Тук бих искал да отговоря на три въпроса: 

      1) В какво е същността на религията?

      2) Нейната цел в този свят ли се постига или в бъдещия?

      3) Благото на Твореца или благото на творенията се явява цел на религията?

На пръв поглед, читателят ще се учуди от моите думи и няма да разбере в какво се състои същността на тези три въпроса, които избрах за тема на тази статия. Та кой не знае какво е религия? И още повече, кой не знае, че нейната награда и наказание очакват и се надяват да получат основно в бъдещия свят?

Не говоря за третия въпрос. Всички знаят, че тя е насочена към благото на творенията - да подслажда тяхното благо и щастие. И какво ли още може да се добави тук?

Вярно е, че нямам какво да добавя. Но затова, защото тези три въпроса са известни и обичайни, така усвоени в детството - към тях не може нищо да се добави в продължение на целия живот, нито нещо още да се поясни в тях. А нали това говори за незнанието на тези възвишени понятия, които действително се явяват основи на фундамента, върху които е построено и върху които се опира цялото религиозно «здание».

А ако е така, то кажете ми: «Как е възможно подрастващият на 13 или 14 години, вече да е готов да вникне и разбере цялата дълбочина на тези три понятия? И то в такъв достатъчен вид,  че повече няма да му потрябва да добави към това още някакво мнение и знание в продължение на целия негов живот?

Тук е и заровено кучето! Защото такова повърхностно отношение е довело и до повърхностно знание и до изводи от див характер, които са запълнили въздуха на нашия свят в това поколение и са ни довели до състояние, когато второто поколение почти се е изплъзнало от нашето влияние.  

Абсолютното добро

И за да не занимавам читателя с дълги разсъждения, аз ще се ръководя само от написаното в предишните статии, основно от статията «Даряването на Тора» - от всичко онова, което се явява предисловие на тази възвишена тема, обсъждана от нас. И ще говоря кратко и просто, за да бъде разбираемо за всеки.

За начало трябва да се разбере, че Творецът - това е абсолютно добро. Тоест, невъзможно е Той да причини каквото и да е зло на някого, и това се възприема от нас като главен закон. Здравият смисъл явно ни подсказва, че основание за извършването на всички лоши постъпки не се явява нищо друго, освен «желанието за получаване». Което означава, че страстното преследване на собственото благополучие извикано от желанието за получаване се явява причина за причиняването на зло на ближния, тъй като желанието за получаване се стреми към напълване на себе си. Това е така, защото, ако творението не намираше никакво удовлетворение в собственото благополучие, то нямаше да има никой в света, който да причинява зло на ближния. И ако понякога срещнем някакво създание, причиняващо зло на себеподобен не от желание да получи наслаждение за себе си, то, то извършва това само по силата на навика, която изначално е била породена от желанието за получаване. И този навик се явява сега единствена причина и освобождава от търсене на друга.

И доколкото Творецът се възприема от нас като съвършен по своята същност и не се нуждае за каквото и да е от нашата помощ в Своето съвършенство да бъде предшестващ на всичко съществуващо, то е ясно, че няма в Него никакво желание за получаване.

И тъй като в Него няма нищо от желанието за получаване, то отсъства и всякакво основание за причиняване на вреда на някого. И това опростяване е направено за простота на възприемането.

Но освен това, така също е прието от нас с цялото ни сърце, като основа на основите, че в Него има онова, което с цел опростяване е наречено «желание за отдаване», тоест желание да твори добро на своя ближен - на своите творения, което с цялата своя очевидност произтича от създаденото от Него велико Творение, представящо се пред нашите очи.

Нали в крайна сметка в нашия свят има творения, които изпитват или добри усещания, или лоши. И каквото и да чувстват те, действително се усеща като изпратено им от Твореца. И след като окончателно бе изяснено и прието като закон, че в Твореца няма намерения да причини зло, става ясно, че в крайна сметка всички творения получават от Него само благо, та нали Той ги е създал само затова, за да ги наслади.

По този начин от нас бе установено, че в Твореца има само желание да наслаждава и Неговият закон в никакъв случай не позволява да се причини дори грам вреда или огорчение на когото и да е. Невъзможно е това да изхожда от Него, и затова ние сме Му дали името - «Абсолютно добро». И след като постигнем това, ще се спуснем и ще погледнем към настоящата действителност, управлявана и контролирана от Него, към това, как Той твори единствено и само добро.

Управлението на Твореца е целенасочено управление

Това се разбира от самото развитие на обектите, обкръжаващи ни в природата. Вземайки всяко, дори най-малкото създание, принадлежащо към един от 4-те вида: нежив, растителен, животински, човек - ние ще видим, че както като отделен екземпляр, така и целият негов вид като цяло се управлява целенасочено. Тоест бавното и стъпаловидно развитие, обусловено от рамките на причините и следствията, е подобно на плода на дървото, управлението на когото преследва благото на крайната цел - да го направи сладък и приятен на вкус.

Попитайте ботаниците: колко състояния преминава този плод от момента на появяването до достигането на своята цел - окончателното съзряване? И цялото състояние, предшестващо последното, не само че не съдържа дори и намек за неговото последно състояние - красиво и сладко, а обратно, като че ли за да ни разсърди, ни показва противоположността на неговата последна форма. Тоест колкото по-сладък е плодът накрая, толкова по-горчив и безобразен е в предишните състояния на своето развитие.

Същото е и на нивата «животинско» и «човек». Животното, чийто разум остава малък и при завършване на растежа, не претърпява значителни изменения в процеса на развитие, докато в човека, чийто разум многократно се увеличава в края на своето развитие се случват огромни изменения. Телето на един ден вече се нарича бик, тъй като то има сила да стои на крака и да ходи, и разум - да избегне опасностите, които среща по пътя си.

Докато човекът, които е на един ден след раждането, е подобен на безжизнено същество. И ако някой, който не е запознат с реалностите в този свят, наблюдавайки тези две новородени, опитвайки се да опише ситуацията, то разбира се за младенеца би казал, че той няма да преуспее в постигането на своята цел, а за телето би казал, че се е родил велик герой, тоест ако би съдил по степента на развитие на разума на телето и новороденото - несъобразяващ и неусещащ нищо.

По такъв начин явно се набива в очи, че управлението на действителността от Твореца, която Той е създал не е нищо друго, освен форма на целенасочено управление, което не взема под внимание реда на нивата на развитие. Обратно, като че ли с тяхна помощ се опитва специално да ни измами, да ни отклони от разбирането на целта на тяхното съществуване, винаги показвайки състояния обратни на своя окончателен вариант.

Имайки това предвид ние казваме: «Няма човек по-умен от опитния». Зщото само човекът придобил опит, тоест имащ възможност да наблюдава творението на всички стадии на развитие до последния, съвършения, може да успокои страстите, за да не се страхуват всички от тези изопачени картини, в които творението се намира на различни етапи от своето развитие, а само да вярват в красотата и съвършенството на завършеното развитие.

Смисълът на това стъпаловидно развитие, задължително за всяко творение, се разяснява добре от науката Кабала. И към това няма какво повече да се добави.

По този начин, детайлното изясняване  на пътя на управление на Твореца в нашия свят ни показва, че това управление може да бъде само целенасочено. Но Неговото добро отношение изобщо не се усеща преди творението да достигне своята окончателна точка, тоест завършената форма и окончателното развитие. А до тогава, винаги преднамерено пред наблюдателя ще се представя завъртяното обратно изопачаване. И е разбираемо, е Творецът винаги твори единствено и само добро за Своите създания, но това добро, изхождащо от Него се явява целенасочено управление.

Два пътя: пътят ня страдание и пътят на Тора

По такъв начин се изяснява, че Творецът - това е „Абсолютното добро". Той ни управлява целенасочено, изхождайки от Своето съвършенство на абсолютното добро и без всякакъв примес на зло. И това означава, че целенасочеността на Неговото управление ни задължава да приемем върху себе си реда на преминаване на различните състояния, свързани със закона за причините и следствията, докато не станем достойни да получим желаното благо и с това да достигнем Целта на нашето създаване. И това ще бъде подобно на великолепния плод в края на неговото узряване.

По такъв начин се разбира, че резултатът е абсолютно осигурен за всички нас. И ако ти не си съгласен с туй, със самото това хвърляш сянка върху управлението на Твореца, казвайки, че то като че ли е недостатъчно за достигането на целта.

И са казали мъдреците, че Шхина в низшите - е велика необходимост. Тъй като управлението на Твореца е целенасочено, то има своята цел да ни доведе в края до сливане с Него, за да обитава Той в нас. И това се нарича велика необходимост. Тоест ако ние не достигнем до това, то със самото това като че ли ще се разкрие недостатък в Неговото управление.

И това е подобно на могъществото на Царя, на когото в староста се родил син. И царят много го обичал. И затова от деня на раждането на сина, царят намислил да му даде всичко. И затова събрал всички мъдри и безценни книги, които имало в страната, и му построил бейт-мидраш за постигане на мъдростта, и свикал знаменити строители, и му построил чертози за наслаждения, и събрал всички певци и музиканти, за да го обучат на музика и на изкуството на пеенето, и свикал най-изкусните готвачи и сладкари, за да му сготвят най-вкусните гозби на света. И ето пораснал синът и възмъжал. Но той се оказал глупав и в него нямало никакво влечение към знанията. И той е сляп и не вижда великолепието на зданията. И той е глух и не чува пеенето и гласовете на инструментите. И той е болен и не може да си позволи да вкуси от приготвеното за него, а се храни само с късче хляб с трици. Срам и позор!

Такава ситуация може да се създаде при земния цар, но това е невъзможно да се каже по отношение на Твореца, на когото естествено не е присъщо мошенничеството. И доколкото това е така, то е приготвил за нас два пътя на развитие.

Единият от тях - това е пътят на страданието. Той представлява по себе си ред на саморазвитие на творението, който е отпечатан в него и задължава творението да го следва, преминавайки от едно състояние към друго, свързано с предишната зависимост на причините и следствията. Така ние много бавно се развиваме до осъзнаването на необходимостта от избор на доброто, отрицание на злото и достигане на целенасочена връзка, желателна за Твореца. Но този път е продължителен по време и е пълен със страдания  и болка.

Но наред с това ни е приготвил лекият и приятен път на Тора и заповедите, способни да ни направят достойни за нашето предназначение за кратко време и без страдания.

И от това следва, че нашата крайна цел е - пречистване за сливане с Твореца, за да обитава Той в нас. И тази цел е задължителна, и няма никаква възможност да се отклоним от нея. Защото Висшата сила ни управлява твърдо по двата начина, представляващи по себе си, път на страданието и път на Тора, както беше изяснено.

Но в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление над нас се осъществява по двата пътя едновременно. И те били наречени от мъдреците «с пътя на Земята» и «с пътя на Тора».

Същност на религията - да развие в нас чувство за осъзнаване на злото

И ето думите на мъдреците: „Каква е разликата за Твореца, как ще убиват принесеното в жертва животно: в тила или прерязвайки гърлото".

Нали заповедите  не са дадени за нищо друго, освен с тях да се обединят създанията.

Какво е «обединение» беше добре разяснено в статията «Даряването на Тора». И виж какво е написано там. Тук аз ще поясня, какво представлява по себе си същността на това развитие, достигащо се чрез занимания с Тора и заповедите. Тоест, какво достигаме ние чрез заниманията с Тора и изпълнението на заповедите?

И знай, че това е - осъзнаване на злото, намиращо се в нас. А бавното и постепенно изпълняване на заповедите е способно да направи изпълняващия ги по-изтънчен и възвишен. А истинската величина на нивото на изтънченост се заключава в степента на осъзнаване на злото в нас. Това е еднакво във всяко създание и цялата разлика между тях се заключава единствено в осъзнаването на злото.

По-развитото създание осъзнава в по-голяма степен злото в себе си и затова различава и отблъсква от себе си злото в по-голяма степен. А неразвитото създание усеща в себе си малка степен на злото, и затова отблъсква от себе си само малка степен от злото, оставяйки в себе си цялата мръсотия, тъй като изобщо не усеща тази мръсотия.

И за да не объркаме читателя ще поясним - какво съставя основата на доброто и злото, както се говори за това в статията «Даряването на Тора». Основа на цялото зло не е нищо друго, освен любовта към самия себе си, наречена егоизъм. Неговото естество е противоположно на Твореца, в когото няма желание за получаване за себе си, и Той не е нищо друго, освен желание за отдаване. И същността на наслаждението се заключава в степента на подобие на свойствата на Твореца, а същността на страданията и нетърпението - в различието от Неговите свойства. В съответствие с това на нас егоизмът ни е противен и осъзнаването на различието от свойствата на Твореца ни причинява болка.

Но това усещане за отвратителността на егоизма не е еднакво във всяка душа и има различна степен. Дивият, неразвит човек съвсем не смята егоизма за лошо качество и затова открито се ползва от него, без всякакъв срам. Той нагло граби и убива всеки, намиращ се в пределите на неговия досег.

Малко по-развитият вече усеща в някаква степен своя егоизъм като зло и се стеснява публично да се ползва от него - да граби и убива душите там, където могат да го видят, но тайно продължава да се занимава с това през цялото време. Още по-развитият усеща егоизма действително като мерзост така, че не може да го търпи в себе си и го отблъсква, и напълно го изгонва в съответствие със своята степен на осъзнаване така, че повече да не поиска и да не може да получи удоволствие за сметка на другите.

И тогава започва да се пробуждат в него искрите на любов към ближния, наричани алтруизъм, който се явява основа на доброто. И това може да се развива в него стъпаловидно. В началото, в него се развива чувството на любов към семейството и близките, и желание да се грижи за тях, както е казано: «няма да избегне плътта своя». А когато още повече се развива - в него расте степента на отдаване на всички, които го заобикалят - на жителите на неговия град, на своя народ. Това расте така, дотогава, докато не се разгърне в него любовта към цялото човечество.

Осъзнато развитие и неосъзнато развитие

И знай, че две сили ни тласкат и подтикват да се издигаме, изкачвайки се по стъпалата на указаната стълба, докато не достигнем нейния връх на небето - крайната цел на равенство на нашите свойства с Твореца. И разликата между тези две сили е в това, че едната ни тласка « без осъзнаване от нас», тоест без нашия избор.

Тази сила ни тласка назад и ние сме нарекли този път на страдания или път на земята. Оттук взема своето начало философията на системата «Мусар», която се нарича етика. Тя се основава на опитното познание, тоест на проверка с помощта на практическия разум. И цялата същност на тази система не представлява по себе си нищо друго, освен сумата от вредата, нанесена от покълналите зърна на егоизма.

И тези опитни данни са попаднали при нас по случаен начин, тоест «неосъзнат от нас» и не по наш избор. При все това, те служат на своята цел достатъчно убедително, тъй като степента на злото, проявяваща се и увеличаваща се в нашите усещания в тази степен, в коята осъзнаваме неговата вреда, ни заставя да избягаме от него и с това ние достигаме по-високо стъпало на стълбата.

Втората сила ни тласка по «осъзнат от нас» начин, тоест ние сами избираме тази сила. Тази сила ни притегля напред, и ние сме нарекли този път на Тора и заповедите.

Изпълняването на заповедите и работата с намерение да доставим наслаждение на Твореца с огромна скорост развиват в нас това усещане за осъзнаване на злото, както е описано това в статията «Даряването на Тора». И ние печелим два пъти. Първо - ние не сме длъжни да чакаме, докато жизненият път започне да ни тласка отзад, та нали всеки тласък означава болка и разрушение, причинявани ни от разкриването на злото в нас. Докато работата за Твореца развива в нас същото осъзнаване на злото, но без предварителните страдания и разрушения. Напротив, в приятност и нега, които ние усещаме по време на чистата работа за Твореца, за да го насладим, в нас се развива релативно отношение, позволяващо ни да осъзнаем тези искри на любов към себе си, да осъзнаем доколко тяхното наличие пречи да усетим по нашия път вкуса на наслаждението от отдаването на Твореца. Нали стъпаловидното усещане на разкриването на злото се развива в нас на фона на наслаждението и пълния покой, тоест на получаването на благо по време на работата за Твореца. И това усещане на приятност и наслаждение възниква в нас от равенството с Твореца. И второ - ние печелим време, тъй като това работи при «осъзнаване от нас» и е по нашите сили да направим повече и да ускорим времето, както ние сами пожелаем.

Религията - не е за полза на творенията, а за полза на изповядващия  я

Много по погрешка сравняват нашата света Тора със системата „Мусар". Но това се случва, затова, защото в своето време те не са опитали вкуса на религията и аз ги призовавам: „Вкусете и ще видите, че Творецът е благ". Да си кажем истината, и етиката, и религията са насочени към едно - да въодушевят човека да се издигне от калта на горчивата любов към самия себе си на вдъхновения връх на любовта към ближния. И едновременно с това са отдалечени един от друг, както е отдалечен замисълът на Твореца от мислите на творенията. Тъй като религията произхожда от замисъла на Твореца, а системата „Мусар" се явява плод на мислите от плът и кръв и техния житейски опит. И разликата между тях е очевидна както в използваните средства, така и в крайната цел.

Нали осъзнаването на доброто и злото, развиващи се в нас при използването на системата на етиката, изработва както е известно релативно отношение към успеха на обществото, докато използването на религията в нашето осъзнаване на доброто и злото води до релативно отношение единствено и само към Твореца. Тоест от различие с Твореца - до отъждествяване с Неговите свойства, което се нарича сливане, както е казано за това в статията «Даряването на Тора».

И степента на отдалеченост на едното от другото се определя от различието на целите. Целта на етиката е - щастието на обществото, както го разбира практическият разум, опиращ се на житейския опит. И в края на краищата, целта не обещава на опитващия се да я достигне никаква изгода извън рамките, ограничени от природата.

А ако е така, то тази цел не излиза зад пределите на досегаемостта на критиката, тъй като, кой може веднъж и завинаги да докаже на индивида справедливостта според благото, което има, за да го застави да се откаже от някаква част, полагаща му се според неговото разбиране в полза на обществото?

За разлика от това, религиозната цел обещава на стремящия се към нея щастие за самия човек. Нали както вече знаем, човекът, постигнал любов към ближния, по закона за равенството на свойствата се намира в сливане с Твореца и заедно с Него излиза от своя тесен свят, пълното страдание и препятствията в широкия и вечен свят на отдаване на Твореца и творенията.

Още едно известно и набиващо се на очи различие, говорещо в полза на Тора се явява това, че системата на етиката се ръководи от принципа за придобиване на благоразположението на хората, което прилича на аренда, парите, за която се възвръщат накрая. И привикването на човека към такава работа не му дава да се издигне дори по степените на «Мусар», тъй като той е свикнал на работа, добре платена от обкръжението което ще плати за неговите добри дела.

Докато занимаващият се с Тора и заповедите заради наслаждението на Твореца, без получаване на каквото и да и възнаграждение, действително се изкачва по нивата на морала, както и трябва. Нали той не получава никакво заплащане на своя път, събирайки по трохичка необходимото за заплащане на великата сметка за придобиване на друга природа - отдаване на ближния, без всякакво получаване за себе си, освен за поддържане на собственото съществуване. 

Само така ние действително ще се освободим от всички забрани на природата. Та нали когато на човека му е противно всяко получаване за себе си и неговата душа е свободна от всякакви излишни  и дребни удоволствия на тялото, и не се стреми да получи уважение или нещо подобно, то той свободно обитава в света на Твореца. И е гарантирано, че него никога няма да то заплашват тук никакви неприятности и няма да бъдат причинени никакви вреди, та нали всички вреди, усещани от човека идват към него само тогава, когато той получава заради себе си, което е отсечено в него, и това трябва добре да се разбере.

По този начин е очевидно, че религията служи на човека, който я изповядва, а не на създанията и тяхната полза. И дори ако всички негови дела служат за тяхна полза и тя определя всички негови действия - това е само средство за достигане на възвишената цел, която се явява тъждествеността с Твореца. И едновременно с това също е ясно, че целта на религията се реализира в този свят, в самия живот.

И прочети внимателностатията «Даряването на Тора» - онази част, в която се говори за целите на обществото и индивида. 

Но възнаграждението в бъдещия свят е отделна тема, която ще разясня по нататък, в отделна статия.