Е. Литвар: Професоре, първи въпрос: Всеки будист и даоист знае, че нашият свят – това е свят на илюзии. Те знаят, а аз все едно не вярвам, не разбирам, как това може да е така. Кабала може ли да ми помогне да го разбера?
М. Лайтман: В много кабалистични източници се говори за проблема за възприемането на реалността, при това в източници, които са вече на няколко хиляди години: в „Книга Зоар″ (написана преди 2000 години), в такива древни източници, като „Големият Мидраш″ (преди 3700 години) и др.
Кабала винаги е оценявала нашия свят от гледна точка на духовното. Тоест кабалистът – това е човек, който се издига в друго ниво, в друго измерение и вече оттам наблюдава нашия свят и онзи свят, който му се е разкрил, като едно единно цяло. От тази гледна точка той и оценява изобщо цялата обстановка и нашите общи илюзии.
Нашият свят действително е свят на илюзиите. Най-малко, по отношение на всяко от живущите творения той изглежда различно. И поради това у нас съществува илюзията за съществуването на някакъв определен свят – нашия свят.
Ако ние имахме други сетивни органи, щяхме да го виждаме различен. Ако ние виждахме в инфрачервени, ултравиолетови или в рентгенови лъчи, ако усещахме в друг диапазон честотата на звуците, тактилните или обонятелни усещания, то нашият свят, тоест цялата сума от възприятия би била съвършено различна и би ни рисувала друга картина. Ние знаем, че кучето възприема света в разнообразие от миризми, а змиите – в температурни измерения, те виждат другояче. Ако ние бяхме лишени от зрителния си орган, който ни снабдява с 90 процента от информацията, то ние, възприемайки по друг начин, бихме се приспособили към обкръжаващия ни свят: ако аз не виждах тези предмети, те биха съществували за мен благодарение на наличието на тактилни усещания и изхождайки от тях аз бих изграждал модела на света вътре в себе си.
Тоест, ако ние сменим нашите пет сетивни органа – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус – с други, в други диапазони, то естествено, картината на света би била друга. И изхождайки от това, ние разбираме, че светът е субективно усещана от нас реалност, наша реалност, която съществува вътре в нас. Ако ние добавим в себе си други сетивни органи, то ние неузнаваемо ще допълним картината на изменения свят. Но ние дори не си представяме какво именно не ни достига.
Кабалистите добавят към своите пет обичайни човешки сетивни органа още един допълнителен орган, който се нарича „душа″. Това не е просто допълнителен сетивен орган - той действа на принципно друга основа – не на поглъщане, а на отдаване, тоест той поглъща външната информация, уподобявайки се на онова, което се намира извън него самия. И тогава той усеща истинното - не изопаченото, не раздразненото от собственото тяло, от собствените параметри - изображение на външния свят. С това се отличава кабалистичното възприемане на действителността от нашето, егоистично възприемане на действителността.
Алтруистичното възприемане не изопачава картината на света, то дава усещане, осъзнаване, разбиране на света такъв, какъвто той е, независимо от наблюдателя. И в това е най-главното преимущество на кабала. Поради това тя се нарича „наука кабала″ – наука за получаването, наука за възприятието. Да овладее такава картина на света и вече изхождайки от нея, да гледа на нашите илюзии и на всички метаморфози, които стават с нас - нашето тяло умира, ние получаваме друго тяло, съществуваме в него, съществуваме извън него – това може да направи само човек, който наблюдава света действително обективно.
Е. Литвар: Длъжен съм да кажа, че Вие не ме убедихте. Тоест, аз просто не разбрах. Не разбирам защо от това, което Вие казвате следва, че светът става илюзорен?
М. Лайтман: Защото ние възприемаме света в един определен вид. Животните, другите същества, със сетивни органи в други диапазони, усещат света по друг начин, те притежават друга картина на света. Ако ние въобще произволно изменим своите органи, ние бихме усещали трети вид картина на света.
В какво е въпросът: има ли въобще нещо, съществуващо извън нас, което всеки от нас възприема различно? Или изобщо няма нищо, а всичко съществува вътре в нас?
Ние вкарваме на човека електроди, пропускаме определени сигнали в неговото подкорие, в определени области на мозъка и описваме в неговото въображение всякакви картини и те са толкова действителни, толкова реални – дори по-реални от онова, което той възприема и усеща в своето обичайно състояние. В съня си ние виждаме понякога такива потресаващи образи, действия, панорама от събития и когато се събуждаме сме още в шок от онова, което сме преживяли. А може би ние и сега – въпреки че ни се струва, че сме се събудили и съществуваме тук и сега – също се намираме в сън, само че не можем да се ощипем и да се събудим? Разбирате ли?
Къде е доказателството за това, че ние се намираме в някакъв реален обем на събития, на живот, че този живот е реален, а не онзи сън или не наложената ни с помощта на някакви невидими електроди илюзорна картина? Откъде можем точно да знаем всичко това?
Е. Литвар: Но предпоставката, че вероятно това е нереално, илюзорно – това е само предпоставка, а не факт? Аз виждам чашата, Миша вижда чашата и Вие виждате чашата. Аз виждам как Вие я взимате. За мен това е реалност.
М. Лайтман: Тоест реалността – това е всяко едно състояние, което в даден момент се преживява от мен. Ако аз спя, но преживявам всички състояния, които се възбуждат вътре в мен, това реалност ли е? Или не?
Е. Литвар: Да, разбира се.
М. Лайтман: Разбира се, реалност е – аз се намирам в това състояние, когато по отношение на мен то е реално. Събуждам се – и съм в друго реално състояние. И така, кабалистите казват: когато ние преминаваме от този свят в следващия свят, в духовния, ние виждаме, че в този свят сме били, като в сън.
Е. Литвар: Защо?
М. Лайтман: Защото променяме реалността.
Е. Литвар: Съществуват ли много други реалности?
М. Лайтман: Разбира се. Но всеки път спрямо нас тя е реална: тоест спрямо наблюдателя – така ние я измерваме, точно според Айнщайн…
Е. Литвар: Тоест…
М. Лайтман: Всичко е относително.
Е. Литвар: Да допуснем, че съществува хипнотизатор, който ме е хипнотизирал и сега аз виждам например, че съм в джунглата. А всички около мен виждат, че ние се намираме в това студио. Тогава какво е за мен реалността?
Правилното възприемане на картината на света
М. Лайтман: Но, ако те е наблюдават от друго измерение. Затова и кабалистите, наблюдаващи от другия свят нашето състояние, казват: „Вие всички спите. Струва ви се, че се намирате в реалния свят, но в действителност вие сънувате″. Но те могат да кажат това, защото наблюдават от страни нашата „хипноза″.
Е. Литвар: Тоест аз се намирам в някакви...
М. Лайтман: Сега ние с вас се намираме в съня.
Е. Литвар: ...собствени усещания, които ми създават реалност?
М. Лайтман: Разбора се.
Е. Литвар: По такъв начин се получава, че за Миша съществува друга реалност?
М. Лайтман: Не, ние с вас притежаваме общи усещания. Ние всички си се представяме един друг като нормално съществуващи, живеещи, развиващи се.
Всичко, което се включва от нас в областта на нашия свят – това е само отражение в нашето съзнание. Съществува ли то в действителност? Ако това е така, спрямо кого съществува или не съществува? Това трябва предварително да се обсъди и да се изследва. Ако това е по отношение на човека, то ние казваме: да, по отношение на него – по отношение на наблюдателя – се наблюдава именно тази реалност. Но, излизайки от тези координати, той ще наблюдава друга реалност.
Съществуват множество вселени, измерения, в които ние съществуваме в различни състояния. Възможно е там да има време или не, или то да е по-висше от времето, тоест извън времето. Или може би съществуват други състояния извън движението. Там има съвършено други параметри на съществуването – няма нито време, нито място, нито преместване, няма долу-горе и прочее параметри, определящи нашето „Аз”, нашето съществуване. Там може би всичко е съвършено различно, но ние не го знаем. А кабалистите говорят за това, защото те явно постигат другото измерение в този живот, описват го, казват, че именно в това друго измерение ние сме длъжни да преминем, за нас е предназначено съвършено друго съществуване или говорейки по-просто, като че ли на съвсем друга звезда и ние сме длъжни да достигнем до него.
Е. Литвар: А това съществуване не е ли илюзорно?
М. Лайтман: То по отношение на нас днес е илюзорно, Вие не вярвате в него. А те са достигнали до това състояние, до това съществуване и съответно на своето настоящо състояние казват, че нашето е абсолютно илюзорно, като сън. Дават такъв пример – като сън по отношение на нашето състояние.
М. Санилевич: А съществуват ли още някакви състояния, освен онези, които постигат кабалистите?
М. Лайтман: Освен онези, които те постигат, те не могат да ни кажат нищо. Тъй като човек разбира само чрез себе си, чрез своите инструменти на познанието, чрез своите усещания. Ако у него се появят още някакви други усещания, тогава той може да ни разкаже за това, а ако не се появят – не може.
При това, когато кабалистите постигат това, те го постигат абсолютно ясно, научно, с графики, с формули, с точни измервания, предават го един другиму така, че останалите да могат да изпълнят същите движения към този друг свят, да наблюдават чрез него, да описват своите картини, съвпаденията между техните изследвания. Тоест, това е също както и в която и да е наука на нашия свят: между учените съществуват взаимоотношения за развитие на изследванията. Но онова, което кабалистите наблюдават е също така извънредно субективно по отношение на тях и те предупреждават за това.
И също както и науките на нашия свят, изследващи нашата илюзия или действителност, или илюзорна действителност (не е важно как ще я наречем), така и кабала изследва другото измерение също по отношение на наблюдателя, а не по друг начин, и предупреждава за това. И поради това се казва: „Не съществува у човека нищо повече от това, което той постига вътре в своите келим, посредством своите инструменти”. Това звучи така: „Няма у съдията нищо друго, освен онова, което виждат неговите очи” - като най-силно, най-достоверно постижение.
М. Санилевич: Тази реалност, която кабалистите постигат, обща ли е за всички тях или всеки има своя?
М. Лайтман: Не, тя е обща.
М. Санилевич: Така както и в нашия свят?
М. Лайтман: Така както в нашия свят съществува общност на впечатленията, въпреки че всеки го преживява по своему, но общност съществува, така е и у кабалистите.
Е. Литвар: Всички източни учения, утвърждаващи, че нашия свят е илюзорен, съвпадат с мнението на кабалистите. Но при това гледната точка, от която те считат този свят за илюзорен, напълно може да не съвпада с това, как виждат и усещат кабалистите?
М. Лайтман: Даже и в науката днес вече възниква много ясна представа за нашия свят, за това, че той е илюзорен. Какво означава илюзорен? Зависещ само от нашите сетивни органи и от това в какъв диапазон, по какъв начин те работят. Поради това се говори за „илюзия”. Но това не е илюзия, това е абсолютно субективна картина, която аз рисувам сам на себе си. Ако аз имах други очи, други уши, други тактилни усещания и т. н., аз бих усещал картината: предмет, който днес ми изглежда твърд, може да ми изглежда газообразен. Ако аз виждах нашия свят и се отнасях към него, като някакви неутрино или други частици, които проникват навсякъде, ако аз усещах, че прониквам, виждам, преминавам, като че ли през тази материя, то естествено, моето усещане на целия този свят би било друго.
Е. Литвар: Тоест аз просто няма да виждам масата?
М. Лайтман: Тя разбира се би била за мен прозрачна. А защо не? В моите днешни усещания дадената комбинация от някакви елементи представлява даден твърд материал, а в действителност съществуват други състояния в нашия свят, за които тази твърдост не е проблем и тя изобщо не се усеща като препятствие. Аз усещам препятствията при определено въздействие. И това се нарича „тактилно усещане″ – обектът оказва въздействие обратно върху мен и аз от това въздействие, чрез своята реакция възпроизвеждам този обект в своите усещания: кой е той, какво е той, какъв е той.
Е. Литвар: Струва ми се, че започнах да разбирам. Вие казвате, че субективността на моето възприятие зависи от това, че аз съм получил дадена информация, така ли е?
М. Лайтман: Разбира се.
Е. Литвар: Тоест Миша може да я получи по друг начин?
М. Лайтман: Не. И Миша ще я получи по същия начин, защото у нас съществува общност на усещанията, нашите сетивни органи са изградени еднакво.
Е. Литвар: Тогава това е обективно? Защото ако аз, той и още 100 човека…
М. Лайтман: За кого е обективно? По отношение на човека в нашия свят. Този свят има именно такова изразяване вътре в човека. А съществува ли той отвън, аз не мога да кажа. Аз улавям някакви звуци, някакви образи, те се изобразяват вътре в мен, те не се изобразяват отвън. Аз, да допуснем, виждам ето тази маса и тази чаша. Съществува ли тя в действителност - извън мен? Аз не знам, не мога да кажа това. Мога само да кажа: вътре в мен се рисуват образи, които ми се представят като намиращи се отвън. Както казахме, ако имах други чувства аз щях да е гледам по друг начин. Ето тази чаша – тя има ли такава форма извън моите чувства? Не, тя няма такава форма, тя само ми се изобразява така. А каква е тя в действителност? Не мога да кажа, каква е тя в действителност – мога да го кажа само относно възприемащия, само относно наблюдателя.
В постижението на действителността има четири подхода. Нютоновият подход се състои в това, че светът извън нас е такъв, какъвто се усеща вътре в нас.
Съществува подход, развит от Хю Еверет (американски физик, първи предложил всемирна интерпретация [1] на квантовата механика [2]), който се състои в това, че светът е такъв, какъвто ни се представя, но той зависи и от това, какви собствени изопачения ние внасяме в него. Тоест светът се явява нещо средно между наблюдателя и онази картина, която той наблюдава: аз се намирам в определен контакт със света и нашите общи свойства, някакви общи съприкосновения с него, ми изобразяват тази картина. Значи, аз все пак получавам картината на света в зависимост от своите свойства.
Защо това е така? Защото дори в нашия всекидневен живот аз неочаквано обръщам внимание на някои явления, а на други – не, възприемам нещо, но изведнъж то убягва от моето съзнание. Тоест съществуват неща, но аз не им обръщам внимание или обратно. Аз се намирам в по-голям или в по-малък контакт с обектите и в зависимост от това те се изобразяват в мен. Тоест не цялата картина на света, която съществува около мен, се възприема от мен. Възможно е в нея да съществуват още обекти, но аз не ги възприемам.
Съществува и още едно, вече близко до кабала мнение (съществуват и между тях много всевъзможни теории) за това, че ние изобщо не възприемаме всичко, което се намира извън нас. Не възприемаме. Ние възприемаме всичко, което се създава вътре в нас.
Тоест, вие можете да кажете така: извън нас се намира някакъв източник. Ето, аз ударих по масата – чу се звук. Тоест, извършено е някакво действие и то е създало някаква вълна. Тази вълна е достигнала до вашето ухо, ударила е в тъпанчето, преминала е всички системи - електрически, химически, отразила се е във вашия мозък, който е съпоставил това с известните му данни, разкрил го е като звук и ви е съобщил за всичко това.
Какво общо съществува между това, което вие сте усетили вътре в себе си и външния звук? Извършили са се всевъзможни реакции: механично въздействие от тази вълна, след това електрическо явление, после всевъзможни химически реакции, съпоставки с различни ваши спомени, запомняния и т.н. Какво общо има това с онова, което е станало отвън? Много, много малко. Поради това се казва, че има нещо общо между наблюдателя и някакво външно явление.
А кабала говори за това, че въобще и тази общност не съществува и не съществуват никакви външни явления, всичко се намира вътре в човека. А извън нас няма нищо. Съществува постоянна сила, вътре в която ние се намираме и по отношение на тази постоянна сила, абсолютна константа, вътре в нас се осъществяват всевъзможни вътрешни явления и по съвместимост с тази постоянна сила, се създават в нас всевъзможни усещания.
Тоест аз възприемам и усещам само своето вътрешно изменение, своето вътрешно развитие по отношение на тази постоянна външна сила. И ето тази картина на моите вътрешни изменения ми се изобразява във вид на картината на света. Така казва кабала и описва това научно, математически и физически, с графики, приканвайки ви да встъпите в тази реалност. И когато започнеш да се занимаваш с това, да изследваш и да влизаш в тези състояния, то ти виждаш, че това в действителност е така.
И науката постепенно достига до това. Някога са се надявали само на Нютон, след това на Айнщайн, на Хю Еверет, а днес вече започват да се съгласяват или поне да взимат под внимание онова, за което говори кабала, то вече е било описано преди много хиляди години.
Е. Литвар: От това, което Вие казахте, излиза, че човек в продължение на целия си живот, мислейки, че изучава онова, което се намира извън него, в действителност, изучава самия себе си?
М. Лайтман: Абсолютно точно. Да, ние изучаваме само себе си. Изобщо всичко това се явява единствено акт на самопознание.
Защо човек трябва познава реалността?
М. Санилевич: А защо човек трябва да познава друга реалност, която се намира извън него? Какво му дава това? Това учи ли го да живее?
М. Лайтман: Ние сме подтиквани да навлезем в тази нова реалност и сме длъжни да влезем в нея. Ние сме длъжни да усетим себе си в нея. Ние сме длъжни да съществуваме в нея, защото съществуването в тази висша външна реалност е вечно и съвършено. Към това природата подтиква човека.
То не зависи от това дали ние го желаем или не. Ние така сме устроени изначално - длъжни сме да преминем постепенно усъвършенстване и да достигнем до усещането на тази външна реалност и да навлезем в нея и да съществуваме в нея. До такава степен, че изчезва усещането на нашия свят и контактите в него. И цялата тази картина, която съществува сега, постепенно се издига, като че ли се преобразува в образи и сили на онази външна, висша реалност.
М. Санилевич: Саша от Берлин задава въпрос (аз мисля, че Вие вече частично отговорихте на него): „Веднъж основателят на даоизма Лао-Дзъ сънувал, че е пеперуда. Когато се събудил, прекарал много време да обмисля, кой е той в действителност: пеперуда, която сънува, че е Лао-Дзъ или Лао-Дзъ, който сънува, че е пеперуда?” Какво ще му подскаже кабала?
М. Лайтман: Кабала ще му подскаже: той ще навлезе в следващата реалност. Той се е намирал в живота (онова, което ние наричаме живот) и в съня и не може да отдели едното от другото – впечатленията са толкова ярки. Между другото, в съня впечатленията могат да бъдат по-ярки, отколкото в живота – не е ли така? Или може да бъде и обратното. Така че, това не говори за нищо. Ние като че ли контролираме себе си, когато започваме да сънуваме и когато се събуждаме, затова в нас съществува такова разделение: ето това е сън, а това – живот. Но по принцип, и едното и другото състояние – и двете са илюзорни.
Кабала би показала на Лао-Дзъ, че съществува друго състояние, в което не съществува нито сън, нито бодърстване - състояние, в което съществува абсолютно пълен, съвършено непрекъснат поток от информация, наричан вечен и съвършен живот, съществуване (това не е живот според нашето разбиране) и гледайки оттам на нашето днешно състояние, цялата нежива, растителна и животинска природа на нашия свят, нашата вселена, включително и човека, не представляват нищо повече от една илюзия, струпване на енергия – и нищо повече от това.
Така че и сънят, и бодърстването биха изглеждали на Лао-Дзъ просто илюзия по отношение на онзи, който се намира в нея.
М. Санилевич: И можем да се намираме едновременно в двата свята – наведнъж и в този свят, и в онзи?
М. Лайтман: Докато кабалистът не завърши пълното навлизане в този Висш свят, в това следващо измерение, у него остава усещането за нашия свят. Веднага щом той напълно влезе във висшата реалност, усещането му за този свят остава, само защото той е длъжен да има контакт с другите хора. Но, по принцип, той вече няма никаква потребност да се завръща отново в тази илюзия.
М. Санилевич: Но, живеейки тук, той намира ли се постоянно и в този свят? Или да допуснем, както в този свят аз мога да гледам или да не гледам, мога да чувам или ако сега си запуша ушите, аз мога да не чувам. Така и кабалистът, намирайки се в този свят с петте си сетивни органа и намирайки се в духовния свят, той понякога пада оттам?
М. Лайтман: Той понякога пада, защото това зависи от… (как да ви го кажа на обикновен език?), зависи от това, дали той асоциира себе си със своето вътрешно напрежение с Висшия свят. За да се намира във Висшето измерение са необходими определени действия от страна на човека. Да допуснем, ако човек е тежко болен, ако той е загубил съзнание, ако той няма възможност да напрегне себе си по някакъв определен начин и да се съотнесе към това измерение, тогава той може да изпадне от него.
М. Санилевич: Но той знае ли, че е паднал? Това осъзнато ли е?
М. Лайтман: Да. Тоест контактът с Висшия свят вече остава в човека завинаги. Сега зависи само от него, доколко той може да възобнови този контакт.
Какво означава „висш″, „духовен″?
М. Санилевич: А защо такава дума - „висш”?
М. Лайтман: „Висш” – защото оттам нашето състояние се усеща като низше, ограничено, временно. Поради това се нарича „висше”.
М. Санилевич: Тоест това е само един термин?
Не. Духовното състояние взема връх, то е действително по-съвършено. Поради това се нарича „висше”. И така е прието в нашия свят да се задава това съотношение - „висш – низш”.
М. Санилевич: А защо казват - „духовен свят”?
М. Лайтман: „Духовен” - защото няма отношение към материалните обекти – той е по-високо от тях, извън тях.
М. Санилевич: А самата дума „духовно” откъде произлиза? От корена „дух”?
М. Лайтман: В кабала се използва думата „руах” (дух). Но изобщо силата, която управлява нашия свят се разлага на пет сили: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. А като цяло се нарича - „сила” или „светлина”, „Висша светлина”. Не светлина на нашия свят, а светлина на Висшия свят, тоест съвсем други честоти, съвсем други свойства. И така, светлина или духовност – това е едно и също.
Е. Литвар: Къде е по-интересно?
М. Лайтман: Е, вие как мислите, къде може да бъде по-интересно? По-лош от нашия свят няма.
Е. Литвар: А тук има толкова интересни неща.
М. Лайтман: Така и на децата в детската градина им се струва, че им е весело с техните играчки. Не. По-лош от нашия свят в действителност няма.
Е. Литвар: Във всякакъв смисъл ли?
М. Лайтман: Абсолютно.
Е. Литвар: Тоест, съвсем сериозно, за всеки човек тук е по-лошо, отколкото там?
М. Лайтман: За всеки човек. Защото в нашия свят ние съществуваме в постоянно бягство от страданията. И някаква мъничка искрица на наслаждение вече се възприема от нас като щастие. И тя веднага изгасва и ние сме длъжни отново да преследваме някакви илюзорни наслаждения. И именно този стремеж се нарича живот. В действителност това е наистина само непрекъснато движение в търсене на поне някакво напълване. Така че, да го наречем интересно и добро – не може. Все пак, поради липса на по-добро, аз ви разбирам. Но ви съветвам да опитате друго и тогава ще видите.
Е. Литвар: Въпрос от интернет: „Съществуват ли паралелни светове?” – това е първата част на въпроса. А втората е адресирана непосредствено към Вас: „А били ли сте Вие в тях?”
М. Лайтман: Аз не знам, какво те подразбират под паралелни светове. В другите светове съществуват наши множествени изображения. Духовните светове са общо пет: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и олам Ейн Соф - така наричаните паралелни на нашия свят светове, но всички те са духовни. Подобни на нашата вселена други материални вселени или светове няма.
Ние се намираме на най-ниското ниво, по-ниско от него няма. Всичко, което е по-високо с едно стъпало – това вече са духовните светове и общо там има 125 стъпала, разделени на пет свята.
Е. Литвар: През 60-70 години имаше много диспути – „Съществува ли живот на Марс?” И така Вие отговорихте, че няма?
М. Лайтман: Марс не е паралелна вселена, не е паралелен свят.
Съществува ли време?
М. Санилевич: Въпросът е такъв: как и защо възниква усещането за време?
М. Лайтман: Усещането за време – това е наше особено вътрешно субективно усещане. В съответствие с него ние и наблюдаваме нашия свят като движещ се, виждаме в него причинно-следствените процеси, където причината винаги предшества следствието, а следствието се явява, на свой ред, причина за по-нататъшно следствие и т.н. И това движение, проявяващо се пред нас в такава последователност образува в нас усещането за време.
В действителност, вече и науката, започвайки с Айнщайн и по-нататък, утвърждава, че времето като такова не съществува. Съществуват вероятности и не само вероятности, а такива възможности, когато следствието определя причината, когато то предшества причината и животът и времето текат не в едно направление, а в съвършено друго. Такива са изводите на науката. А кабала утвърждава: „Изобщо няма понятие за време. То не съществува”.
Е. Литвар: Понятието или времето?
М. Лайтман: Времето не съществува. Тоест истинският свят – духовният свят – това е свят не на времето, а на категориите, на силите и времето, като такова, в него не съществува. За нас е невъзможно да си представим това, защото у нас всичко е детерминирано. Нашият пулс, нашият живот, всичко, което ние възприемаме, винаги, като в компютър се записва автоматически по време - кога е станало. Натиснал си копчето – записано е кога си го направил. Следващо действие – следващо копче – записва се времето. И каквото и да правиш (получаваш съобщения, изпращаш съобщения), всичко винаги е записано по време, по вътрешния часовник на компютъра. И в нас съществуват такива вътрешни часовници.
Но в действителност в духовния свят това не съществува. И науката постепенно изяснява това и се съгласява, както и въобще с всичко, за което говори кабала. Това е удивително. „Книга на Сътворението”, която е написана още в Древен Вавилон (представяте ли си, това е преди четири и половина хиляди години!) - тя споменава за такива най-нови представи, светогледи, до които науката едва днес се доближава. Това, за което ние с вас сега говорим е от там.
Е. Литвар: Ако аз правилно Ви разбрах, усещането за време възниква в човека за сметка на изменение на състоянието, на възникването на нови състояния, те като че ли му дават някаква вътрешна равносметка, разбиране за времето?
М. Лайтман: Ако нищо не се променяше, то ние нямаше да усещаме времето.
Е. Литвар: А в духовното, Вие казвате, че няма време. Не следва ли от това (може би е глупаво това, което ще кажа), че в духовното съществува само едно състояние?
М. Лайтман: Да. Абсолютно вярно е. В духовното не могат да съществуват множество състояния. Тогава те биха се квалифицирали едно спрямо друго: по-добро, по-лошо. Духовното е абсолютно.
Е. Литвар: Но Вие самият казахте, че там съществуват пет свята.
М. Лайтман: Става дума за постепенния подем до последния свят. В действителност духовното състояние – това е последният свят, в който абсолютно се анулира разбирането за време и разбирането за причинно-следствените процеси.
Е. Литвар: Човек оглупява, така ли?
М. Лайтман: Не, той не оглупява, а обратно, става абсолютно неограничен по своето постижение.
Е. Литвар: А времето изчезва поради непотребност, така ли?
М. Лайтман: Именно времето е това, което ни ограничава, поради това ние сме глупави. А без времето, обратно, у нас изчезват рамките и ние можем да бъдем действително най-умните, разбиращи всичко. Причинно-следствената връзка се свива, съединява се в едно цяло, ние постигаме целия обем на Мирозданието.
Е. Литвар: Може да се каже, че усещането за време се променя в духовното от това, как аз го усещам сега и до крайното състояние, когато това усещане напълно изчезва, така ли? То постепенно ли изчезва? Все пак в духовните светове също има някакво усещане за време?
М. Лайтман: То съществува във вид на причина-следствие. Когато причината и следствието се разделят помежду си, то става дума за времето: ето това е в началото, а това е следващият етап. И може би, в нашия живот тези две събития са разделени от десетки години, но тъй като между тях нищо не е станало, то те в духовното се явяват свързани, близко стоящи, следващи едно след друго.
Тоест духовният свят не е изграден на „тиктакането” на часовниците или на моя пулс, на моето сърце, той е изграден само въз основа на духовните действия. Последователността на духовните действия определя духовното време. Тоест, не съществува самото понятие за време като такова – че Слънцето и Земята се въртят – т.е. механично време. А време в духовното се нарича причинно-следственото развитие на човека.
А къде е Бог?
М. Санилевич: А къде е в цялата тази картина Бог? Ние казваме „време, светове”... съществува ли там Бог?
М. Лайтман: Бог няма. А къде Вие въобще сте виждали Бога? Бог няма. Съществува обща сила на природата, която обкръжава и управлява всичко. Вие можете да наречете това Бог, Творец – така, както го характеризира кабала.
Творец – защото е създал. Това е сила, която е създала всичко. Но Бог в този вид, в който Той се представя в религиите – променя себе си спрямо хората, наказва, възнаграждава, отнася се добре или зле – не съществува, това е само измислено от човека. Така малкото дете за себе си измисля света, приписва на висшите категории своите усещания, своите представи за живота. У древните гърци боговете са се женили, изневерявали, убивали са се един друг и т.н. Такава богата митология, красива, но измислена. Ясно е, че тя е измислена от човека въз основа на това, което той вижда в този свят.
Всичко е човешка измислица, догадка за сякаш съществуващо някъде там далече. Някога са смятали, че е в космоса, днес вече не мислят така. Може би, някъде отвъд някоя галактика? Къде си въобразяват, това аз не мога да си представя. В какво измерение – за това не се говори. Къде? Какъв Бог? Къде се намира? По-рано са мислили: Земята е плоска и може би Той е от другата страна. Днес вече всичко е кръгло, тоест няма къде да се скрие. Как човек си въобразява това? По моему, той нищо не си представя.
М. Санилевич: Това сляпа природа ли е? Може ли така да се каже за Бога?
М. Лайтман: Творецът – това е природата, това е общият, неизменяем закон на природата – законът на абсолютното отдаване и любов.
М. Санилевич: Чувствен, сетивен? Той чувства ли ни?
М. Лайтман: Това ние не можем да кажем. Ако ти говориш за това, че Той чувства, значи, ти Го възприемаш, изследваш Го и приписвайки Му своите чувства, казваш, че Той чувства.
М. Санилевич: Той може ли да бъде изследван?
М. Лайтман: А как иначе! И това, именно това се явява цел и предназначение на човека. „Познай своя Творец” – това е заповед. Тоест опознай Го абсолютно, изучи Го, бъди такъв какъвто е Той. Ние сме длъжни да достигнем до това - до тази най-висша сила на природата. Ние сме длъжни да я адаптираме към себе си, ние сме длъжни да станем подобни с нея, ние сме длъжни да живеем, да съществуваме на онова ниво, на което съществува тя. Но това е сила, това е свойство. Това не е обект.
В духовното обекти изобщо не съществуват, както вие казвате - ангели с крилца – това са сили. Не материални. Ангелът – това е сила. Да допуснем, силата на притеглянето – това е ангел. Всяка една сила се нарича ангел. Защо? Защото тя се явява част от общата сила, наричана Творец.
Е. Литвар: Когато в мен се промени нивото на възприемане на реалността, аз ще бъда по-високо от този свят…
М. Лайтман: Тогава Вие ще видите силите!
Е. Литвар: Тоест тази сила ще е видя с крилца?
Ангелите имат ли крила?
М. Санилевич: А защо се рисуват крилата? Наистина не разбирам.
М. Лайтман: Е, скъпи мои, когато е трябвало да се разпространява религията, именно тогава са започнали с тези крилца – всякакви херувими, серафими - това вече са догадки на хората.
Е. Литвар: Бош – велик художник, просто е нарисувал купища грехове… И там има такива чудовища.
М. Лайтман: Ако вие вземете Библията, а и всички древни книги, то там действително се разказва за ангели с крила. Но какво значи - „ангели”, какво значи - „крила”? Ние говорим за духовния свят с думи от речника на нашия свят, но отвъд тези думи има съвършено други обекти, съвършено други обеми, съвършено други действия. Заедно с думите ние съхраняваме и нашите овеществени образи. Ето това е и проблемът: ние си представяме духовния свят като нашия свят, само че с нещо допълнително. Съществува ли казан, в който врят грешниците?
Е. Литвар: Да, да, да.
М. Лайтман: В какъв вид врят? Душите им ли врят или какво?
Е. Литвар: Не бих могъл да кажа.
М. Лайтман: А какво тогава? Тялото е закопано в земята, то не ври. Можете да го изкопаете и да видите. Какво още може да има там? С какво да закусят тези нещастни дяволи, ако не с тялото?
Е. Литвар: Когато аз се издигам по-високо от това ниво, аз все едно възприемам това ниво като някаква материя. Този свят – като материя на този свят, а онзи свят, в който ще се намирам (Вие казахте - светът „Асия”) - като материя на света Асия.
М. Лайтман: Какво означава „материя на света Асия”?
Е. Литвар: Не знам.
М. Лайтман: Свойства! Освен нашето усещане на материята, всичко останало – това са свойства, сили, нищо повече.
Към това възприятие трябва дълго да се привиква, постепенно да се вниква, да се обработва наличната информация и да се добавя нова. Това не е лесно. Аз помня, как ние изучавахме в института теорията на относителността. По време на изучаването и у всекиго възникват проблеми: трябва да се адаптираш, например, към преместването извън времето, към съвършено други параметри. И у студентите също се извършва някаква вътрешна революция. След седем-осем месеца на изучаване на теорията на относителността те изведнъж започват постепенно да усвояват този материал, като че ли внезапно става привикването към това, за което именно става дума, как да се отнасяме към него, тоест те малко се приповдигат над земните рамки на онова ниво, за което е говорил Айнщайн, а след това Хю Еверет и т.н. така нататък
А тук ние говорим на още по-абстрактно ниво, далечно от нашето земно възприятие. Поради това също са необходими няколко месеца, за да се започне да се мисли в тези условия, с тези словесни образи, за които говорят кабалистите. Нищо не може да се направи. Необходимо е време за адаптацията. Нашият мозък е способен на това, но е необходимо постепенното му развитие.
Е. Литвар: Кабалистите са излагали своите мисли, теории, знания на такъв език, които объркали хората. Нарочно, за да ги объркат ли или съществува някаква друга причина за това? Изобщо не е ясно, защо да се пише „крила” щом като няма крила?
М. Лайтман: А вие как можете да обясните на човека в нашия свят това, което се случва в едно друго измерение, което той не усеща? Например вие сте били в друго измерение, върнали сте се от там и искате да ми разкажете. Разкажете ми – слушам Ви. Опитайте се, представете си нещо. Вие сте длъжни да кажете на човек: Знаеш ли какво изпитах там?! Прилича на чаша, прилича на стена, прилича на къща, прилича на мен, прилича на теб – на нещо прилича.
М. Санилевич: И защо не пишат така?
М. Лайтман: Те точно това са направили! Точно така са го написали.
М. Санилевич: Те не пишат: „Прилича на крила, но това не са крила”.
М. Лайтман: Момент! Те изобразяват събитията, сякаш, ставащи в нашия свят, подразбирайки при това действия, ставащи в духовния свят. А как трябва да пишат? Нима те пишат за това как и какво са правили хората в нашия свят – раждали са, сражавали са се и т. н.? За това ли пишат? Поради това ли тези книги се наричат свещени, особени?
Тези книги описват духовни състояния. Но те не могат да бъдат описани другояче, освен в образите на нашия свят. А ти вече, ако можеш, погледни през нашия свят навън, нагоре и тогава ще видиш, какво те имат предвид. Но те нямат друга възможност да ти разкажат за това.
Съществува науката кабала, но тя може да бъде четена само от човек, който вниква във Висшия свят. Защото там са описани сили, тяхната номерация, тяхното съответствие, както във физиката, но без всякакво упоменаване на материята - само силите и тяхното взаимодействие. Но ти възприемаш това като някаква наука - математика, формули, графики, взаимодействие на сили. И на теб това нищо не ти говори, защото ти не усещаш в себе си тези сили, ти не ги виждаш.
Съществува такъв език, той се нарича езикът на кабала. На него са написани кабалистическите книги, но тях може да ги чете само човек, който вече се намира на определено ниво. Тогава, четейки, той веднага вижда тази картина, възпроизвежда я. За него книгата се явява като че ли инструкция по ориентиране в някакво място: той веднага вижда и ясно осъществява необходимите действия.
Но ако човек не се намира в духовния свят, то за него описанието на този свят се осъществява само чрез земни образи. Така е била създадена цялата Библия и останалите книги, разказващи сякаш за нашия земен живот. И ангелът е долетял при Авраам и започнал да разговаря с него и още нещо е станало.
Е. Литвар: А това не е било?
Иначе не може да бъде разказано. Каква е тази сила в духовния свят, наричана „Авраам”? И какъв ангел, и каква сила действа на тази сила? И какво се случва между тях? Става дума само за духовни категории.
Е. Литвар: Но нали Авраам е бил в нашия свят?
М. Лайтман: Не е важно, че той е бил в нашия свят. Кабала не говори за историята. Какво ни интересува онзи бедуин, който някъде там е пасъл своите животни?
Е. Литвар: А при него ли е долетял ангелът - при него, който е бил в този свят?
М. Лайтман: Не.
Е. Литвар: А защо тогава той е погребан като най-великият праотец?
М. Лайтман: Но ангелът не е долетял при него в този свят! Ангелът е долетял, тоест е въздействал на духовния Авраам, а не на онзи, който е живял в палатка, не на неговото тяло. Влетял в палатката и си кръжал над него, така да се каже, така ли? Ето така са и нарисувани картините от средновековието.
Е. Литвар: Да, детската Библия – много е хубава, красиво са я нарисували художниците.
М. Лайтман: Представяте ли си какво давате на децата! Как ги обърквате за цял живот! И те си остават от поколение на поколение такива объркани.
Е. Литвар: Мен също са объркаха.
М. Лайтман: Разбирам.
Е. Литвар: Излиза, че в тези свещени книги изобщо не е описано това, което ние четем. Тоест не е имало никакъв изход на евреите от Египет? И на планината Синай никой не е получил Тората?
М. Лайтман: Всичко това е било. Но не за това пишат кабалистите.
Е. Литвар: Излиза че в Петокнижието на Мойсей става дума за нещо друго?
М. Лайтман: Да, съвършено за друго нещо. Кабалистите не говорят за събитията на нашия свят, а за онова, което е ставало тогава в духовния свят.
Е. Литвар: Но в нашия свят някой е ходил четиридесет години из пустинята, нали?
М. Лайтман: Да, разбира се, но не става дума за това. Иначе, защо да се съобщава за това? Какво интересно има в него? Нима другите народи не са преживяли нещо подобно? Само евреите ли е трябвало да напишат за себе си и да разпространят и продадат написаното?
