на неговите, а не на собствените АХА”П.

Това става защото АХА”П де ЗО”Н от света Ацилут са огромни желания за получаване, доближаващи се по своята величина до Същността на творението (малхут де малхут). Тези желания могат да бъдат поправяни само по време на Гмар Тикун. Затова петте парцуфим от света Ацилут могат да получат светлините нешама, хая и йехида, само по време на своето издигане до съответстващите им парцуфим в света А”К.

Световете БЕ”А също могат да получат светлините нешама, хая и йехида по времето на издигането им до ИШСУ”Т и ЗО”Н от света Ацилут. Брия се облича върху ИШСУ”Т, Ецира – върху З”А, Асия – върху малхут (Нуква) от света Ацилут. Получава се така, че по време на това издигане пространството от парса и надолу (мястото на БЕ”А) се изпразва от всякаква светлина. Още повече, има разлика между десетте сфирот на света Брия и шестте горни сфирот на света Ецира, от една страна, и между останалите сфирот.

И така, долните 14 (от 30) сфирот от мястото на световете БЕ”А, се явяват постоянно място единствено за клипот (желание за получаване на светлина за собствено наслаждение, без екран). Само заради „грехопадението” на Адам Ришон 14-те нисши сфирот на световете БЕ”А, се спуснали на това място. Преди това, както е известно, тези светове стояли минимум с 14 сфирот по-високо. И така, след подема на световете БЕ”А в Ацилут, в пространството от парса и до гърдите (хазе) на света Ецира изобщо няма „нищо”, нито световете БЕ”А, нито клипот, а в пространството от гърдите де Ецира и надолу са разположени само клипот.

176) И така, получаването на допълнителните светлини нешама, хая и йехида зависи от издигането на МА”Н от нисшите парцуфим и в крайна сметка, от издигането на МА”Н от душите на хората (НаРа”Н де цадиким). Ако с НаРа”Н де цадиким се случи нещо и в резултат не могат да издигнат МА”Н, то тези висши, „допълнителни” светлини излизат от всички парцуфим в световете АБЕ”А. Но постоянните светлини – нефеш и руах, които по време на такива състояния се намират в съсъдите кетер и хохма на всеки парцуф, никога не излизат от тях.

177) Както вече беше казано, в света Ацилут съществува намираща се от дясната страна М”А, тоест собствените съсъди, а има и разположена от лявата страна БО”Н, тоест разбитите съсъди от света Некудим, които се поправят с помощта на съсъдите М”А де Ацилут. И нека не ти се струва странно, че Арих Анпин (А”А) де БО”Н се смята като кетер за света Ацилут, а Аба ве Има (АВ”И) се считат за парцуф А”Б в света Ацилут.

Защото А”А е долната половина на кетер де БО”Н, а АВ”И е долната половина на хохма и бина от света Некудим. Затова парцуф кетер де А”К (Галгалта) един вид трябва да съответства на А”А от света Ацилут. Работата е там, че всички парцуфим БО”Н са некевот, тоест в тях не съществува собствена възможност за получаване, те получават само това, което съответстващите им парцуфим М”А-захарим им дават.

Затова всички издигания се извършват само със захарим (парцуфим М”А). Тъй като в А”А де М”А няма никакви съсъди, съответстващи на кетер, а само на хохма, а в АВ”И де М”А има само съсъди, съответстващи на бина, то на парцуф А”А съответства парцуф А”Б от света А”К, а на парцуф АВ”И съответства парцуф СА”Г от света А”К. Парцуф кетер де А”К съответства единствено на парцуф Атик, който приел цялото ниво на кетер де М”А.

178) Порядъкът в последователността на парцуфим във всички светове не се променя в резултат от всички тези издигания. Както е известно, именно издигането на МА”Н от НаРа”Н де цадиким, предизвикал допълнително получаване на светлина във всички висшестоящи парцуфим, които им предават светлина от света на Безкрайността, като частично оставят и за себе си, всеки съгласно своето положение, увеличавайки се по размер, и издигайки се все по-високо и по-високо.

Всеки парцуф се издига на нивото на висшестоящия, тоест всички парцуфим заедно се издигат нагоре, като съхраняват последователността на своето разположение. Например, при издигането на ЗО”Н от неговото постоянно местоположение, тоест от мястото му под табур на А”А, те се повдигат с една степен по-високо, т.е. на нивото на гърдите на А”А. Но А”А се издига едновременно с него с една степен по-нагоре, т.е. ниво пе де Атик, обличайки се върху ГА”Р де Атик.

Всички негови собствени сфирот, разбира се също се издигат. Неговите ХаГа”Т се издигат на предходното ниво на ГА”Р, а сфирот, намиращи се на ниво от гърдите до табур, се издигнали на тяхното място и т.н. По такъв начин, издигналите се ЗО”Н се намират на ниво от табур и по-надолу на парцуф А”А, тоест редът на разположение не се изменил (вж. Рисунка 4 от „Сефер аИлан”, където по време на получаването на светлината нешама ЗО”Н се издигнали до нивото на ГА”Р де ИШСУ”Т, намиращи се на ниво от пе на АВ”И и надолу, разположени на ниво от гърдите на А”А и надолу).

Но всички парцуфим от света Ацилут също се издигнали с една степен (вж. Рисунка 7 в „Сефер аИлан”), по време на получаването на светлината нешама. Затова се получава така, че ЗО”Н, както и преди се обличат върху пространството от пе де ИШСУ”Т и надолу, намиращи се на ниво от гърдите де АВ”И и надолу, разположени на нивото на табур де А”А и надолу. На същият принцип се извършват издиганията на всички парцуфим, без изключение (вж. Рисунки от 3 до края в „Сефер аИлан”).

179) Следва още да отбележим, че издигайки се, всички парцуфим в същото време оставят „следи” на предходните си нива. Тоест, всъщност те се издигат, но и остават на предишните си места, тъй като в духовното нищо не се губи. Например ГА”Р де АВ”И се издигат на ниво ГА”Р де А”А, като при това ГА”Р де АВ”И си останали на своето предишно място – от пе на А”А и надолу, където сега се намират ИШСУ”Т, издигнали се до ХаГа”Т де АВ”И, като при това получават светлината, която получавали ХаГа”Т де АВ”И, когато се намирали на същото място, преди подема.

По този начин, сега там едновременно са разположени три парцуфим, така издигналите се ГА”Р де АВ”И сега стоят на постоянното място на ГА”Р де А”А, предават светлината на своето предходно място – от пе на А”А и надолу, където понастоящем се намират ИШСУ”Т, защото ГА”Р де А”А, АВ”И и ИШСУ”Т светят едновременно на едно място. По такъв начин се изграждат всички парцуфим в световете А”К и АБЕ”А по време на издиганията.

Затова по време на издигането на парцуфа, винаги трябва да се обръща внимание на нивото на неговия подем относно постоянното място на висшестоящите парцуфим, нивото на неговия подем относно новото място на висшестоящите парцуфим, които се издигнали заедно с него на една степен (виж рисунка 3 в „Сефер аИлан”, където е изобразено постоянното разположение на парцуфим. На рисунки 4, 5 и 6 са нарисувани трите издигания на З”А относно постоянното разположение на парцуфим в света Ацилут. На рисунки 7, 8 и 9 са нарисувани трите издигания на петте парцуфим от света Ацилут, относно петте парцуфим от света А”К. На рисунки 10, 11 и 12 са нарисувани трите издигания на петте парцуфим от света Ацилут, относно постоянното разположение на Линията на Безкрайността).

Разделянето на всеки парцуф на кетер и АБЕ”А

180) В духовните светове всичко е построено на един и същи принцип, тоест по частния случай може да се съди за общия и обратно, от общия случай може да се съди за частния. Цялото мироздание обичайно се разделя на пет свята- А”К и АБЕ”А. Светът А”К се счита за кетер на всички светове, а четирите свята АБЕ”А съответно са хохма, бина, З”А и малхут.

Затова всеки свят, всеки парцуф, всяка сфира, изобщо всеки духовен обект, също може да бъде разделен на пет свята – А”К и АБЕ”А. Рош на всеки парцуф се смята за негов кетер и свят А”К. Гуф от пе до хазе (гърди) се счита за света Ацилут (хохма). Пространството от гърдите до табур се счита за света Брия (бина), а пространството от табур и надолу се счита за световете Ецира и Асия (ЗО”Н).

181) И така, сфирот КаХа”Б, ХаГа”Т, НеХИ”М, имат много различни названия. В зависимост от това, какво точно искаме да изразим, те се наричат:

1) Г”Е и АХА”П,

2) КаХа”Б ЗО”Н,

3) НаРаНХа”Й,

4) точка на буквата „йуд” и четирите букви „йуд”, „хей”, „вав” и „хей”,

5) проста АВА”Я (Галгалта) и А”Б, СА”Г, М”А и БО”Н, които се явяват четири разновидности на напълване със светлина (милуим):

а) напълване на А”Б;

б) напълване на СА”Г;

в) напълване на М”А;

г) напълване на БО”Н

6) А”А и АВ”И и ЗО”Н: а) А”А е кетер, б) Аба е хохма, в) Има е бина, г) З”А е ХаГа”Т НеХ”И, д) Нуква е малхут.

7) А”К и АБЕ”А или Кетер и АБЕ”А. Малхут де Кетер се нарича „пе”, малхут де Ацилут – „хазе”, малхут де Брия – „табур”, малхут де Ецира – „атерет йесод” и общата малхут се нарича „сиюм раглин”.

182) Съществуват две причини, поради които десетте сфирот се назовават по различни начини. Първа причина е сходството на свойствата, вътрешната природа на сфирата, към която тя се отнася. Втората причина е разликата в свойствата в тази сфира, водеща към появяването на ново, специално название. Например, Кетер на десетте сфирот от пряката светлина е светлината на Ейн Соф (Безкрайността), от друга страна, рош на който и да е парцуф също се нарича „кетер” и петте парцуфим от света А”К също са „ктарим”; парцуф Атик е кетер и А”А също е кетер.

Ако всички те се явяват кетери, то защо тогава всеки от тях има свое собствено название? Освен това знаем, че в духовните светове обекти, имащи абсолютно еднакви свойства, се сливат в едно цяло. Тогава, защо всички тези духовни обекти, явяващи се кетери не се сливат помежду си?

Това се случва, защото макар и да имат свойства, сходни със свойствата на кетер, тъй като те се отнасят към понятието Ейн Соф, съгласно правилото, гласящо, че докато Висшата светлина не влезе в съсъда (тоест не е приета в гуф, в истинските съсъди), тя се явява Ейн Соф (непостигната Безкрайност).

Затова и петте парцуфим от света А”К по отношение към световете АБЕ”А се явяват светлина, която все още не е влязла в съсъда, тъй като светът А”К е построен според законите на Ц”А, абсолютно непостижим за парцуфим, разположени в световете АБЕ”А, които са построени по законите на Ц”Б.

Парцуфим Атик и А”А от света Ацилут заедно съответстват на кетер от света Некудим. Но все пак те имат съществени разлики. Атик съответства на горната, а А”А – на долната половина на кетер от света Некудим. Следва да отбележим, че по време на катнут на света Ацилут, А”А изобщо не се явява кетер, в това състояние неговото ниво е хохма, а единствен кетер тогава се явява Атик.

Но по време на гадлут всички парцуфим от света Ацилут се издигат, при това Атик „влиза” в света А”К, а А”А, възползвайки се от своите АХА”П де алия, се превръща в парцуф кетер за света Ацилут. Освен това, парцуф Атик, както и парцуфим от А”К, са построени по законите на Ц”А и следователно за по-нисшите парцуфим и светове той е непостижим („Атик” идва от думата „неетак”, „отделен”).

183) Причината, поради която десетте сфирот се наричат Кетер и АБЕ”А, се явява желанието да се покаже разделянето на десетте сфирот на „предни” и „задни” съсъди („паним” и „ахораим”), което се случило в резултат от Ц”Б. Както вече беше казано по-горе, тогава малхут месаемет се издигнала на ниво бина де гуф, която се нарича тиферет в хазе и там създала нов край (сиюм) на парцуфа, който се нарича „парса” и се намира под Ацилут.

Съсъдите, които са разположени под парса „излезли” от Ацилут и се наричат БЕ”А. Долните две трети от тиферет се наричат Брия, НеХ”И се наричат Ецира, а малхут се нарича Асия. Следва да се отбележи, че всяка сфира се разделила на съсъди „паним” и „ахораим”, така че онези съсъди, които се намират над хазе са паним, а разположените под хазе са ахораим.

184) По причина на това, че парса се намира на ниво хазе, всяка сфира, всеки парцуф се разделили на свои 4 нива, които се наричат АБЕ”А. Ацилут е пространството над хазе, БЕ”А е пространството под хазе. По принцип, вече в света А”К също се наблюдавало такова деление, с тази разлика, че в него парса се спуснала до нивото на табур, за разлика от световете АБЕ”А, където парса е разположена на ниво хазе.

Излиза, че неговият собствен Ацилут са парцуфим А”Б и СА”Г, които завършват над табур, а под табур се намират неговите БЕ”А, тоест парцуфим М”А и БО”Н. И така Галгалта е рош, А”Б и СА”Г до табур е Ацилут, а М”А и БО”Н, намиращи се под табур са БЕ”А.

185) На същия принцип се делят и всичките пет парцуфим от света Ацилут. А”А е рош за целия свят Ацилут, АВ”И Илаин, които съответстват на А”Б, се обличат от пе до хазе върху парцуф А”А – това е Ацилут де Ацилут и там, на линията на гърдите на парцуф А”А, преминава парса на света Ацилут (да не се бърка с общата за всички светове АБЕ”А парса).

ИШСУ”Т, които съответстват на СА”Г, се обличат от хазе де А”А до неговия табур и те са Брия на света Ацилут. ЗО”Н, които съответстват на М”А и БО”Н, се обличат върху А”А на пространството, разположено от неговия табур до края на света Ацилут и се явяват Ецира и Асия на света Ацилут. И така, виждаме, че и светът Ацилут, се дели на своите рош и АБЕ”А, подобно на света А”К – тук парса се намира на мястото си, тоест на ниво хазе де А”А.

186) Ако разглеждаме мирозданието като единно цяло, то ще видим, че три парцуфим: Галгалта, А”Б и СА”Г от света А”К се явяват като общ рош на цялото мироздание, петте парцуфим от света Ацилут, които се обличат върху пространството от табур на света А”К и до парса, се явяват Ацилут на цялото мироздание. Под парса са разположени трите свята БЕ”А, които в същото време се явяват и БЕ”А на цялото мироздание.

187) На същия принцип се делят абсолютно всички частни сфирот де сфирот. Дори малхут де малхут де Асия има своите рош и гуф, впрочем гуф се дели на хазе, табур и сиюм раглин. Парса, която се намира под Ацилут на дадената степен, стои в хазе, като го ограничава. От хазе до табур стои Брия на дадената степен. От табур до сиюм раглин са разположени Ецира и Асия на дадената степен. Сфирот ХаГа”Т на всяка степен съответстват на Ацилут. Долните две трети на тиферет, от хазе до табур, са Брия, НеХ”И – Ецира и малхут – Асия.

188) И така, рош на всяка степен се отнася към ниво кетер или йехида, или парцуф Галгалта. Ацилут (от пе до хазе) се отнася към хохма, или светлината хая, или А”Б. Брия (от хазе до табур) се отнася към бина, или светлината нешама, или парцуф СА”Г. Ецира и Асия (от табур надолу) се отнасят към ЗО”Н, или светлините руах и нефеш, или парцуфим М”А и БО”Н (вж. Рисунките в „Сефер аИлан”, започвайки от 3-та). 

 

Свобода на волята

„Изсечено е на скрижалите на завета”.
Чети не „изсечено” („харут”), а „свобода” („херут”),
което означава – освободили са се от ангела на смъртта”

Казаното изисква разяснение, тъй като е неясно по какъв начин, с получаването на методиката на кабала човек се освобождава от смъртта? И освен това, как се е случило, че след като сме получили тази методика, сме се удостоили с вечно тяло, над което не властва смъртта, върнали сме се назад и сме го загубили? Може ли вечното да изчезне?

Свобода на волята

Но за да разберем дълбочината на израза „свобода от ангела на смъртта”, е необходимо първо да разберем какво означава терминът „свобода” в неговото обичайно, човешко разбиране. При общото разглеждане на свободата можем да я отнесем към закона на природата, пронизващ всички страни на живота. Защото виждаме, че животните, уловени от нас, умират, когато ги лишим от свобода.

И това е вярно свидетелство за това, че Висшето управление не е съгласно с поробването на което и да е творение. И не случайно, човечеството е воювало през стоте последни години, докато не е постигнало в определена степен свобода на личността.

Но във всеки случай, нашата представа за понятието, изразено с думата „свобода”, е много мъгливо и, ако се задълбочим във вътрешното съдържание на тази дума, от нея почти нищо няма да остане. Тъй като, преди да искаш свобода на личността, ти трябва да предположиш наличието на свойството, наричано „свобода” във всяка личност като такава, тоест че тя може да действа по свой избор, в свободно желание.

Наслаждение и страдание

Но ако проанализираме действията на човека, ще видим, че всички те се явяват принудителни и са били извършени по принуда. И той няма никаква възможност за избор. И по това прилича на вариво, кипящо на котлона, което няма никакъв избор. То е длъжно да се свари. Защото Висшето управление е поставило целия живот между два огъня: наслаждението и страданието. И животните нямат никаква свобода на избора – да изберат страданията или да отхвърлят наслажденията. И цялото предимство на човека над животните е в това, че човекът е способен да види отдалечената цел, тоест да се съгласи сега на известен дял страдания при избора на бъдещото наслаждение или ползата, която ще получи след известно време.

Но в края на краищата, тук няма нищо освен сметка, която на пръв поглед се явява комерсиална. Тоест оценявайки бъдещите наслаждения или полза, намират в тях толкова предимства и предпочитания над болката, причинявана от страданията, че са съгласни да я понесат сега. И цялата работа е в разликата - когато изваждайки бедите и страданията от очакваното наслаждение, получават определен остатък.

Защото непременно биват привлечени към наслаждението. Но понякога се случва да страдат, тоест сравнявайки постигнатите наслаждения с понесените страдания, не намират предполагаемия „остатък”. И остават на загуба, както е обичайно за търговците.

И от всичко това следва, че няма разлика между човека и животните, а ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Просто привличащата сила ни тегли към наслажденията, случайно проявяващи се в една или друга форма, и ни гони от страданието. И с помощта на тези две сили, Висшето управление води всички натам, накъдето иска, без да пита абсолютно никого.

И нещо повече, дори определянето на характера на наслажденията и ползите се случва абсолютно не по избора и свободното желание на индивида, а в съответствие с желанията на другите, когато те искат, а не той.

Например, аз седя, обличам се, говоря, ям – всичко това е не защото аз искам така да седя или така да се обличам, да говоря или така да ям, а защото другите искат да седя или да се обличам, или да говоря, или да ям по този начин. Всичко това се случва в съответствие с желанията и вкусовете на обществото, а не на моето свободно желание. Нещо повече, аз правя всичко това, подчинявайки се на мнозинството, въпреки моето желание. Та нали ми е по-удобно да се държа просто, с нищо не обременявайки се, но всички мои движения са сковани от железните вериги на вкусовете и маниерите на другите, тоест на обществото.

И ако е така, то кажете ми, моля: къде е моята свободна воля? А от друга страна, ако предположим, че няма свобода на желанието, то всеки от нас не е нищо друго, освен някакъв вид машина, създадена и действаща по указанията на външни сили, заставящи я да работи именно по този начин. Това значи, че всеки от нас е заключен в затвора на Висшето управление, което с помощта на двамата свои надзиратели - наслаждението и страданието – ни привлича и подтиква към своето желание натам, накъдето иска то. Така че, изобщо няма никакво „аз” в този свят. Тъй като тук въобще няма такъв, който има право и притежава макар и някаква самостоятелност.

Аз не съм стопанин на своето действие и правя не защото искам да направя, а защото така ми въздействат, принуждавайки ме - и то без моето съгласие. И ако е така, тогава излиза, че го заобикалят и възнаграждението, и наказанието.

И целта на всичко това е неразбираема не само за религиозните хора, вярващи в управлението на Твореца, които по неволя вярват в Него и Му се доверяват, смятайки, че в ръководения така от Него порядък има добра и желана цел. Това нещо е още по-странно за вярващите в природата. Защото в съответствие с казаното, всеки от нас е окован в оковите на сляпата природа, в която няма нито разум, нито сметки. А ние, избраните и разумни същества сме станали играчки в ръцете на сляпата природа, водеща ни по измамен път. И кой знае – къде? 

Закон за причинно-следствената връзка

Струва си да се изразходва врeме, за да бъде разбрано това важно нещо – как съществуваме в света, от гледна точка на същността на нашето „аз”, когато всеки от нас усеща себе си като особен свят, действащ самостоятелно, съвършено независим от външните, чужди, неизвестни на нас сили, и как се проявява по отношение на нас тази същност?

В крайна сметка, съществува обща връзка между всички части на намиращата се пред нас действителност, съществуваща по закона за причинно-следствената връзка, и развиваща се в съответствие с причината и следствито. И това е справедливо, както за цялото, така и за всяка част поотделно. Тоест във всяко творение на този свят, във всичките четири вида: «нежив», «растителен», «животински», «говорящ» - действа законът за причинно-следствената връзка, в рамките на причината и следствието.

Нещо повече, дори всяка частна форма на лично поведение, на което се опира творението всеки миг от своето съществуване в този свят, се определя от предшестващи фактори, принуждаващи поведението да се промени именно така, и не иначе. И това е разбираемо и ясно на всеки, който погледне реда на действие на нещата в природата от чисто научна гледна точка и без лично пристрастие. И така, ние трябва да препарираме предмета, за да имаме възможност да го разгледаме от всички страни.

Четири фактора

Знай, че всяко образуване, действащо в създанията на този свят (това трябва да се разбере) не е произлязло „от нищото” („еш ми-аин”). Напротив, всичко е произлязло като „съществуващо от съществуващото” („еш ми-еш”). Тоест от реална същност, променяща своята предишна форма и обличаща се в новообразуваща се форма.

И затова трябва да разберем, че при всяко създание в този свят съвместно съществуват четири фактора, които създават и определят творението, и те се наричат:

  1. основа;
  2. причинно-следствени връзки, отнасящи се към свойствата, принадлежащи на основата, които не се променят;
  3. нейните вътрешни причинно-следствени връзки, които се променят под въздействие на въшните сили;
  4. причинно-следствени връзки на външните фактори, въздействащи върху нея отвън.

Да разгледаме всеки от тях поотделно.  

Фактор първи: основа, първичен материал

1. Основа, което означава, първичен материал, отнасящ се към това създание, тъй като „няма нищо ново под слънцето”. И всички новообразувания в нашия свят не произлизат „от нищото”, а възникват само като „съществуващо от съществуващото” („еш ми-еш”), когато някаква същност загубва своята предишна форма и приема друга форма, различна от предишната. И сега, същността загубила предишната форма, се нарича основа, и в нея е скрита сила, която ще се разкрие в бъдеще и ще се определи в крайната форма на тази същност - и затова по право се смята за главен фактор, въздействащ върху нея.

Фактор втори: причината и следствието като такива

2. Това е ред от причини и следствия, отнасящи се към собствените свойствата на основата, и той не се променя. Например, гниенето на пшеницата в земята я превръща в кълн на пшеницата, защото това разлагащо се състояние се нарича основа. По такъв начин трябва да се разбере, че същност на тази пшеница, изменила своята предишна форма, тоест формата на пшеница, и приела новата форма на фона на разложилата се пшеница, се явява зърното, наричано основа, свободна от всяка форма. И след като е изгнила в земята, е станала годна за приемане на друга форма, тоест формата на пшеница, способна да поникне и излезе от тази основа, която се явява семето.

И на всички е известно, че тази основа никога няма да приеме формата на други житни растения, например на овеса, а само на подобието предшестващо нейната форма, която сега е изгубена от нея, тоест формата на пшеница. И въпреки, че има определени изменения в количеството и качеството (нали в предишната форма е било едно зърно на пшеницата, а сега са десет), и в красотата, и във вкуса, но основата на формата на пшеницата не претърпява никакви изменения.

В това се проследява редът от причини и следствия, отнасящи се към свойството на самата основа, който не се променя никога така, че пшеницата да стане други житни растения. Това е и вторият фактор.

Фактор трети. Вътрешните причини и следствия

3. Това е редът на вътрешните причинно-следствени връзки на основата, изменящи се под въздействието на външните сили на обкръжаващата я среда, с които тя влиза в допир. Това означава, че от едно изгнило в земята пшенично зърно се получават много пшенични зърна - понякога още по-големи и по-добри по качество от посятото зърно.

Защото тук задължително има допълнение, породено от въздействието на факторите, участващи в порцеса и присъединяващи се към силата, скрита в обкръжаващата среда, тоест към основата. В резултат на това, се и случват всички тези качествени и количествени изменения, които съвсем не са били в предишната форма на пшеницата. И тези фактори: соли и минерали, намиращи се в земята, дъждът, слънцето, които са въздействали върху нея с това, че са отделили своите сили и са ги присъединили към скритата сила на самата основа, което в съответствие със закона за причината и следствието довело до множество количествени и качествени изменения на това новообразувание.

И трябва да се разбере, че този трети фактор се съединява с основата на нейното вътрешно ниво, тъй като скритата в основата сила ги контролира така, че в края на краищата всички тези изменения се отнасят към вида пшеница, а не към нещо друго.

И затова ги отнасяме към вътрешните фактори, отделяйки ги от факторите във втората група, които в съответствие със своето определение са неизменни, докато третият фактор се променя както по количество, така и по качество.

Фактор четвърти. Причината и следствието при въздействието на странични фактори

Това е редът на причините и следствията при въздействие на странични фактори, тоест действащи отвън. Те не въздействат на пшеницата пряко като дъжда или слънцето, а се явяват за нея такива допълнителни фактори, като например присъстващите на същия участък съседи или такива външни, променящи се явления като градушката или вятъра.

По такъв начин откриваме, че четирите фактора се съединяват в пшеницата в продължение на целия процес на нейното израстване. И всяко състояние, през което пшеницата преминава за това време, е обусловено от тези четири фактора, тоест от тях се определят и количествените, и качествените характеристики на състоянието. И също, както в описания случай с пшеницата, този закон действа във всички видове, независимо какви образувания в този свят, и е справедлив дори по отношение на мислите и знанията.

Например, ако бъде обрисувано което и да е състояние на образование на човека: вярващ или атеист, ултрарелигиозен или умерено религиозен – то ще разберем, че това състояние на човека е възникнало и е било определено от същите тези четири фактора.

Наследствени фактори

Фактор първи – това е основата, тоест неговият първичен материал. Тъй като човекът е създаден като „съществуващо от съществуващото”, тоест от самите сърцевини, които го пораждат, то в съответствие с това, в определена степен той се явява тяхно копие, препечатващо се от книга в книга. Тоест почти всичко, което е било прието и постигнато от бащите и дедите, преминава също и към него, и се отпечатва в него.

Но разликата е в това, че става загубване на формата - аналогично на посятата пшеница, която е годна за появата на новото семе само, след като е изгнила и загубила предишната форма. Така е и в капката семе, от което се ражда човекът – в нея няма нищо повече от формата на бащата, освен тези скрити сили.

И онези знания, които са били в бащата, за сина стават предразположеност и се наричат инстинкти или навици, които той дори не знае как да използва, защо прави това – тъй като това са скритите сили, които е наследил от бащата. Но не само мтериалните придобивки се наследяват от нас, но и духовните, и всички знания, способстващи за тези придобивки също се наследяват от нас, преминавайки от поколение в поколение.

Така се формират и проявяват различните наклонности, които откриваме в хората. Например: склонността да се доверяват или недоверчивостта, склонността да са удовлетворени от материалния живот или стремежа към знания, презрение към живота, когато нямат желание за него, скъперничество, отстъпчивост, дързост или стеснителност.

Така, всички тези прояви в хората се явяват не техни собствени придобивки, а само обикновено наследство, доставяно им на части от бащите и дядовците. Както е известно, в мозъка на човека има особена област, отговаряща за наследствеността, наречена «продълговат мозък» или подсъзнание, където се проявяват всички тези склонности.

Но тъй като знанията на нашите бащи, явяващи се плодове на техния опит, в сина стават просто склонности, то те са подобни на посятата пшеница, губеща предишната си форма и ставаща в чист вид сили, скриващи се в нея, които са способни сега да получат нова форма, което в нашия случай съответства на предразположенията, способни да придобият формата на знания. И това се явява първичен материал – основен първи фактор, наречен «основа», и в него са съсредоточени всички сили на особените наклонности, наследени от родителите, официално наречени наследственост.

И знай, че сред тези предразположения има и обратни проявления, тоест противоположни на това, което е било в бащата. И затова казват, че всичко, което е скрито в сърцето на бащата, в сина се проявява открито.

Смисълът на тези неща е в това, че основата губи предишната си форма, за да се облече в нова, и затова е близка до противоположността на формата на знание на бащите, както пшеницата, изгниваща в земята, която губи цялата своя форма на пшеница. И същевременно, всичко това зависи и от трите останали фактора. 

Влияние на обкръжението

Фактор втори – това е пряката последователност от причини и следствия, отнасящи се към собствените качества на основата, която не се променя. Това може да се поясни с описания по-горе пример със зърното пшеница, което се разлага, намирайки се в земята. Обкръжаващата среда, в която се намира основата са земята, солите, дъждът, въздухът и слънцето. Тя дълго време, бавно и стъпаловидно въздейства на зърното, в съответствие с последователността от причини и следствия, изменяйки сътояние след състояние, докато то не стигне до определен стадий. И тогава, основата се връща към своята първоначална форма, тоест към формата на зърно на пшеницата, но с изменения в количеството и качеството. Основата изобщо не се променя – така че от пшеницата няма да израсне овес или друго растение, макар че някоя нейна част се променя както количествено (например, от едно зърно могат да излязат 10 или 20 зърна), така и качествено (качеството може да бъде по-добро или по-лошо, отколкото в предишната пшеница).

По същия начин човекът, като основа, се намира в обкръжаващата среда, тоест в обществото. И той задължително е подложен на неговото влияние, както пшеницата е подложена на влиянието на обкръжаващата я среда. Защото основата – това е единствено и само суровина, която контактувайки непрекъснато с външната среда и обществото, претърпява стъпаловидни изменения, преминавайки от състояние към състояние, в съответствие със закона за причината и следствието.

В същото време се променят и наклонностите, съдържащи се в неговата основа, придобивайки формата на знание. Например, ако е получил по наследство склонност към скъперничество, то когато порасне ще създаде за себе си разумни оправдания, позволяващи му да стигне до правилния извод, че за човека е добре да бъде стиснат. И вече е известно, че макар неговият баща да е бил щедър, той може да наследи от него противоположното качество – скъперничество, защото противоположното – това е същото наследство, както и съществуващото.

Или онзи, който е наследил от прадедите си склонност към свободомислие, изгражда за себе си обосновка, позволяваща му да стигне до заключението, че за човека е добре да бъде свободен. Но откъде взема тези съждения, аналогии и заключения? Всичко това, той неосъзнато взема от обкръжението, влияещо на неговото мнение и вкус чрез постепенни преходи от причината към следствието.

Така, човекът мисли, че това са негови собствени открития, до които е стигнал по пътя на свободното изучаване, но и тук, както и в случая със зърното пшеница, има една неизменна обща част, наречена основа, тоест в края на краищата в него остават наследените наклонности, които се проявяват така, както са се проявявали и в прадедите му. Ето това и се нарича втори фактор.

Навикът става втора природа

Третият фактор е онова, което според закона за причината и следствието непосредствено въздейства на основата и я променя. Така, наследените наклонности на човека под въздействие на обкръжаващата среда стават натура и затова действат в посоките, които се определят от нейното осъзнаване. Например, в стиснатия по природа, склонността към скъперничество става осъзната под въздействие на обкръжаващата среда.

И тогава, той защитава себе си като се отказва в определена степен от скъперничеството, за да не съществува в страх от попадане в зависимост от обкръжаващите. По този начин, много от онова, което е наследил от прадедите се променя към по-добро и понякога му се удава да се избави съвсем от лошата склонност. И всичко това, благодарение на навика, положителното въздействие на който става негова втора природа.

В това е преимуществото на силата на човека над силата на растителното ниво, тъй като пшеницата не може да се промени напълно, а както беше казано по-горе - само частично, докато човекът има възможност да се промени под въздействие на обкръжаващите фактори на причината и следствието, дори в най-общите черти, тоест напълно да промени наклонностите и да ги изкорени, превръщайки ги в положителни.

Външни фактори

Четвъртият фактор – това са «не напълно странични фактори” по закона за причината и следствието, въздействащи на основата отвън. Тоест онези фактори, които нямат никакво отношение към развитието на основата и й влияят не по пряк, а по косвен начин. Например, материалното положение, тревожната или спокойната атмосфера наоколо и други подобни - тоест онова, което има свой последователен и бавен ред на причинно-следствените състояния, предизвикващи изменения в съзнанието на човека към по-добрата или към по-лошата страна.

По този начин, аз описах четирите естествени фактора, и целият наш разум, всяка наша мисъл не са нищо друго, освен само тяхна производна. И дори ако човек прекара денонощието в изследвания, все едно, нищо няма да може да промени или добави към онова, което му е предоставено от тези четири фактора.

И всяко добавяне, което може да намери, ще бъде единствено количествено, определено повече или по-малко от степента на разума, като в същото време качествено тук абсолютно нищо няма да се добави. Защото те принудително определят нашия характер и форма на мислене и изводи, без изобщо да се съобразяват с нашето мнение. Така че, ние се намираме във властта на тези четири фактора - точно както глината в ръцете на грънчаря.

Свобода на избора

Но когато разглеждаме тези четири фактора виждаме, че макар нашите сили да са слаби, за да устоят пред първия фактор, който се нарича основа, имаме възможност за свободен избор да се защитим от останалите три фактора, под въздействието на които частично се променя основата, понякога дори в по-общата част. И всичко това е по силата на навика, станал втора природа.

Обкръжението като фактор

И тази защита се заключава в това, че винаги можем да добавим нещо при избора на нашето обкръжение, което се явяват приятелите, книгите, учителят и други подобни. Подобно на това, когато човек наследява от бащата нива с пшеница, на която може от неголямо количество зърно да израстне много пшеница само за сметка на избора на обкръжението за нейната основа, тоест плодородна почва, в която има всички соли и необходими вещества, снабдяващи в изобилие пшеницата с всичко необходимо, а така също средства за подобряване на условията на средата, за да я направи по-подходяща за израстването на растението. Умният ще поразмисли, ще избере най-добрите условия и ще получи благословия. А глупакът ще вземе онова, което му попадне под ръка и затова неговият посев ще се превърне в провал, а не в благословия.

Защото всяка полза и качество зависят от избора на средата за засяване на пшеницата. А след засяването на избраното място, окончателната форма на пшеницата вече се определя от онова, което е способна да даде средата.

Така е и в обсъжданото от нас. Честно казано, в желанието няма друга свобода, освен да усвои въздействието на споменатите четири фактора, постъпвайки и мислейки така, както му предлагат те, нямайки сила да възрази и промени каквото и да е - както в примера с пшеницата, която вече са посяли в определената среда.

Но от самото начало, съществува свобода на желанието да избере среда от такива книги и учители, които ще извикат в него добри мисли. И ако не направи това, а бъде готов да влезе във всяка случайна среда и да чете която и да е случайна книга, то, разбира се, ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето в четене на безполезни книги, които ще му бъдат много по-приятни, в резултат на което образованието му задължително ще стане ужасно и лошо, което ще го доведе до грях и злодеяние.

И разбира се, ще понесе наказание не за лошите мисли и дела, за които той няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение, тъй като в това безусловно има възможност за избор.

Затова, полагащият усилия в своя живот и всеки път избиращ по-добра среда, е достоен за похвали и награди. Но и тук, не заради добрите му мисли и дела, принудително възникващи в него без всякакъв избор от негова страна, а за старанието да избере всеки път по-добро обкръжение, довеждащо до появяване на такива мисли и дела в него. Както е казал рав Йошуа бен Пархия:  «Направи си рав и си купи другар».

Необходимостта от избор на добро обкръжение

И трябва да бъде разбрано казаното от раби Йоси Бен Кисма в отговор на предложението на някакъв човек, молещ го да се премести да живее на онова място, където живее той самият, и предлагащ му за това хиляда хиляди златни динара. И отговорил му раби Йоси Бен Кисма: «Дори ако ми дадеш цялото сребро и злато, всички скъпоценни камъни и бисери на целия свят, аз няма да живея никъде, освен на място, където изучават кабала».

На пръв поглед, тези думи ни се струват прекалено възвишени за нашето просто разбиране. Та как е могъл да се откаже от хиляда хиляди златни динара заради такава дреболия, и не е поискал да живее в града, където не изучават кабала, докато самият той е бил много знаещ и велик мъдрец, и вече не е бил длъжен да се учи от когото и да било? Велико чудо.

Но същността на казаното е много проста и достойна, за да живее във всеки от нас. Въпреки че във всеки от нас има «своя основа», в действителност нейната сила винаги се проявява само под въздействие на обкръжението, в което се намира, както в случая с пшеницата, посята в почвата. Силите заложени в нея, се проявяват реално само под въздействие на обкръжаващата среда: земята, дъжда и слънцето. Затова раби Йоси Бен Кисма прекрасно е преценил, че ако остави своето благоприятно обкръжение, което е избрал, и премине в лошо обкръжение, носещо вреда, тоест в града, където няма изучаващи кабала, то той не само ще изгуби своята предишна мъдрост – всички скрити в неговата основа сили веднага ще спрат реално да се проявяват и ще останат неразкрити. Тъй като няма да имат подходящо обкръжение, за да може да ги задейства и превърне от потенциални сили в действащи. И както бе казано по-горе, само с избора на обкръжение се определя цялата власт на човека над себе си, за което той е достоен за награди или наказания.

Така че, няма нищо удивително в това, че такъв мъдрец като раби Йоси Бен Кисма е избрал по-доброто и е пренебрегнал лошото. И не се съблазнявай от материалните неща и понятия, както е казано в заключение, че «след смъртта не остават с човека нито парите, нито златото, нито скъпоценните камъни и бисерите, а само поправянето и добрите дела». И тук мъдреците ни предупреждават: «Направи си рав и си купи другар». И както е известно, изборът на книги също има значение.

Тъй като само изборът на обкръжение може да донесе успех или позор на човека. Но след като е избрал обкръжение, той се оставя в неговите ръце - както глината в ръцете на грънчаря.

Власт на разума над тялото

И е известно мнението на съвременните първоразрядни учени, които след като са разгледали по-горе споменатия въпрос и са видели, че разумът на човека не се явява нищо друго освен плод, израстващ от жизнените ситуации, стигнали до извода, че разумът няма никаква власт над тялото. Житейските събития, записани в материалните клетки на мозъка – ето какво властва и привежда човека в действие. А разумът на човека прилича на огледало, приемащо формата на онова, което се намира пред него. И въпреки че това огледало се явява носител на тези форми, то никак не може да повлияе или да въздейства на онова, което се отразява в него.

Така и разумът, въпреки че житейските събития във всички свои причинно-следствени отношения са запазени и са му известни, сам по себе си изобщо няма власт над тялото. Такава, която може да го приведе в движение, тоест да приближи тялото към полезното и да го отдели от вредното - защото материалното и духовното са абсолютно далечни едно от друго. И никога няма да бъде създадено никакво средство за връзка между тях, така че духовният разум да може да приведе в действие и да въздейства на тялото, което е материално. И това е описано надълго и нашироко.

Но там, където е остротата на техния ум, там е и тяхната грешка, тъй като въображението в човека се използва от разума така, както микроскопа от очите, които без него не виждат нищо вредящо заради малките му размери. Но след като с помощта на микроскопа е видял вредящото му създание, човек се отдалечава от този вредител.

По такъв начин, микроскопът позволява на човек да избегне вредата, а не усещането, тъй като вредителят не се чувства. И от тази гледна точка, разумът действително напълно властва над тялото на човека, позволявайки му да избегне лошото и да се приближи към доброто. Тоест там, където възможностите на тялото не са големи и не е в състояние да разпознае вредата или ползата, възниква необходимостта от разума.

Нещо повече, в степента, в която човек разбира, че разумът – това е правилен признак за жизнен опит, той е способен да приеме разума и мъдростта на човек, на когото се доверява, издигайки това в ранг на закон, въпреки че неговият собствен жизнен опит е недостатъчен за придобиване на такава мъдрост. Подобно на това, как човекът пита за съвет лекаря, изслушва го и изпълнява съвета – въпреки че нищо не разбира със своя разум. По такъв начин, той се ползва от разума на другите, което помага не по-малко от неговия собствен разум.

И както вече пояснихме по-рано, съществуват два пътя на управление, които гарантират на човека, че ще постигне прекрасната цел:

- пътят на страданията;

- пътят на Кабала.

И цялата яснота на пътя на Кабала изхожда от това, тъй като тази отчетлива разумност се е разкрила и проявила, и е станала известна след огромна и дълга верига от житейски събития на кабалистите, а човекът идва и се възползва от това в пълна степен, и извлича с помощта му полза, сякаш този разум се е появил в резултат на неговия собствен жизнен опит.

И така, вие виждате, че с това човекът се избавя от горчивия жизнен опит, който би бил длъжен да придобие, докато не се развие в него самия този здрав смисъл. А ако е така, то по този начин се освобождава и от страданията, и печели време.

И това може да се сравни с болния, който не иска да слуша съветите на лекаря, докато не разбере по какъв начин този съвет ще му помогне да се излекува и затова започва сам да изучава медицина. Но нали може да умре от болестта преди да успее да я изучи.

Такъв е пътят на страданията, в сравнение с пътя на Кабала. Онзи, който не вярва на мъдростта, която кабалистите го съветват да приеме без собствено разбиране, трябва сам да стигне до нея и може да направи това само по пътя на собственото включване във веригата от причинно-следствени житейски перипетии. Докато в същото време съществува опит, значително ускоряващ този процес, позволяващ да развие в него усещане за осъзнаване на злото, както вече бе обяснено по-рано, не при отсъствие на собствен избор, а вследствие на усилията за избиране на добро обкръжение, което ще доведе до появата на правилни мисли и дела.

Свобода на индивида

И сега, ние стигнахме също до точното разбиране за смисъла на свободата на индивида, за която може да се говори само по отношение на първия фактор – основата, която се явява първичен материал на всеки човек. А това са различните видове наклонности, които получаваме по наследство от бащите и дядовците, и по които един човек се различава от друг.

Защото въпреки че хиляди хора живеят в една и съща среда, и се подлагат на еднаквото въздействие на трите последни фактора, практически не могат да се намерят сред тях двама души с еднакви свойства. И това е, защото във всеки е заложена особена, характерна само за него основа. Това може да се сравни с основата на пшеницата, която въпреки че силно се променя под действието на трите последни фактора, все пак съхранява вида на предишната пшеница, и никога не се превръща в друг вид.

Общата форма на изходните данни не изчезва

Всяка основа, когато променя своята първична форма на изходните данни и под влияние на трите фактора, оказващи въздействие върху нея и значително променящи я, придобива нова форма, тя въпреки това не губи общата форма на изходните данни. И затова, човекът никога не може да придобие облика на друг човек, подобно на това, как ечемикът никога няма да изглежда като пшеница. Защото всяка основа представлява дълга верига от няколко стотици поколения и съдържа в себе си знанията на всички тези поколения. Просто те не се проявяват в нея в тази форма, в която са съществували в прадедите, тоест във формата на знания, а присъстват във вид, свободен от форма. И затова те се намират в нея само във вид на прости сили, наричани склонности и инстинкти, без осъзнаване за това - защо всичко се случва именно по този начин. И в съответствие с това, не може да има в света двама души с еднакви свойства.

Необходимостта от опазване на свободата на личността

И знай, че това се явява истинска, действителна собственост на всеки индивид, която е забранено да бъде променяна или да ѝ се нанасят повреди, тъй като в края на краищата, всички тези склонности, съдържащи се в основата, трябва да се проявят и да получат формата на знание, когато този индивид израсне и придобие съзнание, както бе разяснено по-горе. И силата на закона за развитие, властващ в цялата верига, винаги я тласка напред, както е казано в статията „Свят”. Излиза, че завършването на всяка наклонност е в това, да се превърне в много високи и важни знания.

По такъв начин онзи, който разрушава която и да е склонност в индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата, защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никое друго тяло, освен в това, в което е била.

И трябва да се разбере, че докато някоя склонност се изменя, получавайки формата на знание, вече е невъзможно да се разпознае в нея разликата между доброто и злото. Тъй като това различие се осъзнава само по време на неговото съществуване в склонностите или в непълното знание. И по никакъв начин, дори в най-малка степен, не може да бъде разпознато, когато склонността придобие форма на истинското знание.

По този начин, на нас ни става ясен размерът на вредата, която нанасят онези народи, които налагат своето господство над малцинствата, ограничавайки тяхната свобода, не позволявайки им да продължат да живеят в съответствие с техните наклонности, дадени им в наследство от прадедите. И те се смятат за убийци на души.

И дори нерелигиозните и невярващите в целенасочеността на Управлението на хората от природното устройство на нещата, могат да разберат необходимостта от опазване на свободата на личността. Ние виждаме, че онези народи, които са се разрушавали от поколение в поколение, са паднали, защото е господствало бремето над малцинствата и индивидите. Но онези ги надвили и те рухнали. Едновременно с това, за всички е ясно, че няма възможност да се установи мир в целия свят, ако не се съобразим със свободата на личността. Без това е невъзможно съществуването на света. И ще се увеличава разрушението.

И така, ние добре и много точно определихме същността на индивида с изключение на всичко, което е получил от обществото. Но в края на краищата, възниква въпросът: „А какво представлява самият индивид?” Защото всичко казано досега за индивида, се отнася само до придобитото от него, за унаследеното от прадедите. Но какво представлява самият индивид - наследник или носител на придобитото, изискващ от нас защита на своята собственост?

Във всичко казано досега, все още не сме намерили онази точка „аз” на човека, която би била собствена на неговата същност. И за какво ми е първият фактор – тази дълга верига от хиляди хора, които един след друг, от поколение в поколение са формирали личността на индивида само като свой наследник?

И защо ми са останалите три фактора – тези хиляди хора, въздействащи на човека в течение на едно поколение? В резултат, всеки индивид е просто подобен на усвояващ механизъм, който винаги се намира под разпореждане на обществото и се подлага на неговото въздействие. Тоест става пасивен събирател на два вида въздействия:

- от страна на първия фактор той става пасивен събирател на огромното и последователно въздействие на предишните поколения;

- от страна на 3-те други фактора става пасивен събирател на въздействието на намиращите се в едно поколение с него.

И това е въпрос, имащ световно значение. И затова се намират множество противници на по-горе посочения естествен метод, въпреки че на тях им е добре известна неговата истинност. И при описването на своите представи за някаква духовна същност – как тя е облечена вътре в тялото, в качеството на душа на човека, повечето клонят към метафизичните методи, към дуализма или трансцедентализма, за да опишат за себе си същността на духовното и това, как тя се съотнася с вътрешния свят на нашето тяло вътре в душата на човека, която дава разум и привежда в действие това тяло, явявайки се същност на човека, неговото „аз”.

Може и да е имало нещо във всички тези тълкования, което е позволило да бъде създадено някакво мнение, но работата е в това, че те не дават никакво научно обяснение, по какъв начин духовната същност може да влезе в досег с материалните атоми на тялото и да има възможност да го приведе в движение. И цялата тяхна мъдрост не помага да бъде намерено някакво мостче, достатъчно, за да се премине тази широка и дълбока пропаст, разделяща духовната същност и материалните атоми. Затова, всички тези метафизични методи са безполезни за науката.

Желанието за получаване е създадено от нищото

И за да се придвижим макар и на крачка в научен смисъл, на нас ни е нужна само науката Кабала, тъй като тя включва в себе си всички науки на света. И в раздела „Духовни светлини и келим” от книгата „Сияещият лик” е разяснено, че цялото обновяване в Творението, създадено от Твореца от нищото, се отнася само за едно – за желанието за получаване. И следователно всичко, намиращо се в Творението – изобщо не е ново и създадено като нещо от нищото, а като съществуващо от съществуващото. С други думи, изхожда направо от същността на Твореца, както светлината произхожда от слънцето, в което няма нищо ново. Онова, което представлява по себе си слънцето, се перобразува и излиза навън.

Докато по-горе споменатото желание за получаване представлява нещо съвършено ново, което не е съществувало в реалността до творението. В Твореца, който предшества всичко, напълно отсъства желание за получаване, защото - от кого да получи? Затова, желанието за получаване, което Творецът е създал от нищото се явява нововъведение. Докато всичко, следователно не се явява толкова ново, за да може да се нарече Творение. И затова, всички келим и всички тела, както духовните, така и  материалните светове се смятат за разновидности на духовното или материалното вещество, природата на което е – желанието за получаване.

Двете сили в желанието за получаване: привличаща и отблъскваща

Трябва още да се знае, че в тази сила, наречена желание за получаване, ние различаваме две сили, наречени привличаща сила и отблъскваща сила. А смисълът е в това, че във всяко кли или тяло, намиращи се в рамките на желанието за получаване, самото желание за получаване е ограничено от това, колко получава и с какво качество. И затова, онова количество и качество, което се намира извън неговите граници, се възприема като нещо противоположно на неговата природа. И по тази причина, то го отблъсква. Наистина в тези рамки, наречени „желание за получаване”, въпреки че това е само привличаща сила, всеки път тя задължително става и отблъскваща сила.

Единен закон за всички светове

И въпреки че науката Кабала не казва нищо за нашия материален свят, все пак съществува закон, единен за всички светове (той е описан в статията „Същност на науката Кабала” и се нарича – закон за корена и клона). В съответствие с този закон, всички видове материални същности на нашия свят, всички, намиращи се в това пространство: неживото, растителното, животинското, същността на духовното и същността на материалното (ако се рзглежда индивидуалността на всеки елемент, онова, с което се отличава той от всички останали), дори най-малката молекула, представляват по себе си само желание за получаване. И това желание за получаване се явява частна форма на новосъздаденото творение, ограничавайки го количествено и качествено, вследствие на което в него действат привличаща и отблъскваща сили.

Но всичко, което присъства в нея, освен тези две споменати по-горе сили, се смята за изобилие, изхождащо от същността на Твореца, в равна степен за всичко сътворено - и тук няма нищо ново, отнасящо се към творението, а изхожда като съществуващо от съществуващото. И това не се отнася само за нещо частно, а се явява общо за всички части на творението - както малките, така и големите, които получават от изобилието на Твореца, в съответствие с границата на техните желания за получаване, и тази граница се явява разделител между тях.

И така, приведено е ясно, чисто научно доказателство, отнасящо се за всеки индивид, с научен метод, абсолютно неуязвим за критика, дори за тези, които автоматично заемат крайни материалистични позиции. И оттук нататък, повече не се нуждаем от всички тези непълноценни методи, подстроени с метафизика. Очевидно е, че няма никаква разлика, явява ли се тази сила – желанието за получаване - резултат от химически процеси в материята или материята се явява породена от тази сила, тъй като узнахме главното – само единствено тази сила, отпечатана във всяко създание, и представляваща по себе си атом на желанието за получаване в своите граници, е и тази индивидуалност, по която се различава и отделя от останалото обкръжение. И това е справедливо, както за един атом, така и за съединението от атоми, наречено тяло. И следователно всичко, в което има нещо освен тази сила, по никакъв начин не се отнася към самата молекула или към съединението от молекули от гледна точка на нейното „аз”, а само към общото, което представлява изобилие, изхождащо към нея от Твореца, което се явява общо за всички части на творението взети заедно, и няма тук тела, създадени отделно.

А сега ще изясним, какво представлява „свободата на индивида” като понятие, влизащо в първия фактор, наречен от нас „основа”, на която всички предишни покления - бащите, и бащите на бащите на този индивид, са предали своята природа, както бе разяснено по-горе. И в съответствие с казаното, цялата същност, заключена в думата индивид, не е нищо друго, освен граници на „желанието за получаване”, отпечатани в съединението на неговите молекули.

Защото е очевидно, че всички онези склонности, които индивидът е придобил от своите прадеди, се явяват само рамки, крайна мяра на това желание за получаване, или във вид на притегателната сила, заключена в него, или като отблъскваща сила, които се представят пред нашите очи в образа на склонности към разточителство или скъперничество, общителност или стремеж към самота. И затова, те се явяват негови истински личностни качества, негово его, което се бори за правото на съществуване. Така че, ако унищожим някое свойство в човека, се смятаме за отсичащи оригинална част от неговата същност, и това се смята за истинска загуба за цялото творение, защото няма и няма да има вече подобно на него в целия свят, както бе казано по-горе.

И след като изяснихме правото на индивида на свобода, изхождаща от природните закони, да видим доколко е възможно това в действителност, без вреда за морала и приетите норми, и главно – по какъв начин се осъществява това право, в съответствие със законите на Кабала.

Да се следва мнозинството

Казано е: «да се следва мнозинството» - тоест навсякъде, където имаме разногласие между индивида и мнозинството, ние сме задължени да приемем решение според желанието на мнозинството. Очевидно е, че мнозинството има право да ограничава свободата на индивида.

Но тогава възниква друг, още по-сериозен въпрос, тъй като на пръв поглед, този закон връща човека назад, а не го придвижва напред, защото докато  болшинството от човечеството е неразвито, а развитието е винаги в малобройното малцинство, то ако ние вземаме решения съгласно желанието на неразвитото и лекомислено мнозинство, ще излезе, че мнението и стремежът на мъдреците и развитите членове на обществото, които винаги са малцинство, няма да бъде чуто и взето предвид. И по този начин обричаме човечеството на регрес, тъй като няма да може да се придвижи дори с една крачка. 

Но в статията «Свят», в главата «Необходимостта от внимателно отношение към законите на природата» се разяснява, че тъй като Висшето управление ни е отредило да живеем в общество, то ние сме задължени да изпълняваме всички закони, касаещи съществуването на обществото. А ако искаме макар и в нещо да проявим лекомислие, то природата ще ни отмъсти и ще потърси отговорност от нас, независимо от това, разбираме ли смисъла на законите или не.

И е очевидно, че няма никакъв друг начин, по който да живеем в обществото, освен според закона «следване на мнозинството», който регламентира всеки спор и всеки порок в обществото така, че този закон се явява единствен инструмент на обществото с право на съществуване. И затова, той се смята за един  от естествените закони на Управлението, и ние сме задължени да приемем върху себе си неговото изпълнение и да го съхраняваме с цялата предпазливост, изобщо не вземайки под внимание нашето разбиране.

И той е подобен на останалите закони на природата и на Управлението на Твореца, които са ни дадени свише. Както вече бе изяснено (в статията «Същност на науката Кабала», в главата «Закон за корена и клона»), тази непоколебимост, наблюдавана в природата в този свят, се явява следствие на това, че всичко произтича и се определя от законите и правилата, действащи във Висшите духовни светове.

И едновременно с това, трябва също да се разбере, че указанията на Кабала не са нищо друго, освен закони и правила, установени във Висшите светове, които се явяват корени на законите на природата в този наш свят. И затова, винаги законите на Кабала съответстват на законите на природата в този свят като две капки вода. По този начин доказахме, че законът «да се следва мнозинството» е закон на Висшето управление и природата.

Пътят на Кабала и пътят на страданието

Същевременно, това още не разяснява затрудненията по повод на регреса, произтичащ от този закон.

И това ни безпокои, подтиквайки ни към търсене на уловки, чието предназначение е да поправят ситуацията. Но Висшето Управление не губи нищо от това, тъй като вече е «обходило» човечеството по два пътя: «пътят на Кабала» и «пътят на страданието» по такъв начин, че е несъмнена увереността в развитието на човечеството и постоянното прогресивно движение към целта. И няма нищо по-високо от това (както е казано в статията «Свят», в главата «Всичко е дадено под залог»). Но изпълнението на този закон се явява естествено и задължително.

Правото на мнозинството да потиска свободата на индивида

И трябва все пак да зададем още един въпрос, тъй като всичко казано е оправдано само в това, което се отнася до отношенията между хората. В този случай, ние приемаме закона «да се следва мнозинството», изхождайки от задължението, възложено ни от Управлението – винаги да се грижим за съществуването и благополучието на другарите.

Но този закон, «да се следва мнозинството», Кабала ни задължава да изпълняваме също и при възникване на разногласия по темите, касаещи отношенията на човека с Твореца, което на пръв поглед няма никакъв допир и отношение към съществуващото общество.

По този начин, отново възниква въпросът: как да оправдаем този закон, задължаващ ни да приемем мнението на мнозинството, което както бе казано е неразвито, и да отхвърлим и не приемем под внимание мнението на развитите, които навсякъде съставляват малобройно малцинство.

Но съгласно с това, което вече доказахме (в статията «Същност на религията и нейната цел», в главата «Съзнтелно и несъзнателно развитие»), методиката на Кабала е била дадена само за да обедини стремящите се към Твореца. И смисълът е в това, да се развие в нас чувството за осъзнаване на злото, заложено в нас от раждането, и най-общо определяно от нас като нашата любов към самия себе си, и да стигнем до абсолютното добро, което се нарича любов към ближния. И това е единственият и особен преход към любовта към Твореца.

Съгласно това се определят и заповедите, отнасящи се до отношенията между човека и Твореца, като чудодейни инструменти, отдалечаващи човека от любовта към самия себе си, вредяща на обществото.

От това следва, че и разногласията по повод заповедите за отношенията между човека и Твореца се отнасят до проблемите на правото на обществото на съществуване. По този начин, те също влизат в рамките на закона «да се следва мнозинството».

И тогава става разбираем смисълът на традицията да се направи разлика между Галаха (сборник от закони) и Агада (Сказанието). Защото само в Галаха е приет законът: «индивидът  и мнозинството – в съответствие с мнозинството». В Агада е иначе. Тъй като казаното в Агада се отнася към това, което се намира над съществуването на живота в обществото. Защото те говорят именно за нещата, определящи отношенията на човека и Твореца в тази част, която няма никакво отношение към физическото благополучие на обществото.

И затова мнозинството няма никакво право и оправдание да вземе и отмени мнението на индивида и нека всеки направи така, както смята за правилно. В същото време, законите, отнасящи се към съществуването на обществото, трябва напълно да се съблюдават от човека, и тук не може да има друг ред, освен законът «да се следва мнозинството».

В живота на обществото действа законът «подчиняване на малцинството на мнозинството»

В резултат на изследването, стигнахме до разбирането на определението «свобода на личността», тъй като всъщност съществува големият въпрос: откъде, на какво основание мнозинството е получило правото да потиска  свободата на личността и да я лишава от най-скъпото, което има в нейния живот - нейната свобода така, че на пръв поглед, тук няма нищо освен насилие?

Но ние вече обяснихме, че този закон на природата е заповядан свише: тъй като Управлението ни е задължило да живеем в общество, то от само себе си се разбира, че на всеки член от обществото се вменява задължението да служи на обществото, да се грижи за неговото съществуване и да способства за неговото процъфтяване. А това не може да бъде осъществено иначе, освен чрез изпълнение на закона «подчиняване на малцинството на мнозинството», когато не се вслушват в мнението на една личност, и не и се подчиняват.

От по-горе изложеното следва, че това е и източник на правото и на оправданието за това, че мнозинството принудително лишава личността от свобода, поробвайки я. И затова е съвършено ясно, че във всички тези случаи, когато не са засегнати интересите на материалния живот на обществото, мнозинството няма никакво право и оправдание да ограничава и накърнява, в каквото и да било свободата на индивида. И онези, които правят това, са престъпници и разбойници, които предпочитат силата пред което и да е право и справедливост. Защото в дадения случай, Управлението не задължава личността да се подчинява на желанието на мнозинството.    

В духовния живот действа закон, задължаващ мнозинството да следва личността

И се изяснява, че в това, което се отнася до духовния живот, няма никакво естествено задължение на личността пред обществото. А точно обратното - тук действа естественият закон – мнозинството да се преклони пред личността и да ѝ служи. И това е ясно от казаното в статията «Свят»: има два пътя на Управление, по които то ни е задължило да вървим, въздействайки върху нас така, че да ни доведе до крайната Цел на творението:

  1. Пътят на страданието, принуждаващ ни да се развиваме без нашето осъзнаване.
  2. Пътят на Кабала и мъдростта, водещ към нашето осъзнато развитие, без каквито и да било страдания и принуждения.

А тъй като в действителност, във всяко поколение са по-развити отделни индивиди, то когато мнозинството осъзнае необходимостта да се избави от невероятните страдания, започвайки да се развива по своя воля и по собствено желание, тоест по пътя на Кабала, тогава те са задължени да подчинят себе си и своята телесна свобода на индивида. И да изпълняват неговите разпореждания, да приемат онзи безценен дар, който той ще им предложи.

По такъв начин в това, което се отнася до духовното, правото на мнозинството става техен дълг. И действа законът да се следва индивида, тоест развитата личност. Защото на всеки е ясно, че развитите и образовани личности съставляват много незначителна част от обществото. Това значи, че успехите и постиженията на цялото общество в духовната сфера се определят от малцинството.

Изхождайки от това, обществото е задължено да пази като зеницата на окото идеите на тези личности, за да не изчезнат те от този свят. Тъй като то трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истинските идеи в този свят се намират не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство. Тъй като цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова, ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, защото е слаба способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях.

Критиката – средство за постигане на успех. Отсъствието на критика е причина за спиране на развитието

Към казаното е необходимо да се добави, че реалността ни демонстрира крайната противоположност между онова, което виждаме на материално ниво, и това, което се обсъжда в дадената статия. Единството на обществото е призвано да бъде източник на целия успех и щастие. Но това действа само в материалното.

Разединението между хората се явява източник на всички нещастия и беди. Но нашето знание и наука говорят за точно обратното. Единството на възгледите и отсъствието на критика се явява източник на всички несполуки и пречи на прогреса и плодотворното творчество. Защото стигането до правилните изводи зависи именно от количеството на споровете и разногласията, разкриващи се в мненията.

Колкото повече са разногласията и противоречията, колкото по-силна е критиката, толква повече са знанието и разумът, и проблемите стават възможни за разясняване и разрешване. А всички несполуки и израждането на разума произлизат само от недостатъчното количество критика и от разногласията.

По този начин е очевидно, че основата на успеха на материално ниво се явява колкото се може по-голямото обединяване на обществото. А основата на успешното придвижване в областта на разума  и идеите – в спора и разногласията между тях.

Оттук произтича законът, съгласно който само когато човечеството постигне своята цел на телесно, материално ниво, тоест издигне се на съвършеното стъпало на любов към ближния, когато всички хора по света се сплотят като единно тяло, единно сърце (както е казано за това в статията «Свят») – само тогава ще се разкрие в цялата своя пълнота щастието, очакващо човечеството. И в такъв случай, трябва да бъде проявена предпазливост, за да не се сближат мненията на хората толкова, че да изчезнат разногласията и критиката между мислителите и учените. Защото близостта на материално ниво влече след себе си естественото сближаване на възгледите. А ако изчезнат критиката и разногласията, то ще изчезне и развитието на идеите и разума, и ще пресъхне източникът на знания в света.

По такъв начин, тук напълно е доказана необходимостта от предпазливо отношение към свободата на личността в това, което се отнася до идеите и разума, тъй като всяко развитие на знанията и мъдростта е основано на личната свобода на индивида. Затова, ние трябва да я пазим с голяма отговорност. Тоест всяко качество вътре в нас, което наричаме индивидуално, е онова, което се явява лична сила на всеки индивид, наречен най-общо «желание за получаване».

Наследството от бащите

А така също всички частности, които включват в себе си желанието за получаване, наричано основа или първи фактор, съдържащо всички онези склонности и особености на поведението, които човек е наследил от своите прадеди, онази дълга верига от хиляди хора, съществуващи в своето време, където всеки представлява по себе си капка-екстракт от своите родители. Именно в тази капка на всеки се предава всичко духовно, което е придобито от неговите родители. Така че, в подсъзнанието на личността присъстват хиляди духовни наследства от всички индивиди, представени от династията на неговите прадеди.

Затова, както лицата на хората се отличават едно от друго, така се разделят и техните мнения. И няма двама души в света, чиито мнения да бъдат еднакви. Всеки има под свое разпореждане огромни придбивки, които са му оставили в наследство хилядите прадеди. И по тази причина, всичко това се смята за собственост на личността, а на обществото се предписва да пази тази особеност и дух, за да не бъде засенчена от обкръжнието.

Всеки трябва да остане със своето наследство. И тогава контрастът и противоречията между тях ще останат вечно, за да ни осигурят завинаги критически подход и развиване на знанията, което съставлява цялото приемущество на човечеството и се явява негово истинско и изконно очакване.

И след като в определена степен стигнахме до осъзнаването на егоизма, свойствен на човека, от гледна точка на силата, заключена в него и «желанието за наслаждение», явяващо се самата същност на живия организъм в неговия неприкрит вид, също ни стана ясна, във всички свои граници, степента на изходния багаж на всеки индивид, която определихме като «наследство на бащите», смисълът на което е в това, че цялата тази сила на склонности и свойства, които преминават към човека по наследство в неговата „основа”, се явява първичен материал на всеки човек - тоест капката семе на неговите родители. Сега ще изясним двете степени в желанието за наслаждение.

Две степени: в потенциал и в действие

В началото е необходимо да се разбере, че въпреки че егоизмът, определен от нас като сила на желанието за получаване, се явява същност на човека, все пак е абсолютно невъзможно да си представим, че то може да просъществува в реалната действителност дори миг.

Защото онова, което наричаме потенциал, тоест не проявяващо се още в действията, се явява само замисъл и можем да си го представим само мислено.

Но практически е невъзможно да си представим, че ще се намери някоя реална сила в света, която сама по себе си би се намирала за известно време в състояние на покой и не би действала. Тъй като силата съществува в реалността само в онова време и в онази степен, в която се проявява в действие. Също така, не е възможно да се каже за бебето, че притежава огромна сила, когато то не може да вдигне дори лек предмет. Но можем да кажем, че когато порасне, в него ще се разкрие велика сила.

И ние казваме, че онази сила и мощ, която виждаме в човека, когато порасне, е била заложена в детето още в детството. Просто е била скрита в него и не се е проявявала в действие.

Може само мислено да си представим онези сили, които трябва да се разкрият в бъдеще. Но разбира се, в реалното тяло на бебето няма никаква сила, тъй като тя по никакъв начин не се проявява в неговите действия. Подобна на това е и силата на апетита – тя не се проявява в човека, ако е сит.

Но дори когато е сит, силата на апетита съществува в него - тя просто е скрита в тялото на човека. По-късно, когато храната се усвои, апетитът се връща, появява се и се реализира от потенциал към действие.

Но това твърдение (за силата, която все още не се е проявила в действие), се отнася към умозаключенията, тъй като тя не съществува в реалността. Защото в ситостта усещаме и ни е ясно, че силата на апетита е изчезнала. Погледни към мястото, където е била – и нея я няма.

По този начин, абсолютно невъзможно е да си представим силата като същност, намираща се в покой и съществуваща сама по себе си, а единствено и само като процес. Тоест в същото време, когато действието реално се осъществява, тогава се и проявява силата, заключена в действието.

 И ако се обясни научно, тук задължително присъстват две понятия: обект и процес, тоест сила и действие. Например, силата на апетита се явява обект, а приемането на изяжданата храна се явява процес и представлява по себе си категория на действието. Макар в действителност те да представляват едно. В човека не може да се пробуди апетит, без появяването на образа на храната в неговия мозък. Това са двете половини на едно цяло и силата на апетита трябва да се облече в този образ. Затова, обектът и процесът или едновременно присъстват, или едновременно отсъстват.

Аналогично на това, и желанието за наслаждение, което обозначихме като егоизъм, не съществува в човека във вид на сила, желаеща да получи и намираща се в покой. В примера с храната, това желание представлява обект, който се въплащава в образа на нещо годно за храна и неговото действие се проявява в поглъщането на храната. Именно това действие наричаме желание, сила на апетита, разкриваща се в действието на въображението. Така е и по отношение на обсъжданото от нас желание за получаване, което се явява същност и основа на човека. То се проявява и съществува само обличайки се във формата на онова, което трябва да бъде получено. Само тогава, то съществува във вид на обект - и по никакъв друг начин. И това действие, ние наричаме живот или жизнена сила на човека. Това означава, че силата на желанието за получаване се облича в онова, което желае да получи, и действа в него. И степента на проявяване на нейното въздействие се явява мярка на жизнената сила на човека. А действието, както вече бе обяснено, се нарича желание.

Двете създания: човекът и живата душа

От обясненото по-горе става ясно казаното: «И създал Творецът човека от прахта земна, и вдъхнал в неговите ноздри душата на живота, и станал човекът жива душа». Тук намираме две създания: отделно – човекът и отделно – живата душа. От текста следва, че в началото човекът е бил сътворен като прахта земна, тоест, като съвкупност от определен брой частици, в които се е съдържала същността на човека, тоест неговото желание да получава. И силата на това желание за получаване се намира във всички частици на съществуващата действителност, както бе обяснено по-горе, и от тях били създадени и произлезли всичките 4-ри типа: нежив, растителен, животински, говорещ. И в това няма никакво приемущество на човека над останалите части на творението. И това е смисълът, съдържащ се в думите: «прахта земна».

Но вече е обяснено, че не се случва така, че тази сила, наречена желание за получаване, да съществува, без да се облече и без да действа в тези неща, които са желани за получаване. И това действие се нарича «живот». И оттук следва, че преди към човека да дойдат човешките видове наслаждение, отлични от свойствените за останалите създания, – той се смята за човек, лишен от живот, мъртъв, защото в неговото желание да получава не е имало място, за да се облече и прояви там в действията, което, както е казано, е и проявяването на живота.

И за това е казано: «И вдъхнал в ноздрите негови душата на живота». И това е обобщената форма на получаване, свойствена за човешкия род. И думата «душа» - от думата «вдъхна», тоест «предаде» му земята, което значи – ценността. И «душа» се отнася към страдателен залог, както например «вложен», «обвинен», «привлечен към съд».

И смисълът на казаното: «И вдъхнал в ноздрите негови» - тоест внесъл вътре в него душата и ценността на живота - с други думи, цялата съвкупност от форми, достойни да бъдат получени от неговото желание за получаване. И тогава тази сила на желанието за получаване, която е била заключена в неговите отделни частици, намерила място, за това да се облече и да действа там, тоест в тези форми на получаване, които е постигнала от Твореца, и това действие се нарича «живот», както бе обяснено по-горе.

И затова в края е написано: «И станал човекът жива душа» - тоест, доколкото желанието за получаване е започнало да действа съгласно тези форми на получаване, веднага се разкрил в него животът, и станал той жива душа. Което не е било дотогава, докато не постигнал тези форми на получаване, въпреки че в него вече е била отпечатана силата на «желанието за получаване», още повече, човекът се е считал засега за още мъртво, безжизнено тяло, тъй като не е имало в него място, за да се разкрие и да се намира в него, проявявайки се в действие.

И както се изясни по-горе, независимо от това, че основа на човека е желанието за получаване, въпреки това, то се възприема като половина на цялото, тъй като е задължено да се облече в някаква подходяща за него реалност. И тогава, то и придобитият образ съставят единно цяло. В противен случай, то няма да просъществува и миг, както вече бе обяснено.

По този начин, докато механизмът на тялото е подготвян за работа, тоест към средата на живот, човешкото его се представя в целият си ръст такова, каквото е било отпечатано в него при раждането. И затова усеща в себе си желанието за получаване в цялата му пълнота и сила. Тоест, човекът желае да придобие голямо богатство и почит, и всичко, което му попадне пред очите. И всичко това, - благодарение на цялостта на човешкото его, което привлича към себе си всевъзможни форми и понятия, в които се облича и за сметка на които съществува.

А след като е минала средата на животинския живот на човека, започва спад, който, по същност, се явява процес на умиране, защото човекът не умира мигновено, така, както не получава в един миг окончателната форма на живота. Неговият пламък, неговото его угасват постепенно, и едновременно с това изчезват и образите на това, което е желал да получи.

Той започва да се отказва от повечето материални блага, за които е мечтал в младостта. Материалните придобивки губят своята значимост в залеза на годините, така че в старостта, когато вече витае над него сянката на смъртта, за човека настъпва време, което той изобщо не желае, защото неговото желание за получаване, неговото его е изгаснало и изчезнало. В него не остава нищо, освен малка, незабележима за очите искричка, все още облечена в нещо, която удържа човека в неговия животински живот. Но в него вече няма никакво желание и надежда за получаване на каквото и да е.

По този начин доказахме, че желанието за получаване заедно с образа на желания от него предмет представляват единно цяло. И проявленията на тези две съставни са равни, равна е тяхната величина, и е единна продължителността на съществуване. Заедно с това, съществува важен нюанс по отношение на отказа от получаване, който се проявява в залеза на живота. Причината за отказа на човека от живота, причината за това, защо ние умираме, се заключава не в пресищането (както при сития човек, отказващ се от храната), а в отчаянието. С други думи, егото, започвайки да умира в дните на спад, само усеща своята слабост и смърт. И затова отчаянието се усилва, и човекът се отказва от своите надежди и мечтите, които е имал в младостта.

И вникни в същността на това. Защото когато отказът от нещо става от пресищане, човек не изпитва съжаление. Това е подобно на работника, завършващ своята работа. Отказът вследствие на отчаянието е пълен със съжаление и болка, и затова може да бъде наречен „частична смърт”.

Свобода от ангела на смъртта

И сега, след всичко обяснено по-горе, могат да бъдат разбрани думите на мъдреците, както те са и искали: „Изсечено е на скрижалите – чети не „изсечено”, а „свобода”, което означава – освободиха се от ангела на смъртта”. До получаването на методиката на Кабала са били приели върху себе си задължението да се откажат от цялото лично имущество в степента, изразена в думите „царство на Коените”, и да следват целите на творението, тоест да се слеят с Твореца в единение на свойствата – както Той, Творецът дава наслаждение и не получава, така и те ще отдават и няма да получават, което се явява висша степен на сливане, изразена в думите „свят народ”, както е казано в края на статията „Поръчителство”.

Ние вече осъзнахме, че основата на същността на човека, тоест неговият егоизъм, определян като желание за получаване, представлява само половината на цялото. Той не може да съществува, ако не се въплати в материален образ или в надеждата за неговото придобиване, защото само тогава той става цял, и само тогава може да бъде наречен „същност на човека” и не иначе.

По такъв начин, когато са се удостоили с пълно сливане с Твореца, тяхното кли за получаване било напълно опустошено. Те нямали никаква собственост, която има само в света, и били слети с Твореца по тъждественост на свойствата. А това означава, че в тях нямало никакво желание да придобият каквото и да е за самите себе си, а само в тази степен, в която да доставят с това удоволствие на Твореца, за да се наслади Той от тях.

И тъй като тяхното желание за получаване се облякло във формата на това придобиване, то, обличайки се, се съединило с нея в единна същност. По такъв начин, те станали свободни от ангела на смъртта, тъй като смъртта - е винаги отсъствие на съществуване и лишаване от нещо, а това е възможно само в този случай, когато има някаква искра на желание да се съществува заради самото напълване. Защото такова желание не може да съществува, то умира и изчезва.

А ако в човека няма такава искра, и всички искри на неговата същност се обличат в отдаването на Твореца, то това не умира и не изчезва. Защото дори когато тялото се анулира – това се случва само от гледна точка на получаването заради самия себе си, в което е облечено желанието за получаване, тъй като иначе не може да съществува.

А когато получава намерението на творението, и Творецът получава от него наслаждение, тъй като се изпълнява Неговото желание, намираме, че същността на човека се облича в желанието да достави наслаждение на Твореца, и да се удостоява с абсолютната вечност, вече като Негова същност. И по този начин се удостоява със свобода от ангела на смъртта. И затова в Мидраш е казано: „свобода от ангела на смъртта” - а в Мишна: „Изсечено е на скрижалите – чети не „изсечено”, а „свобода”, защото свободен е само онзи, който се занимава с изучаване на Кабала.

 
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Kabbalah Library

Бюлетин на kabbalah.info

Сподели